Решение № 704 от 25.4.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1297/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 83/09.09.2022г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/-Пловдив, с което на Ц. Н. Л. с ЕГН •••••••••• от гр.Пловдив на основание чл.469, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /съкр.ЗВД/ е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.131, ал.2, т.1 вр. с чл.131, ал.1, т.1 от ЗВД. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят, редовно призован, изпращат представител адв.Д., който подържа жалбата на основанията сочени в нея. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител- юрк.Б. която моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. При проверка на служител от ОБДХ, а именно св.Ж. на 10.03.2022г. на обект с рег. номер ••, представляващ •• находяща се в с.Н., общ.Съединение, ул.•• било установено, че не са изпълнени дадени преди това предписания с номер 0002025 от 2.12.2021г. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – НП, АУАН, Предписание, протокол, заявление както и показанията на актосъствителя Ж., чиито показания съда кредитира, като единни и безпротиворечиви, кореспондиращи изцяло с писмените доказателства по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в него на обстоятелствата на нарушението. В текстовото описание на последното е посочено от актосъставителят, че нарушението е установено при проверка на обекта на 10.03.2022г. и че не били изпълнени дадени предписания.Не става ясно какви са тези предписания, какъв е срокът им, кога е изтекъл. В атакуваното наказателно постановление пороците относно обстоятелствата около извършване на нарушението са пренесени и е налице нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По изложените съображения съдът прие, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради съществени процесуални нарушения в хода на производството свързани с неясно и неправилно описание на обстоятелствата на самото нарушение. Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за процесуално представителство по делото.Възнаграждението видно от представените доказателства е платено в брой и е под определения в наредбата минимум.Ето защо Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/-Пловдив следва да бъде осъдено да се заплатят разноските направени от жалбоподателя в размер на 250лева. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът