Решение № 25 от 13.2.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 383/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №262824/22.05.2023 г. от „С.м.-д. л.

М.” ЕООД, ЕИК.... със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.”Ц.Б. О.” №10, ет.7, ап.19 против Решение№260017 от 18.04.2023г., постановено по гр.дело № 1306/2020г. на Окръжен съд-П., с което е отхвърлен предявеният от „С.м.-д. л. М.” ЕООД, ЕИК.... със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ц.Б. О.” №10, ет.7, ап.19 против П.Р.Б. иск за заплащане на сумата 195 843, 88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда, като неоснователен.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, противоречи на материалния закон, необосновано е и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като се излагат конкретни и подробни съображения в тази насока.

Въз основа на изложеното, се иска решението да бъде изцяло отменено, като бъде уважен предявеният иск за осъждане на П.Р.Б. да заплати на ищцовото дружество сумата 195 843, 88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

В законния срок, от П.Р.Б. не е подаден отговор по въззивната жалба.

П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, както и релевираните в жалбата оплаквания, в аспекта на чл.269 ГПК, намира следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявеният по делото иск е с квалификация чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз и е с предмет осъждане на ответника П.Р.Б. да заплати на ищцовото дружество сумата 195 843, 88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., претърпени вследствие нарушение на правото на Европейския съюз, осъществено от П.Р.Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане.

В чл.2в ЗОДОВ, уреждащ реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, се посочва, че се касае за такива вреди, които са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на Съда на ЕС /Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler/, които установяват елементите на фактическия й състав и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането й. Касае се за обективна отговорност на Държавата, при която се преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на съответната национална юрисдикция. Фактическият й състав включва следните кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма, пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Следователно, в настоящия случай следва да се прецени дали ищецът твърди нарушение на норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, дали нарушението й от посочения като ответник държавен орган е достатъчно съществено и явно и дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и твърдените в исковата молба (ИМ) имуществени вреди.

В настоящия случай, в ИМ се твърди, а и се установява от доказателствата по делото, че ищцовото дружество извършва лабораторни изследвания по направление „Клинична лаборатория” и „Микробиология” в помещения, находящи се в гр. П., ул. „И.К.” №126, както и че е собственик на следните МПС, с които извършва транспорт на документи и биологичен материал във връзка с дейността си: лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №..., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №....., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №....., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №...... Твърди се, а и се установява от доказателствата по делото, че с постановление от 17.04.2015г. на Районна прокуратура – П. е било образувано ДП №197/2015г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР – П., а с постановление от 23.04.2015г., управителят на ищцовото дружество М.К.Б. и собственикът му Н.Д.Д. били привлечени като обвиняеми по това досъдебно производство за престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.18 от НК. Посочва се, че гореописаните МПС били иззети от разследващите органи с Протокол за претърсване и изземване от 22.04.2015г., а на 04.05.2015г. били запечатани и посочените по- горе помещения в гр. П., ул. „И.К.” №126, в които лабораторията осъществява дейността си. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че запечатването на помещенията било отменено на 13.07.2015г., а иззетите автомобили били върнати на ищцовото дружество на 06.11.2015г.

При така изложената фактология, в ИМ се твърди, че вследствие гореописаните действия на разследващите, за периода от 22.04.2015г. до 06.11.2015г., ищцовото дружеството е било лишено от възможност да осъществява търговската си дейност, поради което е пропуснало да реализира обичайните си приходи, с което е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата, предмет на иска.

С уточняваща молба от 11.08.2020г., ищецът посочва, че с действията по изземване на автомобилите и запечатване на помещенията, П.Р.Б. е нарушила нормата на чл. 168, пар. 4, б. ”а”, вр. с § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз 2012/С 326/01, предвиждаща мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти. Според ищеца, именно в нарушение на тази правна норма, чрез запечатване на помещенията, в които са се съхранявали проби от кръв и друг биологичен материал, дружеството е бил възпрепятствано да осъществява дейността си. Посочва, че в запечатаните помещения се съхранявали много биологични проби, които останали там дълго време без контрол и без да са обезопасени, поради което е съществувала опасност от възникване на зарази. Поддържа се, че чрез тези явно неправомерни действия на ответника, в разрез с общностното право, ищцовото дружеството е понесло вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможност да реализира печалба. Като база за твърдяните пропуснати ползи, от ищеца се сочат нетните приходите от дейността му в предходните 6 месеца.

С втора уточняваща молба от 07.09.2022г., ищецът конкретизира и допълва обстоятелства, на които основава иска си. Поддържа, че универсалните предпоставки за отговорност на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, изведени от постоянната практика на СЕС, са три: 1.нарушена правна норма на ЕС, независимо дали тя е закрепена в директива или регламент; 2. Нарушението да е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“; 3. Наличие на причинна връзка между нарушението на задължението на държавата и понесените от засегнатите лица вреди. В тази връзка, се посочва, че ищцовото дружество е с предмет на дейност извършване на специализирани медицински изследвания, предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина. Посочва се, че съгласно част първа, дял I, чл. 6, б. „а“ от ДФЕС 2012/C 326/01, Съюзът разполага с компетентност да предприема действия по подкрепа, координиране или допълване действията на държавите- членки в областта на опазване и подобряване на човешкото здраве. Твърди се, че за нарушението на именно това субективно право на пострадалото юридическо лице, при осъществяване на специализираната си и специфична дейност по извършване на изследвания на субстанции от човешки произход, кръв и кръвни продукти, целящи опазване и подобряване на човешкото здраве, е сезиран съда и че нарушаването му е довело до настъпването на твърдените имуществени вреди. Поддържа се посоченото от ищеца в предходната му уточняваща молба от 11.08.2020г., че с това е нарушена разпоредбата на дял XIV, член 168 от ДФЕС 2012/С 326/01, във връзка с част първа, дял I, чл.6, б.“а“ от същия. Посочва се също, че чрез запечатването на лабораторията, била нарушена възможността на дружеството да предоставя медицински услуги, с което било нарушено първично право на ЕС, уреждащо значими правоотношения и са му били причинени вреди под формата на пропуснати ползи поради невъзможност да упражнява дейността си през периода, когато са били запечатани помещенията, находящи се в гр.П., ул.“И.К.“№126, в които ищцовото дружество е упражнявало дейността си. Вредите настъпили от бездействието на Прокуратурата, която не издала своевременно постановление, с което да бъдат разпечатани въпросните помещения, както и да бъдат върнати задържаните като веществени доказателства 3 бр. МПС....., както и поради постановленията, с които било отказано без правно основание връщане на същите.

С трета уточняваща молба от 18.10.2022г., се посочва, че с неразпечатване на лабораторните помещения след приключване на действието по претърсване и изземване, са нарушени както на НПК, така и на Договора за функционирането на Европейския Съюз 2012/С 326/01 г. В резултат на тези нарушения, са настъпили вреди за ищцовото дружество, което е било лишено от правото да се ползва от имуществото си, което е наело на законно основание и с цел реализиране на търговска дейност. Чрез запечатване на помещенията на ищцовото дружество, в които то осъществява дейността си и в които са се съхранявали проби от кръв и кръвни проби и друг биологичен материал, е нарушена възможността на лабораторията да предоставя медицински услуги. Ищцовото дружество било възпрепятствано и лишено противоправно от възможността да осъществява дейността си за продължителен период от време, вследствие на което същото е понесло вреди изразяващи се в пропуснати ползи, чието обезщетяване се търси в настоящото производство. Вреди са настъпили, както от действията, така и от бездействието на органите на Прокуратурата, която първоначално е постановила отказ, а впоследствие не е издала своевременно постановление, с което да бъдат разпечатани помещенията, находящи се в гр. П., ул.”И.К. „№126, в които С.М.-Д.Л.М.”ЕООД е осъществявало дейността си. Поддържа, че действително претърпените вреди от запечатване на помещенията и задържане на горепосочените автомобили може да бъде съизмерен с размера на нереализирания доход на „С.М.-Д.Л. М.”ЕООД през периода от 22.04.2015г. дО 13.07.2015г., когато с постановление на РП П. са били разпечатани помещенията на лабораторията.

От така изложените в ИМ твърдения, на които е основан иска, може да се извлече, на първо място, че от ищеца се твърди, че с гореописаните действия и бездействия на Прокуратурата са нарушени чл. 168, §. 4, б. ”а”, вр. с § 1, както и на чл.6, б.“а“, дял I, част първа от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Нормата на чл.168 ДФЕС е част от ДЯЛ XIV „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ на ДФЕС и има следното съдържание:

Член 168 (предишен член 152 от ДЕО) 1.

При разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве.

Действията на Съюза, които допълват националните политики, са насочени към подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве. Тези действия обхващат също борбата с големите заплахи за здравето, като поощряват научните изследвания относно техните причини, пренасяне и предотвратяване, а също така и здравната информация и просвета, както и наблюдението на сериозните трансгранични здравни заплахи, ранното оповестяване в случай на такива заплахи и борбата с тях.

Съюзът допълва действията на държавите-членки за намаляване на вредата от наркотиците за здравето, включително посредством информация и превантивни мерки.

2.

Съюзът поощрява сътрудничеството между държавите-членки в областите, посочени в настоящия член, и ако е необходимо, оказва подкрепа на техните действия. Той насърчава, по-специално, сътрудничеството между държавите-членки с цел подобряване на взаимното допълване на здравните им услуги в граничните райони.

Държавите-членки, във връзка с Комисията, координират помежду си своите политики и програми в областите, посочени в параграф 1. Комисията може в тясна връзка с държавите-членки да предприема всякаква полезна инициатива за развитието на тази координация, по-конкретно инициативи за установяване на насоки и показатели, организиране на обмен на най-добри практики и подготовка на елементите, необходими за периодично наблюдение и оценка. Европейският парламент получава изчерпателна информация за това.

3.

Съюзът и държавите-членки насърчават сътрудничеството с трети страни и с компетентните международни организации в областта на общественото здраве.

4.

Чрез дерогация от член 2, параграф 5 и член 6, буква a), и съгласно член 4, параграф 2, буква к), Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, допринася за постигането на целите, посочени в настоящия член, като приема с цел преодоляване на общите проблеми на безопасността: а. мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти; тези мерки не са пречка всяка държава-членка да запази или да въведе по-стриктни защитни мерки; б. мерки във ветеринарната и фитосанитарната област, които имат за пряка цел закрилата на общественото здраве; в. мерки за определяне на високи стандарти за качество и безопасност на медицинските продукти и изделия;

5. Европейският парламент и Съветът, в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, могат освен това да приемат насърчителни мерки с цел опазване и подобряване на човешкото здраве, и по-специално за борба с тежките трансгранични проблеми, както и мерки за наблюдение на сериозните трансгранични здравни заплахи, ранното оповестяване в случай на такива заплахи и борбата с тях, както и мерки, които имат за непосредствена цел опазването на общественото здраве по отношение на употребата на тютюн и злоупотребата с алкохол, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

6.

Съветът може, по предложение на Комисията, да приеме препоръки за целите, изброени в настоящия член.

7.

Действията на Съюза са съобразени изцяло с отговорностите на държавите- членки що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.

Отговорностите на държавите-членки включват управлението на здравните услуги и медицинските грижи, както и разпределянето на ресурсите, които са им предоставени. Мерките, посочени в параграф 4, буква a), не засягат националните разпоредби относно донорството на органи и на кръв, нито тяхното използване за медицински цели.

Другата посочена от ищеца разпоредба - Член 6, б.“а“ от ДФЕС, попада в ДЯЛ I, „КАТЕГОРИИ И ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪЮЗА“ и гласи:

„Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки. Областите на тези действия, в тяхното европейско измерение, са: а.опазване и подобряване на човешкото здраве; б. промишленост в.култура г. туризъм д. образование, професионално обучение, младеж и спорт е. гражданска защита ж. административно сътрудничество Според настоящата инстанция, посочените от ищеца като нарушени норми от правото на ЕС не са такива, които предоставят права на частноправните субекти, а касаят отношенията между ЕС и държавите членки по повод осъществяването на политиките на Съюза в съответната област – опазване и подобряване на човешкото здраве. Така например, видно от т.1 на чл.168 ДФЕС, същият касае осигуряване на високо равнище на закрила на човешкото здраве при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза, като по-нататък са визирани действията му в тази насока, свързани с подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве, борбата с големите заплахи за здравето, като поощряват научните изследвания относно техните причини, пренасяне и предотвратяване, а също така и здравната информация и просвета, както и наблюдението на сериозните трансгранични здравни заплахи, ранното оповестяване в случай на такива заплахи и борбата с тях.

Конкретно, визираната от ищеца т.4, б.А от чл.168 предвижда, с цел преодоляване на общите проблеми на безопасността, приемане на мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти, които не са пречка всяка държава-членка да запази или да въведе по- стриктни защитни мерки.

В чл.6 от ДФЕС се предвижда, че ЕС разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, в няколко области, в т.число и в областта на опазването и подобряването на човешкото здраве.

Според настоящата инстанция, освен че не предоставят права на частноправни субекти, никоя от посочените норми от ДФЕС не касае пряко, а дори и косвено, правото на осъществяване на медицинска дейност, в това число извършването на специализирани медицински изследвания, предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина, каквато е дейността на ищцовото дружество и което негово право се твърди, че произтича от визираните като нарушени норми от правото на ЕС.

На следващо място, фактическият състав на предявения иск, освен нарушена правна норма на ЕС, предвижда и нарушението да е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“. Според практиката на СЕС, решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е този на явно и значително неспазване от държава членка, както и от общностна институция на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка. СЕС приема също, че при всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение. В настоящия случай, визираните от ищеца действия и бездействия на прокуратурата в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на посочените от ищеца норми от правото на ЕС, а още по-малко, като „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ такова. Така, дори хипотетично да се приеме, че действията и бездействията на прокуратурата, изразяващи се в запечатване на лабораторията на ищеца за около 2 месеца и половина, както и в отнемане на 3 бр. автомобили на дружеството, по някакъв начин нарушават посочените от ищеца норми от правото на ЕС, доколкото са свързани с общественото здраве, в която област развива дейност ищцовото дружество, те категорично не могат да бъдат считани като „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ нарушение в аспекта на разясненията на СЕС, цитирани по-горе. В тази връзка, по делото не се установява вследствие запечатването на процесната лаборатория да е създаден реален риск за живота и здравето на пациенти, чиито проби са се съхранявали в същата, нито да са били унищожени съхранявани във въпросните помещения проби от кръв и друг биологичен материал, с което да са били нарушени предвидените във визираната от ищеца норма на чл.168 от ДФЕС мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти. Самото временно запечатване на лабораторията на ищеца като срок (по-малко от 3 месеца) не е прекомерно и не може да се счита като явно и значително неспазване от българската прокуратура на границите, които са наложени на нейната свобода на преценка при осъществяване на дейността й по разследване на престъпления от общ характер. Освен това, действията на прокуратурата по запечатване на лабораторията по никакъв начин не са били насочени и не са рефлектирали срещу разрешението на ищцовото дружество да извършва дейността си в дългосрочен план, напр. отнемане на същото, нито се установява това да се е отразило негативно на дейността му в такава степен, че след разпечатването на помещенията и връщането на автомобилите ищцовото дружество да е било в невъзможност да продължи да осъществява занапред дейността си. Всъщност, всички твърдения на ищеца за нарушаване на визираните в ИМ норми от правото на ЕС, касаещи областта на общественото здраве, в крайна сметка се свързват единствено с невъзможността му да реализира приходи от търговската си дейността през периода, в който е била запечатана процесната лаборатория в гр.П. и са били иззети автомобилите му, с които е осъществявал дейността си. Разгледани през призмата на основанието, на което е предявен иска – вреди от нарушение на правото на ЕС, обаче, твърденията на ищеца, че не е могъл да осъществява дейността си заради действията и бездействията на прокуратурата и заради това е пропуснал да реализира приходи от дейността си, не кореспондират с нарушение на визираните норми от правото на ЕС, свързани с осъществяване на политиките на ЕС в областта на общественото здраве. Ето защо, съдът счита, че с описаните в ИМ действия и бездействия не е извършено от страна на Прокуратурата нарушение на посочените от ищеца норми от правото на ЕС, вследствие което ищецът да е претърпял имуществени вреди. Това, от своя страна, обуславя отрицателен извод за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата, чрез Прокуратурата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., в размер на сумата 195 843, 88 лева, вследствие нарушение на правото на ЕС.

В тази връзка, съдът намира за неотносими доводите в жалбата, че първоинстанционното решение е издадено в противоречие на материалния закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл.2. ал.1. т.З от ЗОДОВ, Държавата отговаря чрез своите органи/в случая Прокуратурата/ за техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия. Така визираната норма няма общо с предявения иск по чл.2в ЗОДОВ, тъй като легитимирани с права по същата са граждани, т.е. само физически лица, спрямо които е осъществена някоя от хипотезите по т.3 - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Неотносими, с оглед основанието на иска и визираните от ищеца като нарушени норми от правото на ЕС, са и доводите в жалбата, че тъй като необходимите за провеждане на следствени действия доказателства са били иззети с протоколи, е било напълно безпредметно запечатването на тези помещения за толкова продължителен период от време. Такива са и доводите, че отказът на Прокуратурата да се отпечатат тези помещения довел до невъзможност ищцовото дружество да продължи да извършва в тях изследвания, с което е било възпрепятствано и лишено противоправно от възможността да осъществява дейността си за продължителен период от време, тъй като визираните действия и бездействия на Прокуратурата нямат нищо общо с посочените като нарушени норми от правото на ЕС, поради което и не са в нарушение на същите.

Неотносими, в аспекта на предявения иск по чл.2в ЗОДОВ, са и възраженията в жалбата, че вреди са настъпили, както от бездействието на органите на прокуратурата, която не е издала своевременно постановление, с което да върнати задържаните като веществени доказателства МПС марка, , Г.У.“, модел „В. Ц10, с регистрационни номера.... и....., а така също и постановленията, с които е било отказано без правно основание връщане на същите. Това е така, тъй като в случая не се изследва дали посочените действие и бездействия са законосъобразни, а дали със същите са нарушение посочените от ищеца норми от правото на ЕС, които, както се посочи по-горе, не са нарушени чрез извършването на посочените в ИМ действия от органите на Прокуратурата.

Неотносими са възраженията в жалбата, че в хипотезата на повдигнато обвинение за „документно престъпление", е правен нонсенс да се запечатват помещенията, тъй като нямат връзка с нарушение на визираните в ИМ норми от правото на ЕС. Същото се отнася и до тезата, че с действията по поставяне на ограничителни ленти и заключване на помещенията, ползвани от ищцовото дружество, ключът от които се съхранява в държавен орган, незаконосъобразно е отнето владението и е ограничен достъпа на наемателят -юридическо лице до наетият имот, в който то осъществява дейността си.

Неотносими са също така възраженията, че не се установявало ответникът да е изпълнявал в периода на запечатване на тези помещения каквито и да било релевантни за досъдебното производство действия, които да обосновават запечатването на помещенията за толкова дълъг период, както и че задържаните автомобили са били претърсени и от тях е иззето всичко, находящо се и можещо да има отношение към предмета на доказване на престъплението, според жалбоподателя, поради което тяхното задържане за толкова продължителен период от време било категорично в разрез с НПК. Това е така, тъй като въпросът дали действията на прокуратурата са в нарушение на нормите на НПК или не е неотносим по предявения иск по чл.2 в ЗОДОВ. При недоказаност на твърдяното нарушение на правото на ЕС, твърденията, че неосигуряването на възможност ищцовото дружество да осъществява дейност в запечатаните помещения и чрез задържаните автомобили за периода от 22, 04.2015г до 13.07.2015 г., вследствие което същото е търпяло загуби поради невъзможност да реализира доходи и едновременно с това необходимостта да заплаща заплати, осигурителни вноски за служителите си, както и разходи за наем, сами по себе си, не обуславя извод за основателност на предявения иск. В тази връзка с оглед диспозитивното начало в граждански процес, съдът няма право да издирва нарушение на други норми от правото на ЕС, различни от посочените като нарушени от ищеца или да обсъжда наведените от ищеца факти, на които основава иска си, извън рамките на основанието на иска. В случая, това означава, че визираните в ИМ действия и бездействия на ответника се преценят само в аспекта на твърдението за нарушение чрез същите на посочените от ищеца като нарушени норми от правото на ЕС.

По изложените съображения, тъй като не се установява първите две елемента от фактическия състав на иска по чл.2в ЗОДОВ, а именно – норма от общностното право, предоставяща на ищеца субективни права, както и нарушение на тази норма, което да е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“, не следва да се обсъждат останалите елементи на фактическия състав, а именно – причинените вреди и причинната им връзка с твърдяното нарушение на правото на ЕС.

В заключение, съдът намира, че предявеният от „С.м.-д. л. М.” ЕООД, ЕИК.... със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.”Ц.Б. О.” №10, ет.7, ап.19 иск по чл.2в ЗОДОВ против П.Р.Б. иск за заплащане на сумата 195 843, 88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., в резултат на нарушение на правото на ЕС, а именно - чл. 168, §. 4, б. ”а”, вр. с § 1, както и на чл.6, б.“а“, дял I, част първа от Договора за функционирането на Европейския съюз, от страна на ответника Прокуратура на Република България, допуснато при осъществени по ДП №197/2015г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР – П., пр.пр. №2394/2015г. по описа на Районна прокуратура-П. действия - запечатване за периода 04.05.2015г.-13.072015г. на помещения, използвани от ищцовото дружество за осъществяване на дейността му като лаборатория, находящи се в гр. П., ул. „И.К.” №126, както и чрез изземване на 22.04.2015г. на следните МПС, собственост на ищцовото дружество, а именно: лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №..., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №....., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №....., лек автомобил „Г.У.”, модел „В. Ц10”, рег. №....., с които дружеството извършва транспорт на документи и биологичен материал във връзка с дейността си и от които е било лишено до връщането им на 06.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2020г., до окончателното изплащане, се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, решението му ще бъде потвърдено изцяло, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

Водим от горното, съдът