Решение № 489 от 23.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 92/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№289428 от 02.11.2023г. по описа на Софийски градски съд на „ВИ АЙ ДЖИ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ АД /в ликвидация/, ЕИК 831723644, чрез адв. А. С. В., вписан в САК, срещу Решение №260365 от 10.10.2023г., постановено по т.д. №527/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.649, ал.1 ТЗ от „Ви Ай Джи Пропъртис България“ АД - в ликвидация иск с правно основания чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и евентуален иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, по които като съищец е конституиран синдикът на „Селект Моторс Къмпани“ АД- в несъстоятелност, срещу „Селект Моторс Къмпани“ АД- в несъстоятелност и „Торинекс“ ЕООД за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност договор за продажба на недвижими имоти, сключен във форма на нот.акт № 16, том VII, дело № 504/15г., с който „Литекс Моторс“ АД / сега „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност/ е продал на „Торинекс“ ЕООД поземлен имот с идентификатор 02935.187.65, заедно с построените в него сгради, поземлени имоти с идентификатор 02935.501.747, идентификатор 02935.187.67, идентификатор 02935.187.68 и идентификатор 02935.187.66, находящи се в с.•••, община Ловеч, както и предявения по реда на чл.649, ал.2 ТЗ иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска осъждане на „••• индустриален парк“ ЕАД да предаде в масата на несъстоятелността на „Селект Мотърс Къмпани“ АД - в несъстоятелност посочените по-горе имоти, и „Селект Моторс Къмпани“ АД-в несъстоятелност, ЕИК 200164247, е осъдено чрез масата на несъстоятелността да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 21 092, 28лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушаване на материалния закон, процесуалните правила, и необоснованост на решаващите изводи на съда, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен, като основателен и доказан, предявеният от „ВИ АЙ ДЖИ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ АД (в ликвидация) иск по реда на чл.649, ал.1 ТЗ с правно основание по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ или евентуален иск чл.647, ал.1, т.2 ТЗ срещу „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД (н.) и „Торинекс“ ЕООД за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД - в несъстоятелност на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.07.2015г., обективиран в Нотариален акт №16, том VII, дело № 504/2015г. на нотариус peг. № ••• от НК, с който „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД - е несъстоятелност /тогава „Литекс Моторс“ АД/ е прехвърлило собствеността си върху описаните в ИМ недвижими имоти на „Торинекс“ ЕООД, като със същото решение се уважи и обусловения иск по чл. 108 ЗС срещу „••• Индустриален Парк“ ЕАД за връщане в масата на несъстоятелността на същите имоти, като претендира и съдебни разноски.

Оспорва мотивите на съда, да изследва въпросът за свързаността единствено в отношенията между длъжника и приобретателя по първата от веригата прехвърлителни сделки като по този начин е отречена възможността увреждащия ефект за кредиторите на несъстоятелността да настъпва не от една сделка, сключена от длъжника, а от поредица от сделки, чиито краен ефект обаче да изпълнява една или повече от предпоставките на чл.647, ал, 1, т.1-6 ТЗ. В тази хипотеза, кредиторите са увредени не чрез една, а чрез поредица от сделки с активи, които биха послужили за попълване на масата на несъстоятелността, но до целения от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последната сделка, по отношение на която подлежи на преценка дали са осъществени предпоставките по чл.647, ал, 1, т.1 - 6 ТЗ. Ако кредиторът - ищец твърди, че увреждането е настъпило като съвкупен резултат на извършени няколко поредни прехвърлителни сделки, от които поне една се явява средство, единствено целящо да разкъса връзката между длъжника и третото лице - краен приобретател, то подлежи на анализ дали предпоставката за уважаване на иска чл.647, ал, 1, т.6 ТЗ, а именно „свързаност“ може да се установи между длъжника и последния по веригата приобретатели доколкото доверителят поддържа твърдения, че междинните сделки целят именно да разкъсат тази свързаност.

Излага твърдения за установеното от фактическа страна: към моментите на продажбата на недвижимите имоти, извършена на 10.07.2015г. с Нотариален акт № 16, том № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, и продажбата на недвижимите имоти, извършена на 21.07.2015г. с Нотариален акт № 72, том № VIII, рег.№ 3685, дело № 529/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, съответно за представляващия „Селект Моторс Къмпани“ АД е И. П. Т.. ЕГН ••••••••••;

• за управляващите „Българска автомобилна индустрия” ЕАД, ЕИК 201955499 /с предходно наименование „Ловеч моторс“ ЕАД) в периода 12.03.2012г. до 11.06.2015г., т.е. членове на Съвета на директорите на дружеството краен приобретател са И. П. Т., ЕГН •••••••••• и А. Р. Д., ЕГН ••••••••••, като през посочения период те са и представляващи дружеството;

• И. П. Т. и А. Р. Д. в периода от 12.03.2012г. до 11.06.2015г. са членове на СД и представляващи „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, което дружество е учредител и едноличен собственик на капитала (ЕСК), апортирал процесните имоти при ответника по обусловения иск по чл. 108 ЗС „••• индустриален парк“ ЕАД, т.е. длъжникът „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.) и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, съотв. „••• индустриален парк“ ЕАД, през този период са свързани лица по смисъла на §1, ал, 1, т.3 и т.5 от ДР на ТЗ. Наличието на свързаност по §1, ал.1, т.3 от ДР на ТЗ е налице с оглед обстоятелството, че И. П. Т., като член на СД и представляващ длъжника „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.) е и член на СД и представляващ и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, което дружество в крайна сметка получава имотите с собственост формално по пътя на покупко - продажбата, като именно със същите имоти учредява чрез апорт крайния им собственик „••• индустриален парк“ ЕАД - ответник по обусловения иск.

Предвид позицията на И. П. Т. следва да се презумира, че „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, съотв. „••• индустриален парк“ ЕАД знае за финансовите задължения на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н), като това безспорно е известно на член на съвета на директорите вписан в Търговския регистър като представляващ. Извършването на разпоредителната сделка от длъжника чрез пълномощник не оборва презумпцията за знание.

Наличието на свързаност по § 1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ е налице с оглед обстоятелството, че И. П. Т., като член на СД и представляващ „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.) същевременно заедно с А. Р. Д. са членове на СД и представляващи „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД. Т.е. с оглед качеството им на участници в СД и представляващи „Българска автомобилна индустрия" ЕАД следва да се приеме за установено, че Андон Радославов знае за задължението на „Литекс моторс" АД към ищеца, което презумира знание на юридическото лице, което представлява. Прехвърлянето на имуществото от „Селект Моторс Къмпани АД (н) на „Торинекс“ ЕООД е само средство за постигане на вредоносния за кредиторите резултат. Очевидно е, че целта е била това имущество да бъде придобито от свързано с длъжника лица, а именно „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, като се избегне пряката сделка между това дружество и „Селект Моторс Къмпани“ АД. Това е видно от обстоятелството, че последващото прехвърляне, от „Торинекс“ ЕООД към „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД е само 17 дни след първото, т.е. толкова време, колкото е необходимо да се отрази първата сделка в съответните държавни и общински служби и да бъдат издадени удостоверения за данъчна оценка, скици, схеми, карти и т.н., необходими за сключване на последващото прехвърляне.

Индиция за знанието на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.), „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД е, че са регистрирани на един адрес - гр.София 1756, р-н Изгрев, ж.к.Изток, ул.Лъчезар Станчев №3, а в търговския регистър е посочен един адрес за кореспонденция с НАП-гр.София 1407, р-н Лозенец, ул.Банат № 10, вх. 1, ет.1, ап.1.

Характерът на иска по чл.649, ал.1 ТЗ наподобява иска по чл.135 ЗЗД - и при двата иска се търси постигане на един и същ резултат - конститутивен ефект или произвеждане на правна промяна чрез обявяване на относителна недействителност на действия или сделки спрямо кредитор, като обща се явява и материалната предпоставка за уважаване и на двата иска - наличие увреждане на кредиторовия интерес (съотв. масата на несъстоятелността) чрез извършване на сделка, компрометираща бъдеща възможност за удовлетворяване на кредиторите чрез отчуждаване на активи, собственост на длъжника или тяхното обременяване с тежести. Искът по чл.649, ал.1 ТЗ е специална хипотеза на Павлов иск като в тази насока аргументът на СГС, че не бил сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД е невалиден.

При доказване на някоя от предпоставките за уважаване на иска по чл.647, ал.1, т.1-6 ТЗ спрямо последния приобретател от веригата, така например ако той е свързано лице с длъжника, макар той да не е договарял пряко с него, то противно на закона би било запазването на ефекта на първата от веригата отчуждителни увреждащи сделки, така и на придобивното му основание тъй като крайния ефект на поредицата от сделки е довела до накърняване на масата на несъстоятелността.

По иска с правно основание по чл.647, ал.1. т.2 ТЗ:

Съдът е отказал да изследва дали по процесната увреждаща сделка действително има извършени разплащания на договорената покупна цена с формалния аргумент, че дори такива да няма това не би променило първоначално засвидетелствано намерение на страните да се обвържат чрез възмездна сделка за покупко-продажба на имотите. При положително установяване на този факт (липсата на плащане на цената) същия би допринесъл ако не са формиране на пряк извод за основателност на иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, то той би инцидирал косвено връзката между страните по веригата от отчуждителни сделки.

В нарушение на процесуалните правила и въпреки относимостта на твърденията, наведени с исковата молба, първоинстанционнният съд оставил без уважение искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали сметките на длъжника „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД - в несъстоятелност, са заверени с описаната в атакуваната сделка продажна цена, съответно дали сметките на „Торинекс“ ЕООД като транзитен собственик са заверени с плащане на покупната цена.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, ЕИК 204860654, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за частична основателност на същата, по подробно изложени съображения, като иска да бъде постановено решение, с което да бъде прекратено производството по делото в частта на предявения иск по чл.108 ЗС срещу него, а в останалата част да бъде потвърдено решението, евентуално да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, и претендира разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./, ЕИК 200264247, е представило отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ТОРИНЕКС“ ЕООД, ЕИК 131003013, е представило отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

Подадена е частна жалба вх.№293261 от 13.12.2023г. по описа на Софийски градски съд от М. И. Н. – синдик на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./, ЕИК 200264247, срещу определение № 262103 от 22.11.2023г., постановено по т.д. №527/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 състав, с което е оставено без уважение направеното от синдика на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД – в несъстоятелност, по молба от 30.10.2023г. искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение от 10.10.2023г. по т.дело № 527/19г. на СГС в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другите страни.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

„ВИ АЙ ДЖИ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 831723644, е предявило срещу „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК 200164247, и „ТОРИНЕКС“ ЕООД, ЕИК 131003013, искове с правно основание чл.647 ал.1, т.6 и т.2 ТЗ, и иск с правно основание по чл.108 ЗС срещу „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, ЕИК 204860654, с искане: за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.) на основание чл.647 ал.1, т.6 ТЗ сделката за покупко - продажба на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч, с вх.рег.№ 4042/10.07.2015г., акт № 77, том 10, дело № 1995, с който „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност прехвърля на „Торинекс“ ЕООД собствеността на свои недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба; в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.) на сделката за покупко - продажба на недвижими имоти, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч, с вх.рег.№ 4042/10.07.2015г., акт № 77, том 10, дело № 1995, с който „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност прехвърля на „Торинекс“ ЕООД собствеността на свои недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба; след обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на „Селект Моторс Къмпани“ АД (н.) описаната поредица от увреждащи сделки да бъде осъден ответника „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, ЕИК 204860654, да върне в масата на несъстоятелността на „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност гореописаните процесни недвижими имоти, описани в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч, с вх.рег.№ 4042/10.07.2015г., акт № 77, том 10, дело № 1995.

Това е предмета на делото, след влизане в сила определение № 261727 от 30.06.2022г., постановено по т.д.№527/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 състав /л.360/, с което производството е прекратено, в частта, с която „ВИ АЙ ДЖИ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 831723644, е предявил иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 и евентуален по т.2 срещу „ТОРИНЕКС“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД за отмяна на договор за продажба от 21.07.2015г., сключен във формата на нотар. акт № 72, том № VIII, дело № 529/2015г. на нотариус Н. Т., с район на действие Районен съд – Ловеч и се иска „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД да бъде осъдено да върне имотите в масата на несъстоятелността, както и в частта, с която е предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 и евентуален по т.2 срещу „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД и „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД за отмяна на апорта на имотите, вписан по партидата на „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, ЕИК 204860654, ПОД № 20171114140346.

Ищецът твърди, че е кредитор в несъстоятелността на „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност и поради бездействие на синдика е активно легитимиран да предяви отменителни искове и искове за връщане в масата на несъстоятелността по чл.649 ал.1ТЗ.

Поддържа се, че на 10.07.2015г. е сключен договор, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 16, том № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч, с вх.рег.№ 4042/10.07.2015г., акт № 77, том 10, дело № 1995, с който „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност/ с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/ прехвърля на „Торинекс“ ЕООД собствеността на свои недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба, при липса на данни уговорената продажна цена да е заплатена на продавача.

Сделката е извършена в двугодишния срок от подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, уврежда кредиторите, като страна по нея е свързано лице с длъжника, т.е. налице са кумулативно предвидените предпоставки по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за обявяването на поредицата от сделки за недействителна, по отношение кредиторите на несъстоятелността:

• възмездна сделка, извършена в подозрителния период: разпореждането е извършено в периода, попадащ в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ - две години преди подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ;

• свързаност между ответниците: към момента на продажбата на недвижимите имоти с нотариален акт № 16, т. № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, а по описа на Служба по вписванията вх.рег.№ 4042/10.07.2015г., акт № 77, т. 10, дело № 1995 между Литекс моторс АД и Торинекс ЕООД /10.07.2015г./ представляващ на „Селект Моторс Къмпани“ АД е И. П. Т., ЕГН ••••••••••; към момента на продажбата на недвижимите имоти с нотариален акт №72, т. № VIII, рег.№ 3685, дело № 529/2015г. на Нотариус Н. Т., рег. №481 при НК, а по описан Служба по вписванията вх.рег.№ 4421/21.07.2015г., акт № 160, т. 10, дело № 2040 между Торинекс ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД /21.07.2015г./ представляващ на „Селект Моторс Къмпани“ АД е И. П. Т., ЕГН ••••••••••; от 12.03.2012г. до 11.06.2015г. управляващи „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, ЕИК 201955499 /с предходно наименование „Ловеч моторс“ ЕАД /, т.е. членове на Съвета на директорите на дружеството краен приобретател са И. П. Т., ЕГН •••••••••• и А. Р. Д., ЕГН ••••••••••, като през този период те са и представляващи това дружество;

И. П. Т., ЕГН •••••••••• и А. Р. Д., ЕГН ••••••••••, през периода от 12.03.2012г. до 11.06.2015г. са членове на СД и представляващи третия ответник Българска автомобилна индустрия ЕАД, което означава, че „Селект Моторс Къмпани“ АД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, през този период са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на ТЗ; свързаност по § 1, ал.1, т.3 от ДР на ТЗ е налице с оглед обстоятелството, че И. П. Т., ЕГН •••••••••• като член на СД и представляващ „Селект Моторс Къмпани“ АД е член на СД и представляващ и на Българска автомобилна индустрия“ ЕАД.

Извършването на разпоредителна сделка от длъжника чрез пълномощник не оборва презумпцията за знание.

Наличието на свързаност по § 1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ е налице с оглед обстоятелството, че И. П. Т., ЕГН •••••••••• като член на СД и представляващ „Селект Моторс Къмпани“ АД същевременно заедно с А. Р. Д., ЕГН •••••••••• са членове на СД и представляващи „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД.

Прехвърлянето на имуществото от Селект Моторс Къмпани АД (н) на Торинекс ЕООД е само средство за постигане на вредоносния за кредиторите резултат. Целта е това имущество да бъде придобито от Българска автомобилна индустрия ЕАД, като се избегне пряката сделка между това дружество и Селект Моторс Къмпани АД, което е видно от последващото прехвърляне, от Торинекс ЕООД към Българска автомобилна индустрия ЕАД - само 17 дни след първото прехвърляне. Допълнителна индиция за знание и на трите лица Селект Моторс Къмпани АД (н), Торинекс ЕООД и Българска автомобилна индустрия ЕАД е, че и трите дружества са регистрирани на един и същ адрес в гр. София, като в търговския регистър е посочен и един и същ адрес за кореспонденция с НАП в гр.София.

• увреждане на кредиторите на несъстоятелността: С извършеното разпореждане са увредени интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността. Няма данни и продажната цена по атакуваните сделки реално да е заплатена от купувачите. Обявяването на поредицата от сделки за недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността би дало възможност за попълване на масата на несъстоятелност, респективно удовлетворяване на кредиторите с признати от съда по несъстоятелността вземания. Стойността на процесните недвижими имоти многократно надвишава продажната им цена, която е близка до данъчната им оценка.

По отношение поредица от увреждащи сделки и приложимостта по аналогия на чл.135 от ЗЗД, са изложени съображения Ответниците „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД – в производство по несъстоятелност, ЕИК 200164247, и „ТОРИНЕКС“ ЕООД, ЕИК 131003013, са оспорили предявените искове, като недопустими и неоснователни, по изложени съображения в отговорите на исковата молба.

Синдикът на „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност е изразил становище в подкрепа на предявените искове.

С допълнителната искова молба ищецът е предявил иск с правно основание по чл.108 ЗС срещу „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, ЕИК 204860654, уточнен с молба от 27.11.2019г. Твърди, че: това е последният приобретател по разпоредителните сделки, който е свързано лице с ответника „Торинекс“ ЕООД и с междинния приобретател „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, на което е дъщерно дружество, а членовете на Съвета на директорите на двете дружества са едни и същи лица; последният приобретател е недобросъвестен, защото е знаел, че с придобиване на имотите чрез апорт се увреждат кредиторите на длъжника.

Ответникът „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, ЕИК 204860654, е оспорил предявения иск, като недопустим и неоснователен, по подробно изложени съображения.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал доказателствата по делото и установената от тях фактическа обстановка, е приел предявените искове за допустими и неоснователни, по следните съображения:

Ищецът е кредитор в несъстоятелността на длъжника „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност /преди „Литекс Моторс“/- вземанията му са включени в списък с приети вземания на кредиторите, обявен в ТР на 16.07.2018г., и е активно легитимиран да води искове по чл.647 ал.1 ТЗ и обусловения от тях иск за връщане в масата на несъстоятелността. Ищецът е процесуален субституент, който цели защита на колективен интерес.

Исковете по чл.647 ал.1, т.2 и т.6 ТЗ са предявени в срока по чл.649 ал.1 ТЗ - исковата молба е подадена на 22.03.2019г., а решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника е постановено на 26.03.2018г.

С нот.акт за покупко-продажба на недв.имоти № 16, том VII, дело № 504/15г. от 10.07.2015г. длъжникът е продал на „Торинекс“ ЕООД поземлени имоти с идентификатор 02935.187.65, заедно с изградените в имота сгради, имот е идентификатор 02935.501.747, имот с идентификатор 02935.187.67, имот е идентификатор 02935.187.68 и имот с идентификатор 02935.187.66, находящи се в с.•••, община Ловеч, срещу цена от 11 442 265, 25 лв.

След служебна проверка в деловодната система на СГС е установено, че молбата по чл.625 ТЗ е подадена на 01.03.2017г. Сделката от 10.07.2015г. е в предвидения в чл.647, ал.1, т.6 ТЗ двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

Длъжникът е извършил разпореждане с имоти преди откриване на производството по несъстоятелност, което уврежда кредиторите на несъстоятелността - ограничава възможността им за удовлетворение само до активите в масата на несъстоятелността към откриване на производството - чл.614, ал.1, т.1, вр. с чл.616 ал.1 ТЗ.

Наличието на „свързаност“ по смисъла на § 1, ал. 1 и ал.2 от ДР на ТЗ е достатъчно за отмяна на сделката, без да е необходимо да се установява у приобретателя знание за увреждането, респ. „свързаното“ лице не може да противопоставя възражение за незнание.

Според ищеца, „свързаността“ произтича от обстоятелството, че към сключване на сделката длъжникът е представляван по закон от лицето И. П. Т., който е бил и член на Съвета на директорите на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД /с предишно наименование „Ловеч Моторс“/, което дружество е приобретател на имотите по сключената след процесната сделка нова сделка, по която прехвърлител е „Торинекс“ ЕООД /съконтрагент на длъжника/, което не е споделено от съда, тъй като за отмяната на първата сделка по „веригата“ е необходимо да е налице определена връзка между страните по нея. Наличието на свързаност между длъжника и последващ приобретател на имотите по втора сделка би имало значение за недобросъвестността, която се преценя при иска с правно основание чл.108 ЗС, ако е предявен срещу последващия приобретател. Наличието на посочените от ищеца връзки между представителя на длъжника и дружество, което не е страна по сключената с длъжника сделка, не е „свързаност“ по смисъла на § 1, ал. 1 и ал.2 от ДР на ТЗ и не е основание за относителна недействителност на сделката.

След служебна проверка за вписванията в ТР по партидата на длъжника и на приобретателя по първата сделка - „Торинекс“ ЕООД, е установено, че към сключване на сделката лицето И. П. Т. е било вписано като представител по закон на длъжника, а в Съвета на директорите на длъжника освен него членове са били и лицата М. И. И. и Р. Ч. Й.. Управител на „Торинекс“ ЕООД /приобретател по атакуваната сделка/ е бил И. В. Г., който е и едноличен собственик на капитала. Между тези лица, които са участвали в органите на управление на страните по атакуваната сделка не е установена правна или фактическа връзка, която да е визирана в нормата на § 1, ал. 1, т. 1 ДР на ТЗ като основание за наличие на „свързаност“. Ищецът не твърди, че е налице каквато и да е правна или фактическа връзка между изброените по-горе лица.

Ищецът твърди, че И. П. Т., представител на длъжника към сключване на сделката, е и представител по закон и член на Съвета на директорите на последващия приобретатетел - „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД / с предишно наименование „Ловеч Моторс“ ЕАД/, който факт е приет от съда за относим за отношенията между длъжника и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД / с предишно наименование „Ловеч моторс“ ЕАД/, но страни по процесната сделка са длъжникът и „Торинекс“ ЕООД, т.е. повдигнатото от ищеца фактическо твърдение е неотносимо за процесната сделка и не е основание за извод, че „Торинекс“ ЕООД е „свързано лице“ с длъжника.

И. П. Т. е бил представител на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД /с предишно наименование „Ловеч Моторс“ ЕАД/ до 11.06.2015г., но сделката по която това дружество е приобретател на имотите е сключена на 21.07.2015г., т.е. дори и атакуваната сделка да е сключена между длъжника и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, не е налице свързаност по § 1, ал. 1 и ал.2 ДР на ТЗ, защото към придобиване на имотите, а и към момента на извършеното от длъжника разпореждане, И. П. Т. не участва в управлението на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД.

Обстоятелството, че И. П. Т. е бил до 11.06.2015г. член на Съвета на директорите на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, може да има значение за това, дали този последващ приобретател е знаел за увреждането на кредиторите на длъжника, но е неотносимо за наличието на „свързаност“ по отношение на сключената сделка между длъжника и „Торинекс“ ЕООД. Знанието за увреждане на кредиторите е неотносим факт при иска по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ.

Знанието на последващия приобретател „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД за увреждането на кредиторите на длъжника би могло да има значение при предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД срещу цялата „верига“ от сделки, но съдът е приел, че не е сезиран с такъв иск. Регистрацията на дружествата на един и същи адрес не е посочено в § 1, ал. 1 и ал.2 ДР на ТЗ като основание за „свързаност“.

При тези факти съдът е намерил, че атакуваната сделка не е сключена от длъжника със „свързано лице“ и няма основание да се обяви за относително недействителна по отношение на кредиторите в несъстоятелността, а искът следва да се отхвърли.

По евентуалния иск с правно основание чл.647 ал.1, т.2 ТЗ, съдът е приел, че сключената от длъжника сделка има характер на договор за продажба на недвижими имоти, по който длъжникът е прехвърлил собствеността, а купувачът приобретател е поел задължението да плати цена в размер на 11 442 265, 25 лв. /без ДДС/. Договорът за продажба е възмездна сделка, по която всяка от страните поема насрещното задължение да извърши определена имуществена престация. Длъжникът, който е продавач по договора за продажба, е издал фактура № 1695/10.07.2015г. и фактура № 1696/10.07.2015 г. за цената по сделката с начислен ДДС, а в представените по делото платежни нареждания се сочи, че купувачът „Торинекс“ ЕООД е наредил да се преведат безкасово по сметка на длъжника суми по фактурите, издадени от длъжника за цената по продажбата е начислен ДДС. Според съда тези факти сочат, че страните по сделката не само са имали намерение да сключат възмезден договор за продажба с присъщите му правни последици, но и че са предприели действия, свързани с уреждане на последиците на договора.

Фактът, дали сметката на длъжника е била заверена със сумите по платежните нареждания и дали е налице безкасово плащане по чл.305 ТЗ има значение за точното изпълнение на задължението на купувача да плати цената, и е относим при иск по чл.200 ЗЗД за реално изпълнение. Дори и да се приеме, че уговорената цена не е платена от купувача, това не превръща договора за продажба в безвъзмездна сделка, а сочи на неизпълнено договорно задължение за парична престация. За квалификацията на сделката като „възмездна“ или „безвъзмездна“ значение има единствено постигнатото между страните съгласие, а неизпълненото от купувача задължение за парична престация е неотносим факт.

Когато по една сключена от длъжника сделка не е изпълнено насрещното задължение за плащане на цена, защитата следва да се осъществи чрез иск на синдика за изпълнение, респ. за обезщетяване на вредите от неизпълнението, но не и чрез иск по чл.647 ал.1, т.2 ТЗ.

Не е повдигнат довод за „симулация“, т.е за привидност на изразената воля на страните по сделката, който може да се релевира само с иск за нищожност по чл.26 ал.2, предл.5 -то ЗЗД и с иск за разкриване по чл.17, ал.1 ЗЗД, който кредиторът в несъстоятелността не може да води. Довод за „привидност“ не може и да се релевира като преюдициален въпрос по отменителния иск, който има за предмет действителна сделка, поради което съдът е приел и евентуалният иск за неоснователен.

По иска с правно основание чл.108 ЗС:

След като не е предявен срещу страната по атакуваната сделка, а срещу последващ приобретател, не следва да се квалифицира по чл.34 ЗЗД - задължението по чл.34 ЗЗД за реституция при уважен иск по чл.647 ал.1 ТЗ възниква само за насрещната страна по сделката, но не и за последващ приобретател, срещу който защитата е с иск по чл.108 ЗС.

Предявяването на иска по чл.108 ЗС не е обвързано с преклузивния срок по чл.649 ал.1 ТЗ. Исковете по чл.34 ЗЗД и чл.108 ЗС имат за цел осъществяване на последиците на решението за уважаване на иск по чл.647 ал.1 ТЗ, и могат да се предявят съвместно с иска за относителна недействителност, но и след влизане в сила на решението по този иск. Не се прилага правилото за местна подсъдност по чл.109 ГПК, защото искът за собственост не е предявен самостоятелно, а за общо разглеждане с искове по чл.647 ал.1 ТЗ. Главен иск е специалният отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6, респ. т.2 ТЗ, а искът по чл.108 ЗС е обусловен от него и следва неговата подсъдност. С чл.621а, ал.2, т.2 ТЗ е уредена специална подсъдност на обусловените искове, които са подсъдни на съда по несъстоятелността.

Първоначално искът по чл.108 ЗС е предявен срещу последващия приобретател „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, но с допълнителната искова молба искът е насочен срещу „••• индустриален парк“ ЕАД в качеството на последен приобретател на имотите, което е прието за допустимо с оглед нормата на чл.228 ал.З ГПК.

Искът по чл.108 ЗС е приет за неоснователен - атакуваната сделка не е обявена за относително недействителна спрямо кредиторите в несъстоятелността и прехвърленото от длъжника имущество не подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. Спрямо кредиторите в несъстоятелността сключената от длъжника продажбена сделка поражда вещноправно действие по прехвърляне на собствеността и спрямо тях ответникът по иска с правно основание чл.108 ЗС, като последен приобретател, се легитимира като собственик.

За недоказани са приети твърденията в допълнителната искова молба и в уточнителна молба от 27.11.2019г. за недобросъвестност на „••• индустриален парк“ ЕАД - знание за увреждането, както и за безвъзмездност на сделката. Доколкото имотите са придобити чрез учредителен апорт, релевантен е фактът на знание от страна на вносителя на непаричната вноска за увреждането на кредитора. Между членовете на Съвета на директорите на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД и членовете на Съвета на директорите на длъжника /тези към 10.07.2015 г./ не съществува правна и фактическа връзка и няма основание да се предполага, че вносителят на непаричната вноска е знаел за увреждането на кредиторите на длъжника. От 11.06.2015г. И. П. Т. не е представител на вносителя на непаричната вноска „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД и не е член на Съвета на директорите. При добивното основание на последния приобретател е апорт, който по дефиниция не е безвъзмездна сделка, защото срещу внесените като непарична вноска имоти се придобиват акции или дружествени дялове от капитала.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 649, ал.6, изр.2 ТЗ предвижда, че в тежест на масата на несъстоятелността е дължимата държавна такса за разглеждане на отхвърления по чл. 647 ТЗ, без разграничение дали искът е предявен от синдика или от кредитор на несъстоятелността, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направения извод за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението, поддържано в отговора на въззивната жалба от „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ЕАД, ЕИК 204860654, за недопустимост на предявения иск по чл.108 ЗС, тъй като е предявен след изтичане на срока по чл.649, ал.1 ТЗ, съответно за недопустимост на решението в тази му част.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, за допустимост на предявения иск след срока по чл.649, ал.1 ТЗ – в случая предявен с допълнителната искова молба, тъй преклузивния срок е определен само за отменителните искове, но не и за обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността по чл.649, ал.2 ТЗ, в какъвто смисъл е и цитираната в първоинстанионния съд практика на ВКС. Предвид горното, изложените аргументи в подкрепа на поддържаното от ответника по иска по чл.108 ЗС, че към датата на влизане в сила на ЗИДТЗ - ДВ, бр. 66 от 2023г., срокът, определен в чл.649, ал.1 ТЗ по предходната редакция вече е бил изтекъл, респективно правата на активно-легитимираните лица в тази насока са погасени, не могат да обосноват промяна в направения извод, при съобразяване на цитираната практика на ВКС, която настоящият състав на съда също споделя.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства и от вписванията по партидите на страните в търговския регистър, че:

• с Решение № 637 от 26.03.2018г., постановено по т.д. № 897/2017г. по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД / с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, ЕИК 200164247. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 01.03.2017г. – в този смисъл са посоченото от първоинстанионния съд, което се потвърждава от служебна справка извършена от настоящият състав на съда от деловодната система на СГС.

• „ВИ АЙ ДЖИ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 831723644, е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД, ЕИК 200164247, видно от вписванията по партидата на длъжника и обявените списъци с приети вземания и влязло в сила определение № 261906 от 02.04.2021г., постановено по т.д. № 2064/2018г. на СГС, ТО, VI-9 състав/Л.340/.

• на 10.07.2015г. с нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 16, том VII, дело № 504/15г., на нотариус Н. Т., нотариус с район на действие Районен съд гр. Ловеч /л.16/ „Селект Моторс Къмпани“ АД, ЕИК 200164247, / с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД вписано в нотариалния акт/ е продал на „Торинекс“ ЕООД, ЕИК 131003013, поземлен имот с идентификатор 02935.187.65, поземлен имот с идентификатор 02935.501.747, поземлен имот с идентификатор 02935.187.67, поземлен имот с идентификатор 02935.187.66, находящи се в с.•••, община Ловеч, заедно с изградените в имотите постройки срещу цена от 11 442 265, 25 лв.

• представени са платежни нареждания от 14.07.2015г., 22.07.2015г. и шест платежни нареждания от 23.07.2015г. /л.134-141/, с които „Торинекс“ ЕООД е платил на „Селект Моторс Къмпани’’ АД /с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/ сумата в общ размер от 13 635 209 лв. по фактура № 3000001695/10.07.2015г. за сумата от 477 546, 50лв. без ДДС и фактура № 3000001696/10.07.2015г. за сумата от 10 964 718, 75лв. без ДДС или 13 157662, 50лв. с ДДС /л.132 и л.133/ 11 442 265, 25 лв.

• към 10.07.2015г. „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД / с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, ЕИК 200164247, е представлявано от И. П. Т., а членове на Съвета на директорите на дружеството са И. П. Т., Р. Ч. Й. и М. И. И.. - към 10.07.2015г. „Торинекс“ ЕООД, ЕИК 131003013, е представлявано от И. В. Г. - управител, който е и едноличен собственик на капитала.

• на 21.07.2015г. с нотариален акт № 72, том № VIII, peг. № 3685, дело № 529/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Ловеч с вх.рег.№ 4421/21.07.2015г., акт № 160, том 10, дело № 2040, „Торинекс“ ЕООД е прехвърлило на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД (с предходно наименование „Ловеч моторс“ ЕАД), придобитите от „Селект Моторс Къмпани“ АД недвижими имоти, всички в с.•••, Община Ловеч, Област Ловеч подробно описани по- горе, срещу цена в размер на 11 747 000 лв. без ДДС.

• представени са осем броя платежни нареждания от 23.07.2015г. /л.98-105/, с които „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД /с предишно наименование „Ловеч Моторс“ ЕАД/ е платил на „Торинекс“ ЕООД общо сумата от 13 708088лв.

• на 14.11.2017г. част от недвижимите имоти, предмет на нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти от 10.07.2015г., са апортирани с непарична вноска в капитала на „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ЕАД, ЕИК 204860654, с вписване 20171114140346.

От изложеното следва, че по отношение на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД / с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, ЕИК 200164247, е открито производство по несъстоятелност, като атакуваната сделка от 10.07.2015г. е извършена в подозрителния период - до две години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ /01.03.2017г./, определен в чл. 647, ал.1, т.2 и т.6 ТЗ, а ищецът е активно процесуално легитимиран да води исковете по чл.647 ал.1 ТЗ, както и обусловения от тях иск за връщане на имотите в масата на несъстоятелността, като кредитор в производството по несъстоятелност.

По предявения главен иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ:

Увреждане на кредиторите по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е налице, когато имаме намаляване на имуществото на длъжника, посредством разпоредителни сделки от негова страна с права и вещи от същото или създаването на опасност от такова увреждане / случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения /В този смисъл Решение № 224 от 18.12.2017 г. на ВКС по т.д.№ 513/2017 г., II т. о., ТК; Решение № 56 от 1.08.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1538/2017г., I т. о., ТК/. Предвид цитираната практика на ВКС, която настоящият състав на съда възприема, следва да се приеме, че атакуваната сделка уврежда кредиторите на несъстоятелното дружество по смисъла на закона, тъй като води до намаляване на имуществото на длъжника.

Както е посочено в Определение № 50501 от 13.07.2023г. на ВКС по т.д.№1808/2022г., I т. о., ТК, налице е трайна и непротиворечива съдебната практика по въпросите относно предмета и страните в производството по специалните искове с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ, както и обусловените искове по чл.649, ал.2 ТЗ, обективирана в решение № 187 от 19.03.2010г., т.д.№135/2009г., ІІ т.о., решение № 93 от 10.07.2014г., т.д. № 2907/2013г., ВКС, ІІ т.о., решение № 111 от 12.07.2018г., т.д.№ 1892/2017г., ВКС, І т. о., решение №4 от 25.02.2021г., т.д.№ 2910/2019г., ВКС, І т. о. и др., които са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна не попадат в обхвата на тази специална защита. Исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване недействителността на посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелност.

С обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл.646 или чл.647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото имущество подлежи на реституция- третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, респ. в неговия патримониум на основание чл.648 ТЗ възниква правото на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на даденото. Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които има действие отмяната на сделката по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и третите лица, претендиращи собствени права върху подлежащото на връщане в масата на несъстоятелността имущество, следва да се разреши чрез обусловения иск по чл. 108 ЗС.

С определение № 60433 от 1.12.2021 г., постановено по т. д. № 1449/2021 г., състав на ВКС, І т. о. разяснява, че защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл.647, ал.1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил със собствена вещ, преди предявяване на иска по чл. 647, ал.1 ТЗ, е чрез предявяване на обусловения иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на вещта, предмет на сделката, срещу приобретателя, за който се твърди, че е недобросъвестен - знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.647, ал. 1 ТЗ.

В случая длъжникът е страна по атакуваната сделка, обективирана в договор за продажба на недвижими имоти от 10.07.2015г., сключен във форма на нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 16, том № VII, рег.№ 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК.

Спорен е въпроса, дали страна по атакуваната сделка е свързано лице с длъжника.

Към 10.07.2015г. „Торинекс“ ЕООД, ЕИК 131003013, не е свързано лице с длъжника по смисъла на § 1, ал. 1 и ал.2 от ДР на ТЗ.

Към момента на сключване на атакуваната сделка „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, ЕИК 200164247, е представлявано от И. П. Т., а членове на Съвета на директорите на дружеството са И. П. Т., Р. Ч. Й. и М. И. И., а „Торинекс“ ЕООД, ЕИК 131003013, е представлявано от И. В. Г. - управител, който е и едноличен собственик на капитала, от което следва извод, че между посочените лица не е налице фактическа или правна връзка по смисъла на § 1, ал. 1 и ал.2 от ДР на ТЗ. Нещо повече, такава не се и твърди от ищеца, които излага фактическа твърдения за наличие на свързаност по смисъла на закона между длъжника и ответниците „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, по отношение на който производството по делото е прекратено с влязло в сила определение № 261727 от 30.06.2022г., постановено по т.д. №527/2019г. по описа на СГС, ТО, VI - 4 състав /л.360/, и „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД – ответник по иска по чл.108 ЗС, което е ирелевантно, предвид цитираната трайна и непротиворечива съдебната практика по въпросите относно предмета и страните в производството по специалните искове с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ, както и обусловените искове по чл.649, ал.2 ТЗ, което настоящият състав на съда споделя. Така приетото, изключва необходимостта от обсъждане доказателствата, в подкрепа на поддържаното от ищеца за свързаност след 10.07.2015г. между длъжника, „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД и „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ ЕАД, като последица от сключването на 21.07.2015г. на договор за покупко –продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 72, том № VIII, peг. № 3685, дело № 529/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, и последващ апорт на 14.11.2017г. на част от процесните недвижими имоти в капитала на „••• ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК“ЕАД, тъй като те биха установили неотносими към правния спор факти.

След като към 10.07.2015г. длъжника - „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, и „Торинекс“ ЕООД, не са свързани лица по смисъла на § 1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ, съответно по смисъла на §1, ал.1, т.3, т.5 и т.6 от ДР на ТЗ, както поддържа ищеца, не се установява осъществяването на материалноправни предпоставки по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и предявеният главен иск на посоченото правно основание за обявяване на относителна недействителността на атакуваната сделка – договор за продажба на недвижими имоти от 10.07.2015г., сключен във форма на нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 16, том № VII, рег. № 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, е неоснователен.

По предявения евентуален иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ:

Предмет на относителната недействителност във фактическия състав чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е безвъзмездна сделка, сключена от длъжника. В случая длъжникът е страна по атакуваната сделка – договор за продажба на недвижими имоти от 10.07.2015г., сключен във форма на нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 16, том № VII, рег. № 3327, дело № 504/2015г. на Нотариус Н. Т., рег.№ ••• при НК, но същата не е безвъзмездна, предвид характера на договора за продажба, елемент от фактическият състав на който е цената, която страните се уговорят да бъде заплатена от купувача /чл. 183 ЗЗД и чл. 318, ал.1 ТЗ/, което го определя като възмездена сделка.

С Решение № 185 от 9.03.2010 г. на ВКС по т.д.№ 672/2008г., II т. о., ТК, което настоящият състав на съда възприема, е прието, че възмездността на сделката не се опровергава при неизпълнение на задължението на купувача да изплати цената.

По делото са представени доказателства за плащане на цената по сделката, посочените по - горе фактури и платежни нареждания, а дали със същите са извършени реални плащания или не, както поддържа ищеца, е ирелевентно, тъй като установяването на този факт не може да обоснове промяна относно извода за характера договора за продажба. Както е посочил първоинстанционния съд, този факт би имал значение при предявен иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.200 ЗЗД, в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика.

След като атакуваната сделка не е безвъзмездна по своя характер, което е видно от съдържанието на същата, не се установява осъществяването на материалноправни предпоставки по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и предявеният иск на това основание е неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Неоснователността нае предявените отменителни искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ – главен, и с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ – евентуален, обуславя неоснователността на предявеният обусловен иск с правно основание чл.108 ЗС, вр. с чл.649, ал.2 ТЗ.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба срещу изводите на първоинстанционния съд за липса на свързаност по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ между длъжника и приобретателя по отчуждителната сделка, основани на преценка на релевантните факти по отношение на атакуваната сделка от 10.07.2015г., но не и на последващите сделки с процесните недвижими имоти, съответно на страните по тях и на фактическите и правни отношения, в които същите са се намирали с длъжника към момента на сключването на сделките или в определени периоди преди това. Това е така, тъй като законодателя е регулирал по императивен начин, чрез всеки един от фактическите състави по чл.646 и чл.647 ТЗ, възможността да бъдат атакувани конкретни фактически и правни действия с участието на длъжника, а не поредица от такива действия, включително и без участието на длъжника, за защита правата на кредиторите на несъстоятелността за сметка на трети лица. В подкрепа на този извод е и посочената трайна и непротиворечива съдебната практика по въпросите относно предмета и страните в производството по специалните искове с правно основание чл.646 и чл.647 ТЗ, както и обусловените искове по чл.649, ал.2 ТЗ, което изключва възможността за прилагането по аналогия на разрешения по други искове, включително и по реда на чл.135 ЗЗД. Отделно от това, в случая с предявените отменителни искове се атакува само сделката от 10.07.2015г., но не е последващите сделки от 21.07.2015г. и 14.11.2017г., по които страна не е длъжника, а производството по отношение на „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД е прекратено с влязло в сила съдебно решение, т.е. при съобразяване с диспозитивното начало не може със сила на пресъдено нещо да бъде разрешен спора по посочения от ищеца начин и ред без участието на страните по сделките.

Възраженията срещу изводите на първоинстанциониия съд по отношение преценката на основателността на иска по чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ също на неоснователни. Установяването на действителните намерения на страните при извършването на увреждащата сделка, както и дали е налице плащане на цената по сделката, което „ако не за формиране на пряк извод за основателност на иска по чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ, то той би инцидирал косвено връзката между страните по веригата от отчуждителни сделки“, както поддържа въззивника, не може да обоснове промяна в направените изводи, съответно да обоснове твърдяната неправилност на обжалваното решение. Това е така, тъй като на посочените факти законодателят не е придал правно значение в процесната хипотеза, а не изследването на факти и обстоятелства и доказването на същите, които са без правно значение за спора, с който е сезиран съда, не може да бъде определено като процесуално нарушение, доколкото това поведение на съда съответства на нормата на чл. 153 ГПК и основните начала на гражданския процес.

Конкретни възражения срещу иска по чл.108 ЗС не са направени с въззивната жалба, поради което предвид разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК и доколкото не се установяват нарушения на императивна материалноправна норма, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, поради което въззивният състав на съда не може да обсъжда правилността на обжалваното решение в тази му част.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По частната жалба:

Искането е допустимо, доколкото е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна в производството, но разгледано по същество е неоснователно.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е отказал да измени решението си по реда на чл.248 ГПК по искане на синдика, в частта за разноските, с което е възложил на масата на несъстоятелността дължимата държавна такса.

Според трайна и непротиворечива съдебната практика по приложението на чл.649, ал.6 ТЗ във всички случаи на отхвърляне на иск измежду посочените в чл.649, ал.1 ТЗ, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността, без значение дали същите са предявени от синдика или от кредитор и дали са насочени срещу сделка, сключена от длъжника или от синдика /Определение № 505 от 25.11.2019г. на ВКС по ч.т.д.№661/2019г., I т.о., ТК; Определение № 50015 от 6.02.2023г. на ВКС по ч.т.д.№2734/2021г., I т. о., ТК; Определение №407 от 23.02.2024г. на ВКС по к.ч.т.д.№2125/2023г. и др./.

Нормата на чл.649, ал.6 ТЗ е специална спрямо общите правила, въведени с чл.78 ГПК, и намира приложение с оглед разпоредбата на чл.621 ТЗ.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията на синдика, че правилото на чл.649, ал.1 ТЗ не е приложимо, когато искът е бил предявен от трето лице, тъй като това води до обременяване масата на несъстоятелността.

В случая първоинстанционният съд се е съобразил с посочената практика по приложението на чл.649, ал.6 ТЗ, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл.649, ал.6 ТЗ, вр. с чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, „Селект Моторс Къмпани“ АД - в несъстоятелност, ЕИК200164247, и следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски апелативен съд, чрез масата на несъстоятелността, държавна такса в размер на сумата от 69 046, 02лв. - за въззивното производство, и допълнително държавна такса в размер на сумата от 116 999, 76лв. – за първоинстанционното производство.

По тези мотиви, Софийският апелативен съд