Решение № 1471 от 12.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3421/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ви Скай“ ЕООД, против НП № 03-2500311/ 29.07.2025год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Ви Скай“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за административно нарушение по чл.140 ал.4 т.1вр.ал.2 от КТ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано искане за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично представлява се от процесуален представител. Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка по работни места на 11.06.2025 г. в 22: 55 часа в магазин "Шипка", находящ се в комплекс „Шипка" - до басейна, к.к. „Златни пясъци", общ. Варна, обл. Варна, стопанисван от „ВИ СКАЙ" ЕООД, е установен да полага нощен труд, изпълнявайки длъжността „продавач- консултант", А. С. С., с ЕГН ••••••••••, който е лице, ненавършило 18 години. В собственоръчно попълнена и подписана декларация пред контролните органи на 11.06.2025 г. в 22: 55 часа, лицето А. С. С., ЕГН ••••••••••, декларира, че работи на длъжност „продавач-консултант", извършвайки трудови функции по подреждане на стока в магазина; с определено работно място магазин „Шипка", находящ се в комплекс „Шипка" - до басейна, к.к. „Златни пясъци", общ. Варна, обл. Варна, стопанисван от „ВИ СКАЙ" ЕООД; с Декларирано работно време за деня от 20: 00 часа до 23: 00 часа, и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1077.00 лева на месец. Към момента на проверката от проверяващите е констатирано, че лицето А. С. С. осъществява трудова дейност в обекта на контрол като продавачконсултант, обслужвайки клиенти. За целите на проверката, с Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) № ПР2523987/11.06.2025 г. от „ВИ СКАЙ" ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, са изискани трудови досиета на работници, които полагат труд за него, в това число и трудово досие на А. С. С.. В хода на проверката е представено трудово досие на А. С. С., в което се съдържа трудов договор № 943/ 17.03.2025 г. и подадено в Д ИТ със седалище Варна Заявление с вх. № 25028507/ 12.03.2025 г. за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни лица (№ 2377 в Административния регистър) за длъжността „продавач-консултант“. Във връзка с постъпилото Заявление с вх. № 25028507/ 12.03.2025 г. и след преглед на приложената към него документация, от Д ИТ със седалище Варна е издадено Разрешение с изх. № 25017084/ 14.03.2025 г. „ВИ СКАЙ" ЕООД да приеме на работа А. С. С., който е лице ненавършило 18 години, на длъжност „продавач-консултант", при спазване на условията в Кодекса на труда и Наредба № 6/ 24.07.2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, в това число забраната за полагане на нощен труд от 22: 00 часа до 06: 00 часа. При това положение бил формиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството. Прието било, че е нарушена нормата на чл.140 ал.4 т.1 от КТ. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.140 ал.4 т.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – Имуществена санкция малко над минималния размер. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства. При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл: По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. По приложението на материалния закон: Видно от разпоредбата на чл.140 ал.4 т.1 от КТ -нощният труд е забранен за работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст. В конкретния случай на място в обект стопанисван от въззивника е заварено в нощните часове да престира труд непълнолетно лице. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е бил правилно наказан. Съдът счита за ирелевантно обстоятелството дали непълнолетното лице е било назначено в друг обект на жалбоподателя и каква е била причината поради която непълнолетния работник е полагал нощен труд. Съдът намира, че когато един работодател допуска до работа непълнолетни лица следва да е особено бдителен и да не допуска нарушаване на трудовата дисциплина. Следва същия да следи с двойно по-голяма загриженост за правата и интересите на непълнолетните си работници. В случая в действителност е било допуснато нарушение за което жалбоподателя заявява, че не бил виновен. В настоящото административнонаказателно производство сме изправени пред хипотезата на търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието на ЕООД е лишено от воля и не може да се търси вина. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „Ви Скай” ЕООД. АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като „маловажно“. На дружеството на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., малко над минималния предвиден в закона размер. Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая е опредено наказание е около минималния размер предвиден в закона. Съдът намира, че определената санкция е справедлива и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът