Решение № 10561 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1389/2024 г.

Производство е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на М. И. К., подадена чрез адв. Ж., против Решение № 143/18.06.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ ВхК-28237/07.06.2023г., подадена от М. И. К., срещу действията на ст. публичен изпълнител Д. П. при ТД на НАП-Варна по изп. дело №160020798/2016 год. и същевременно същата жалба е оставена без уважение в частта, с която се претендира нищожност на същите действия на публичния изпълнител. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като в частта му за оставяне без разглеждане на жалбата срещу действията на публичния изпълнител, същото противоречало на съдебните решения по адм. дело № 1422/2023 г. и адм. дело № 833/2024 г., и двете по описа на АС-Варна, а частта му за оставяне на жалбата без уважение съдържала погрешни правни изводи по приложението на материалния закон, тъй като правилното приложение предполагало констатиране на нищожност на действията на публичния изпълнител, като извършени извън кръга на определените с нормата на чл.194, ал.3 от ДОПК негови правомощия по причина, че в случая липсвало удостоверение от Централния регистър за особените залози. С тези мотиви се иска отмяна на обжалваното решение и прогласяване като нищожни действията на публичния изпълнител Д. П. за присъединяване на обезпечен кредитор и разпределение на суми в полза на „••“ ЕАД по изп. д. № 160020798/2016 г., а в условията на евентуалност се иска тяхната отмяна като незаконосъобразни и извършени в нарушение на чл.194, ал.3 от ДОПК, и при нарушено право на участие на М. К. в изпълнителното производство. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Св. Ж.. Ответникът – директорът на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Варна /ТД на НАП - Варна/, в съдебно заседание и чрез представените от упълномощения юрисконсулт И. Г. писмени бележки с.д. 14021/4.10.2024 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на изложените от страните доводи и на събраните по делото доказателства, за да се произнесе съдът съобрази следното: Обжалваното решение е връчено на К. по електронен път на 18.06.2024 г., а жалбата е подадена на 25.06.2024 г., т.е. при спазване на законоустановения седмодневен срок по чл.268, ал. 1 от ДОПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Фактите по делото не са спорни, т.е. спорът е по правото. Действително, издаденото от публичния изпълнител Разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор с изх. № [рег. номер]-151-0000028/06.07.2020 г., с което „••“ ЕАД е присъединена като обезпечен кредитор, е връчено на К. на 07.07.2020 г. на електронен адрес: [електронна поща]. На същият електронен адрес е връчено на 23.07.2020 г. Разпореждане за разпределение изх. № [рег. номер]-125-0166963/20.07.2020 г., с което публичният изпълнител е разпоредил разпределение на сумата в размер на 45 107, 42 лв., постъпила по сметката за принудително изпълнение на НАП на 07.05.2020 г., изцяло по сметка на обезпечения кредитор с право на предпочтително удовлетворение – „••“ ЕАД. Жалбата на К. до директора на ТД на НАП-Варна срещу тези две разпореждания е подадена на 07.06.2023 год. Съдържащият се в обжалваното решение правен извод на директора на ТД на НАП-Варна за просроченост на тази жалба и за оставянето й без разглеждане по отношение на материалната и процесуална законосъобразност на обжалваните и издадени от публичния изпълнител две разпореждания, е правилен. В тази връзка, изцяло спекулативно жалбоподателят се позовава на съдебните актове по адм. дело № 1422/2023 г. и адм. дело № 833/2024 г., двете по описа на АС-Варна, тъй като в нито един от тях съдът не е приел безусловно както се твърди в процесната жалба, че при подаване на жалбата от 7.06.2023 г. бил спазен законният срок за обжалване – напротив, правните изводи относно спазването на срока са направени на базата на констатацията за липсващи доказателства за надлежно уведомяване на К. на деклариран от него адрес по чл.28, ал.2 от ДОПК. Нещо повече, в мотивите на решението по дело № 1422/2023 г. е записано следното: „ След събиране на доказателства за редовност на връчването, компетентния адм. орган следва да направи анализ дали жалбата е в срок, респ. да се произнесе по нея по наведените основания за незаконосъобразност/нищожност на оспорените действия“. При новото разглеждане на преписката, така указаните от съда доказателства са събрани – същите са изпратени на отдел „Обжалване“ с писмо изход. № 28237-9/1.03.2024 год. на директора на дирекция „Обслужване“, в което те са описани. Въпросните доказателства представляват подадена на 2.05.2017 г. годишна данъчна декларация на К. по чл.50 от ЗДДФЛ и 5 бр. негови заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице, имащи дати 1.02.2016 г., 12.07.2017 г., 16.07.2020 г., 23.02.2021 г. и 13.07.2021 год. В декларацията и всички заявления е посочен именно електронния адрес на който през 2020 г. са връчени на К. процесните разпореждания за присъединяване на обезпечен кредитор и за разпределение на постъпили суми, но видно от съдържанието на заявленията същите нямат само и единствено предназначението да посочват електронен адрес в производство по получаване на адм. услуга, както неправилно се твърди в жалбата до съда. Така например, т. 26 от подаденото на 1.02.2016 г. заявление е наименувана „Връчване и предоставяне на документи на клиенти на НАП, свързани със събиране на публични вземания“. В същата точка е посочено със