Решение № 1265 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1142/2022 г.

Административен съд - Благоевград18.04.2024 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „Г. М.“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [област], представлявано от Г. Р. А. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.. ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Г. М.“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [област], представлявано от Г. Р. А. Решение № 01/311/00596/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. ОСЪЖДА ЕТ „Г. М.“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [област], представлявано от Г. Р. А., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, с адрес: [населено място], [улица]сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България. Съдия: /п/ тодор тодоров Вярно с оригинала! С.В. Вярно с оригинала! С.В.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /загл. изм. в сила от 01.07.2022г. /ЗУСЕФСУ/. Образувано е по жалба на ЕТ „ Г. М.“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [област], представлявано от Г. Р. А. против Решение за налагане на финансова корекция /РФК/ № 01/311/00596/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, /ДФЗ/ издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007- 2013г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила Решение № 4418/ 10.05.2022г. постановено по адм. дело № 8689/ 2021г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, с което на основание т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ към Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/ е определена финансова корекция в размер на 391 130, 97 лева от предоставената финансова помощ по Договор № 01/311/00596/ 03.10.2014г. от ПРСР 2007- 2013 г. В жалбата са изложени съображения за нищожност, съответно за незаконосъобразност на оспорения акт и допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че решението е издадено от некомпетентен орган, тъй като не е издадено от Изпълнителния директор на Разплащателната агенция, която съгласно релевантното законодателство е единствения компетентен орган, който може да поиска връщане на вече изплатени суми и да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а в конкретния случай оспореното решение е издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Навеждат се възражения, че към датата на издаване на решението е изтекъл давностният срок за установяване на нередност и определяне на финансова корекция съгласно изискванията на Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. Сочи се, също така, че в регламентираните в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г. като основания за връщане на платени суми не е посочено неизпълнение на бизнес – план. Излагат се подробни съображения, че правилата, цитирани в оспореното писмо, са неприложими към настоящия случай, тъй като при подписване на договора и в рамките на цялото му изпълнение, процесните правила не са съществували и доколкото в самите правила не е предвидено обратно действие, същите са неприложими относно периоди, през които не са действали. Твърди се, че неизпълнението на финансовите показатели по бизнес-плана не е основание за налагане на финансова корекция, тъй като не може да се определи като „нередност“, в конкретния случай не са налице предпоставките за налагане на финансова корекция, тъй като корекция съгласно приложимите нормативни разпоредби се налага, ако неизпълнението води до засягане на подпомаганата дейност в цялост, а в конкретния случай дейността не е преустановявана и е изпълнявана непрекъснато. Излагат се съображения, че в конкретния случай не са изследвани обстоятелствата дали размерът на финансовата корекция съответства на реално установените последици на нарушението, както и че липсва нанесена вреда и злоупотреба със средства на ЕС. Твърди се, че инвестицията е изпълнена изцяло и в съответствие със сключения договор, обектът се ползва по предназначение в рамките на целия период на договора, включително през периодите, посочени в оспореното решение като такива за неизпълнение. Иска се обявяване на нищожността на оспорения административен акт, при условия на евентуалност се иска да бъде отменено като незаконосъобразно оспореното решение № 01/311/00596/3/01/04/02, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Б., поддържа депозираната жалба, като излага съображения за липса на компетентност на органа, издал оспорения административен акт, а в условията на евентуалност счита, че оспореното решение на Изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно по изложените в жалбата доводи. Представя и писмени бележки с изложени съображения по съществото на спора. Иска присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който представя по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Х. в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Административен съд - [област], като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Между ДФ “Земеделие“ и ЕТ „ Г. М.“, е сключен Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013г. на основание чл. 31, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР 2007 – 2013 г. /Наредбата/, сключен с ДФЗ – л.69-75. Предмет на договора е предоставяне от Фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, съгласно т.2.1 – в размер на 391 160 лева, съгласно таблица за одобрените инвестиционни разходи /приложение № 1-л. 42 и 44/. Помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект № 01/311/00596 от 31.05.2013 г. – „Изграждане и обзавеждане на къща за гости в [населено място], [община], [област]“. Към договора са сключени два анекса. С анекс от 17.12.2014 год. /л.78/ е одобрена нова Таблица на инвестиционните разходи, като одобрените за финансиране разходи остават същите. С анекс от 14.05.2015 г. /л.80/ е одобрена нова Таблица на инвестиционните разходи, съгласно която одобрените за финансиране разходи са в размер на 600 653, 70 лева, от които субсидията е в размер на 39 160 лева и размерът на частното финансиране е 209 493, 70 лева. С Уведомително писмо за одобрение № 519/311, изх. № 01-6500/7580 от 11.08.2015 г. /л.100 /, оспорващият едноличен търговец е уведомен, че по подадената заявка за междинно плащане, му е изплатена сума в размер на 114 788.00 лева – на 06.07.2015 г. С Писмо за оторизация на окончателно плащане № 01/311/00596/3/01N01 от 30.11.2015 г. /л. 110 – л. 111/, е оторизирано плащане на едноличния търговец на сумата от 276 342.97 лева. С уведомително писмо /л. 112/ оспорващият е уведомен за изплащането на горната сума на 11.12.2015 г. – окончателно плащане. Така общо изплатената сума /по междинното плащане и по окончателното плащане/ е в размер на 391 130.97 лева. Вследствие извършена проверка на място от ДФЗ /заповед л. 119/, резултатите от която са обективирани в Контролен лист /на л. 122 – л. 138/, както и въз основа на предоставени от търговеца допълнителни документи, е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. бизнес-план. В резултат на проверката, с Писмо изх. № 01-6500/8616 от 30.10.2019 г. /на л. 344 – л. 348/, ДФЗ е уведомил оспорващия едноличен търговец, че е открито производство по издаване на АУПДВ и едноличният търговец има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост да приложи доказателства към тях. В цитираното писмо подробно са посочени данните по неизпълнението на бизнес-плана. В срока, посочен в писмото, оспорващият е представил писмено възражение /л. 351-л.352/, без приложени към него документи. След обсъждане на представеното възражение, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00596/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8616 от 15.01.2020 г., издаден на основание чл. 46, ал.1, ал.2 от Наредба № 30 и т.8.1 от Договора, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 130.97 лева. С Решение № 483 от 17.03.2021 г., постановено по адм.дело № 702/2020 г., Административен съд - [област] е отменил оспорения АУПДВ № 01/311/00596/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8616 от 15.01.2020 г. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 4418 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело № 8689/2021 г., е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. ВАС е приел, че АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/ и именно по този процесуален ред следва да бъде издаден подобен акт. Предвид трайната съдебна практика, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/ е направен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е следвало да се установи с издаването на решение за финансова корекция /РФК/ по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/. С писмо изх. № 01-6500/8616#14 от 03.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 407 – л. 412/ ЕТ „Г. М.“ е уведомен, че се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с установено неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, представляващо неспазване на договорни и нормативни задължения, установено в хода на извършената извънредна проверка на място след плащане в периода от 18.06.2019 г. – 21.06.2010 г. и последваща проверка на място, след плащане в периода 01.10.2019 г. – 03.10.2019 г. Посочено е, че за финансова година 2016 г. са установени приходи в размер на 7 473, 27 лева, което представлява изпълнение от 2, 92 % спрямо заложените в производствената програма 256 000 лева; за финансовата 2017 г. е установено, че са изпълнени приходи в размер на 40 1423, 03 лева, като същото представлява 15, 68 % от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствените параметри в бизнес плана; за финансовата 2018 г. са установени приходи в размер на 31 012, 02 лева, което е 12, 11 % спрямо заложените в програмата за съответната година 256 000 лева. В писмото е посочено, също, че за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) са реализирани приходи в размер на 10, 24 % спрямо заложените в бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период. Посочено е, че санкцията е определена в размер на 100 % от предоставената финансова помощ, а именно в размер на 391 130, 97 лева при условията на т. 30 от Правилата /Приложение към раздел I „Общи положения/ за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013 г. (Правилата), съгласно която, когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, /2016, 2017 и 2018/ се налага финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ от договора. В предоставения срок по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ оспорващият е подал възражение, заведено с вх. № 01-6500/8616#15 от 25.10.2022 г. /л. 418 – л. 420/. Във възражението е посочено, че инвестицията, така както е одобрена, е извършена изцяло, както и обектът се използва по предназначение в рамките на целия период, предмет на договора, включително и през периодите на неизпълнение, посочени в договора. Посочено е също, че в договора не е предвидена клауза, която да вменява задължение на получателя на помощта да достигне на определени нива на приходи през всяка една от финансовите години, така както са посочени в бизнес – плана на етап кандидатстване за одобряване на помощта. С оспореното Решение №01/311/00596/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, издадено на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 3 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30/, както и в съответствие с мотивите на влязло в законна сила Решение № 1208 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело № 6156/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд, на ЕТ „Г. М.“, е определена финансова корекция в размер на 116 793, 70 лева, съставляваща 100 % от изплатената безвъзмездна финансова помощ по договора, сключен между ЕТ„М.“ и Държавен фонд „Земеделие“, № 01/311/01355 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект - „Изграждане и обзавеждане на къща за гости в [населено място], [община], [област]“. В обстоятелствената част на решението е възпроизведено съдържанието на уведомително писмо относно направените въз основа на извършената извънредна проверка на място след плащане в периода 18.06.2019 г. – 21.06.2010 г. и допълнителните административни проверки констатации за неспазени договорни и нормативни задължения, разгледано е и е обсъдено обстойно и подаденото от оспорващия възражение, като същото е прието за неоснователно. Като резултат от това с оспореното решение е установено следното: В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години – 2016 - та финансова година, 2017 - та финансова година и 2018 - та финансова година. Установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 10, 24 % от заложените приходи в бизнес плана. Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, са следните: За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. са установени приходи от нощувки в размер на 7 473, 27 лева, което представлява изпълнение от 2, 92 % спрямо заложените в производствената програма 256 000 лева; за финансовата 2017 г. е установено, че са изпълнени приходи от нощувки в размер на 40 142, 03 лева, като същто представлява 15, 68 % от прогнозираните финансови параметри за втората година от производствените параметри в бизнес плана; за финансовата 2018 г. са установени приходи в размер на 31 012, 02 лева, което е 12, 11 % спрямо заложените в програмата за съответната година 256 000 лева. Посочено е, че кандидатите за безвъзмездно финансово подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013 г. сами изготвят и определят стойностите и указателите в бизнес плана, които след одобрение и сключване на договора са поели ангажимент да спазват. Именно доказаната в бизнес плана жизнеспособност на инвестицията е станала основание да бъде одобрен проект № 01/311/00596 и да бъде сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. Посочено оспореното решение е, че /л. 426/ така установеното се чвява неизпълнение на точка 4.12, в която спрямо бенефициера на финансовата помощ е заложено задължение, че: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.“. С точка 4.18 от същия договор допълнително е определено, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.“ Съгласно определението, дадено в раздел IX „Други условия“, т. 9.1, /л.74/ буква „г“ от договора „Одобрен проект“ е подаденото от Ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи /включително и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от Ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311 „При неизпълнение на което и да е договорено или нормативно установено в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. задължение от страна на ползвателя Фондът има право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с Ползвателя на помощта“, което е регламентирано в раздел VIII от договора, като в този случай фондът спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Съгласно т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или повече финансови години, се налага финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ от договора. Възприето е от административния орган, че в конкретния случай характерът на неизпълнението е такъв, че неговите последици засягат цялостното изпълнение на дейността по проекта, както и че продължителността на неизпълнението обхваща период от три години. Предвид гореизложеното, с оспореното решение на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 16, ал. 2, чл. 2, т. 3 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т. 8.1 и т. 4.4, б. „б“ във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 01/311/00665 от 03.10.2014 г., чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013 г., както и в съответствие с мотивите на влязло в законна сила решение № 5581 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело № 9826/2021 г. по описа на Върховен административен съд, на ЕТ „Г. М.“ е определена финансова корекция в размер на 391 130, 97 лева, определена в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ по реда на т. 30, от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013 г. Решението е съобщено на оспорващия на 19.12.2022 г. видно от известие за доставяне на л. 442 от делото. Жалбата е подадена в Административен съд – [област] на 29.11.2022 г. с вх.№ 2265. Бизнес планът е приложен по делото /л. 20 – л. 68/. В хода на настоящото съдебно производство е допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е прието без възражения от страните и което съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според вещото лице размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ на ЕТ ЕТ „Г. М.“, по процесния Договор, сключен с ДФЗ, № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, е 391 160 лева. Съгласно установеното от вещото лице, предвидените в бизнес-плана приходи от субсидираната дейност са в размер на 256 000 лева за всяка една от трите пълни календарни години, заложени като приходи. Вещото лице е установило, че размерът на реализираните приходи от подпомаганата дейност на оспорващия ЕТ са както следва: за финансовата 2016 г. - в размер на 7 473, 27 лева, като процентът на изпълнение на бизнес плана е в размер на 2, 92 %; за финансовата 2017 г. - в размер на 40 142, 03 лева, като процентът на изпълнение на бизнес-плана е в размер на 15, 68 %; за финансовата 2018 г. - в размер на 31 012, 02 лева, като процентът на изпълнение на бизнес плана е в размер на 12, 11 %, т.е. реално установените приходи не съответстват на заложените в бизнес-плана, като процентът на изпълнение е даден в табличен вид. По отношение на разкриването на работни места, залегнали в бизнес плана, вещото лице е установило, че в одобрения бизнес план е заложено разкриване на 4 работни места, както следва: 1 бр. управленски; 3 бр. помощен персонал. Констатирало е, че при направена административна проверка в регистрите на НАП е установено: - за календарната 2016 година: няма назначени лица, а само управител; -за календарната 2017 година: установена е средногодишна заетост от 1, 83 лица; -за календарната 2018 година: установена е средногодишна заетост от 2, 17 лица; Съгласно заключението на вещото лице, средноаритметичният процент на изпълнение на бизнес-плана за трите финансови години е в размер на 10, 24 %, т.е. реализираните приходи, изчислени средноаритметично за всички проверявани години, са под 20% от предвидените приходи в одобрения бизнес-план, размерът на финансовата корекция правилно е определен като 100 % от предоставената по договора безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 130, 97 лева. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от правна страна: Оспорването, като заявено от активно легитимирано лице с правен интерес - адресат на оспореното Решение № 01/311/00596/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителен директор на ДФЗ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото с молба от 17.01.2024 г. /л.629/ от адв. Б., процесуален представител на оспорващия, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз за тълкуване на посочените в същата молба въпроси, както следва: 1) Съвместим ли е с оглед логическото и теологическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143, пар. 2 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на ЕП и на Делегирания регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година, с който се отменя регламент /ЕС/ № 65/2011, посочен като основание за приемане на правилата, национален правен инструмент, като отразения в разпоредбите на чл. 70, ал. 3 от ЗУСЕФСУ във връзка с приложение към Правила по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения и/или неспазвания по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, който инструмент винаги презюмира наличие на нередност при нарушаването на класифицирани чрез нормативно определен списък нередности? 2) Националният правен инструмент, съдържащ се в разпоредбите на чл. 70, ал. 3 от ЗУСЕФСУ във връзка с Приложение към Правила по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ съответства ли на принципа на пропорционалност, посочен в разпоредбите на чл. 143, пар. 2 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. на ЕП и на Делегирания Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., предвид необходимостта от индивидуализирането на всяко едно конкретно и специфично нарушение на действащо правило, заложено в нормативен акт или в договор с бенефициер? 3) Трябва ли принципът ne bis in idem, както е закрепен в член 50 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска орган на държава членка, който е компетентен да налага финансови корекции, да наложи такава на дадено лице за нарушение на разпоредба на правото в областта на усвояване средства на ЕС, ако преди това - след провеждане на съдебно заседание, в което са извършени действия по събиране на доказателства – окончателно е бил отменен акт за събиране на същата сума, издаден в друго образувано срещу същото лице за основаващо се на същите факти нарушение на друга разпоредба на правна уредба от същата правна област? 4) Съвместими ли са с оглед нормата на чл. 49 от Харта на основните права на Европейския съюз /2016/С 202/02/ Правила по чл. 27, аз. 9 от ЗПЗП за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения и/или неспазвания по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., с които се определят процентни показатели за определяне размера на финансовите корекции, каквито в момента на твърдяните нарушения не са съществували? 5) Допустимо ли е с оглед нормата на чл. 49 от Харта на основните права на Европейския съюз /2016/С 202/02/ въвеждане на национални норми - Правила по из. 27, ал. 9 от ЗПЗП за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения и/или неспазвания по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г, с които със задна дата се преуреждат отношения по начин, какъвто не е съществувал към датата на тяхното възникване и въз основа на които се налагат имуществени санкции под формата на финансови корекции? 6) Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува смисъл, че не позволява преуреждането със задна дата на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права? 7) Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol Решение от 10 [община] 2009, дело С-201/08, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, като основен принцип на правото на ЕС, да се тълкува в смисъл, че не позволява държавата членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към налагане на санкции при констатиране на нередности във връзка с усвояване на средства на ЕС, като приеме правни норми, с които да въведе санкции и изисквания, каквито към датата на възникване на отношенията не са съществували? По отправеното искане е постъпил становище на 11.03.2024 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, чрез пълномощника му /л.643 / в което са изложени доводи за неговата неоснователност. Съдът намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно относно поставените въпроси, поради следните съображения: Следва да се има предвид, че решението на настоящия съд подлежи на обжалване, поради което съгласно чл. 267, ал. 3 от ДФЕС като първа съдебна инстанция не е задължен да сезира СЕС с поставените въпроси, негова е преценката дали за повдигнатите въпроси е необходимо решение на СЕС, за да постанови своето решение. Настоящият състав преценява, че не е необходимо да се отправи преюдициално запитване по така поставените въпроси. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби, е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В конкретния случай не съществуват предпоставките за допускане на преюдициално запитване, а именно: не е налице разпоредба на съюзното право, която да предполага тълкуване по начин, че националният съдия да не успява или да няма право да даде отговор при прилагане на съюзни правни норми. Въпросите, по които се иска отправяне на преюдициално запитване следва да касаят тълкуване на общностното право, което е в компетентността на СЕС. По аргумент от чл. 630 от ГПК преюдициалното заключение по поставените въпроси следва да е от значение за правилното решаване на делото, а не да е дадено по хипотетични въпроси. Така формулирани, въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, което е недопустимо и е предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Чрез използваната формулировка се прави опит да се тълкуват конкретни вътрешноправни разпоредби, като се твърди установено противоречие с правото на ЕС. Едновременно с това, в конкретния случай следва да се имат предвид и следните съображения: Разпоредбата на чл. 35 § 3 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в националното законодателство и е възпроизведена в разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Съгласно чл. 1 от Правилата същите са изготвени в съответствие с член 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г.), публикуван в OB, L 25, 28.01.2011 г., на Европейския съюз, и член 35 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181, 20.06.2014 г., на Европейския съюз за заявки за окончателно плащане по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., подадени след 1 януари 2015 г. Нормите на вътрешното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно тяхното приложение и тълкуване спрямо нормите на ЕС. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 35, § 3, ал. 1 от Регламент 640/2014 при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. В изпълнение на това изискване националният законодател е определил в обхвата на чия материална компетентност принадлежи правомощието за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при неспазване на нормативни и договорни задължения от бенефициерите при съобразяване с посочените критерии на регламента с нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Преди приемането на Правилата законодателят е определил видовете нарушения на договорни и нормативни задължения на бенефециери по мерките от ПРСР 2007-2013 г. и ясно е посочил правните последици при установяване на тези факти - правото на ДФ „Земеделие“ - РА да иска пълно или частично възстановяване на вече изплатената финансова помощ. Правилата имат за цел да създадат ясни и прозрачни правила при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите, при които ДФ „Земеделие“ - РА упражни правото си да иска възстановяване на неправомерно изплатена помощ, респективно задължението на ДФ „Земеделие“ - РА е да гарантира правилно и законосъобразно разходване на средствата от бюджета на ЕС. С Правилата не се създават нови задължения за бенефициентите по мерките по ПРСР 2007 - 2013 г. Всяко от нарушенията, при установяването на които се дължи възстановяване на част или цялата платена безвъзмездна финансова помощ, е уредено в Наредба № 30/11.08.2008 г. и тези задължения са били част и от сключените с ползвателите договори за безвъзмездна финансова помощ, заедно с правните последици от неспазването им. По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът на ЕС вече е постановил, че това задължение не представлява санкция, а последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима /в този смисъл решения Pometon С-158/08 EU: C: 2009: 349, т.28 Cruz&Companhia, EU: C: 2014: 2230, т.45/. Процесните Правила определят размера на възстановяването на финансовата помощ, която не е санкция, а административна мярка, с която се създава задължение за връщането на облага, произтичаща от правната уредба на Съюза, която е получена чрез нарушение/неспазване на условията за нейното предоставяне и която поради това е недължима. Бенефициерите на безвъзмездна финансова помощ имат яснота за точния обхват на задълженията въз основа на сключените договори за финансово подпомагане и правните последици от неизпълнение на тези задължения, които водят до изискуемост на вече платената финансова помощ в частичен или пълен размер. Отделно от горното СЕС приема в практиката си, че бенефициерът на субсидия не може да се позове на защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията /в този смисъл решение, Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorzienin EU: C: 2008: 165, t.56/. По отношение на изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи за нищожност на оспореното решение, поради липса на материална компетентност на органа, следва да се посочи следното: В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и от Държавен фонд “Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ орган - Изпълнителния директор на ДФЗ. В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Нормата на Пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция съобразно Пар. 70 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ/ определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от Министерство на земеделието и от ДФЗ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. Т.е. с оглед разпоредбата на Пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Съгласно Пар. 1, т. 13 от ЗПЗП „Разплащателна агенция“ е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз. Ал. 2 на същия член предвижда, че в качеството си на компетентен орган министърът на земеделието акредитира Разплащателната агенция с акт за акредитация, който се обнародва в „Държавен вестник“ /т. 1/. В съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП ДФЗ подпомага финансово регистрираните земеделски производители и изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП органи на фонда са управителният съвет /т. 1/; изпълнителният директор /т. 2/. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява, т.е. той е и ръководител на администрацията на РА. Нормата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП оправомощава изпълнителния директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От горецитираните разпоредби може да се направи категоричен извод, че при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по реда на ЗУСЕФСУ. В конкретната хипотеза оспореното решение е издадено от изпълнителния директор и обективира наложена на оспорващия финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за нарушение по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделските дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Следователно изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде оспореното решение. С оглед на това съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. В този смисъл неоснователни са изложените възражения както в жалбата, така и в съдебно заседание за материална некомпетентност на органа, издал оспореното решение /В този смисъл Решение № 11076 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2023 г., Решение № 10696 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2023 г. и др./ Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори - неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнесплан приходи от субсидираната дейност. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за неизпълнения одобрен индикатор. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. Съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, такова основание е и неизпълнение на одобрените индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието “одобрени индикатори“, но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. По аргумент от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ основанието за финансова корекция е извършена нередност, като еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването и санкцията при проявлението на съответната хипотеза. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Безспорно е в конкретния случай, че ЕТ „Г. М.“ има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2

37

от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ е осъществил действия по разходване на получено безвъзмездно финансиране. Фактическото основание за издаване на оспореното решение е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на приходи от дейността за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /първите три години от дейността/, което не се оспорва от ползвателя на помощта, потвърждава се и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза. В случая, с договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, на ЕТ „Г. М.“ е предоставена безвъзмездна финансова помощ за одобрени и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/311/01335 - „Изграждане и обзавеждане на къща за гости в [населено място], [община], [област]“. Съгласно чл. 4, ал. 12 от сключения договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г. от ПРСР ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според чл. 4, ал. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно чл. 9, ал. 1, б. “г“ от договора “одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/11.08.2008 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 30/11.08.2008 г. въвежда като един от задължително изискуемите към заявлението документи изготвен от кандидата бизнес- план, който трябва да е по образец – Приложение № 3 и да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от същата Наредба. В Пар. 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията “икономическа жизнеспособност“ и “устойчива заетост“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/ или създаване на нови в него за периода на бизнесплана. От разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/11.08.2008 г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл изпълнението на договорените задължения на ползвателя по чл. 4, ал. 12 и чл. 4, ал. 18 от договора включва и изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФ „Земеделие“ бизнес план показатели /индикатори/, вкл. относно размера на приходите от подпомаганата дейност. В конкретния случай в изготвения от оспорващия бизнес план към заявлението за подпомагане и представляващ част от одобрения от ДФЗ проект в таблица ІV “Финансово-икономически статус – приходи и разходи“ е заложен общ размер на приходите от продажби на продукти/услуги от по 256 000 лева за всички пет години. Заложените в бизнес-плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата ПРСР 2007 г.– 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. В този смисъл реализирането на по - ниски от заложените в плана приходи от дейността засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнес плана прогнозни приходи от дейността поетият ангажимент за поддържане на работни места, за запазване на субсидирани активи, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена финансовата помощ по него. Заложените в бизнес плана приходи са определени изцяло по преценка на кандидата и на тяхна база административният орган е одобрил целевото финансиране. Трайно е разбирането в съдебната практика, че заложените в бизнес-плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, т.е. непостигането на заложените в одобрения като част от проекта бизнес-план показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и съставлява основание за извършване на финансова корекция. Посочените констатации на органите на ДФЗ се потвърждават в хода на съдебното производство и от заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице дава на съда категорични изводи, че установените приходи от дейността на ЕТ „Г. М.“ не съответстват на заложените по бизнес-плана, което обстоятелство не се оспорва от ЕТ в производството. Конкретно за 2016 г. процентът на изпълнението е 2, 92 %, за 2017 г. – 15, 68 % и за 2018 г. – 12, 11 %, което представлява средноаритметично за трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) – изпълнение в размер на 10, 24 % от заложените приходи в бизнес-плана за същите три години. Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че безспорно е установено и доказано в производството, че ползвателят на помощта по процесния договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007– 2013 г. ЕТ „Г. М.“ не е постигнал заложените в одобрения като част от проекта бизнес-план показатели относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява “неизпълнение на одобрени индикатори“, което от своя страна представлява законово регламентираната материално-правна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и съставлява “нередност“, за която следва да му бъде определена финансова корекция. Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими рапоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013/, „нередност“ представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно фактическият състав за “нередност“ включва действие или бездействие на икономически оператор; което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право; и има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. В конкретния случай е безспорно, че оспорващият ЕТ има качеството на “икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент № 1303, както бе посочено и по-горе, нарушението произтича от бездействие на бенефициента - неизпълнение на договорените и нормативни задължения за реализиране на определен процент приходи от субсидираната дейност за три пълни финансови години съобразно посоченото в бизнес плана, т.е. налице е и причинно - следствена връзка между поведението на оспорващия и извършеното нарушение - с бездействието си бенефициентът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение, нарушението има финансово отражение. Дефиницията на „нередност“ в разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303 изисква само потенциална възможност да бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Тази теза се подкрепя и от трайната практика на Съда на Европейския съюз, който приема, че няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на нарушението, след като определени получени средства не са разходвани по предназначението им, съответно не са изпълнени поети ангажименти, неразривно свързани с получаването на безвъзмездна финансова помощ от фондовете на ЕС, доколкото наличието на посочените факти не може да изключи принципната възможност нарушението да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Тези нарушения обуславят потенциалната вреда на бюджета на ЕС съобразно определението за нередност. В конкретния случай между страните не се спори, че кандидатът е извършили изцяло и в срок инвестицията, за която му е отпусната безвъзмездната финансова помощ. Но едновременно с това със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 30/08.11.2008 г. При проверка на изпълнението на проекта ДФ „Земеделие“ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи, /потвърдени в случая и от представеното по делото заключение/ за финансовото неизпълнение на плана, тъй като в случая не са достигнати одобрените индикатори за приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Във връзка с наведените съображения за наличие на обективна невъзможност за изпълнение от страна на оспорващия ЕТ поради промяна на икономическата обстановка, изразяваща се в намаляване на населението и влошеното икономическо състояние на българите, липсата на реализирани инвестиционни намерения от страна на държавата и общината, следва да се има предвид, че при наличието на обективна невъзможност за изпълнение, непреодолима сила или стопанска непоносимост, при всички случаи законът изисква длъжника да уведоми писмено другата страна в подходящ срок в какво се състои невъзможността, а и възможните последици от нея. В хода на настоящото производството не се посочиха и не бе доказано наличието на причини, поради които се е стигнало до неизпълнението, които да попадат и в хипотезата на форсмажорни обстоятелства, изчерпателно изброени в Пар. 1, т. 27 от ДР на Наредба № 30/08.11.2008 г. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Наредба 30/08.11.2008 г. ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми Разплащателната агенция за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това, в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи“. В процесния случай такива данни не се съдържат в административната преписка, поради което не може да се приеме наличието на каквито и да е причини от обективно естество за освобождаване от отговорност на оспорващия ЕТ. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, компетентният административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнес-план относно приходите от подпомаганата дейност представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ като основание за определяне на финансова корекция. Подробни мотиви в тази насока са изложени в решения на ВАС № 6244/12.06.2023 г. по адм. дело № 3293/2023 г., № 3655/05.04.2023 г. по адм. дело № 7192/2022 г., № 2966/21.03.2023 г. по адм. дело № 10521/2022 г., № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г., № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г., № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11174/2019 г., № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г. и др. Следва да се отбележи, че според възприетото в Решение от 08.05.2019 г. на Съда на ЕС по дело С-580/17 продължителността на инвестиционен проект, който, както в случая е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007—2013 г., трябва да се преценява от гледна точка на разпоредбите на член 72 от Регламент № 1698/2005. Когато възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент № 1306/2013. В посоченото решение СЕС приема още и, че когато бенефициерът на БФП не изпълни проекта в един от аспектите, които е посочил в заявлението си за безвъзмездна помощ, а този аспект е сред критериите, въз основа на които са оценени заявленията за безвъзмездна помощ с оглед класирането им по приоритет, въпреки че въпросният критерий не е изискван от съответно приложимата национална правна уредба, това неизпълнение представлява нередност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Регламент № 1306/2013, при условие че води до съществена промяна по смисъла на чл. 72 § 1 от Регламент № 1698/2005. В случая е налице частично неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които съдът намира, че категорично са част от критериите, по които проектът е бил приет за допустим, поради което са били отпуснати средствата. Отчитайки процентно неизпълнение за трите финансови години, правилно административният орган е определил и размера на финансовата корекция – 100 % от безвъзмездната финансова помощ по сключения договор съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. Съдът намира за неоснователни съображенията, изложени от жалбоподателя както в жалбата, така и в съдебно заседание, че в конкретния случай са неприложими Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. В изпълнение на посочената разпоредба изпълнителният директор на ДФЗ е приел Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., с които се отчита степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Правилата са утвърдени от изпълнителния директор на ДФЗ – РА и са обнародвани в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., т.е. същите са действащ нормативен административен акт. Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. са нормативен акт, приложим към процесния случай, тъй като оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено при тяхното действие и именно въз основа на тях следва да бъде определена подлежащата на възстановяване финансова помощ за установеното от административния орган неизпълнение на Договор № 01/311/00665 от 03.10.2014 г. Приетите от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т. е. с тях не се констатират нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. В този смисъл приетите от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила не извършват преценка на юридически факти, настъпили преди одобрението им. С тези Правила не се установяват нарушения на задължения на ползвателя и не се променят правните последици, настъпващи вследствие на нарушение на задълженията по сключени договори за подпомагане по мярка 311 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Целта на тези Правила е да се създадат ясни и прозрачни критерии при определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ в случаите, при които ДФ „Земеделие“ упражни правото си да иска възстановяване на изплатената помощ при наличие на нарушения на задълженията на ползвателите. Съгласно чл. 2, ал. 1 Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ - РА или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. Доколкото в настоящия случай са установени нарушения на договорни задължения на бенефициера, произтичащи от договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311, процесните правила са приложими към установеното нарушение. Следва да се има предвид, че Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение № 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 8071/2020 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на оспорващия. В тази насока е налице непротиворечива практика на Върховен административен съд по подобни казуси – напр. решение № 11380 от 21.11.2023 г. по адм.д. № 6330/2023 г., решение № 5188/17.05.2023 г. по адм. д. № 910/2023 г., решение № 10696 от 7.11.2023 г. по адм. д. № 6272/2023 г., решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. д. № 6784/ 2022 г., Решение № 9637/31.10.2022 г. по адм. д. № 3921/2022 г. и др. В тази връзка, както се посочи по-горе, съдът приема, че административният орган е определил правилно размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по посочения договор. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давностен срок за установяване на нередност и определяне на финансова корекция. Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/ е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Давностният срок по член 3, параграф 1 от Регламент № 2981/95 се прилага както към нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този Регламент, така и към нередностите, които са предмет на административна мярка по смисъла на член 4 от същия — мярка, която цели отнемане на незаконно придобитата облага, без обаче да има санкционен характер. Изрично чл. 3, § 1 от Регламента сочи началния момент за давността, а именно „.. от момента, в който нередовността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена...“. Безспорно установено е по делото, че одобреният по Договор № 01/311/00596 от 03.10.2014 г. инвестиционен проект, част от който е одобреният бизнес-план, е за 5 години, поради което и същият има характер на „многогодишна програма“ по смисъла на чл. 3, § 1, изречение второ от Регламента, като проект, за който е предвидено да се изпълнява няколко години /Решение от 15.06.2017 год. по дело С-436/2015 год./. Съгласно решение на СЕС от 11 януари 2007 г. по дело С-279/05 по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 нередността е продължаваща или повторно извършена, когато тя е допусната от оператор от Общността, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността. Според посоченото правило - В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава докато програмата изрично не бъде прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Следователно четиригодишният давностен срок започва да тече от 06.10.2019 г., след изтичане на пет години от сключване на договора. Административното производство по налагане на финансова корекция в конкретния случай е открито с писмо изх. писмо изх. № 01-6500/8616#14 от 03.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 407 – л. 412/, т.е. в рамките на давностния срок. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Посоченото писмо, с което е открито производството по налагане на финансова корекция, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция - 08.08.2022 г. предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/ 95 обективно не е изтекъл. В допълнение следва да се посочи, че ПРСР за периода 2007 - 2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на което и при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент № 2988/95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор № 01/311/00665 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г., давностният срок по чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, е продължен, съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции на финансирани по ПРСР 2007- 2013 г. проекти. Във връзка с изложените съображения относно изтичане на мониторинговия период следва да се отбележи, че в нито един от приложимите в разглежданата материя европейски и национални нормативни актове не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган проверки за изпълнението на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - ограничение, свързано с времетраенето на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за безвъзмездна финансова помощ, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, вкл. извършването на проверки, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета четиригодишен срок на давност относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. В този смисъл административният орган е компетентен да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите и при констатирани нарушения да определи размер на финансовите корекции с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95. Този извод се подкрепя от пряко приложимата в случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете транзакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилага Регламент /ЕО/ 2988/95 /така в § 39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/. По тези съображения съдът намира, че възражението на оспорващия за изтекла давност не намира опора в относимата нормативна уредба и наложилата се съдебна практика /В този смисъл решение на ВАС № 11380 от 21.11.2023 г. по адм.д. № 6330/2023 г., решение на ВАС № 5188/17.05.2023 г. по адм. д. № 910/2023 г., решение на ВАС № 2238/02.03.2023 г. по адм. д. № 10468/2022 г. и др./ Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции. С оглед на гореизложеното, оспореното Решение № 01/311/00596/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8616#16 от 29.11.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила, и съобразено с целта на закона, е законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ДФЗ се следват сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200. 00 лева, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 144 от АПК, с оглед поисканото, и конкретната правна и фактическа сложност на делото.

Цитирани разпоредби

71