Решение № 982 от 26.1.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2766/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от „А.-93“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от М. Д., против Решение № 1510/26.10.2023 г. по АНД № 20233110201978/2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В-002116/20.03.2023 г., издадено от и.д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки на „А.-93“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС). С жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на процесното решение. Твърди се, че фактическите констатации на ВРС не се подкрепят от доказателствата по делото и не кореспондират с действителната фактическа обстановка. Оспорват се изводите на ВРС, че представеният в хода на въззивното производство регистър на рекламациите е създаден за нуждите на производството, както и, че е изготвен след проверката от КЗП. Изложени са съображения, че дружеството е изпълнило задължението за вписване на рекламацията в Регистъра на предявените рекламации, който се намира в централния офис на дружеството в гр. София, [улица], още на 18.01.2022 г., когато са получили сигнал на електронната си поща за дефект на закупена стока. Сочи се, че повторното завеждане на рекламацията в Регистъра на търговския обект в гр. Варна е било след разпореждане от страна на служители на КЗП. Твърди се, че при постановяване на оспореното решение въззивният съд не е обсъдил направеното от дружеството възражение за допуснато нарушение на императивните норми на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН при връчването на АУАН, а именно на лице без представителна власт. В заключение се моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови такова, с което да отмени обжалваното НП. В съдебно заседание не се явява представител. Ответникът по касация – Директорът в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител, е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Предмет на проверка във въззивното производство е НП № В-002116/20.03.2023 г. на и.д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което, на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС, на „А.-93“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗПЦСЦУПС. ВРС е установил от фактическа страна, че на 07.02.2023 г. във връзка с жалба за забавено удовлетворяване на предявена рекламация от И. С. е извършена проверка на „А.-93“ ООД от служите на КЗП при РД – Варна. Проверката е извършена в търговски обект на дружеството, находящ се в гр. Варна, [улица], откъдето е закупена дефектната дамска чанта на 11.08.2022 година. При проверката проверяващите са изискали от служители на дружеството регистър на предявените пред продавача и упълномощени от него лица рекламации на стоки. Проверяващите са установили, че в регистъра не е вписана рекламацията на И. С., предявена на 01.02.2023 година. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № К-0136265/07.02.2023 година. Впоследствие от „А.-93“ ООД е представено извлечение от регистъра на рекламациите. За констатираното нарушение на 02.03.2023 г. на дружеството е съставен АУАН. Същият е връчен на Е. С. И. и подписан от нея без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН. На 24.03.2023 г. и.д. Директорът в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, приемайки за установена идентична фактическа обстановка, като изложената в АУАН, издал обжалваното НП. За да потвърди процесното НП, ВРС приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН срокове. Въззивният съд констатирал, че от съдържанието на АУАН и НП става категорично ясно за какво е санкционирано дружеството, като е счел, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Изложил е съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 72 ЗПЦСЦУПС. Посочил е, че не кредитира представената извадка от регистъра на рекламациите, тъй като според него регистърът е изготвен след извършване на проверката за целите на съдебното производство. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, настоящата инстанция намира жалбата за основателна предвид следното: Решението на районния съд е неправилно. Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснато е нарушение на императивните норми на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН, като съставеният АУАН не е предявен и връчен на нарушителя. Когато нарушителят е юридическо лице, какъвто е в случая, следва да бъде предявен и връчен на законния му представител, респективно на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия, свързани а административно-наказателни производства. Горното следва от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗАНН, която предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, във връзка с разпоредбата на чл. 24 ЗАНН, съобразно която административнонаказателната отговорност е лична, като се отчитат специфичните особености на юридическите лица. В случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие на лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност. Касационната инстанция счита, че от събраните в производството доказателства не се установява дружеството да е делегирало на Е. И. правомощия във връзка с подписването и получаването на актове за установяване на административни нарушения пред Комисия за защита на потребителите. По преписката е представено пълномощно № 23/28.02.2023 г., с което управителят на „А.-93“ ООД е упълномощил Е. С. И. да го представлява пред Регионална дирекция Варна към Комисия за защита на потребителите, като за целта подава, изисква и получава документи, молби, справки, формуляри, декларации, удостоверения и всякакви други документи, свързани с дейността на дружеството. Представеното по делото пълномощно не се явява годно доказателство за предявяване, подписване и връчване на акта на лице с представителна власт за посочените процесуални действия – липсва изрично упълномощаване за подписване и получаване на актове за установяване на административни нарушения, съставени от КЗП. Предявяването и подписването на акта от нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. С АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, като се очертава предметът на доказване на нарушението и участието на нарушителя в него. От този момент последният е в правото си да организира защитата си. Действително, при условията на закона (чл. 40, ал. 2 ЗАНН) се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство. На първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие в два случая: 1.) когото той е известен, но не може да се намери или 2.) когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя (чл. 40, ал. 2 ЗАНН). В случая не е налице нито една от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. При това положение, актосъставителят е бил длъжен да изследва в пълнота представителната власт на пълномощника на дружеството, респективно да предприеме действия по уведомяване на управителя на „А.-93“ ООД, предвид липсата на изрична клауза в приложеното по делото пълномощно рег. № 23/28.02.2023 г. да го представлява в хода и по повод на образувано административно-наказателно производство. След като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да връчи акта по предвидения от закона ред на нарушителя, то той е лишил последния от гарантираната му със закона възможност да възрази против констатациите, съдържащи се в акта и да представи доказателства, с които да ги опровергае. Ето защо съдът намира, че при съставяне и връчване на АУАН са допуснати процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които опорочават административнонаказателното производство още при започването му и същите представляват достатъчно основание за отмяна на НП само на това основание. По изложените съображения настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от „А.-93“ ООД за основателна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Варна, като незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено и вместо което да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав