Решение № 1347 от 31.7.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 266/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-5697-000608 от 26.10.2022 г., издадено от Началника на сектор СПС към ОД на МВР Пловдив, с което на М. Б. Д. с ЕГН •••••••••• на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП от материална и процесуална страна и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Възраженията са свързани с фактическата страна на спора, липсата на субективна страна на нарушението и правилното приложение на материалния и процесуалния закон, като нарушението относно квалификацията на деянието се твърди да е ограничило правата на жалбоподателя. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски. В съдебно заседание се поддържат аргументите от представителя на жалбоподателя. Въззиваемата страна е взела писмено становище по спора с писмото за изпращане на преписката на съда, като счита жалбата за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението, включително и по квалификацията на нарушението. Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения: От фактическа страна съдът установи следното: Товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ••• бил собственост на Б. М. Д., придобит по силата на договор за покупко-продажба на МПС от 09.06.2021 г., нотариално заверен и регистриран пред ОД на МВР Пловдив. Автомобилът бил ползван за служебни нужди, свързани с транспортиране на стоки по повод притежаваните от собственика му магазини. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила била изтекла, поради което „Гаранционен фонд“ изпратил служебно на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив на 07.08.2022 г. уведомление за прекратяване регистрацията на автомобила. Затова регистрацията му била прекратена служебно на 09.09.2022 г., а собственикът на автомобила нито бил уведомен за прекратяване на регистрацията, нито сключил нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 09.10.2022 г. собственикът на товарния автомобил помолил сина си М. Д., жалбоподателя, да достави стоки от магазина, намиращ се в гр. П., ЖК „•••“, до магазина, който се намирал в с. В.. Жалбоподателят взел товарния автомобил и тръгнал да изпълнява поръчението на баща си, когато около 14: 20 ч. в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ на ул. „Съединение“ срещу блок № 8 бил спрян от полицейски патрул за проверка. Полицейският служител Д. И. проверил документите на водача и на автомобила и забелязал, че на стикера на предното обзорно стъкло застраховката на автомобила била с изтекъл срок, поради което поискал от водача полицата. При представянето се установило същото. Затова направил справка в ОДЧ, от където информацията за валидността на застраховката била потвърдена, като му било съобщено, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация на 09.09.2022 г. За констатираното от органите на реда бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 367811 от 09.09.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че водачът управлява МПС със служебно прекратена регистрация в срок – 09.09.2022 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Жалбоподателят не възразил срещу акта, който бил съставен в негово присъствие и връчен му, за което се подписал. За извършена проверка, резултатите от нея, включително съставянето на акт и дерегистрацията на автомобила, жалбоподателят уведомил малко по-късно баща си. Срещу акта постъпило писмено възражение от жалбоподателя с вх. № УРИ 103000-20173/14.10.2022 г. Въз основана акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба. С постановлението е въведена следната фактическа обстановка, дословно възпроизведена от акта, а именно че на същото място и време жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратяване на регистрация в срок – 09.09.2022 г. във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – справка с ОДЧ /265/. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. И. – актосъставител, и Б. Д., както и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН, докладна записка № 2372р-21243 от 19.10.2022 г., писмено възражение с вх. № УРИ 103000- 20173/14.10.2022 г., 2 броя справки от база данни на МВР за служебно прекратяване на регистрация на МПС, справка за нарушител; водач, оправомощителна заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът оцени показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Показанията на актосъставителя съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно справката относно регистрацията на автомобила и служебното й прекратяване, както и изготвената от него докладна записка. Поради тази причина им се и довери. От друга страна се потвърждават от показанията на собственика на МПС, който потвърждава, че застраховката му е била изтекла, но не е бил уведомен за прекратяване на застраховката. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на възприетото от актосъставителя нарушение. Актът е съставен в присъствието на очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване. Спазени са условията жалбоподателят да може да възрази писмено срещу акта, което той е сторил и в законоустановения 7-дневен срок от съставянето му. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред във връзка с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От правна страна съдът намери следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но неправилно му е била ангажирана отговорността във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В тази връзка не се установява твърдяното от наказващия орган и актосъставителя нарушение. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели. Същевременно от фактическа страна нарушението в обвързано с условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а именно, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По този начин именно е очертано поведението на констатирания нарушител, от там фактическата обстановка, която следва да се докаже пред съда, за да е основателно ангажирането на отговорността му. Безспорно се установява, че М. Д. като водач на МПС на 09.09.2022 г. около 14: 20 ч. се движил в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ на ул. „Съединение“ срещу блок № 8, като управлявал товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № •••, който не е бил регистриран по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била служебно прекратена на 09.09.2022 г. Същевременно обаче всички доказателства по делото сочат, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила е било по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а именно по уведомление на „Гаранционен фонд“ за прекратена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл показанията на свидетелите, докладната записка на полицейския служител и справките за прекратяване регистрацията на автомобила. Същевременно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за управление на МПС с прекратена регистрация, но за това, че в двумесечен срок от придобиването собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство пред контролните органи. Така очертаните от фактическа страна обстоятелства в акта и постановлението се доказват по делото, а напълно се опровергават от събраните доказателства. Основанието за прекратяване на регистрацията е съществен белег от фактическа страна и всякога подлежи на надлежно посочване в актовете и постановленията, както и на установяване от съда в производството. Не може да се приеме, че е достатъчно да бъде посочено, че управляваният автомобил бил с прекратена регистрация на определена дата и с това да се изчерпа фактическата страна на деянието на нарушителя. Напротив, след като актосъставителят вече е отбелязал от фактическа страна, че са налице условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съдът е длъжен и служебно да ги установи. В конкретния случай нито едно от тези условия не се доказа по делото да се е осъществило и макар жалбоподателят действително да е извършил нарушение, но свързано с дерегистрацията на автомобила по повод прекратяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, съдът не разполага с възможност да преквалифицира деянието му. Последното е изводимо от правомощията в този смисъл по Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, според което съдът може да преквалифицира деянието, при положение че не се налага съществено изменение на обстоятелствата по делото. Именно пред последната хипотеза е изправен съдебния състав. Следователно жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, свързано с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а оттам и като е наказан с наказателното постановление именно за това нарушение, то наложената му санкция е незаконосъобразна. Както наказващият орган, така и актосъставителят неправилно е приложил материалния закон като не е преценил поведението на нарушителя коя норма осъществява и го е подвел под друг фактически състав, чиито елементи не се установява да са настъпили в обективната действителност. В този смисъл не се доказва да е извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а отделно от това поведението е подведено под неправилната правна норма. Последното не може да бъде сторено за първи път от съда в настоящото производство. По тази причина съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, понеже остана недоказано от обективна страна твърдяното в него нарушение, поради което и следва да се отмени. Основанието за отмяна на наказателното постановление, така както се прие по- горе, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с ясното и пълно описание на нарушение и противоречието му със съдържанието на вменената за нарушена правна норма. Описанието на повдигнатото нарушение е пълно и ясно и не противоречи на съдържанието на разпоредбата, по която е квалифицирано. По делото всъщност се касае за съвсем различно по факти и правна норма нарушение, което не е предмет на разглеждане, доколкото последният се формира от органите на административнонаказателното производство. Затова и не се прецени, че е допуснато съществено нарушение на процедурата, ограничило правата на жалбоподателя. Отделно от говорно следва чисто схематично да се посочи и константната практика на съдилищата, при положение че се приеме за установено нарушение свързано с неизпълнение в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, то липсва субективният елемент от състава на нарушението, тъй като се доказа, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията, което е принципно задължение на контролните органи и условие за извършването й. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил доказателства за уговарянето на хонорар за процесуално представителство пред съда в размер на 1080 лв. с включен ДДС. Същевременно в договора в графа „изплатени доход“ е посочено, че по него „ще бъде платена сумата от 1080 лева“, а при заплащане договорът служи като документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение, т.е. представлява разписка за плащането. Липсва обаче ясно посочване в договора, че заплащането на уговореното възнаграждение е действително извършено с подписване на договора. Само е отбелязано, че то ще бъде платено в посочения размер, но не и кога и дали. Не се представиха по делото други доказателства за реалното плащане на хонорара. В този смисъл и съгласно задължителната тълкувателна съдебна практика (ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) не се доказа по делото разноските да са реално сторени, поради което и не следва да се присъждат, тъй като не се доказа страната (жалбоподателят) да е заплатил възнаграждението, а единствено, че то ще бъде платено. По тези причини не следва да се уважава претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските, макар и за тях да е осъществено процесуално представителство от адвокат. С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено. По изложените съображения съдът