Решение № 225 от 19.7.2025 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1122/2024 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Йеттел България” ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България” ЕАД), с която са предявени искови претенции срещу Р. Ю. Х. с. К. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно да бъде прието за установено по отношение на ответника наличие на вземане в размер общо на 2152, 08 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба изнася данни, че между Р. Ю. Х. и „Йеттел България” ЕАД били сключени множество договори, които са:

-Договор за мобилни услуги от 23.09.2020г. с абонаментен план Drivey, с който му бил предоставен мобилен номер +••• със стандартна месечна вноска от 9, 99 лв. Във връзка с този договор, ищецът предоставил на Х. устройство, марка и модел ••• със стандартна цена от 149, 99 лв. и отстъпка от нея също в размер на 149, 99 лв.;

• Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер ••• от 12.04.2021г. с абонаментен план „Тотал макс“, с което било уговорено ответникът да заплаща стандартна месечна вноска от 41, 99 лв, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 32, 99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „•••“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 12.04.2021г., съгласно който общата лизингова цена възлизала на 73.87 лв., платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 1, 69 лв.;

-Договор за мобилни услуги, с който бил предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г. с абонаментен план „Тотал плюс“ със стандартна месечна вноска 18, 99 лв, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 13, 99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „•••“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 27.09.2021г., съгласно който общата лизингова цена възлизала на 147.77 лв., платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 3.49 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 67, 50 лв.;

• Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер ••• от 17.01.2022г. със срок от двадесет и четири месеца с абонаментен план „Тотал макс“, с което било уговорено ползването на мобилни услуги да е срещу стандартна месечна вноска от 65, 99 лв, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна вноска от 55, 99 лв;

-Договор за лизинг за базови аксесоари от 27.09.2021г., сключен по повод Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер •••, чиито ползване възлизало общо на стойност 63, 00 лв, платима на двадесет и три месечни вноски, всяка на стойност 3, 50 лв.;

• Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер ••• от 17.01.2022г. с абонаментен план „Интернет плюс“ със стандартна месечна вноска 2, 00 лв;

-Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер ••• от 17.01.2022г. с абонаментен план „Тотал макс“ със стандартна месечна вноска 49, 99 лв, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 39, 99 лв.;

-Договор за лизинг от 13.01.2021г., сключен по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021г., с който е уговорено заплащане на цена за ползване на устройство марка •••, съгласно който общата лизингова цена на вещта възлиза на 988, 77 лв, дължима чрез внасяне на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 42, 99 лв.;

• Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 17.01.2022 г. с абонаментен план „Тотал плюс“ със стандартна месечна вноска в размер на 42, 99 лв. и, като за срок на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска в размер на 32, 99 лв.

Задълженията на ответника към ищеца за ползваните от него мобилни услуги, мобилни телефони и базови аксесоари ежемесечно били обективирани във фактури, като всяка една фактура включвала-стойността на ползваните мобилни услуги / абонаментна такса/, задължението по договора за лизинг на мобилен телефон и по договора за лизинг за базови аксесоари. Фактурите включвали вземания за допълнителни такси и неустойки. Ищецът сочи, че по отношение на задълженията по договорите за лизинг била налице обща изискуемост, тъй като те били изтекли и въпреки неплатените лизингови вноски, вещите предмет на същите, не били върнати.

Ищецът твърди, че ответникът Х. не е изпълнил задълженията си по фактури с номера: № ••••••••••/ 10.03.2022г. на стойност 196, 14 лв., издадена за отчетен период от 10.02.2022 г.-09.03.2022 г.; 334105473/ 10.04.2022г. на стойност 193, 17 лв, издадена за отчетен период от 10.03.2022 г.-09.04.2022 г.; •••/ 10.05.2022г. на стойност 186, 57 лв., издадена за отчетен период от 10.04.2022 г.-09.05.2022 г.; •••/ 10.07.2022г. на стойност 1051, 40 лв., издадена за отчетен период от 10.06.2022 г.-09.07.2022 г.; •••/15.02.2022г. на стойност 76, 19 лв, издадена за отчетен период 15.01.2022г.-14.02.2022г.; •••/ 15.03.2022г. на стойност 78, 08 лв., издадена за отчетен период 15.02.2022г.-14.03.2022 г.; •••/ 15.04.2022г., на стойност 78, 08 лв., издадена за отчетен период 15.03.2022г.-14.04.2022 г.; ••••••••••/ 15.05.2022г., на стойност 75, 98 лв., издадена за отчетен период 15.04.2022г.-14.05.2022 г.; •••/ 15.06.2022г., на стойност 25, 96 лв., издадена за отчетен период 15.05.2022г.-14.06.2022 г.; ••• 15.07.2022г., на стойност 446, 77 лв., издадена за отчетен период 15.06.2022г.- 14.07.2022 г. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на „Йеттел България” ЕАД, гр. С., че ответникът Р. Ю. Х. му дължи общо сумата от 2152, 08 лв., представляваща задължения за абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки по посочените по-горе договори. Моли на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в това число и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника Р. Ю. Х. е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Не спори, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, както и че ответникът следва да заплати задълженията си за неплатени абонаментни такси и лизинговите вноски по договорите за лизинг. Оспорва задълженията за неустойки в няколко насоки: на първо място, счита, че неустойка за предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на три стандартни месечни вноски, не се дължи, доколкото ищецът не е представил доказателства, че договорите са прекратени, както и че, ако ищецът считал, че са прекратени, то това не е станало по изискуемия от закона начин-изпратена писмена покана по реда на чл. 87 от ЗЗД, доколкото договорите са писмени. На второ място относно искът за неустойката, представляваща разликата в стойността на мобилното устройство на преференциална и редовна цена, също намира за неоснователен, доколкото по делото не е представена ценова листа, по която да се изчисли тя. И относно договорите за лизинг, особеният представител, излага мотиви, че няма доказателства те да са били прекратени и ако се твърди, че това е така, то прекратяването не е станало по предвидения в чл. 87 от ЗЗД. Наред с това сочи, че и депозирането на исковата молба не можело да се счита за разваляне на договорите, тъй като била подадена след изтичане на срока на самите договори. На следващо място счита, че клаузите от договорите, които уреждат заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите, равняваща се на три стандартни месечни вноски, за неравноправни, съответно нищожни.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като процесуалният му представител е депозирал писмено становище в подкрепа на претенциите си.

Ответникът се представлява от особения си представител, който поддържа изложеното в отговора на исковата молба и счита, че исковете, основаващи се на неустоичните клаузи са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Не се спори между страните наличието на валидни облигационни отношения, обективирани в следните договори:

1. Договор за предоставяне на мобилни услуги от 23.09.2020г. с абонаментен план Drivey 2 GB 9.99, с който на Р. Ю. Х. бил предоставен мобилен номер +••• с месечна вноска от 9, 99 лв. Във връзка с този договор, ищецът предоставил на Х. устройство, марка и модел ••• със стандартна цена от 149, 99 лв. и отстъпка от нея също в размер на 149, 99 лв. Договорът бил със срок от двадесет и четири месеца и влизал в сила на 23.09.2020г. Било договорено още, че след изтичане на първоначалния срок, договорът се превръщал в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и можел да бъде прекратен при всяко време с едномесечно предизвестие. В случай, че договорът се прекратявал преди изтичането на срока му по вина или инициатива на ответника, или при нарушение на задълженията му по договора, или други документи, свързани с него, в това число и Общите условия, дължал по отношение на всяка СИМ- карта, по отношение на която е налице прекратяване, следните неустойки: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на срока на договора като максималния размер на неустойката не можел да надхвърля трикратния размер на месечните абонаменти, а именно най-високият според условията на плана. Наред с тази неустойка ответникът дължал и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, образувана от разликата между най- ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти; ответникът дължал още една неустойка при прекратен договор, в случай, че му било предоставено устройство за ползване на услуги, представляваща разликата между стандартната цена на устройството, равняваща се на цената на устройство, платено в брой, без абонамент, определена по ценова листа на ищеца към момента на сключване на договора и тази, на която ищецът я платил или ако не я платил-съотвестваща на общата лизингова цена в случай на сключен договор за лизинг. Неразделна част от договора били Общите условия в сила от 10.09.2010г., изм. към 20.09.2018 г. Съобразно същите и по-конкретно т. 19б, т. 19в и т. 75 ищецът имал право едностранно да прекрати договора при наличие на хипотезите, посочени в клаузите.

2. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника бил предоставен мобилен номер ••• от 12.04.2021г. с абонаментен план „Тотал макс“, за заплащане на стандартна месечна вноска 41, 99 лв за предостване от ищеца мобилни услуги, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 32, 99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „•••“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 12.04.2021г., съгласно който общата лизингова цена възлизала на 73.87 лв., платима на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 1, 69 лв. Споразумението било сключено за срок от двадесет и четири месеца, влизало в сила на 12.04.2021 г. и изтичало на 12.04.2023 г. С него били уговорени същите условия за заплащане на неустойки в случай на прекратяване на договора преди 12.04.2023г. по инициатива или вина на ответника. Част от Допълнителното споразумение били и Общите условия от 10.09.2010г., изм. към 12.04.2021 г., като оставали непроменени и условията за прекратяване на договора;

3. Договор за мобилни услуги за предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г. с абонаментен план „Тотал плюс“ с месечна вноска от 18, 99 лв, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 13, 99 лв. Във връзка със същия договор на ответника бил предоставен и мобилен телефон, марка и модел „•••“, като заплащането на цена за ползването на устройството било уредено с договор за лизинг от 27.09.2021г., съгласно който общата лизингова цена възлизала на 147.77 лв., платими на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка на стойност 3.49 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 67, 50 лв. Договорът влизал в сила на 27.09.2021г. и изтичал на 27.09.2023г. С него също били уговорени условия за заплащане на неустойки, които не се различавали от тези по предходните договори, в случай на прекратяване на договора преди 27.09.2023г. по инициатива или вина на ответника. Част от Допълнителното споразумение били и Общите условия от 10.09.2010г., изм. към 12.04.2021 г., като оставали непроменени и условията за прекратяване на договора;

4. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с който на ответника бил предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г. съответно предоставени мобилни услуги със срок от двадесет и четири месеца, което влизало в сила на 27.09.2021г. Размерът на месечната вноска, която ответникът се задължил да заплаща за срока на договора, възлизала на 52, 99 лв. Непроменени оставали както Общите условия, за запознаването и получаването на които ответникът подписал декларация-съгласие на същата дата.;

5. На 27.09.2021г. ответникът подписал и Договор за лизинг за базови аксесоари, сключен по повод Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер •••, чиито ползване / лизингова цена/ възлизало общо на стойност 83, 95 лв, платима на двадесет и три месечни вноски, всяка на стойност 3, 50 лв. Договорът за лизинг бил със срок от двадесет и три месеца и влизал в сила на датата на подписването му. Неразделна част от него били и Общите условия на договор за лизинг за предоставяне на базови аксесоари, които ответникът получил срещу подпис. Съобразно същите-т. 9, страните нямали право да прекратяват договора за лизинг, но имали право да го развалят в случай на неизпълнение на задължение от някоя от страните- т. 10, 11 и 12; В случай, че се достигнело до разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, същият дължал неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена посочена в договора, както и други неустойки, посочени в самия договор. В случай, че е налице неизпълнение на задължение за заплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя, ищцовото дружество имало право с писмено уведомление до ответника да се откаже едностранно от изпълнението си по договора и/ или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, дължими и платими, посочени в договора, или да поиска връщането на вещите;

6. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника е предоставен мобилен номер •••, подписано на 17.01.2022г. с абонаментен план „Интернет плюс“ с месечна вноска 2, 00 лв. Срокът на договора бил две години. В случай на предсрочно прекратяване на договора, ответникът дължал неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че били налице отстъпки и/ или различни стойности на месечните абонаменти, ответникът дължал възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент на плана, съответстваща на оставащия срок на договора. Ответникът бил запознат и с Общите условия;

7. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с който на ответника бил предоставен мобилен номер •••, сключено на 17.01.2022г. с абонаментен план „Тотал макс“ със стандартна месечна вноска 49, 99 лв, като за срока на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска от 39, 99 лв. договорът бил сключен за срок от две години като условията относно прекратяването и дължимите неустойки били същите, както изброените по- горе;

8. Договор за лизинг от 13.01.2021г., сключен по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021г., с който ищцовото дружество и ответника уговорили заплащане на цена за ползване на устройство марка •••. Общата лизингова цена по договора възлизала на 988, 77 лв, дължима чрез внасяне на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 42, 99 лв. Договорът за лизинг бил със срок от двадесет и три месеца и влизал в сила на датата на подписването му. Неразделна част от него били и Общите условия на договор за лизинг, които ответникът получил срещу подпис. Съобразно същите- чл. 9, ал. 2 страните нямали право да прекратяват договора за лизинг, но имали право да го развалят, което ставало с едностранно писмено изявление- чл. 10, ал. 2 в случай на неизпълнение на задължение от някоя от страните; В случай, че се достигнело до разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, същият дължал неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора, както и други неустойки, посочени в самия договор. В случай, че е налице неизпълнение на задължение за заплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя, ищцовото дружество имало право с писмено уведомление до ответника да се откаже едностранно от изпълнението си по договора и/ или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, дължими и платими, посочени в договора, или да поиска връщането на вещите;

9. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021 г. с абонаментен план „Тотал плюс“ със стандартна месечна вноска в размер на 34, 99 лв., като за срок на договора от две години била предвидена промоционална месечна вноска в размер на 30, 99 лв. Условията по това допълнително споразумение за прекратяване на договора и заплащането на неустойки, били същите, както и описаните по-горе други допълнителни споразумения.

Ищцовото дружество съставило фактури с номера, както следва: ••••••••••/ 10.03.2022г. на стойност 383, 76 лв., издадена за отчетен период от 10.02.2022 г.-09.03.2022 г.; •••/ 10.04.2022г. на стойност 389, 31 лв, издадена за отчетен период от 10.03.2022 г.- 09.04.2022 г.; •••/ 10.05.2022г. на стойност 575, 88 лв., издадена за отчетен период от 10.04.2022 г.-09.05.2022 г.; •••/ 10.07.2022г. на стойност 1601, 88 лв., издадена за отчетен период от 10.06.2022 г.-09.07.2022 г.; •••/15.02.2022г. на стойност 150, 93 лв, издадена за отчетен период 15.01.2022г.-14.02.2022г.; •••/ 15.03.2022г. на стойност 79, 53 лв., издадена за отчетен период 15.02.2022г.-14.03.2022 г.; •••/ 15.04.2022г., на стойност 157, 61 лв., издадена за отчетен период 15.03.2022г.-14.04.2022 г.; ••••••••••/ 15.05.2022г., на стойност 233, 59 лв., издадена за отчетен период 15.04.2022г.-14.05.2022 г.; •••/ 15.06.2022г., на стойност 259, 55 лв., издадена за отчетен период 15.05.2022г.-14.06.2022 г.; ••• 15.07.2022г., на стойност 706, 32 лв., издадена за отчетен период 15.06.2022г.-14.07.2022 г. Фактурите, включвали стойността на ползваните мобилни услуги / абонаментна такса/, задължението по договора за лизинг на мобилен телефон и по договора за лизинг за базови аксесоари. Фактурите включвали вземания за допълнителни такси и неустойки.

Съобразно Общите условия, приложими към индивидуалните договори, които ответникът сключил с ищцовото дружество, при ползването на услуги заплащането се извършвало чрез ежемесечно издаване на фактури на името на потребителя, както и неполучаването на фактура, не освобождавало длъжника от заплащането на сумата по нея. Плащането се извършвало в срока, посочен във фактурата, но не по-късно от осемнадесет дни от датата на издаването й. Датата на която следвало да се издаде фактура по даден договор била изрично упомената в него, за което ответникът бил уведомен. Тъй като ответникът не заплатил част от задълженията си по посочените по-горе фактури, „Йеттел България“ ЕАД прекратил достъпа му до мобилната мрежа.

Тъй като ответникът не изпълнил част задълженията си по посочените по-горе фактури, ищецът депозирал пред Районен съд-Нови пазар заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което на 30.05.2024г. била издадена заповед № 342 за изпълнение на парично задължение общо за сумата от 2152, 08 лв. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства- Договор за предоставяне на мобилни услуги от 23.09.2020г. с абонаментен план Drivey 2 GB 9.99, с който на Р. Ю. Х. бил предоставен мобилен номер +•••, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника бил предоставен мобилен номер ••• от 12.04.2021г. с абонаментен план „Тотал макс“, Договор за мобилни услуги за предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г. с абонаментен план „Тотал плюс“, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с който на ответника бил предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари от 27.09.2021г., сключен по повод Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер •••, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника е предоставен мобилен номер •••, подписано на 17.01.2022г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с който на ответника бил предоставен мобилен номер •••, сключено на 17.01.2022г., Договор за лизинг от 13.01.2021г., сключен по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021г., с който ищцовото дружество и ответника уговорили заплащане на цена за ползване на устройство марка•••, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021 г. с абонаментен план „Тотал плюс“, фактури с номера ••••••••••/ 10.03.2022г. на стойност 383, 76 лв., •••/ 10.04.2022г. на стойност 389, 31 лв, •••/ 10.05.2022г. на стойност 575, 88 лв., •••/ 10.07.2022г. на стойност 1601, 88 лв., •••/15.02.2022г. на стойност 150, 93 лв, •••/ 15.03.2022г. на стойност 79, 53 лв., •••/ 15.04.2022г., на стойност 157, 61 лв., ••••••••••/ 15.05.2022г., на стойност 233, 59 лв., •••/ 15.06.2022г., на стойност 259, 55 лв. и ••• 15.07.2022г., на стойност 706, 32 лв., ч.гр. дело № 672/2024г. по описа на Районен съд Нови пазар, в това число и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги, действащи към датите на сключване на четирите договора.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са от ищеца „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. С., район М., ж.к. М. •, Б.., сграда •, представлявано от М.С. и Д.К.К., по делото от пълномощник, против ответника Р. Ю. Х. с ЕГН ••••••••••, осемнадесет обективно кумулативно съединени положителни установителни иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.342, ал. 1 от ТЗ, на обща стойност 2152, 08 лв., с която констатация, обективирана в доклада на съда, страните са се съгласили. Исковете се считат предявени от момента на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК с цел да се установи дали вземанията, предмет на заповедното производство съществуват, като при уважаване на тези искове ще влезе в сила заповедта за изпълнение, ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към принудително удовлетворяване на претендираните парични притезания.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването следните материални предпоставки (юридически факти): възникнали валидни облигационни отношения между страните по процесните договори- Договор за предоставяне на мобилни услуги от 23.09.2020г. с абонаментен план Drivey 2 GB 9.99, с който на Р. Ю. Х. бил предоставен мобилен номер +•••, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника бил предоставен мобилен номер ••• от 12.04.2021г. с абонаментен план „Тотал макс“, Договор за мобилни услуги за предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г. с абонаментен план „Тотал плюс“, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с който на ответника бил предоставен мобилен номер ••• от 27.09.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари от 27.09.2021г., сключен по повод Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с който е предоставен мобилен номер •••, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с което на ответника е предоставен мобилен номер •••, подписано на 17.01.2022г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал макс“, с който на ответника бил предоставен мобилен номер •••, сключено на 17.01.2022г., Договор за лизинг от 13.01.2021г., сключен по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021г., с който ищцовото дружество и ответника уговорили заплащане на цена за ползване на устройство марка ••• и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 13.01.2021 г. с абонаментен план „Тотал плюс“; изпълнение на задълженията на ищеца по облигационните правоотношения; неизпълнение на задължения на ответната страна по облигационните правоотношения, настъпване на изискуемост на паричните задължения на ответника.

Исковете са предявени от „Йеттел България“ ЕАД гр. С. по реда и в срока по чл. 415 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Р. Ю. Х. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 342/ 30.05.2024 г. по ч. гр. д. № 672/2024 г. на Районен съд-Нови пазар, и след връчването на заповедта на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

Видно от отговора на исковата молба по делото не се спори между страните и съдът с доклада си е приел за безспорно сключването на процесните договори. Безспорни са и още две обстоятелства, които съдът приема за доказани факти- изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по същите, както и неизпълнение от страна на ответника на за заплащане на сумите, посочени в заповедта за изпълнение на парични задължения относно исковете претенции с правно основание чл. основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и част на нези по чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ, а именно:

Иск за сумата от 31, 75 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги / главница/, произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••• от 23.09.2020 г. за отчетен период от 10.02.2022г. 09.05.2022г., и 19, 86 лв. дължима по същия договор, представляваща незаплатена част от стойността на предоставено устройство, марка „D•••r“, получено от ответника на преференциална цена, който иск е с общ размер от 51, 61 лв с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Иск за сумата от 104, 01 лв, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 10.02.2022 г. до 09.05.2022 г. и произтичащи от Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 12.04.2021 г. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Иск за сумата от 47, 52 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 27.09.2020 г за отчетен период от 10.02.2022г. -09.05.2022 г. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Иск за сумата от 21, 97 лв, представляваща стойността на лизингови вноски по договор за лизинг от 12.04.2021 г. за възмездно ползване на устройство „•••“ за периода от 10.03.2022г. до 10.05.2025 г. Иск за сумата от 62, 82 лв., представляваща стойността на лизингови вноски по договор за лизинг от 27.09.2021 г.за възмездно ползване на устройство „•••“ за периода от 10.02.2022г. до 09.07.2022г.

Иск за сумата от 167, 28 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, произтичащи от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 27.09.2021 г. за отчетен период от 10.02.2022г.- 09.05.2022г. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Иск за сумата от 63, 00 лв., представляваща стойността на лизингови вноски за отчетен период от 10.02.2022 г. до 09.07.2022 г. по договор за лизинг на базови аксесоари от 27.09.2021г., сключен във връзка с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги предпочетен номер +••• от 27.09.2021 г. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ;

Иск за сумата от 7, 80 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, произтичащи от Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••• от 17.01.2022 г за отчетен период от 10.02.2022г. 09.05.2022г., сключен между Р. Ю. Х. и "Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ••• с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Иск за сумата от 123, 24 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, произтичащи от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги е предпочетен номер +••• от 17.01.2022 г.„ за отчетен период от 10.02.2022г.

09.05.2022 г. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Иск за сумата от 412, 87 лв.- лизингови вноски по договор за лизинг от 13.01.2021 г. за възмездно ползване на устройство •••- чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ;

Иск за сумата от 104, 62 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, произтичащи от доп. споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 17.01.2022 г за отчетен период от 15.01.2022г. 14.05.2022г. с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;

Оспорванията на ответната страна са досежно исковете за неустойка-с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ГПК, както и по договорите за лизинг.

Относно възражението на ответника, че неустойка за предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на три стандартни месечни вноски, не се дължи, доколкото ищецът не е представил доказателства, че договорите са прекратени, както и че, ако ищецът считал, че са прекратени, то това не е станало по изискуемия от закона начин-изпратена писмена покана по реда на чл. 87 от ЗЗД, тъй като договорите са писмени, съдът намира за основателно.

Относно иска за сумата от 24, 96 лв., представляваща начислена неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +••• от 23.09.2020 г., равняваща се на стойността на три месечни абонаменти-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно договора за мобилни услуги, в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други свързани с него документи, в това число и приложимите общи условия, последният дължи следните неустойки за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти; възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно т. 19б и т. 19в от Общите условия ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно общите условия. А съгласно чл. 75 от Общите условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ, или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

Анализът на посочените клаузи от договора и Общите условия на ищцовото дружество, действащи към датата на сключването му, сочи, че за да се установи дължимост на претендираните неустойки следва договорът да е бил прекратен преди изтичане на срока му. В тежест на ищеца е да докаже дължимостта и изискуемостта на всяка една от начислените в издадените фактури суми, в това число и за неустойка. По делото доказателства за прекратяване на договора от страна на ищеца, не са представени. Не са представени доказателства как ищцовото дружество е упражнило правото си да прекрати договора и е уведомило ответника за това свое намерение. Съдът намира, че волеизявление за прекратяване на договора е необходимо, тъй като клаузите на т. 19б и т. 19в, и т. 75 от Общите условия, дават на „Йеттел България“ ЕАД, право, но не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно индивидуалния договор. Доколкото между страните не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Неоснователно е становището на ищеца, че, за да възникне за ответника задължение за заплащане на неустойка не е необходимо договорът да бъде предсрочно прекратен.

Видно от съдържанието на Общите условия прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В заключение, изводът на съда е, че не е осъществен фактическия състав, пораждащ правото на ищеца да иска заплащането на начислената неустойка от 24, 96 лв.

Относно исковете за сумите от 154, 04 лв., представляваща неустойка в размер, равняващ се на три месечни абонаментни такси за неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, 71, 98 лв., представляваща неустойка по т. 9 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 27.09.2020 г, равняваща се на размера на три месечни абонаментни такси, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, 5, 01 лв., представляваща неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер +•••, равняваща се на тримесечни абонаментни вноски, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, 154, 81 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги е предпочетен номер +••• от 17.01.2022 г., в размер, равняващ се на три месечни абонаментни такси с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и 194, 76 лв. представляваща неустойка по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги е предпочетен номер +••• от 27.09.2021г., равняваща се на тримесечни абонаментни вноски, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни като мотивите на съда са същите и не следва да се преповтарят.

Исковете за сумите от 92, 04 лв., представляваща разликата между в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на устройството с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ, 98, 91 лв., представляващ разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на устройството с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 342, ал. 1 от ТЗ по договор за лизинг с предмет ползване на мобилен телефон, марка и модел „•••“ от 27.09.2021г., 137, 26 лв., представляваща неустойка по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ••• от 17.01.2022 г и 51, 57 лв., равняваща се на разлика в цената на устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена-иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ГПК, предвид липсата на доказателства, че договорите са предсрочно прекратени и към настоящия момент са вече изтекли, съдът намира, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Тъй като съдът имат задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, следва да бъде коментиран и този въпрос. Съдържанието на клаузата, в посочените по-горе договори, вменяващи задължение на ответника да заплаща неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването на договора до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти, води до извод, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая договарянето на клауза за неустойка, по силата на която настъпва имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната, противоречи на добрите нрави. Непредлагането на насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението мобилния оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, сочено от ищеца в становището си. Като противоречащана добрите нрави, клаузата за неустойка е изначално недействителна. Следователно не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения.

Ответникът е физическо лице, на което по силата на сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.

Съдът счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката, за която няма доказателства да е индивидуално уговорена, се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Относно заплатените от ищеца такси, разноски в производството за възнаграждение на адвокат и особен представител, следва да бъдат заплатени от ответника съразмерно уважената част от исковете. Предвид указанията, дадени с Тълкувателно решение № •/18.06.2014г. по т.д. № •/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в заповедното производство и в настоящото производство съобразно уважената част от исковите претенции. Както в заповедното, така и в исковото производство са направени следните разноски: 900, 00 лв. държавна такса; 1116, 73 лв. адвокатско възнаграждение; 515, 20 лв.- възнаграждение за особен представител- в общ размер от 2531, 93 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1367, 24 лв.

Водим от горното, съдът