Решение № 190 от 2.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД срещу отказ N 20231116173100-4/22.11.2023 г. на АВ, постановен по заявление за вписване на прехвърляне на дружествени дялове. Според жалбоподателят отказът е незаконосъобразен, защото със заявлението е представено пълномощно за извършване на разпореждане с дружествени дялове, което е с нот.заверка на подписа. Сочи се, че в Италия, където е извършена упълномощителната сделка, в кръга на нотариалните удостоверявания не се включва заверка на съдържанието на представен пред нотариуса документ. Излагат се съображения, че съгласно правилото на чл.61, изр.2-ро КМЧП е достатъчно да се спази формата по местоизвършване на сделката, а за процесното упълномощаване не са приложими правилата на чл.56 и чл.58 КМЧП. Освен това, доколкото за прехвърлителната сделка по чл.129 ал.2 ТЗ е предвидено изискване за писмена форма с нот.заверка на подписа и на съдржанието, то за упълномощаването на основание чл.37 ЗЗД е достатъчно да се спази писмена форма с нот.заверка на подписа, без да е необходимо и да се удостоверява съдържанието. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ и да се впише заявеното прехвърляне на дружествените дялове. АВ е подала отговор, с който оспорва жалбата с довода, че отказът е законосъобразен, защото представеното със заявлението пълномощно за сключване на договор за продажба на дружествени дялове не е с нот.заверка на подписа и на съдържанието. Със заявление вх. N 20231116173100/16.11.2023 г. е поискано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД – прехвърляне на дружествени дялове от М.П.П. на Б.М. и на М.М.. Към заявлението е приложено пълномощно, с което М.П.П. е упълномощила И.Д.Ш. да я представлява при сключване на договор за продажба на дялове от капитала на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД, както и да договоря сам със себе си. Документът е с нот.заверка на подписа, удостоверена от нотариус в Италия. Представено е пълномощно, с което М.М. е упълномощил И.Д.Ш. да го представлява при сключване на договор за продажба на дялове от капитала на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД, както и да договоря сам със себе си. Документът е с нот.заверка на подписа, удостоверена от нотариус в Италия. Представено е пълномощно, с което Б.М. е упълномощила И.Д.Ш. да го представлява при сключване на договор за продажба на дялове от капитала на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД, както и да договоря сам със себе си. Документът е с нот.заверка на подписа, удостоверена от нотариус в Италия. Представен е протокол от 13.11.2023 г. на ОС на съдружниците във „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД, с който е взето решение за даване на съгласие на М.П.П. да прехвърли дружествените си дялове на М.М. и на Б.М., както и за приемането на тези лица за съдружници. Представен е договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.11.2023 г., от който се установява, че М.П.П. е продала на М.М. 837 дяла от капитала на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД срещу цена от 837 лв. Договорът е с нот.завека на подписите и на съдържанието. Представен е договор за прехвърляне на дружествени дялов от 13.11.2023 г., от който се установява, че М.П.П. е продала на Б.М. 838 дяла от капитала на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД срещу цена от 838 лв. Договорът е с нот.завека на подписите и на съдържанието. Представени са декларации по чл.129 ТЗ. По реда на чл.43 ал.2 КМЧП жалбоподателят е представил превод на Закон N 89 от 16.02.1913 г. за организацията на нотариалната дейност и нотариалния архив на Република Италия. По заявлението е постановен обжалваният отказ, с който е прието от длъжностното лице, не са изпълнение изискванията за форма по отношение на пълномощните са сключване на договорите за прехвърляне на дялове, защото те не са с нот.заверка и на съдържанието. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е отказ да се впише прехвърляне на дружествени дялове по чл.129 ал.2 ТЗ. Според съда обжалваният отказ е незаконосъобразен. Това е така, защото от представените със заявлението документи се установява, че фактическият състав на чл.129 ал.2 ТЗ е осъществен в пълнота. Към заявлението е представен протокол от протокол от 13.11.2023 г. на ОС на съдружниците във „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД, който обективира взето решение за даване на съгласие на съдружника М.П.П. да прехвърли дружествените си дялове на М.М. и на Б.М., както и за приемането на приобретателите на дяловете за съдружници. В случая е налице валидно решение по чл.137 ал.1, т.2 ТЗ, взето от ОС на съдружниците, който има качеството на компетентен орган, за съгласие за прехвърляне на дружествени дялове и за приемане на приобретателите за нови членове. Доколкото в дружествения договор – т.7.5, е предвидено, че за решението за приемане на нови съдружници и за прехвърляне на дружествени дялове се съставя протокол в обикновена писмена форма, случаят попада в хипотезата на чл.137 ал.4, предл.2-ро ТЗ, която допуска отклонение от изискването за нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието на протокола на ОС, когато в дружествения договор е предвидена писмена форма. По делото са представени два договора от 13.11.2023 г., с които съдружникът М.П.П. е продала на М.М. 837 дяла от капитала на „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД, а на Б.М. 838 дяла. Договорите са с нот.заверка на подписите и на съдържанието, извършени едновременно, поради което предвиденото в нормата на чл.129 ал.2 ТЗ изискване за форма е спазено. При сключване на двата договора за прехвърляне на дружествени дялове страните по тях са били представлявани от един и същ пълномощник /И.Д.Ш./, който се легитимира с пълномощни с нот.заверка на подписите на упълномощителите, а в пълномощните всеки от представляваните е дал съгласието си представителят да може да договаря от негово име с друго лице, което той също представлява. В този случай изискването на чл.38 ал.1 ЗЗД е спазено. Възловият в производството въпрос е концентриран около изискването за форма на пълномощните, с които представителят е упълномощен да представлява упълномощителите за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове. Доколкото нормата на чл.129 ал.2 ТЗ изисква договорът за прехвърляне на дружествени дялове да се сключи в писмена форма с нот.заверка на подписите и на съдържанието, извършени едновременно, то съобразно правилото на чл.37 ЗЗД пълномощното за сключване на такава сделка следва да е в писмена форма с нот.заверка на подписите и на съдържанието, извършени едновременно. В случая обаче пълномощните са съставени в писмена форма само с нот.заверка на подписите на упълномощителя, но не е извършено нотариално заверяване на съдържанието. Пълномощните изхождат от италиански граждани, съставени са на територията на Република Италия, а заверката на подписа на упълномощителя във всяко едно пълномощно е извършена от италиански нотариус. След като упълномощителните сделки са извършени на територията на Република Италия, по отношение на изискванията за форма следва да се приложи действащото на територията на Република Италия право. Това е така, защото формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката, поради което достатъчно е да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката (locus regit formam actus) – чл.61 КМЧП. По реда на чл.43 ал.2 КМЧП е установено със съдействието на жалбоподателя съдържанието на чуждото право и е представен превод на Закон N 89 от 16.02.1913 г. за организацията на нотариалната дейност и нотариалния архив на Република Италия. В нормата на чл.72 са регламентирани действията на нотариуса при извършване на заверяване на подписи, положени върху частен документ, но в италианския закон липсва норма, аналогична на предвидената в българското право в чл. 590 ал. 4 ГПК - едновременно удостоверяване от нотариуса на подписите и на съдържанието на документ. В този случай съдът намира, че упълномощителните сделки отговарят на предвидените в Закон N 89 от 16.02.1913 г. за организацията на нотариалната дейност и нотариалния архив на Република Италия изисквания относно нотариалната заверка на подпис, положен върху частен документ. След като в Закон N 89 от 16.02.1913 г. за организацията на нотариалната дейност и нотариалния архив на Република Италия не е предвидена норма, аналогична на нормата на чл.590 ал.4 ГПК, която да предвижда нотариусът да извършва едновременно удостоверяване на подписите и на съдържанието на документ, съдът приема, че е достатъчна извършената от италианския нотариус заверка на подписа, положен от упълмномощителя. Когато българският закон изисква нот.заверка на подписа и на съдържанието на сделката – чл.129 ал.2 ТЗ, не е необходимо пълномощното за сключване на тази сделка да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно (съгласно изискванията на чл. 37 ЗЗД), след като са спазени изискванията в Република Италия за форма за овластявянето /решение № 67 от 06.04.2020 г. по гр.д. № 2151/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Овластителната сделка за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на регистрирано в Република България търговско дружество може да бъде извършена в чужбина според изискванията за форма на българския закон, но съдът приема, че формата е спазена, защото са съобразени изискванията за такова овластавяне в Република Италия, в която е извършена овластителната сделка - решение № 101 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 829/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; в подобен смисъл са решение № 50259 от 24.03.2023 г. по гр.д. № 242/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 23 от 10.12.2019 г. по гр.д. № 3808/2017 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. Следва да се спомене, че изискването за форма на упълномощителната сделка за сключване на договор за продажба на дружествени дялове не попада в обхвата на чл.58 КМЧП. При тези факти съдът намира, че двата договора за прехвърляне на дружествени дялове от 13.11.2023 г. са сключени от надлежно упълномощено лице, поради което са породили правно действие по смяна на собствеността върху дяловете. При наличие на валидно взето на 13.11.2023 г. решение от ОС на съдружниците във „Ф.А.Ф. Р.Е.••••“ ООД за съгласие да се прехвърлят дружествените дялове и за приемането на техните приобретатели за съдружници, съдът приема, че са налице всички предпоставки да се допусне вписване на прехвърлянето на дяловете. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ следва да бъде отменен и да се допусне поисканото вписване на прехвърлянето на дружествени дялове. Мотивиран съдът