Решение № 201 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 610/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК. „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място] село, общ.Бобов дол, обл.Кюстендил обжалва решение №252/23.10.2024г. на ДРС, постановено по АНД №634/2024г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставане в сила решението на районния съд. Претендират се разноски. Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивния съдебен акт. Предмет на касационно оспорване е решение №252/23.10.2024г. на ДРС, постановено по АНД №634/2024г., с което е потвърдено НП №НП-49/10.07.2024г. на председателя на КЕВР. „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“ ЕАД [населено място] село, обл.Кюстендил е санкционирано, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв., на основание чл.224ж, ал.1 от ЗЕ за нарушение на чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (Регламент (ЕС) №1227/2011). ДРС е формирал правен извод за законосъобразност на НП, като издадено при липса на допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН, както и поради доказаност на нарушението от обективна страна. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения: Производството пред ДРС е започнало по жалба на „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ“ ЕАД [населено място] село, обл.Кюстендил срещу НП №НП-49/10.07.2024г. на председателя на КЕВР. Прието от фактическа страна е, че дружеството – касатор като участник на пазара с енергия на едро по смисъла на чл.2, § 7 от Регламент (ЕО) №1227/2011, на 27.01.2024г. в [населено място] село, обл.Кюстендил не е изпълнило задължението си по чл.4, §1 от Регламент (ЕО) №1227/2011, като не е разкрило публично, ефективно и навременно вътрешна информация, с която разполага по отношение на непланирана недостъпност на притежаваните и контролирани от него съоръжения за производство на електрическа енергия – Блок №2. Посочено е, че връзка и с оглед на изискванията за публично, ефективно и навременно разкриване на вътрешна информация по чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) №1227/2011 дружеството е задължено да предоставя и редовно да актуализира в избрана от него и сертифицирана от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (АСРЕ) платформа за публикуване вътрешната информация по Регламента. На 22.06.2023г. „ТЕЦ - бобов дол” ЕАД е заявило в Централния европейски регистър на енергийните пазарни участници за разкриване на вътрешна информация електронната платформа на „Българска независима енергийна борса” (БНЕБ) ЕАД. То не е извършило уведомяване на платформата на БНЕБ ЕАД до края на непланираната недостъпност, а е установена от информация в на електронната платформа на Европейската мрежа от оператори на преносими системи за електроенергия /ЕМОПС-Е/ такава за Блок №2 на 27.01.2024г. в 20.01ч. Извършената проверка от служители на КЕВР е обективирана в КП № МКР/РЕМИТ-04-3/01.04.2024г. За констатирано нарушение по чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) №1227/2011. е съставен е АУАН №МКР/РЕМИТ-04-6/10.05.2024г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП. Касационният съд не споделя изводите на въззивната инстанция за издаване на АУАН и НП при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Извършвайки преценка на съдържанието на АУАН и НП на основата на нормативната уредба, КАС счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на двата акта, като са нарушени чл.42, ал.1, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението не е описано със съставните му елементи от обективна страна. Това възпрепятства правото на защита на санкционирания субект, тъй като е поставен в невъзможност да разбере всички релеванти факти, свързани в обективните предели на обвинението и да проведе защитата си в пълен обем. Санкционната норма на чл.224ж, ал.1 от ЗЕ предвижда наказание за юридическо лице или едноличен търговец, който наруши чл.4, 8, 9 и 15 от Регламент (ЕС) №1227/2011 - имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 ла. Императивната норма на чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) №1227/2011 задължава участниците на пазара публично, ефективно и навременно да разкриват вътрешна информация, с която разполагат по отношение на търговска дейност или съоръжения, които съответният участник на пазара или неговото предприятие майка или свързано предприятие притежава или контролира, или по отношение на въпроси, свързани с тяхната експлоатация, за които въпросният участник на пазара или въпросното предприятие носи отговорност, независимо дали изцяло или отчасти. Такова разкриване включва информация, свързана с капацитета и използването на съоръжения за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия или природен газ, или свързана с капацитета и използването на съоръжения за втечнен природен газ, включително планирана или непланирана недостъпност на тези съоръжения. Легалната дефиниция на понятието „вътрешна информация” е дадено в чл.2, § 1, т.1 от Регламент (ЕС) №1227/2011 – това е информация, точна по своето естество, която не е била направена публично достояние, отнасяща се пряко или косвено до един или повече енергийни продукти на едро и която, ако бъде направена публично достояние, вероятно би повлияла съществено на цените на тези енергийни продукти на едро, като е посочено, че за целите на това определение „информация” означава: а) информацията, която трябва да бъде направена публично достояние в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/943 и (ЕО) №715/2009, включително насоките и мрежовите кодекси, приети в съответствие с тези регламенти; б) информация, свързана с капацитета и използването на съоръжения за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия или природен газ, или свързана с капацитета и използването на съоръжения за втечнен природен газ, включително планирана или непланирана недостъпност на тези съоръжения; в) информация, която трябва да се разкрие в съответствие с правни или регулаторни разпоредби на равнището на Съюза или на национално равнище, пазарни правила и договори или обичайни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия, доколкото тази информация вероятно би повлияла съществено на цените на тези енергийни продукти на едро; ва) информация, която е предадена от участник на пазара или от други лица, действащи от името на участника на пазара, на доставчик на услуги, търгуващ от името на участника на пазара, и свързана с текущи нареждания на участника на пазара за енергийни продукти на едро, която е точна по своето естество и се отнася пряко или косвено за един или повече енергийни продукти на едро; и г) друга информация, която разумен професионален участник на пазара вероятно би използвал като част от основанието за своето решение да извърши сделка, свързана с енергиен продукт на едро, или за издаване на нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро. В Насоките на АСРЕ относно прилагането на Регламент (ЕС) №1227/2011, гл.3 „Прилагане на определението на „вътрешна информация”, т.3.1 „Въведение”, е посочено, че квалифицирането на конкретен факт като „вътрешна информация” по посочения регламент изисква подход от две стъпки. Първо трябва да се определи дали е налице елемент на информацията (съгласно поне един от критериите от букви а) до г), дефинирани в чл.2, § 1 от посочения регламент. И второ - трябва да се установи дали отговаря на четирите кумулативни условия, заложени в чл.2, § 1 от регламента (т.е. точна, непублична, свързана с един или повече енергийни продукти на едро и има вероятност да повлияе съществено върху цените на тези енергийни продукти на едро). В т.3.3 „Определение за „вътрешна информация” от същата глава отново е посочено, че четирите условия, включени в чл.2, § 1 от регламента, са кумулативни и е обяснено как следва да се прилага всяко от тях. С оглед посочената правна регламентация касационният съд счита, че даденото описанието на нарушението в АУАН и НП не отговаря на изискванията за точност в аспекта на установяване как същата би повлияла съществено върху цените, за да се приеме, че тя отговаря на четирите кумулативни условия по чл.2, § 1, т.1 от Регламент (ЕС) №1227/2011. Т.е. чрез описанието на нарушението не може да се направи обоснован и категоричен извод, че неразкритата информация от „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД [населено място] село представлява „вътрешна информация” по смисъла на този регламент. Неясното обвинение възпрепятства както правото на защита на санкционираното дружество, така и упражняването на съдебен контрол за материална законосъобразност на НП. Порокът е съществен и води на самостоятелно основание до неговата отмяна. Като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен и вместо него постановен нов, с който НП ще бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода от спора съдът не присъжда разноски. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд