Решение № 3246 от 31.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13285/2021 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20002732/05.01.2021 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 21066/2019 г. е осъдил Държавата чрез Министъра на финансите да заплати на „Е. ВП“ ЕООД на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията на Република България сумата от 6 233, 87 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропускане да бъде реализиран приход от цена на продадена произведена електрическа енергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., настъпили вследствие на действие на Народното събрание, изразяващо се в приемане на пар.6, т.2 и т.3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които се създават чл.35а, чл.35б и чл.35в и чл.73, ал.1 –ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, които са обявени за противоконституционни, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба-11.04.2019г. до окончателното плащане. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- Държавата чрез Министъра на финансите.Жалбоподателят излага доводи, че е националната правна уредба не предвижда възможност държавата да отговаря по иск за вреди, настъпили вследствие на законодателната дейност на Народното събрание.Твърди, че държавата и НС са различни правни субекти и доколкото оплакванията на ищеца касаят дейността на НС, искът срещу държавата е недопустим.Поддържа, че министърът на финансите като представител на държавата няма качеството на възложител на работата на НС и/или на народните представители, нито разполага с правомощия да им предоставя изпълнение на властнически функции.Твърди, че „възлагането“ по смисъла на чл.49 ЗЗД предполага наличие на трудовоправни или служебни отношения между възложителя и лицето, причинило вредите.Дори и да е налице възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД от страна на държавата за осъществяване на законодателна дейност, отговорността следва да се понесе от НС като самостоятелно юридическо лице.Излага доводи, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД.Твърди, че ЗОДОВ изчерпателно предвижда хипотезите, при които държавата носи отговорност за незаконни актове и действия на нейните органи и длъжностни лица и те касаят най-общо дейността на администрацията и органите на съдебната власт.Първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с чл.151, ал.2 КРБ е приел, че нормата на чл.35а ЗЕВИ е противоконституционна от момента на нейното приемане.Не е налице и противоправно действие, тъй като конституционният контрол е последващ и решенията на КС имат действие занапред.Липсва и противоправно бездействие от страна на НС, тъй като разпоредбата на чл.151, ал.2 КРБ не задължава НС да приеме закон по смисъла на чл.22, ал.4 от ЗКС при всички случаи на обявяване на противоконституционност на закон.Поддържа становище, че единствено от волята на НС зависи дали ще бъде приета правна уредба на съответния въпрос и с какво съдържание.Твърди, че разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС се разпростира единствено върху останалите висящи незавършени правоотношения, каквито в случая не са налице.Въззивникът излага доводи, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно бездействие на НС и претендираните вреди.Неправилно е отхвърлено и своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като увреждащото действие е настъпило на 04.12.2013 г., когато са приети процесните текстове.Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност-да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по въззивната жалба-„Е. ВП“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че на основание чл.7 КРБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД.Твърди, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че отговорността за вреди е на държавата, защото неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият орган противоправно бездейства.Излага доводи, че законът е противоконституционен от момента на влизането му в сила, а с решение на КС тази противоконституционност се прогласява, което води до спиране на неговото прилагане занапред.Твърди, че приемането на закон, чиито разпоредби противоречат на Конституцията, представлява противоправно действие, като с бездействието си, вместо да възстанови нарушения конституционен ред, НС продължава да поддържа нарушението.Правилно съдът е приел, че давностният срок започва да тече от датата на деликта, който е настъпил от момента на влизане в сила на решението на КС.Въззиваемият излага доводи и за основателност на евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с евентуално съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД. Ищецът-„Е. ВП“ ЕООД твърди, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа „Е.-Я.” с обща инсталирана мощност от 76, 00 kWp, находяща се в УПИ XX-961, 1560, кв.46 на с.Я., община Мъглиж, разположена частично върху покривите на съществуващи сгради, частично върху нова метална конструкция върху паркинг, застроена с площ от 533, 61 кв.м., въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-Сз-60 от 21.05.2012 г., издадено от началника на РО „НСК“ Стара Загора при РДНСК- ЮИР.Твърди, че има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 606 от 21.05.2012 г. с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно който произвежданата от ищцовото дружество енергия се изкупува на преференциална от ФтЕЦ „Е.- Я.” от електроразпределителното предприятие.С приемането на Закона за държавния бюджет на Р България за 2014 г. е прието, че се създава нов Раздел V с чл.35а-35в към глава IV от ЗЕВИ, озаглавена „Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия“.Приетите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г. и са приложими за всички производители на електрическа енергия от вятър и слънце, какъвто е и ищецът.Таксата се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, който в случая е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и се внася в държавния бюджет.С решение на КС № 13 от 31.07.2014 г., т.2 и 3 от & 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, са обявени за противоконституционни.Съгласно чл.14, ал.3 ЗКС решенията на съда се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им.Решение № 13/31.07.2014 г. е обнародвано в ДВ бр.65 от 06.08.2013 г. и е влязло в сила на 10.08.2014 г.Считано от тази дата такса по чл.35а и сл. не е удържана на -„Е. ВП“ ЕООД.В периода 01.03.2014 г.-31.08.2014 г. ищецът е подал фактури за произведена електрическа енергия от ФтЕЦ „Е.-Я.” към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД № 0010000021/31.03.2014 г., № 0010000022/30.04.2014 г.; № 0010000023/31.05.2014 г.; № 0010000024/30.06.2014 г., № 0010000025/31.07.2014 г. и № 0010000026/31.08.2014 г., като общият размер на удържаната от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на основание обявения за противоконституицонен чл.35а, ал.2 ЗЕВИ за периода 01.03.2014 г.- 09.08.2014 г. е в размер на 6 233, 87 лв.За посочения период ищецът не е получил в пълен размер от своя съконтрагент цената на произведената електрическа енергия.Твърди, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ за ангажиране на отговорността на държавата, тъй като е налице възлагане от нейна страна, налице е противоправно поведение на длъжностни лица, съставляващи колективен държавен орган-НС, изразяващо се както в приемане на противоконституционна разпоредба, така и в бездействие- неуреждане на възникналите в резултат на прилагането на разпоредбата правни последици по реда на чл.22, ал.4 ЗКС в двумесечния срок, предвиден в Правилника за организацията и дейността на НС /ПОДНС/, в резултат на които ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в нереализиран приход от цена на произведената от него електрическа енергия в размер на исковата сума.За тези вреди съгласно чл.7 КРБ отговорност носи държавата.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6 233, 87 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., които са в причинна връзка с установената с противоконституционната разпоредба такса със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.При условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 6 233, 87 лв., представляваща платени на ответника такси без основание за произведена електроенергия за периода без основание със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; при условията на евентуалност-в случай на отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД-да осъди ответника основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 6 233, 89 лв., с която ответникът се е обогатил без основание със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Ответникът е оспорил предявените искове с твърдения, че националната правна уредба не предвижда възможност държавата да носи имуществена отговорност във връзка със законодателната дейност на НС и че ЗОДОВ изчерпателно предвижда хипотезите, при които държавата отговаря за незаконни актове и действия на нейните органи и длъжностни лица.Излага твърдения, че не е налице увреждаща дейност, тъй като обявеният за противоконституционен закон спира да се прилага при влизане в сила на решението на КС по чл.149, ал.1, т.2 КРБ.Оспорва твърденията за неправомерно бездействие от страна на НС, изразяващо се в неизпълнение на задължение да уреди правните последици, предизвикани от обявения за противоконституционен акт, като поддържа, че преценката за наличие на подлежащи на уредба правни последици от прилагане на противоконституционен закон до влизане в сила на решението на КС е от изключителната компетентност на законодателния орган.Липсва и възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД от държавата на народните представители да упражняват държавни функции.Оспорва наличието на вина, вреда и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените вреди.Оспорва допустимостта на исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, както и наличието на фактическите състави на цитираните разпоредби.Прави възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ, като поддържа становище, че твърдяното увреждащо действие е извършено на 04.12.2013 г., когато са приети обявените за противоконституционни разпоредби и към момента на предявяване на иска е изтекъл 5-годишният срок по чл.110 ЗЗД. Представен е договор за изкупуване на електрическа енергия № 606/21.05.2012 г., по силата на който „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД /купувач/ изкупува от „Е. ВП“ ЕООД /продавач/ по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от продавача активна електрическа енергия от възобноявеми източници чрез енергиен обект „Фотоволтаична електрическа централа „Е.-Я.” с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, р-л VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Представено е и решение № Ц-18 от 20.06.2011 на ДКЕВР за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. На 30.01.2014 г. е сключен договор между „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като координатор и „Е. ВП“ ЕООД като производител за участие в специална балансираща група на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници или от комбиниран цикъл на производство № ДБ- 657/30.01.2014 г. С решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. /ДВ бр. 65/06.08.2014 г., в сила от 10.08.2014 г./ Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ бр.109/13 г./, с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ бр.35/2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр.9/2013 г./. Представени са и фактури, издадени от „Е. ВП“ ЕООД с получател „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД № 0010000021/31.03.2014 г., № 0010000022/30.04.2014 г.; № 0010000023/31.05.2014 г.; № 0010000024/30.06.2014 г., № 0010000025/31.07.2014 г. и № 0010000026/31.08.2014 г. за произведена ел.енергия от ФтЕЦ „Е.-Я.“ за периода 01.03.2014 г.-09.08.2014 г. Видно от представената справка от 15.06.2020 г. на КЕВР, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е превеждало по бюджетната сметка на КЕВР удържаната от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия такса по отменените разпоредби на чл.35а, ал.1 ЗЕВИ за първото тримесечие на 15.04.2014 г., за второто тримесечие на 15.07.2014 г. и за третото тримесечие на 15.10.2014 г.Постъпилите средства от посочената такса са прехвърлени към централния бюджет при спазване на указание на МФ-ДДС № 12 от 04.12.2014 г. и № БНБ-136380 от 04.12.2014 г. на БНБ. Представена е и справка от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, от която е видно, че общият размер на таксите по чл.35а ЗЕВИ, удържана от „Е. ВП“ ЕООД за периода 01.03.2014 г.-09.08.2014 г. в размер на 6 233, 87 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Ваня Петрова е установено, че размерът на таксата, дължима от ищеца за всеки един от месеците за периода м.март 2014 г.-09.08.2014 г., изчислена по формулата на чл.35а, ал.1 и ал.2 ЗЕВИ възлиза на 6 233, 87 лв.От банковата сметка на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са преведени удържаните такси от получените от „Е. ВП“ ЕООД суми в размер на 6 233, 87 лв. по сметка на ДКЕВР в БНБ съответно на 15.04.2014 г., 15.07.2014 г. и 15.10.2014 г. с посочено основание-такса произведена ел.енергия-вятърна и слънчева енергия чл.35 ЗЕВИ. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на НС като държавен орган и на народните представители като длъжностни лица.Приемането на противоконституционен закон е противоправно и е неизпълнение на основното задължение на народните представители за спазване на Конституцията.Изложил е мотиви, че приемането на противоконституционен закон е деликт и приложението на такъв закон причинява вреди на правните субекти-както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с Конституцията.В този смисъл приемането на точки 2 и 3 от & 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, които впоследствие са обявени за противоконституционни, е противоправно действие.Съдът е изложил мотиви, че възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон.С приемането на противоконституционен закон и с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, Народното събрание продължава да поддържа нарушения конституционен ред.Вследствие на противоправното действие и бездействие са настъпили вреди за ищеца, като размерът на удържаните такси по чл.35а ЗЕВИ, удържани от ищцовото дружество за периода 01.03.2014 г.-09.08.2014 г., възлиза на 6 233, 87 лв. Посочената сума представлява вреда за ищеца, изразяваща се в пропуск да бъде реализиран приход от цена на произведена и продадена електрическа енергия за процесния период.Причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение е установено от представената справка от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД и искът следва да се уважи. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. От събраните доказателства се установи, че ищецът е производител на електрическа енергия от слънчева енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 35а, ал. 1-3 ЗЕВИ, приети с точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на ЗДБ на РБ за 2014 г., за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, определена в ал. 2, а производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по, ал. 1. Установи се, че за процесния период от ищеца е удържана и внесена в държавния бюджет такса по чл.35а, ал.1 ЗЕВИ в размер на 6 233, 87 лв. С решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. /ДВ бр.65/06.08.2014 г., в сила от 10.08.2014 г./ Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ бр.109/13 г./, с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ бр.35/2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр.9/2013 г./. Настоящият съдебен състав счита, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД.Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/20.04.2023 г. по т.д.№ 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС, правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума - платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане- чл. 49 ЗЗД.Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Действието на решението на Конституционния съд за в бъдеще, уредено от конституционния законодател като проявление на принципа на правната сигурност, не може да дерогира действието на принципа за примат на правовата държава, който е от по-висш порядък. Всяко действие, което противоречи на Конституцията, е противоправно, без значение кога е извършено и кой е неговият извършител- физически лица, юридически лица или държавата в лицето на нейните органи.Разпоредбата на чл.7 КРБ регламентира отговорността на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КРБ Народното събрание е длъжно да приема закони, които не противоречат на Конституцията на Република България. Основно задължение на народните представители, което поемат под клетва на основание чл. 76, ал. 2 КРБ при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание, е да спазват Конституцията.Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Няма правно значение съставът на Народното събрание, нито как са гласували отделните народни представители, защото правно обвързващо е решението на мнозинството, а това е решение на държавния орган, осъществяващ законодателната власт.Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС /ПОДНС, ДВ, бр. 53 от 18.06.2013 г./, чл. 90, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 97 от 25.11.2014 г./, чл. 94, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 35 от 02.05.2017 г./, чл. 90, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 65 от 6.08.2021 г./ и чл. 90, ал. 4 ПОДНС /ДВ, бр. 109 от 21.12.2021 г./. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение.В резултат на противоправното действие на приемане на противоконституционен закон и противоправното бездействие, изразяващо се в неуреждане на имуществените последици след обявяването на закона за противоконституционен, за частноправните субекти могат да настъпят вреди като пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Неблагоприятните последици за частноправните субекти са вследствие надлежно и законосъобразно изпълнение на задължение за заплащане на държавна такса въз основа на закон, който впоследствие е обявен за противоконституционен, и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС. Вредите са настъпили в чужда правна сфера-на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия съгласно чл. 35а, ал. 3 във връзка с чл. 35б, ал. 1 ЗЕВИ, и представляват претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото - неполучена преференциална цена в пълен размер, предвид удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет съобразно предвидения в чл. 35а и чл. 35б ЗЕВИ механизъм от обществения доставчик или крайния снабдител. За периода 01.03.2014 г.- 09.08.2014 г. ищецът е претърпял вреди, тъй като не е получил в пълен размер преференциална цена на произведената електрическа енергия, тъй като му е била удържана сумата от 6 233, 87 лв., представляваща такса по чл. 35а, ал. 2 и чл. 35б ЗЕВИ. По изложените съображения оплакванията, изложени във въззивната жалба, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника, са неоснователни. Несъстоятелно е и възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил своевременно въведеното от него възражение за погасителна давност.Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.В случая вземането е станало изискуемо от момента на влизане в сила на решението на КС-10.08.2014 г., тъй като до този момент обявените за противоконституционни разпоредби са имали правно действие и ищецът не е разполагал с право на иск за обезщетение за вреди.С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок /чл.110 ЗЗД/.Исковата молба е подадена на 11.04.2019 г. и към този момент погасителната давност не е изтекла. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 770, 04 лв. с ДДС на основание чл.78, ал.1 ГПК- разноски за адвокатско възнаграждение.Съдът намира за основателно възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора за предоставяне на правни услуги минималният размер на адвокатският хонорар възлиза на 641, 70 лв. без ДДС или 770, 04 лв. с ДДС, поради което претендираният размер от 1 404 лв. с ДДС се явява прекомерен.При определяне на размера на възнаграждението съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че производството пред настоящата инстанция е приключило в едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства. Водим от горното съдът