Решение № 8 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2298/2025 г.

Производството е образувано по жалба на „ Аптека Колбай Капитал“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление с. Падина, общ. Девня, подадена чрез управителя К.М.М., срещу НП № ОКМД-8/28.04.2025год. на директора на РЗИ Варна, с което на основание чл. 287, ал.1 пр.2, вр. чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000лв. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва извършването на нарушението като сочи, че извършената с фактура № 0000000824/27.02.2025год. продажба не представлява търговия на едро, излага доводи за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено. В съдебното производство въззивното дружество се представлява от двама надлежно упълномощени защитници в лицето на адвокатите Г. А. и М. З. като становище по същество взема единствено адв. А.. Същият в пледоарията си отправя искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно с основен аргумент, че продажба на едро не е била извършена. В съдебно заседание за въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 27.02.2025год. служители на РЗИ Варна сред които и св. Й. Д. – старши инспектор в отдел „Организация и контрол на медицинските дейности“, съвместно със служители на полицията извършили проверка в аптека стопанисвана от въззивното дружество „Аптека Колбай Капитал“ ЕООД, находяща се в гр.Варна, кв. „Виница“, ул. „Мария Бацарова“ № 20. В хода на проверката проверяващите установили, че за проверявания обект въззивното дружество разполага с издадено разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № АП-2312/03.02.2022год. Установили също така, че на 27.02.2025год. въззивното дружество е продало на „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД следните лекарствени продукти: Пеплак табл. 875/125 мг. х14 – 140 оп.; Пропофол МСТ 1% амп. 10мг./мл. 20мл. х5 - 12 оп.; Ефедрин амп. 50 мг./мл. 1мл.х10 - 2 оп.; Хлофазолин амп. 150 мкг/мл. 1 мл.х10 - 2 оп.; Дицинон амп. 250 мг./2 мл.х4 - 2 оп.; Мипрофен табл. 100мг. х15 - 12 оп.; Клиндамиции АБР капс. 600мг. Х30 - 8 оп.; Клиндамиции МИП инжекционен разтвор амп. 150 мг./мл. 4 мл.х5 - 4 оп.; Атропин амп. 1 мг./мл. 1 мл. Х 10 - 2 oп.; Натриев хлорид 0, 9% инфузионен разтвор 100 мл/ х 20- 6 р.; Назик спри 5%/0, 1% 10 мл. - 40 оп.; Натриев хлорид 0.9% инфузионен разтвор 500 мл. Х 10 - 3 бр.; Пропофол МСТ 1% амп. 10мг./мл. 50 мл. х 10 - 12оп.; Дентокаин амп. 40 мг./'0, 01 мг./мл. Х 50 - 80 оп. и Дексаметазон амп..4 мг./мл. 1 мл.х25 - 2 оп., както следните храни за специални медицински цели: Нутрикомп с вкус на ванилия 200мл - 48 оп.; Нутрикомп ягода 200 мл. - 48 оп.; Нутрикомп зеленчукова супа 200 мл. - 64 оп.; Дибен Дринк ванилия 200мл. - 13 оп. и Дибен Дринк горски плод 200 мл. - 8 оп. Преценено било, че въззивното дружество е осъществило продажба на едро, в нарушение на нормите на чл. 287, ал.1 пр.2 вр. чл. 291, ал.1 от ЗЛПХМ. За това нарушение на 12.03.2025год. св. Й. Д. съставила срещу въззивното дружество АУАН. Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващата въззивното дружество лице, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН постъпило писмено възражение в което по същество се оспорвало, че се касае за продажба на едро. Възражението не било прието и на 28.04.2025год. директорът на РЗИ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 287, ал.1 ал.2, вр. чл. 291, ал.1 от ЗЛПХМ и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 15 000лв. В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката Йоанна Д., която в показанията си пред съда излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Като свидетели по искане на защитата показания са дали и Павел Р. експерт бизнес развитие и иновации в „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД и Димо Д. – главен лекар в същото лечебно заведение. В показанията си тези свидетели сочат, че лечебното заведение обслужва основно чуждестранни пациенти, че поради спънки със снабдяването с нужните медикаменти от страна на чуждестранните пациенти били взели решение последните да упълномощават лечебното заведение да взема от тяхно име медикаментите, а те имали сключен договор с конкретната аптека да ги закупуват от там. Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени възражение срещу АУАН приемо-предавателен протокол към Договор от 19.01.2024год., фактура № 0000000824/27.02.2025год., поръчка от „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, договор от 19.12.2024год. сключен между „МЦД Дентапрайм“ ЕАД и „Аптека Колбай Капитал“ ЕООД. Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и съответно приобщени копия на рецептурни бланки с изписани медикаменти за пациенти от МДЦ „Дентапрайм“ ЕАД – 155бр.; копия на договор за дентално лечение, подписан от пациенти на МДЦ „Дентапрайм“ – 4бр., с превод на български език за пациентите В.Б., С.Б., О.Е. и П.К., Заповед РД – 01- 232/23.12.2024г. на директора на РЗИ Варна, ведно с приложенията към нея и длъжностна характеристика за длъжност старши инспектор. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които се кредитират изцяло от съда с доверие и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи. При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане. При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху правото на защита на въззивното дружество съдът не констатира. Действително в НП наказващия орган не е изразил становище досежно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, но с факта на издаване на НП е повече от ясно, че не е счел наличието на тази хипотеза. Отделен е въпроса, че неизлагането на становище по този въпрос не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не влияе на правото на защита на привлеченото към адм.наказателна отговорност лице, което право, съобразно константната съдебна практика, се реализира спрямо фактите (фактическото обвинение). На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 287, ал.1 от ЗЛПХМ. Посочената разпоредба предвижда санкция за този който извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това, или работи в нарушение на издаденото му разрешение/удостоверение. В случая по делото няма спор, че към датата на проверката въззивното дружество е разполагало с разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти. Този факт е и безспорно установен от съда след проверка в публичния регистър на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, общодостъпен на страницата на ИАЛ – https: //www.bda.bg/bg/регистри. Видно от регистъра въззивното дружество разполага с разрешение АП-2312 издадено на 03.02.2022год. за търговия на дребно в проверявания обект аптека находяща се в гр.Варна, кв. „Виница“, ул. „Мария Бацарова“ № 20 като дейностите които може да извършва в този търговски обект съгласно разрешението са търговия на дребно с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от ЗЛПХМ търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на този закон, с изключение на случаите по чл. 232, ал. 2. В процесният случай посоченото в нормата изключение е ирелевантно. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗЛПХМ търговия на едро с лекарствени продукти могат да извършват физически и юридически лица, притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на съответната държава членка. Понятието „търговия на едро“ е легално дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 77 от ДР на ЗЛПХМ. Видно от посочената разпоредба, търговията на едро с лекарствени препарати е дефинирана много широко, като изключение от понятието представляват единствено случаите на предоставяне на лекарствени продукти директно на населението. В случая съдът намира, че от доказателствата по делото по категоричен начин може да се да се приеме, че е налице снабдяване с лекарствени препарати от страна на въззивното дружество на друг търговец (лечебно заведение) под формата на продажба. В тази насока са приложените по делото поръчка за покупка изпратена от „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД до въззивното дружество и фактура № 0000000824/27.02.2025год. За това, че се касае за снабдяване на лечебното заведение с лекарства свидетелстват и свидетелите Р. и Д. от чиито показания се установява, мед. сестра прави заявка до аптеката и лечебното заведение получава лекарствата от аптеката след съответното заплащане. Какви са отношенията между лечебното заведение в случая, „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД и неговите пациенти в частност дали пациентите са упълномощавали лечебното заведение да купува от тяхно име лекарства и пр. е без всякакво значение. В случая е налице доставка на лекарства на друг търговец, като не оставя никакво съмнение, че се касае за продажба на едро – видно и от количествата на доставката. В контекста на горното съдът не споделя становището на защитата, че не се касаело за продажба на едро. Според настоящия съд обаче както актосъставителя така и АНО са дали неправилна квалификация на фактите като са ги отнесли към хипотезата на чл. 287, ал.1 от ЗЛПХМ доколкото този състав изисква от обективна страна осъществяване на продажба на дребно каквато не е констатирана в случая. Напротив както бе посочено по-горе в мотивите, а така е прието и в АУАН и НП, на 27.02.2024год. въззивното дружество е извършило продажба на едро. При това положение относима е била нормата на чл. 195, ал.1 от ЗЛПХМ вменяваща задължение за извършване на такава търговия само от лица притежаващи разрешение за тази дейност, издадено от регулаторен орган на съответната държава членка. В случая след проверка в публичния регистър на търговците на едро получили разрешение зае търговия с лекарствени продукти съдът констатира, че въззивното дружество не е разполагало с такова разрешение, съответно е нарушила тази норма и е осъществило състава на чл. 284, ал.1, вр. чл. 291, ал.1 от ЗЛПХМ защото точно нормата на чл. 284, ал.1 предвижда санкция за този който извършва търговия на едро без разрешение. Доколкото обаче такова обвинение на въззивника не е било повдигнато от една страна, а от друга нарушението по чл. 284, ал.1, вр. чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ (с оглед на това че се касае за деяние извършено от ЮЛ) е по-тежко наказуемо (предвидена е санкция в размер на 50 000лв. съответно имуществена санкция в размер на 150 000лв., а нормата на чл. 287 предвижда глоба в размер от 5000лв. до 10 000лв. съответно имуществена санкция от 15 000 до 30 000лв.) за съда не съществува възможност да измени НП. Съдът намира за нужно да отбележи, че конкретните факти не попадат в хипотезата чл. 287, ал.1 пр.2 от ЗЛПХМ защото законът изисква да е осъществена търговия на дребно в нарушение на издадено разрешение, а в случая е извършена търговия на едро без разрешение. В хипотезата на чл. 287, ал.1 пр.2 от ЗЛПХМ попадат случаите когато се извършват продажби на дребно, но в нарушение на разрешението. Например има разрешение за търговия на дребно търговия с лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, с изключение на лекарствени форми за очи и разтвори за парентерално приложение и се установи търговия на дребно с лекарствени форми за очи; разполага с разрешение за съхранение, опаковане, контролиране, даване на консултация, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в страната лекарствени продукти с изключение на екстемпорални лекарствени форми, както и козметични и санитарно-хигиенни средства и се установи съхраняване, опаковане, отпускане и пр. на лекарствени продукти с екстемпорални лекарствени форми. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното варненският районен съд