знак „х“ искане за получаване на пълен достъп, който в т. 2, б. “в“ от Забележки е определен по следния начин: „получават документи, издадени от органи по приходите/публични изпълнители“. Последното, по недвусмислен начин сочи, че така заявеният електронен адрес може напълно законосъобразно да бъде използван във воденото срещу К. изпълнително производство. В този смисъл е и нормата на чл.182, ал.2, т.1 от ДОПК, според която уведомленията до длъжника може да бъдат изпращани писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин. Тази приложима в изпълнителния процес норма е съвсем различна от приложимата в административния процес норма на чл.28, ал.2 от ДОПК, което е обусловено от различния характер на тези два процеса. Така, в административното производство задължението за посочване на адрес е за съответното заинтересовано лице, а в изпълнителния процес това задължение е за взискателя, но не и за длъжника - ако бе обратното, то движението на изпълнителния процес би се оказало невъзможно в случаите на недобросъвестно процесуално поведение на укриващия адреса си длъжник. Именно по причина на последното, нормата на чл.182, ал.2, т.1 от ДОПК предоставя по-широки възможности на органа за уведомяване на длъжника, включително по друг подходящ начин. В случая, не е спорно от фактическа страна, че процесните две разпореждания са връчени и получени на горецитираният електронен адрес, като от правна страна тези връчвания са надлежни и редовни, предвид гореизложените съображения. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, срокът за обжалване на разпорежданията на публичния изпълнител пред директора на ТД на НАП-Варна е 7-дневен, при което този срок е изтекъл още през 2020 г., съответно подадената на 7.06.2023 г. жалба е просрочена и процесуално недопустима по отношение наведените с нея пороци за материална и процесуална незаконосъобразност. В този смисъл, издаденото от директора на ТД на НАП-Варна решение в частта му, с която жалбата на К. срещу действията на публичния изпълнител е оставена без разглеждане е законосъобразно, съответно жалбата на последния срещу решението е неоснователна. Предвид гореизложеното, всички евентуални пороци касаещи материалната и процесуалната законосъобразност на действията на публичния изпълнител са преклудирани, поради което правилно директорът на ТД на НАП-Варна с обжалваното решение се е произнесъл по същество единствено по отношение валидността на същите действия, чието оспорване като нищожни е безсрочно във времето. Основният изложен от жалбоподателя довод за нищожност на разпорежданията за присъединяване на обезпечен кредитор и за разпределение на постъпилите суми в полза на •• ЕАД, се състои в липсата на удостоверение от Централния регистър на особените залози, като този факт никога не е бил спорен – така, в становището на публичния изпълнител Д. П. с изход. № [рег. номер]-180-0001860/12.06.2023 г. ясно е посочено, че вземането на банката произтича от договор за залог, а не от договор за особен залог. Действителната липса на удостоверение от Централния регистър на особените залози, представлява в случая изцяло ирелевантен факт, представен от жалбоподателя чрез поредна спекулативна интерпретация този път на нормата на чл.194, ал.3 от ДОПК – последната няма само и единствено предвид кредиторите с вписан особен залог, както неправилно се твърди в жалбата, което е видно от следното нейно съдържание: „Припадащата се на обезпечения кредитор сума с изключение на кредитор с вписан особен залог се запазва по сметката на НАП и му се предава след като представи изпълнителен лист“. Категорични са доказателствата по изпълнителното дело за представен от•• ЕАД изпълнителен лист от 11.03.2019 г. по ЧГД № 3781/2019 г. по описа на ВРС за вземане по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, което е било обезпечено с приложеният договор за залог на влог /депозит/, сключен на 14.12.2012 г. между М. К. и •• АД. Така установените факти изцяло съответстват на разпоредбата на чл.194, ал.1 от ДОПК, чийто регламент е за присъединяване на кредитор, в чиято полза е учреден залог – в случая вземането на банката е обезпечено със залог на влог, като разпоредбата не поставя изискване залога непременно да бъде особен такъв, което пък от своя страна е видно от съдържанието на третата алинея на същата правна норма. Съобразно тези обстоятелства, цитираните материално-правни разпоредби на чл.194, ал.1 и ал.3 от ДОПК изцяло предоставят на публичния изпълнител правомощия за издаване на процесните разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор и разпореждане за разпределение на получени суми, поради което последните представляват валидни актове. Що се касае до изложеният довод, че с първоначалното постъпване на сумите по сметката на публичния изпълнител не е следвало същият да ги връща обратно по сметката на ••, чрез издаденото от него разпореждане за разпределение, тъй като договора за залог на влог бил останал без предмет, то така повдиганото възражение е относимо към материалната законосъобразност на въпросното разпореждане, чиято преценка както вече бе посочено по-горе е преклудирана, поради просроченост на жалбата. По тези съображения, жалбата на К. следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна, при който изход от делото, с оглед осъщественото от юрисконсулт И.. Г. процесуално представителство, жалбоподателят следва да заплати на ответника претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъдят в минималния размер от 100, 00 лв. Предвид гореизложеното, съдът