Решение № 104 от 25.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 159/2024 г.

Производство по Глава ХХІ от НПК. С Присъда №9/25.03.2024г. ОС-Плевен по НОХД№400/2023г. е постановил: Признава подсъдимия И. Р. А., за виновен в това, че: На 26.07.2022г. в с.Еница, Плевенска обл., в съучастие като съизвършител с А. Р. А., умишлено умъртвили В. П. Р., като деянието е извършено с особена жестокост – чрез нанасяне на множество удари с нож в тялото, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с 1 чл.20, ал.2 във вр. чл.54 от НК го осъжда на доживотен затвор, което наказание да се изтърпи при специален режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

Признава подсъдимия А. Р. А., за виновен в това, че: На 26.07.2022г. в с.Еница, Плевенска обл., в съучастие като съизвършител с И. Р. А., умишлено умъртвили В. П. Р. от с.Еница, Плевенска обл., като деянието е извършено с особена жестокост – чрез нанасяне на множество удари с нож в тялото, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. чл.54 от НК го осъжда на доживотен затвор, което наказание да се изтърпи при специален режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.

Недоволен от постановената присъда е останал адвокат П. В. от ПлАК, служебен защитник на А. Р. А., с твърдения, за това че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се да бъде отменена и се постанови оправдаване, алтернативно преквалифициране на деянието по чл115 от НК и или намаляване на наказанието.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия А. Р. А., с твърдения, за това че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се да бъде намалено наказанието.

Недоволен от постановената присъда е останал адвокат Л. И. от ПлАК, служебен защитник на И. Р. А., с твърдения, за това че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде изменена и се преквалифицира деянието по чл.115 от НК и се намали на наказанието на лишаване от свобода.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия И. Р. А., с твърдения, за това че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се да бъде намалено наказанието.

Представителят на ВТАП излага съображения, че жалбите са неоснователни, тъй като обжалваният съдебен акт е подробно мотивиран, правилен и законосъобразен. Съдът правилно е анализирал доказателствата относно фактическата обстановка и относно приложимия материален закон, поради което липсват предпоставки за уважаване на жалбите.

В съдебно заседание П. В. от ПлАК, служебен защитник на А. Р. А., моли да се приеме, че е подсъдимия не е извършил деянието и да бъде оправдан, алтернативно да бъде преквалифицирано деянието по чл.115 от НК и съответно се наложи по-леко наказание.

В съдебно заседание подсъдимия А. Р. А. поддържа казаното от защитника си и твърди, че е невинен, но ако се приеме, че е виновен да му бъде наложено по-леко наказание.

В съдебно заседание Л. И. от ПлАК, служебен защитник на И. Р. А., моли да се приеме, че е налице основание за преквалифициране на деянието по чл.115 от НК и следва да се наложи по-леко наказание.

В съдебно заседание подсъдимия И. Р. А. поддържа казаното от защитника си и твърди, че се признава за виновен и съжалява за деянието си.

Процесуалния представител адв. Н. М. на частните обвинители Ц. П., П. П., Р. П., Р. Р. и Я. К., моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Относно подсъдимия И. Р. А., същият признава вината си още в досъдебна фаза, като в опит да прикрие брат си А. А. заявява, че същият не е участвал при извършване на деянието.

Частния обвинител Ц. П. лично и като родител и законен представител на пострадалите П. П. и Р. П. и частните обвинители Р. Р. и Я. К. не се явяват за лично изразяване на становище.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата. Жалбата на П. В. от ПлАК, служебен защитник на А. Р. А. е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 25.03.2024г., а жалбата е подадена на 03.04.2024г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Жалбата на подсъдимия А. Р. А. е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 25.03.2024г., а жалбата е подадена на 28.03.2024г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Жалбата на Л. И. от ПлАК, служебен защитник на И. Р. А. е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 25.03.2024г., а жалбата е подадена на 03.04.2024г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Жалбата на подсъдимия И. Р. А. е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 25.03.2024г., а жалбата е подадена на 29.03.2024г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

По основателността на жалбите. За да постанови присъдата си ПОС е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

Подсъдимият И. Р. А. е роден на 20.08.1989г. в гр.Кюстендил. Живее в с.Еница, обл.Плевенска, ул."Одрин" №5, регистриран с постоянен адрес в с.Чомаковци, общ.Червен бряг, ул."75-та" №10. Български гражданин от ромски произход, без образование, неженен. Осъждан е по пет дела в периода 2005г. - 2015г.

От приложената в досъдебното производство характеристична справка, изготвена за И. Р. А. от полицейски служител в РУ-Червен бряг при ОД-МВР- Плевен, е видно, че лицето няма образование и работи като строител, от която дейност получава доходи. Често употребява алкохол в големи количества, след което проявява агресия и предизвиква конфликтни ситуации. В масивите на МВР са регистрирани 9 броя заявителски материали срещу И. А. за престъпления от общ характер, има 6 броя криминалистически регистрации.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена по делото, се установява, че И. А. е "емоционално нестабилна личност" /категория по МКБ-10/; без данни за умствена недоразвитост и/или психотично разстройство в тесния смисъл на думата, както и за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по време на извършване на деянието. Могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не са налице индикации за предприемане на принудителни медицински мерки.

Подсъдимият А. Р. А. е роден на 28.04.1985г. в гр. Червен бряг, обл.

Плевенска. Адресно регистриран в с.Ракита, обл.Плевенска, •••••••••, към момента на деянието живеел в с. Чомаковци, обл. Плевенска. Български гражданин от ромски произход, неженен, без образование. Осъждан по две дела в периода 2005г. - 2007г.

От приложената в досъдебното производство характеристична справка, изготвена за А. А. от полицейски служител в РУ Червен бряг при ОД-МВР- Плевен, се установява, че лицето се прехранва със сезонна работа в строителството и е склонен към агресивни действия под въздействието на алкохол.

Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, не са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство, по отношение на А. А.. Същият е с нормална умствена надареност и не съществуват психиатрични проблеми, които изискват предприемане на принудителни медицински мерки.

Двамата подсъдими са братя. На 26.07.2022г. И. А. и А. А., заедно с В. А.

/техен племенник/, Р. Б. /зет на А. А. / и В. Й. /тъст на А. А./ извършвали ремонт на покрив на къща на жител на с.Еница, обл.Плевенска. След приключване на работата се почерпили с алкохол в дома на стопанина. По- късно подс. А. А. и Р. Б. се прибрали в дома им в с.Чомаковци, обл.Плевенска, където А. продължил да се черпи с бира.

Подсъдимия И. А., заедно с В. А., отишли в заведение на центъра на с.Еница, стопанисвано от Е. Ж.. Там консумирали алкохол няколко часа. Под въздействието на алкохола, започнали да разговарят и да се смеят на висок тон, което подразнило останалите присъстващи в заведението. Сред тях били пострадалия В. Р., Ц. П., с която Р. живеел във фактическо съжителство, и двете им малолетни деца - П. П. и Р. П.. Р. бил висок и едър мъж, работел като международен шофьор и имал кратка почивка между работните си ангажименти. С тях на масата били и техни приятели - И. И., Д. Д. и собственика на заведението - Е. Ж.. На съседна маса се черпели А. С. и П. П. /по прякор "Джо"/. В заведението било оживено, имало музика, децата играели наоколо.

Под влияние на алкохола, освободени от задръжки, И. А. и В. А. започнали да подхвърлят неприлични закачки към непълнолетни момичета, които влезли в заведението. След това И. и В. се скарали с П. П. за пари, които имал да им връща. Подразнен от цялото им поведението, В. Р. станал, отишъл при тях, ударил по масата им с длан и им направил остра забележка да се държат прилично и да не досаждат на останалите посетители. Казал им да напуснат заведението. От своя страна, собственикът на заведението - Е. Ж. също ги подканил да си вървят, защото са пияни и правят проблеми. И. и В. си тръгнали, без да има физическа разправа между тях и останалите присъстващи. Упътили се към дома на подсъдимия. Засегнат от забележката на В. Р., И. няколкократно се заканил, че ще го „заколи“. Взел от дома си два големи кухненски ножа, сложил ги в панталоните си, обадил се на брат си А. А. за помощ и си уговорили среща на центъра на с.Еница. От своя стана, подс.А. А. се обадил на Т. О. от с.Чомаковци и го помолил да го превози, заедно с Р. Б., до с.Еница. Осман се съгласил и ги откарал със собствения си лек автомобил "Фолксваген Венто", зелен на цвят, с рег.№ РК 59••••. Оставил А. и Р. в центъра на селото и се върнал в с.Чомаковци. В автомобила му останала дървена дръжка от брадва, която Б. бил взел със себе си за самозащита.

А. А. и Р. Б. се срещнали с И. А. и В. А. близо до заведението на Е. Ж.. При срещата, И. дал на брат си единия от ножовете, които бил взел от дома си. Двамата подсъдими и Р. Б. заедно влезли в заведението и отишли до масата на В. Р. и компанията му - И. И., Д. Д. и Е. Ж.. В. А. останал пред заведението. А. А. поискал обяснение от В. Р. за спречкването с брат му. Виждайки ножовете в ръцете на двамата подсъдими, В. Р. извикал: „Какви сте вие, какво искате, ще ме колите ли?". Станал и се опитал да ги отблъсне. Е. Ж. видял, че подсъдимият А. А. държи нож и се опитал да извие ръката му, но в отговор на това, подсъдимият го блъснал и го ударил, а Ж. загубил равновесие и паднал. В. Р. избутал А. А., който в този момент нанесъл два бързи последователни удара с нож в тялото на В.. Първият удар попаднал под лявата мишнична ямка на Р., а вторият - в странично-задната, лява повърхност на гръдния му кош. Пробожданията били дълбоки, наранили и засегнали жизненоважни вътрешни органи /ляв бял дроб, диафрагма, аорта, слезка/. Пострадалият извикал високо от болка и блъснал А. А.. В това време Е. Ж. отишъл да търси бухалка зад бара на заведението, с която да се защитава. В опит да я намери, разбрал че А. С. вече я е бил взел. В същия момент, Д. Д. държал И. А.. Д. видял, че И. държи нож и го пуснал. Тогава подсъдимият И. А. се приближил до В. Р. и му нанесъл пробна рана в областта на долната част на гърдите централно. Нараняването било дълбоко и засегнало жизненоважни органи /диафрагма, сърце, черен дроб/. А. С. се върнал с бухалката в помещението, където били останалите и видял как И. А. нанася прободна рана в гърдите на В. Р., а А. А. държал в ръката си нож. След последната прободна рана, В. Р. се опитал да избяга през вратата на градинската тераса на заведението и да я затисне отвън с тялото си, но загубил равновесие и паднал, вследствие на което го затиснала вратата. И. И. отстранила падналата врата от Р. и се обадила на Спешен телефон „112“.

Двамата подсъдими, заедно с Р. Б. и В. А. тръгнали да бягат, но А. А. паднал пред заведението. С помощта на брат си и другите се изправил и всички се отправили в неизвестна посока.

Приятелите и близките на пострадалия В. Р. се опитали да му помогнат и да спрат кръвотечението от раните, пристигнал и извикания екип на "Спешна помощ", но независимо от усилията на всички, пострадалият починал на място от тежките наранявания и масивната кръвозагуба.

На мястото на произшествието пристигнал полицейски екип. Двамата подсъдими, които се били скрили наблизо, били намерени и задържани. При задържането им, И. А. предал двата ножа, с които били причинени нараняванията на В. Р., заявявайки, че единствено той е виновен за убийството му.

За да приеме горната фактическа обстановка ОС-Плевен е направил и изложил следния анализ на доказателствата:

Правилно ОС-Плевен е обсъдил заключението на съдебномедицинската експертиза на труп на пострадалия В. П. Р., която извежда констатацията за три прободно-порезни наранявания, номерирани и описани както следва: рана № 1 - локализирана в долната част на гърдите централно, прониква в гръдната кухина в ъгъла между мечовидния израстък и дясната ребрена дъга, през диафрагмата и в коремната кухина. По хода на раневия канал са наранени гръдната стена, сърдечната торбичка, сърцето /дясното предсърдие/, диафрагмата, черния дроб /горната повърхност на левия дял/. При изправено положение на пострадалия, посоката на раневия канал е отгоре-надолу, отпред-назад и леко отляво-надясно, без да е възможно конкретизиране на дължината и ширината му; рана № 2 - локализирана в предно-солната повърхност на лявата мишнична ямка, прониква в гръдната кухина през трето междуребрие. По хода на раневия канал са наранени гръдната стена, долния лоб на левия бял дроб, дъгата на аортата. При изправено положение на пострадалия, посоката на раневия канал е отляво-надясно, леко отпред-назад и отгоре-надолу, дължината му е около 17 см, ширина в по-голяма част от протежението му - около 3 см; рана № 3 - локализирана по странично-задната, лява повърхност на гръдния кош, прониква в гръдната кухина през девето ляво междуребрие. По хода на раневия канал са наранени гръдната стена, диафрагмата, слезката. При изправено положение на тялото посоката на раневия канал е отгоре-отляво и надолу-надясно, не е възможно конкретизиране на дължината и ширината му.

Правилно е констатирано, че и трите прободно-порезни наранявания са квалифицирани от вещото лице като смъртоносни и смъртта е била неизбежна. Рани № 1 и № 3 самостоятелно водят до бързо изпадане в безпомощно състояние и смърт до няколко минути, най-вече поради бърза масивна кръвозагуба. Самостоятелно, рана №3 също води до смърт от кръвозагуба и колапс на левия бял дроб, но за удължен в минути срок. Съобразно локацията на раните и кръвозагубата в наранените области, най- вероятно рана № 2 е получена първа, след нея рана № 3, а последна рана № 1. Отговарят на три удара с нож със значителна сила.

Два от ударите /рана № 2 и рана № 3/ са групирани по лявата страна на гръдния кош с посока отляво-надясно, което предполага два групирани бързи удара, първият от които е рана № 2. Ударът, причинил рана № 1, е с различна посока, което дава основание да се обсъжда лека промяна във взаиморазположението между пострадал и нападател и повече от един нападател. Според вещото лице, морфологичните особености на нараняванията /кожни рани, раневи канали/, не изключват възможността да са причинени с различни ножове. Причина за смъртта на В. Р. с трите проникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош с увреждане на жизненоважни органи, довели до остра масивна кръвозагуба.

На следващо място обосновано ОС-Плевен е обсъдил назначената ДНК- експертиза №PG189/DNA/26092022 на веществени доказателства. Съобразно същата по изследвания обект ”дръжка на нож с обща дължина 33 см” е установен биологичен материал в различно количествено съотношение, който в по-голямото си количество се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК-профил, съвпадащ с ДНК-профила на И. А.. По изследвания обект "дръжка на нож с обща дължина 33, 5 см” е установен биологичен материал в различно количествено съотношение, който в по-голямото си количество се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК-профил, съвпадащ с ДНК-профила на И. А.. Биологичният материал в по-малко количество показва съвпадение с всички алели от ДНК-профилите на В. П. Р. и А. А.. По изследвания обект "дръжка на нож, с обозначение на стикера за ВД като обект 15” се установява смес на биологичен материал от лица от мъжки пол, в която се откриват всички алели от ДНК-профилите на В. П. Р. и подсъдимия А. А.. Не се откриват алели от ДНК-профила на подс.И. А.. По острието на същия нож се визуализират алели с по-силен интензитет, съвпадащи с ДНК-профила на В. П. Р., а тези с по-нисък интензитет съвпадат с ДНК-профилите на двамата подсъдими. Не се откриват други източници на биологичен материал. Правилно ОС-Плевен се е позовал и на това, че от заключението се установява, че по никой от изследваните ножове няма биологичен материал, който да съвпада с ДНК-профилите на В. И. А. и Р. А. Б.. Правилно ОС-Плевен се е позовал и на заключението на психиатричната експертиза на И. А., от която се установява, че той не е бил под непреодолимото въздействие на физиологичен афект. Установената концентрация на алкохол от 1.58 промила около 7 часа след деянието съответства на средна степен на алкохолно опиване. Въздействието на алкохола върху организма на подсъдимия е дало отражение върху самоконтрола му над подтиците и импулсите на прояви на гняв и раздразнение, обусловило е намаляване на задръжките, повишена възбудимост и агресивна готовност.

Правилно ОС-Плевен се е позовал и на заключението на психиатричната експертиза на А. А., от което се установява, че не са налице данни за умствена недоразвитост и/или психотично разстройство в тесния смисъл на думата, както и за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по време на извършване на деянието. Могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не е бил под непреодолимото въздействие на физиологичен афект. Намирал се е в състояние на обикновено алкохолно опиване, със съответното повлияване, катализирало възможности за конфликтно поведение и отпадане на социални задръжки.

ОС-Плевен подробно е обсъдил обясненията на двамата подсъдими, самопризнанието на И. А. и защитната версия на подсъдимия А. А., както и показанията на всички свидетели по делото: Ц. В. П., И. Н. И.а, Е. С. Ж., Д. Н. Д., А. Ц. С., П. Ц. П., П. И. М., Е. М. Н., А. М. М., Р. М. М. и М. В. Х., В. И. А., Р. А. Б., Т. Р. О., З. Р. С., П. Е. М., В. Б. Й. и Я. В. Й.

Правилно след анализа на показанията на горните свидетели ОС-Плевен посочва, че повечето от разпитаните свидетели по делото са били очевидци на престъплението, както и това, че безспорно са установени датата и мястото на деянието, както са посочени в обвинението.

Обосновано също така ОС-Плевен констатира спорен момент по фактите, относно това дали пострадалият В. Р. се е държал унизително и агресивно спрямо подсъдимия И. А. и В. А., когато двамата са се черпели в заведението. Правилно в тази насока е прието, че от показанията на присъствалите свидетели се установява, че Р. е направил забележка за неприличното поведение на двамата на обществено място и ги е подканил да напуснат заведението. Правилно съдът не кредитира обясненията на И. А. и показанията на В. А. с твърденията, че Р. ги е удрял и биел, защото тези твърдения са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства. В тази връзка обосновано ОС-Плевен не приема тезата на подс. И. А., че е бил афектиран и предизвикан от действията на пострадалия спрямо него, за да вземе решение да се обади на брат си, да вземе ножове от дома си и да се върне, за да убие В. Р.. Силното раздразнение на И. е било повлияно в значителна степен от голямото количество алкохол, който е употребил през деня.

Правилно ОС-Плевен е констатирал също така спорен момент по фактите, свързан с участието на А. А. в престъплението. Същият отрича да е нанасял удари с нож в тялото на пострадалия, заявява, че не носил в себе си ножове въпросната вечер, бил е ударен от В. Р., паднал на пода и някой му е счупил крака. Тези обяснения противоречат на показанията на И. И., Е. Ж. и А. С.. Те са видели А. А. да държи нож, приближавайки се към пострадалия. Свидетелката И.а е видяла А. да пробожда тялото на Р. с нож. Правилно е посочено и това, че това обстоятелство се потвърждава също от показанията и на В. А. и Р. Б., които са придружавали двамата подсъдими. Свидетелите са видели А. пръв да се приближава към пострадалия и да го удря. Последвалият удар с нож е нанесен от брат му - подсъдимия И. А.. ОС-Плевен обосновано е обсъдил и възражението относно счупения крак на подс.А. А., за което той твърди, че е бил ударен. Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза увреждането е резултат на тъпа травма и съобразно морфологичните му особености - спираловидно счупване на двата пищяла, е получено по индиректен механизъм - от рязко усукване на надлъжната ос, при опорен десен крак, възможно при сборичкване. Изключва се счупване от удар /с бухалка/, защото той предполага други особености - счупване на двете кости на една височина в мястото на удара; напречно счупване на костите; наличие на свободен фрагмент в мястото на счупване на големия пищял.

Обосновано на анализа на свидетелските показания, протоколите за оглед и експертните заключения ОС-Плевен приема, че от доказателствата по делото се установява, че двамата подсъдими са употребили алкохол и под въздействието му са взели спонтанно решение да убият В. Р.. Между извършителите и пострадалия не е имало конфликт, който да е предизвикал действията им. Подсъдимият А. А. дори не е имал контакт с Р. преди да извърши престъплението. Обосновано е посочено, че е установено, че двамата са имали ножове, осигурени от подс.И. А. и са искали именно с този вид оръжие да причинят смъртта на пострадалия. Правилно ОС-Плевен констатира, че по делото са приобщени като веществени доказателства три броя ножове - два от тях предадени доброволно от И. А., а третият е иззет от местопрестъплението, като от изготвените ДНК-експертизи се установява, че е наличен биологичен материал по ножовете, който съвпада в различно съотношение с ДНК-профилите на пострадалия и двамата подсъдими.

Правилно ОС-Плевен, при обсъждане на видеозаписите, съдържащи се в приобщените два броя магнитни носители, се позовава на извода на експерта, че извлечените от видеозаписите кадри са негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване.

След анализа на доказателствата ПОС е изложил мотиви от правна страна, както следва:

Правилно ОС-Плевен е приел на база установената фактическа обстановка, че има виновно извършено деяние от подсъдимите И. А. и А. А., което съставлява престъпление по НК - осъществен е състава на чл.116, ал.1, т.6 във вр. чл.115 и във вр. чл.20, ал.2 от НК, като деянието е извършено с особена жестокост - чрез нанасяне на множество удари с нож в тялото.

Правилно е прието, че от обективна страна е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите И. и А. А.и са причинили с различни ножове три прободно-порезни наранявания на гръдния кош на пострадалия В. Р., проникващи в гръдната, а две и в коремната кухина с нараняване на вътрешни органи - левия бял дроб, аортата, сърцето, диафрагмата, черния дроб и слезката, кръвозагуба в гръдната кухина /масивен двустранен хемоторакс/, излив на кръв в сърдечната торбичка /хемоперикард/. И трите прободно-порезни наранявания са смъртоносни, смъртта е била неизбежна. Две от раните самостоятелно са довели до бързо изпадане в безпомощно състояние на жертвата и смърт до няколко минути, поради бърза масивна кръвозагуба. Самостоятелно една от раните също е довела до смърт от кръвозагуба и колапс на левия бял дроб, но за удължен в минути срок. Прободно-порезните наранявания са причинени в област със жизнено-важни органи и сила, която да ги нарани, което предполага пострадалият да е осъзнал последствията им до изпадане в безпомощно състояние и загуба на съзнание /за няколко минути/.

Правилно ОС-Плевен приема и това, че убийството е извършено и при наличието на квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6 от НК - с особена жестокост. Съдебномедицинската експертиза е категорична в заключението си, че уврежданията на В. Р. са причинени от три удара с нож със значителна сила. Броят на нанесените удари, които са локализирани в област на тялото с жизнено-важни органи - гръдния кош, тяхната насоченост, сила и причинените поражения, по несъмнен начин обективират наличието на квалифициращия признак "особена жестокост". Обоснован е и изводът, че деянието е особено тежко, тъй като разкрива обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърлящи тези на останалите случаи на убийства, поради вложените от подсъдимите ярост и жестокост.

Правилно също така ОС-Плевен приема, че са неоснователни възраженията на защитниците и на двамата подсъдими, че липсва квалификацията особена жестокост, тъй като не било установено подсъдимите да са жестоки личности. В тази насока обосновано е посочено, че особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца, като не е задължително да се установява дали той по своята натура е жесток човек. Достатъчно е това качество да е проявено при осъществяване на деянието, както е в случая, за да се квалифицира убийството като извършено с особена жестокост.

Правилен е също така и изводът, че от субективна страна и двамата подсъдими са действали при пряк умисъл. В тази насока ОС-Плевен обосновано е посочил, че начинът на осъществяване на престъпното деяние - броят на ударите с нож и тяхната сила, механизмът на нанасянето им, насочеността им в конкретна анатомична област на тялото на жертвата, водят до извод за съзнание у подсъдимите, че в резултат на това въздействие ще настъпи смъртта на пострадалия. Правилно също така е посочено, че те са били в състояние на възбуда, но не и на афект, спрямо жертвата, като действията им са повлияни от приетия непосредствено преди това алкохол в немалко количество.

Правилно също така ОС-Плевен е констатирал, че подсъдимият И. А. и А. А. са наказателно-отговорни лица, които са пълнолетни, действали в състояние на вменяемост, на база заключенията по изготвените съдебно- психиатрични експертизи.

ОС-Плевен е изложил и подробни съображения относно определяне на вида и размера на наказанията на двамата подсъдими.

При горните присъда и мотиви на ПОС оплакванията в жалбата А. Р. А. и защитника му включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното:

Първото и основно възражение е свързано с твърдението, че А. Р. А. не е извършил деянието и не е нанасял удари с нож на пострадалия. В тази насока защитата на подсъдимия излага следните съображения:

Изясняването на фактическата обстановка по делото е затруднена от това, че на мястото на инцидента присъстват само участниците в него, които са заинтересовани - от една страна подсъдимият и негови роднини - брат, племенник, зет, а от друга - пострадалият, съпругата му, и техни приятели.

В това възражение се цитират обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие пред ПлОС, в които А. А. твърди, че при започване на разговор от негова страна с В. е бил ударен от последния силно в областта на слепоочието, след което му е притъмняло и е паднал на земята, където е бил ударен в крака с някакъв твърд предмет. Лежейки на земята вижда как брат му И. посяга към В. в областта на гърба и корема му. В един последващ момент му е помогнато от И. и В. да се отдалечат от мястото на инцидента. Скривайки се в един изоставен двор от където И. се обажда на полицията заявявайки, че е наръгал човек, според А. това е първият момент в който вижда, че И. е носил в него два ножа. Категоричен е, че в нито един момент не е нанасял удари с нож спрямо пострадалия.

Още в тази насока се посочва, че обясненията на брат му И. потвърждават в голяма степен това което твърди А.. Показателно е, че единствените хора, които говорят, че А. е нанесъл удари с нож спрямо пострадалия са свидетелите В. А. и Р. Б.. Мотивът им да твърдят това, би могло да се обясни с опит да се оневинят самите те, защото безспорно е, че участие в конфликта възникнал в заведението са взели и двамата и В. и Р.. Това го твърдят всички останали разпитани свидетели, както тези, които са били в компанията на В., така и тези които са били на площада на село Еница и са възприели в известна степен развоя на събитията. Но нещо по важно което твърдят останалите незаинтересовани свидетели е, че никой от тях не е възприел А. да нанася удар с нож спрямо пострадалия В.. И. И., която също е стояла на масата на В. Патров е категорична, че е видяла само И. да намушква с нож В. Р.. Ц. П. - съпруга на В. твърди, че е видяла И. да нанася два удара с нож по В., като същевременно твърди за момент в който В. е вдигнал във въздуха А. и някой, който не може да определи е нанесъл удар с нож на съпругът и. Д. Д. заявява, че е видял нож само в ръцете на И., и се е опитал да го вземе от него, като също така е чул Ц. да крещи - „И.е не го ръчкай“. Е. Ж. заявява, че е видял нож в ръцете на А. след което го е хванал за ръката и извивайки същата ножа е паднал на земята. А. С. пък твърди, че е видял е четиримата нападатели да държат ножове, като също е видял само И. да нанася удар с нож срещу В.. Това всъщност са преките свидетели очевидци на действията в разразилата се суматоха.

В различен смисъл за показанията на посочените първо двама свидетели/се посочва в жалбата/ - В. А. и Р. Б.. Явно обаче техните показания не могат да се считат изцяло достоверни, защото В. много удобно скрива безспорното обстоятелство, че когато в ъгъла до страничната врата е бил затиснат В. от двама души, единият от тези двама е бил В., а другият е бил И.. Нито един от незаинтересованите свидетели, а именно Е. Ж., съпругата на починалия, Ивалина Стаменова, никой не казва, че е видял А. А. да намушква пострадалия. Напротив, всеки един от тях споделя какво е видял и като част от възприятията за тях е участието на И. в намушкването спрямо пострадалия. Единствено в показанията на двамата свидетели В. А. и Р. Ж., които са останали свидетели, така е преценила прокуратурата, единствено в техните показания има някакви сведения, противоречащи си едни спрямо други, в които сведения посочват, че А. също е взел участие. Доказателствата, които е обсъждал ОС-Плевен не са в такава достатъчна степен, от която да бъде формиран безпротиворечив и несъмнен извод за неговото участие в причиняване смъртта на пострадалия.

Още се посочва в жалбата, че се акцентира на заключенията от изготвените ДНК експертизи, че два от ножовете - единия с дървена дръжка и острие с дължина 33, 5 см и вторият нож с черна пластмасова дръжка има следи от биологичен материал принадлежащ на А.. В действителност по ножът с дължина 33, 5 см с дървена дръжка по дръжката има материал от А., И. и В., също така по дръжката на пластмасовия нож има следи от А. както по дръжката, така и по острието. Но по тези два елемента има и следи и от В., тоест начина им на оставянето е напълно възможно да се е случил в суматохата, взаимното сбиване и контакта с посочените предмети.

Във връзка с авторството на деянието относно А. А. ОС-Плевен е изложил следните мотиви:

А. А. отрича да е нанасял удари с нож в тялото на пострадалия, заявява, че не носил в себе си ножове въпросната вечер, бил е ударен от В. Р., паднал на пода и някой му е счупил крака. Тези обяснения категорично противоречат на показанията на И. И., Е. Ж. и А. С.. Те са видели А. А. да държи нож, приближавайки се към пострадалия. Свидетелката И.а е видяла А. да пробожда тялото на Р. с нож. Това обстоятелство се потвърждава също от показанията и на В. А. и Р. Б., които са придружавали двамата подсъдими. Свидетелите са видели А. пръв да се приближава към пострадалия и да го удря. Последвалият удар с нож е нанесен от брат му - подсъдимия И. А.. Безспорно е, че е имало физическо спречкване между Р. и нападателите, които се е опитвал да отблъсне. Видно от заключенията по СМЕ на живо лице - И. А. и А. А., на същите са причинени охлузвания и повърхностни порезни рани.

Относно счупения крак на подс.А. А., за което той твърди, че е бил ударен, вещо лице дава заключение по назначена в хода на съдебното следствие допълнителна СМЕ експертиза на живо лице. Според заключението увреждането е резултат на тъпа травма и, съобразно морфологичните му особености - спираловидно счупване на двата пищяла, е получено по индиректен механизъм - от рязко усукване на надлъжната ос, при опорен десен крак, възможно при сборичкване. Изключва се счупване от удар /с бухалка/, т.к. той предполага други особености - счупване на двете кости на една височина в мястото на удара; напречно счупване на костите; наличие на свободен фрагмент в мястото на счупване на големия пищял. По делото са приобщени като веществени доказателства три броя ножове - два от тях са предадени доброволно от И. А., а третият е иззет от местопрестъплението. От изготвените ДНК-експертизи се установява, че е наличен биологичен материал по ножовете, който съвпада в различно съотношение с ДНК- профилите на пострадалия и двамата подсъдими.

Към горните мотиви на ОС-Плевен, които се приемат от настоящата инстанция, следва да се добави и следното:

Относно твърдението, че изясняването на фактическата обстановка по делото е затруднена от това, че на мястото на инцидента присъстват само участниците в него, които са заинтересовани - от една страна подсъдимият и негови роднини - брат, племенник, зет, а от друга - пострадалият, съпругата му, и техни приятели. Това разграничение на свидетелите е неточно защото двама от очевидците и установяващи пряко деянието на А. А. са негови близки и по-точно В. А. /племенник на подсъдимите/ и Р. Б. /зет на А. А./. Същите свидетели дори сочат в показанията си, че брат на подсъдимите и съпругата на А. А. дори са ги уговаряли и заплашвали да не казват, че А. А. е нанасял удари с нож на пострадалия. Р. Б. дава следните съществени показания в съдебно заседание пред ОС-Плевен: „А. каза: „Или той, или ние.“. Тръгнахме към другото заведение, И. беше с два ножа, седнал на един камък, с В. и заминахме към заведението и А. вика на покойния: „Що би брат ми?“ и тръгна срещу него, българина стана и почнаха да се бият. А. води ножа от задния си джоб и го дупчи един път. И. мина покрай мен и надупчи този мъж в областта на сърцето. Човекът изпищя и се затвори зад някаква врата. И. се опита да я отвори, но не успя. А. беше на земята, държеше си единия крак високо и не можеше да стъпи на него. И. и В. му помогнаха да стане, а аз избягах от тях и се скрих в една туфа, в рамките на селото.“ На въпрос на прокурора от къде А. е взел нож, отговаря: От брат си взе ножа. Брат му държеше два ножа.“ И още на въпрос на прокурора дали някой се е опитвал да му влияе свидетелят казва: „Да, съпругата на А., не й знам името. Каза да си сменя показанията, да се откажа от свидетелстване. Да не свидетелствам изобщо.“ В горния смисъл са и показанията на В. А. / племенник на подсъдимите/.

В показанията си пред ОС-Плевен казва следното: Слязоха от колата и отидоха до масата където стоеше покойният и собственика на заведението и започнаха вече да се бият и малко по-нагоре от първата маса го наръчкаха. Аз видях, че го наръчка А. и И.. Аз видях, че един път А. наръга починали и после видях И. да го наръгва един път. Наръгаха го два пъти, тук и тук (свидетелят посочва двете страни на коремната област). След това си тръгнахме, и избягахме и се скрихме в една къща. Избягахме аз, А., И. и Р. и се скрихме в една къща. Носехме А., защото го видях, че падна на земята и го вдигнахме…….Категоричен съм, че А. е наръгал В. и че когато дойдоха полицаите А. не държеше нож. Ножовете с които беше наръган В. ги държеше И., когато дойдоха полицаите. Имаше кръв и по двата ножа.“ Показанията на този свидетел от досъдебното производство пред съдия са четени в съдебно заседание и са в същия смисъл. В тези показания освен, че описва участието на А. и казва още, че: “ …И. и А. го намушкаха, но само И. каза, че той го е убил….“ Още на въпрос на прокурора: Имало ли е някакви закани? Свидетелят отговаря: „Да, от третият брат на подсъдимите. Обадил се е на жена ми, когато ме пуснаха от управлението. Аз се прибирам вкъщи и той звъни и казва на жена ми, че сега ще дойдат и ще пребият жена ми, децата ми и мен. После и пише да се съблече гола, и да изпрати пари и да върви при него. Говоря за другия брат на подсъдимия.“ Още на въпрос на прокурора: Някой карал ли те е да си променяш показанията по делото? Свидетелят В. А. отговаря: „Жената на А. - Я.. Казваше ми като ме извикат да казвам, защото А. е невиновен и че е виновен брат му И..“ Относно твърдението на защитата на подсъдимия, „че единствените хора, които говорят, че А. е нанесъл удари с нож спрямо пострадалия са свидетелите В. А. и Р. Б.. Мотивът им да твърдят това, би могло да се обясни с опит да се оневинят самите те, защото безспорно е, че участие в конфликта възникнал в заведението са взели и двамата и В. и Р.. Но нещо по важно което твърдят останалите незаинтересовани свидетели е, че никой от тях не е възприел А. да нанася удар с нож спрямо пострадалия В..“ Настоящия състав приема, че соченият мотив на тези двама свидетели В. А. и Р. Б. не може да се приеме защото нито един свидетел не сочи някой от тези свидетели да е носил нож и дори да е имал физически сблъсък с пострадалия. Освен това по трите приобщени като веществени доказателства ножове, няма следи от В. А. и Р. Б.. Относно твърдението, че никой от останалите свидетели не е възприел А. да нанася удар с нож спрямо пострадалия В.. Това твърдение не отговаря на действителността и мотивите за това са следните: Следните свидетели сочат за нападението на А. към пострадалия с нож: А. С. казва, че е видял не само И., но и А. да носи нож и въпреки, че твърди, че не е видял ударите казва: “ После разбрах, че това е на И. брат - А. се казва. Той беше в средата и каза на В. „ти ли си този дето ще раздава справедливост“. Е. ги видя, че носят ножове и вика „какви са тия ножове, махайте се от тука веднага с тия ножове“. А. нападна В.……. обърнах се и видях И. как забива нож на В. в гърдите, след което брат му на В./очевидно има предвид брат му на И., тъй като за брат на В. въобще няма твърдения в делото/ беше с насочен нож към мен.“ Свидетелят Е. Н. казва пред съда: „Поглеждам, там беше починалия В., беше почти притиснат в ъгъла до едни маси, до оградата, от И. и от едно друго момче, впоследствие разбрах, че се казва А.. И. го видях как замахна с ножа и го надупчи. ….И. и А. носеха ножове. Ние побягнахме. А. имаше нещо в ръцете, някакво оръжие.“ В прочетените показания от досъдебното производство св.Н. казва: „Един и същ човек го удари два пъти с нож и аз го видях. Не знам как се казва този човек не мога да го опиша.“ Действително има известни противоречия в показанията на свидетеля, но посочва както, че А. е държал нож, така и че е бил един от притисналите пострадалия до една маса до оградата. Освен това говори за човек/ различен от И., защото го познава/, че е ударил два пъти пострадалия с нож.

Свидетеля Е. Ж. казва: “..и аз видях, че държат ножове. Значи, аз виждам първия до мен (посочва подсъдимия с патерицата А.). Викам и - „Какво правите с тия ножове бе?“. Той ме блъсна като го попитах какво прави с тези.“ Действително този свидетел не е видял нанесени удари от А., но е видял нож в него непосредствено при започване на атаката от страна на подсъдимите. Горните показания следва да се свържат с установеното от ДНК експертизата, сочеща на наличието по един и същи нож както на следи от пострадалия, така и от А., което показва че последния е държал ножа, с който е намушкан пострадалия.

Св.И. И.а посочва пред съда: “ Застанаха пред масата, като по-високият подсъдим, който не познавам, още с идването извади нож до масата и започна да се кани, подвиква и собственикът на заведението му каза да махне ножа и да се махна и да не правят глупости. Тогава той удари собственика на заведението и го изблъска. От там вече започна разправията. Започнаха да се карат и стана суматоха. Всички се караха и всички посягаха да се бият и отбраняват. В тази суматоха видях, че В. е наръган. Видях, че той кърви и взех телефона да звънна на „112“. Видях, че го наръчкват с нож. Не мога да кажа в коя област го наръгаха, видях че по тениската имаше кръв. Видях този високия подсъдим/Очевидно има предвид подсъдимия А./ който не познавам, че намушква В.. Другият - И. вече беше на земята от възрастния човек Д. и той го държеше, но в момента в който видя, че има нож, Д. се отдръпна от него и от там вече И. се засили и наръчка В., но не видях колко пъти и изтичах отзад при В..“ След прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното производство същата заявява: „И двамата подсъдими видях, че нанасят удари с нож на пострадалия.“ В прочетените показания от досъдебното производство св.И.а не казва директно същото, но по описанието на единия/високия/ държащ нож, става ясно, че има предвид А., когото не е познавала. Освен това след като описва как И. се е засилил с ножа и е нанесъл удар с него на пострадалия описва още, че преди И. да се засили с ножа двама са притискали В., като по описанието става ясно, че от лявата страна на пострадалия е бил А. и по тениската на пострадалия е имало вляво кръв. Това описание кореспондира с фактическата обстановка, че А. е нанесъл ударите от ляво с нож.

Св. П. М. в съдебно заседание посочва: “ Познавам починалия В.. Опитваше се да се самоотбранява доколкото се виждаше. Не държеше нищо в ръцете си. Единия И., и другия, който е в залата подсъдим, посягаха с нож към В..“ След това са прочетени показанията от досъдебното производство и свидетелят посочва, че ги поддържа, но и поддържа казаното пред съда.

На фона на горното може да се посочи, че в суматохата всеки свидетел е видял част от развитието на ситуацията и мозайката на деянието на двамата подсъдими се установява несъмнено при съвкупния анализ на преките доказателства, косвените такива и частично от самопризнанието на подсъдимия И. А.. Към горните показания на свидетелите и тези на св.Б. и А., като се добави и установеното от експертното заключение по ДНК експертизата се налага извода, че А. А. е нанесъл двата удара с нож в лявата страна на пострадалия. Съгласно тази ДНК-експертиза №PG189/DNA/26092022 на веществени доказателства е изследван биологичен материал по приобщените като веществени доказателства по делото дрехи, обувки и ножове и този материал е сравнен с ДНК-профилите на двамата подсъдими и пострадалия. По изследвания обект ”дръжка на нож с обща дължина 33 см” е установен биологичен материал в различно количествено съотношение, който в по- голямото си количество се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК-профил, съвпадащ с ДНК-профила на И. А.. По изследвания обект "дръжка на нож с обща дължина 33, 5 см” е установен биологичен материал в различно количествено съотношение, който в по-голямото си количество се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК-профил, съвпадащ с ДНК-профила на И. А.. Биологичният материал в по-малко количество показва съвпадение с всички алели от ДНК-профилите на В. П. Р. и А. А.. По изследвания обект "дръжка на нож, с обозначение на стикера за ВД като обект 15” се установява смес на биологичен материал от лица от мъжки пол, в която се откриват всички алели от ДНК-профилите на В. П. Р. и подсъдимия А. А.. Не се откриват алели от ДНК-профила на подс.И. А.. По острието на същия нож се визуализират алели с по-силен интензитет, съвпадащи с ДНК-профила на В. П. Р., а тези с по-нисък интензитет съвпадат с ДНК-профилите на двамата подсъдими. Не се откриват други източници на биологичен материал.

От заключението категорично се установява, че по никой от изследваните ножове няма биологичен материал, който да съвпада с ДНК- профилите на В. И. А. и Р. А. Б.. От това заключение става ясно, че по единия нож с обща дължина 33, 5 см, предаден в последствие от И. А. има следи от А. А., както и има следи от същия подсъдим по другия нож „обект 15“, намерен след деянието и показан във фотоалбума към протокола за оглед. Наличието и по двата ножа на следи от пострадалия сочи, че това са ножовете, с които са нанесени фаталните удари, а освен това и се установява факта, че А. А. ги е държал. Този факт наред с обсъдените по-горе показания определено сочи за участието на подсъдимия А. А. в деянието.

Описаното във фактическата обстановка, че подсъдимия А. А. е нанесъл първо двата удара вляво съвпада и с извода по СМЕ на труп, и по-конкретно отговора на въпрос №2. В него в.л. посочва, че според локализацията на раните и кръбозагубата в наранените области поредността на раните във времето е №2, после №3 и след това №1. Това означава първо нанасяне на раните вляво и след това последна в гърдите централно. Този извод на в.л. кореспондира с установеното от свидетелските показания, че първо А. е нанесъл двата удара в ляво, а после И., след като се е освободил от захвата на св. Д. Д. е нанесъл третия удар централно в гърдите.

На фона на горното твърдението, че А. А. не е извършител на деянието не е основателно защото освен, че се установява с преки доказателства на посочените очевидци/не само В. А. и Р. Б., но и другите посочени по-горе/, но се подкрепя и от косвените показания на свидетелите, че са видели нож у него, и че е участвал в сбиването и на следващо място несъмнено се установява от ДНК експертизата, че е имал досег с ножовете, с които е намушкан пострадалия.

Второто оплакване в жалбата е в насока искане за изменение на постановената присъда като спрямо А. Р. А. се приложи чл.115 от НК и бъде оправдан за престъплението по чл. 116, ал.1, т.6 от НК. Съображенията, които се излагат в тази насока от жалбоподателя се свеждат до следното:

ПовдИ.о е обвинение, че умъртвяването е извършено с „особена жестокост“. Изяснено е в доктрината и съдебната практика, че "особената жестокост" е качество на дееца, свързано с конкретни негови проявления, оформящи начина на извършване на убийството. За да е квалифицирано деянието като извършено с "особена жестокост" е необходимо да се установи, че при умъртвяването на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточеност, отмъстителност или садизъм. При това не е задължително да се установява дали подсъдимият извън деянието е въобще жесток човек. Основният белег, по който се преценява дали едно убийство е извършено с особена жестокост, е начинът, по който е осъществено деянието, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, отношението му към жертвата.

Ако се приеме, че А. А. е нанесъл удари или удар с нож, то при тяхното нанасяне не е проявена изключителна ярост, ожесточение или отмъстителност. Напротив, при възникналата ситуация на нанасянето на удари с нож е станало след предварително спречкване и взаимно нанесени удари. Пострадалия и другите хора от неговата компания не са стояли безучастно, А. А. не е нападнал внезапно още при пристигането си на мястото в близост до пострадалия с нанасяне на удари с нож. Ако е имало удари то те са били нанесени в последствие, донякъде и като защитна реакция. Неговите действия не са демонстрирали изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек.

Във връзка с това оплакване следва да се има предвид следното: По отношение на понятието „особена жестокост“ следва да се има предвид, че то няма легално определение и съдържанието му се попълва от практиката на съдилищата. В настоящия НК понятието „жестокост“ е употребено в чл.116/убийство/, чл.131/причиняване на телесна повреда/, чл.142/отвличане/ и чл.325б/проява на жестокост към гръбначно животно/, като само в чл.325б ал.1 от НК е употребено самостоятелно/без характеристиката „особена“. В последния текст е съставомерно обстоятелство по основния състав, а във всички останали случаи, включително и по чл.325б ал.2 т.2 от НК е квалифициращо обстоятелство. Текстът на чл.325б от НК е нов, в сила от 27.07.2011 г. и употребяването на същото понятие при престъпления спрямо личността и спрямо реда и общественото спокойствие/в частност спрямо гръбначно животно/, определено сочи за повишаване на критериите на законодателя при преценката на понятието, когато става въпрос за престъпления против личността. Казано по друг начин – щом законодателят вече регламентира наказателно правоотношение, свързано с поведение към животни и употребява същото понятие както към хора, то критериите за преценка дали едно деяние е извършено с особена жестокост се снижават/в смисъл това поведение, което до 27.07.2011 г може да не е попадало в понятието „особена жестокост“, спрямо личността вече може да попада в това понятие/. Казано по още един начин – законодателят повишава критериите за човечност и нормални отношения между хората.

Понятието „особена жестокост“ е дадено в Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. И доп. С Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. се свежда до: Съставът за особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Може да се посочи, че последващата практика относно понятието „особена жестокост“ приема, че то е налице когато е установено, че при умъртвяването на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Престъпната съставомерност на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК се преценява с оглед броя, силата и насочеността на нанесените удари, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата, характеристичните данни и поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви, както и отношението му към пострадалото лице/например Решение № 117 от 13.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 432/2016 г., II н. о., НК/. За пълнота на изясняване на понятието може да се цитира и Решение № 93 от 20.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 279/2020 г., III н. о., НК, , в което се посочва: „Съдебната практика е изяснила, че „особената жестокост“ е качество на дееца, който извършва престъплението, и се разкрива в начина и средствата, използвани за осъществяване на деянието. В тази насока са от значение броят на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия и поведението на подсъдимия по време на извършване на деянието. „Особена жестокост“ има и в тези случаи, когато смъртта е настъпила при първия удар, но действията на виновния свидетелстват за неговата безчовечност.

При така очертаните характеристики на понятието „особена жестокост“, фактите които имат значение за квалификацията по чл.116 ал.1 т.6 от НК, по отношение и на двамата подсъдими/разглежда се общо поради това, че обвинението е за съучастие и такова оплакване има и в жалбата на подсъдимия И. А./ са следните:

„Засегнат от забележката на В. Р., И. няколкократно се заканил, че ще го „заколи“. Взел от дома си два големи кухненски ножа, сложих ги в панталоните си, обадил се на брат си А. А. за помощ и си уговорили среща на центъра на с.Еница. От своя стана, подс.А. А. се обадил на Т. О. от с.Чомаковци и го помолил да го превози, заедно с Р. Б., до с.Еница. ………… А. А. и Р. Б. се срещнали с И. А. и В. А. близо до заведението на Е. Ж.. При срещата, И. дал на брат си единия от ножовете, които бил взел от дома си. Двамата подсъдими и Р. Б. заедно влезли в заведението и отишли до масата на В. Р. и компанията му - И. И., Д. Д. и Е. Ж.. В. А. останал пред заведението. А. А. поискал обяснение от В. Р. за спречкването с брат му. Виждайки ножовете в ръцете на двамата подсъдими, В. Р. извикал: „Какви сте вие, какво искате, ще ме колите ли?". Станал и се опитал да ги отблъсне. Е. Ж. видял, че подсъдимият А. А. държи нож и се опитал да извие ръката му, но в отговор на това, подсъдимият го блъснал и го ударил, а Ж. загубил равновесие и паднал. В. Р. избутал А. А., който в този момент нанесъл два бързи последователни удара с нож в тялото на В.. Първият удар попаднал под лявата мишнична ямка на Р., а вторият - в странично-задната, лява повърхност на гръдния му кош. Пробожданията били дълбоки, наранили и засегнали жизненоважни вътрешни органи /ляв бял дроб, диафрагма, аорта, слезка/. Пострадалият извикал високо от болка и блъснал А. А.. ……….В същия момент, Д. Д. държал И. А.. Д. видял, че И. държи нож и го пуснал. Тогава подсъдимият И. А. се приближил до В. Р. и му нанесъл пробна рана в областта на долната част на гърдите централно. Нараняването било дълбоко и засегнало жизненоважни органи /диафрагма, сърце, черен дроб/. ….. След последната прободна рана, В. Р. се опитал да избяга през вратата на градинската тераса на заведението и да я затисне отвън с тялото си, но загубил равновесие и паднал, вследствие на което го затиснала вратата.“ Горните фактически обстоятелства сочат на първо място на напълно неоправдана и неадекватна жестока отмъстителност и на двамата подсъдими. Вместо И. А. да си вземе бележка от отправения упрек/каквото поведение би следвало да има човек с нормална ценностна система, адекватна на обществото в което живеем/ към него за непристойно поведение от страна на пострадалия, решава, че следва да го умъртви. Брат му А. А. вместо да го вразуми веднага се организира за отмъщение и се придвижва дори до другото село с такси. Разпределянето на ножовете в двамата подсъдими сочи на категоричното им и безкомпромисно предварително намерение за умъртвяване на пострадалия. Нанасянето на два силни пробождащи удари от А. А., всеки от които е смъртоносен сочи за безкомпромисното му намерение за умъртвяване на пострадалия. Нанасянето на трети силен също фатален пробождащ удар от И. А., при положение, че вече пострадалия е наранен/което се установява от кръвта по тениската пострадалия-показания на св.И. И.-описва намушкването от Атанас, и последвалото намушкване от И./ сочи за упоритост, безкомпромисност и жестокост при преследваната цел. Фактът, че единия подсъдим нанася един удар, а другия два не може да се тълкува в тяхна полза, като се игнорират ударите нанесени от другия. В смисъл, при преценка на понятието особена жестокост, да се отчита само един удар на И. и само два на А.. Това е така защото действията им са в съучастие и при несъмнено взето общо намерение за умъртвяване. И двамата са действали безкомпромисно и с ожесточение до момента на оттегляне и падане на пострадалия, т.е. до категоричното постигане на целта им. Безкомпромисното желание за отмъщение на двамата подсъдими е толкова силно, че те не се спират пред това, че пострадалия е на обществено място, че има много хора, включително и малки деца, и че със сигурност ще бъдат установени като извършители. На този фон изводът, че деянието и на двамата подсъдими е извършено с особена жестокост е несъмнен. Ако нанасянето на три, всеки от които силни смъртоносни удара с нож, не е особена жестокост, то какво друго е следвало да направят подсъдимите, за да се квалифицира деянието по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

На фона на горното оплакването е напълно неоснователно.

Следващото оплакване е за явно несправедливост на наложеното наказание, с искане за налагане на „лишаване от свобода“ в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл. 116, ал.1 от НК. В тази насока се твърди, че определеното от първоинстанционният съд наказание „доживотен затвор“ не е определено при спазване на императивните изисквания при определянето на наказанието, което следва да се наложи на дееца за извършеното престъпление. Не са изложени никакви доводи, че посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постИ.и с налагането на по-леко наказание.

Обосноваването на този извод в жалбата се свежда до следните съображения, изложени от защитата:

Анализът на доказателствата, даващи характеристика на деянието, авторството, механизма на извършването му, както и данните за личността на подсъдимия не предпоставят извод за налагане на най-тежкото предвидено в Наказателния кодекс наказание. Деянието е с много висока степен на обществена опасност, тъй като отнемането на живот е едно от най-тежките престъпления. Обстоятелството обаче, че законодателят е предвидил три вида наказания, между които и наказание лишаване от свобода означава, че убийството не е престъпление, за което задължително следва да се наложи най-тежкото наказание. Преценката за вида наказание е свързана преди всичко с конкретното деяние, неговата тежест, степента на обществена опасност на самия извършител, както и задължителното обсъждане на чл. 36 НК - възможно ли е целите на наказанието да се постИ. чрез по-леко наказание.

Не всяко убийство съдържа признаците на изключително тежко престъпление по смисъла на чл. 38 - чл. 38а НК и не всеки извършител следва да бъде санкциониран с най-тежкото наказание- доживотен затвор в двете му разновидности. Основната задача на съда е изхождайки от конкретното деяние да прецени и индивидуализира наказанието съобразно фактическите обстоятелства - правна норма, квалифициращи признаци, степен на обществена опасност, данни за личността на дееца, отношение към извършеното, отражението спрямо обществото, целите на личната и генералната превенция. В настоящият случай съдът е надценил обществената опасност на деянието, както и тежките последици за близките на убития.

За налагането на едно от двете най-тежки наказания разпоредбите на чл.38 и чл. 38а от НК изискват престъплението да е изключително тежко и целите по чл. 36 от НК да не могат да бъдат постИ.и чрез по-леко наказание. Кога едно престъпление е изключително тежко е въпрос, който е безпротиворечиво установен в практиката на ВС и ВКС, а именно когато от съдържа всички признаци от престъпния състав и разкрива особено висока степен на обществена опасност и укоримост, надхвърляща значително тези от обикновените случаи на същото престъпление.

Това безсрочно наказание може да бъде налагано, когато извършеното престъпление е изключително тежко и доказателствата, относими към личността на извършителя дават основание да се прецени, че той е непоправим, като криминалните му нагласи са необратими. Само тогава е възможно да бъде наложено наказанието "доживотен затвор" като отговор на извършеното престъпление и гаранция за защита на обществото от бъдещи престъпни посегателства и постигане на целите на генералната превенция. В настоящото производство не са налице нито една от предпоставките за определяне на това наказание. Престъплението- предмет на наказателното производство не се отличава с изключителна тежест, тъй като начина на извършването му, макар и да разкрива по-висока степен на обществена опасност на дееца и деянието, не е такава, че да отговори на критерия изключителност, когато то бъде сравнено с други престъпления с идентична правна квалификация. Не е налице и другата предпоставка за налагане на наказанието "доживотен затвор", а именно непоправимост на подсъдимия А. А.. А. А. има добро процесуално поведение в хода на съдебното производство. В хода на съдебното следствие същият разказва добросърдечно какво се е случило, какво му е причинено на него, каква е била причината да отиде там и какви действия е извършил. Всички тези обстоятелства, спомагат да бъде направен извод, че това наказание определено от ОС-Плевен е явно несправедливо и следва да бъде определено друго по вид наказание в рамките на престъпния състав, за който са обвинени.

Във връзка с горните оплаквания следва да се посочи, че ОС-Плевен е изложил следните мотиви относно наказанието на подсъдимия А. А.: При индивидуализация на наложеното на подсъдимия А. А. наказание „доживотен затвор“ съдът не отчита смекчаващи отговорността му обстоятелства, с изключението на това, че е извършил деянието, след като последиците от предходните му осъждания са били заличени, поради реабилитация. Категоричното не осъзнаване на извършеното като тежко престъпление и не осъзнаване на вина, съдът приема като отегчаващо обстоятелство. Както и при другия подсъдим, налице са множество отегчаващи обстоятелства - изключително висока степен на обществена опасност на деянието, извършено на публично място, пред много хора и пред членовете на семейството, включително малолетните деца, на пострадалия; убийство, извършено с особена жестокост и след употреба на алкохол. Този подсъдим - А. А. дори не е имал никакви отношения с пострадалия, а мотивът му е бил единствено заради отправената към брат му забележка. От това поведение съдът прави извод, че А. А. е личност, която не зачита най-висшата човешка ценност - живота и без задръжки и причина отнема тази ценност от друго човешко същество.

При тези множество отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът налага на подсъдимия А. А. наказанието „доживотен затвор“. То се явява единствено от предвидените в закона и съответстващо по вид на извършеното тежко престъпление.

Във връзка с това оплакване, относно наказанието доживотен затвор, следва да се посочи от ВТАС, че от практиката на ВКС на РБ/Например Решение № 60166 от 30.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 632/2021 г., III н. о., НК и Решение № 60221 от 16.12.2021 г. на ВКС по н. д. № 841/2021 г., I н. о., НК/ може да се направи извод, че за да се наложи наказание доживотен затвор, законът в разпоредбата на чл. 38 а ал. 2 от НК изисква изключителна тежест на извършеното конкретно престъпление. Това означава многобройност или изключителност, а не просто превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което е необходимо случаят радикално да се отклонява от обичайния с тази квалификация/ Решение на ВС № 267/1983 г. по НОХД № 272/1983 г. на II НО/. Изключителната тежест на извършеното е възможно да се разкрие чрез наличието на множество квалифициращи обстоятелства, прекия умисъл.

За да се наложи наказание "доживотен затвор", законодателят изисква на първо място установяване на "изключителна тежест" на извършеното престъпление. На второ място, за да се пристъпи към втората по - тежка алтернатива в санкцията на чл. 116, ал. 1 от НК - на доживотен затвор без замяна, следва да се стигне до положителен извод, че целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постИ.и чрез по-леко наказание, т. е. че никое от предвидените в общата част наказания не би постигнало поправянето на дееца и да възпре останалите членове на обществото от извършване на подобна престъпна проява. Кога едно престъпление е изключително тежко е въпрос на конкретна преценка на фактите, като следва да се съблюдава не само степента на опасност и броя на отегчаващите отговорността обстоятелства (преценка не просто за превес на отегчаващи обстоятелства, но и за тяхната многобройност и/или изключителност), но и заключение за отсъствието на балансиращи отговорността смекчаващи отговорността или опасността на деянието обстоятелства. Във всеки случай, съпоставянето на двете категории обстоятелства следва да предпостави извод за нетипичност, извънмерност, надхвърляне на параметрите на обичайния случай на съответното престъпление, в санкцията на чийто престъпен състав е предвидена възможността за налагане на наказанието "доживотен затвор" в една от двете му разновидности. Следователно, когато съдът реши да наложи на дееца наказание "доживотен затвор" (със или без замяна), той е задължен не само да се позове на тежестта на престъплението, но и да посочи точно кои белези го отличават от обичайния случай на престъплението от същия вид. Извършеното от подсъдимия следва да разкрива белези на извънмерност на проявата, която качествено да я отличава по съдържание от типичните престъпни прояви от този вид. На следващо място е необходимо да се посочи кое налага изолирането на подсъдимия до край на живота му предвид невъзможността му за поправяне, т. е. с оглед постигане на специалната превенция.

Може да се каже, че за налагането на наказание доживотен затвор е необходимо да се направи обратната на тази по чл.55 от НК преценка относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства/изключително или многобройни/, когато и най-тежкото друго /най-лекото по чл.55 от НК/ наказание/лишаване от свобода/ се явява недостатъчно за постигане целите на наказанието. За налагане на наказание доживотен затвор без замяна се изисква и допълнителен извод, че посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постИ.и чрез по-леко наказание. От тук извода, че за налагане на доживотен затвор/а не такъв без замяна/ освен другото е необходимо да се направи извод, че целите ще се постИ. с това наказание.

Горните параметри при определяне на наказанието доживотен затвор налагат извода, на база установеното по делото, че в случая това е единственото наказание, което ще постигне в пълнота целите на наказанието. Следва да се отбележи, че ОС-Плевен неправилно приема за отегчаващи вината обстоятелства „Категоричното не осъзнаване на извършеното като тежко престъпление и не осъзнаване на вина, и това, че убийството е извършено с особена жестокост.“ Отношението на подсъдимия към деянието е пряко свързано с линията на защитата му, че е невинен и няма как това да е отегчаващо вината обстоятелство. На следващо място „особената жестокост“ е квалифициращ признак, водещ до по-тежка квалификация и не може в случая да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство. Това е така предвид разпоредбата на чл.56 от НК, която посочва, че не са отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Въпреки горното, крайният извод на ОС-Плевен, че единственото наказание, което ще постигне в пълнота целите на наказанието е доживотен затвор, е правилен. Това е така защото деянието се отличава от другите обичайни случаи на престъплението от същия вид по това, че подсъдимият е имал достатъчно време/от обаждането на брат му до извършване на деянието/да премисли и осъзнае какво прави. Въпреки това с упоритост и категорична отмъстителност довежда решението си докрай. Изключително съществено в тази насока е и това, че деянието се извършва на публично място, пред множество хора, включително и деца. В тази насока показателна е аудио-техническата експертиза, от която се установяват единадесет тревожни обаждания на телефон 112, които макар и не в пълна степен показват какво е причинило деянието на жителите на селото. Фактът, че това не спира подсъдимия е показателен за три основни неща: 1. Въобще не се интересува, че живее в общество, в което има и други хора и че убийство по този начин и средство ще стане достояние на тези хора. Това е показателно за пълното му незачитане на останалите членове на обществото; 2. Въобще не се интересува в преследване на престъпната си цел, че ще бъде лесно установен и разкрит. Това е показателно за пълното пренебрежение към порядките в обществото; 3. Ценностната система на подсъдимия е такава, че несъмнено не го спира да извърши деянието, но не го спира и това, че ще бъде установено деянието му, предвид извършването пред много хора.

Обсъденото безкомпромисно преследване на престъпната цел води до единствения извод, че ценностната система на подсъдимия А. А. е толкова далеч от ценностната система на обществото, в което живее, че поправянето му с определяне на наказание лишаване от свобода няма как да се постигне. На следващо място няма как да се приеме, на фона на безкомпромисно преследване на престъпната цел, че обществената превенция ще се постигне с определяне на наказание лишаване от свобода. Определянето на най-лекото по вид наказание би било негативен знак за всеки член на обществото, който приема спазването на нормалните човешки отношения. Също би имало неблагоприятно въздействие върху задръжките на другите членове на обществото, които са с ценностна система близка до тази на подсъдимия.

На следващо място в подкрепа на горния извод са и данните за предишни престъпни деяния на подсъдимия, преценени дори само като факт от действителността и лоша характеристика, тъй като за тях е настъпила реабилитация. Още в тази насока са и данните от характеристичната справка за подсъдимия, включително и за склонност към агресия след употреба на алкохол. Възрастта на подсъдимия роден на 28.04.1985 г. и данните за личността му от преди деянието и характера на деянието сочат, че този подсъдим е с оформен престъпен мироглед, който не може да бъде преодолян с налагане на най-лекото по вид наказание. Ценностната му система и особено пренебрежението му към живота на другите членове на обществото/видно от упоритостта и безпричинното извършване на деянието/, сочат на такава отдалеченост от нормалните човешки отношения, която не може да се поправи с наказанието лишаване от свобода.

На фона на горното оплакванията на подсъдимия А. А. са неоснователни и присъдата следва да бъде потвърдена в тази част.

При горните присъда и мотиви на ПОС оплакванията в жалбата И. А. и защитника му включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното:

Деянието па И. Р. А. неправилно е квалифицирано по чл. 116/1/ т. 6 от НК, а именно, че е извършено с особена жестокост. Наложеното наказание е явно несправедливо и при квалификация по чл. 116/1/ т. 6 от НК и следва да се измени обжалваната присъда като се наложи на подсъдимия алтернативно предвиденото наказание „лишаване от свобода". В тази насока се посочва още от защитата на жалбоподателя, съгласно установената съдебна практика и най-вече Постановление №2/1957 г., изменено с Постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС, изрично е посочено, че за да е налице особена жестокост при извършване на убийството, деецът трябва да е проявил особена ярост, отмъстителност, садизъм, ожесточеност, все неща, които го характеризират като жесток човек. Практиката приема, че понятието особена жестокост се свързва с качеството на дееца, само че това се измерва с оглед обективните предпоставки, мястото и начина на извършване на деянието и личностното отношение на подсъдимия, състоящо се в съпричастност, чувство за вина. Подсъдимият е този, който се е обадил на телефон 112, за да бъде оказана незабавно медицинска помощ. Първоинстанционният съд пропуска обстоятелството, че между подсъдимия и пострадалият е имало конфликт, непредизвикан от подсъдимия. Видно от показанията на свидетеля В. А., за който съдът приема, че показанията му са обективни и достоверни, той е бил през целия ден с подсъдимия, убитият е нанесъл два удара и на него, и на И. в заведението. Първоинстанционният съд лаконично отбеляза, че имало отправени неприлични закачки към присъстващи в заведението момичета. Това категорично не е вярно, тъй като в съдебно заседание на 30.06.2023 г. при проведеното съдебно следствие са прочетени показанията на свидетелката Ц. П., живееща на съпружески начала с убития, на която е зададен въпрос кои показания поддържа - тези в съдебно заседание на 30.06. или тези дадени пред разследващ полицай на 30.08 и тя е категорична, че поддържа тези дадени на 30 август, където дословно казва „Аз не съм чула да има отправени такива закачки към момичета. Това го чух от мъжа ми“. Едно от въпросните момичета е роднина на И. и се е доближило до масата, за да го попита за някакъв телефон и тук се намесва В.. В. А. свидетелства за факта на нанесените телесни увреждания от страна на убития, тъй като те са системни, постоянни и убедителни. Същият е разпитан 4 пъти - на 27.04.2022 г. пред разследващ полицай и пред съдия в ОС-Плевен, трети път е разпитан на 18.01.2023 г. пред разследващ полицай и четвърти път в съдебно заседание на 30.06.2023 г. пред ОС-Плевен при проведеното съдебно следствие, където е категоричен за всички тези факти и обстоятелства.

Не е налице квалифицирания състав на чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, а именно проявена особена жестокост, а е налице основният състав по чл. 115 НК. Съдът си е позволил дори да използва термин в мотивите си, че по същество подсъдимият И. и другият подсъдим са извършили не убийство, а екзекуция.

От образуване на съдебното производство до приключване на съдебното следствие И. А. прави пълни и искрени самопризнания на извършеното от него, проявява самокритичност, съжалява за извършеното. Съдът казва, че това е само формално. По какъв друг начин освен словесно може да изрази отношението си към извършеното от него? Той се е обадил на телефон 112 и в тази връзка налагането на наказание „Доживотен затвор“ трябва да се съобрази с разпоредбата на чл. 38а НК, постановяващ, че случаят е изключително тежък, какъвто случаят не е.

В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд приема, че има налице отегчаващо отговорността обстоятелство, наред с изброените други, това, че деянието е извършено с особена жестокост. Нарушен е чл.56 НК, постановяващ, че не са отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, т.е. когато едно такова нещо е елемент от фактическия състав, каквато е особената жестокост, то не може да бъде едновременно и отегчаващо отговорността обстоятелство.

При горните оплаквания следва да се посочи, че ОС-Плевен е изложил следните съображения при определяне на вида на наказанието на подсъдимия И. А.:

За престъпление по чл.116, ал.1, във вр. чл.115 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съобразявайки се с критериите на чл.57 от НК и ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и извършителите, с подбудите за осъществяване на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства прие, че в разглеждания случай най-подходящото по вид наказание, измежду алтернативно предвидените в нормата на чл.116, ал.1 от НК, е наказанието доживотен затвор и за двамата подсъдими. След като излага съображения защо не може да се наложи най-тежкото по вид наказание „доживотен затвор без замяна“, ОС-Плевен обосновава налагането на наказанието доживотен затвор по следния начин:

Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от него самопризнание в хода на съдебното следствие. Изразеното съжаление за извършеното престъпление съдът намира за формално и липса на критично отношение. Заявлението на И. А., че брат му - другия подсъдим няма вина, води до извод за неосъзнатост на действителната обществена опасност на деянието и прикриване на истината. Това обстоятелство съдът отчита като отегчаващо наказателната отговорност на този подсъдим.

Извършеното деяние като цяло се отличава с изключително висока степен на обществена опасност - умишлено посегателство върху живота на друго лице чрез умъртвяването му. Степента на обществена опасност на деянието е завишена и поради това, че е извършено на публично място, пред много хора и пред членовете на семейството, включително малолетните деца, на пострадалия. Извършеното дори граничи с характера на екзекуция. Степента на обществена опасност на личността на И. А. в конкретния случай също е висока - наложените при предишните му осъждания наказания не са оказали върху него поправителен и възпитателен ефект. В случая е налице значителен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства: осъждан е за престъпления от общ характер; престъплението, за което бе признат за виновен, е извършено чрез осъществяването на квалифициращ признак - убийство, извършено с особена жестокост. Деянието е извършено при концентрация на алкохол, съответстваща на средна степен на алкохолно опиване, което категорично е отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство, т.к. от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза са изведени изводи, че в подобни случаи поведението му може да бъде непредсказуемо или в най-добрия случай неконформно със затруднен самоконтрол над подтиците и импулсите и прояви на раздразнение и гняв. С други думи, при тези личностови качества, поетият алкохол води до агресивност и И. А. осъзнава това обстоятелство, но не е преустановил приема на алкохол. Затова, няма как да се смекчи вината му при извършване на престъпление под влияние на алкохол. В случая, това обстоятелство съдът приема като отегчаващо отговорността на извършителя.

Отчитайки превес на множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът налага на подсъдимия И. А. наказанието „доживотен затвор“. Отчетеното смекчаващо обстоятелство е незначително, на фона на множеството отегчаващи обстоятелства и високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, поради което не може да се обоснове извод за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в определен размер.

При горните мотиви на ОС-Плевен и оплакванията относно вида на наказанието настоящия състав на ВТАС дава следния отговор:

Във връзка с горните оплаквания следва да се посочи, че относно квалификацията по чл.116 ал.1 т.6 от НК деянието да е извършено с особена жестокост бяха изложени съображения относно двамата подсъдими при обсъждане оплакванията на защитата на А. А.. Същите съображения важат и за подсъдимия И. А. и не е нужно да се повтарят.

Относно фактическото твърдение, че пострадалия е бил нанесъл удари на И. и на В. в заведението, когато им е казал да го напуснат, следва да се отбележи, че това е защитна версия на подсъдимия. От разпита на свидетелите Е. Ж., А. С., П. П., И. И. и Ц. П. се установява, че пострадалия наистина е изгонил И. А. и В. А. от заведението, а според св.И.а и собственика на заведението ги е подканил си тръгват. Причината, обаче за последното е непристойното поведение на двамата/И. А. и В. А./, което е скандализирало останалите. Единствения свидетел, който твърди, че пострадалия е ударил подсъдимия И. е св.В. А.. Този свидетел, обаче е участник в непристойните действия и изгонен заедно с подсъдимия и е логично да заема защитна позиция. Няма как обаче, в тази връзка, да се даде вяра на показанията му, че е бил удрян той и подсъдимия от пострадалия. Приемането на обратното би влязло в противоречие с показанията на останалите посочени свидетели.

Относно твърдението, че първоинстанционният съд пропуска обстоятелството, че между подсъдимия и пострадалият е имало конфликт, непредизвикан от подсъдимия. Това оплакване не може да се сподели. На първо място съдът е обсъдил въпроса и на второ място не е вярно, че подсъдимия не е предизвикал конфликта. Несъмнено от показанията на посочените свидетели Е. Ж., А. С., П. П., И. И. и Ц. П. се установява недопустимото и непристойно поведение на подсъдимия И. А., което определено не може да се приеме за поведение, което не предизвиква конфликт. Да действително подсъдимия И. А. не е предизвикал конкретно и лично пострадалия, но е предизвикал всички в заведението със скандалното си поведение, включително и пострадалия. На следващо място ако с това възражение се цели да се оправдае поведението на И. А. в последствие/извършеното убийство/, то няма как да се приеме. Това е така защото изгонването на подсъдимия от заведението от пострадалия и собственика на заведението не само не може да е повод за извършване на убийство, но е повод подсъдимия да си вземе бележка и да коригира поведението си. Очевидно, обаче ценностната му система няма нищо общо с тази на останалите членове на обществото, които съблюдават определено поведение, с което не засягат спокойствието и правата на останалите.

Относно твърдението, че св.Ц. П. е казала, че: „Аз не съм чула да има отправени такива закачки към момичета. Това го чух от мъжа ми“. Това възражение е частично основателно до толкова до колкото действително в прочетените показания св.П. твърди, че не е чула закачките на И. А. и В. А. с малките момичета. Твърди, обаче че някой после и го бил казал. Този въпрос, обаче не е съществен защото непристойното поведение на И. А. и В. А. още преди пострадалия да влезе в заведението е направило впечатление на св.П./говорели на висок глас, видимо пияни, обяснявали как били били някого, закачили т.н. Джо и се разправяли с него/. Свидетеля П. посочва и това, че освен пострадалия и собственика на заведението също им е казал „да се махат“. Причината за това несъмнено е било недопустимото им поведение на обществено място.

Относно твърдението, че „подсъдимият е този, който се е обадил на телефон 112, за да бъде оказана незабавно медицинска помощ.“ Действително от аудио-техническата експертиза и по-точно от отразеното обаждане №10 се установява, че подсъдимия И. А. се е обадил на телефон 112. От отразеното обаждане, обаче не се установява загриженост за съдбата на пострадалия, а смесица от защитна позиция, с обяснения, защо го е извършил/защото били счупили крака на брат му/ и искане да дойде полиция. Последното го иска защото от целия разговор се установява, че се страхува от саморазправа за извършеното/..“Тук в една улица и не смея да мръдна.“…“ Тук сме се скрили в едни трънки.“/, а не от гузна съвест, появила се след деянието. При това положение няма никакво основание да се приеме обаждането на тел.112 за някакво положително обстоятелство за подсъдимия.

Относно твърдението, че „от образуване на съдебното производство до приключване на съдебното следствие И. А. прави пълни и искрени самопризнания на извършеното от него, проявява самокритичност, съжалява за извършеното“. Това оплакване няма как да се приеме за основателно, в смисъл че е някакво смекчаващо вината обстоятелство. На първо място действително И. А. прави самопризнание, че е извършил деянието, но този факт така или иначе несъмнено се установява и това той много добре го осъзнава. Т.е. прави самопризнание защото е без смисъл да отрича. На следващо място обясненията му, че само той е извършил деянието няма как да се приемат за смекчаващо вината обстоятелство защото прикриват истината за деянието на брат му А. А.. Действително няма как това процесуално поведение да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство, но няма как и да се приеме, че е смекчаващо. В тази смисъл в общ план може да се посочи, че доброто му процесуално поведение е продиктувано от неизбежно установеното му деяние и желание да прикрие брат си. В този аспект няма как да се отчете добро процесуално поведение като смекчаващо вината обстоятелство. В тази връзка посоченото от ОС-Плевен, че е налице смекчаващо вината обстоятелство- направеното от него самопризнание в хода на съдебното следствие не може да се приеме за съществено/в който смисъл до известна степен са и мотивите/ и действително смекчаващо вината обстоятелство.

На следващо място изразеното съжаление за извършеното не може да се приеме за искрено поради факта, че в справката си за съдимост същия има отразени пет престъпления. Две от тези престъпления са за грабеж, като извършения като непълнолетен е с причинена средна телесна повреда. На следващо място характеристичните данни от характеристиката по делото и справката за И. А. са изключително лоши и наред с данните от справката за съдимост сочат на извод, че настоящото деяние е извършено съвсем в рамките на характера на поведението на подсъдимия. На този фон да изрази съжаление след първото деяние, е приемливо, до някъде след второ, но след шестото деяние няма как да се приеме, че подсъдимия изразява искрено съжаление.

Относно оплакването, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд приема, че има налице отегчаващо отговорността обстоятелство, наред с изброените други, това, че деянието е извършено с особена жестокост. Това оплакване е напълно основателно и действително съдът е нарушил чл.56 от НК като е отчел като отегчаващо вината обстоятелство, което е част от квалификацията на деянието. Във връзка с това оплакване следва да се посочи и това, че ОС-Плевен неправилно приема, че заявлението на И. А., че брат му - другия подсъдим няма вина, води до извод за отчитане на това поведение за отегчаващо наказателната отговорност на този подсъдим. Обясненията на подсъдимия са защитно средство и опита да прикрие брат си с тях няма как да се приемат за отегчаващо вината обстоятелство. Самопризнанията обаче, както се посочи по-горе не могат да се отчетат като смекчаващо вината обстоятелство.

Относно твърдението, че налагането на наказание „доживотен затвор“ не е съобразено с разпоредбата на чл. 38а НК, и на подсъдимия И. А. следва да се наложи наказание лишаване от свобода.

Във връзка с наказанието доживотен затвор, бяха посочени общите положения във връзка с жалбата на другия подсъдим А. А., относно прилагането на този вид наказание и не е нужно да се повтарят.

Въпреки посочените неточности при приложението на закона относно отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе, крайният извод на ОС-Плевен, че единственото наказание, което ще постигне в пълнота целите на наказанието е доживотен затвор, е правилен. Това е така защото деянието се отличава от другите обичайни случаи на престъплението от същия вид по това, че подсъдимият е имал достатъчно време/от напускане на заведението до извършване на деянието/да премисли и осъзнае какво прави. Освен това се обажда на брат си и търси помощ от него за постигане на целта си - включва и друго лице в деянието за да успее да умъртви пострадалия. Още след изгонването му от заведението заявява на св.А., че ще убие пострадалия. С упоритост и категорична отмъстителност довежда решението си докрай. Изключително съществено в тази насока е и това, че деянието се извършва на публично място, пред множество хора, включително и деца. В тази насока показателна е аудио-техническата експертиза, от която се установяват единадесет тревожни обаждания на телефон 112, които макар и не в пълна степен показват какво е причинило деянието на жителите на селото. Фактът, че това не го спира е показателен за три основни неща: 1. Въобще не се интересува, че живее в общество, в което има и други хора и че убийство по този начин и средство ще стане достояние на тези хора. Това е показателно за пълното му незачитане на останалите членове на обществото;

1. Въобще не се интересува в преследване на престъпната си цел, че ще бъде лесно установен и разкрит. Това е показателно за пълното пренебрежение към порядките в обществото; 3. Ценностната система на подсъдимия е такава, че несъмнено не го спира да извърши деянието, но не го спира и това, че ще бъде установено деянието му, предвид извършването пред много хора.

Обсъденото безкомпромисно преследване на престъпната цел води до единствения извод, че ценностната система на подсъдимия И. А. е толкова далеч от ценностната система на обществото, в което живее, че поправянето му с определяне на наказание лишаване от свобода няма как да се постигне. На следващо място няма как да се приеме, на фона на безкомпромисно преследване на престъпната цел, че обществената превенция ще се постигне с определяне на наказание лишаване от свобода. Определянето на най-лекото по вид наказание би било негативен знак за всеки член на обществото, който приема спазването на нормалните човешки отношения. Също би имало неблагоприятно въздействие върху задръжките на другите членове на обществото, които са с ценностна система близка до тази на подсъдимия.

Още в горната насока може да се добави и това, че този подсъдим, видно от справката за съдимост има отразени пет престъпления. Две от тези престъпления са за грабеж, като извършения като непълнолетен е с причинена средна телесна повреда. На следващо място характеристичните данни от характеристиката по делото и справката за И. А. са изключително лоши и наред с данните от справката за съдимост сочат на извод, че настоящото деяние е извършено съвсем в рамките на характера на поведението на подсъдимия. Видно от характеристиката му е, че след работа редовно употребява алкохол, става агресивен и влиза в конфликт с други лица. Възрастта на подсъдимия роден на 20.08.1989 г. и данните за личността му от преди деянието и характера на деянието сочат, че този подсъдим е с оформен престъпен мироглед, който не може да бъде преодолян с налагане на най- лекото по вид наказание. Ценностната му система и особено пренебрежението му към живота на другите членове на обществото/видно от упоритостта и безпричинното извършване на деянието/, сочат на такава отдалеченост от нормалните човешки отношения, която не може да се поправи с наказанието лишаване от свобода.

На фона на горното оплакванията на подсъдимия И. А. са неоснователни и присъдата следва да бъде потвърдена в тази част.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК ВТАС