Решение № 2668 от 22.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „ТЕРА МАГУС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], офис 8-партер чрез управителя М. К. срещу Решение № ПО-4/01.02.24г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230022-023-0003015/03.11.2023г. на публичен изпълнител Р. М., при ТД на НАП - С.. Твърди се незаконосъобразност на оспорваният акт, поради следните съображения: На дружеството е възложена ревизия със заповед за възлагане на ревизия от 31.07.2023г., но дружеството „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД е трето лице, обслужващо финансово жалбоподателя и на него не следва да се налага запор върху предполагаеми чужди задължения. Това дружество няма задължения, няма възложена ревизия и дори не е регистрирано по ЗДДС. В запорното съобщение е посочено, че сметката е с титуляр „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД, но тази сметка се ползва от множество техни клиенти, включително и от чужбина. Жалбоподателя е ползвал тази сметка по силата на договор за финансово обслужване от 02.11.2022г. с прекратено действие от 31.10.2023г., а самата сметка е запорирана на 01м. 2024г. На следващо място се твърди, че обезпхечението не следва да се налага върху актив по начин водещ до сериозно възпрепятстване дейността на лицето.Запорирането на банковата сметка на трето лице води до сериозцно възпрепятстване дейността му, ще ограничи осъществяването на всякакви разплащания по вече сключени или бъдещи сделки.Подчертава отново, че запорното съобщение е във връзка с предполагаеми вземания от „ТЕРА МАГУС“ ЕООД, а не от „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД, с което дружество вече нямат взаимотношения. Видно от връченото на „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД запорно съобщение, запор е наложен на основание чл. 202 ал.1 и ал.7 ДОПК. В тази връзка – вземанията предмет на обезпечение не представляват вземания от банка, тъй като „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД в качеството си на титуляр на сметката и клиент на П. се задължава, по нареждане на „ТЕРА МАГУС“ ЕООД Да извършва плащания от разплащателната си сметка към доставчици на „ТЕРА МАГУС “ ЕООД, да получава суми от клиенти на това дружество и да уведомява за постъпването на такива суми.Договора е сключен на 02.11.2022г. и е със срок от 1г., като след изтичането му „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД се задължава да предостави на „ТЕРА МАГУС“ ЕООД пълна информация за движенията по банковата сметка и да му преведе наличният остатък, ако има такъв.В тази връзка всичси вземания, които „ТЕРА МАГУС“ ЕООД има се явяват вземания към собственика на разплащателната сметка, а не към банка.Банката не е длъжник на дружеството и вземанията не отговарят на изискванията на чл.202 ал.1 ДОПК.Запорирането на банкова сметка, собственост на друго лице е в нарушение на чл.198 ал.1 т.3 ДОПК. На последно място - „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД не се явява и доставчик на платежни услуги съобразно чл.202 ал.7 ДОПК и с оглед съдържанието на това понятие съобразно чл.3 ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, тъй като не отговаря на нито едно от условията по т.1-5 от с.з. Ответната страна - Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – С., изразява становище за неоснователност на жалбата с аргументи, аналогични на тези, инкорпорирани в текста на постановеното от него решение при оспорване на процесният ПНОМ, което ще бъде възпроизведено в относимата му част, по-долу. Процесната жалба е подадена в срока по чл. 197 ал.2 ДОПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в съответствие с изискванията за форма, съдържание и приложения. По съществото на спора, с оглед твърденията на страните и предмета на съдебна проверка, настоящият състав съобрази: С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230022-023-0003015/03.11.2023г. на публичен изпълнител Р. М., при ТД на НАП – С. е постановено запор върху налични и постъпващи суми за сумата от 290019, 69лв. по банкова сметка с титуляр „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД при доставчик на платежни услуги – Първа инвестиционна банка. От фактическа и правна страна е установено и прието, че по отношение на „ТЕРА МАГУС“ ЕООД е възложена ревизия със ЗВР № Р-22221023004535-020-001-1.07.2023г. за установяване задължения по ЗДДС за периода 01.12.2022г.-05.04.2023г. и от 04.05.2023г.-30.06.2023г. За посочените периоди дружеството декларира В. на стоки с обща данъчна основа в размер на 838354, 17лв. и начислен ДДС 167670, 83лв. от контрагент NANOSUN SRO и извършени облагаеми доставки в страната. Основен клиент е „ЕНЕКОД ГРИЙН“ ЕАД, декларирани са доставки с обща основа 1060728, 37лв. с начислен ДДС – 212145, 69. Декларирана е и една доставка към „ГАММА ЕЛЕКТРЕК“ ЕООД с ДО в размер 310000лв. и начислен ДДС в размер 620000лв. Чрез включването в дневника за покупки на ЗЛ е ползвало данъчен кредит в размер на 273 900лв. по фактури ХАЙДА ЕООД, Е. ВИ ЕООД и М. ДИ ЕООД. Извършени са насрещни проверки. Установено е, че пред съответните периоди на декларирани доставки към задълженото лице, същите нямат предходни доставчици на стоки от страната, декларират покупки и ползват данъчен кредит само за В. на стоки от ТЕАМРСSHOP, но не декларират начислен данък при В. в дневните за продажби. Същевременно няма данни за декларирани ВОД за периода от 01.12.2022г. до 30.06.2023г. от ТЕАМРСSHOP към дружествата ХАЙДА ЕООД, Е. ВИ ЕООД и М. ДИ ЕООД.С което е обоснована и липсата на доказателства за предпоставките по чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 и чл.69 алт.1 т.1 вр. чл.6 и чл.25 от ЗДДС, предвид което са налице очаквания за установяване задължения за неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 273 900лв. Посочено е още, че за разплащане по доставките от и към ревизираното дружество е ползвана банкова сметка с титуляр Т. М. БГ“ЕООД, което дружество е с едноличен управител и собственик на капитала М. К. – едноличен собственик на капитала и управител и на Т. М.“ЕООД. Чрез справка от публичните регистри и достъпните за НАП информационни масиви е установено, че ЮЛ не притежава недвижими имоти, няма ППС/МПС, не притежава плавателни и въздухоплавателни средства, няма безналични ценни книги, не е декларирало банкови сметки, няма данни и за недвижими имоти. В хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства на „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД е установено движението и наличностите на паричните средства по притежавана разплащателна сметка в П. АД – IBAN [банкова сметка], по която са получавани плащания от „ЕНЕКОД ГРИЙН“ ЕАД по фактури издадени от Т. М.“ ЕООД, както и са нареждани преводи към доставчика на „ТЕРА МАГУС“ ЕООД - NANOSUN SRO. Извършена е и насрещна проверка на „ЕНЕКОД ГРИЙН“ ЕАД при която са събрани доказателства за извършените доставки към това дружество от Т. М.“ ЕООД. Фактурите са издадени от ТЕРА МАГУС“ ЕООД, в тях е посочена и именно тази банковата сметка с IBAN [банкова сметка]. При оспорване по административен ред на така постановеният ПНОМ и с Решение № ПО-4/01.02.24г. на директора на ТД на НАП – С. е прието, че в настоящият случай са налице предпоставките по чл.212 ал.1 и ал-.3 ДОПК. Налице е мотивирано искане от главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията от 25.10.2023г., отправено в рамките на валидно започнало ревизионно производство. Потвърдена е констатацията на липса на активи, притежавани от ревизираното лице. Относно факта, че предмет на обезпечението на трето лице е посочено, че между двете дружества е налице свързаност по смисъла на пар.1 т.3 б.“д“ от ДР на ДОПК посредством управителя и едноличен собственик на капитала на двете дружества. Налице е реална обезпечителна нужда придружена със съпоставка между предполагаемото вземане и наличните активи и преценката, че без съответното обезпечение събирането на вземането реално ще бъде затруднено. Успоредно с това запорът е наложен само по отношение приходите от продажби, извършени от „ТЕРА МАГУС“ ЕООД, като от жалбоподателя не са представени доказателства, че обезпечението ще затрудни сериозно дейността му. Нещо повече – от събранието доказателства е прието, че не се установява третото лице „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД да извършва дейност различна от това да разпределя плащания от и към „ТЕРА МАГУС“ ЕООД чрез посочената банкова сметка. Чрез справка в ТР на Ю. и с оглед липсата на данни за публикуван ГФО от 2019г. до настоящият момент, за релевантна е счетена подадената от дружеството декларация за липса на дейност. Успоредно с това – към „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД няма назначени на трудов договор лица, за управителя не са подавани осигурителни декларации обр.1 и обр.6. Същевременно обаче жалбоподателя твърди, че има сключен валиден договор за финансови услуги с „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД, т.е. с лице, което декларира липса на дейност в публичния регистър към А.. На следващо място – анализиран е и самият договор.Прието е, че същият няма достоверна дата, представен е за първи път едва с жалбата срещу ПНОМ, което поражда съмнение в целта на съставянет о му. Успоредно с това и чрез анализ на чл.1 от договора е прието, че „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД е титуляр на сметката, но не и собственик на средствата в нея относно плащанията постъпващи за сметка на длъжника „ТЕРА МАГУС“ ЕООД, което дружество пък няма собствена сметка, но реализира търговска дейност, декларира оборот и упражнява право на данъчен кредит. С постановеното решение е прието наличие на предпоставките на чл. 202 ал.1 ДОПК тъй като средствата по сметката са собственост на „ТЕРА МАГУС “ ЕООД. Независимо, че друго дружество е титуляр, средствата не са негова собственост. Успоредно с това – не е налице рамков договор за платежни услуги и последващ договор за откриване разплащателна сметка сключен от „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД и П. АД от който да е видно, че единствено „ТЕРА МАГУС БГ“ЕООД оперира с откритата сметка и собственик на средствата в нея. Това дружество получава парични суми без правно основание и без да е извършило услуга в полза на клиентите по продажбите на стоки с доставчик „ТЕРА МАГУС “ ЕООД. По този начин на практика се цели осуетяване постъпването на суми за погасяване публични задължения. В заключение е посочено, че жалбоподателят не посочва данни за други активи годни да обезпечат предполагаемият размер на бъдещото задължение, нито е поискало замяна на обезпечението, нито е представено друго обезпечение съобразно чл.199 ал.2 и ал.3 ДОПК На тази база съдът приема: Съгласно чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Оспореното в настоящото производство Решение на директора на ТД на НАП - С. е постановено от компетентен орган - Директор на ТД на НАП С., с оглед наличието на оспорвано ПНОМ, постановено от публичен изпълнител към същата ТД. Решението е постановено в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 267, ал. 2 ДОПК. Обжалваното пред административния орган разпореждане представлява действие на публичен изпълнител по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК, поради което подлежи на контрол относно неговата законосъобразност. При постановяването му не допуснато нарушение на производствените правила. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че съгласно чл. 121 ал.1 - в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налице е мотивирано искане, отправено във връзка с ревизионно производство, във връзка с което е налице наложено обезпечение от публичен изпълнител съобразно чл. 121 ал.2 ДОПК вр.чл.195 ал.3 и сл. от с.з. Самото постановление е издадено в съответствие с изискуемата форма и съдържание по чл.196 ДОПК, връчено е надлежно на лицето и то е упражнило правото си на защита чрез обжалването му – по административен, а сега – и по съдебен ред. В случая, при извършената проверка е установено, че дружеството не притежава недвижими имоти и/или други движими вещи, които да послужат за обезпечаване на публичното вземане. Следователно правилно е оставена в сила наложената обезпечителна мярка по чл. 198, т. 3 от ДОПК - запор върху сметките на длъжника. От друга страна, съпоставката между запорираните и предполагаемо дължимите средства, позволяват на съда, редом с установената липса на данни за искане по чл. 199, ал. 2 ДОПК/за замяна на обезпечението/ да приеме, че е налице възможност изпълнението да бъде сериозно затруднено или невъзможно без налагане на посоченото обезпечение. В този смисъл същото се явява пропорционално, съгласно чл. 6 от АПК и в съответствие с целта на закона по чл. 195, ал. 1 ДОПК. Въз основа на изложеното съдът приема, че оспорените актове са издадени от компетентни органи по приходите, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения.При преценка съответствието с материалния закон, съдът съобрази: Между страните не е налице спор по фактите, а единствено относно тяхната правна интерпретация. Безспорно по делото е, че титуляр на запорираната банкова сметка с IBAN [банкова сметка] е дружеството „ТЕРА МАГУС БГ“ ЕООД. Безспорно е още, че по отношение на „ТЕРА МАГУС“ ЕООД е образувано ревизионно производство с предполагаем размер на задълженията, предмет на установяване – 290 019, 69. Между двете дружества е налице, пр