Решение № 1215 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 27/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сребрина“ ЕООД, ЕИК 112609095, седалище и адрес на управление с.Калугерово, общ.Лесичово, обл.Пазарджик, представлявано от управителя П. П. срещу решение №414/29.11.2024г., постановено по АНД №571/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП №BG2024/3000-23/НП от 28.03.2024 г. на Директор на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6142, 42лв, представляваща двойния размер на дължимия акциз за това, че на 09.10.2023г. държи в складовото помещение /тип работилница/ до специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в с. Калугерово, общ. Лесичево с GPS координати 42.330690, 24.169791, стопанисван от дружеството, акцизни стоки- общо 627, 8 литра /шестстотин двадесет и седем литра и осемстотин милилитра/ разпределени както следва:

• ПВЦ бял съд /бидон/ съдържащ 107, 8 литра дестилатен етилов алкохол, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 71, 78 % vol), - ПВЦ син съд /бидон/ съдържащ 82, 8 литра дестилатен етилов алкохол, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 66, 23 % vol), - ПВЦ туби с общо количество 88, 8 литра дестилатен етилов алкохол, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 44, 50 % vol), - ПВЦ съд /бидон/ съдържащ 46, 8 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено 8 действително алкохолно съдържание при 20°С - 32, 68 % vol), - ПВЦ съдове /туби/ с общо количество 138, 8 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 32, 31 % vol) - ПВЦ съд /бидон/ с общо количество 162, 8 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 29, 07 % vol), всички без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл.736 ал.16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

На основание чл.124 ал.1 от ЗАДС в полза на държавата са отнети акцизните стоки, предмет на нарушението - общо 627, 8 литра етилов алкохол, попадащ в обхвата на чл.9 ал.1 от ЗАДС, с алкохолно съдържание по 71, 78 % vol, 66, 23 % vol, 44, 50 % vol, 32, 68 % vol, 32, 31 % vol, 29, 07 % vol., намиращи се на съхранение в склад на ТД Митница Пловдив, заприходени със складова разписка №4900796814/10.10.2023 г. На основание чл.124а ал.1 от ЗАДС „Сребрина“ ЕООД е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект - складово помещение /тип работилница/ до специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в с. Калугерово, общ. Лесичево, c GPS координати 42.330690, 24.169791, стопанисван от дружеството.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено. Претендират се разноски.

В с.з. ответникът по касационната жалба оспорва същата и моли решението на районния съд да се остави в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

На 09.10.2023г. от екип митнически служители при ТД Митница Пловдив е извършена проверка на специализиран малък обект за дестилиране (СМОД), стопанисван от „Сребрина“ ЕООД, находящ се в с. Калугерово, общ. Лесичово - по повод спазване разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове ППЗАДС). Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството и негов служител. Обектът разполагал с два броя съоръжения за изваряване на плодови и гроздови джибри, с вместимост по 350 литра всяко от тях. Към момента на извършване на проверката едното съоръжение било в работещ режим - от него течала безцветна течност с мирис на етилов алкохол. Дейността по изваряване се извършвала от лицето Й. П., което било издало справка-декларация за 200 кг гроздови джибри.

В хода на проверката митническите служители извършили обход на обекта, като до помещението, в което били позиционирани двете съоръжения за изваряване на плодови и гроздови джибри, установили помещение, тип работилница, в което констатирали налични ПВЦ- съдове с различни вместимости, съдържащи течности. При отварянето им установили, че течността имала мирис на алкохолен продукт.

Установените съдове с течности с мирис на алкохолен продукт били както следва:

1./ ПВЦ бял съд /бидон/ с вместимост 120 л., съдържащ безцветна течност с мирис на алкохолен продукт. С полеви уред денситометър марка Anton Paar, сериен номер S/№82790776 било измерено алкохолното съдържание на течността с мирис на алкохол и уреда отчел 72, 2 % vol. Взета била един брой проба за лабораторен анализ с Протокол за вземане на проба № 314/09.10.2023г., разпределена в 4 броя стъклени бутилки по 0, 700 л. С цел определяне на точното количество течността била проточена с оразмерен ПВЦ съд в 5 броя ПВЦ туби с вместимости по 20 литра всяка и 1 брой ПВЦ съд с вместимост 5 литра. Общо количество на течността в ПВЦ бял съд /бидон/ било измерено-107, 8 литра. Съдовете били номерирани с №1.

2./ ПВЦ син съд /бидон/ с вместимост 120 л., съдържащ безцветна течност с мирис на алкохолен продукт. С полеви уред денситометър Anton Paar S/№82790776, бил измерен алкохолния градус на количеството течност с мирис на алкохол и уреда отчел 66, 6 % vol. Взета била един брой проба за лабораторен анализ с Протокол за вземане на проба №315/09.10.2023г. разпределена в 4 броя стъклени бутилки по 0, 700 л. С цел определяне на точното количество течността била проточена с оразмерен ПВЦ съд в 3 броя ПВЦ туби с вместимост по 20 литра всеки и 2 броя ПВЦ съда с вместимост 10 литра всеки. Общо количество на течността в ПВЦ син съд /бидон/ било измерено- 82, 8 литра. Съдовете били номерирани с №2.

3./ ПВЦ туби с безцветна течност с мирис на алкохолен продукт различни вместимост, както следва: - 6 броя ПВЦ туби с вместимост по 11 литра всяка, - 2 броя ПВЦ съда по 10 литра всяка - 1 брой ПВЦ съд - 2, 8 литра. С полеви уред денситометър Anton Paar S/№82790776, бил измерен алкохолния градус на количествата течност с мирис на алкохол и уреда отчел 44, 6 % vol. Взета била 1 брой сборна проба с Протокол за вземане на проба № 316/09.10.2023г. в 4 броя стъклени бутилки по 0, 700 л. Общо количество на течността в ПВЦ туби било измерено- 88.8 литра Съдовете били номерирани с №3.

4./ ПВЦ съд /бидон/ с вместимост 120л. с безцветна течност с мирис на алкохолен продукт. С полеви уред денситометър Anton Paar S/№82790776, бил измерен алкохолния градус на количеството течност с мирис на алкохол и уреда отчел 33.1% vol. Взета била един брой проба за лабораторен анализ с Протокол за вземане на проба №317/09.10.2023г. в 4 броя стъклени бутилки по 0, 700 л. С цел определяне на точното количество течността била проточена с оразмерен ПВЦ съд в 4 броя ПВЦ туби с вместимост по 11 литра всяка. Общо количество на течността в ПВЦ съд /бидон/ било измерено- 46.8 литра. Съдовете били номерирани с №4.

5./ ПВЦ съдове /туби/ с безцветна течност с мирис на алкохолен продукт със следните вместимости: - 11 броя ПВЦ туби с вместимост по 11 литра всяка; - 1 брой ПВЦ съд с вместимост 10 литра; - 1 брой ПВЦ съд с вместимост 5 литра; - 1 брой ПВЦ съд с вместимост 2, 8 литра. С полеви уред денситометър Anton Paar S/№82790776, бил измерен алкохолния градус във всички ПВЦ туби и уреда отчел 32, 4 % vol. Взета била един брой сборна проба за лабораторен анализ с Протокол за вземане на проба № 318/09.10.2023г. разпределена в 4 броя стъклени бутилки по 0, 700 л. Общо количество в ПВЦ туби с различни вместимости било измерено- 138, 8 литра. Съдовете били номерирани с №5.

6./ ПВЦ съд /бидон/ с вместимост 200л., съдържащ жълтеникава течност с мирис на алкохолен продукт. С полеви уред денситометър Anton Paar S/№82790776, бил измерен алкохолния градус на количеството течност с мирис на алкохол и уреда отчел 29.1 % vol. Взета била един брой проба за лабораторен анализ с Протокол за вземане на проба № 319/09.10.2023 г. разпределена в 4 броя стъклени бутилки по 0, 700 л. С цел определяне на точното количество течността била проточена с оразмерен ПВЦ съд в следните съдове: - 1 брой ПВЦ оразмерен съд /бидон/ с вместимост 100 литра; - 5 броя ПВЦ съда /бутилки/ с вместимост по 11 литра всяка; - 1 брой ПВЦ съд - 7, 8 литра. Общо количество в ПВЦ съд /бидон/ било измерено-162, 8 литра. Съдовете били номерирани с №6.

Измерването и взимането на проба за лабораторен анализ било извършено в присъствието на св.С. П. – служител в дружеството.

Проверяващият екип поискал от управителя на „Сребрина“ ЕООД да представи документи, доказващи заплащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което не било сторено.

Установената в обекта течност с мирис на алкохол с общо количество 627, 800 литра била иззета, за което бил съставен опис на иззетите акцизни стоки № 23BG003000A009074/09.10.2023 г. В хода на проверката управителят П. дал писмени обяснения, в които заявил, че намерената ракията в бидоните била оставена за преварка от различни лица, а ракията в шишетата била собственост на синовете му. Тасива обяснения дала на проверяващите и св.С. П.. За извършените контролни действия бил съставен протокол за извършена проверка №23BG003000A009074/09.10.2023r., подписан от всички присъстващи лица. Управителят на проверяваното дружество вписал, че няма възражения за отразените в протокола констатации.

След извършване на 6-те броя митнически лабораторни експертизи, изготвени от Митническа лаборатория-Пловдив, се установило следното:

1./ Митническа лабораторна експертиза №00001_11.10.2023г. - съгласното определените физико-химични показатели, изпитаната проба с лаб. код № 7215_3000_23 представлявала дестилатен етилов алкохол, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С- 71, 78 % vol). Изследваната проба отговаряла на дефиницията съгласно чл.9 т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2%> vol“.

2./ Митническа лабораторна експертиза №00002_11.10.2023г. - съгласното определените физико-химични показатели, изпитаната проба с лаб. код №7216_3000_23 представлявала дестилатен етилов алкохол, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 66, 23 °/0 vol). Изследваната проба отговаряла на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2%> vol“.

3./ Митническа лабораторна експертиза №00003 11.10.2023г. - съгласното определените физико-химични показатели- изпитаната проба с лаб. код №7217_3000_23 представлявала дестилатен етилов алкохол, с алкохолно съдържание по обем под 80% 5 (установено действително алкохолно съдържание при 20°С- 44, 50% vol). Изследваната проба отговаряла на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2% vol“.

4./ Митническа лабораторна експертиза №00004 11.10.2023г. - съгласното определените физико-химични показатели изпитаната проба с лаб. код №7218_3000_23 представлявала дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 32, 68 % vol). Изследваната проба отговаряла на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2% vol“.

5./ Митническа лабораторна експертиза №00005 11.10.2023г. - съгласното определените физико-химични показатели изпитаната проба с лаб. код №7219_3000_23 представлявала дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 32, 31 % vol). Изследваната проба отговаряла на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „ етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2%) vol“.

6./ Митническа лабораторна експертиза №00006_11.10.2023г. -съгласното определените физико-химични показатели изпитаната проба с лаб. Код №7220_3000_23 представлявала дестилатен етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С - 29, 07 % vol). Изследваната проба отговаряла на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1, 2%> vol“.

На 19.10.2023г. с молба с вх. №32-597427 управителят на „Сребрина „ЕООД представил в ТД Митница Пловдив14 бр. акцизни данъчни документи – с различни получатели, издадени съответно от „Мускат - ТП“ ЕООД, с. Калугерово с ЕИК 202189181 и от „Сребрина“ ЕООД, за различни количества и различен алкохолен градус.

Извършената проверка във връзка с представените акцизни данъчни документи /АДД/ констатирала, че те не са относими към установените в обекта общо 627, 80 литра течност с мирис на алкохол, тъй като същите били издадени на различни физически лица, а алкохолните градуси, определени в митническите лабораторни експертизи, не съответствали на алкохолните градуси, посочени в представените АДД.

Затова на „Сребрина“ ЕООД бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.126 ал.1, предл. първо от ЗАДС. В акта управителят вписал собственоръчно, че за посоченото количество алкохол имало издадени декларации и бил внесен дължимия акциз. В законоустановения срок не било постъпило писмено възражение по акта - на основание чл.44, ал. 1 от ЗАНН. Дължимият акциз за стоката, предмет на нарушението - общо 627, 80 литра етилов алкохол, попадащ в обхвата на чл.9, ал.1 от ЗАДС, с алкохолно съдържание по обем, описано по-горе, изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС - бил в размер на 3071, 21 лв., видно от сл. бележка рег.№32-699886/16.01.2024г. от отдел „Акцизна дейност“ на ТД Митница Пловдив.

Издадено било обжалваното НП № BG2024/3000-23/НП от 28.03.2024 г. на Директор на ТД Митница Пловдив, с което:

• на основание чл.126 ал.1 т.2 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на „Сребрина“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 6 142, 42 лева;

• на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението - общо 627, 8 литра етилов алкохол, попадащ в обхвата на чл.9 ал.1 от ЗАДС, с алкохолно съдържание по 71, 78 % vol, 66, 23 % vol, 44, 50 % vol, 32, 68 % vol, 32, 31 % vol, 29, 07 % vol., намиращи се на съхранение в склад на ТД Митница Пловдив, заприходени със складова разписка №4900796814/10.10.2023 г.;

• на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС „Сребрина“ ЕООД е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обект складово помещение /тип работилница/ до специализиран малък обект за дестилиране, находящ се в с. Калугерово, общ. Лесичево, c GPS координати 42.330690, 24.169791, стопанисван от дружеството.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Безспорно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя е описано в достатъчен обем и яснота, като покрива от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Районният съд правилно е квалифицирал нарушената административнонаказателна норма и в този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че деянието е несъставомерно. Разпоредбата на чл.126 ал.1, предл. първо от ЗАДС предвижда административнонаказателна отговорност за всеки субект, който държи акцизни стоки без съответни документи удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, да се налага глоба или имуществена санкция.

Твърди жалбоподателят, че към момента на извършване на проверката не било възникнало задължението за плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, тъй като съгласно чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС то възниквало на датата, на която акцизът ставал дължим. А според чл.20, ал.1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниквало от датата на освобождаване на акцизната стока за потребление. Освобождаването за потребление било изваждане на акцизната стока от обекта по смисъла на чл.20, ал.2, т.1а от ЗАДС. Твърди жалбоподателят, че съдът произволно тълкувал този израз, тъй като законодателят имал предвид акцизните стоки да са напуснали физически пределите на обекта – в случая СМОД -, докато при проверката съдовете с акцизни стоки все още се намирали в обекта за дестилация.

Безспорно е, че съгласно чл.20, ал.1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Освобождаването за потребление е извеждането на акцизните стоки от данъчния склад – чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС. Районният съд е изложил изключително подробни правни изводи във връзка с това възражение, които касационната инстанция споделя изцяло и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. За пълнота на изложените мотиви следва да се добави приетото в решение на СЕС от 2 юни 2016 година по дело C-355/14 („Полихим-СС" ЕООД срещу Началника на Митница — Свищов), в което е прието, че във връзка с чл. 7, пар. 1 от Директива 2008/118 моментът на възникване на задължението е определен като моментът на освобождаване за потребление на акцизната стока. Съответно от чл. 7, пар. 2, б. a от посочената директива следва, че за нейните цели „освобождаване за потребление" следва да се счита по-конкретно „извеждане на акцизни стоки, включително нередовно извеждане, от режим отложено плащане на акциз". А този израз обозначава — с оглед на обичайното значение на термина „извеждане" в разговорния език — физическото извеждане на стоките от данъчния склад, а не тяхната продажба. В конкретния случай несъмнено е установено, че акцизните стоки са изведени физически от данъчния склад – СМОД – проверяващите са ги открили в ПВЦ съдове / бидони и туби/, намиращи се в складово помещение до помещението, в което се е произвеждал етилов алкохол. По отношение на тези акцизни стоки процесът по изваряване на плодовите и гроздовите джибри е бил окончателно приключил и е възникнало задължението за начисляване на акциз, съответно за съставяне на документи, удостоверяващи това обстоятелство. Фактическата обстановка, възприета в съдебно решение по АНД №86/13г. по описа на РС-Асеновград, оставено в сила с решение по КАНД № 2311/13г. по описа на АдмС-Пловдив /двете посочени от жалбоподателя като съдебна практика по спорния въпрос/, е различна от настоящата, доколкото проверяващите са открили до работещия казан за варене на ракия пластмасови туби с по 20л безцветна течност с мирис на ракия. Затова цитираната съдебна практика е неотносима към настоящия казус.

Възражението, че не били събрани доказателства за принадлежност на акцизните стоки към санкционираното лице и в този смисъл решението на районния съд било необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационната инстанция също намира за неоснователно. Вярно е, че в съдебното производство може да се опровергава доказателствената сила на АУАН с всички допустими доказателствени средства, но в настоящия случай не са ангажирани доказателства, от които съдът да направи достатъчно обоснован извод в обратен смисъл. И в тази връзка районният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

По отношение начина на определяне размера на имуществената санкция – същата е определена на основание чл.126, ал.1 т.2 от ЗАДС по правилото на чл.41 във вр. с чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС – видно от приетата от районния съд като писмено доказателство служебна бележка рег.№32-699886/16.01.2024г. от отдел „Акцизна дейност“ на ТД Митница Пловдив. В същата е посочен размерът на дължимия акциз за всяко отделно количество акцизна стока, описано в НП, определен съобразно хектолитрите и алкохолните градуси. Затова и възражението за неяснота относно начина, по който е определен размерът на дължимия акциз е неоснователно.

Категорично неприложима е нормата на чл.28 от ЗАНН – случаят не може да се определи като маловажен доколкото се касае за закрила на значими обществени отношения, охранявани с разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС. Липсата на доказателства за начислен, заплатен или обезпечен акциз е във вреда на държавния фиск. Отделно от това в нормата на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС са посочени кои са маловажните случаи на нарушения по ал. 1, сред които и това по чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, но само ако двойният размер на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението, не надвишава 100 лева. В конкретния казус двойният размер на акциза надхвърля повече от шестдесет пъти визираната стойност. Разбира се специалната норма на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС не дерогира по дефиниция приложението на общата норма на чл. 28 от ЗАНН, но то се преценява във всеки конкретен случай. Административното нарушение най - напред следва да отговаря на критериите за маловажен случай по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС и едновременно и след това същото да се характеризира и с липсваща или явно незначителна степен на обществена опасност.

Видът и размерът на наложеното административно наказание не подлежи на преценка от съда – същото е конкретно определено от законодателя – по вид и размер.

Правилно е постановено и отнемане на акцизните стоки, предмет на нарушението на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС, както и правилно е приложена разпоредбата на чл.124а ал.1 от ЗАДС, по силата на която дружеството е лишено от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец – посочените разпоредби са императивни.

Неоснователно е и възражението, че решението е постановено в разрез с практиката на СЕС, тъй като била наложена едновременно имуществена санкция и ПАМ лишаване от право да упражнява дейност за определен срок. В случая прилагането на ПАМ не е еднозначно с налагането на две кумулативни наказания - като санкция, приложима по отношение на лице, извършило административно нарушение.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция няма направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът