Решение № 18 от 15.1.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 522/2023 г.

Производството е с правно основание чл.258 от ГПК. Образувано е въззивна жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН ООД, представлявано от управителя И. П., чрез адв.А. М. срещу решение №40/09.06.2023г., постановено по т.дело №27/2022г. по описа на ОС – Шумен, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца АР ТИ АЙ ФАЙНАНС Гмбх /с предишно наименование КМГ Холдинг Гмбх/, регистрирано в ТР, раздел Б на Районен съд Щендал под №HRB 30960, сумата от 65 026.45 лева, от които главница в размер на 60 209.68 лева, представляваща дължимата до 10.03.19г. месечна вноска, част от дължимо възнаграждение в общ размер от 6 069 135.73 лева по сключен между ВиК –Шумен ООД и Консорциум ДЗЗД СМ Секисуи Европа, договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водопроводната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. както и сумата 4 816.77 лева, неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.03.19г., ведно със законна лихва върху дължимата месечна вноска, считано от завеждане на исковата молба на 11.03.22г. до окончателното изплащане на задължението ведно със сторените разноски. В жалбата се излага, че решението се обжалва изцяло като неправилно и необосновано. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението и вместо това отхвърляне на исковете на Ар Ти Ай файнанс Гмбх като недоказани и неоснователни ведно с присъждане на сторените в производството разноски. В жалбата се излага, че изводите на съда относно съществуването на консорциума, въпреки откриване производство по несъстоятелност на един от съдружниците му – Строителна механизация АД – е неправилно и противоречи на изричната разпоредба на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ, съотв. чл.735 ТЗ. Счита, че неправилното тълкуване на закона е довело и до неправилното му прилагане, а по същество и до погрешни правни изводи на съда и постановяване на неправилно решение. Според въззивника, уредената в чл.252, т.3 ТЗ хипотеза изрично предвижда самостоятелно основание за прекратяване на акционерно дружество по силата на закона с обявяване в несъстоятелност. /сочат се аналогични разпоредби на чл.154, т.4 и чл.93, т.3 ТЗ и съдебна практика/ При правилно приложение на разпоредбата съдът би достигнал до извод за прекратяване на дружеството по право с обявяването му в несъстоятелност, съответно до извод за последвало от това прекратяване на договора за консорциум, съответно до липса на легитимация на ищеца да претендира цялото дължимо възнаграждение по договора за изработка. Като е следвал погрешна аргументация съдът е отхвърлил и възраженията на ответното дружество ВиК –Шумен ООД за липса на самостоятелно право на ищеца да претендира цялото възнаграждението по договора, поради настъпилото прекратяване на Консорциума по право по арг. от чл.363, б.в ЗЗД. Въвеждат се доводи във връзка с правната природа на консорциума, спрямо който съответно приложение намират правилата за гражданското дружество. Поради това се релевира довод, че с прекратяване на един от съдружниците – ЮЛ, равнозначно на смърт или поставяне под запрещение при ФЛ, договорът за гражданско дружество следва да се счита прекратен. Въззивникът счита, че консорциумът следва да се счита прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на търговското дружество-съдружник, независимо че последното продължава да съществува като правен субект до заличаването му. Претендира се, че този момент за съдружника -търговско дружество настъпва с обявяването му в несъстоятелност, тъй като то спира да извършва търговска дейност занапред в обичайния предмет и обем като губи легитимацията на своите органи. Всички действия, които следват този момент са насочени не към осъществяване на стопанската му дейност, а към събиране на вземания, осребряване на имущество и удовлетворяване на кредиторите. Въззивникът развива доводи във връзка с различните последици при прекратяване и заличаване на дружеството. С обявяване в несъстоятелност на един от съдружниците в консорциума /страна по договора/, следва да се счита за прекратен и договорът за консорциум, тъй като правосубектността на съдружника в него е ограничена до такава степен с решението по чл.711 ТЗ, че той не може да участва пълноценно в търговския оборот. Съдружието по ЗЗД обслужва обща стопанска цел на участниците в същото. Тези последици са несъвместими с продължаване действието на договора за консорциум и се приравняват на гражданска смърт. Въззивникът счита, че в резултат от прекратяването на консорциума, водещият съдружник – ищец по спора, няма самостоятелно право да получи цялото дължимо възнаграждение от името на консорциума, а може да получи само своя дял от него./доколкото не е налице неделимост на собствеността и дяловете на съдружниците/ Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въпросът за активната солидарност между съдружниците е решен с влязъл в сила акт по т.дело №2499/2019г. на ТК на ВКС, Второ т.о., тъй като към този момент не е било налице прекратяване на договора за консорциум. Последното се твърди като настъпило в хода на производството. С прекратяване на консорциума автоматично е прекратена и активната солидарност между съдружниците –кредитори по договора, като ищецът може да претендира само част, съответна на дела му, а не цялото възнаграждение за извършената работа. Прави се довод, че е прекратено занапред и упълномощаването на водещия съдружник за водене на делото и събиране на дължимото възнаграждение. При прекратяване на съдружието и липса на договореност за представителство на всички съдружници от водещия партньор, искът следва да бъде предявен от всички участници в консорциума. /сочи, че не е налице изрично упълномощаване на ищеца от синдика на прекратеното дружество – съдружник, а правомощията на органите му са прекратени с решението по чл.711 ТЗ/ Не са налице основания ищецът да претендира плащане на целия дълг именно поради отпадане на активната солидраност занапред. Съответно не са налице предпоставки за уважаване от съда в пълен обем на заявената претенция, тъй като е предявена само от един от съдружниците при липса на материална легитимация за цялото вземане. Сочи, че ищецът не е провел доказване какъв е размерът на неговия дял в собствеността на консорциума, поради което и искът се явява недоказан и неоснователен. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от АР ТИ АЙ ФАЙНАНС Гмбх, Германия, чрез адв.Е. Д., за неоснователност на жалбата. Претендира потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно ведно с присъждане разноски за въззивна инстанция. Счита въведените с жалбата оплаквания и доводи за напълно неоснователни. Твърди сила на пресъдено нещо по отношение на уговорената в договора по чл.41 от ЗОбП активна солидарност за дължимата цена по договора спрямо двете дружества –съдружници в консорциума -Строителна механизация АД и Ар Ти Ай Файнанс Гмбх, с решение по т.дело №2499/2019г. на ВКС, с което окончателно е решен спорът по т.дело №67/2017г. на ШОС за друга част от възнаграждението по договора. Сочи, че в този смисъл е без значение съществуването на консорциума към датата на постановяване на решението. В договора за рехабилитация е предвидена активна солидарност спрямо задължението на ВиК -Шумен ООД към консорциума и съдоговорителят ВиК –Шумен не може да се позовава нито на права, нито на задължения между съдружниците, произтичащи от вътрешните им отношения в консорциума. Задълженията са регламентирани в договора за рехабилитация, който предвижда активната солидарност на съдружниците като кредитори за вземането за цената по него. Въззиваемата страна счита за правилен извода на съда, че консорциумът не се прекратява с обявяване в несъстоятелност на съдружника Строителна механизация АД именно поради липсата на еднозначност между прекратяване и заличаване на дружеството. Счита, че липсват предпоставки за прилагане по аналогия разпоредбата на чл.363, б.в от ЗЗД. Въвежда довод, че дори прекратяването на Строителна механизация АД не се отразява на качеството съдружник в консорциума, тъй като то има само право на вземане за цената, не и задължения по договора за рехабилитация. Сочи, че разпоредбата от ЗЗД намира съответно приложение, което ще рече не идентично, а с отчитане особеностите и последиците при гражданското дружество съгласно чл.276 ТЗ. На следващо място счита, че разпоредбата на чл.363 ЗЗД би намерила евентуално приложение, но при липса на друга уговорка в отношенията на съдружниците, а в случая договорът за консорциум от 11.09.12г. предвижда, че ще бъде в сила докато не бъдат решени всички въпроси, свързани с изпълнението му. /вж.чл.8.4 от този договор, който предвижда изрично хипотеза на обявяване на един от съдружниците в несъстоятелност/ Сочи, че наличието на договорка за активна солидарност в полза на две ЮЛ, действащи чрез учреден помежду им неправосубектен консорциум, не се влияе от евентуално прекратяване на консорциума, в който участват. Съгласно договора за рехабилитация е налице една престация – дължима при активна солидарност на който и да е от кредиторите, части от която падежират през различно време. Въззиваемата страна счита, че правилно съдът е зачел правоустановяващото и преклудиращо действие на постановеното по предходен идентичен спор решение на ВКС, цит.по-горе. Релевира довод, че длъжникът се домогва да черпи права от собственото си противоправно поведение, тъй като ако бе платил навреме и съгласно договора, не би се стигнало до обсъждане въпроса, свързан с несъстоятелността и прекратяването на един от съдружниците. Въз основа на изложеното въззиваемата страна поддържа неоснователността на жалбата. В срока не е постъпил отговор от третото лице –помагач на ищеца Строителна механизация АД, редовно уведомен. В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез адв.Н.Г. поддържа жалбата на изложените основания. Насрещната страна, представлявана от адв.Е. Д., оспорва основателността на жалбата и поддържа отговора на същата. Третото лице –помагач на ищеца, Строителна механизация АД /в н./, представлявана от синдика В. М., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. За да се произнесе по същата въззивният състав прецени, че производството е било образувано пред ШОС по иска на Ар Ти Ай Файнанс Гмбх срещу Водоснабдяване и канализация – Шумен ООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца /с предишно наименование КМГ холдинг ГмБХ, а още по-рано Секисуи СПР Европа Гмбх/, регистриран съгласно законодателството на Германия, представлявано от управителя К. С., главница в размер от 60 209.68 лева, представляваща месечна вноска, дължима до 10.03.2019г. съгласно чл.10, чл.12 и чл.13 от договора и приложение №4 към същия, част от цената по договора в общ размер на 6 069 135.73 лева, ведно със законната лихва върху претендираната частично главница/месечна вноска/, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане както и сумата от 4 816.77 лева, неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената, изчислена върху месечната вноска/главница/, съгласно чл.38 от договора за рехабилитация на ВиК мрежа на гр.Шумен от 08.01.2013г., сключен на основание чл.41 от ЗОбП /отм./ В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012г. между ищеца (с фирмено наименование към този момент „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и Строителна механизация АД, е учреден консорциум – ДЗЗД с наименование СМ Секисуи Европа за постигане на обща стопанска цел – участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитиране на ВиК мрежата на гр.Шумен. Твърди се, че на 08.01.2013г. между консорциума -ДЗЗД и ответника, на основание чл.41 от ЗОП/отм./ е сключен Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен, по силата на който „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ООД, в качество на възложител, е възложил на консорциум ДЗЗД„СМ Секисуи Европа“, като изпълнител, изпълнението на монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр.Шумен срещу договорено възнаграждение. Изпълнението на Договора е предвидено да се осъществи на два етапа като през първия етап следвало да се извърши предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязаните рехабилитационни мероприятия, а през втория етап – извършване мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, за да се установи постигане на гарантирания целеви резултат по Договора и да се извършва плащане на договореното възнаграждение в общ размер на 6 069 135, 73 лв. Твърди се изпълнение на всички дейности в предвидения обем както и на съответните участъци като извършените работи са били приети от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, удостоверено с подписване от страните на нарочен констативен акт от 31.03.2014г. С приключването на първия етап е следвало да започне плащане на възнаграждението, уговорено като платимо на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209, 68 лв., за период от седем години. Твърди се, че със споразумение от 31.03.2014г. страните по Договора са се съгласили заплащането на разсрочените вноски по погасителен план в приложение №4 към договора, да се отложи и да стартира вместо до 10-то число на април 2014г., считано от м. януари 2015г. Твърди се, че за дължимите през 2015г. първи 12 месечни вноски, които се твърди, че не са били заплатени, бил предявен иск по т.