Решение № 3967 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 833/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.104 АПК, вр. с чл.57, ал.1, т.2 и чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ).

Делото е образувано по жалба от Община Никопол, ЕИК 000413885, представлявана от кмета на общината И. С., чрез адв. Р. И. В. от САК, срещу Решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. на заместник министър на МРРБ и Ръководител на управляващия орган /УО/ на ОПРР 2014-2020 г. за изменение на Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г., издадено във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) по реда на чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК, за отказ от верификация на плащания в размер на 34 023, 32 лв. по АДБФП № BG16RFOP001 -2.001-0097-C02 „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, с бенефициер Община Никопол.

Сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи в жалбата, че с писмо с изх. № 99-00-6-854/04.10.2018 г. на ръководителя на УО на програмата общината е получила справка за верифицирани разходи по разходооправдателни документи и Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. на административния орган за отказ от верификация. От писмото и приложенията към него става ясно, че от общо отчетените 725 920, 64 лв. по проекта разходи, плащания в размер на 34 344, 80 лв. не се верифицират. Неверифицираните разходи са във връзка с установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от искане за окончателно плащане за сума в размер на 33 881, 58 лв., представляващи 5% от допустимите и подлежащи на верификация разходи по договор с изпълнител „ВЕЛ- КАМ“ ЕООД и във връзка установени надвишавания на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи за сума в размер на 463, 22 лв. Твърди, че от писмо с изх. № 99-00-6-854/04.10.2018 г. и приложенията към него е видно, че ръководителят на Управляващия орган е предоставил на бенефициера конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения за липса на несъответствия на процесните разходи в размер на 34 023, 32 лв. с условията за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), за които да се постанови отказ от верификация. Тези създадени с писмо с Изх. № 99-00-6-854/04.10.2018 г. и приложения към него уверения имат за източник самия орган, т.е. този, комуто държавата единствено е предоставила правомощието да се произнася по начин, който поражда правни последици, по въпроса има или няма извършени недопустими разходи, т.е. източникът на предоставените на бенефициера уверения е оправомощен и достоверен. Дадените уверения, доколкото са фактически и правно мотивирани и съдържат ясно и точно изразено волеизявление на органа относно допустимостта на разходите, са в състояние да породят у бенефициера оправдано очакване.

Този акт, предвид липсата на установена недопустимост на разходите по СМР, които не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но са предписани в техническото обследване, е бил изцяло благоприятен за адресата му, бенефициерът не е имал правен интерес да го обжалва, респ. по делото липсват доказателства, че актът е бил обжалван или протестиран. За да се отмени или измени този влязъл в сила акт, от който има придобити права, трябва да се приложат правилата за възобновяване на административното производство. В ЗУСЕФСУ съществува разпоредбата на чл. 74, която въвежда правилото, че при условията и на основанията по чл. 99 от АПК, размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на одитен орган. За възобновяване на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от АПК. Това е единствената разпоредба, която установява правила за възобновяване, които се различават от общите, възприети в АПК. Различието е единствено в насока на това, че предложение за възобновяване може да направи и одитен орган. Доколкото в настоящия случай делото няма за предмет решение за финансова корекция /ФК/, то приложимите правила за възобновяване на едно приключило административно производство, са тези по АПК (глава Седма, чл. 99 — 106 от АПК).

Сочи се още в жалбата, че възобновяването на производството по издаване на административен акт е специално, стриктно регламентирано производство, при което се преодолява правилото, че влезлият в сила, и поради това стабилен административен акт, не може да бъде преразглеждан. Този правен способ се прилага при лимитативно изброени основания в чл. 99, т. 1 - 7 АПК и при точно регламентирана процедура — чл. 100 и сл. АПК, включително общите правила за издаване на административен акт. Жалбоподателят сочи, че Решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г. за изменение на Решение № РА-02-36-1240 от 04.10.2018 г., е произнесено, без на общината да бъде осигурена възможност за участие в административното производство по неговото издаване съобразно изискванията на чл. 26 от АПК и при отсъствие на материалноправните предпоставки на чл. 99, т. 2 от АПК - непълнота на фактическия и доказателствения материал, която не се дължи на процесуално нарушение или небрежност, а на обективна невъзможност да се разкрие обективната истина по време на висящността на производството по издаване на административен акт. Новооткрити по смисъла на закона са онези обстоятелства или доказателства за правно или доказателствено релевантни факти, които не са могли да бъдат включени в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страните. Нормите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК задължават органа да издаде индивидуалния административен акт, след като служебно събере всички доказателства и изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посоченото в обжалваното решение новооткрито обстоятелство (сертификат от Ново обследване за проследяване на отчетените индикатори) е бил представен на органа още на 4.08.2020 г. (писмо с изх. № 04-145 от 03.08.2020 г., изпратено по ИСУН) и последният е могъл своевременно да проведе надлежно производство за изменение на процесния акт, с който въпросните разходи са верифицирани. С изтичането на преклузивния 3-месечен срок за възобновяване на производство по реда и при условията на чл. 99, т. 2 АПК, е преклудирана възможността на органа да постанови последващ ИАА, с който да изрази воля в обратна насока.

Моли да се отмени решението, като се присъдят направените разноски.

Ответникът, в придружителното писмо към жалбата /л.2/ сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят- Община Никопол се представлява от адв.Воински с пълномощно на л.10 от делото, който поддържа жалбата, моли съда да отмени оспореното решение, претендира разноски.

Ответникът - Ръководителят на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020, в съдебно заседание не се представлява. Депозирал е писмени бележки чрез упълномощен юрисконсулт В., която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Община Никопол е бенефициер по сключен административен договор № BG16RFOP001-2.001-0097-С01/10.09.2016 г. и анекс към него № BG16RFOP001-2.001-0097-C02/17.10.2017 г. за изпълнение на проектно предложение № BG16RFOP001-2.001-0097 „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол" /приобщени на електронен носител- л.14 от делото/, като административният договор е приобщен и на л.60 и сл. от делото.

Във връзка с договора Община Никопол е провела процедура за избор на изпълнител по обществена поръчка – публично състезание по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП, като е сключила договор с избрания за изпълнител „ВЕЛ-КАМ“ЕООД – договор с рег.№ 163/19.06.2017 г. /л.430-438 от дело 284/2023/.

След приключване на СМР и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация /л.1 от класьор №2 към дело 284/2023/, общината е извършила ново обследване на сградата, като е издаден Сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация номер 428ЙДГ103 /л.1 и сл. от класьор 1 към дело 284/2023/.

Постановено е Решение за налагане на финансова корекция № РД-02-36-311/20.03.2023 г. от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., по проект с наименование: „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, финансиран по ОПРР 2014-2020, процедура BG16RFOP001-2.001 - Енергийна ефективност в периферните райони, изпълняван от Община Никопол. Това решение е било предмет на дело 284/2024. С Решение № 549 от 30.11.2023 г. по адм. д. № 284/2023 г., Административен съд-Плевен е отменил решението за налагане на ФК, като това решение е оставено в сила с Решение № 6725 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2024 г. Видно от тези решения, правилно са установени фактите по отношение на индикаторите "Намаляване на емисиите на парникови газове: Очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове" и "Енергийна ефективност: Понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради", за които след проверка е установено, че не са изпълнени изцяло, като неизпълнението възлиза на 6, 72 %. За това неизпълнение неправилно е била наложена финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, доколкото неизпълнението на одобрени индикатори попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Но в тази хипотеза, при съобразяване с т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, при изпълнение от 93, 28 % не се налага ФК.

Предмет на разглеждане по настоящото дело е Решение № РД-02-14-1559/28.08.2024 г. на заместник министъра на МРРБ и Ръководител на управляващия орган /УО/ на ОПРР 2014-2020 г. за изменение на Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г., издадено във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) по реда на чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК, за отказ от верификация на плащания в размер на 34 023, 32 лв. по АДБФП № BG16RFOP001 -2.001-0097-C02 „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, с бенефициер Община Никопол.

В решението се сочи, че УО възобновява по собствена инициатива административното производство по издаване на Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г. за отказ от верификация на разходи по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 с бенефициент община Никопол, постановено от същия орган, поради констатирани недопустими разходи за изпълнени строително-монтажни работи (СМР) в искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г., които не отговарят на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), условия във връзка с чл. 76 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 между МРРБ и община Никопол.

Изложени са следните мотиви:

На 5.10.2020 г. е извършена планирана проверка на място от РО „СЗР“ на Община Никопол по проект „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, във връзка с изпълнение на Годишен план за 2020 г. за приключили проекти.

В обхвата на проверката е заложено и проверка на постигнатите индикатори по проекта, въз основа на въведената с Докладна записка № 91-П-61/13.02.2018 г. процедура за отчитане на заложените стойности при приключване на даден проект и специфичен подход за проследяване на реално постигнатите стойности на индикатори.

С оглед спазване на задължението по АДБФП за постигане на заложените в проектните предложения индикатори за изпълнение (продукт) и съответно тяхното доказване, бенефициентът Община Никопол е извършил ново обследване за енергийна ефективност в срока по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕ и е представил в раздел „Кореспонденция“ № BG16RFOP001-2.001-0097-C02-M056 от 04.08.2020 г. нов сертификат за енергийните характеристики на обект „Региони в растеж обновява Общинска администрация Никопол“, предмет на интервенция по договора.

Регионален отдел „СЗР“ е проследил стойностите на отчетените индикатори, както и процента на енергийните спестявания по АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 с Община Никопол, като в резултат от проверката, е установено следното:

По отношение на доказателствата за изпълнение на дейностите по бюджетен ред 5.1 „Разходи за инженеринг“, представени от бенефициента по договор № BG16RFOP001-2.001-0097-C01-S-01 от 19.06.2017 г. с изпълнител „ВЕЛ-КАМ“ ЕООД относно обект на интервенция „Проект за енергийно обновяване на сградата на общинска администрация гр. Никопол, ул. „Ал. Стамболийски“ №5“, е извършена повторна проверка за допустимост на разходите за строително – монтажни работи (СМР). При проверката на представените документи към искането за плащане е установено, че в извършените и актувани СМР са включени дейности, които не са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проекта.

Съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“ – „СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и др.), могат да бъдат финансирани само, ако с предложените мерки по проект по ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и повече от 60% енергийни спестявания. Изискването за повече от 60% енергийни спестявания следва задължително да се спазва, когато описаните СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване. В случай, че с изчислените спестявания на база годишен разход на първична енергия при актуалното състояние и годишен разход на първична енергия след въвеждане на енергоспестяващи мерки за жилищна сграда се постигат по – малко от 60% енергийни спестявания (съгласно сертификата за енергийни характеристики на сградата), за съответната сграда могат да бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване, и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Всички останали мерки, включително описаните като задължителни в техническите паспорти на сградата извън конструктивното укрепване, не са допустими за финансиране с БФП, и ако бъдат включени в проектното предложение, следва да бъдат финансирани със собствени средства. За тези сгради, допустими за финансиране с БФП са:

-изпълнение на всички енергоспестяващи мерки, които са предписани като задължителни за сградите в обследването за енергийна ефективност и които водят до най-малко клас на енергопотребление „C“;

-изпълнение на мерки по конструктивно възстановяване/усилване, които са предписани като задължителни в техническото обследване на сградите;

-изпълнение на мерки, свързани с подобряване на достъпа за лица с увреждания до сградите в съответствие с Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания и съгласно въпросите и отговорите по процедурата.

За горецитирания обект „Проект за енергийно обновяване на сградата на общинска администрация гр. Никопол, ул. „Ал. Стамболийски“ №5“ - от представения сертификат за енергийни характеристики на сградата, е установено, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки сградата е достигнала енергийно спестяване в размер на 58, 84%, което е потвърдено и в хода на адм. дело № 284/2023 год. по описа на Административен съд - Плевен чрез съдебно-техническа експертиза. Същевременно в представените протоколи за приемане на извършени СМР от 20.09.2017 г. и 01.12.2017 г. са актувани и платени позиции, свързани с ремонтни работи по мълниезащитна и заземителна инсталация, възстановяване на козирки, изпълнени дейности, свързани със сградна водопроводна и канализационна инсталации, както и с доставка и монтаж на метални врати и полагане на каменна вата. Изпълнените ремонтни дейности не са допустими за финансиране с БФП съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“, тъй като сградата не достига 60% енергийно спестяване на първична енергия. Същите ремонтни дейности са посочени подробно в таблица.

В тази връзка, в искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г. не подлежат на верификация разходи в размер на 35 226, 91лв. с ДДС (тридесет и пет хиляди двеста двадесет и шест лева и 91 ст.), представляващи общата стойност на актуваните, но недопустими за финансиране с БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), условия във връзка с чл. 75 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 между МРРБ и община Никопол.

В резултат на гореизложеното:

Добавя т. 2 към Решение № РД-02-36-1240 от 4.10.2018 г., както следва: т. 2. Не извършва верификация на разходи в размер на 35 226, 91 лв. с ДДС (тридесет и пет хиляди двеста двадесет и шест лева и 91 ст.), представляващи общата стойност на актуваните СМР, но недопустими за финансиране с БФП, отчетени в искане за окончателно плащане № 2 от 09.03.2018 г., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия, във връзка с чл. 75 и чл. 84 от Общите условия към сключения на 10.09.2016 г. АДБФП № BG16RFOP001-2.001-0097-C02 между МРРБ и община Никопол.

Поради нередност с НИН ОПРР20/18/ЕФРР/376 от Регистъра на нередностите, е неверифицирана сума, представляваща част от възстановените на бенефициента разходи -35 226, 91 лв. Неверифицираната сума по установената нередност, относима към разходите в размер на 35 226, 91 лв., е 1 761, 35 лв. или 5 % от тях.

Верифицираната и платена сума в искане за плащане № 2 (окончателно) от 9.03.2018 г., в размер на 33 465, 56 лв. (тридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и пет лв. и 56 ст.), представляваща разликата между стойността на установените недопустимите разходи (35 226, 91 лв.) и относимите към тях неверифицирани разходи поради регистрирана нередност (1 761, 35 лв.) представлява вземане.

Установеното вземане е към искане за окончателно плащане № 2/09.03.2018 г. и изплатено с фактури, както следва:

1. По фактура № 1000001232 от 21.09.2017 г.:

• по б. р. II. 5.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) сума в размер на 6 650, 67 лв.;

• по б. р. IV.30.1 „ДДС (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим)“ сума в размер на 1 330, 13 лв.

2. По фактура № 1000001263 от 20.12.2017 г.:

• по б. р. II. 5.1. „Разходи за строителни и монтажни работи“ (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) сума в размер на 21 237, 30 лв.;

• по б. р. IV.30.1 „ДДС (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим)“ сума в размер на 4 247, 46 лв.

Коригира се т. 1 към Решение № РД-02-36-1240 от 04.10.2018 г., както следва:

Ръководителят на управляващия орган на програмата, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите съдържат в себе си максималните размери за определени категории разходи. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189, максималните размери за определени категории разходи се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта.

Във връзка с горепосоченото, във връзка с новоустановените недопустими разходи за СМР и регистрираното вземане в размер на 33 465, 56 лв., УО извърши повторна проверка за спазване на максимално заложените нива на съответните категории разходи, които са определени в т. 4.5.1 от Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-2.001 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“. В резултат от проверката, е установено следното:

При общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване след регистрираното вземане в размер на 538 977, 47 лв., максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 10 779, 55 лв., или 2 % от преките допустими разходи. Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление с натрупване по проекта са в размер на 11 800, 53 лв. В резултат, е констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на 1 020, 98 лв., в т.ч. неверифицирани разходи в окончателното искане за плащане - 463, 22 лв. и съответните разходи във връзка с регистрираното вземане - 557, 76 лв.

Във връзка с гореописаното, не се верифицира нова сума в общ размер на 557, 76 лв., представляваща сумата на установените надвишения на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани преки разходи, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т.2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189. Неверифицираните разходи са разпределени по следното бюджетно перо:

По б. п. I.1.1 Ръководител на проект (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим), не се верифицират разходи в размер на 557, 76 лв., възнаграждение на А. К. П. в т.ч. от Ведомост 17 от 31.01.2018 г. – 317, 79 лв. и Ведомост 16 от 31.12.2017 г. - 239, 97 лв.

С оглед на гореизложеното се отчита публично вземане в общ размер на 34 023, 32 лв. (тридесет и четири хиляди двадесет и три лв. и 32 ст.) към бенефициента – Община Никопол, представлявана от Е. А. Ц. - кмет, с адрес гр. Никопол, п. к. 5940, ул. „Ал. Стамболийски“ № 5, като фактическата обстановка, мотивите и изводите са изложени в приложения Акт за установяване на публично вземане.

Това решение е предмет на оспорване в настоящето съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Процесното решение е постановено и изпратено на 28.08.2024 г., като това е и датата на неговото първо отваряне в ИСУН, видно от справката на л.77 от делото. Жалбата на общината е подадена чрез органа на 9.09.2024 г., видно от документа на л. 7 от делото. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по чл. 99 от АПК е извънреден контролен способ за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, при наличие на някое от предвидените в чл. 99, т. 1-7 от АПК основания. Възобновяването по глава седма от кодекса е възможно при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила административен акт (общ или индивидуален); необжалван по съдебен ред; наличие на някое от предвидените в чл. 99 от АПК основания. Предвид това, че производството по възобновяване е извънреден способ за контрол върху административните актове, който пряко въздейства върху техния стабилитет, възможността да го инициират е предоставена на органичен кръг субекти. Това са административният орган, прокурорът и омбудсманът – при всички хипотези по чл. 99, и страните в административното производство – за основанията по чл. 99, от т. 2 до т. 7 от АПК.

В конкретния случай производството е възобновено от административния орган, който разполага с правото да инициира възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК. Доколкото ръководителят на УО няма горестоящ административен орган, възобновяването е извършено от компетентен орган –Видно от заповед на МРРБ № РД 02-14-525/23.04.2024 г. /л.5-6/, подписалият решението орган Ю. Й.-В. е определена за ръководител на Управляващия орган на Програмата, като с т.3 от заповедта и е дадено право да издава всички ИАА по смисъла на ЗУСЕФСУ.

В чл. 102 от АПК са предвидени сроковете, в които би могло да се иска възобновяване на производството и съответно то да бъде възобновено. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от АПК, възобновяването на производството по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Визираните срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността за право на искане, съответно възобновяване по инициатива на административния орган, поради което производство не следва да се образува.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че оспореното решение е издадено след изтичане на визираните в чл. 102 от АПК преклузивни срокове за издаването му. В случая УО сочи като основание за възобновяването сертификат, получен от него на 4.08.2020 г., от който е видно, че не са постигнати енергийни спестявания в размер на 60 %, а такива в размер на 58, 84%. Тримесечният срок от узнаване на това обстоятелство е изтекъл на 5.11.2020 г., почти четири години преди възобновяване на производството. Едногодишния срок от възникване на това обстоятелство също е изтекъл почти три години преди възобновяването. Дори ако се приеме, че основание за възобновяване е извършената проверка на място от 5.10.2020 г., и двата преклузивни срока също отдавна са изтекли към датата на постановяване на оспореното решение. Доколкото към датата на издаване на оспореното решение са изтекли и двата преклузивни срок по чл. 102, т. 2, изр. първо от АПК - както тримесечният, така и едногодишният, това е достатъчно основание за отмяната му. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна или изменение на влезлия в сила административен акт.

Отделно от изложеното, според настоящия състав не е налице материално правно основание по чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК налага изводът, че под "нови обстоятелства от съществено значение" следва да се разбират такива факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал при издаването на първоначалния административен акт, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Обстоятелствата трябва да са и от съществено значение за произнасянето на органа и вземането им предвид да наложи различно разрешаване на въпроса. Съдът намира, че в случая не е налице ново, а нововъзникнало обстоятелство. Установените при обследване и потвърдени при съдебна експертиза енергийни спестявания не са обстоятелство, което е съществувало при издаване на акта през 2018 г., и е могло да бъде взето предвид. Това обстоятелство е нововъзникнало.

Вярно е, че в Насоките за кандидатстване е предвидено, че само при енергийни спестявания над 60 % могат да се заплащат СМР, които не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но които СМР са предписани в техническото обследване. Съгласно АДБФП обаче се заплащат извършените СМР, като няма изискване същите да са довели до енергийни спестявания над 60%. Доколкото самият проект за обновяване на сградата е бил представен на УО, същият е следвало да установи, че предвидените в него дейности са недостатъчни за изпълнение на посочените индикатори. Както се сочи в Решение № 6725 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2024 г., в хода на съдебното дирене по адм.д. № 284/2023 на Административен съд Плевен е допуснато, изготвено и прието от съда заключение по съдебно-техническа експертиза, което е установило, че първоначално декларираните от бенефициера 63, 07% енергийни спестявания не са достигнати, като след прилагане на ЕСМ, достигнатият процент на енергийни спестявания е 58, 84%. Като причини за това, според вещото лице е преоразмеряването на климатиците, както и факта, че не е предвидено използване на слънчева енергия, гео-, аеро- и хидротермална енергия.

В АДБФП не е предвидено верификацията на окончателното плащане да зависи от постигането на енергийни спестявания над 60 %, а същата зависи от това дали е за разход, който е предвиден и одобрен първоначално с проектното предложение – чл.9 от АДБФП. Същата разпоредба посочва, че не се верифицират разходи, които са първоначално одобрени, но поради неизпълнение на клауза на АДБФП, грешка или поради нарушение на законодателството, не подлежат на верификация. УО обаче не се е позовал на никоя от тези хипотези, поради което решението е в нарушение и на материалния закон.

В административното производство се извършва проверка относно съответствието на приложените към искането за окончателно плащане документи за верификация и доказателствата за изпълнението на индикаторите не се явяват новооткрити доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, които са съществували до датата на издаване на решението за верификация, но не са били известни на страните в административното производство, и които от своя страна да са довели до невъзможност административният орган да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство.

Неизпълнението на индикаторите е основание за налагане на ФК, но доколкото същите са изпълнени в размер на 93, 28 %, за този размер не се налага ФК съгласно т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.

Основателни са и твърденията в жалбата, че не са спазени разпоредбите на чл.26 и чл.35 от АПК. За възобновяването на производството УО не е уведомил общината, нито й е предоставил възможност да прави възражения и да представя доказателства. Ако беше направил това, щеше своевременно да установи, че сроковете по чл.102, ал.2 АПК отдавна са изтекли, и че не може законосъобразно да възобнови производството.

Съдът счита процесното решение и за постановено в противоречие с целта на закона. Видно от приобщените съдебни решения - Решение № 549 от 30.11.2023 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 284/2023 г., оставено в сила с Решение № 6725 от 4.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2024 г., при изпълнение на индикаторите над 90 %, ФК не може да се наложи. С процесното решение УО цели да отмени предоставянето на БФП, въпреки че съгласно разпоредбите на ЗУСЕФСУ и Наредбата за посочване на нередности при този размер изпълнение на индикаторите, ФК не може да бъде наложена.

С оглед на изложеното, решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, и следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, които са поискани още с жалбата. Същите възлизат на 272, 19 лева за държавна такса /л.22/ и възнаграждение за един адвокат в размер на 3400 лева, което е с около 28 лева повече в сравнение с минималното възнаграждение за един адвокат, съобразно материалния интерес по делото.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК съдът