Решение № 7236 от 28.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6893/2025 г.

Производството е по реда на чл. 538 от ГПК. С решение № 22695 от 13.12.2024 г. по гр. д. 20221110165975 по описа за 2022 година., СРС, ГО, 52 с-в е определил по молбата на „АЛСО България“ ЕООД, с ЕИК 202990290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „••••••••, София Еърпорт център - Офис сграда А2, ет. 1, офис 124, да им бъде определено подходящо място, където да предадат за пазене общо 500 броя телевизори, а именно 400 броя телевизори „Philips 58 4K THE ONE 2020, UHD, Ambilight“, с продуктов № 58PUS8505/12 и 100 броя телевизори „Philips 65 THE ONE 2020, UHD, Ambilight 3, HDR10+, HLG, Dolby“, с продуктов № 65PUS8505/12, като определя за такова подходящо място- склада на „АЛСО България “ ЕООД, находящ се в седалището и адреса му на управление гр. София, бул. „••••••••. Решението е обжалвано с въззивна жалба от молителя "АЛСО България" ЕООД, ЕИК 202990290, представлявани от адв. Г.М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „•••••••• с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че обжалваното решение е постановено е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необходимите изисквания на ГПК и ЗЗД. Моли да бъде уважена молбата по чл. 97, ал.1 ЗЗД вр. чл. 531 ГПК да се отмени изцяло Решение № 22695 от 13.12.2024 г. на СРС, 52 състав като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да се постанови решение в полза на „ЯКМАГ" ЕООД, с което да се приеме, че няма сделка между „ЯКМАГ" ЕООД и ищеца „АЛСО БЪЛГАРИЯ" ЕООД за стоките предмет на делото (общо 500 бр. телевизори, 400 бр. телевизори „Philips 58 4К THE ONE 2020 UHD Ambilight” и 100 бр. телевизори „Philips 65" THE ONE 2020 UHD Ambilight) и че неправилно CPC е приел с решение № 22695 от 13.12.2024 г. на СРС, 52 състав, че има сключен договор, както и невярно е приел в решение 22695 от 13.12.2024 г. на СРС, 52 състав, че стоките са получени от „ЯКМАГ" ЕООД и предадени в последствие на ищеца „АЛСО БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 538 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното: Производството е охранително и се развива по реда на чл. 530 и следващи от ГПК. Образувано е по договор за продажба на 400 броя телевизори „Philips 58 4K THE ONE 2020, UHD, Ambilight“, с продуктов № 58PUS8505/12 и 100 броя телевизори „Philips 65 THE ONE 2020, UHD, Ambilight 3, HDR10+, HLG, Dolby“, с продуктов № 65PUS8505/12, който е сключен, чрез размяна на и-мейли между страните. Молбата е с правно основание чл. 97, ал.1, изр. І от Закона за задълженията и договорите. По делото е безспорно, че след проведени преговори - отправени запитване и оферта за поръчка на стоки, помежду им е възникнала облигационна връзка, изразяваща се в Договор за покупко-продажба, сключен на 31.08.2021 г. Това е видно от разменената между тях многобройна кореспонденция, чрез електронни съобщения, съответно от ответника със запитване относно поръчка на изброени стоки и отправена оферта от ищеца, относно цената на стоките. От представения Приемо-предавателен протокол за отговорно пазене, подписан между страните на 28.09.2021 г. и Протокол №6069735753/представляващ опис на телевизорите/ се установява, че 500 броя телевизори(400 броя „Philips 58 4K THE ONE 2020, UHD, Ambilight“ и 100 броя „Philips 65 THE ONE 2020, UHD, Ambilight 3, HDR10+, HLG, Dolby“), обект на продажба, след като са получени от купувача „Якмаг“ ЕООД, обратно са предадени от ответника-купувач на ищеца-продавач„ “ ЕООД за пазене в негов склад, находящ се в гр. София и за кратък срок. От приложеното по делото Уведомление до ответника, ищецът го е поканил в срок до 20.10.2021 г. да вдигне складираната от последния стока. Молбата е по чл. 97, ал.1, изр. първо ЗЗД, съгласно който текст от Закона за задълженията и договорите, "Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда." Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД кредиторовата забава освобождава длъжника от последиците на неговата забава. За да се освободи и от задължението си обаче, длъжникът следва да реализира някоя от възможностите, уредени в чл. 97-98 ЗЗД в зависимост от вида на това задължение. Тъй като липсва необходимото за точното изпълнение съдействие на кредитора, законът допуска известна трансформация на задължението за предаване. Съгласно чл. 97. ал. 1 изр. 1 ЗЗД за определяне на мястото, където следва да вложи дължимото, е необходимо одобрението на районния съд. Материалната предпоставка за уважаване на молбата по чл. 97, ал.1 ЗЗД е забавата на кредитора, която следва да бъде доказана от молителя, както и че кредиторът неоправдано не приема изпълнението на задължението. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава, когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Във всеки друг случай длъжникът може да постъпи така, както предвижда правилото на чл. 97 от ЗЗД и тогава да се освободи от задължението си, без да е необходимо каквото и да било съдействие от страна на кредитора. В конкретния казус се установява, че по Договора за покупко-продажба, ищецът - продавач е продал на ответника - купувач, процесните 500 броя телевизори (400 броя „Philips 58 4K THE ONE 2020, UHD, Ambilight“ и 100 броя „Philips 65 THE ONE 2020, UHD, Ambilight 3, HDR10+, HLG, Dolby“). В изпълнение на договора и след плащане на цялата цена от купувача (за което не се спори), последния е следвало да прибере вещите, което не е сторил. И именно, поради невъзможността да си вземе стоката е подписан Приемо - предавателен протокол за отговорно пазене на 28.09.2021 г., т.е. процесните телевизори след като са получени от купувача, обратно са предадени на продавача. Това връщане на вече продадената стока представлява отказ на купувача да приеме изпълнението на задължението си по Договора за покупко-продажба от 31.08.2021 г., като е налице забава на кредитора (купувача по отношение предаването на вещите), по смисъла на чл. 95, предл. първо ЗЗД. В тази връзка е налице и втората предпоставка, а именно - неоказване на съдействие за изпълнение на задължението от страна на ответника - купувач. Първоинстанционния съд правилно е приел, че задължението на ищеца по отговорно пазене на стоките е изпълнено, което се е установило от представения по делото Приемо -предавателен протокол за отговорно пазене от 28.09.2021 г., подписан от С.П. като управител на „Якмаг“ ЕООД, което е било признато в съдебното заседание на 13.12.2023 г.), с което действие е удостоверено волеизявлението на ответника, стоката да бъде съхранявана и отговорно пазена от ищеца. Така правилно предявения иск е бил основателен и според това е било определено подходящо място, съобразно правилото на чл. 68, б.„Б“ ЗЗД, а именно: склада на „АЛСО България“ ЕООД, находящ се в седалището и адреса му на управление гр. София, бул. „••••••••, на което да се предоставят за пазене общо 500 броя телевизори, предоставени на ищеца - продавач от ответника - купувач, с Приемо- предавателен протокол за отговорно пазене от 28.09.2021 г. Ето защо искането се явява неоснователно, налице е условието на чл. 97, ал.1, изр. 1 ЗЗД, а процесното решение следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и преводно нареждане от 02.10.2025 г. претендираните разноски от въззиваемия-ищец възлизат в размер на 1300 лв., заплатен адвокатски хонорар. С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК. Водим от гореизложеното, съдът