д. №67/2017г. по описа на ШОС и постановено към този момент решение, невлязло в законна сила, по в.т.д.№166/2019г. по описа на АС-Варна. За дължимите месечни вноски през следващите 2016г. и 2017г. били образувани съответно т.д.№3/2019г. и т.д.№2/2020г. по описа на ШОС. С предявения иск се претендира месечна вноска с пореден номер 51, дължима до 10.03.2019г., в размер на 60 209, 68 лева. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението да заплати месечната вноска, представляваща част от дължимото възнаграждение, ответникът дължи уговорената между страните с договора неустойка в размер на 4 816, 77 лв. Ответникът дължи и натрупаната законна лихва за забава върху вноската, платима до 10.03.2019г., която след приспадане на претендираната неустойка е в размер на 13 513, 72 лв. Ищецът претендира ответното дружество да му заплати и сумата от 78 540, 17 лв., от която 60 209, 68 лв., представляваща дължимата до 10.03.2019г. месечна вноска по сключения между конорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „ВиК-Шумен“ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по Договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г.; 4 816, 77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължима месечна вноска и 13 513, 72 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечната вноска от падежа й до 10.03.2022г., намалена с дължимата неустойка. Претендирана е и законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска, предмет на иска, от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане. В отговор на исковата молба е депозирано становище на ответното дружество Водоснабдяване и канализация –Шумен ООД, в което оспорва изцяло претенцията на ищеца. Счита че предявените искове са недопустими. В случай, че съдът приеме допустимостта им, ги оспорва по основание и размер. Счита, че липсва активна процесуална легитимация у ищеца. Липсва активна солидарност на кредиторите, участващи в консорциума. Договорите от 08.10.2012г. и от 08.01.2013г., сключени между консорциума и ответното дружество са нищожни, поради: 1) заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 2-ро и 3-то от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.); 2) противоречие с императивни норми на закона - чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.). Ответникът е направил възражение за неизпълнение на задължения по договора, тъй като не е постигнат договорен гарантиран резултат. Предвид неоснователността на главния иск изразява становище за неоснователност и на акцесорните претенции за неустойка и мораторна лихва. В първо съдебно заседание ищецът е оттеглил претенцията си за сумата от 13 513, 72 лева, съставляващи разлика между пълната стойност на натрупаните лихви за забава върху месечна вноска за периода от 10.03.2019г. до 10.03.2022г. и дължимата договорна неустойка. С определение от съдебно заседание на 06.06.2023г., влязло в законна сила, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в тази част. С определение №105/03.06.2022г. съдът е конституирал като трето лице –помагач на ищеца другият съдружник в дружеството по ЗЗД – Строителна механизация АД. Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните и ценени в съвкупност доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна: При преценка редовността на жалбата съдът констатира подаването й от легитимирана страна, чрез упълномощен по делото процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалването. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съдът намира, че с оглед направените с жалбата оплаквания и становището в отговора на жалбата не са налице основания за служебно събиране на доказателства и даване указания на страните да ангажират такива във връзка с приложение на императивни правни норми. Страните не правят доказателствени искания. Решението на ШОС се обжалва изцяло. След частичното прекратяване на производството на основание чл.232 ГПК с определение от 06.06.23г. в частта за законните лихви за забава до размера на 13 513.72 лева, изчислени върху месечната вноска /до 10.03.2019г./, съдът е сезиран с иск за реално изпълнение задължението за заплащане възнаграждение по изпълнен договор за обществена поръчка съгл.чл.41 от ЗОбП /отм./, сключен на 08.01.2013г., за част от уговорено платимо на вноски възнаграждение, а именно за 60 209.68 лева – месечна вноска до 10.03.2019г. от общата цена в размер на 6 069 135.73 лева; сумата от 4 816.77 лева, представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.03.2019г. и законната лихва върху претендираната главница, считано от завеждане на иска на 11.03.22г. до окончателното изплащане на задължението. Настоящият състав съобрази, че с въззивната жалба, подадена от ответното дружество, не се поддържат възраженията на ответника срещу действителността и изпълнението на договора за изработка, сключен при условията на чл.41 от ЗОбП/отм./. Основните доводи на въззивника касаят въведеното пред първата инстанция нововъзникнало обстоятелство, което според въззивника има отношение към допустимостта и основателността на исковете, към легитимацията на ищеца по заявената претенция. Като основание за твърдяната неправилност на съдебното решение ответникът се позовава на обявената несъстоятелност на участника в консорциума Строителна механизация АД с решението на ШОС по т.дело №1255/2021г. от 07.11.2022г./на л.697/ Според въззивника, прекратяване дейността на съдружника в консорциума Строителна механизация АД с обявяването му в несъстоятелност с решение по чл.711 ТЗ, влече прекратяване на АД съгласно чл.252, т.3 ТЗ, а така и на договора за учредяване на консорциум, в който участва прекратеното търговско дружество. Като последица от прекратяването на консорциума се сочи отпадане правото на ищеца като водещ съдружник да получи цялото дължимо по договора възнаграждение; съотв. липса на представителна власт на същия по водене делата на консорциума. Счита, че ищецът би се легитимирал да претендира единствено припадаща му се част от договореното, а не цялото дължимо по договора възнаграждение като такава претенция не е доказана и това обуславя неоснователността на иска. Съобразно решение №80/26.07.2018г. по т.д.№67/2017г. по описа на ШОС, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ГмБХ, сумата 973 976, 21 лв., от която 120 000 лева, част от главница на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадени фактури – № 1/19.04.2013г. за 34 177, 60 лв.; №2/19.04.2013г. за 37 047, 02 лв.; № 3/18.05.2013г. за 1 038 982, 60 лв.; № 4/25.07.213г. за 490 464, 06 лв.; №5/04.11.2013г. за 12 931, 71 лв.; № 6/08.11.2013г. за 24 114, 31 лв.; № 7/29.11.2013г. за 1 034 043, 55 лв.; № 8/04.12.2013г. за 62 639, 66лв.; № 9/31.01.2014г. за 899 980, 82 лв.; № 10/02.06.2014г. за 1 172 037, 66 и № 11/01.07.2014г. за 1 262 715, 74 лв., сумата от 722 506, 16 лв. - дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение №4 към него, за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., сумата от 57 801, 24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора и на основание чл.92 от ЗЗД за плащанията за главница дължими за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., сумата от 73 658, 77лв., дължими като мораторни лихви - реално претърпени вреди над претендирана неустойка за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на иска на 26.04.2017г. до окончателното плащане. Решението на ШОС е потвърдено с Решение № 138/05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на ВАпС, а с решение от 06.01.2023г. по к.т.дело №2499/2019г. по описа на ВКС, Второ т.о., съдът е отменил решението по в.т.д.№166/2019г. на АС-Варна, единствено в част, която не касае настоящото производство поради оттегляне на претенцията и прекратяване на производството - за дължими мораторни лихви над размера на присъдена мораторна неустойка. В останалата му част решението по т.дело №67/2017г. на ШОС е влязло в законна сила. И трите решения са постановени при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Строителна механизация“ АД. Съгласно договор от 11.09.2012г. /на л.47 и сл./, сключен между Строителна механизация АД и търговско дружество с регистрация в Германия, Секисуи СПР Европа ГМбх, е постигната договорка съдружниците да обединят усилията си за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат, при условията на чл.275 и чл.276 от ТЗ и чл.357 ЗЗД. Съгласно чл.6.1.1 от договора, Строителна механизация АД се определя за лидер на консорциума, който поема управлението му. Въз основа на протокол от 18.10.2016г. /на л.454/ е извършена промяна във водещия съдружник като такъв е определен на мястото на Строителна механизация АД другият съдружник Сесисуи СПР Европа Гмбх. На същия се възлагат всички правни действия във връзка с неизпълнение на задължението на възложителя за заплащане по договора за рехабилитация. С договор от 08.01.2013г. /л.49/, сключен между ВиК –Шумен ООД и ДЗЗД СМ Секисуи Европа /консорциумът/, съгласно чл.41 от ЗОбП /отм./, е поето задължение от гражданското дружество да изпълни възмездно монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводни и канализационни тръби, разпределени в два етапа на изпълнение, посочени в чл.1 от договора. /л.42/ Начинът на разплащане и цената на договора са уговорени в чл.9 и чл.10 вр.чл.11 и чл.13 от същия. Предвидено е изплащане от възложителя възнаграждение по договора в общ размер 6 069 135.74 лева като след приспадане на извършените в хода на процеса плащания, остатъкът се заплаща на равни месечни вноски от по 60 209.68 лева без ДДС, платими съобразно Погасителен план –график, приложение №4 към договора, след изпълнението и приемането на етап I от договора. /вж.чл.13 от договора/ Съгласно чл.32, договорът се прекратява с изпълнението му, което се удостоверява с подписване на констативен протокол. Първото плащане е предвидено до 10-то число на месеца, в който приключва етап първи от възложената работа. /чл.13/ В гл.IX от договора е уговорена претендирана с исковата молба неустойка за забавено плащане на договорено възнаграждение в размер на 0.5% от стойността на неизплатената сума на ден, но не повече от 8% от същата. Предмет на предявената кумулативно осъдителна претенция, поради допусната забава, е именно предвидената като максимален размер 8% от дължимата вноска, сума от 4 816.77 лева. С Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, подписан на 31.03.2014г. /л.60/ от двете страни по договора /съотв.за консорциума от водещия съдружник/, е прието, че изпълнението на обекта съответства на обема на договора и работните проекти. Въз основа на този акт, на същата дата 31.03.14г. е подписан и приемо- предаватален протокол, с който се обективира приключване на етап I от договора и се преминава към изпълнение на етап II, който включва както мониторинг за постигане на гарантирания резултат по договора съгласно утвърдена Методика /неразделна част от договора/, така и разплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно цит.чл.13 от договора, именно в този момент възниква изискуемостта на договореното разсрочено плащане на цената съобразно приетия погасителен график към договора, вкл. и за претендираната 51-ва погасителна вноска с падеж на 10.03.2019г. По делото са ангажирани неоспорени от насрещната страна двустранно подписани протоколи, констативни протоколи и приемо-предавателни протоколи за изпълнение от отделните етапи и участъци от работата по договора с гарантиран резултат. /л.60 и сл./ Всички тези доказателства удостоверяват изпълнението и приемането на извършената работа от възложителя ВиК – Шумен ООД. Тъй като липсват въведени в процеса възражения за неизпълнение на някои от възложените работи, не е необходимо съдът да обсъжда всяко едно писмено доказателство, което има отношение към изпълнението на работата, а и относно това релевантно по иска обстоятелство, с арг.от чл.266 ЗЗД, съдът е обвързан от обективните предели на постановеното по предходен спор решение. Приложените по делото фактури, издадени от консорциума съобразно уговорките за разплащане, са двустранно подписани от двете страни и не се оспорват от ответника. /л.111 и сл., вкл. писмо от 17.05.2016г. за набиране на финансови средства от възложителя за извършване на разплащания по договора на л.122/ Съгласно подписаните от двете страни протоколи за извършен мониторинг на загубите на вода по обследваните трасета и участъци по договора, резултатите са удовлетворителни, тъй като очевидно е бил намален разхода на вода в пъти. С тази констатация се обективира съгласие на възложителя за постигнатия от изпълнителя гарантиран резултат по договора. Подписите и съдържанието на тези документи не са били оспорени и обвързват съда да приеме, че действително договорът е бил надлежно изпълнен от изпълнителя съгласно Методиката за отчитане на резултата от проведената рехабилитация на ВиК мрежата на гр.Шумен. Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза /л.688/, неоспорена от страните, всички описани в исковата молба фактури са включени в дневниците за покупки за съответните периоди, за които се отнасят, респ. и в справките-декларации по ЗДДС. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит по процесните фактури, описани и в т.1 от заключението. По отношение на неустойката вещото лице изчислява същата съгласно чл.38 от договора за изработка като посочва, че максималният й размер е именно 8% върху дължимата разсрочена на равни месечни вноски главница, или 4 816.77 лева /60209.77х8%/. Посочено е, че търговските книги на ответника са редовно водени, което означава, че съдът може да направи извод за достоверно отразяване на съществуващите между страните по спора правоотношения и стопански операции. Като доставчик в кредит сметка 401/1, по аналитична партида е отразен именно изпълнителят по договора за обществена поръчка СМ Секисуи Европа, дружество по ЗЗД, същият и издател на фактурите по договора. Съдът цени и приложеното с исковата молба споразумение от 31.03.2014г., подписано между страните по договора за изработка /вж.л.123/, от което се установява изменение началния период за плащане по договора съгласно погасителния план – приложение №4, а именно, считано от януари 2015г. с падежна дата до 10-то число. По делото са приобщени протокол от заседание на участниците в консорциума, от заседание проведено на 18.10.2016г., с което е взето решение за предприемане на правни действия за изплащане на дължимото по договора възнаграждение от възложителя както и за промяна на водещия партньор в правоотношението с ВиК – Шумен ООД ведно с пълномощно в полза на чуждестранното ЮЛ – Секисуи СПР Европа Гмбх. /л.454 и сл./ В проведеното открито заседание пред първа инстанция ответникът е представил решение №139/07.12.2021г. по т.дело №1255/2021г. на ОС-Стара Загора, с което Строителна механизация АД е обявено в несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 01.01.2021г., открито е производство по несъстоятелност като е наложен запор върху имуществото и вземанията на длъжника, постановено е прекратяване на дейността му и производството е спряно поради липса на средства за авансиране на разноски в несъстоятелността. С последващо решение №300/07.11.2022г. са прекратени правомощията на органите на дружеството като длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановено започване производство по осребряване на имуществото./л.695/ Въз основа анализ на тази фактическа установеност, настоящият състав достига до идентични на първата инстанция правни изводи. Предявени са искове за заплащане на част от дължимо възнаграждение, разсрочено в рамките на 7 години, на равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лева съгласно погасителен план, приложение №4 към договор за рехабилитиране на ВиК мрежа на гр.Шумен, който по естеството си носи белезите на договор за изработка както и иск за заплащане на уговорена в чл.38 от същия договор мораторна неустойка, претендирана в максимално уговорен размер от 8% върху забавената вноска, на основание чл.266 вр.чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Претендират се и законните лихви върху претендираната вноска, част от цената, по договора, считано от предявяване на иска. Налице е постановено за друга част от главницата /за цялата 2015г./ по договора, между същите страни и при участие на третото лице –помагач Строителна механизация АД, влязло в сила решение по т.дело №67/2017г. по описа на ШОС. Влязлото в сила решение за друга част от дължимото възнаграждение по договора съгласно чл.297 ГПК има задължителна сила относно разрешените с него обуславящи въпроси, вкл. действителността и изпълнението на договора и дължимостта на уговореното възнаграждение. Решението възприема следващата от договора активна солидарност между съдружниците в консорциума, доколкото в договора не са налице уговорки, които да предвиждат диференцирано разплащане на възложителя спрямо съдружниците. Съгласно договора, възложителят дължи заплащане на работата на неперсонифицираното обединение/консорциум/, а не на отделните съдружници. В този смисъл съдът възприема и постановеното в съдебната практика /решение №131/21.03.2014г. по т.дело №1121/2011г. на Първо т.о. на ВКС и др./. Съгласно т.18 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. От нормите на чл.235, ал.3 ГПК се извежда т.нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до факти, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане. Поради това настоящият състав приема, че влязлото в сила решение по предходен спор между същите страни, с предмет друга част от възнаграждението, установява както валидността на правоотношението, от което произтича претенцията, така и неговата изискуемост – изпълнението на договора и приемането на работата, съответно задължението по чл.266 ЗЗД за заплащане съобразно уговореното по договора. С влязлото в сила решение се установява със сила на пресъдено нещо вземането на въведеното договорно основание, поради което длъжникът /въззивник/ не може да въведе в нов процес между него и кредитора твърдения за нищожност на договора, съответно да заведе иск за обявяване на тази нищожност. /така решение № 115 от 10.01.2012г. по т.д. №883/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 335 от 13.11.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др./ В т.2 от ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за вземане за разликата до пълния размер или за друга част от него. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ процес за разликата, да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация. Също, по силата на решение №50125 от 22.12.2022г., по т.д.№994/2021г. на ВКС, І т.о. е прието, че по отношение на предявени вземания с основание чл.92 ЗЗД, възникнали въз основа на един договор за различни времеви периоди и предявени в различни процеси, силата на пресъдено нещо се формира по отношение дължимостта на неустойката. С оглед на така очертания предмет на въззивния спор, съдът намира, че останалите релевантни обстоятелства не са спорни, а именно: наличието на договор за учредяване на консорциум във формата на гражданско дружество по чл.357 ЗЗД; сключването на действителен договор за изработка от 08.01.2013г. между консорциума чрез водещия му правосубектен съдружник и ВиК- Шумен ООД; изпълнението на договора и приемането на работата с констативен акт от 31.03.2014г. Пред настоящата инстанция не се поддържат възраженията срещу действителността на договора и отделни негови клаузи, вкл. свързани с начина на изплащане на дължимото по договора възнаграждение. Не се поддържат и възраженията по изпълнението на договора. Същите биха били изцяло неоснователни с оглед обсъдената по-горе сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти на заявената претенция. Не е налице спор относно правосубектността на ищеца и идентичността му с дружеството – страна по договора за учредяване на консорциума. /наименованието на последното е променяно трикратно/ Съгласно договор от 11.09.2012г., сключен между Строителна механизация АД и дружество с регистрация в Германия, Секисуи СПР Европа ГМбх, е постигната договорка съдружниците да обединят усилията си за постигане на обща стопанска цел - участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат, при условията на чл.275 и чл.276 от ТЗ и чл.357 ЗЗД. Съгласно чл.6.1.1 от този договор, Строителна механизация АД се определя за лидер на консорциума, който поема управлението. Въз основа на протокол от 18.10.2016г. /на л.447/ е извършена промяна във водещия съдружник и като такъв е определен на мястото на Строителна механизация АД другият съдружник Сесисуи СПР Европа Гмбх /с наименование към настоящия момент Ар Ти Ай Файнанс Гмбх/, ищец по спора. Предметът на въззивното производство, с оглед изоставяне на част от поддържаните в първата инстанция възражения, е по-ограничен и в голяма степен обусловен от влязлото в сила съдебно решение относно друга част от възнаграждението по договора. Именно в тази връзка въззивникът се позовава на нововъзникнало в хода на производството ново обстоятелство – обявена несъстоятелност на съдружник в консорциума – изпълнител по договора. Сочи, че същото променя фактите, въз основа на които е произнесено решението по обуславящия спор по т.дело 67/2017г. на ШОС, тъй като е налице прекратяване на консорциума по право с прекратяване на съдружника му АД на основание чл.252, б.в ТЗ и чл.363, б.в от ЗЗД. Съдът намира за несъстоятелни направените и поддържани в хода на процеса оплаквания по легитимацията на ищеца, съответно правото му да претендира самостоятелно цялото дължимо по договора възнаграждение, съотв. погасителната вноска, предмет на иска. Консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество съгласно чл.276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум, спрямо обединението се прилагат правилата за гражданско дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът. В случая, договорът за учредяване на консорциум СМ Секисуи Европа /л.47/, сключен на 11.09.2012г. между две правосубектни дружества /ЮЛ/ - Строителна механизация АД и чуждестранното ЮЛ, регистрирано в Германия - Секисуи СПР Европа Гмбх /чието наименование е променяно във времето, понастоящем Ар Ти Ай Файнанс Гмбх/ предвижда учредяването му като дружество по ЗЗД съгласно изрично препращане към уредбата за гражданско дружество. Същото като страна по договора за обществена поръчка от 2013г. е развиващо дейност и към настоящия момент, непрекратено, съгласно вписване в регистър Булстат. След извършена към приключване на устните състезания пред въззивния съд проверка в Търговски регистър относно правния статус на съдружника в ДЗЗД - Строителна механизация АД, не е установено заличаването му с постановено решение по чл.735 ТЗ и последното продължава съществуването си в правния мир, съответно съдружник в консорциума -изпълнител по възложената обществена поръчка. Постановеното решение по чл.711 от ТЗ спрямо Строителна механизация АД, не включва в съдържанието си прекратяване на дружеството и има различни специфични за производството по несъстоятелност последици, които не се отразяват на неговата правосубектност. Независимо от разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ, която визира само едно от основанията за прекратяване на АД, но не води до преустановяване съществуването му с откриване производство по несъстоятелност, към настоящия момент не са ангажирани доказателства за прекратяването на Строителна механизация АД. Както решението по чл.630/чл.632 ТЗ, така и това по чл.711 ТЗ, не водят до прекратяване на дружеството. В производството по несъстоятелност е възможно дори решението по чл.735 ТЗ да не доведе до заличаването на търговеца съгласно чл.735, ал.3 ТЗ. При всички случаи, нормите от част IV на ТЗ /Несъстоятелност/ са специални спрямо останалите от ТЗ и следва да бъдат прилагани съобразно целта на производството по несъстоятелност. Без да обсъжда в детайли правните последици от обявената несъстоятелност на съдружник в консорциума, съдът намира, че същата не се отразява върху процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца по иска, така и на правосубектността на несъстоятелния търговец Строителна механизация АД, конституиран в процеса като трето лице- помагач на ищеца. Единствената промяна в настоящия процес е свързана с представителството на търговското дружество в несъстоятелност, правомощията на чиито органи са прекратени с решението по чл.711 ТЗ, като същото извършва дейност и се представлява от синдика, съобразно целта на производството и в рамките на правомощията по чл.658 ТЗ. Тъй като не е налице заличаване на съдружника, макар обявен в несъстоятелност, не е налице и прекратяването му като правен субект. Неоснователен е довода, че с прекратяването на съдружника АД, по право следва да се счита прекратен и учредения по реда на ЗЗД консорциум по арг.от чл.363, б.в ТЗ. Въззивникът не сочи друго основание извън несъстоятелността на участник в обединението. Освен това, с оглед спецификата в правните субекти и съответното приложение на правилата за гражданско дружество, по арг. от чл.276 ТЗ и чл.363, т.в ЗЗД, обявяването в несъстоятелност на съдружник в ДЗЗД не може да се приравни на гражданска смърт на физическо лице. Следователно, постановеното решение по чл.711 ТЗ спрямо съдружник в ДЗЗД няма последиците, визирани от чл.363 ЗЗД спрямо обединението и последното не се счита прекратено по право. Няма основание прекратяване дейността на търговско дружество с решение по чл.711 ТЗ да се приравни на прекратяване на самото дружество като правен субект занапред, съответно към гражданска смърт и нейните последици. Не са установени основания за прекратяването на консорциума нито съгласно приложимите норми на ЗЗД, нито съобразно клаузите от договора за учредяването му. Но дори и прекратяването му не би довело до отпадане легитимацията на ищеца по претенцията, тъй като ДЗЗД е неперсонифициран правен субект и не може да бъде страна по договор, съотв. страна са персонифицираните му съдружници, вкл. ищецът. Нещо повече, съгласно т.8.4 от този договор, ако срещу някой от членовете е открито производство по несъстоятелност или прекрати съществуването си или не е в състояние да изпълни договорните задължения, консорциумът поема задължение да завърши работите по договора./л.41/ Съдът съобразява обстоятелството, че в случая работата е била завършена и приета от възложителя много преди промяна в правния статус на съдружника в ДЗЗД. Поради изложеното, в полза на ищеца се дължи заплащане на възнаграждението за извършената и приета работа по договора съгласно чл.266 ЗЗД. Съображения против правото на ищеца, основано на активната солидарност между съдружниците в сдружението по ЗЗД или на учредената му представителна власт спрямо възложителя /по силата на упълномощаване между съдружниците/, не са релевирани от третото лице помагач. Най –после, съдът е обвързан от влезлия в сила съдебен акт по отношение на друга част от главницата, за която е постановено решение по к.т.дело №2499/2019г. на Второ т.о. на ВКС, тъй като в същото е възприет извода, че съгласно договора за изработка, сключен съгласно ЗОбП, е налице уговорена активна солидарност за кредиторите. Гражданското дружество не е юридическо лице и не може да е страна по сключените договори. Такава са неговите съдружници, които запазват юридическата си самостоятелност. При постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя- съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. Съгласно цит.решение на ВКС, поради липса на правосубектност на изпълнителя по договора ДЗЗД СМ Секисуи Европа, всеки от съдружниците притежава правото да претендира изпълнение по договора, вкл. заплащане на възнаграждението за извършената работа. По силата на договора, в който е възложено извършване на поръчката от консорциума, съответно възложителят е поел задължение спрямо неправосубектно гражданско дружество за дължимото възнаграждение, е налице уговорена активна солидарност на съдружниците като кредитори и всеки от тях е легитимиран да претендира плащане в изпълнение на договора. В този смисъл съдът възприема и постановеното в решение №131/21.03.2014г. по к.т.дело №1121/2011г. на Първо т.о. на ВКС, Решение №50171 от 9.01.2023г. на ВКС по т.д.№1738/2021 г., II т. о., ТК, съгласно които активна /кредиторова/ солидарност в отношенията между съдружниците в консорциум, учредено под формата на гражданско дружество по чл.357 и сл.ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне само ако бъде уговорена в договора. Дадените разрешения имат характер на задължителна съдебна практика съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Белезите на уговорена активна солидарност следват пряко от текста на договора от 08.01.2013г., който предвижда задължение на възложителя /въззивник/ да заплати възнаграждението по договора на консорциума, т.е. на всеки от персонифицираните му съдружници. Поради това, ищецът притежава легитимация да търси дължимото по договора плащане в пълен размер съгласно чл.266 ЗЗД. Съгласно чл.10 от договора, ответникът – възложител се е задължил по отношение на консорциума като изпълнител, а не конкретно спрямо някой от правосубектните участници в него, с което очевидно е налице уговорена активна солидарност и всеки от съдружниците в обединението може да претендира изпълнение. Съобразно приетата форма на солидарност не е необходимо упълномощаване на някой от персонифицираните съдружници за предявяване на иска и водене на делото, макар в случая да е представено и пълномощно, обективирано в решението по протокола от 18.10.2016г./на л.454/. Поради това и без значение се явява избора на водещ съдружник или лидер в правоотношението. При активна солидарност, длъжникът може да избере кредитора, комуто да престира, независимо от стойността на дела му, стига да е установено качеството му на кредитор. С изпълнение на задължението към един от кредиторите, се погасява задължението на длъжника към всички кредитори, съотв. към консорциума в качеството на изпълнител по договора. При гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лице не е гражданското дружество, а отделния съдружник, респ. съдружниците. Доколкото длъжникът може да избере на кого от кредиторите да плати в условията на уговорена активна солидарност, то и предявяване на иска за плащане от който и да е от тях, е надлежно и има за цел изпълнението на договора. Претенцията му не следва да бъде съобразявана с дела на съдружника или разпределението на разноските/печалбата в съдружието, което касае вътрешните отношения, но е непротивопоставимо на съдоговорителя. Независимо от изложеното, съдът цени и уговореното /неоттеглено/ предоставяне на представителна власт на ищцовото дружество да предприеме всички необходими правни и фактически действия срещу възложителя за заплащането по договора за рехабилитиране на водопроводната мрежа на гр.Шумен. /л.447/ Претенцията на ищеца попада и в рамките на делегираната му от другия участник в обединението по ЗЗД, представителна власт. Същевременно, ответникът не може да прави възражения относно обема на делегираните между съдружниците в ДЗЗД права, тъй като не е страна по упълномощителната сделка, не е участник в консорциума. С оглед на изводимата от договора активна солидарност, поддържаните възражения за липса на материална легитимация на ищеца по предявената претенция, са неоснователни. Изложеното по-горе прави безпредметно обсъждане налице ли е преустановяване действието на упълномощителна сделка между съдружниците по събиране на вземането на консорциума. Като кредитор по договора за обществена поръчка /разкриващ белезите на изработка/, ищецът Ар Ти Ай Файнанс ГМбх притежава както процесуална, така и материалноправна легитимация по спора. Поради това и съдът не обсъжда качеството на един от съдружниците на лидер в консорциума и в правоотношението по чл.41 ЗОбП/отм./ и представените в тази връзка договор за учредяване на консорциум, решение на Уравителния съвет на СМ Секисуи Европа от 18.10.2016г. за промяна във водещия съдружник – вместо Строителна механизация АД, чуждестранното ЮЛ с наименование към този момент Секисуи СПР Европа Гмбх. Същевременно от приложените писмени доказателства, в частност изслушаната счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установява основателността на претенцията за заплащане на 51-ва погасителна вноска в размер на 60 209.68 лева. Релевантните за основателността на претенцията по чл.266 ЗЗД обстоятелства се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо по предходен спор за друга част от възнаграждението по договора, а и не се оспорват пред настоящата инстанция от въззивника. Така с приключване на спора по т.дело №67/2017г. на ШОС /на л.635/ е установена правосубектността и легитимацията на ищеца /идентичен с настоящия/, наличието на валидно договорно правоотношение по договор, сключен съгласно чл.41 ЗОбП /отм./ между участниците в консорциума и ответното дружество като възложител, изпълнението и приемането на работата. В производството е установено редовното водене на счетоводните и търговски книги на възложителя по арг. от чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК, съответно надлежното осчетоводяване на задълженията му по договора, обективирани в издадените от консорциума фактури. Същите са отразени правилно в дневника за покупките и в справките –декларации по ЗДДС за съответния данъчен период като за същите е ползван данъчен кредит. Това обстоятелство, установено и от изслушаната по делото счетоводна експертиза. Съобразно константната практика на ВКС, намерила израз в множество актове по чл.290 ГПК, в който смисъл представляват задължителна за съдилищата практика съгласно ТД №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а именно в Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 23/7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т.о., само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, посочените в ССЕ изчисления не са оспорени нито са представени доказателства от ответника за извършени плащания в полза на ищеца или на другия участник в консорциума. Поради изложеното съдът достига до извод за основателността на претенцията по чл.266 ЗЗД в предявения размер от 60 209.68 лева. Поради основателността й, основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата /дължима вноска по договора/, считано от предявяване на исковата молба на 11.03.22г. до окончателното изплащане на задължението. Основателна се явява и претенцията за мораторна неустойка в размер на 8% върху дължимата главница, предмет на иска, изчислена от експертизата и от съда в размер на 4 816.77 лева, на основание чл.92 вр.чл.86 ЗЗД. Наличната уговорка в чл.38 от договора е действителна и обвързва страните като при установена забава в плащането на вноската, се дължи в уговорения максимален размер от 8% върху неизплатената сума, съотв.вноска, предмет на иска. Забавата като основание на неустоечната претенция не е част от спорния предмет в производството поради липса на оспорване, а по отношение падежиране на плащанията по договора с изпълнението му /след 31.03.2014г. и съобр.погасителен план/, съдът е обвързан от съдебно постановеното по т.дело №67/2017г. на ШОС. Независимо от това, за пълнота съдът намира, че съобразно уговорките в чл.11 – 14 от договора за изработка /ЗОбП/, плащането по погасителен план е стартирано в месеца, следващ завършването на етап 1 от договора, който начален срок е изменен впоследствие, считано от 01.01.2015г. съгласно споразумение от 31.03.2014г./л.123/, сключено между ищцовото дружество и ВиК –Шумен ООД. При извод за валидно възникване, изискуемост и падежиране на процесните вноски – разсрочено за срок от 7 години плащане на оскъпяването на инвестицията по процесния договор по см.на чл.10 – възложителят е изпаднал в забава и дължи предвидената за компенсиране на вредите неустойка по чл.38 от договора. Решението на ШОС, чиито мотиви и правни изводи настоящият съд споделя, следва да бъде потвърдено изцяло. Съобразно изводите за неоснователност на въззивната жалба, разноските в настоящото производство следва да бъдат присъдени съгласно чл.78 ГПК в полза на въззиваемата страна съобразно претендирания размер, посочен в списък по чл.80 ГПК /л.75 и сл./, а именно 5 852.12 лева. Съдът намира, че в случая на страната не могат да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. Страната не е изпълнила задължението си да представи договор за правна помощ с уговорен размер и начин за плащане на хонорара, а и от приложените писмени доказателства – единствено извлечение от сметка на адвокатското дружество /липсва посочената фактура/, не се установяват релевантните обстоятелства. Съгласно т.1 от ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова плащане, то следва да бъде документално установено със съответни банкови документи, които го удостоверяват. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая не е представен договор за правна помощ /вкл. пред първа инстанция/, за да удостовери посочените по-горе обстоятелства съгласно чл.78 ГПК, а не е представена и фактурата, посочена в списъка на страната. Представеното банково извлечение, поради извършеното заличаване на съдържанието, не позволява привръзка с настоящия спор. /на съда е служебно известна висящността на още пет идентични спора/ Поради изложеното, не може да бъде направен извод за договорено и изплатено за въззивното производство адв.възнаграждение, а това прави безпредметно обсъждане на релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК. С оглед на изложеното на страната не се присъждат разноски. Съобразно изложеното, съдът