Решение № 1695 от 27.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 228/2024 г.

Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 256, ал. 1 във вр с чл. 255 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМвР). Образувано е по жалба, подадена от „...-М.“ ЕООД, ЕИК 200925087, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Н. С. Е., против Заповед № 712700-8/07.02.2024 год. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 255 от ЗМВР, издадена от началника Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Разлог при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – [област], с искане за нейната отмяна, като неправилна и незаконосъобразна. Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт, като се твърди че не са налице законовите предпоставки да налагане на ПАМ. Твърди се, че административният акт е издаден без да изяснена и отразена фактическата обстановка, немотивирана и е в разрез с целта на закона. В подкрепа на оспорването се сочи, че въпросната заповед е без посочен адресат на акта, включително не е индивидуализиран обекта, предмет на заповедта, както и че административния орган не е посочел датата на извършване на нарушението. Твърди се също така, че административния орган не е конкретизирал времетраенето, срокът за който се налага принудителната административна мярка. Иска се заповедта да бъде отменена. С жалбата се претендират деловодни разноски. Въпреки редовното и своевременно призоваване за проведеното открито съдебно заседание, за оспорващото дружество не се явява законен представител. Административният орган, К. Д. – началник Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Разлог при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – [област] към Министерството на вътрешните работи (МВР) не се явява в проведеното открито съдебно заседание, не изпраща представител и не взима отношение по жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събраните доказателства, безспорно се установява, следното: От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното: На 24.01.2024 год., А. В., на длъжност инспектор ПБЗН при РСПБЗН – Разлог е извършил проверка в дървопреработващ цех, стопанисван от „... М.“ ЕООД, находящ се в долен стопански двор на [населено място]. Проверката е извършена в присъствието на свидетеля В. Т. - инспектор ПБЗН при РСПБЗН – Разлог и в присъствието на Н. Е., управител, представляващ „... М.“ ЕООД. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен акт № КА-ПБЗН-БЛ2-4-1/ 24.01.2024 г. Установено е, че в процесният дървообработващ цех е монтирано технологично оборудване - котел на твърдо гориво, използван за сушилня на пелети, за който няма технологични инструкции и технически спецификации. В изготвеният констативен акт е посочена като нарушена нормата на чл. 55, т. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г., попр., бр. 105 от 19.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г.) С констативния акт, длъжностното лице изготвило същият е направило предложение, актът да послужи за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка по ЗМВР – спиране ползването на котел за сушилня за пелети в дървообработващ цех на дружеството-жалбоподател „...-М.“ ЕООД, ЕИК 200925087, [населено място], находящ се в долен стопански двор на [населено място]. Констативният акт е подписан от проверяващото длъжностно лице - А. В., на длъжност инспектор ПБЗН при РСПБЗН – Разлог и от присъствалия на проверката – В. Т., инспектор ПБЗН при РСПБЗН – [община]. За ръководител на обекта е посочен управителят на дружеството жалбоподател, Н. Е., който също така е подписал въпросния акт. Последвало е издаването на Заповед № 712700-8/07.02.2024 год. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 255 от ЗМВР, от началника Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) – Разлог при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) – [област], с която въз основа на констатираното нарушение на чл. 55, т. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 255 от ЗМВР, е заповядано да се спре ползването на котел за сушилня за пелети в дървообработващ цех на дружеството-жалбоподател „...-М.“ ЕООД, ЕИК 200925087, [населено място], находящ се в долен стопански двор на [населено място], считано от 19.02.2024 год., чрез поставяне на лепенка с печат на котела на твърдо гориво. Заповедта е връчена на управителя, представляващ дружеството-жалбоподател Елчинов на 19.02.2024 год., което е удостоверено с подписа на последния, видно от разписката на оспорената заповед. Жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – [област] на 20.02.2024 год., входирана в съда с вх. № 311. От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи: Оспорването е процесуално допустимо. Същото е насочено срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, съобразно чл. 25, ал. 14 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, (Издадена от министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр. 100 от 5 Декември 2014г., изм. и доп.) Жалбата е предявена от адресат на оспорения неблагоприятен за последния административен акт, в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество жалбата, според съда е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно чл. 17 от Наредба № 8121 з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, контролни проверки на обектите се извършват за установяване съответствието им с изискванията на Наредба № 8121 з-647/2014 г., а на строежите – за установяване съответствието им с приложимите към строежа строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Резултатите от извършените контролни проверки на обекти в експлоатация се отразяват в констативен протокол с минимален обхват съгласно приложение № 2, при условие че липсват обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове. В случая извършващите проверката са установили обстоятелства, не налагащи издаването на друг административен акт в каквато насока са данните от допълнително изисканата от съда информация. Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по ЗМВР или с дейности, които създават опасност от възникване на пожари и производствени аварии, както и за отстраняване на вредните последици от тях се налагат следните принудителни административни мерки: 1. Спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, водени на отчет в ГДПБЗН – МВР; 2. Спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти извън посочените в т. 1; и 3. Спиране на строителството и използването на инсталации, уреди и съоръжения с ограничено действие. В настоящата хипотеза е наложена принудителна административна мярка по т. 3, а именно спиране използването на съоръжение-котел за сушилня на пелети, като този вид мерки по силата на чл. 25, ал. 4, т. 3 от същата Наредба се налагат със Заповед, издадена от директорите на СДПБЗН/РДПБЗН или началниците на РСПБЗН. Горното сочи на извода, че оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от оправомощено длъжностно лице по реда на чл. 25, ал. 4, т. 3 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., което правомощие по силата ал. 1 на чл. 25 от Наредбата е във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 255 от ЗМВР. По силата на ал. 2 на чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, производствата по налагане на принудителните мерки започват с изготвяне на констативен акт за нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност, който се съставя от органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК. Въз основа на констативния акт по ал. 2 се издава заповед за налагане на ПАМ. Производството е започнало със съставянето на Констативен акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съобразно чл. 25, ал. 2 от цитираната наредба, който е бил връчен на представляващия дружеството-жалбоподател и му е била предоставена възможността да представи възражение по този акт. По преписката няма данни да са постъпили възражения в предвидения срок. Процедурата е спазена, както по отношение на компетентността на контролния орган осъществил проверката, така и по отношение на нормативните изисквания по отношение на поредността и вида на извършените процесуални действия и надлежното издаване на присъщите административни актове, обективиращи същите. Заповедта е издадена в съответната писмена форма и е надлежно мотивирана с излагането на фактически и правни основания за издаването й. Същата съдържа необходимите реквизити, посочени в приложение № 10 на Наредбата, както и точното правно основание за издаването й. Посочени са изрично относимите разпоредби от ЗМВР /чл. 255/ и съответната Наредба. Актът е мотивиран с посочването на фактическите констатации, направени с Констативен акт от 24.01.2024 г. и посочване на правната норма, която е нарушена. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя касаещо законосъобразността на оспорената заповед, обосновано от твърдението за непосочване в нарушение на закона на срок, за който е наложена оспорената ПАМ. В разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. и чл. 255 и чл. 256 от ЗМВР, законодателно не е регламентиран конкретен максимален срок за действие на заповедта. Напротив, наложената ПАМ подлежи на отмяна по реда на чл. 25, ал. 11 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. от органа, който я е наложил, чрез издаване на нарочна заповед (приложение № 16). Последното сочи на извода, че действието на наложената ПАМ не е обвързано от конкретен срок, с изтичането, на който същото отпада ex lege. Отмяната за заповедта, с която е наложена ПАМ, нормативно е обоснована от издаването на нарочна заповед след отстраняване на причините довели до налагане на мярката, в частност след установено от страна на компетентните органи съответствие на обекта с изискванията на Наредба № 8121 з-647/2014 г. Съдът установи, че не е посочена нормата на чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, която регламентира цялото производство по издаване на този вид ПАМ, включително и компетентността на органа, което обаче, не е съществено нарушение, водещо до отмяна на оспорената заповед, доколкото от съдържанието на същата се извлича правното основание и това нарушение не води до друг правен резултат. Горното сочи на извода, че при издаване на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът приема, че оспорената заповед не противоречи и на материално-правните разпоредби. Конкретните факти, покриващи хипотезите за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 25 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. и Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, са установени с констативния акт за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съставен от компетентно длъжностно лице. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършените нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, съдът приема за безспорно установени. Констатираното от страна на контролните органи нарушение на чл. 55, т. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите се изразява в не наличие на технологични инструкции и технически спецификации за монтираното в дървообработващ цех, стопанисван от „...“ ЕООД, находящ се в долен стопански двор на [населено място] технологично оборудване - котел на твърдо гориво, използван за сушилня на пелети. Въпреки изрично указаната доказателствена тежест на жалбоподателя и предоставената възможност за ангажиране на доказателства в хода на съдебното разглеждане на спора, от страна на последният не се представиха такива установяващи наличието на изискващите се съгласно нормативното изискване технологични инструкции и технически спецификации. Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да преустанови или предотврати нарушения на нормите за пожарна безопасност и последиците им. Ето защо атакуваната заповед се явява издадена в съответствие и с целта на закона. От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът намира, че обжалваната Заповед е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт не противоречи на материалноправните норми и съответства с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В настоящото производство ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът