Решение № 493 от 2.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3576/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда от 23.03.2023 г., постановена по НОХД № 941/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 112-и състав, съдът е признал подсъдимия Г. Б. Г. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по това обвинение. С присъдата съдът го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, и го е оправдал по обвинението деянието да съставлява престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК като такова, извършено с изключителна дързост, както и относно обвинението, че е отправил обидни думи към М., защото не е изразила съгласие с действията на протестиращите. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С. С. А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите Г. Б. Г. и С. С. А. са осъдени да заплатят разноските по делото: в полза на държавата - 735, 52 лв. по сметка на СДВР и 1603, 60 лв. по сметка на СРС, дължими от всеки подсъдим, както и сумата от 1000 лв. в полза на частните обвинители И. С. М. и Е. Н. М. за сторените от тях разноски за ангажиране на повереници. Срещу присъдата са депозирани две въззивни жалби: от подсъдимия Г. Б. Г., чрез защитниците му адв. М. С. и адв. П. В., и от подсъдимия С. С. А., чрез защитника му адв. Д. Б.. В жалбата на подс. Г. са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, като се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи се, че присъдата почива на предположението, че подс. Г., след като е замахнал, е ударил и счупил долната дясна част на предното стъкло на лекия автомобил, което според жалбоподателя не се подкрепя от свидетелските показания и заключението на видео-техническата експертиза, между които доказателствени източници съзира противоречие. В тази насока подробно са изложени аргументи, че е липсвала видимост поради замрежеността на предното стъкло, че св. В. Б. се е намирала откъм шофьорското място, където подс. Г. не е бил, както и че свидетелите М.и са дали показания за друга позиция на подс. Г.. Възразява се срещу правния извод на съда за липса на противоправно поведение от страна на св. М., като жалбоподателят счита, че поведението на св. М., изразяващо се в предприемане на действия по управление на автомобила, насочени срещу тълпата, е било противоправно, поради което следва да се приложи институтът на неизбежната отбрана за извършеното от него деяние. Оспорва се и изводът на съда, че подсъдимите са възприели, че в автомобила е имало деца. Искането на подс. Г. е да бъде отменена първоинстанционната присъда в частта, с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, и да бъде постановен нов съдебен акт, с който Г. Б. Г. да бъде признат за невиновен и по това обвинение. В жалбата на подс. А. се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Навеждат се аргументи за нарушение на процесуалните правила, които според жалбоподателя се изразяват в следното: районният съд е разгледал делото по общия ред вместо да приложи диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК; делото е разгледано съвместно за двамата подсъдими при липса на връзка между деянията им; отказ на съда да събере доказателства, поискани от защитата. Жалбоподателят е недоволен от доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като счита, че съдът неправилно е дал вяра на едни свидетелски показания за сметка на други такива. Твърди се, че св. М. е извършила хулигански действия, които са били причината за действията на подс. А. и поради това извършеното от него е законосъобразно, съответно не съставлява престъпление. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налагат разпити на подсъдимите, свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства, с изключение на заверен препис от постановление на прокурор при СГП от 04.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство, постановено по пр. пр. № 17289/20 г., ДП № 5133МК250/20 г. по описа на СДВР. Същият е изискан и приобщен към материалите по делото (л. 64 СП, СГС). В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимите Г. Г. и С. А., редовно призовани, не се явяват. Същите се представляват от упълномощените им защитници. Адв. Д. Б., защитник на подс. А., поддържа подадената въззивна жалба и изтъкнатите в нея аргументи, които подробно отново излага и устно пред съдебния състав. По същество пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде оправдан. Адв. М. С., защитник на подс. Г., поддържа депозираната въззивна жалба и изложените в нея доводи, които подробно обсъжда и в пледоарията си. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната й част спрямо подзащитния му и да бъде постановена нова, с която последният да бъде оправдан и по обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК. Другият защитник на подс. Г. – адв. П. В., се присъединява към становището на останалите защитници. В допълнение посочва, че съзира несъответствие в постановената присъда, тъй като подс. Г. е оправдан по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК относно счупването на предно панорамно стъкло на автомобила на частните обвинители М.и, но същевременно за същото обстоятелство – счупване на предно панорамно стъкло, е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Обръща внимание, че са били извършени много процесуални нарушения още от задържането на подс. Г., когато твърди същият да е бил лишен от достъп до адвокатска защита и да не са му били разяснени правата. Поддържа, че спрямо поведението на подс. Г. следва да се приложи институтът на неизбежната отбрана. Пледира за отмяна на първоинстнационната присъда и постановявяне на нова такава, с която подс. Г. да бъде оправдан и по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Представителят на СГП счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Излага становище, че не са били допуснати сочените от защитата съществени процесуални нарушения, нито е бил нарушен материалният закон. Солидаризира се с мотивите към присъдата. Адв. С. М. и адв. Б. Х., повереници на частните обвинители Е. и И. М.и, считат, че подадените въззивни жалби за неоснователни, постановената присъда – правилна и законосъобразна, а мотивите към нея – подробни и обосновани. Адв. М. изразява съгласие със цитираната в мотивите на СРС практика на ЕСПЧ относно правото на свободно придвижване, което не следва да бъде накърнявано чрез упражняването на право на мирен протест. Частното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Отправено е искане за присъждане на разноски в настоящото производство. В реплика адв. Б. посочва, че правото на свободно придвижване на частните обвинители не може да бъде упражнявано по начин, с който се засягат здравето и живота на протестиращите граждани. Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на глава XXI от НПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения. За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства, както и способи за събиране и проверка на доказателства, които подробно е обсъдил в мотивите си. Тук е моментът да се отбележи, че възражението на адв. Б. относно разглеждането на делото по общия ред е неоснователно. По делото са били предадени на съд двама подсъдими. Спрямо единия от тях – подс. Г., са били повдигнати обвинения за извършени две престъпления в условията на съвкупност, което съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК съставлява пречка за освобождаването му от наказателна отговорност, в случай че се установи виновността му и по двете обвинения, респективно препятства приложението на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК. Доколкото не са били налице процесуалните условия за разглеждане на делото по специалните правила спрямо единия подсъдим, е било невъзможно прилагането им спрямо другия подсъдим, дори по отношение на него да са били изпълнени законовите изисквания. При все това процесуалните права на подсъдимите не се накърняват от това положение, тъй като разглеждането на делото по общия ред в пълна степен позволява разгръщането на принципите на наказателния процес и най-вече разкрИ.ето на обективната истина. Най- сетне, винаги когато са налице предпоставките по чл. 78а от НК, с присъдата съдът е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност (чл. 305, ал. 5, предложение последно от НПК), както в случая е сторил районният съд. Що се отнася до възражението на адв. Б., че ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите лица е следвало да стане в отделни наказателни производства, въззивният съд обръща внимание, че законодателят е предоставил възможност за преценка на ръководно-рещаващия орган в съответната фаза на производството – прокурора, дали същото да бъде образувано за повече от едно престъпление и водено срещу повече от едно лица, или да пристъпи към разделяне на делото, съответно към обединяване на дела. В подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 216 и чл. 217 от НПК, съгласно чиято езикова формулировка в досъдебното производство прокурорът „може“ да обедини или раздели дела при наличието на съответните предпоставки и съобразно своята преценка. След като прокурорът е упражнил правото си на преценка да реализира наказателната отговорност на две лица за повече от две престъпления в рамките на едно наказателно производство, съдът е обвързан от тази преценка и не може да раздели делото на съдебната фаза, тъй като това правомощие касае обвинителната функция и се обхваща от изключителната компетентност на прокурора. В този смисъл законът регламентира единствено възможността за съда да обедини дела при връзка помежду им (чл. 41 от НПК) с оглед правилното изясняване на фактите относно случая. На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимите доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкрИ.е на обективната истина. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници възприема и поставя в основата на изводите си по фактите. На собствено основание настоящата съдебна инстанция, преценявайки събраните в хода на съдебното следствие пред първия и въззивния съд доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна, което по същество не се различава от установеното от първия съд: Подсъдимият Г. Б. Г., ЕГН: ••••••••••, е роден на •••••••• г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан. Същият е освобождаван от наказателна отговорност с влязло в сила решение на 28.06.2017 г., постановено по НАХД № 411/2017 г. по описа на РС-Разлог. Подсъдимият С. С. А., ЕГН: ••••••••••, е роден на ••••••• г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност. През месец август 2020 г. в гр. София се провеждали ежедневни протести срещу правителството на държавата, като протестиращите граждани блокирали централни кръстовища в града, сред които и това, намиращо се на пл. „Орлов мост“. В администрацията на Столична община не е било постъпило уведомление по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите за протест на бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Шипченски проход“, предвиден за вечерта на 17.08.2020 г. Вечерта на 17.08.2020 г. група от протестиращите на пл. „Орлов мост“ граждани се отделила и се насочила по бул. „Цариградско шосе“ към посолството на Република Румъния, находящо се на кръстовището на бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Шипченски проход“. Сред хората в тази група били подс. С. А. и неговият приятел – св. К.А.. Подсъдимият А. бил с къса черна коса, на височина около 183 см, с татуировки във формана на звезди на двете му предмишници, като бил облечен с червена тениска и сини дънки. Когато подс. А. и св. А. стигнали до кръстовището, там вече се намирали протестиращи граждани, които били блокирали движението на преминаващите автомобили. Улиците били осветени и времето било ясно. Сред събралите се хора се намирал и подс. Г. Г.. Същият бил на височина около 175 см, със света коса и набола брада. Подс. Г. бил облечен с тениска с къси ръкави в следните три цвята, изобразени отгоре надолу: камуфлажен, сив и черен, и носел черни къси панталони с бели ивици и надпис на латиница “Sports”. Около 22: 00 часа на същата вечер св. Е. М. управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ••••••• бял на цвят, собственост на съпруга й – св. И. М., с посока на движение по бул. „Ситняково“ към бул. „Цариградско шосе“. В автомобила освен св. Е. М. се намирали св. И. М., който седял на предна дясна седалка, и непълнолетните им деца, които били на задните седалки. Когато наближила кръстовището на бул. „Михай Еминеску“ и ул. „Цар И. Асен II“ от едната страна и бул. „Шипченски проход“ – от другата, св. М. управлявала автомобила с ниска скорост, тъй като забелязала, че на кръстовището се намират хора. Непосредствено в лентата пред автомобила й нямало хора, поради което св. М. продължила бавно напред. Автомобилът бил забелязан от протестиращите хора, които започнали да се насочват към него и да го обграждат, за да му попречат да премине кръстовището. Колкото повече се приближавал автомобилът към кръстовището, толкова повече хора се събирали около него. Насочването на хората към автомобила предизвикало интереса на журналисти, които отразявали на живо протеста с видеорепортажи, поради което същите започнали да заснемат случващото се. Св. М. се опитала да премине с автомобила през кръстовището, но не успяла поради появата на хора на пътя й, поради което преустановила движението на автомобила. От заключението по приетата по делото КВТАТЕ се установява, че при навлизането на автомобила в кръстовището същият се движел с максимална скорост от около 4-5 км/ч и изминал общо 10, 6 м, преди да спре окончателно. За да измине това разС.ие, водачката на автомобила потеглила и спряла три пъти поради появата на хора пред автомобила. Първият път автомобилът изминал разС.ие от 1 м при скорост от около 4, 2 км/ч за времето от 1, 07 секунди. Вторият път изминатото разС.ие било 1, 2 м при скорост от около 4, 62 км/ч за времето от 1, 27 секунди. Третият етап от движението на автомобила обхванал изминато разС.ие от 8, 4 м при скорост от около 2, 63 км/ч за времето от 11, 6 секунди. При опита на автомобила да премине през кръстовището част от хората, които се намирали около него, започнали да нанасят по него удари с ръце и крака. След като автомобилът бил спрял, към тези лица се присъединили подсъдимите Г. Г. и С. А.. Докато автомобилът още се движел, неустановено по делото лице, облечено с къси дънкови панталони със син цвят, тениска с тъмен цвят и бяла шапка с козирка на главата, събрало двете си ръце в общ юмрук, вдигнало ги високо и нанесло няколко удара върху предното панорамно стъкло на автомобила в лявата му част. Вследствие на тези удари панорамното стъкло се пропукало и счупило в лявата му част. След счупването на панорамното стъкло автомобилът спрял. В близост до лицето с бялата шапка, в предната лява част на автомобила, се намирал подс. С. А.. Същият нанесъл три удара с лявата си ръка по предния капак на автомобила, както и ударил по вече счупеното панорамно стъкло. След това подс. А. посегнал с лявата си ръка през отворения преден ляв прозорец на автомобила и се опитал да хване св. М., за да я изведе извън автомобила. Опитът му останал неуспешен, тъй като бил избутан от останалите протестиращи, но успял да нанесе още един удар по горната част на панорамното стъкло. Междувременно други неустановени по делото лица успели да отворят предна лява врата на автомобила, като един от тях хванал св. М. за косата на темето и започнал да я дърпа със сила навън, а друг се пресегнал и взел раницата й от купето на автомобила. Вследствие на действията на неустановеното лице на Е. М. били причинени охлузвания и оток на меките тъкани в областта на темето на главата, подкожен хематом и кръвонасядания в областта на лявата мишница, кръвонасядания по лява предмишница и по дясна мишница (заключението по приетата по делото СМЕ). След нанасянето на ударите подс. А. се преместил до задната част на автомобила, като с няколко движения на ръката си успял да свали задната му регистрационна табела. Впоследствие я оставил върху навеса на обществен телефон, намиращ се на кръстовището на ул. „И. Асен II“ и бул. „Ситняково“. Подс. Г. Г. се появил до предна дясна част на автомобила непосредствено след счупването на панорамното стъкло и спирането на автомобила, като се присъединил към лицата, които нанасяли удари по автомобила. С дясна ръка подс. Г. замахнал по посока на долен десен ъгъл на панорамното стъкло, вследствие на което в тази част стъклото се счупило допълнително. В хода на нанасяне на удари по автомобила част от протестиращите се отделили и се опитали да спрат случващото се, като застанали между лицата, които нанасяли удари, и автомобила. Заставайки до автомобила, същите установили, че вътре има деца и започнали да крещят „Спрете! В колата има деца.“ След намесата на посочената група протестиращи постепенно нанасянето на удари спряло. Около 10 минути след преустановяване на нападението над автомобила на място пристигнали полицейски служители. След установяване на част от участниците в инцидента в 01 РУ-СДВР били отведени подсъдимите А. и Г., както и Е. и И. М.и (заедно с децата им). На местопроизшествието бил извършен оглед, като подробно били описани констатираните по автомобила щети, които били онагледени в изготвен за целта фотоалбум. Оглед бил извършен и на обществения телефон, където подс. А. оставил регистрационната табела. Подсъдимите Г. и А. били задържани за 24 часа по реда на ЗМВР. С участието на свидетелите Е. и И. М.и били извършени разпознавания по реда на НПК, при които Е. М. посочила и двамата подсъдими, а И. М. - само подс. Г. Г., като лицата, които нанасяли удари по автомобила. Спрямо подсъдимите Г. и А. било извършено освидетелстване по реда на НПК, като били и фотографирани. От приета по делото допълнителна КСППЕ се установява, че вследствие на развилите се събития и агресивните действия на множеството на инкриминираните дата и час св. М. се е намирала в съС.ие на силен емоционален стрес. Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия С. С. А. (л. 332-333 СП, СРС); показанията на свидетелите – Е. Н. М. (л. 92-95 СП, СРС), В. Г.а Б. (л. 95-97 СП, СРС; л. 102-гръб ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), А.К.Б. (л. 115-гръб - 116 СП, СРС; л. 166 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Б.Г.Б. (л. 116-гръб - 117 СП, СРС; л. 167 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Д.П.Г. (л. 118 СП, СРС), И. С. М. (л. 118-гръб - 122 СП, СРС; л. 155-156 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; л. 100-гръб ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Н.И.М. (л. 133-гръб - 134 СП, СРС; л. 171 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), А.В.Р. (л. 134-гръб - 136 СП, СРС; л. 174 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК относно датата и часа на събитията и цвета на автомобила), Х.Х.З. (л. 136-гръб - 138 СП, СРС; л. 173 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), П.Д.Д. (л. 154-гръб - 155 СП, СРС; л. 107 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), В.К.Г. (л. 155-гръб - 157 СП, СРС; л. 159-160 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), А.Г.Б. (л. 157-гръб - 159 СП, СРС), С. Н.Д. (л. 159-160 СП, СРС), Н.Г.К. (л. 176 СП, СРС), Л.К. Л. (л. 208 СП, СРС; л. 106 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Г. К.Б. (л. 208-гръб - 209 СП, СРС; л. 105-гръб ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Д.Б.Г. (л. 209-гръб - 211 СП, СРС; л. 103 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), М. М.Б. (л. 211-212 СП, СРС), С.Д.Т. (л. 212-213 СП, СРС), С. Г. Ц. (л. 218-219 СП, СРС; л. 175 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), П. Д.Н. (л. 267-гръб - 268 СП, СРС), П.М.С. (л. 269 СП, СРС; л. 104 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), С.С. И.ов (л. 291 СП, СРС), Л.В.И. (л. 291-гръб - 293 СП, СРС; л. 164 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Н.Д.К. (л. 315-гръб - 316 СП, СРС), К. К.ов А. (л. 316-гръб – 318 СП, СРС), С.Д.Б. (л. 330-гръб - 332 СП, СРС; л. 169 ДП, т. I, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК); писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на лек автомобил (л. 49-54 ДП), протокол за оглед на обществен телефон (л. 55-61 ДП), протокол за освидетелстване на С. А. (л. 108-112 ДП), протокол за освидетелстване на Г. Г. (л. 113-117 ДП), протокол за освидетелстване на В.Г. (л. 118-122 ДП), протоколи за разпознаване на лица (л. 130-131, л. 134- 135, л. 141, л. 145-146, л. 151-152, л. 157-158 ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 256, л. 302, л. 303 ДП), удостоверения за семейно положение на ЧО М.и (л. 266-267 ДП), справка „картон на водача“ за ЧО М.и (л. 275-276 ДП), справка от АИС-КАТ-регистрация (л. 273-274 ДП), писма за доброволно предаване на ВД (л. 278, л. 280, л. 287, л. 288, л. 293 от т. I ДП, л. 40 от т. II ДП), декларация за семейно и материално положение на подсъдимите (л. 298- 299, л. 300-301 ДП), справки за съдимост и бюлетини (л. 18, л. 30-32 СП, СРС), писмо от Столична община (л. 328 СП, СРС), протокол за оглед на ВД (л. 348-гръб – 354-гръб СП, СРС); както и от способите за доказване – заключения по фоноскопни експертизи (л. 25-27, т. II от ДП, л. 206-215, т. I от ДП, л. 176-178 СП, СРС), заключения по КСППЕ и допълнителна КСППЕ относно Е. М. (л. 229-235, т. I ДП, л. 15-20, т. II от ДП, л. 177-178 СП, СРС), заключение по СОЕ (л. 239, т. I ДП, л. 267 СП, СРС), заключение по СМЕ (л. 226, т. I ДП, л. 267, СП, СРС), заключения по ВТЕ (л. 179-182, т. 1 от ДП, л. 191-196, т. 1 от ДП, л. 219-222, т. 1 от ДП, л. 9-11, т. 2 от ДП, л. 293-294 СП, СРС), заключение по КВТАТЕ (л. 367-392, л. 402-403 СП, СРС). По отношение на възраженията на адв. Б., че незаконосъобразно първият съд е отхвърлил релевираните от него доказателствени искания за изискване и прилагане по делото на пр. пр. № 17289/20 г. по описа на СГП, ДП № 5133МК250/20 г. по описа на СДВР, въззивният съдебен състав намира, че косвено се е произнесъл по правилността на действията на първата инстанция, доколкото защитникът отправи същите искания и пред настоящия съд, които отново бяха отхвърлени. С оглед това въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря мотивите си, изложени в открито съдебно заседание, с които защитата е запозната. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на подробен, прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Доколкото защитата е релевирала възражения срещу анализа на първия съд по доказателствата, следва въззивният съд да отговори на същите в хода на своя доказателствен анализ. На първо място, правилно първият съд е посочил, че от доказателствата по делото се установяват следните безспорни факти: бил е осъществен протест; св. М. е управлявала процесния лек автомобил; в автомобила са се намирали съпругът й и децата й; автомобилът е бил в движение; върху автомобила са били нанесени щети. Основополагащ източник на информация за установяване на фактите по делото се явяват приобщените видеозаписи от инкриминираното събитие и изготвените въз основа на тях видеотехнически експертизи и комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза, тъй като същите възпроизвеждат данни, заснети от технически устройства, и имат изцяло обективен характер. Експертизите са изготвени от експерти в съответните области, които компетентно, обосновано и изчерпателно са отговорили на поставените им задачи, поради което правилно първоинстанционният съд ги е поставил в основата на доказателствените си констатации. Описанието на освидетелстваните лица, разпознати от св. Е. и И. М.и, намира съответствие в кадрите от записите, които онагледяват кои лица какви действия извършват. Така, въз основа на тях се установява авторството на инкриминираните деяния. Нещо повече, от записите става ясно каква е действителната скорост на движение на процесния автомобил, като са опровергани значителна част от свидетелските показания, в които се твърди, че автомобилът се е „врязал в тълпата“ и е ускорявал към протестиращите. Заключенията по приетите фоноскопни експертизи, КСППЕ и допълнителна КСППЕ, съдебно-оценителна експертиза и съдебномедицинска експертиза също са изготвени от компетентни специалисти и съдържат обоснован и пълен отговор на поставените им задачи, поради което съдът ги кредитира. От заключенията по двете фоноскопни експертизи се установява съдържанието на обажданията до тел. 112 в инкриминираната вечер относно процесния инцидент. Въз основа на тях е събрана информация относно лицата, които са подали сигнали, като част от тях са били разпитани в качеството на свидетели по делото. От заключенията по изготвените КСППЕ се установява психическата годност на свидетелката М., както и емоционалното й съС.ие към момента на инкриминираните събития. Вещото лице съдебен лекар съобщава за установените у св. М. телесни увреждания, които са настъпили на местопроизшествието вследствие на физическо нападение от неустановено по делото лице. Въззивният съд съобрази относимите към предмета на доказване писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в материалите по делото. Същите предимно свидетелстват за надлежно извършените в производството процесуално-следствени действия и резултатите от тях – огледи, разпознавания, освидетелствания. От писмените доказателства се установява чистото съдебно минало на подсъдимите. Обясненията на подсъдимия А. са логични, хронологично подредени и вътрешно непротиворечиви относно развитието на събитията на процесната вечер. По същество същият признава, че е осъществил физическо съприкосновение с автомобила на св. Е. М., като е „потропал“ по неговата предна лява част, както и признава, че е взел неговата задна регистрационна табела. Описаните факти се установяват и от други доказателствени източници с обективен характер, поради което съдът намира обясненията на подс. А. за достоверни в значителна част от тях. При все това следва да се отчете, че същите съдържат изявления за факти относно скоростта на автомобила и поведението на св. М. като водач на същия, които разкриват собствената субективна преценка на подсъдимия и не почиват на обективни данни, каквито са били изследвани при изготвянето на приетата по делото КВТАТЕ. Твърденията на подс. А. относно видимостта към вътрешността на автомобила съдът намира за недостоверени, тъй като се установи, че на инкриминираното място е било добре осветено, като освен наличното улично осветление към автомобила са били насочени С.и от снимащи видеокамери. Нещо повече, от свидетелските показания се установява, че е имало викове на протестиращи, които са оповестили наличието на деца в автомобила. С оглед това в коментираните части обясненията на подс. А. се явяват оборени от останалите доказателства по делото и вследствие на това не бяха ценени с доверие от съда. Показанията на св. Е. М. са последователни, подробни и намират подкрепа в доказателствената съвкупност по делото, поради което съдът ги кредитира. Свидетелката излага в разказа си на очевидец в детайл хронологията на събитията, като заявява кога, къде и какви действия са били извършени спрямо управлявания от нея автомобил, както и кои са извършителите, които е посочила при осъществено разпознаване в досъдебното производство. Разминаването в местоположението на подс. Г., което св. М. посочва като такова вляво на предното стъкло, спрямо установеното от кадрите от видеозаписите, а именно – вдясно на предното стъкло, не дава основание показанията на св. М. да бъдат ценени като недостоверни. Съдът счита, че това противоречие се дължи на острата стресова ситуация, в която се е намирала свидетелката, тъй като автомобилът й е бил заобиколен от множество хора, които са блъскали по него, викали са и са посегнали към физическа саморазправа с нея. Житейски обяснимо е при тези обстоятелства да бъде повлиян споменът за случилото се у свидетелката и тя да посочи различно местоположение на подсъдимия Г. спрямо нейната позиция в автомобила, доколкото няколко лица са нанасяли в едно и също време от различни места удари по капака и стъклото на автомобила. Следва обаче да се вземе предвид, че свидетелката е успяла да възприеме от близко разС.ие и при добра видимост подс. Г., като е посочила отличителните белези, по които го е запомнила, вкл. цвят на косата, ръст и тениската, с която е бил облечен. Поведението му е било заснето от камери, записите от които онагледяват нанасянето на удар по долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила, вследствие на което същото се чупи в тази част. Поради това съдът не счита, че коментираното противоречие разколебава разказа на св. М.. В останалата им част показанията й напълно кореспондират с доказателствата по делото, поради което съдът не намира за необходимо да преповтаря анализа на първата инстанция, който е задълбочен и аргументиран. Св. И. М. е очевидец на събитията, седял е на пасажерското място отпред в автомобила и е възприел нанасянето на удари в предната част на автомобила, в частност върху предното стъкло. Видял е, че лице с кафеникава тениска е удрял предното стъкло с ръце, като при извършено на досъдебното производство разпознаване посочва именно подс. Г. като това лице. Обстоятелството, че в показанията си пред първия съд св. М. е заявил, че подс. Г. се е намирал от страната на шофьорското място съдът отдава на изминалия период от време от датата на деянието. Видно от прочетените показания, дадени на досъдебното производство, когато спомените му са били ясни, и които свидетелят поддържа, същият не е конкретизирал от коя страна на автомобила се е намирал подс. Г.. Предвид това противоречието е било отстранено и не съществува основание въззивният съд да се съмнява в достоверността на показанията на св. М.. Свидетелката В. Б. е полицейски служител, който се е движел заедно с тълпата протестиращи и е била на инкриминираното място и време, като е възприела действията на подсъдимите. Предвид естеството на работата й свидетелката е следяла за извършването на противоправни действия и вниманието й е било насочено към установяване на извършителите им. Същата дава описание на лицата, които е видяла да нанасят удари по автомобила – съответно за лице, което е удряло по предното стъкло, и лице, което е удряло по автомобила и е взело задната му регистрационна табела. По нейното описание лицата са били установени в тълпата и задържани по реда на ЗМВР. Не се установяват противоречия в свидетелския й разказ, поради което същият следва да бъде кредитиран като достоверен. Действително св. Б. твърди, че подс. Г. се е намирал от страната на шофьорското място на автомобила, но подборът на думи: „Лицето беше по средата, по-скоро към шофьорското място.“, сочи на колебливост у свидетелката, дължаща се на липса на спомен. Празнотата в показанията й не се отразява на тяхната достоверност, тъй като е отстранена чрез приобщените видеозаписи, кадрите от които ясно показват подс. Г. с описанието, което свидетелката дава за него, и изясняват неговата позиция спрямо лекия автомобил. Заедно със св. Б. се е придвижвал св. Д.Г., полицейски служител. Той също е възприел лицата, които са нанасяли удари по автомобила. Дал е тяхно описание на полицейските служители от ОСПС-СДВР, които са задържали въпросните лица. Поради това въззивният съд кредитира показанията му с доверие. Св. К.А. потвърждава, че подс. А. е блъскал по автомобила и е свалил задната му регистрационна табела. Св. С.Т. е бил на протеста, видял е нанасянето на ударите по автомобила, като посочва, че от ударите на лице с бяла шапка предното стъкло на автомобила се чупи. С оглед това, че показанията на тези свидетели съдържат относима към предмета на доказване информация, която се потвърждава от други доказателствени източници, съдът ги кредитира. Св. П.Д., св. Л. Л., св. Г. Б. и св. П.С. били полицейски служители към ОСПС-СДВР. Същите са пристигнали на място по сигнал за нарушаване на обществения ред. Задържали са подс. А., подс. Г. и св. В.Г., след като са им били посочени и предадени от други полицаи. Показанията им бяха ценени като достоверни, доколкото безпротиворечиво пресъздават съответните факти, които са възприели. Една част от следващата група свидетели не са възприели нанасянето на удари върху автомобила, а друга – макар да са видели нанасянето на удратие, не са възприели кои лица конкретно са ги нанасяли. Поради липсата на относима информация в тях показанията им не бяха ценени от съда при формиране на фактическите изводи по делото. Св. А.Р., св. Х.З. и св. В.Г. са присъствали на местопроизшествието и са били в непосредствена близост до автомобила, когато са били нанасяни удари върху него, но не са успели да видят кои лица са ги нанасяли. Св. Б.Б. е видял как автомобилът се движи бавно към кръстовището и тълпата се насочва към него, като го е обградила, както и нанасянето на удари по автомобила, но не е възприел кои лица от тълпата са нанесли ударите. Св. А.Б. не е била близо до автомобила и не е видяла кой е счупил предното му стъкло. Св. С. Д. е бил пред автомобила, откъдето е видял нанасянето на удари, като твърди, че друго лице, а не подс. Г. е нанасял ударите, от които се е счупило предното стъкло, без да посочва кое е лицето. Св. М. Бехар е бил на мястото на инцидента, видял е нанасяне на удари по автомобила, но не посочва кои лица са ги нанасяли. Св. С. Ц. не е възприел нанасянето на ударите по автомобила, тъй като е бил с гръб към местопроизшествието. Св. С. И.ов и св. Л. И.ова не са били близо до автомобила, съответно не са видели нанасянето на удари по него и счупването на стъклото. Св. Н.К. е видял лица да удрят по автомобила, но не посочва конкретно кои. Св. С.Б. била леко ударена от автомобила, като след това била избутана от тълпата и не е видяла непосредствено нанасянето на удари по автомобила и счупването на стъклото. Показанията на св. А.Б., св. Д.Г., св. Н.М. и св. П. Н. не съдържат информация за инкриминираните деяния, тъй като свидетелите са напуснали местопроизшествието, преди да се развият процесните събития, поради което въззивният съд също като първостепенния ги намери за неотносими и не ги ползва при установяване на фактическите си изводи. Същото важи и за показанията на св. Н.К., който изобщо не е присъствал на инкриминираното място. На база на така събрания по делото доказателствен материал първостепенният съд правилно е стигнал до правните изводи, че с поведението си всеки от подсъдимите Г. Г. и С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. От обективна страна подс. Г. Г. на 17.08.2020 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Шипченски проход“, около 21: 30 часа, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – за да попречи на Е. Н. М. да премине с управлявания от нея лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ••••••• СР през горепосоченото кръстовище, блъскал с ръце по лекия автомобил и счупил предно панорамно стъкло, като действията извършил пред двете й непълнолетни деца, намиращи се на задната седалка на автомобила, с което демонстрирал пренебрежително отношение към установения в страната правов ред. От обективна страна подс. С. А. на 17.08.2020 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Шипченски проход“, около 21: 30 часа, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – за да попречи на Е. Н. М. да премине с управлявания от нея лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ••••••• СР през горепосоченото кръстовище, нанесъл удари с ръце по капака и стъклото на лекия автомобил, свалил с ръце задна регистрационна табела на автомобила, като действията извършил пред двете й непълнолетни деца, намиращи се на задната седалка на автомобила, с което демонстрирал пренебрежително отношение към установения в страната правов ред. Съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК - "хулиганство", изисква от обективна страна извършване на непристойни действия, с които да се нарушава грубо общественият ред и да се демонстрира явно неуважение към обществото. Касае се за конкретно деяние, при което деецът демонстративно нарушава обществения ред чрез определено свое активно поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично), като цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. На второ място, необходимо е съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения ред. В задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ППВС № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. № 4/74 г.) се приема, че "непристойни действия" са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализират обществото. "Грубо нарушение на обществения ред" ще е налице, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения в обществото ред и морални норми. "Явно неуважение към обществото" е налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от други лица, на които са станали доС.ие. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу установения обществен ред (решение № 492 от 22.10.1982 г. по н.д. № 512/82 на II Н.О., ВС). Конкретните действия на двамата подсъдими са непристойни – същите са взели решение да спрат преминаването на автомобила, управляван от свидетелката М., като нанесат удари по него. Поведението на подсъдимите грубо нарушава обществения ред, тъй като е израз на брутална демонстрация против установения в обществото ред и морални норми на поведение спрямо останалите членове на обществото, и изразява явно неуважение към личността на свидетелите М.и и техните деца, както и към обществото като цяло. С действията си подсъдимите неправомерно са ограничили правото на придвижване на семейство М.и, като са посегнали с удари върху автомобила, с който последните са се движели. Проявата на агресия е непредизвикана и необоснована, тъй като св. М. е управлявала автомобила по пътното платно, където е липсвало обозначение, че движението е спряно, и съответно е имала право да продължи по пътя си, а подсъдимите не са се намирали на мястото, предназначено за пешеходци - тротоара. Св. М. е предприела преминаване през кръстовището при липса на хора непосредствено пред нейния автомобил и с ниска скорост, с оглед евентуална необходимост от спиране. Нещо повече, след като протестиращите граждани са обградили автомобила й, св. М. е управлявала автомобила си с изключително ниска скорост, което е ясна индикация за желанието й да премине напред, без да подложи на опасност заобиколилите я хора. На следващо място, посегателството върху чуждата собственост е отчетлив израз на неподчинението на подсъдимите към общоприетите норми на поведение и желанието им да установят свои собствени. Двамата са нанасяли удари върху автомобила при вече спряло положение на същия, от което следва, че не е имало обект, който да спрат, противно на това, което заявява подс. А.. При все че към момента на счупването на панорамното стъкло в една част от подс. Г. същото вече е било повредено от друго лице, е очевидно, че проявата му представлява вандализъм, който цели да скандализира обществото, а не да защити законоустановени ценности. Свалянето на задната регистрационна табела на автомобила от подс. А. отново показва, че същият не зачита установените в обществото правила. Ако същият действително е целял да запази информация относно процесния автомобил, за да бъде впоследствие идентифициран от органите на реда, то той е разполагал с други средства да стори същото, без да се намесва в правото на собственост на св. М., който е собственик на автомобила. Действията на подсъдимите несъмнено са насочени не просто срещу личността на гражданите, намиращи се в автомобила, но срещу обществото и установения в него ред, тъй като са извършени на публично място – оживено кръстовище в столицата, и в присъствието на множество хора, събрали се да протестират там. От субективна страна, подсъдимите Г. и А. като пълнолетни и вменяеми лица са могли да разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят. Същите са съзнавали, че извършваните от тях действия са непристойни по своя характер, че с тях се нарушава грубо общественият ред и извършвайки ги, са демонстрирали явно неуважение към обществото. Действията на подсъдимите са извършени съзнателно при форма на вината пряк умисъл. Двамата са искали да попречат на св. М. да премине с управлявания от нея лек автомобил през блокираното кръстовище, като съвсем съзнателно и цЕ.сочено са избрали да постигнат този резултат чрез осъществяване на нападение над автомобила й. Следователно те са съзнавали, че неизбежна последица от действията им е грубото нарушение на обществения ред и скандализирането на обществото, като са искали да предизвикат точно такъв ефект. Начинът на извършване на деянието – чрез нанасяне на удари по автомобила, някои от които са резултирали в счупване на негови съставни части, и при наличието на малолетни деца в него, говори за явна демонстрация на неуважение към личността на отделните граждани, което несъмнено навежда на извод, че извършителите са целяли да покажат, че не зачитат установените правила на поведение в обществото. Правилно първият съд е анализирал предпоставките за приложение на института на неизбежна отбрана и е отказал да го приложи. Въззивният съд също намира доводите на защитата в тази насока за неоснователни. Институтът на неизбежната отбрана изисква непосредствено, общественоопасно и противоправно поведение. То е непосредствено, когато в резултат от него е била засегната телесната неприкосновеност на нападнатия, т.е. била е създадена реална и непосредствена опасност за неговата личност. Нападението е противоправно, когато не е позволено от закона. Същото е общественоопасно, когато със своята внезапност и бруталност застрашава личността и здравето на нападнатия. Съгласно т. 2 от Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Както правилно е изяснил първият съд, в настоящия случай действията на подсъдимите не представляват неизбежна отбрана, тъй като св. М. не е осъществила нападение спрямо тях или правата на други протестиращи граждани. Същата е управлявала автомобила си на законоустановено място (на пътното платно за движение), като при приближаването на същия към процесното кръстовище не е имало хора непосредствено пред него. Както несъмнено се установи от доказателствата по делото, не свидетелката М. е предприела действия с автомобила си спрямо протестиращите хора, а те цЕ.сочено са отишли към автомобила, след като са го забелязали, и са го обградили, за да му попречат да премине. Поради внезапната поява на хората св. М. е продължила движението си с изключително ниска скорост. Поведението й свидетелства, че тя не е целяла да увреди появилите се граждани, а да им сигнализира желанието си да премине през кръстовището, с оглед което същото не може да се определи като общественоопасно и противоправно, съответно не може да послужи като оправдание за реакцията на подсъдимите лица. В този ред на мисли въззивният съд изразява съгласие с мотивите на първата съдебна инстанция относно правото на протест и законоустановените граници за упражняването му. Свободата на събранията и сдружаването е основно човешко право, защитено от правни актове, сред които и Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ). Съдържанието на чл. 11 от същата гласи, че всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, а упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. При тълкуването на посочената норма в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е утвърдено разбирането, че държавите са оправомощени да приемат правила, които регламентират провеждането на демонстрации и в частност да предвиждат изискване за депозиране на предварително уведомление за организирането им, тъкмо за да се гарантира балансът между правата и законните интереси на отделните граждани в обществото, като се предотвратят безредици и престъпления. Изключение от предварително уведомяване, когато такова се изисква, е допустимо в случаите на особени обстоятелства, когато незабавен отговор на политическо събитие под формата на спонтанна демонстрация може да бъде оправдан. В този смисъл са решенията на ЕСПЧ по делата „BUKTA и други срещу Унгария“, „ÉVA MOLNÁR срещу Унгария“, „BARRACO срещу Франция“, „BUDAHÁZY срещу Унгария“ и други. В настоящия случай не е било подадено предварително уведомление до Столична община за провеждането на протеста на кръстовището пред Румънското посолство, както изисква чл. 8 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Същевременно не се установяват извънредни обстоятелства, които да са предизвикали решението на демонстрантите да блокират въпросното кръстовище. Техните действия са били част от продължаващ повече от месец антиправителствен протест, поради което липсва причина, която да характеризира конкретната демонстрация като форма на незабавна реакция срещу дейността на правителството. Независимо от обстоятелството дали протестът е бил проведен при спазване на закона, свободата на събиране има ясно очертани граници, които изискват от демонстрантите да изразяват позицията си мирно, като се съобразяват с правата и свободите на останалите членове на обществото. В случая протестиращите са накърнили правото на Е. М. и семейството й на свободно придвижване, а част от тях са извършили и посегателство над правото на собственост на съпруга й И. М.. От всичко изложено следва, че действията на подсъдимите Г. и А. имат общественоопасен характер и не могат да бъдат оправдани като извършени при упражняване на правото на протест. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно първоинстанционният съд е освободил от наказателна отговорност подсъдимите А. и Г., защото са налице всички предвидени в нормата на чл. 78а от НК предпоставки за това. Престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е умишлено такова и предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробащия, както и обществено порицание, подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер, с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, както и не са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 7 от НК, които ограничават приложимостта на този институт. Подс. А. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Спрямо подс. Г. е бил прилаган институтът на чл. 78а от НК. Правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК възниква след изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно наказание. В случай че административното наказание не е било изпълнено, необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. Тези принципни положения са изведени в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС. По делото липсват доказателства дали подс. Г. е заплатил наложената му глоба, както и дали за събирането й е било образувано изпълнително дело. С оглед това и доколкото липсва съответен протест, който да позволи на въззивния съд да достигне до различен правен извод във вреда на подсъдимото лице, следва да се приеме, че с изтичането на двугодишен срок от налагане на наказанието изпълнението му се е погасило поради изтекла обикновена давност, както правилно е заключил първият съд. Само за прецизност въззивният съд отбелязва, че правното основание на давността е чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а не НК, тъй като наложеното наказание е административно по своя характер. На следващо място, след съобразяване на двугодшиния давностен срок и едногодишния срок за реабилитация правилно първият съд е приел, че считано от 28.06.2020 г., в периода след която дата попада инкриминираното деяние, за подс. Г. е възникнало правото повторно да бъде освободен от наказателна отговорност. При определяне на размера на наложените на подсъдимите административни наказания „глоба“, първият съд законосъобразно е индивидуализирал същите и е определил минимален размер от по 1000 лева за всеки подсъдим. Правилно чистото съдебно минало на подсъдимите не е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е предпоставка за прилагането на института на чл. 78а от НК. Въззивният съд също като първостепенния съд не установи наличието на отегчаващи вината обстоятелства и по отношение на двамата подсъдими. Вярно е, че от извършените престъпления са произтекли несъставомерни вреди – от имуществен характер спрямо автомобила, и от неимуществен – за семейство М.и, но следва да се отчете, че за настъпването им са допринесли действията на много други неустановени по делото лица, поради което значително по- малкия принос на подсъдимите не следва да се възприеме като самостоятелно отегчаващо вината обстоятелство. Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимите и в тази й част присъдата на СРС следва да се потвърди. По релевираното искане от поверениците на частните обвинители за присъждане в тежест на подсъдимите на направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за изплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна помощ, въззивният съд намира, че същото следва да бъде предявено пред първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, за да не бъдат лишени подсъдимите от правото на жалба и проверка на закоността на произнасянето предвид необжалваемостта на настоящото решение. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският градски съд, XV въззивен състав