Решение № 1079 от 19.5.2017 г. на Районен съд - Варна по дело № 1122/2017 г.

производство по настаняване на задължително лечение в болнично заведение на Ц.М.Г., ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа искането, като счита, че са налице медицинския и социален критерии за настаняване на задължително лечение на Г.. Лицето, чието настаняване се иска в съдебно заседание заявява: „…Лицето Б.П. има тези наклонности да придобива нелегално част от тялото на човека, да го наслагва върху машини, да го обработва….Аз работих като доктор, завеждащ в болница и директор болница в Дрезден, в съда и последно като учител. …Аз съм професор, доктор по медицина, доктор хирург“. Моли да не бъде настанявана в лечебно заведение. В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на лицето, чието настаняване се иска счита, че е в нейн интерес да се проведе лечението в ДПБ – с.Карвуна. От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Данните за психични смущения в поведението на осв. Г. датират след 2000 г., когато след психотравма от личен характер /развод/ в Германия, където живеела със семейството си същата се почувствала напрегната. От приложеното по делото от ЦПЗ „Проф. Н. Шиповенски “ гр.София експертно решение № 0682 е видно, че Ц.Г. е с диагноза – „Параноидна шизофрения“. В последните месеци е в тежки конфликти отношения с близките си. Същата твърди, че близките и са враждебни и агресивно настроени към нея. От назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че Г. страда от „Шизофрения – Параноидна форма, непрекъснато протичане, параноидно - халюцинаторен синдром”. Осв. Г. в момента на настоящето КППО е с Шизофренна психоза – психозата е продължително разстройство на съзнанието. След стационирането и ПБ за овладяване на психотично мотивираното и поведение не се е постигнало съществено подобрение. Психотичните и изживявания персистират и болестно определят поведението и. Осв. поддържа актуална психотична продукция, която мотивира агресивно поведение. При нея липсва съзнание за психично заболяване и поради това, тя е опасна както за собственото си здраве, така и има възможност за агресивно поведение. Г. отказва доброволно лечение. Към настоящия момент осв. Г. не е в състояние да изрази информирано съгласие за лечението си. Вещото лице прави предложение Ц. М. Г. да бъде настанена на задължително лечение в ДБП „Карвуна” за срок от два месеца. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС констатира, че са налице както медицинският, така и социалният критерий за настаняването на осв.Г. в специализирано болнично заведение. Психическото заболяване, от което същата страда е от кръга на предвидените в чл. 157 от ЗЗ и активира поведение, създаващо потенциална опасност, както за нейния живот и здраве, така и за тези на околните. Предвид гореизложеното и на основание чл. 162, ал.1 от ЗЗ, съдът