Решение № 136 от 7.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба вх.№ 27836/20.VІІІ.2024год. от "Б.М.-С." АД /в несъстоятелност/ гр.С., ЕИК •••, представлявано от синдика И. Л. К., чрез пълномощника му адв. С. Д. от АК- С.З., против решение № 294/2.VІІ.2024год. постановено по т.д. №203/2023год. на Пловдивския окръжен съд, ХІХ състав, с оплаквания за неправилност, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и събраните по делото доказателства. По съображенията, подробно изложени във жалбата и представената писмена защита жалбоподателят заявява искане въззивният съд да отмени решението и постанови друго, с което уважи предявените от него главни искове, а ако приеме същите за неоснователни, да разгледа и уважи предявените при условие на евентуалност искове, като му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.№32074/2.Х.2024год. от "Г." АД гр.С., ЕИК ••, представлявано от изпълнителния директор Л.А.К., чрез пълномощника му юрисконсулт Д. К., с възражения за нейната неоснователност.По съображенията, изложени в отговора, заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.№32784/8.Х.2024год. от "В.Х." АД гр.С., ЕИК ••, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С., чрез пълномощника му адв. М. Т. Б., с възражения за нейната неоснователност. По съображенията, подробно изложени в отговора заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Отговор е постъпил и от третото лице помагач “М.Г.Б. „ ЕООД, който оспорва въззивната жалба, счита крайният резултат на обжалваното решение за правилен, но изразява несъгласие с мотивите и ги оспорва.Заявява искане решението да бъде потвърдено.

.Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, постъпила е в срок, изхожда от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт, а обжалваното решение е валидно, същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на исковете.

Предмет на въззивно разглеждане са искови претенции, предявени от „Б.М. - С.“ АД в несъстоятелност ЕИК •••, представлявано от синдика И. Л. К. против „В.Х.“ АД ЕИК •• за осъждане последния да предаде владението в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М. - С.“ АД в несъстоятелност ЕИК ••• на находящите се на производствен терен с идентификатор •• и промишлена сграда в същия имот с идентификатор ••.24, находящи се в местността „Р.д.“ на гр. С., машини и съоръжения както следва:

1. Система за въздушен транспорт на материал, внос от И., година на производство 2009г., 1 брой;

1. Филтри 2 броя, внос от И., година на производство 2008г., тип •• с капацитет 30 000 куб.м./ч.;

1. Филтър 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип ••, с капацитет 30 000 куб.м./ч.;

1. Филтър 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип ••8, с капацитет 5 000 куб.м./ч.;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип 350 т1/10, 80;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2009г., тип 350 т1/10, 80;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип 350 т1/10, 00;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2009г., тип 350 т1/10, 00;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип 250 т1/10, 80;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2009г., тип 250 т1/10, 80;

1. Кофичен елеватор 3 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип 250 т1/18, 30;

1. Кофичен елеватор 3 брой, внос от И., година на производство 2009г., тип 250 т1/18, 30;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2008г., тип 250 т1/8, 50;

1. Кофичен елеватор 1 брой, внос от И., година на производство 2009г., тип 250 т1/8, 50;

1. Магнитен сепаратор, 1 брой, внос от И., година на производство 2009г.;

1. Метални конструкции към машините, доставени от „Г.“ АД през 2009г.;

1. Газова инсталация, доставена от „Г.“ АД през 2008г.; 18. Транспортни ленти 5 броя, внос от И., година на производство 2009г.;

1. Шнекове, 15 броя, внос от И., година на производство 2009г.; 20. Метална конструкция за силози, доставена от „Г.“ АД през 2010г.;

1. Силози, 8 броя, доставени от „Г.“ АД; 22. Апаратура за управление и контрол със софтуер 1 брой, внос от И., година на производство 2009г.;

1. Компютър и принтер, 1 брой, внос от И., година на производство 2008г.

В условията на кумулативно съединяване ищецът иска да бъде осъден ответника „В.Х.“ АД ЕИК •• да плати в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М. - С.“ АД в несъстоятелност ЕИК ••• обезщетение общо от 138 820лв. за нанесени вреди върху горните машини и съоръженията, изразили се в тяхното физическо и морално овехтяване и изхабяване, следствие непозволеното им използване за периода 05.06.2019г. - 30.11.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 29.06.2020г. до изплащане на сумата.

В условията на евентуалност с реституционния иск ищецът е заявил претенция ответникът „В.Х.“ АД ЕИК •• да бъде осъден да плати в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М. - С.“ АД в несъстоятелност ЕИК ••• равностойността на липсващите или цялостно амортизирани машини или съоръжения към 30.11.2020г., при обща стойност на всички 1 360 700лв., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 29.06.2020г. до изплащане на сумата.

Също в условията на евентуалност, при отхвърляне на предявените искове против „В.Х.“ АД ЕИК ••, ищецът претендира да бъде осъден ответника „Г.“ АД ЕИК •• да плати в полза на масата на несъстоятелността на „Б.М. - С.“ АД в несъстоятелност ЕИК •••, сумата от 2 433 000лв., представляваща общата равностойност на машините и съоръженията, с които се е разпоредил преди предявяване на иска, което представлява стойността им към датата на сделките по фактури •••., обявени с влязло в сила Решение № 154 от 12.12.2016г. по т.д. № 64/2012г. на ОС П за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 29.06.2020г. до изплащане на сумата.

Ищецът е твърдял да е търговец в несъстоятелност като с влязло в сила решение на ОС- П на основание чл.647 от ТЗ са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки, представляващи търговски продажби, сключени между ищеца и „Г. „ АД и обективирани във фактури №№ •••., с които са продадени процесните тук вещи, представляващи части от технологична линия на ищеца.С два броя обезпечителни заповеди, издадени като обезпечение на предявения иск по чл.647 от ТЗ е наложен запор на спорните вещи, запорното съобщението за което е връчено на „Г. „АД на 07.03.3012 г. по изп.д.•/• г.по описа на ДСИ.Посочил е процесните вещи да представляват част от непрекъсната производствена линия за трошене, смилани и обезжелезяване на ф. като цялата производствена линия се намира в м.“Р.д. „ гр.С. в производствен терен с идентификатор •• в сграда с идентификатор ••.24.

По нататък е изложил следната фактология: на 07.12.2015г. е предоставил под наем с договор от същата дата целия поземлен имот – производствен терен, сгради и съоражения, на ответника „В.Х. „ АД, на база на който договор посоченият ответник е ползвал цялата технологична линия за производството, за което е предназначена.Този договор за наем е действал до 07.09.2016г. като представител на „В.Х.“АД отказал да предаде имуществото на синдика след прекратяване на договора. През 2016 г. „Г.“АД продал на ответника „В.Х. „ АД процесните вещи без 4 бр. елеватори, които продажби са обективирани в 5 броя фактури, всички от 01.09.2016г. Тези договори ищецът е посочил да са недействителни като сключени след наложени запори и сделките да са между свързани лица, тъй като изп.директор на продавача „Г.“АД Л.К. и лицето, представляващо купувача „В.Х. „АД Г. С.ов са лица, живеещи на семейни начала.През периода м.октомври - м. декември 2016г. ответникът „В.Х. „АД преместил машините и съораженията в производствената сграда с идентификатор ••.24, намираща се в същия производствен терен и понастоящем тази производствена линия продължава да работа и процесните вещите да се държат без основание от ответника „В.Х.“АД, а след влизането в сила на решението по исковете по чл.647 от ТЗ тези вещи са част от масата на несъстоятелността и следва бъдат върнати на ищеца.

При тези твърдения ищецът е предявил главен иск против „В.Х. „АД за предаване в масата на несъстоятелността на спорните вещи, както и втори иск за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващи се в морално и физическо овехтяване на вещите в резултат на непозволеното им ползване от страна на „В.Х.“АД.Предявил е и два иска, евентуално съединени с реституционния иск – за заплащане, в случай, че всички или част от вещите са отчуждени, погинали или цялостно амортизирани, на тяхната равностойност от страна на „В.Х. „АД, както и иск против „Г. „АД за заплащане равностойността на вещите към датата на обявяване на сделките между ищеца и „Г. „АД за недействителни.

Ответникът „В.Х. „АД оспорва исковете като на първо място ги счита за недопустими, а по същество ги намира за неоснователни.Посочва, че не може да се направи извод за идентичност между машините, закупени от „Г. „ АД и впоследствие продадени на ответника, но дори и да е налице такава идентичност счита, че сделките между него като купувач и „Г. „АД като продавач, обективирани в 5 броя фактури, всички от 2016г. са валидни и са породили вещно правен ефект, тъй като са сключени преди влизане в сила на решението, с което са уважени исковете по чл.647 от ТЗ. От друга страна счита, че към датата на разпореждането 01.09.2016г. вещите не са били запорирани, тъй като действително на „Г. „АД е връчено запорно съобщение, но ДСИ не е изпълнил задължението си да извърши опис, оценка и предаване на вещите, поради което валиден запор въобще не бил наложен.Дори обаче и такъв да е бил наложен, смята ответникът, то същият е отменен преди сделките с постановление на ДСИ за приключване на изпълнението по изп-д., в рамките на което запорът е наложен.

По нататък заявява, че по силата на договора за наем с ищеца е ползвал движимо и недвижимо негово имущество, което обаче не включва производствената линия, заедно с процесните машини като същите в периода 2011 г. до 2015г. са били ползвани от „В.Т.“ЕООД, по силата на договор за наем между последното дружество и „Г.“АД. Заявява, че на •• г. вещи от същия вид като процесните е продал на трето лице „ М.Г.Б. „ЕООД, които продажби са обективирани в 3 броя фактури като на същата дата ••г. с приемо предавателен протокол ги е предал фактически на купувача като настоява, че след тази дата процесните движими вещи не се намират в негово фактическо владение.При тези твърдения заявява искане тази претенция да бъде отхвърлена.

Оспорва по основание и размер и останалите две предявени против него искови претенции като заявява искане за тяхното отхвърляне.

Ответникът „Г. „АД също оспорва предявения против него иск.Подобно на първия ответник счита, че не може да се направи извод за идентичност между придобитите от него вещи и продадените на „В.Х. „АД такива пред 2016 г. Поддържа също така, че продажбите през 2016г. са напълно валидни като сключени преди влизане в сила на решението по исковете по чл.647 от ТЗ, както и че вещите не са били запорирани като развива същите съображения в тази посока като първия ответник.Настоява и, че цената на предявения против него иск е силно завишена.В условията на евентуалност формулира възражения за прихващане, при евентуално уважаване на исковете против него, с негови вземания от ищеца: 1. в размер на 669 216лв., ставащо изискуемо вземане по фактура •••г. поради отпаднало действие на прихващането по Протокол за прихващания и разчет от 31.03.2010г., както и 2. сумата от 1 500 000лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ищеца поради използване на машините и съоръженията от ищеца в периода 02.03.2011г. - 02.11.2015г. по договор за ишлеме и реализиране на печалби.

По делото е конституирано и трето лице помагач, който оспорва исковете и заявява собствени прави върху движимите вещи като твърди, че е придобил правото на собственост върху тях по силата на фактури № •••, чрез покупко - продажби, сключени с „В.Х.“ АД, а по силата на приемо - предавателен протокол от ••г. е владелец на движимите вещи, които са разположени на производствената площадка, собственост на „Б.и.“ АД в гр. С., местност „Р.д.“, имот с идентификатор ••, в находящата се на тази площадка сграда с идентификатор ••.24. Сочи, че вещите са отдадени под наем на „В.Х.“ АД с договор за наем от •••г. и предадени на наемателя за временно и възмездно ползване с приемо - предавателен протокол от същата дата като по силата на давностно владение е станал собственик на вещите, защото ги владеел като свои непрекъснато в продължение на повече от пет години, считано от ••г. Съдът, с решението, предмет на обжалване, е приел ищецът да е с открито производство по несъстоятелност по т.д.н. № 66/2010г. на ОС П с Решение № 35 от 21.03.2011г., с начална дата на неплатежоспособност е 14.03.2010г. и настоящ синдик И. Л. К..Приел е ответниците „В.Х.“ АД и „Г.“ АД да са кредитори на несъстоятелността на ищцовото дружество с предявени и приети вземания, съгласно одобрените списъци в производството по несъстоятелност, обявени по партидата на ищеца в търговския регистър.

От фактическа страна съдът е приел с фактура № ••г. ищецът да е продал на „Г.“ АД за сумата от 1 007 831.46лв. с ДДС следните движими вещи: филтри/НТЛ С. 1 брой; елеватори/НТЛ С. 14 броя; силози/НТЛ С. 4 броя; Силози/НТЛ С. 4 броя; метална конструкция за силози 1 брой; компютърна конфигурация+ принтер/С. - Цех 1 брой; Апаратура за управление и контрол и софтуер/НТЛ С. 1 брой; ленти и шнекове/НТЛ С. 1 брой; магнитен сепаратор/НТЛ С. 1 брой; с фактура № ••г. ищецът да е продал на втория отевтник за сумата от 372 000лв. с ДДС филтри/НТЛ С. 2 броя; система за възд. Транспорт на материала/НТЛ С. 1 брой и метални конструкции към машините/НТЛ С. 1 брой; с фактура № ••. ищецът да е продал на „Г. „АД, за сумата от 108 000лв. с ДДС, газова инсталация/С. - цех 1 брой.

Приел е по нататък да е установено допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.647 от ГПК касателно горните разпоредителни сделки чрез налагане на запор върху процесните вещи като запорното съобщение е връчено редовно на 07.03.2012г. на пълномощник на дружеството ответник „Г. „АД.Споделил е като основателно възражението на ответниците при налагане на запорите да няма данни съдия - изпълнителят да е направил опис и оценка на движимите вещи, съгласно изискването на чл.400 ал.1, изречение второ, от ГПК, но не е споделил възражението им това да се отразява на валидността на наложените запори.Не е споделил и доводът на ответниците изпълнителното дело № •/•г. на РС П., в рамките на което е наложен запора, да е прекратено, а от там и наложените запори- отменени, тъй като ОС П с Решение № 2 от 05.01.2017г. по в.гр.д. № 899/2016г. по описа на този съд, в сила от 05.01.2017г е отменил разпореждането за прекратяване.

Изложил е мотиви с влязло в сила на 04.06.2019г. решение № 154 от 12.12.2016г. на ОС-П да са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.М.и С.“ АД в несъстоятелност ЕИК •••, на основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, търговските продажби, обективирани във фактури № •••., № ••г. и № ••. между „Б.М.и С.“ АД и „Г.“ АД, с които са продадени части от технологичната линия на длъжника: филтри 3 броя, система за въздушен транспорт на материала, метални конструкции към машините 1 брой, газова инсталация, елеватори 14 броя, силози 8 броя, метална конструкция за силози 1 брой, компютърна конфигурация и принтер 1 брой, апаратура за управление и контрол и софтуер 1 брой, ленти и шнекове 1 брой, магнитен сепаратор 1 брой, на цена от 1 239 859.55лв. без ДДС.

По нататък е приел през 2016 г. от “Г. „АД да са издадени в полза „В.Х.

„ АД шест броя фактури с предмет продажба на движими вещи, аналогични на процесните, а през 2017г. „В.Х. „ АД да е продал същите на трето лице помагач „М.Г.Б. "ЕООД по три броя фактури от три фактури от ••г., с приемо предавателен протол от същата дата да е предал активите, а на •••г. да е сключил с ответника „В.Х.“ АД договор за наем на оборудване, с който предоставя възмездното ползване на машините и съоръженията за срок от 10 години на „В.Х. „АД.

На база на събраните доказателства и по конкретно на заключенията на ССЕ, прието по делото съдът е посочил ответникът „Г.“ АД да е осчетоводил машините и съоръженията, закупени от ищеца през 2010 г. по трите фактури ••; през 2013 г. да е заприходил машини и съоражения, идентични на процесните, с които именно се е разпоредил през 2016г. в полза на „В.Х. „АД, който от своя страна е изписал същите през 2017г. в полза на помагача като е направил извода, че не машините и съображенията по фактури ••• –т-е- процеснтите, са били предмет на последващите разпореждания. От друга страна пък е приел през 2013г. „Г.“ АД да е извършил счетоводен запис за придобИ.е на машини и съоръжения с идентични наименования на тези по фактури 40, 49 и 52, без реално да е изградил или закупил движими вещи, сходни и/или идентични на процесните, а счетоводният запис да не отразява реална стопанска операция, но въз основа именно на тези записи е приел за доказано през септември 2016г. „Г.“ АД фактически да е предал държането на спорните машини и съоръжения на „В.Х.“ АД, а след това това дружество през юни 2017г. да ги е предало на третото лице - помагач „М.Г.Б.“ ЕООД като в заключение е посочил да липсват каквито и да е достоверни доказателства за изграждане от „Г. „АД по „стопански начин“ през 2013г. на втора технологична линия за производство.

Като краен резултат е приел за доказано след м.септември 2016 г. процесните вещи да са в държане на ответника „В.Х. „АД като с влизането в сила на решението по т.д. № 64/2012г. на ОС П на 04.06.2019г. същите да подлежат на връщане в масата на несъстоятелността, но само от купувача „Г.“ АД, който е пасивно легитимиран за отговаря по този иск, каквато легитимация ответникът "В.Х. „АД, макар и да осъществява фактическа власт по отношение на вещите, не притежава.По тези съображения предявеният първи главен иск за реститутция на спорните вещи в масата на несъстоятелността съдът е отхвърлил като неоснователен.

Вторият главен иск, предявен против „В.Х.“АД е за присъждане на обезщетение за нанесени вреди, изразяващи се в морално и физическо амортизиране на вещите от ползването им в периода от 04.06.2019г. до 30.11.2020г.Този иск съдът е приел също за неоснователен и го е отхвърлил като е посочил, че моралното остаряване на една вещ е обективен факт, а що се отнася до физическата амортизация на процесните вещи, то по делото липсват доказателства за това какво е било състоянието им към 04.06.2019г., както ползването им да е довело до тяхното амортизирани, а що се отнася до счетоводно отчетените амортизации, то същите са единствено за нуждите на данъчното облагане.По така изложените съображение съдът е отхвърлил и този иск.

С оглед на този резултат съдът е разгледал и се е произнесъл и по двата, предявени като евентуални спрямо ревандикационния иск, иска против съответно „В.Х. „АД и „Г.“АД като е отхвърлил същите.

Няма спор, че с решение № 35 / 21.03.2011 г., постановено по т.д.

66/2010 г. по описа на ОС-П по отношение на ищеца е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадъженост с начална дата 14.03.2010 г., а с решение № 157 от 25.11.2015г., постановено по същото дело, ищецът е обявен в несъстоятелност.Няма спор също така, че с решение № 154/12.12.2016 г., постановено по т.д.64/2012г. по описа на ОС-П, влязло в сила на 04.06.2019 г., са обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Б.М.и С. „АД /н/ на основание чл.647 ал1 т.6 от ТЗ търговски продажби, обективирани във фактури №№ ••• между ищеца и ответника „Г.“АД, с които са продадени части от технологичната линия на първия – филтри 3 броя, система за въздушен транспорт на материала, метални конструкции към машините – 1 брой, газова инсталация, елеватори 14 броя, силози – 8 броя, метална конструкция за силози – 1 брой, компютърна конфигурация и принтер – 1 брой, апаратура за управление и контрол и софтуер-1 брой, ленти и шнекове – 1 брой, магнитен сепаратор – 1 брой, всичко на обща стойност 1 239 859, 55 лв.без ДДС.

По делото са представени и фактурите №№•••, които обективират търговските продажби, обявени за недействителни с посоченото решение.

Няма спор и че ответниците „В.Х.“АД и „Г. „АД са кредитори в несъстоятелността на ищеца с предявени и приети вземания.

Решението по чл. 647 от ТЗ е конститутивно и правните последици, които то поражда са на две плоскости – от една страна в отношенията между всички кредитори на несъстоятелността и длъжника се счита, че правното положение е такова, каквото е било преди сключване на сделките, а от друга страна това правно положение следва да бъде възстановено такова, каквото е било.В конкретния случай следва да се приеме, че в отношенията между ищеца и двамата ответници като кредитори в несъстоятелността, след 04.06.2019 г., когато решението, с което е обявена относителната недействителност на описаните сделки е влязло в сила, вещите, предмет на разпореждане със същите, са собствени на длъжника, поради което за него е възникнало правото да търси тяхната реституция, а за купувача по сделките „Г.“АД е възникнало правото да получи заплатеното по тях, респ. да стане кредитор в несъстоятелността за заплатеното.Доколкото ищецът в отношенията си с ответниците се счита собственик на вещите и тъй като последните двама са обвързани от субективните предели на влязлото в сила решение по чл.647 от ТЗ, то няма пречка ищецът да упражни реституционното си право спрямо лицето, за което счита, че държи вещите и упражнява фактическа власт върху тях без основание, в случая ответникът „В.Х. „АД, макар и това лице да не е страна по обявените за недействителни търговски продажби.

От доказателствата по делото се установява, че ответникът „Г. „АД е продал на „В.Х.“АД процесните движими вещи, или по виждането на последния – „вещи от същия вид като процесните „, които продажби са обективирани в шест броя фактури, всички от 01.09.2016г. Повдигнат е въпросът за идентичността на вещите, придобити от „Г. „АД през 2010 г., които продажби са обявени за относително недействителни с влязлото в сила решение по чл.647 от ТЗ и тези, с които „Г. „АД се е разпоредил в полза на „В.Х.“АД през 2016г.

Несъмнено е, по признание на самия ответник „В.Х.“АД в с.з., проведено на 14.06.2023 г., че същият притежава осем концесии за добив и преработка на различни видове индустриални материали, както и че понастоящем осъществява производство по преработка на фелдшпат в новопостроена през 2017 г. сграда № 24, находяща се в ПИ с идентификатор •• в гр.С., /както се твърди и от ищеца/, но според този ответник тази дейност осъществява не с процесните машини, а със собствена инсталация. Първоначалното заключение на ССЕ е установило, че по инвентарната книга за 2017 г. при ответника “Г. „ АД са отписани активи под инвентарни номера от 185- 199, заприходени през 2013г., а активите, придобити от този ответник през 2010 г. по сделките с ищеца са под номера 168 -179 и са налични към 31.12.2017 г. Експертизата обаче установява и това, че за заприходените в инвентарната книга през 2013г. от „Г.“ АД активи с идентични наименования като процесните, но с различни инвентарни номера, не са представени първични счетоводни документи и регистри за закупуването им. Предвид оспорването на тази експертиза е изслушано допълнително заключение на ССЕ и са представени от страна на ответника „Г. „АД фактури – копия на копията, с които същият разполага, във връзка с машините и съоражения според ответниците идентични с процесните, но различни от тях. Така от заключението се установява, че са налице два договора за изработване на машини и съоражения за нова технологична линия за преработка на ф. от съответно 27.07.2011 г. и от 01.12.2012г., сключени между „Г. „АД и „В.Х. „АД, в която връзка „Г.“АД е въвело твърдение, макар и на късен етап в производството, машините и съораженията, предмет на сделките от 2016 г. да са изработени от него по стопански начин, за което свидетелствали представените от него фактури.Тези фактури, както и вида на осчетоводените разходи, отразени в таблицата в заключението на лист 611 - 612 обаче свидетелстват да са закупувани дребни вещи, нужни предимно за поддръжка на машини като болтове, гайки, лепило, кабели, пирони, работни ръкавици, четки, шайби и прочие, поради което и предвид отразеното в експертизата, че не става ясно от счетоводните записвания как е формирана стойността на всеки един актив и точно кои разходи го формират, то съдът намира да липсват каквито и да е доказателства ответникът „Г. „АД да е изработил по възлагане на „В.Х.“АД машини и съоражения, идентични с процесните, а счетоводните записи да не отразяват реална стопанска операция, поради което приема машините и съораженията, предмет на разпоредителните сделки между „Г. „АД и „В.Х.“АД от 2016 г. да са именно процесните.

Описаните по-горе разпоредителни сделки са извършени в хода на производството по иска по чл.647 от ТЗ, който иск обаче е обезпечен с налагане на запор върху вещите, за което са издадени два броя обезпечителни заповеди- заповед от 17.02.2012 г. и заповед от 22.02.2012г., издадени от ОС-П по реда на обезпечение на бъдещ иск като видно от представеното запорно съобщение по изп.д. •/• г. по описа на ДСИ при РС –П. същото е връчено на „Г. „АД на 07.03.2012г. С връчване на запорното съобщение до „Г.“АД запорът, на основание чл.450 ал.2 от ГПК, се счита наложен като с налагането на запора същият се лишава от възможността да се разпорежда с вещите, както и не може, под страх от наказателна отговорност, да ги изменя, поврежда или унищожава.Действително, както настояват ответниците, в конкретния случай няма данни да е извършен опис на вещите, както предвижда разпоредбата на чл.450 ал.1 от ГПК, но доколкото нормата на ал. 2 от същия член посочва, че запорът върху вещ може да се извърши и чрез съобщаването му, ако в него е посочена точно вещта, предмет на запора, какъвто е и настоящия случай, то следва да се приеме запорът да е валидно наложен и да е породил правно действие, при което положение извършеното разпореждане от страна на „Г. „АД в полза на трето лице- „В.Х.“АД следва да се приеме за недействително спрямо ищеца - чл.452 ал.1 от ГПК като в случая разпоредбата на чл.78 от ЗС е неприложима, тъй като приобретателят „В.Х.“АД не е добросъвестно лице доколкото представляващият „Г. „АД – Л.К. е член на съвета на директорите на „В.Х.“АД, което изключва незнание от страна на последния както досежно обстоятелството, че процесните тук вещи са били предмет на съдебен спор между ищеца и „Г.“АД, така и за наложения върху тях запор.Неоснователно е поддържаното от ответниците становище, че към момента на сделката по между им 01.09.2016г. наложените запори са били отменени с постановление на съдебния изпълнител за приключване на изпълнението по изп.д. •/•г. по описа на ДСИ при РС-П., за което било отбелязано на корицата, че е свършено на 18.04.2016г., тъй като това постановление е обжалвано и е отменено от съда с решение № 2 / 05.01.2017 г., постановено по в.гр.д.899/2016г. по описа на ПзОС.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.12.2015 г. е сключен договор за наем между ищеца и „В.Х. „АД, с който ищецът предоставя за временно и възмездно ползване недвижим имот, намиращ се в гр.С., представляващ промишлен обект в местността „Р.д.“ - промишлен терен ведно със сградите, както и машините и съораженията, находящи се на обекта, подробно описани в опис – приложение 1, неразделна част на договора като е уговорено имотът да се ползва за промишлени цели съобразно предназначението му, а именно за преработка на фелдшпат, който договор е сключен за срок от една година, но не по-дълъг от започване на процедура по осребряване на имуществото на ищеца.Видно от приложения към договора опис на машините и съораженията, процесните такива не са част от имуществото, отдадено по наем от ищеца на ответника „В.Х. „АД.Тези машини и съоражения обаче са отдадени под наем от 02.03.2011 г. от тогавашния техен собственик „Г. „ АД на „В.Т.“ЕООД с ЕСК „В.Х. „АД, със срок на договора от 3 години като е уговорено след изтичането му и продължаване ползването на вещите без противопоставяне на наемодателя, договорът да се счита за продължен безсрочно.Договорът за наем, сключен с „В.Х.“АД няма спор, че е бил прекратен, считано от 07.09.2015 г. като също така е безспорно и че този ответник е отказал на напусне отдадения под наем имот.

По делото са разпитани и свидетели.Така от показанията на св. И.

, който е работел като охрана на обекта на ищеца от 2016 г., се установява, считано от 2016 г. да е започнал строеж на нова сграда в същия производствен терен и да е запознало преместване на машините и съораженията като не били преместени всички, а само производствената линия и някои огромни машини.Преместването продължило до Нова година, когато започнала работа новата фабрика.В новата фабрика виждал работниците, които били с униформа на „В.Х.“АД, камионите, които докарвали камъни също били брандирани.Свидетелят посочва също и, че е видял да се изнасят машини от старата към новата сграда, но не е видял да се изнасят от новата.

Свидетелят И. Г., който сега работи при ответника „В.Х.“АД изнася пред съда да познава производствения процес, както и технологичната линия, на която е работил още в старата сграда.Сочи, че всички работници на „В.Х.“АД са с работни облекла на фирмата, а също и камионите са брандирани с логото на дружеството.

Свидетелят И. М. също заявява да работи във „В.Х. АД, която произвежда материал за стъкларската промишленост и преработва ф..Познава процеса, както и технологичната линия, част от която са процесните вещи като също установява работниците във „В.Х.“АД да имат работно облекло с надпис, както и камиони, които са с логото на фирмата.

От съвкупната преценка на гореизложеното съдът приема, че считано от 2015г. цялата производствена база, отдадена под наем на „В.Х. „ АД е във фактическо владение на този ответник като процесните вещи към онзи момент са били в държане на „В.Т. „ЕООД с ЕСК „В.Х. „АД, а считано от 2016 г., когато процесните вещи са продадени и са заведени счетоводно при ответника „В.Х.“АД, същите вече са и във фактическо държане на този ответник като част от технологичната линия, ползвана от това дружество за производствената му дейност по преработка на ф. в новопострената от него сграда в същия производствен обект. Това впрочем не е и оспорено от страна на „В.Х.“АД като становището на този ответник е, че същите са били в негова фактическа власт до 2017 г. когато се е разпоредил с тях в полза на третото лице помагач „М.Г.Б. „ЕООД и ги е предал на купувача. В тази връзка по делото са представени три броя фактури от ••г., издадени от „В.Х.“ АД, обективиращи търговска продажба на процесните вещи в полза на помагача, приемо - предавателен протокол от ••г., отразяващ помагачът да е получил активите по фактурите, както и договор за наем, сключен между помагача и „В.Х.“ АД, с който на последния се предоставя възмездното ползване на машините и съоръженията по фактурите за срок от 10 години. Тази сделки обаче, поради това, че са извършени след наложен запор също са непротивопоставими на ищеца, а третото лице помагач не може да се ползва от т.нар. моментна давност по чл.78 от ЗС, тъй като не е добросъвестно трето лице.Видно е от материалите по делото „М.Г.Б.“ ЕООД към месец май 2016г. да е участвал в производството по несъстоятелност на ищеца като купувач на недвижимия имот, в който към онзи момент е била разположена технологичната линия, част от която са процесните машини и съоръжения, поради което не може да се приеме незнание към 2017г. от страна на купувача за спора между ищеца и ответниците досежо тези вещи.

Приемо предавателният протокол е оспорен от страна на ищеца досежно датата на съставянето му и неговото съдържание.Това оспорване не е оспорване по чл.193 от ГПК, оспорващата страна не е и трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК.Независимо от това обаче страната, която не е участвала в съставянето на документа и не е трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК може да оспори отразените в документа факти и /или датата на съставянето му като в този случай страната, която се ползва от документа – в случая ответника „В.Х.“АД, и е участвала в съставянето му, следва да установи фактите, за доказване на които този частен документ е представен – в случая факта, че на 01.07.2017 г. е предала фактическата власт върху вещите на „М.Г.Б. „ ЕООД, в каквато посока други доказателства, освен оспорения приемо предаветелен протокол, няма.Тъкмо обратното – всички събрани доказателства сочат именно „В.Х.“АД да упражнява фактическа власт върху спорните вещи като част от технологичната линия за преработка на ф. като тук следва да се отбележи и признанието на този ответник в с.з., проведено на 14.06.2023 г., че същият, притежаващ осем концесии за добив и преработка на различни видове индустриални материали, и понастоящем осъществява тази дейност в новопостроената през 2017 г. сграда № 24, находяща се в ПИ с идентификатор •• в гр.С..

При това положение правно релевантният факт относно упражняваната и към момента фактическа власт по отношение на спорните вещи от ответника „В.х.“АД съдът приема за доказан.Предвид това и с оглед субективните предели на силата на присъдено нещо на решението, постановено по т.д.64/2012 г. по описа на ОС-П, с което е обявена недействителността на разпоредителните сделки с процесните машини и съоражения от несъстоятелния длъжник в полза на ответника “Г. „АД, обвързваща всички кредитори на несъстоятелността, какъвто е и ответника „В.х.“АД, в отношенията между ищеца и ответниците първият е собственик на процесните вещи, а В.Х.“АД осъществява фактическа власт по отношение на тях без да има основание за това, поради което ще следва да ги върне в масата на несъстоятелността на „Б.М.и –С..“ АД/н/ и така предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Съдът, с решението си е стигнал до различни изводи и като е отхвърлил първия от предявените главни искове е постановил неправилно решение, което следва като такова да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният от „Б.М.и –С..“ АД/н/ против „В.Х.“АС иск за ревандикиране в масата на несъстоятелността на машините и съораженията, предмет на спора бъде уважен.

С оглед на този резултат следва обжалваното решение да бъде обезсилено в частта, в която съдът се е произнесъл по същество по двете евентуално съединени с първия иск искови претенции против „В.Х.“АД и „Г. „АД доколкото процесуалната предпоставка за разглеждането им и произнасяне по същество не е настъпила.

Вторият кумулативно съединен с първия иск е за заплащане от „В.Х.“АД на ищеца на обезщетение за моралното и физическо овехтяване на процесните вещи от непозволеното им ползване за посочен от ищеца период.Веднага следва да се каже, че моралното овехтяване на една вещ е факт от обективната действителност и е свързана с появата на пазара на нови, по –усъвършенствани технологии и не зависи от ползването /неползването на вещта, респ. не е свързано с поведението на ползващия ги.Що се отнася до физическата амортизация на вещите по делото от изслушаните СТЕ и обясненията на вещите лица в съдебно заседание е видно, че огледаната от тях технологична линия е поддържана много добре, ремонтирана е, в отлично състояние е като няма данни същата да е експлоатирана не по предназначение, по неправилен начин, да е увредена, а още по-малко изцяло амортизирана. С оглед на това съдът приема да е несъмнено установено ответникът „В.Х.“АД, ползвайки технологичната линия, част от която са и спорните вещи, по предназначение и поддържайки я в отлично състояние, да е положил грижата на добрия търговец, поради което дори да е налице известно физическо овехтяване на вещите, то същото има обективен характер и не се дължи на поведението на ответника като тук следва да се каже и това, че такова обективно овехтяване вещите биха претърпели и при ползването им от самия ищец.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира да не е налице претърпяна от ищеца имуществена вреда във вида, в който такава се претендира, в пряка причинна връзка с ползването на спорните машини от ответника „В.Х.“АД, поради което така предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради съвпадане на изводите с тези на първостепенния съд по отношение на този иск решението, с което същият е отхвърлен се явява правилно и следва да се потвърди.

Решението следва да се отмени изцяло в частта на разноските като такива бъдат разпределени с оглед изхода на спора от настоящия съд за двете съдебни инстанции.Що се отнася до определената от съда ДТ доколкото двата евентуални иска остават неразгледани, а вторият кумулативно съединен иск е отхвърлен, то в тежест на ищеца следва да бъде оставена държавна такса в размер на 1% върху цената на този иск от 138 820лв. или в размер 1 388 лв. Решението, с което ищецът е осъден да заплати държавна такса по сметка ОС-Пловдив над тази сума следва да бъде отменено.

С оглед на резултата „В.Х.“АД следва да бъде осъден да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Пловдив на основание чл.649 ал.6 от ТЗ ДТ з в размер на 12 398лв.

За въззивното производство „Б.М.-С.“АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на АС-Пловдив ДТ в размер на 694лв., а „В.Х.“АД – ДТ в размер на 6 199лв.

„В.Х. „АД е направил разноски в първоинстанционното производство в размер на 43 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 700лв. за възнаграждение за СТЕ.Против този ответник са предявени три иска – два главни, кумулативно съединени и един евентуален, първият от който е уважен, вторият отхвърлен, а по третия като евентуален съдът не дължи произнасяне.С оглед на този резултат на „В.Х.“АД следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 29 266лв.., направени за защита по главния иск, който е отхвърлен и по евентуалния, по който съдът не се е произнесъл, но разноски се дължат. С оглед фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството и защитимия материален интерес възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът преценя за неоснователно, поради което същото не подлежи на редукция.

„Б.М.и –С. „АД е направил разноски в първоинстанционното производство в общ размер от 43 010лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 35 960лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството и защитимия материален интерес възражението на ответника „В.Х.“АД за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът преценя за неоснователно, поради което същото не подлежи на редукция.От предявените четири иска – два главни и два евентуални – първият е уважен, вторият отхвърлен, а по евентуалните искове съдът не дължи произнасяне.При това положение на ищеца следва бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 752 лв.

На „Г.“АД, против който е предявен един иск, по който съдът не дължи произнасяне доколкото същият е евентуален също следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв.- ю.к.възнаграждение е разноски за вещи лица.

За въззивната инстанция – въззивната жалба на „Б.М.и – С.“АД е частично уважена, затова му се дължат разноски с оглед изхода в размер на 3 000 лв.за заплатено адвокатско възнаграждение.

На „В.х.“ АД с оглед изхода се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото на етап въззивно производство, приключило при две проведени съдени заседания без събиране на доказателства и предвид направеното възражение за прекомерност, съдът намира за прекомерно, поради което същото следва да бъде редуцирано на 30 000 лв., от които на въззиваемия се дължат 20 000 лв.

На „Г. „АД също се дължат разноски с оглед изхода в размер на 150 лв.ю.к. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът