РЕШЕНИЕ

№ ••••• от 18 ноември 2022 г.

град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173-ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа

гражданско дело № 13047 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,

взе предвид следното:

Мотиви

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 47870/11.03.2022г. на СРС, подадена от "•••••••••" ЕООД срещу •••••••••••.

Ищецът "•••••••••" ЕООД чрез адв. Х. Л. - АК-София, е предявил срещу ••••••••••• иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането да му заплати сумата от 14300, 00 лева, представляваща имуществени вреди (заплатена на Г.Т.Д. неустойка по чл. 15, ал. 1 от Предварителен договор от 16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията (Определение № 349/12.03.2020г. по молба с вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията - град София) да извърши вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 12.03.2020г. подал заявление пред ••••••••••• за отразяване на апортна вноска в капитала си - право на собственост върху имот с идентификатор 68134.1107.330 и построената в него до етап груб строеж сграда с идентификатор 68134.1107.330.1. Въпреки че заявлението било надлежно комплектовано, с Определение № 349/12.03.2020г. Н.К. - Съдия по вписванията, отказала да извърши вписването на апортната вноска. Ищецът оспорил отказа, който бил отменен с Определение № 11863/24.07.2020г. по ч.гр.д. 5030/2020г. на СГС, като било разпоредено вписване на апортната вноска. Междувременно на 16.03.2020г. ищецът сключил като продавач предварителен договор с Г.Т.Д. за апартамент, находящ се в сградата, предмет на апорта. Постановеният отказ поставил ищеца в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния договор, тъй като не можел да установи пред нотариуса материалното си право на собственост върху имота. В крайна сметка на 01.06.2020г. страните по предварителния договор се споразумели да го развалят, като ищецът се наложило да заплати неустойка на другата страна в размер на 14300, 00 лева. Невъзможността да се изпълни договора и в частност заплащането на неустойката били в пряка връзка с незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията, за чийто действия била отговорна •••••••••••. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Л., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Становище, вх. № 241526/08.11.2022г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ••••••••••• чрез гл.юрк. Н.И. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 133972/28.06.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че Агенцията не е процесуално легитимирана да отговаря по него, тъй като правоотношенията със съдиите по вписванията възниквали с Министерството на правосъдието и то носело отговорност за техните действия по служба. Служители на ••••••••••• не били извършили противоправни действия спрямо ищеца. Същият имал недобросъвестно поведение, което довело до пълно/частично съпричиняване: предварителният договор бил сключен четири дни след постановяване на отказа, т.е. ищецът бил наясно, че това ще му попречи да изпълни задълженията си по предварителния договор. Той уговорил твърде кратък срок за сключване на окончателния договор, а и не се сочели доказателства, че именно отказът на съдията по вписванията попречил на ищеца да изпълни задълженията си по него. Апортът бил вписан още на 28.02.2020г., вещното му действие настъпвало с вписването, поради което дружеството имало възможност да удостовери правата си пред нотариус. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредите и поведението на служителите на •••••••••••. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. И.И., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Становището си обосновава допълнително и в Писмена защита, вх. № 242939/09.11.2022г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, становището и възраженията на ответника в отговора, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Несъстоятелно е твърдението на ответника, че искът е недопустим. Това, дали ••••••••••• носи отговорност за твърдените от ищеца вреди, е въпрос на основателност, а не на допустимост на предявения иск. Отговорността за вреди, настъпили в резултат от действия на съдията по вписванията в кръга на правомощията му, е се реализира по общия исков ред на ГПК пред общите съдилища, като исковете са с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК: така Определение № 468/06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 3479/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 55/23.10.2019г. по гр.д. № 34/2019г. на ВКС и ВАС, 5 чл. с- в.).

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от служители на ответника във връзка с възложената им дейност деяние, противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, като обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази отговорност е обективна, като възниква за възложителя, ако изпълнителят е извършил виновно противоправно деяние и между това деяние и настъпилите вреди е налице причинно-следствена връзка. Отговорността на държавните органи е специфично проявление на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 279, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ в районните съдилища има съдии по вписванията, чиито брой се определя от министъра на правосъдието. Чл. 281 ЗСВ определя, че съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Затова и именно Министерството на правосъдието е органът, за който възниква отговорността да поправи вредите, последица от незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, макар те във функциите си да са тяхно свързани с дейността на ••••••••••• и организационно да се причисляват към районните съдилища. Този извод следва по аргумент от ТР 3/2005-2004-ОСГК, т. 6, като се възприема и в съдебната практика - например Решение № 260034/26.02.2021г. по в.гр.д. № 607/2020г. на ОС-Ямбол. Соченото от ищеца Определение № 468/06.11.2019г. по ч.гр.д.№ 3479/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., не разрешава въпроса дали ••••••••••• следва да отговаря за вредите от незаконосъобразните действия на съдиите по вписванията, а с него съдебният състав се произнася относно това по кой ред се реализират претенциите (общия исков ред) и дали конкретно предявените искове са допустими, а по отношение на останалите обстоятелства е обърнато внимание, че касаят преценката за основателност на исковете, респективно необходимостта да се дадат указания за тяхното уточняване и конкретизация.

При това положение, доколкото ответникът не носи отговорност за незаконосъобразните действия на съдията по вписванията, то предявените срещу него искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне на формално основание, като обсъждането на останалите доводи на страните и събраните във връзка с тях доказателства се явява безпредметно.

По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ответникът. В полза на ••••••••••• следва да се присъдят разноски по делото в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от "•••••••••" ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище в град София, срещу •••••••••••, със седалище в град София, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането да му заплати сумата от 14300, 00 лева, представляваща имуществени вреди (заплатена на Г.Т.Д. неустойка по чл. 15, ал. 1 от Предварителен договор от 16.03.2020г.), последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията (Определение № 349/12.03.2020г. по молба с вх. № 13961/12.03.2020г. на Служба по вписванията - град София) да извърши вписване на непарична вноска в капитала на ищеца, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.03.2022г.) до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА "•••••••••" ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище в град София, да заплати на •••••••••••, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100, 00 лева, представляваща разноски - юрисконсултско възнаграждение по делото пред районния съд (гр.д. № 13047/2022г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________