РЕШЕНИЕ

№ 3136

гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело № 20211100109352 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на делото е предявеният от Р. И. Я., ЕГН ••••••••••, В. Р. Я., ЕГН •••••••••• и С. Р. Я., ЕГН •••••••••• срещу „Г.Ж.“ ЕАД, ЕИК ••••, иск с правно основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл.199а КЗ (отм.), относно осъждането на ответното дружество да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК •••• сумата от 111 800 лв., представляваща застрахователна сума по договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД на големи кредити -сертификат от 16.07.2007г., със застрахован Р.И. Я. и ползващо се лице-„Банка ДСК“ ЕАД, която сума е равна на дължимият към датата на смъртта на застрахования непогасен остатък на задължение по договор за ипотечен кредит от 13.07.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.И. Я.. Ищците основават претенциите си с твърденията, че са наследници на Р.И. Я., който е починал на 03.04.2018г., но приживе в качеството си на кредитополучател е бил страна по договор за ипотечен кредит от 13.07.2007г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, както и застрахован по договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД на големи кредити със сертификат от 16.07.2007г. и ползващо се лице-„Банка ДСК“ ЕАД. Към датата на смъртта на наследодателя на ищците задължението по договора за ипотечен кредит не е било погасено, като те са продължили плащането на дължимите вноски по кредита до предявяването на иска и са заплатили в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД с няколко вноски сумата от 18 540 лв. Въпреки настъпването на застрахователното събитие-смъртта на застрахования, банката в качеството й на ползващо се от застраховката „Живот“ лице не е предприела никакви действия за претендиране на дължимото обезщетение за погасяване на задължението по кредита. Наред с това, ищците са продължили плащането на дължимите погасителни вноски по кредита, с което са придобили правото да искат връщането им, като недължимо платени и качеството на кредитори на банката. Именно като такива предявяват от името на банката, която бездейства иска за заплащане на застрахователното обезщетение.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи от страна на ответното застрахователно дружество. На същата дата е представено и допълнение към отговора. С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск с възраженията, че към датата на смъртта на наследодателя на ищците, който е бил застрахован, договорът за застраховка „Живот“ е бил прекратен, тъй като не е била заплатена дължимата застрахователна премия с падеж на 16.05.2008г., а с писмо от 26.03.2010г. застрахованият е бил уведомен, че месечната застрахователна премия за продължаване на действието на застраховката не е постъпила, поради което договорът се счита за прекратен от 16.06.2008г. На следващо място оспорва иска с възражението, че ищците не са материалноправно легитимирани да предявяват иска от името на банката, защото не са нейни кредитори. Освен това счита, че в случая не дължи застрахователното обезщетение, защото е налице изрично изключен съгласно чл.9 от общите условия към застрахователния договор риск от покритието на застраховката. В заключение сочи, че дори да се приеме за основателен иска, той следва да бъде уважен само до размера на неизплатения остатък от задължението по договора за кредит. С допълнението към отговора при условията на евентуалност, в случай че иска бъде уважен, релевира възражение за прихващане с насрещното си вземане за дължимите вноски за застрахователна премия за периода от 15.06.2008г. до 20.09.2021г. в общ размер на 6647, 79 лв.

Лицето от чието име се предявява иска и което има качеството на съищец в производството „Банка ДСК“ ЕАД не представи писмено становище по спора.

В съдебното заседание ищците не се явиха лично, те бяха представлявани от пълномощника им адв.Топчиев, който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да присъди в полза на доверителите му разноските по делото.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД от чието име е предявен искът, се представлява от ю-т Д., който счита, че той е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Ответното дружество в съдебното заседание се представлява от ю-т З., който оспорва иска, сочи, че изтъкнатите от ответника възражения срещу иска са били доказани в производството по делото, поради което моли той да бъде отхвърлен, а в полза на представляваното от него дружество присъдени разноските по делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нарочно протоколно определение съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че въз основа на сертификат от 16.07.2007 г., Р.И. Я. е включен в групата на застрахованите лица по групов застрахователен договор на застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД.

Видно от удостоверение за наследници на Р.И. Я., последният е починал на 03.04.2018г., а негови наследници са съпругата му Р. И. Я. и синовете В. Р. Я. и С. Р. Я.. На 13.07.2007г. между Р.И. Я. в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател е сключен Договор за ипотечен кредит за сумата от 111 800 лв. Тази сума съгласно договора е следвало да бъде върната от кредитополучателя в срок от 360 месеца от усвояването на кредита. Кредитът е обезпечен с първа по ред ипотека на недвижим имот, който е собственост на кредитополучателя. Съгласно погасителния план към договора за кредит, той е следвало да бъде погасен чрез месечни вноски в които се включват плащания на главницата, договорната лихва и банкови такси.

От Предложение за включване в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор по застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД на големи кредити от 16.07.2007г., Декларация за здравословно състояние от 16.07.2007г., Сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен договор от 16.07.2007г. и Общи условия по застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „ДСК Гаранция“ АД се установява, че Р. Я., считано от 16.07.2007г. е бил застрахован по застраховка „Живот“ от „ДСК Гаранция“ АД като кредитополучател на голям кредит от „Банка ДСК“ ЕАД. Застрахователната сума по този договор е 111 800 лв., а ползващи се лица по него са „Банка ДСК“ ЕАД за сумата представляваща непогасен остатък от кредита, но не повече от застрахователната сума и наследниците на застрахования за разликата между застрахователната сума и непогасения остатък от кредита. Падежът на първата дължима месечна премия от 41, 81 лв. е договорено да бъде на датата на усвояване на кредита, а следващите месечни вноски се дължат на съответната дата в следващите месеци до края на покритието, което съвпада със срока на кредита. Застрахователната премия се заплаща от застрахования въз основа на предоставено от него съгласие за директен дебит (съгласие за незабавно инкасо). Застрахованият е поел задължението да уведомява писмено застрахователя за всяка промяна в адреса си. Всички съобщения до застрахования е следвало да бъдат изпращани на последния съобщен от застрахования негов адрес, а за дата на уведомяването се счита датата на получаване на съобщението, като това правило не се прилага, ако застрахованият не е уведомил застрахователя за последния си адрес, като в такъв случай за дата на уведомяването се счита датата на пощенското клеймо върху обратната разписка, положено при получаване на съобщението в пощенската станция по известния на застрахователя адрес на застрахования.

Съгласно чл.9, ал.3, т.1 от Общите условия индивидуалното застрахователно покритие на застраховано лице по даден голям кредит се прекратява при неплащане на премия от застрахованото лице-с изтичането на един месец от получаването от застрахованото лице на покана за плащане, изпратена му от застрахователя. Покритите рискове по този застрахователен договор са смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застраховано лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие или пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно събитие, настъпило в същия срок. Изключените рискове са смърт или трайна неработоспособност, настъпили в причинно-следствена връзка със самоубийство или опит за самоубийство, други умишлено самопричинени състояния, война или военни действия, в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство или във връзка с алкохолизъм, наркотична зависимост или злополука възникнала, докато застрахованото лице е било под въздействието на наркотици или алкохол, чиято концентрация в кръвта на застрахованото лице надвишава размера по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. При сключване на застраховката „Живот“, застрахованият Р. Я. е декларирал в нарочна декларация, че не страда от нито едно от посочените в нея заболявания.

От писмо от 26.03.2010г. от „Г.Ж.“ ЕАД с предишно наименование „ДСК Гаранция“ АД (л.139) се установява, че съгласно правилата на чл.181, ал.1 ГПК достоверната дата на този частен документ е 20.09.2021г. –датата на представянето му в съда с отговора на исковата молба, както и, че ответното дружество е съставило това писмо с адресат Р.И. Я. с адрес: УПИ 4, с.Вишнево, 4939. В него е посочено, че застрахователната компания уведомява г-н Али (не е ясно кое е това лице), че във връзка със сключената застраховка живот на кредитополучатели на големи кредити от „Банка ДСК“ ЕАД във връзка със заемна сметка №14256039 не е постъпила дължимата застрахователна премия, необходима за продължаване действието на застраховката, поради което застрахователното покритие по сертификата е прекратено на основание чл.9, ал.3, т.1 от Общите условия, считано от 16.06.2008г. В него е посочено, че в случай, че адресатът желае отново да сключи застраховка „Живот“ на кредитополучатели, такава възможност ще му бъде предоставена през второто тримесечие на 2010г. От „Приключвателен протокол“ (л.140) от 05.04.2010г. се установява, че фирмата „С.П.“ ЕООД е предоставяло куриерски услуги на ответното дружество, като до датата на съставяне на протокола от него са били получени 15630 броя плика, от тях доставени са били 15414 броя, а останалите 216 броя са върната по различни причини, както и, че куриерът декларира, че всички писма са били доставени до пощенска кутия.

Видно от писмо от 08.01.2021г.(л.142) становището на ответното дружество по отношение статусът на застраховката живот на Р. Я. е, че на 16.06.2008г. застрахователното правоотношение е прекратено, защото на 16.05.2008г. е бил падежът на неплатена вноска за дължима премия.

Съгласно справка за изписаните лекарства и извършени хоспитализации на Р. Я. предоставена от НЗОК, по отношение на последния няма данни да се е лекувал от заболявания датиращи от преди 2014г.

Относимите към предмета на настоящото производство обстоятелства, които се изясняват от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се изчерпват с това, че към датата на смъртта на Р. Янков -03.04.2018г. непогасеното задължение по договора за ипотечен кредит е в размер на 103 016, 81 лв., като тази сума представлява непогасена главница, 1788, 66 лв.- договорна лихва и 1, 44 лв.-санкционираща лихва или общо 104 807 лв. След смъртта на кредитополучателя от сметката на ищцата Р. Я. за погасяване на кредита са преведени 20 569, 01 лв., като с тях банката е погасила 4 888, 40 лв. главница, 15422, 55 лв.-договорна лихва и 257, 97 лв. –такса. В заплащаните за погасяване на кредита месечни вноски не се е включвала дължимата застрахователна премия от 41, 81 лв. по договора за застраховка "Живот". Разликата между застрахователната сума по договор за застраховка „Живот“ и задължението по договора за ипотечен кредит е 6 993 лв. Застрахователните премии по договора за застраховка „Живот“ за периода от 16.06.2008г. до 16.03.2018г. не са били заплатени от застрахования и те са общ размер на 4933, 48 лв.

От приетата съдебно-медицинска експертиза и дадените отговори на поставените в съдебното заседание въпроси на вещото лице се установи, че причината за смъртта на Р. Я. не може да бъде установена, но предвид липсата на данни за настъпването й по насилствен начин, то вероятната причина за нея е болестен процес. Първите медицински данни за възникването на заболяване при Р. Я. са от 2013г. и те представляват диагнозата „Неинсулинозависим захарен диабет, без неврологични усложнения. През 2014г. той е бил диагностициран със заболяването „Камък в уретрата“, през 2015г. със заболяването „Камък“ в бъбреците“, а през 2016г. със заболяването „Хиперплазия на протата“ и „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

С предявения косвен иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 199а от КЗ (отм.), съобразно наведените в исковата молба твърдения, ищците упражняват чужди материални права, поради което имат качеството на процесуални субституенти. Техен задължителен необходим другар е носителят на материалните права, в случая "Банка ДСК" АД, поради което последната е надлежно конституирана в настоящото производство като съищец по делото, съгласно чл. 134, ал. 3 от ЗЗД.

Според Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК, в КЗ (отм.) не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка "Живот" срещу застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. Застрахованият по застраховка "Живот" или "Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл. 134 ЗЗД, а именно: ищецът /процесуален субституент/ да твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; ищецът /процесуален субституент/ да твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ да заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си, и ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанието.

В настоящото производство се установи, че заплащането от ищците в полза на банката на суми в общ размер на 20 569, 01 лв. за погасяване на задължения по кредита в периода след 03.04.2018г., когато е настъпило застрахователното събитие, поражда правото им на иск, като кредитори на вземане за заплащането от ответника на застрахователна сума в съответния заплатен от тях размер. В настоящото производство иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.) обаче не е предявен. Ищците са предявили единствено правата на своя длъжник по реда на чл. 134 от ЗЗД във вр. чл. 199а от КЗ (отм.), но не са искали осъждане на ответника в своя полза, основавайки се на извършено от тях плащане на погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила след 03.04.2018г. Това обстоятелство обаче установява наличието на качеството на кредитори на ищците по отношение на банката-съищец в производството, чиито права упражняват по реда на чл.134 ЗЗД, защото тези суми са недължимо платени погасителни вноски по кредита след датата на настъпване на застрахователното събитие, които подлежат на връщане. Поради това съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно липсата на материалноправна легитимация за ищците да предявят иска по чл.134 ЗЗД във вр. с чл.199а КЗ (отм.).

В производството по делото се установи, че наследодателят на ищците е бил страна по договор за ипотечен кредит, който е сключен с кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, а във връзка с обезпечаването на вземането на този кредитор е бил сключен и застрахователен договор по групова застраховка „Живот“ на кредитополучателя с ответното дружество.

Спорните по делото въпроси са свързани с релевираните от страна на ответника възражения срещу предявения иск. Първото от тези възражения касае действието на застрахователния договор към момента на настъпването на застрахователното събитие. Действително, в производството по делото се установи, че считано от 16.06.2008г. дължимите вноски по застрахователната премия не са били заплащани от кредитополучателя и застраховано лице по договора. Не се установи обаче, че ответното дружество е прекратило застрахователния договор поради това неизпълнение от страна на застрахования според договореното в самия договор, в частност чл.9, ал.3, т.1 от Общите условия.

От застрахователя не е изпращана покана за извършване на плащане от застрахования след настъпилата забава от негова страна за погасяването на месечната вноска по премията с падеж на 16.05.2008г. Писмото от 26.03.2010г. (л.139) не представлява такава покана, защото то няма достоверна дата преди представянето му пред съда, а освен това с него застрахованият само се уведомява, че по сметка на дружеството не е постъпила дължима вноска за заплащане на застрахователна премия, поради което застрахователното покритие по сертификата било прекратено, считано от 16.06.2008г. В случая, за да се приеме, че застрахователното дружество е прекратило застрахователния договор поради неизпълнението на застрахования, е следвало да го уведоми за забавата, да го покани да плати в едномесечен срок, застрахованият да е получил тази покана и въпреки това да не осъществи плащането в едномесечен срок, при което след изтичането на този срок, договорът ще се счита за прекратен.

От представените доказателства по делото не се установи, че застрахователят е прекратил договора съгласно посоченото в чл. чл.9, ал.3, т.1 от Общите условия, нито че изобщо е уведомявал застрахования за това, защото липсват доказателства, че писмото от 26.03.2010г. е било изпратено, а още по-малко, че е получено от застрахования. Според договореното между страните по застрахователния договор съобщенията е следвало да бъдат изпращани по пощата, а не по куриер, защото в т.3 от раздел „Други условия“ от застрахователния сертификат е предвидено, че всички съобщения до застрахования следва да бъдат изпращани на последния съобщен от застрахования негов адрес, а за дата на уведомяването се счита дата на получаване на съобщението, като това правило не се прилага, ако застрахования не е уведомил застрахователя за последния си адрес, като в такъв случай за дата на уведомяването се счита датата на пощенското клеймо върху обратната разписка, положено при получаване на съобщението в пощенската станция по известния на застрахователя адрес на застрахования. Освен изложеното до тук и предвид обстоятелството, че кредитодателят по договора за кредит и застрахователят по застраховката „Живот“ са юридически лица от една икономическа група, което предполага тяхната свързаност, както и договореният начин за заплащане на застрахователната премия- чрез директен дебит от сметката на кредитополучател, следва да се има предвид и неизпълнението от страна на „Банка ДСК“ ЕАД на задължението й по чл.199а, ал.5 КЗ (отм.) писмено да уведоми длъжника за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да имат за последица прекратяване на договора, намаляване размера на застрахователното обезщетение или сума или по друг начин могат да засегнат интересите на длъжника. Предвид тези съображения, настоящият съд намира за неоснователно възражението на ответника, че към датата на застрахователното събитие-03.04.2018г. застрахователният договор е бил прекратен. Договорът по груповата застраховка "Живот" относно кредитополучателя Р. Я. е действал към датата на смъртта му, като в полза на ответното дружество съществува само вземането му спрямо наследниците на застрахования за дължимите месечни вноски за заплащане на застрахователната премия.

В производството по делото не се установи наличието на някой от изрично изключените съгласно чл.9 от Общите условия към застрахователния договор рискове от покритието на застраховката, включително и, че застрахованият съзнателно неточно е обявил или премълчал в декларацията за здравословно си състояние обстоятелство, касаещо негово заболяване.

Доколкото в производството по делото се установи, че към датата на смъртта на кредитополучателя размерът на непогасеното задължение по кредита е 104 807 лв., то предявения иск следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за сумата от над 104 807 лв. до 111 800 лв., колкото е размерът на застрахователната премия, която разлика представлява вземане на ищците по застрахователния договор, което обаче те не предявяват в настоящото производство по реда на чл.199а КЗ (отм.).

Възражението на ответника за прихващане на претендираното вземане с насрещното му вземане за застрахователна премия е неоснователно, тъй като процесното вземане е вземането на банката-ползващо се от застраховката лице, която няма задължението да заплаща застрахователната премия, при което двете вземания не са насрещни и не са компенсируеми.

Тук за пълнота следва да се посочи, че след смъртта на кредитополучателя, договорът за ипотечен кредит, ако като длъжник по него не встъпи друго лице, се прекратява и банката има правото да се удовлетвори от публичната продан на ипотекирания имот или от имуществото на приелите наследството наследници за своето вземане за главница, договорни лихви, начислени до датата на смъртта на длъжника и мораторна лихва върху главницата до датата на изплащането на задължението. Няма правна или логическа възможност след смъртта на длъжника и без наличието на встъпване в дълга от страна на друго лице, договорът за кредит да продължава да съществува и банката да начислява задължения за договорна лихва и такси, които да са дължими от наследниците на починалата страна.

Предвид частичната основателност на иска в полза на ищците съразмерно с уважената му част следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото. Съдът намира за основателно предвид правната и фактическа сложност на спора релевираното от страна на пълномощника на ответното дружество възражение за прекомерност на заплатеното от ищците в полза на адв.М. адвокатско възнаграждение, което от 16 500 лв. следва да бъде редуцирано до 4519, 20 лв. с ДДС. Поради това в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4236, 53 лв. и 234, 36 лв. за внесен депозит за вещо лице, или общо 4470, 89 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 25, 01 лв. от които 6, 25 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 18, 76 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

Съищецът „Банка ДСК“ ЕАД не претендира за разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, съдът