Решение № 90 от 23.3.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 549/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията против Решение № 260004 от 11.08.2020 г., постановено по АНД № 385/2020 г. по описа на Районен съд – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 6 от 17.02.2020 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Р.“ ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за нарушение по чл. 231, ал. 1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да се потвърди. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Р.“ ООД •••, чрез процесуалния представител адв. Х.П., в депозиран писмен отговор по касационната жалба развива доводи за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт. Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП № 6 от 17.02.2020 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Р.“ ООД ••• е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева за нарушение по чл. 231, ал. 1 от ЗЕС. При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че към сключения Договор № 4833/13.06.2019 г. за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“ с Б.Т.С. не е бил приложен списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет, с което е нарушена разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ЗЕС. Прието е, че при реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което е довело до опорочаване на производството по налагане на административно наказание и е основание за отмяна на НП - АУАН е съставен в отсъствието на представител на нарушителя, като липсват доказателства да не е бил намерен или след покана да не се е явил за съставяне на акта. На следващо място, въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган правилно е посочил нарушената правна норма – чл. 231, ал. 1 от ЗЕС, но е допуснал нарушение на материалния закон като е ангажирал отговорността на дружеството на основание чл. 335 във връзка с чл. 336 от ЗЕС. Приел е, че на юридическото лице е наложено недопустимо наказание, доколкото законодателят не е включил деянието по чл. 231, ал. 1 от ЗЕС в обхвата на санкционната норма на чл. 336 от ЗЕС. При тези констатации съдът е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил. Решението е неправилно. Съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЕС, при доставка на телевизионни програми от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, към договора се прилага списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет. Съгласно чл. 335 от ЗЕС, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв. В хода на първоинстанционното производство несъмнено е установено обстоятелството, че към сключения Договор № 4833/13.06.2019 г. за предоставяне на услуга „Достъп до кабелна телевизия“ с Б.Т.С. не е бил приложен списък с наименованията на телевизионните програми, включени в ценовия пакет. Доколкото за това извършено нарушение по чл. 231, ал. 1 от ЗЕС не е предвидено друго наказание, наложената имуществена санкция е по реда на чл. 335 от ЗЕС. Неправилни са изводите на въззивния съд, че на юридическото лице е наложено недопустимо наказание, доколкото законодателят не е включил деянието по чл. 231, ал. 1 от ЗЕС в обхвата на санкционната норма на чл. 336 от ЗЕС. Действително, нормата на чл. 335 от ЗЕС предвижда налагането само на глоба, но имуществената санкция е наложена във връзка с чл. 336 от ЗЕС, съгласно който за нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 7, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 4, чл. 334а, 335, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството при липса на доказателства да не е бил намерен или след покана да не се е явил. От показанията на свидетелите В. и М. се установява, че АУАН не е съставен в присъствието на представител на дружеството, но видно от отбелязването върху акта, същият е връчен в деня на неговото съставяне /лист 21 - 22 от първоинстанционното дело/. Допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не е съществено, доколкото е предоставена възможност на нарушителя да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването, така и допълнително в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН е предвидено с оглед осигуряване на възможност лицето да се запознае с предявеното към него обвинение и да има възможност да посочи своите възражения и да даде обяснения. Ето защо, след като на представител на дружеството е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Е дна от целите на закона, свързана със защита на правата на потребителите, е тази по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗЕС - да се осигуряват възможности на потребителите да извличат максимална полза що се отнася до избора, цената и качеството на електронните съобщения. П роцесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което не може да се квалифицира като маловажен случай. По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а оспореното НП да бъде потвърдено. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 /сто/ лева, определен съобразно фактическата и правна сложност на делото по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца