Решение № 4090 от 26.11.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 830/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение №37/04.07.2024 г., постановено по АНД № 109/2024 г., Кнежански районен съд е ИЗМЕНИЛ Наказателно постановление № 760928-F75831/11.03.2024 г. издадено от Директор на дирекция Контрол в ТД на НАП Велико Търново, с което на „•••“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Плевен, [улица], с ЕИК 203865374, на основание чл. 182, ал.1, предл. последно от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер от 16000 лв. /шестнадесет хиляди лв./, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като е НАМАЛИЛ наложената имуществена санкция на 1000 лв. (хиляда лв.). Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „•••“ ЕООД, чрез адв. С. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – неправилно районният съд не е взел предвид времето на получаване на кредитното известие. Според касатора търговецът е получил кредитното известие на 26.01.2024 г., три месеца след издаването му, и веднага го е отразил на 01.02.2024 г. Издаването на кредитно известие не задължава незабавно търговеца, а законът предвижда задължение за отразяване в дневниците за покупки едва от получаването му. Касаторът иска да бъде отменено решението на КРС и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление изцяло. Претендира се присъждане на съдебните разноски и в двете инстанции. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., моли при отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Окръжна прокуратура – [населено място] взема становище за основателност на касационната жалба и счита, че следва да бъде отменено решението на РС Кнежа и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав. Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното: Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС всяко регистрирано по този закон лице, независимо от ал. 4, е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. За нарушение на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, законът предвижда санкция в чл. 182, ал. 1: регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания. В решението си първо-инстанционният съд е изложил подробно анализа на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи. В АУАН и в НП е описано следното нарушение: „•••“ ЕООД, като получател на кредитно известие с № 3000003375/17.11.2023 г. с данъчна основа 80000 лв. и ДДС в размер на 16000 лв., издадено от „Фермер 2016“ ООД, е отразило получените данъчни документи в Дневник Покупки с коригираща СД №15002050334/01.02.2024 г., а не през съответния данъчен период, през който е издадено КИ – м. ноември 2023 г. След Покана от 31.01.2024 г. е подадена коригиращата справка-декларация по ЗДДС на 01.02.2024 г. за месец 11.2023 г., в която е включено ДДС в размер на 16000 лв. За извършеното нарушение на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 16000 лв., което е размерът на определения в по-малък размер данък. Издаденото НП е връчено на управителя на дружеството на 18.03.2024 г. По делото са представени договор за финансов лизинг от 06.11.2023 г., справка-декларация от 13.12.2023 г., справка –декларация от 01.02.2024 г., акт за прихващане и възстановяване с решение за поправка на АПВ, фактура от 10.11.2023 г. издадена от „Фермер 2016“ ООД, протокол за прихващане на вземания и задължения между „Фермер 2016“ ООД и „•••“ ЕООД, кредитно известие от 17.11.2023 г. (лист 25 от първоинстанционното дело). Първоинстанционният съд е изслушал свидетелски показания. От изложеното от свидетелите Е. Р. и Н. Й. се установява, че кредитното известие не е получено от дружеството преди 26.01.2024 г. Актосъставителката не е установила изобщо дата на получаване на кредитното известие от „•••“ ЕООД (лист 33 от първоинстанционното дело). Твърдението на „•••“ ЕООД е, че кредитното известие е получено след като е изискано от самия търговец на 26.01.2024 г., като преди това счетоводителят на търговеца е уведомил служителите на НАП за неполученото и неотразено за м.11.2023 г. кредитно известие. След получаване на КИ и поканата от ТД на НАП, то е било отразено незабавно в дневника за покупките за съответния период на 01.02.2024 г. коригираща справка-декларация. Няма посочване в АУАН и в НП на коя дата е получено от дружеството кредитното известие. Няма данни и по делото преди 26.01.2024 г. кредитното известие да е получено от „•••“ ЕООД. Безспорно е, че кредитното известие е отразено в дневника за покупки за м.ноември 2023 г. чрез подадената коригираща справка-декларация на 01.03.2024 г. Свидетелката Р., актосъставител, изрично е заявила, че не е установила кога дружеството е получило този документ (лист 33 от първоинстанционното дело). Очевидно в административно-наказателното производство не е изследван въпросът дали и кога е получено процесното кредитно известие от дружеството. Няма представени доказателства от административно-наказващия орган за датата на получаване на КИ, а доказателствената тежест за този положителен факт е върху органа, доколкото дружеството твърди отрицателен факт – че не е знаело за издаването и не е получавало кредитното известие преди 26.01.2024 г. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда следното: независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението на получателя е за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние е фактът на получаване на известието. Същото следва и от разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, въз основа на която е наложена санкцията. Съдържанието й гласи, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. По делото не е доказано своевременно получаване или недобросъвестност на търговеца при неполучаване на кредитното известие. Законът разграничава отговорността на издателя на кредитното известие от тази на получателя на такова. Съществен елемент от състава на нарушението за получателя на кредитното известие е неговото получаване. Задължение на административно-наказващия орган е да установи факта на своевременното получаване на кредитното известие или недобросъвестно неполучаване на своевременно изпратено кредитно известие (например получен, но неотворен имейл, изпратена, но неприета и непотърсена пощенска пратка и др.), за да може да се приеме, че е възникнало задължението същото да бъде включено в отчетните регистри и СД за периода, през който е издадено. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата или поне периода на получаване на кредитното известие от дружеството. А. Р. при разпита пред съда изрично е заявила, че не е установила кога е получено издаденото кредитно известие. След като не е посочен и не е доказан един от елементите на фактическия състав на извършеното нарушение, то следва да се приеме, че не е установено извършването му. Освен това в АУАН и в НП не е посочено описаното деяние да е довело до определяне на данъка в по-малък размер, нито какъв е този размер. Нарушението по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС за всеки данъчен период, който е едномесечен и съвпада с календарния месец, регистрираното лице формира определен резултат. Този резултат съгласно чл. 88, ал. 1 – ал. 3 от ЗДДС представлява разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период, и може да бъде данък за внасяне или данък за възстановяване. Не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри и СД води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл. 182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат (напр. възможно е резултатът за периода да е само данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при вземане предвид невключеното в отчетните регистри кредитно известие). Действително, неотразяването на издаден данъчен документ в общия случай, води до некоректно определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП се съдържат конкретни обстоятелства относно това какъв е размерът на определения данък за данъчен период м. 11. 2023 г. и как се променя размерът на дължимия данък в резултат на несвоевременното отразяване на кредитното известие в дневника за покупки, поради което нарушението се явява недоказано. Според практиката на Върховния административен съд задължението възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице. В настоящия случай това е сторено със своевременното подаване на коригираща справка-декларация на 01.04.2022 г., веднага след получаване на кредитните известия, съответно не са налице предпоставките за санкциониране на търговеца, доколкото поведението му не се дължи на недобросъвестност по отношение на изпълнение на данъчните му задължения (в този смисъл Решение № 16902 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. на ВАС, Решение № 11769 от 6.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. на ВАС, Решение № 13290 от 8.12.2015 г. по адм. д. № 15523/2014 г. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 г. на ВАС, Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 г. на ВАС). Районният съд е постановил незаконосъобразно решение и поради това, че с решението си е изменил размера на наложената имуществена санкция, като е определил размер, който не съответства на предвиденото в санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Санкция в размер на 1000 лв. може да бъде наложена само в случай, че определеният данък е с под 1000 лв. по –малък. Решението на Районен съд Кнежа следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло оспореното НП. При този изход от делото следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски в размер на 4000 лв. (лист 27 от делото и лист 13 от първоинстанционното дело) за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение от ответника за прекомерност на платеното пред първата инстанция адвокатско възнаграждение не може да бъде уважено, защото е направено за пръв път изрично с писмени бележки, депозирани на 10.06.2024 г., след като съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход по същество и е обявил делото за решаване в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,