Решение № 290 от 25.2.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 408/2024 г.

Производството е по реда начл. 208 и сл. от АПК. Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Екопродукт“ ООД с ЕИК 118550472, със седалище и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявано от М. А. М., чрез пълномощника адв. И. А., против решение № 552/ 29. 08. 2024 г., постановено по адм. дело № 1537/ 2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 04-400-25/ 29.08.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърдената с него заповед, както и за присъждане на направените по делото разноски. Изложени са доводи за липсата на материалноправни предпоставки за издаването на заповедта, тъй като липсват данни, че към момента на издаването й, дружеството е ползвало имота и се твърди, че последният е бил на разположение на ДПФ. Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Ответникът – Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – не се е възползвал от предоставената възможност да подаде писмен отговор и да вземе становище по делото. Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение страда от липса на мотиви, като при постановяването му не е обсъден нито един от наведените от дружеството доводи за отмяна на оспорената заповед. Настоящия съдебен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред СсРС е било образувано по жалба на „Екопродукт“ ООД против Заповед № РД 04-400-25/ 29.08.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземат от дружеството неправомерно ползвани 0.170 дка от имот с идентификатор: 57577.64.9 в землището на с. Попина, общ. Ситово, включен в ДПФ и е указана възможността по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта посредством внасянето на сумата от 20.40 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане в размер на 40 лв./дка за землището на с. Попина. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроцесуалните правила. Приел е, че е налице материална законосъобразност, тъй като целта на закона е да се преустанови ползването на земя от ДПФ без основание. Изложил е мотиви за потвърждаване на заповедта, които се изчерпват с позоваването на извършената административна процедура, завършила с издаването на констативен протокол и протокол, които са годни доказателствени средства и имат доказателствена сила в административното производство и пред съда в хода на оспорване на заповедта. Обжалваното решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг. чл. 164 АПК и §19 ал. 1 ПЗР ЗИД АПК, обн. ДВ, бр. 39/11г., изм. ДВ, бр. 58/17 г.), в рамките на допустим процес, но е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК защото не съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените законови изисквания, тъй като в мотивите на същото не се съдържат фактически и правни изводи относно направените пред първоинстанционния съд оспорвания на констатациите на ответния орган, че именно процесното дружеството е ползвател на наредената за изземване част от поземления имот. Въпреки че първоинстанционният съд е преценил и разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и в тази връзка е дал указания на ответния орган относно необходимостта от установяване на факта, че дружеството ползва имота, то не е извършил необходимата преценка на представените във връзка с указанията му допълнителни доказателства. В постановеното решение липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства – коментирайки единствено Констативен протокол № 1 от 22.05.2023 г. и Протокол от теренна проверка от 28.08.2023 г. на назначени от ответния орган комисии / отразени в решението като констативен протокол и протокол/, първоинстанционният съд се е позовал на формалната доказателствена сила на същите на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, като не е съобразил, че същата се разпростира единствено до изявленията, извършени пред длъжностните лица, както за извършените от тях и пред тях действия. Тези официални документи не са годни да докажат формираните от длъжностните лица изводи, без тези изводи да бъдат съпоставени и обвързани с конкретни факти, установени от длъжностните лица на терен / вид на засятата култура, начин на обработка на почвата и посевите, липсата или наличието на достъп до имота, при установяване на лицата, обработващи съседни имоти/. Въпреки че доказателства в тази връзка са представени от страна на ответния орган, същите не са обсъдени и преценени от съда. В атакувания съдебен акт липсва произнасяне и по направените от страна на оспорващото дружество възражения относно това, че не е надлежен адресат на акта, тъй като не е ползвало имота. При липса на анализ на доказателствата по делото, както и при липса на приети за установени факти въз основа на тези доказателства, не са изложени и собствени правни съображения какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Предвид необсъждането на аргументите, посочени в жалбата и липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства, касационната инстанция не може да извърши касационен контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт предвид забраната на чл. 220 АПК за извършване на нови фактически установявания. Въз основа на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 от АПК в случая са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане съдът следва да отстрани посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото – аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, СсАС