Решение № 465 от 18.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 914/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 260004 от 23.05.2024 г. по т.д. № 94/ 2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, предявен от „Кодиа Груп“ ООД - гр. София срещу „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил и „Първа инвестиционна банка“ АД- гр. София, е обявен за недействителен по отношение на „Ойл БГ“ ЕООД (н.), синдика на дружеството и неговите кредитори, договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 184, том V, дело № 0898/ 2011 г. от 31.10.2011 г. на нотариуса В. Б., с който за обезпечаване на вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит с № 000CL-L-000020/ 26.01.2009 г. и анекс №1/27.07.2011 г. към него, сключен с „Данс Енерджи“ ООД - гр. София, ипотекарният длъжник „Ойл БГ“ ЕООД учредил в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в гр. София, район „Красна поляна“, целият с площ от 17 719 кв. м., съставляващ УПИ - I - 1068, 1071, 1119 „за търговски център, складове и обслужващи дейности“, в кв. 132 по плана на гр. София, м „Факултета“, при граници на имота, съгласно нотариален акт: от север - новопроектирана улица и УПИ II-1121 и улица, от изток - бул. „Никола Мушанов“ и УПИ II-1121, от запад - новопроектирана улица с о.т. 474 до 457, от юг - новопроектирана улица с о.т. 457 до о.т.464 и при съседи, съгласно скица: улица, улица, улица, УПИ П-1121, улица и улица, заедно с построената в имота газостанция за зареждане на автомобили с втечнен газ пропан-бутан, състояща се от: 1 резервоар с обем 10 куб. м., стоманен навес, помпено отделение, два броя единични колонки за зареждане на автомобили и обслужваща сграда със застроена площ от 15 кв. м., включваща помещение за касиер-администратор, пазач и санитарно-битови помещения - баня, тоалетна и гардероб; по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, предявен от „Кодиа Груп“ ООД - гр. София срещу „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил и „Първа инвестиционна банка“ АД- гр. София, е обявен за недействителен по отношение на „Ойл БГ“ ЕООД (н.), синдика на дружеството и неговите кредитори договора за поръчителство от 19.01.2012 г., с който „Ойл БГ“ ЕООД се задължило като поръчител да отговаря пред „Първа инвестиционна банка“ АД за изпълнението на задълженията на „Данс Енерджи“ ООД за главница, лихви, комисионни, такси и разноски, произтичащи от отпуснат в полза на това дружество банков кредит в размер на 11 000 000 лева по договор за банков кредит № 000CL-L-000020/ 26.01.2009 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Решението е постановено с участието на синдика на „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил А. М., конституиран на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ като съищец. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД - гр. София, в която се изтъква на първо място, че е недопустимо. След завеждането на иска, с влязло в сила на 12.06.2020 г. решение по т.д. № 46/2017г. на Окръжен съд - Кюстендил, били приети вземанията на банката, предявени в производството по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД и по отношение на вземанията, произтичащи от договора за поръчителство, била формирана сила на пресъдено нещо. Съдът неправилно не съобразил, че са били преклудирани всички възражения срещу несъществуването на вземането, включително и поради недействителност на договора, тъй като в хода на исковото производството по чл. 694 от ТЗ били наведени всички възражения срещу неговото съществуване. Съдът дал погрешна правна квалификация на иска, тъй като договора за поръчителство представлявал лично обезпечение, което попадало в обхвата на иска по чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Договора бил сключен още на 19.01.2012 г., което означавало, че настоящият иск е бил заведен много след изтичането на срока по чл. 647, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Неправилната квалификация довела до постановяване на решение по непредявен иск. Недопустим бил и иска за обявяване недействителността на договорната ипотека поради настъпили към датата на постановяване на решението нововъзникнали обстоятелства, които съдът не взел предвид. С протокол от 11.03.2021 г. синдикът обявил банката за купувач на ипотекирания недвижим имот и на основание влязлата в сила сметка за разпределение й прехвърлил собствеността на имота с нотариален акт № 8, том V, peг. № 8917, дело 603/2021 г. на нотариуса Д. Ж.. На основание чл. 175, ал. 1 от ЗЗД с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасявали. Следователно и иска срещу втората по ред ипотека бил недопустим, тъй като към настоящия момент била погасена. Решението било неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Необоснован бил извода, че двете атакувани сделки са безвъзмездни и не следва да бъде доказвано наличие на знание на банката за увреждащият им характер. Договорът за учредяване на ипотека не бил безвъзмезден, защото обезпечавал договора за кредит и нямало да бъде сключен без съществуването му. Ищецът не представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че към момента на учредяване на ипотеката ипотекарния длъжник е имал неизпълнени задължения, както и че атакуваната сделка е била сключена с единствената и главна цел да бъдат увредени кредиторите на ипотекарния длъжник. Възмездна сделка било и поръчителството, тъй като било акцесорно на възмездния договор за банков кредит. Съдът не съобразил и обстоятелството, че „Ойл БГ“ ЕООД и „Данс Енерджи“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1 от ДРТЗ. Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Ответниците по въззивната жалба „Кодиа Груп“ ООД - гр. София и „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил не са взели становище. В писмения отговор синдикът на „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил А. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Несъстоятелно било възражението по чл. 299 от ГПК за недопустимост на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като настоящето производство и производството по посоченото от въззивника дело били с различен предмет. Неиздържана била правната аргументация за погрешна правна квалификация на иска. Въззивникът не съобразявал ретроактивното действие на решението, постановено по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Неоснователно било възражението относно неправилната преценка на съда по отношение безвъзмездността на двата договора - предмет на спора. Ирелевантно за спора било твърдението за свързаност на „Ойл БГ“ ЕООД и „Данс Енерджи“ ООД. Молбата към съда е решението да бъде потвърдено. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. В исковата молба „Кодиа Груп“ ООД - гр. София твърдяло, че с договор за цесия, сключен на 27.10.2016 г., Д. А. К. от гр. София му прехвърлил вземането си срещу ответника „Ойл БГ“ ЕООД - гр. Кюстендил за сумата 31 045.60 евро - незаплатената част от подлежащата на връщане сума от 40 000 евро предоставена му на 4.07.2009 г. С договор, сключен на 31.10.2011 г., „Ойл БГ“ ЕООД учредило в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на задълженията, поети от „Данс Енерджи“ ЕООД към банката по договор за банков кредит от 26.01.2009 г. и анекс № 1 от 27.07.2011 г. към него. С договор за поръчителство, сключен на 19.01.2012г., „Ойл БГ“ ЕООД се задължило към „Първа инвестиционна банка“ АД да отговаря солидарно с „Данс Енерджи“ ЕООД за задълженията на последното по сключения с банката договор за банков кредит от 26.01.2009 г. С решение № 38 от 13.10.2016 г. по т.д.н. № 73/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил било открито производство по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ЕООД, в което това вземане било включено в списъка на приетите вземания. Ответникът „Ойл БГ“ ЕООД не бил получил никаква насрещна престация по двете сделки, като при сключването им е знаел, че с тези си действия уврежда кредиторите си, тъй като обременил с ипотека своя най-ценен актив и се е задължил да отговаря солидарно за задължения на трето лице. Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви на основание чл. 135 от ЗЗД за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ойл БГ“ ЕООД договора за учредяване на ипотека от 31.10.2011 г. и договора за поръчителство от 19.01.2012 г. Ответникът „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил, представляван от управителя П. А. С. признал исковете. Синдикът на „Ойл БГ“ ЕООД (н.) - гр. Кюстендил А. М., конституирана като съищец на основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ, в писмено становище заявила, че се присъединява към фактическите и правните твърдения на ищеца и моли исковете да бъдат уважени. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни. Изтъкнал, че кредитополучателя по договора за кредит „Данс Енерджи“ ЕООД и поръчителя и ипотекарен длъжник „Ойл БГ“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДРТЗ, тъй като към момента на сключване на договорите едноличните собственици на капитала и управители на двете дружества били съпрузи и с част от парите, получени от кредитополучателя са били погасени задължения на поръчителя. Ищецът нямал вземания в претендирания размер и на посоченото основание - бил привиден кредитор и всички документи, които представил за да удостовери вземанията си били антидатирани, съставени с единствената цел да бъдат използвани в процеса. Обезпечителните договори били възмездни, тъй като без тях главният договор не би бил сключен, затова и ищецът следвало да докаже знание за увреждане. При сключването на договора на банката не било известно ответното дружество да е имало задължения към трети лица. Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни. Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната. В отчет по разплащателна сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Ойл БГ“ ЕООД от 4.07.2009 г., е отразен вътрешнобанков превод с наредител Д. А. К. на сумата 40 000 евро с основание временна финансова помощ. С договор за банков кредит № 000CL-L-000020 от 26.01.2009 г. „Първа инвестиционна банка“АД предоставила на кредитополучателя „Данс Енерджи“ ЕООД сумата 11 000 000 евро за обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя и за обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер на 2 000 000 лева с краен срок за погасяване 16.01.2012 г. С анекс № 1 от 27.07.2011 г. крайния срок за погасяване бил продължен до 31.01.2016 г. С договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 184, том V, рег. № 18531, дело № 0898/ 2011 г. от 31.10.2011 г. на нотариуса В. Б., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 46 984, акт № 190, т. ХХІV, дело № 25140/11 за обезпечаване на вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит с № 000CL-L-000020/ 26.01.2009 г. и анекс №1/27.07.2011 г. към него, сключен с „Данс Енерджи“ ООД - гр. София, ипотекарният длъжник „Ойл БГ“ ЕООД учредил в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот в гр. София, район „Красна поляна“, целият с площ от 17 719 кв. м., съставляващ УПИ - I - 1068, 1071, 1119 „за търговски център, складове и обслужващи дейности“, в кв. 132 по плана на гр. София, м „Факултета“, при граници на имота, съгласно нотариален акт: от север - новопроектирана улица и УПИ II-1121 и улица, от изток - бул. „Никола Мушанов“ и УПИ II-1121, от запад - новопроектирана улица с о.т. 474 до 457, от юг - новопроектирана улица с о.т. 457 до о.т.464 и при съседи, съгласно скица: улица, улица, улица, УПИ П-1121, улица и улица, заедно с построената в имота газостанция за зареждане на автомобили с втечнен газ пропан-бутан, състояща се от: 1 резервоар с обем 10 куб. м., стоманен навес, помпено отделение, два броя единични колонки за зареждане на автомобили и обслужваща сграда със застроена площ от 15 кв. м., включваща помещение за касиер-администратор, пазач и санитарно-битови помещения - баня, тоалетна и гардероб (съблекалня) и заедно с всички подобрения и съоръжения. С договор за поръчителство, сключен на 19.01.2012 г., „Ойл БГ“ ЕООД се задължило като поръчител да отговаря пред „Първа инвестиционна банка“ АД за изпълнението на задълженията на „Данс Енерджи“ ООД за главница, лихви, комисионни, такси и разноски, произтичащи от отпуснат в полза на това дружество банков кредит в размер на 11 000 000 лева по договор за банков кредит № 000CL-L-000020/ 26.01.2009 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Според справката по партидата на „Ойл БГ“ ЕООД с ЕИК 175410181 в търговския регистър, с решение № 38 от 13.10.2016 г. по т.д. № 73/ 2016г. на Окръжен съд - Кюстендил на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 1.09.2016 г. и е открито производство по несъстоятелност. С договор за прехвърляне на вземане, сключен на 27.10.2016 г., Д. А. К. прехвърлил на „Кодиа груп“ ООД свое парично вземане срещу „Ойл БГ“ в размер на 31 045.60 евро, произтичащо от предоставена временна финансова помощ в размер на 40 000 евро и представляващо дължимия остатък след плащането на сумите 1 334.95 евро, 619.45 евро и 7 000 евро, срещу задължението на цесионера да заплаща възнаграждение в размер на 97 % от всяка получена сума за погасяване на прехвърленото вземане. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията било получено от временния синдик на „Ойл БГ“ ЕООД А. М. на 30.10.2016 г., а от управителя на длъжника П. С. - на 27.10.2016 г. В обявения на 9.12.2016 г. по партидата на „Ойл БГ“ ЕООД в търговския регистър списък на приетите вземания на кредиторите на търговеца, съставен на 30.11.2016 г., под № 2 с вх. № 8465/ 11.11.2016 г. на молбата по чл. 685, ал.1 от ТЗ, е вписано вземане на „Кодиа груп“ ООД в размер на 60 719.92 лева с основание временна финансова помощ 3.07.09 г. и договор за цесия между Д. К. и „Кодиа груп“ ООД от 27.10.2016 г., с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. С определение от 22.02.2017 г. по т.д. № 122/ 2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил е оставено без уважение възражението на П. А. А. от гр. София срещу това вземане. С определение № 248 от 26.04.2017 г. по т.д. № 133/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил е оставено без уважение възражението на „Шипинг навигейшън Лтд“, Република Сейшели срещу същото вземане. С определение № 370 от 19.06.2017 г. по т.д. № 73/ 2016 г. на Окръжен съд - Кюстендил са одобрени списъците с предявените в срока по чл.685 от ТЗ приети и неприети вземания на кредиторите на „Ойл БГ“ ЕООД. С решение № 68 от 22.10.2018 г. по т.д. № 46/ 2017 г. на Окръжен съд- Кюстендил по иска с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ, предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД е признато за установено по отношение на „Ойл БГ“ ООД (н.) и на синдика на „Ойл БГ“ ООД (н.), че на основание договор за банков кредит от 26.01.2009 г. и анекса към него от 29.12.2015г. в полза на ищеца съществува вземане срещу длъжника за сумите: 7 905 294.77 лева - главница, за която са издадени изпълнителни листове по ч.гр.д. № 3571/ 2016 г. на Районен съд - Сливен, по ч.гр.д. № 3572/ 2016 г. на Районен съд - Сливен и по ч.гр.д. № 3573/ 2016 г. на Районен съд - Сливен; 90 850.34 лева - просрочена договорна лихва, начислена съгласно раздел V т. 11 от договора за периода от 1.06.2016 г. до 1.07.2016 г. включително, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2235 от 22.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3573/ 2016 г. на Районен съд - Сливен; 363 587.24 лева - просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел V, т. 18 от договора за периода от 1.07.2016 г. до 18.08.2016 г. включително, въз основа на същата заповед за незабавно изпълнение; законна лихва, присъдена със съответните изпълнителни листове от 19.08.2016 г., която до 13.10.2016 г. е в размер на 122 971.25 лева, а до 7.11.2016 г. е в размер на 177 869. 13 лева, както и разноските, направени в цитираните заповедни производства, което вземане е било включено в списъка на неприетите вземания от 30.11.2016 г.; искът е отхвърлен като неоснователен в частта относно искането да бъде признато за установено, че вземането е обезпечено с договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 3, том І, рег. №304, дело № 3/ 2009 г. от 2.09.2009 г. на нотариуса Д. Ж. и с договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 184, том V, рег. № 18531, дело № 0898/ 2011 г. от 31.10.2011 г. на нотариуса В. Б.. С решение от 17.12.2018 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, е признато за установено, че вземанията са с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. С решение № 1607 от 1.07.2019 г. по т.д. № 1279/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11състав решение № 68 от 22.10.2018 г. е обезсилено в частта, с която на основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ е признато за установено съществуването на част от вземане на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД спрямо ответника „Ойл БГ“ ООД (н.), произтичащо от договор за банков кредит от 26.01.2009 г. в размер на сумата от 500 000 лева, представляваща част от главница в общ размер 7 905 294.77 лева, като в тази част производство е прекратено, а в останалата обжалвана част решението е потвърдено; решението от 17.12.2018 г. по същото дело е потвърдено. С определение № 418 от 12.06.2020 г. по т.д. № 2514/ 2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ търговско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1607 от 1.07.2019 г. по т.д. № 1279/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11 състав. В протокол от 11.03.2021 г., съставен от синдика на „Ойл БГ“ ООД (н.) от проведена продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ, наддавачът „Първа инвестиционна банка“ АД е обявен за купувач на описания по - горе недвижим имот (предмет на атакувания договор за учредяване на ипотека) за сумата 10 841 050 лева, която следвало да бъде платена при условията на чл. 717д от ТЗ. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Оплакването за недопустимост на обжалвания акт е заявено на две самостоятелни основания: 1) нарушение на установения в разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК принцип за непререшаемост на спора, предвид влязлото в сила преди деня на провеждането на устните състезания по делото решение № 68 от 22.10.2018 г. по т.д. № 46/ 2017 г. на Окръжен съд- Кюстендил и 2) нарушение на императивната разпоредба на чл. 717л, ал. 4 от ТЗ, вр.с чл. 175, ал.1 от ЗЗД, с оглед извършената по реда на чл. 718, ал.1 от ТЗ (отм.) продажба на недвижимия имот, върху който е учредена ипотеката - предмет на оспорения договор и обявяването на въззивника за купувач. Неоснователността на първото възражение произтича от следното. Съгласно последователната практика на касационната инстанция (решение № 118 от 11.12.2020 г. по т.д. № 2278/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 60102 от 6.10.2021 г. по т.д. № 1922/2020 г. на ВКС, I т. о. и др.), която настоящият съдебен състав изцяло споделя, обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право - чл. 298, ал. 1 от ГПК; със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение; във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, чието решение е влязло в сила. Разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК регламентират правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, постановено в исков процес, както и непререшаемостта на разрешения правен спор. Задължението на съда да зачете формираната сила на пресъдено нещо е приложимо при разглеждането на делото във всички инстанции, независимо от разликата в техните правомощия. Когато дадено обстоятелство или правоотношение от значение за делото е било включено в спорното право по друго производство и е обхванато от силата на пресъдено нещо на решение, влязло в сила преди провеждането на устните състезания по конкретния спор, съдът е обвързан със задължението да прекрати служебно производството по делото - чл. 299, ал.2 от ГПК. Зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество по отношение на предмета и страните по делото, приключило с влязло в сила решение и последващото дело, в което се прави възражение по чл. 299, ал.1 от ГПК. В настоящия случай посочената задължителна предпоставка за отвод поради непререшаемост на спора не е налице. Страни в производството по иска с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ са били въззивника, като ищец и обявеното в несъстоятелност дружество, като ответник, при участието на синдика на длъжника на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ. Предмет на спора е било установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца, произтичащо от договора за поръчителство от 19.01.2012г., с който ответника се задължил към банката да отговаря солидарно за поетите от кредитополучателя задължения по договора за банков кредит от 26.01.2009 г. и анекс към него от 29.12.2015г. Следователно на основание чл. 694, ал. 8 от ТЗ силата на пресъдено нещо се формира спрямо всички кредитори в производството по несъстоятелност единствено и само по отношение на признатото от съда право на ищеца - наличието на парично вземане срещу длъжника, в качеството му на поръчител на кредитополучателя по въпросния договор за кредит. Важно е да се отбележи, че в това производство обективно не е било възможно да бъде включено спорното право по настоящето дело (относителната недействителност на учредените в полза на банката обезпечения - поръчителство и ипотека). Това е така, защото правото да се иска обявяване за относително недействително на увреждащо кредиторите на несъстоятелността правно действие на длъжника е потестативно и може да се упражни само с конститутивен иск по чл.649 от ТЗ, но не и с възражение в производство по чл.694 от ТЗ. Следователно дори и ответникът по положителния установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ да е направил възражение за относителна недействителност на основанието, въз основа на което ищецът е претендирал да е възникнало вземането му, то може да бъде взето предвид от решаващият съд, само ако в отделно производство е бил уважен иск по чл.649 от ТЗ. (Определение № 466 от 11.12.2020 г. по ч.т.д. № 2110 / 2020 г. на ВКС, І т.о.) Предмет на настоящето производство е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ, който съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният ефект от предявяването на този иск е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредиторите на масата на несъстоятелността, като за тях се считат неизвършени. В съответствие с изложеното настоящият състав приема, че предвид липсата на тъждество по отношение на предмета на приключилото с влязло в сила решение дело и настоящето дело, заявеното от въззивника възражение по чл. 299, ал.1 от ГПК е неоснователно, поради което и не обуславя недопустимост на обжалваното решение. Неоснователно е и възражението, основано на твърдяното от въззивника нарушение на императивната разпоредба на чл. 717л, ал. 4 от ТЗ, вр. с чл. 175, ал.1 от ЗЗД. Продажбата на недвижимия имот, върху който е учредена ипотеката- предмет на оспорения договор, е извършена след постановяването на решение от 1.08.2019 г. по т.д.н. № 73/2016 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с което длъжникът „Ойл БГ“ ООД (н.) е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложени са общ запор и възбрана върху имуществото му и е постановено започване на осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността, и въз основа на определението от 11.02.2021 г., с което съдът по несъстоятелността дал разрешение продажбата да се извърши чрез пряко договаряне при условията на чл. 718 от ТЗ (отм.). След като в съставения от синдика протокол от 11.03.2021 г. кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД бил обявен за купувач на имота за сумата 10 841 059 лева, която следвало да бъде платена при условията на чл. 717д от ТЗ, с определение от 31.05.2021 г. съдът по несъстоятелността оставил без уважение всички възражения, подадени срещу изготвената на 29.03.2021 г. от синдика частична сметка за разпределение по чл. 717д, ал. 2 от ТЗ, с която вземането на банката било частично и пропорционално удовлетворено в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. С определение № 561 от 3.09.2021 г. по ч.т.д.н. № 788/ 2021 г на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11 състав това определение е отменено, като е отменена и обявената в търговския регистър на 31.03.2021 г. частична сметка за разпределение, съставена от синдика на „Ойл БГ“ ЕООД (н.) и е извършено ново разпределение, с което подлежащата на разпределение сума е отредена на основание чл. 717н от ТЗ в полза на ипотекарния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за удовлетворяване на обезпечените с ипотека върху същия имот вземания срещу „Данс Енерджи“ ЕООД (н.). Настоящият състав намира за твърде съществено да изтъкне, че споделя изцяло съображенията, изложени в мотивите на цитираното определение на въззивния съд, относно приложимостта за конкретния случай на разпоредбата на чл. 717н от ТЗ, които в обобщен вид се свеждат до следното. Понятието „чужд дълг“ следва да се разбира като вземане, което обявеният в несъстоятелност търговец дължи на обезпечения кредитор по силата на облигационно отношение, по което длъжникът не е страна. Без значение е дали същата престация се дължи и от несъстоятелния длъжник спрямо същия кредитор, включително при условията на солидарност (както е в настоящия случай), тъй като в подобна хипотеза тя не се дължи по същото облигационно отношение, а по друго такова спрямо друг длъжник - при солидарността дълговете са няколко, а не един, но престацията е една. Следователно цитираната разпоредба е приложима за всяка хипотеза, при която несъстоятелният длъжник е ипотекарен или заложен длъжник за всеки чужд дълг, дори и той да се дължи от друг негов солидарен съдлъжник, а кредиторът на няколко солидарни длъжници е носител на правата по чл. 717н от ТЗ, стига единият солидарен длъжник да е учредил реално обезпечение върху свое имущество за дълг на друг солидарен длъжник, а спрямо първият да е открито производството по несъстоятелност, в което вземането на кредитора срещу него е прието. Съгласно чл. 717н, ал. 3 от ТЗ наличието и размера на непогасения чужд дълг се удостоверява с представянето на изпълнителен лист или акт на съда за приемане на вземането в производството по несъстоятелност на търговеца, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество. Следователно в обхвата на тези публични актове е доказването единствено на размера на чуждия дълг, а не и наличието и вида на реално обезпечение на дълга, което следва да се установи с представянето на надлежните писмени доказателства, които го удостоверяват (писмен документ с достоверна дата в хипотезите на чл. 156, ал. 2 от ЗЗД и чл. 162 от ЗЗД или нотариален акт - чл. 167 от ЗЗД, респ. акт за вписване в имотния регистър- чл. 166, ал.1, пр. 2 от ЗЗД). В настоящия случай наличието на обезпечение в полза на банката за вземането й срещу кредитополучателя по договора за кредит е било удостоверено с нотариален акт за учредената от първия ответник договорна ипотека, представен с исковата молба, като действителността (валидното сключване) на сделката не е било оспорено от ищеца, от органния представител на длъжника и от синдика, с отговора на исковата молба, нито по - късно, в хода на производството по делото. Обратното - поддържаната теза е, че „само действителен договор може да бъде обявен за относително недействителен“ и тъкмо затова е предявен иска, с който се претендира прогласяване на относителната недействителност на договорната ипотека по отношение на кредиторите на несъстоятелността, доколкото предмет на този иск може да бъде само една действителна, съществуваща сделка. В съответствие с изложеното следва извода, че с извършването на продажбата на имота по реда на чл. 718, вр.с чл. 717н от ТЗ са настъпили както вещноправния ефект на сделката, така и правните последици по чл. 717л, ал. 4 от ТЗ, вр. с чл. 175, ал.1 от ЗЗД. Следва да се има предвид обаче, че искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и в случай че бъде уважен, атакуваното правно действие ще бъде обявено за недействително, като недействителността има обратно действие - от момента на извършване на действието. Вследствие проявлението на ретроактивното действие ще настъпи промяна в реда на удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността, като при липсата на реално обезпечение банката ще следва да се удовлетвори частично и пропорционално в реда по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ. По изложените съображения съдът приема, че и второто възражение за недопустимост на обжалваното решение е несъстоятелно. След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, настоящият състав преценява релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението като основателни. В последователната и непротиворечива практика на касационната инстанция ясно са изведени спецификите на специалния Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД спрямо класическия Павлов иск по чл.135 от ЗЗД, който не е свързан със защита на масата на несъстоятелност при открито производство по несъстоятелност. Той може да бъде предявен само пред съда по несъстоятелността при наличие на висящо производство по несъстоятелност, в преклузивен двегодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, като се характеризира със специална активна легитимация (синдик; при бездействието му - кредитор) и разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо (спрямо всички участници в производството по несъстоятелност - синдика, длъжника и всички кредитори); извършва се преценка за накърняване на масата на несъстоятелността и има разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 4 от ТЗ спрямо всички свързани лица (решение № 382 от 11.01.2019 г. по т.д. № 1825/ 2017 г. на ВКС, II т. о.). Самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл.649, ал.1 от ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът-ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор (определение № 102/13.02.2023г. по ч.т.д. № 146/2013г. на ВКС, II т.о. на ВКС). В конкретния случай с исковата молба са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, чийто предмет са договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, сключен на 31.10.2011 г. и договор за поръчителство, сключен на 19.01.2012 г. С тях ищецът - кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, открито по отношение на първия ответник, е атакувал обезпечителните сделки, извършени от търговеца - длъжник, в полза на втория ответник - кредитна институция, за обезпечаване на задълженията, поети от трето лице - кредитополучател по договор за заем, сключен с втория ответник. Ищецът е предявил иска в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземане, сключен на 27.10.2016 г., с който цедентът Д. А. К., му прехвърлил свое парично вземане срещу първия ответник в размер на 31 045.60 евро, възникнало от предоставена временна финансова помощ, сумата по която била преведена по сметката на длъжника с вътрешнобанков превод на 4.07.2009 г. При това безспорно установено от доказателствата твърдение и с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 26.03.2021 г. по тълк.д. № 2/2019 г. на ВКС, ОСГТК, следва извода, че той притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, тъй като увреждащите сделки са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор - цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. При отговора на въпроса за наличието на увреждане за кредиторите на масата на несъстоятелността, настъпило в резултат на атакуваните сделки, следва да се има предвид, че увреждането е обективен факт и между него и действието трябва да има причинна зависимост. Кредиторът е увреден най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност (решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр.д. № 3094/2016 г. на ВКС, IV г.о.), затова и съгласно приетото в решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, II т.о.) „отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в това число опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др.“. В настоящия случай конкретното проявление на произтичащото от атакуваните обезпечителни сделки увреждане за кредиторите на масата на несъстоятелността, е увеличаването на пасива на длъжника с поемането по договора за поръчителство на солидарна отговорност за задължението на кредитополучателя по договора за кредит и създаването на привилегировано положение за банката във връзка с удовлетворяването при извършването на разпределение на осребреното имущество със сключването на договора за учредяване на ипотека. В качеството си на титуляр на вземания, обезпечени с ипотека, банката ще се удовлетвори в реда по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, което означава, че при липсата на други конкуриращи кредитори с реални обезпечения на вземанията (както е в случая), цялата налична сума в частичната сметка за разпределение ще бъде изплатена на нея, а всички останали кредитори няма да получат нищо. С оглед обстоятелството, че в производството по отменителния иск синдикът или кредитор (при бездействие на синдика) действат в качеството си на процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността, преценката за знание за увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД на страните по атакуваната сделка не може да се извърши спрямо процесуалния субституент, предявил иска по чл.649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, а е по отношение на кредиторите на несъстоятелността, чиито потестативни права се упражняват (решение № 50090 от 12.03.2024 г. по т.д. № 495/ 2022 г. на ВКС, II т. о.). Предвид специфичната цел на този иск (за попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността) и предвиденото в чл. 649, ал. 5 от ТЗ изключение относно действието на решението (не само по отношение на длъжника и кредитора - ищеца, но и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността и на синдика), възникване на вземането по смисъла на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД е определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор (решение № 60164/31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на ВКС, II т.о.). В настоящия случай договора за учредяване на ипотека е сключен на 31.10.2011 г., а договора за поръчителство - на 19.01.2012 г., т.е. преди определената с решението по чл. 630 от ТЗ начална дата на неплатежоспособността - 1.09.2016 г. и за да бъдат уважени предявените отменителни искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на чл.135, ал.3 от ЗЗД - че сделките са сключени от страните с намерение за увреждане на кредиторите на дружеството. В тази хипотеза законът санкционира виновното намерение - извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото, което предхожда пораждането на вземането (решение № 643 от 27.07.2000 г. по гр. д. № 27/2000 г. на ВКС, II г. о.). Съгласно трайната практика на касационната инстанция при липса на преки доказателства намерението за увреждане на кредиторите може да бъде установено и с косвени доказателства, които, преценени в съвкупност и с оглед всички установени по делото обстоятелства, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че сделката, предмет на предявения иск, е сключена с цел кредиторите да бъдат затруднени да се удовлетворят, като бъдат лишени от общото обезпечение, с което са разполагали (решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр.д. № 3094/ 2016 г. на ВКС, IV г.о.). Намерението за увреждане по смисъла на приложимата правна норма предполага неизбежно основната цел, която всяка една от страните по двете сделки е желаела да се постигне, да е била настъпването на един неправомерен резултат - правните последици от техните действия да засегнат негативно имуществената сфера на определен или неопределен (в зависимост от конкретните обстоятелства) кръг лица - настоящи и бъдещи кредитори на страната, дала обезпеченията. При изложената фактическа обстановка на спора, от гледна точка на правния интерес на банката от сключването на двата договора, не може да се мисли, че преследваната от нея цел е била увреждането на кредиторите на другата договаряща страна. Обезпечаването на поетите по договорите за банков кредит задължения на кредитополучателите - търговци да върнат предоставените им от кредитните институции парични средства, е установена от изискванията на пазара обичайна и задължителна практика, посредством която се гарантира изпълнението на тези задължения (порочната практика за предоставяне на необезпечени кредити, осъществявана от обявената в несъстоятелност на 22.04.2015 г. „Корпоративна търговска банка“ АД, е изключението, което потвърждава това правило). От гледна точка на същия този интерес, за банката не е от решаващо значение дали обезпечението е предоставено лично от кредитополучателя или от трето за договора лице, стига то да е достатъчно надеждно с оглед общото финансово състояние на задължилия се гарант и неговия паричен еквивалент да се съизмерва с размера на предоставената за ползване сума. Според приетото в съдебното заседание на 24.11.2023 г. заключение на икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Л. Л., към 31.10.2011 г. (деня на сключването на договора за учредяване на ипотека) балансовата стойност на активите на „Ойл БГ“ ЕООД е била 19 379 262.91 лева, от които 11 264 149.54 лева - дълготрайни активи и 8 115 113.37 лева - краткотрайни активи, при общ размер на краткосрочните задължения 9 753 215.98 лева, а към 19.01.2012 г. (деня на сключването на договора за поръчителство) тези стойности са били съответно: 19 260 111.27 лева, 11 229 491.98 лева, 8 030 619.29 лева и 9 983 032.58 лева. При липсата на други конкретни данни по делото, които да установяват факти, отразяващи се негативно на икономическото състояние на дружеството към въпросните дати, посочените стойности от баланса сами по себе си не могат да обосноват извод за наличието на трайни затруднения в неговата търговска дейност, тъй като моментния превес на краткосрочните задължения спрямо краткосрочните активи не е индиция за спиране на плащанията или неспособност за обслужване на задълженията. Несъмнено данните за финансовото състояние на търговеца са били достояние на банката към деня на сключването на обезпечителните сделки и след преценката, че активите на дружеството, сред които и ипотекирания недвижим имот с балансова стойност 5 000 000 лева, представляват достатъчно надеждна гаранция за събирането на дълга, е било взето решението на кредитополучателя да бъде предоставена сумата по договора за кредит. Затова и няма основание да се приеме друго, освен че и двете сделки са били сключени от банката с единствената цел да бъдат обезпечени вземанията й, произтичащи от договора за кредит, което напълно изключва възможността тези правни действия да са били насочени към постигането на предвидения в правната норма противоправен резултат. Всъщност е ясно, че реализирането на такъв резултат задължително изисква общност на виновното намерение, изразяваща се в съвпадащото желание и общото съгласие на страните да злоупотребят с предоставеното им от закона право, като го упражнят с изключителната цел да се навреди другиму. Затова установения по категоричен начин факт, че едната от страните по атакуваните сделки, е договаряла с другата в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права, е достатъчен да обоснове извод за липса на общност в намерението за увреждане на трети за сделките лица. От друга страна няма никакви доказателства, които да установяват, че страната, която е учредила обезпеченията, е действала с единствената цел да увреди своите кредитори. В обобщение на казаното до тук следва констатацията, че извършената по вътрешното убеждение на съдебния състав съвкупна преценка на наличните косвени доказателства, с оглед конкретиката на настоящия случай, не създава сигурно убеждение у съда и не обусловя извод, че извършените преди възникването на вземането правни действия са били предназначени от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увредят кредиторите на масата на несъстоятелността. Фактите относно субективното отношение на страните по двете обезпечителни сделки трябва да се докажат от кредитора, а в случая такива факти не са доказани от ищеца, което обуславя неоснователност на исковите претенции. Съобразно становището, възприето в последователната практика на касационната инстанция когато установи неточна правна квалификация на иска, довела до неправилно прилагане на материалноправна норма, въззивният съд е длъжен да подведе фактите към относимата правна норма и ако се променя правната квалификация и решаващият съд приема, че се касае до друг фактически състав, от който произтича спорното право, обжалваното решение следва да се отмени и се постанови ново решение с точната правна квалификация (решение № 61/13.07.2017 г. по гр.д. № 3439/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.) В съответствие с това разрешение на въпроса настоящият състав на въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд е приложил неправилно нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за конкретния случай, като правилната квалификация на иска е по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като бъде постановено ново решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 135, ал. 3 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като съобразно изхода от спора ищецът „Кодиа Груп“ ООД следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ дължимата държавна такса в размер на, както следва: на Окръжен съд - гр. Кюстендил сумата 114 083.80 лева и на Софийския апелативен съд - сумата 57 041.90 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Кодиа Груп“ ООД да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД направените разноски в първоинстационното производство в общ размер 630 лева, в която сума са включени сумите 180 лева депозити за експертиза и 450 лева юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 455.80 лева, представляваща разноски във въззивното производство, в която са включени сумите 5.80 лева държавна такса и 450 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав