Решение № 318 от 24.8.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 487/2021 г.

Производството е образувано по подадена искова молба, допълнена с молба вх. № 1095/24.03.2022 г., от Д. Б. Б. с ЕГН •••••••••• и с адрес гр. •••, ул. „•••“ № 6, ет. 2, действащ чрез процесуалния представител по пълномощие АД „•••“, представлявано от адв. Г. Г. от САК против „Гаранционен фонд“ с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, ул. „•••“ № 2, представлявано от Изпълнителния директор С. С., с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на ••• г., вследствие на което на ищеца е причинено травматично увреждане, описано в исковата молба като „контузия на лявото стъпало“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на ПТП – ••• г. до окончателното й заплащане. Претендират се и разноски по водене на делото. В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че на ••• г., между 6: 50/7: 00 часа, в гр. ••• ищецът претърпял ПТП, когато управлявайки моторното си превозно средство - мотоциклет марка •••, с рег. № •••, рама № •••, цвят: син, по ул. „•••", в района на НАП, следвайки траекторията на пътя, навлизайки в завоя на пътя, възприема автомобил - червена •••. Колата е била спряла в средата на платното в посоката на движение на Б., на самият завой, без необходимото сигнализиране на останалите участници на пътя за аварийното спиране. С навлизането в завоя при възприемане на спрелия автомобил ищецът натиска спирачка и губи контрол над управлявания от него мотор като пада на лявата си страна. Докато се опитвал да се изправи изпод мотора, спрелият автомобил тръгнал. След инцидента, ищецът се прибрал вкъщи. Чувствал болка в областта на левия си крак. Непосредствено след това, кракът му започнал да се подува и същият потърсил лекарска помощ. Постъпил в МБАЛ „•••" АД гр. •••, където бил прегледан от медицински специалисти, установена била диагноза: „контузия на лявото стъпало". Направено му било изследване: рентгенография на ляво стъпало с пръсти - фас и профил, с диагноза: фрактура на първа метатарзална кост, в областта на тазро - метатарзалната става с дислокация. Изявен остеофит на петната кост. Наложило се поставянето на гипс за 30 дни, като пострадалият търпял изключителни болки и страдания. Инцидентът се е отразил негативно и на психиката на ищеца. Вследствие на катастрофата станал потиснат, без настроение, не можел да спи нормално, а когато заспивал, започвал да сънува кошмари. Изпитвал тревожност, страх да шофира отново. Същевременно тъй като бил млад мъж, в разцвета на силите си, а поради катастрофата не можел да изпълнява служебните и личните си ангажименти, което страшно го смущавало и нервирало. Чувствал се безпомощен и неспокоен, непълноценен, поради ограничените движения, които трябвало да извършва. Наложило се да използва патерици, за да може да се движи. Изпитвал неудобства, тъй като гипсът тежал, страхувал се да не го намокри, имал оток на крака, сърбеж. Налагало се негови близки и приятели да му помагат при извършване на обичайните му ежедневни битови нужди. Към момента на депозиране на и.м. ищецът не се бил възстановил напълно, все още изпитвал затруднения и болки при ходене, предстоели му медицински прегледи и консултации, с оглед пълното му възстановяване. МПС-то на Д. Б. било валидно застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при "•••" АД, ЕИК ••• по застрахователна полица № •••, валидна до 05.05.2022 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, за да се ангажирала отговорността на Гаранционен фондq на основание. чл.557, ал.1, т.1 от КЗq е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: да е настъпило ПТП на територията на Република България, причинено от водач, който е напуснал мястото на произшествието и е неидентифициран, чието виновно противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователно събитие, да са причинени вреди, както и причинно - следствена връзка между тях. На 13.08.2021 г. пострадалият Б. изпратил Уведомление до ответното дружество за доброволно заплащане на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, от което и до настоящия момент не било изплатено обезщетение, с което обосновава наличие на правен интерес от завеждане на настоящия иск. Твърди се, че Д. Б. има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ, респективно има право на обезщетение за претърпените от него както имуществени, така и неимуществени вреди от претърпяното ПТП. В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска: Счита, че искът е недопустим, доколкото съгласно чл. 558, ал.5 от КЗ, пострадалото лице може да предяви иск срещу него, единствено при положение, че му е определено обезщетение, с което не е съгласно или Фондът не се е произнесъл по предявена пред него претенция в срок или въобще, като проведената пред Фонда извънсъдебна административна процедура се явява абсолютна процесуална предпоставка за възникване право на иск спрямо него. Твърди, че към датата на предявяване на исковата молба в съда и подаване на отговора, ищецът не е предявил претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, предмет на настоящото дело, доколкото не е представил необходимите документи към молбата си от 13.08.2021г., за да бъде образувана щета. Подчертава, че по предявената от ищеца претенция, видно от представените доказателства по щетата, била липсата на установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания или противоправно поведение на водач, управлявал автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Акцентира върху липсата на конкретни и категорични доказателства, установяващи наличие на ПТП, механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на твърдяното ПТП и причинната връзка с получените от молителя травматични увреждания, липсвали изявления на свидетели - очевидци на процесното събитие, не бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №0-41/12.01.2009 г., който да обективира находките - преки следи от осъществено ПТП, нямало образувано досъдебно производство и изготвена АТЕ. Посоченият в исковата молба механизъм на ПТП и получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице. Позовава се на текста на разпоредбата на чл. 557 КЗ и на чл. 125 от ЗДвП Счита, че непредставянето на доказателства с исковата молба, с които ищецът може да се снабди своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл. 9 от ГПК, и поставя ответника в невъзможност да вземе становище и ангажира доказателства, за да осъществи адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право. Оспорва се иска по основание и размер. Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП, предвид липса на представени доказателства. Евентуално се твърди, че водачът на мотора е самокатастрофирал и вина за настъпване за процесното и предполагаемо ПТП има единствено и само Д. Б. Б., който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, загубил е контрол над управлението на мотора и самокатастрофирал. Прави се възражение за съпричиняване от страна на Д. Б. Б. в размер на поне 95%, който се е движел с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост неправилно по пътното платно /не в своята лента/. Оспорва размера на предявената претенция за неимуществени вреди като изключително завишен и неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на предполагаемото ПТП - ••• г., както и несъответен със задължителната съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Акцентира, че застрахователното обезщетение следва да бъде заплатено не от застраховател, а от Гаранционен Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Сочи, че по силата на чл. 558 ал. 1 от Кодекс за застраховането, размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, респективно посочените в чл. 492 от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, и тР.та съдебна практика към датата на ПТП. Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП. Твърди, че Фондът не е изпаднал в забава, доколкото задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице, а във връзка с процесното предполагаемо ПТП не е образувана щета. Счита, че ГФ е бил поставен в невъзможност да се произнесе, тъй като не са спазени разпоредбите на Кодекса за застраховането. Твърди, че не е изпълнена задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен фонд, а евентуално ако съдът прецени, че е изпълнена, то тя не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда. Оспорва началния момент, от който се претендира законната лихва и евентуално сочи като такъв датата на завеждане на исковата молба в съда. С определение №768/31.10.2022 г., постановено по реда на чл.140 ГПК, съдът е обсъдил направените от ответника възражения относно допустимостта на предявения иск, като е формирал извод за неговата допустимост. ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна: От извършена на ••• г. в МБАЛ „•••“ АД гр. ••• Рентгенография на ляво стъпало с пръсти – фас и профил, се установява, че ищецът Д. Б. е диагностициран с фрактура на първа метатарзална кост, в областта на тазро-метатарзалната става с дислокация. Изявен остеофит на петната кост. От показанията на св. Д.Г. се установява, че е бил очевидец на ПТП, станало на ••• г. сутринта, участник в което бил ищецът Б.. Свидетелят видял, че л.а. „•••“ – тъмночервен на цвят, при взимане на завоя между бившия ресторант „•••“ и данъчното, спрял внезапно и от него слязла една жена. В този момент, моторист се движел зад автомобила. Като видял, че автомобила спира, рязко натиснал спирачки и паднал на лявата страна. Свидетелят възприел, че скоростта, с която се движили двата автомобила била ниска – около 20 км.ч. Движили се на около 4 метра разстояние един от друг. Притекъл се на помощ на падналия на пътното платно моторист. На въпроса как е, ищецът отговорил, че го боли крака. Оказал да бъде извикана полиция и Бърза помощ. На мястото на инцидента дошъл и друг човек. Той останал при пострадалия моторист, а свидетелят си тръгнал. Свидетелят Р. Б. Л. сочи, че от няколко години е приятел с ищеца Б.. Знаела за станалото на ••• г. ПТП, при което пострадал ищеца. Свидетеля възпроизвежда механизма на ПТП, който й е бил съобщен от пострадалия. Често го посещавали след инцидента – носили му храна, вода и други покупки, тъй като той не можел да излиза от вкъщи. Помагали му и за личната хигиена. С гипс бил един месец. След като махнал гипса, се придвижвал с две патерици за период от около 2 – 3 месеца. Кракът бил оточен и с деформации. Към момента все още се оплаквал, че го боли. След инцидента приемал обезболяващи. Всичко това рефлектирала и на емоционалното му състояние – станал унил, притеснен, потиснат. Свидетелят Г. Н. Г. сочи, че познава Д. Б. от дете. Приятели са. За катастрофата разбрал от него. Помагал му с обслужването, тъй като той не можел сам. След като махнал гипса, една кост му била излязла. Тя и към момента се виждала и му пречела да ходи. Дори и след година от инцидента пак изпитвал болка и дискомфорт. Останала му след инцидента и психическа травма – изпитвал страх да се вози с мотор, предпочитал автомобил. В момента бил в Италия при неговата приятелка и си търсел работа там. Експертът по назначената съдебна – автотехническа експертиза инж. Ф. К. пояснява, че за настъпилото ПТП няма съставени констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети или двустранен констативен протокол за ПТП.единствените данни по делото са обстоятелствата, посочени в исковата молба и свидетелските показания на св. Д. И. Г., дадени в съдебно заседание от 14.12.2022 г., които именно ползвал при изготвянето на експертизата. Експерта сочи, че от свидетелските показания, огледа на място и справка в „Google Maps” се определя, че посоката на движение на мотоциклета с per. № •••, респ. посоката на движение на предполагаемия лек автомобил е била от ул.”•••” към ул. “•••”, водеща към бул. “•••”. От техническа гледна точка, превозните средства, за които се съобщава в свидетелските показания биха могли да избегнат произшествието, ако лекия автомобил не е предприел внезапно спиране на местопроизшествието. Мотоциклетиста Д. Б. е могъл да избегне произшествието, ако е спазвал безопасна дистанция от 8 метра от движещият се пред него лек автомобил „•••“ и ако е предприел незабавно спиране в момента, в който е започнал да спира лекия автомобил при изправни стоп светлини. От свидетелските показания се определя, че мястото на предполагаемото ПТП е било в началото на ул. “•••”, непосредствено след ул. ” •••”. Единствените данни по делото за наличие на предполагаемият неидентифициран л.а. са от исковата молба и свидетелските показания на Д. И. Г., дадени в съдебно заседание от 14.12.2022 г. От техническа гледна точка, най-вероятната причина за загубата на управление на водача на мотора при конкретните пътни условия е загуба на напречна устойчивост, причинена от рязко завъртане на кормилото и задействане на спирачната система на мотоциклета от водача на двуколесното превозно средство. В материалите по делото липсват данни за други автомобили, които да са ограничавали видимостта на автомобила към мотоциклета и обратното. Скоростта на движение на мотоциклета по време загубата на управление, технически е възможно да е била около 20 км/час, каквато се посочва. Експерта заключава, че при скорост около 20 км/час и дистанция от 3-4 метра, посочени от свидетелят, водачът на мотоциклета е имал възможност да възприеме движението на предполагаемия автомобил. От съдебно – медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р. Р. Д. се установява, че ищецът Д. Б. е получил следните травматични увреждания: Счупване на 1-ва ходилна кост ляво стъпало с разместване, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Болките и страданията, които е търпял ищецът са били най-интензивни непосредствено след травмата, след поставяне на гипсовата имобилизация в първите 10-15 дни и в началото на раздвижването. Възстановителният период е 2-3 месеца. В бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето, пострадалият може да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на счупването. Експерта уточнява, че от проведения телефонен разговор ищецът продължава да има остатъчни оплаквания и към момента. Понастоящем ищецът се оплаква от деформация на гърба на ляво, накуцване в ляво, болки и дискомфорт в областта на счупването. В съдебно заседание експерта пояснява, че ищецът е носил само гипсова имобилизация между 30 и 45 дни. Не е намествано счупването. За да се отговори меродавно на какво се дължат остатъчните оплаквания, д-р. Д. сочи, че е необходима нова снимка и компютърна томография. По данни на ищеца му било предложено оперативно лечение, което да коригира тази деформация. Относно възможността травмата да бъде получена и при един битов инцидент, експерта пояснява, че това е високоенергийна травма при млад човек. Такава възможност би била налице при възрастен човек с примерно остеопоротични промени на костите. Хипотетично, според експерта, такава травма може да се получи например и от падане от стълба от 2 метра височина. Ищецът Д. Б. завел с молба вх.№24-01-410/13.08.2021 г. пред ответното дружество молба за извънсъдебно заплащане на претърпените от него неимуществени вреди. Към молбата бил приложен лист за преглед на пациент, без други относими към казуса документи. В молбата липсва и посочване на банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. Като взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна: Според чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, в ред. ДВ бр. 102. 2015 г., Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Съгласно чл. 557, ал. 1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. В конкретния случай ищецът поддържа именно тази хипотеза за ангажиране отговорността на ответния Гаранционен фонд /ГФ/. За да бъдат уважени предявените искови претенции от страна на ищеца следва да бъдат доказани следните правнозначими факти: че ищецът е пострадал при ПТП, реализирано на посочените в искова молба дата и място; че в резултат на ПТП са му причинени травматични увреждания; вида и характера на последните; че претендираното обезщетение представлява справедлива обезвреда за претърпените вреди; че ПТП е било причинено виновно от водач на неустановено МПС, което е напуснало местопроизшествието; че Гаранционният фонд е изпаднал в забава да изплати дължимите обезщетения от датата на произшествието. При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се установява, че е налице активна легитимация у ищеца за предявяване на исковете, както и основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ против ответния ГФ. На следващо място съдът намира, че е спазено и рекламационното производство по реда на чл. 380 от КЗ. Видно от представените по делото писмени доказателства, такава претенция е отправена към ГФ, установимо от приложена по делото молба вх.№ 24-01- 410/13.08.2021 г. Гаранционният фонд не ангажира доказателства за изплатено обезщетение, а и такива възражения не са направени в процеса. По делото е установено, че на процесната дата - •••г., между 6: 50/7: 00 часа, в гр. ••• ищецът е претърпял ПТП, когато управлявайки моторното си превозно средство - мотоциклет марка •••, с рег. № •••, рама № •••, цвят: син, по ул. „•••", в района на НАП, следвайки траекторията на пътя, навлизайки в завоя на пътя, възприема автомобил - червена •••, която била спряла на пътя без съответна сигнализация, при което навлизайки в завоя ищецът губи контрол над управлявания от него мотор като пада на лявата си страна. Механизмът на ПТП се установява от разпитания свидетел – очевидец Д.Г., чийто показания се потвърждават и от другите доказателства, събрани в производството – в тази насока сравни показанията на св. Р. Б. Л. и св. Г. Н. Г., които също индиректно сочат за претърпян от Б. пътен инцидент. Двете съдебни експертизи също така индицират сочения механизъм на ПТП и претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с причиненото му травматично увреждане. Настоящият съдебен състав не споделя довода на ответния Гаранционен фонд, че липсата на съставен констативен протокол за ПТП води до недоказаност на исковата претенция. Действително Наредба № 13-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, въвежда в задължение при наличие на пътно – транспортно произшествие да бъде съставен: констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети или двустранен констативен протокол за ПТП. Отговорността на Гаранционния фонд, съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.1 от КЗ, предвижда задължение за последния да изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. КЗ, в частност – цитираната разпоредба, не препраща към Наредба № 13-41/12.01.2009 г. относно условията за изплащане на дължимото обезщетение, при което съдът не може да приеме, че нормативен акт от по-ниска степен, какъвто е цитираната наредба, ще дерогира законовите постановки на Кодекса. Изложеното води до извод за основателност на предявения иск. Безспорно с обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от страните заключения по съдебно-автотехническа и съдебно – медицинска експертизи, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда- причинена телесна повреда на ищеца. На това основание в хода на настоящия процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача на неустановеното ППС и причинените на ищеца Д. Б. травматични увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза. В Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС се съдържат разяснения относно прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД и тълкуване на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за ищеца Б. съдът отчита, че същият е получил следното травматично увреждане: счупване на 1-ва ходилна кост, ляво стъпало с разместване. Увреждането е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Болките и страданията, които е търпял ищеца, са били най-интензивни непосредствено след травмата – след поставяне на гипсовата имобилизация в първите 10-15 дни и в началото на раздвижването. Възстановителният период е бил в рамките на 2-3 месеца. Съдът отчита, че към момента на ПТП ищецът е бил на 38 години, мъж в млада възраст, активен. Получените увреждания са се отразили временно на начина му на живот, ограничавайки голяма част от дейностите, които обичайно е извършвал. Съдът кредитира показанията на свидетелите, че в този период ищецът се е нуждаел от чужда помощ за извършване на дейностите от ежедневието. Несъмнено е, че един продължителен и болезнен процес на възстановяване след счупването, през който трайно и необратимо е променен изцяло начинът му на живот, се е отразило тежко и на емоционалното и психологично състояние на ищеца. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели поради житейски установеното състояние на лице, претърпяло такова травматично увреждане. Според съда обаче няма необходимост и не е търсена психологична помощ, както и занапред не е необходимо медикаментозно лечение, както и няма настъпили външни дефекти. Ищецът към момента е преодолял страха да шофира. Общественото разбиране за справедливост изисква търпените от ищеца страдания да бъдат обезщетени надлежно и адекватно. Решаващият състав, при определяне размера на дължимото обезщетение, взима предвид: характера на деянието /нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар по вина на водача на другото МПС /, степента на увреждането /счупване, съпроводено със затруднение движението на левия крайник за срок по-дълъг от 30 дни /, последиците от деянието /силни болки, обездвижване, невъзможност за самостоятелно обслужване в период от 1 - 2 месеца, липса след възстановяването на влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца/. Ищецът не доказа, че и към момента има остатъчна деформация на крака, която е отстранима само чрез оперативна интервенция. Така изложеното води до извод, че справедливо при условията на чл. 52 ЗЗД обезщетение за ищеца е в размер на 10 000 лева. Съдът отчита като ориентир за размера на дължимото от ответника обезщетение и икономическата конюнктура в страната към релевантния момент, при съобразяване със съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите. Следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоновния резултат от страна на пострадалото лице. Според ответния ГФ е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 95%. Твърденията са, че ищецът се е движел с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост неправилно по пътното платно /не в своята пътна лента/. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В настоящата хипотеза от ангажираните в процеса доказатества не се установява ищецът да е имал противоправно поведение – действие или бездействие, което да е в причинна връзка с претърпените вреди. САТЕ установява, че същият се е движил с разрешената за мястото скорост от 40 км. на съответна дистанция от лекия автомобил. За да се приеме, че е налице съпричиняване, следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е извършил противправно поведение. Такива доказателства по делото не се събраха. По претенцията за законната лихва върху главницата, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, КнОС намира следното: С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на застрахователното събитие – ••• г. Съгласно чл. 558, ал.1 лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 – изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя. Искането за извънсъдебно заплащане на обезщетение от ищеца е входирано при ответния ГФ на 13.08.2021 г. последното не е пълно, тъй като най-малкото липсва посочване на банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. По делото обаче не са ангажирани доказателства ГФ да е изискал представянето на допълнителни документи, при което настоящият състав приема, че лихва за забава се дължи от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ – тримесечен от предявяването на претенцията пред застрахователя, а именно от 13.11.2021 г. По разноските: Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса, но не и на разноски в производството. Претендира сумата от 345.70 лева за заплатен депозит за СМЕ и САТЕ. Изчислени по компенсация и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответния ГФ ще бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 69.14 лева. Ищецът е бил представляван от адвокат в хипотезата на чл.38 от ЗА. За всяка от страните в процеса възниква отговорност за заплащане на направените от противната страна деловодни разходи, съобразно изхода на делото в съответната инстанция. Същият принцип е спазен и в хипотезата на чл. 38 ЗА, която правна норма урежда специална адвокатска помощ - безплатно процесуално представителство и според която, само ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, то адвокатът, оказал безплатно правно съдействие, има право на адвокатско възнаграждение, определимо от съда по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗА. С оглед присъденото обезщетение и при усл. на чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първоинстанционното производство ответникът дължи възнаграждение в размер на 1560.00 лева с включен ДДС в полза на АД „•••“, представлявано от управителя адв. Г. И. Г.. Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска. Същият е представил списък по чл.80 ГПК и съобразно приложените по делото платежни нареждания, се доказват сторени разноски в размер на 100 лева депозит за СМЕ и 245.75 лева депозит за САТЕ. С оглед изхода на производството и съобразявайки, че сторените от ответника разноски са доказани по начин, посочен в т.1 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ОС – Кюстендил следва да възложи същите по компенсация, като осъди ищеца да му заплати сумата от 276.60 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на •••ския окръжен съд сума в размер на 400.00 лева държавна такса върху уважения размер на исковете. По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд