Решение № 6731 от 14.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 31955/2021 г.

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК. Образувано е по искане на ищеца „............“ АД, обективирано в Молба (вх.№ 248755/07.09.2023 г.) за допълване на Решение № 14145/20.08.2023 г. Релевирани са доводи, че в производството по чл.250 ГПК първоинстанционния съд следва да постанови решение, с който да се произнесе по цялото искане на ищеца по отношение на двата предявени иска. Заявява, че с Молба-становище (вх.№ 104265/25.05.2022 г.) ищеца е поискал на основание чл.214 ГПК увеличение на предявените искове, като този за главницата да се счита за увеличен за сумата от 1032.15 лева, а този за мораторната лихва за сумата от 240.85 лева. Ответникът по молбата и по делото ЗАД „.........“ АД е уведомен за искането и в срока по чл.250, ал.2 от ГПК не е подал писмен отговор. Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на страните, намира следното: Поради обжалваемост на постановеното по делото решение, съдът приема, че искането по чл. 250, ал. 1 от ГПК, обективирано в Молба (вх.№ 248755/07.09.2023 г.) е направено в срока за неговото допълване – изтекъл на 11.09.2023 г. включително, поради което същото се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Видно от постановения съдебен акт се установи, че съдебния състав е разгледал исковете по първоначално предявените размери- за сумата от 500 лева, като частичен от 1032.15 лева, представляващ застрахователно обезщетение за имуществени вреди, съставляваща ремонт на увреденото МПС- автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ и за сумата от 116.68 лева, представляващ мораторна лихва за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. В тази връзка, поради пропуск съдът да се произнесе по Молба-становище (вх. № 104265/25.05.2022 г.), респ. в мотивите и диспозитива на Решение № 14145/20.08.2023 г. и в противоречие с разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдебният състав не е отчел увеличаването размера на исковете-за главницата от 500 лева, като частичен от 1032.15 лева на 1032.15 лева и за мораторна лихва от 116.68 лева на 240.85 лева. По иска за главницата: Във връзка с приетата и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза се доказа, че стойността на вредите на лек автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ по средни пазарни цени е 4195.98 лева. По делото се установи, че ответника след получаване на регресната покана (16.01.2019 г.) е платил на ищеца сумата от 3157.87 лева. С оглед на гореизложеното предявеният иск за заплащане на остатъка от застрахователното обезщетение за вредите на лек автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 1032.15 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.06.2021 г. до окончателното изплащане. По иска за мораторната лихва: Регресната покана на ищеца до ответника за заплащане на сумата по процесната щета е връчена на последния на 16.01.2019 г., поради което той е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от 16.02.2019 г. Предвид на диспозитивното начало и според електронния калкулатор от интернет, съобразно чл.162 ГПК, дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 1032.15 лева за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. е в размер на 240.85 лева, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 240.85 лева и за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. По изложеното съображения и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК Софийски районен