Решение № 4528 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1313/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез главен юрисконсулт Ш., против Решение № 295/ 22.07.2024 год., постановено по н.а.х.д № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № КГ-2519/ 07.11.2023 год. на Председателя на ДАМТН, с което на „А.“ ООД за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във вр. с чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева и на основание чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК дружеството е осъдено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 795.00 (седемстотин деветдесет и пет) лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че районният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не е анализирал обективно, всестранно и пълно релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи за материална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. В тази връзка, касаторът оспорва изводите на районния съд за недоказаност на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на ответното дружество, обусловени от заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно- техническа експертиза. Сочи се, че констатациите на вещото лице не могат да оборят приложените в административнонаказателното производство документи. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна, при съответния изход от спора. В съдебно заседание, представител за касатора не се явява. Ответникът по касационната жалба – „А.” ООД, представлявано от К. В. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. А., в съдебно заседание и приложен по делото отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита обжалвания съдебен акт за правилен, поради което моли да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. От страна на ответника по касационната жалба е постъпила частна жалба, депозирана чрез адв. М. А., против Определение № 532/ 09.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което молбата на „А.” ООД за изменение на Решение № 295/ 22.07.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта за разноските, е оставена без уважение, като неоснователна. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение. Твърди се, че определеното от съда адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от необходимостта от запознаване на процесуалния представител на страната с редица стандарти и химико-технически изисквания при пробовземането и изпитването на проби от автомобилен бензин, без които не може да се осъществи адекватна защита по делото. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, като бъдат присъдени разноски в пълен размер, а именно - 1330 лева. Частната жалба се поддържа и в приложена по делото писмена молба. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната и частната жалба, поради което счита, че обжалваните съдебни актове следва да бъдат оставени в сила. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на обжалваните решение и определение, установи следното: По касационната жалба: Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е отменил НП № КГ- 2519/ 07.11.2023 год. на Председателя на ДАМТН, с което на „А.“ ООД за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във вр. с чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева и на основание чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК дружеството е осъдено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 795.00 (седемстотин деветдесет и пет) лева. За да постанови този резултат, районният съд е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото СТЕ и въз основа на същото е обосновал извод, че събраните в хода на съдебното производство доказателства за начина на съхранение и транспортиране на иззетите проби от течно гориво- бензин RON 95, създават съмнение за неправилно манипулиране, довело до промяна на дестилационните характеристики на бензина и повишаване на показателя „край на кипене“. Решението е неправилно, по следните съображения: Имуществената отговорност на „А.“ ООД е ангажирана за това, че в качеството си на „краен разпространител на течни горива“ по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и на §1, т. 19 от НИКТГУРНТК е разпространявал течно гориво – автомобилен бензин RON 95, несъответстващ на изискванията за качество по показател „Дестилационни характеристики“: „край на кипене“ – полученият резултат от изпитване е 220, 3 градуса С, при нормален максимум от 210, 0 градуса С – с отклонение от 10, 3 градуса С над максимално допустимата стойност, а арбитражно изпитване – 214, 0 градуса С, с 4, 0 градуса С над максимално допустимата стойност. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, лице, което разпространява включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20000 лв., съответно имуществена санкция от 10000 до 100000 лв. По аргумент на § 1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ, „Разпространение на течни горива“ е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. От друга страна, „краен разпространител на течни горива“ е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства /арг. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от НИКТГУРНТК/. Течните горива при пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък „декларация за съответствие“ /чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ/. Наличието на изискуемата от действащите правни норми документация, в частност декларация за съответствие по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 4, ал. 2 от НИКТГУРНТК, не освобождава от задължение крайния разпространител на горива да следи за съответствието на разпространяваните от него горива с изискванията за качество. Това задължение е функция от задължението му да разпространява течни горива, които отговарят на всички изисквания за качество, определени в Наредбата, поради което се отъждествява с него по съдържание и предмет. Ето защо, към момента на извършване на проверката и установяване на нарушението, дейността на „А.“ ООД е подчинена на изискванията на правната норма на чл. 18б, ал. 3 от ЗЧАВ, съгласно която разпоредба лицата, които разпространяват течни горива, са отговорни за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ. Изискванията за качество на течните горива и процедурата по вземане на проби от тях, както и изследването им, са регламентирани подробно в НИКТГУРНТК. Съгласно чл. 6, т. 1 от Наредбата, течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество: автомобилните бензини съгласно приложение № 1. Видно от Приложение № 1, Таблица 1 „Автомобилни бензини“ е, че в същото са регламентирани показателите, на които следва да отговаря автомобилния бензин, като в табличен вид са посочени стойностите за всеки един от показателите. По отношение показател „Дестилационни характеристики: край на кипене“ е посочена максималната допустима стойност от 210 °С. Отклонението на което и да е от тези изисквания води до несъответствие с нормативно установените изисквания за качеството на горивото, което се разпространява чрез продажба до крайните потребители и води до реализация на състава на нарушението очертано в чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. В настоящия случай, при извършена на 04.04.2023 г. проверка на обект бензиностанция № 1, находяща се в [населено място], община Симитли, област Благоевград, махала „Оцетарска“, стопанисвана от „А.” ООД, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво- Автомобилен бензин RON 95, за което е съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С- 0049/ 04.04.2023 г. /л. 35 от първоинстанционното дело/. След изпитване на контролна проба в стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН –ГД ККТГ, гр. София е издаден Протокол за изпитване № С-0110-1/ 06.04.2023 г. /л. 48 от първоинстанционното дело/. Въз основа на него е изготвено Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ- 0291/ 05.04.2023 г. /л. 46 от първоинстанционното дело/ и е изготвен Констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество№ КП-0185/ 06.04.2023 г., съгласно който: „Течното гориво Автомобилен бензин RON 95, по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.”. В случая липсват каквито и да било доказателства за допуснати нарушения при вземането на пробите от бензиноколонка в обекта, стопанисван от „А.“ ООД. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, проби от течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275. Наредбата въвежда изискването пробите да бъдат взети в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им (чл. 18, ал. 3 от НИКТГУРНТК). Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата, общото количество от пробите се обособява в две категории - на контролни и арбитражни проби, като ал. 2 и 3 от същия член разписват етикетирането и пломбирането на пробите, респ. задължението за последващото им транспортиране до акредитирани лаборатории. От друга страна, чл. 21 от НИКТГУРНТК предписва поставянето на взетите проби от автомобилен бензин в предварително охладени съдове. Видно от приложения по делото протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството, длъжностното лице към ГД „ККТГ“- главен инспектор Г. Б., стриктно е спазило горепосочените нормативни изисквания спрямо пробовземането, като от страна „А.“ ООД при проверката е присъствал свидетелят Р. Т., обслужващ бензиностанцията. Впоследствие контролните проби са изследвани в лаборатория за горива, смазочни материали и присадки, акредитирана от ИА БСА. Изготвеното експертно заключение сочи, че пробите от автомобилния бензин се отклоняват от допустимите гранични стойности по показател „дестилационни характеристики“ и не съответстват на изискванията за качество. Горните констатации са описани и в Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, приобщен по надлежния ред към доказателствения материал. Впоследствие, поради несъгласие с резултатите от изготвената експертиза от страна на санкционирания субект, е извършено изпитване и на арбитражна проба, като в Приемо-предавателния протокол за изпитване на арбитражна проба № 03/ 25.04.2023 г. /л. 72 от първоинстанционното дело/ е описано състоянието на арбитражните проби, в т.ч. наличието на стикер и етикет, на които фигурират подпис и печат на фирмата, както и подпис и персонален печат № 13 на длъжностното лице от ГД „ККТГ". Този протокол е подписан без възражения от представителя на дружеството. Арбитражната проба е предадена за изследване в акредитирана лаборатория, при което е установено, че пробата от автомобилния бензин не съответства на изискванията за качество по показател „дестилационни характеристики" – „край на кипене". Следва да се посочи, че на основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. По аргумент на ал. 6 на цитираната норма, резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. От анализа на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал се установява, че не е налице опорочаване на особените изисквания за реда и начина на вземане на пробите, който се установява в Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, в каквато насока са изводите на районния съд. Не се установява нарушение на чл. 18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК и това се следва от показанията на лицата, извършили проверката и надлежно разпитани като свидетели в първоинстанционното производство. Видно е, че първата и арбитражната проба сочат на завишение на показателя „дестилационни характеристики"- „край на кипене". Нарушението – несъответствие на проверяваното течно гориво с изискванията в Приложение № 1 към чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК, е установено след извършени изследвания, обективирани в различни по вид документи. Всички тези документи, изброени по-горе, са били съставени от длъжностни лица по предвидения за това ред, поради което притежават качеството „официален документ" и се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти и обстоятелства, нещо повече – протоколът за извършена проверка и вземане на проба от течно гориво е бил подписан и от служител на „А.“ ООД, съответно – подпечатан от него, без възражения. Видно от тях, процесните проби от течно гориво – автомобилен бензин, са били взети, транспортирани и изследвани при спазване на изискванията на НИКТГУРНТК и приложимите стандарти. От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото Съдебно- техническа експертиза се установява, че неправилно манипулиране и съхранение на пробите може да доведе до загуба на Октаново число и ефективност на горивото. Вещото лице, обаче, не обуславя извод, че в случая е налице неправилно манипулиране, в каквато насока са изводите на Районен съд- Благоевград, напротив. Дадените в заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза отговори на конкретно поставените въпроси с нищо не опровергават констатациите в НП. Констатациите на вещото лице относно спазване изискванията на НИКТГУРНТК имат изцяло правен характер и съдържат анализ на възможните причини за установеното несъответствие на дестилационни характеристики, поради което неправилно са възприети от съда като извод за допуснати нарушения на процедурата по пробовземане и съхранение. Действително, крайният разпространител носи отговорност за качеството на горивото, независимо от това как е настъпила промяната в неговото качество освен в случая, когато промяната на качеството е станала при вземането на пробата. Последното, обаче, в случая не е налице, предвид събраните доказателства, които налагат обратен извод. Крайният разпространител е длъжен да положи необходимата грижа, за да разпространява само гориво, което отговаря на изискванията на НИКТГУРНТК. Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, като в случая са налице всички предпоставки за реализацията й. При тези данни следва да се приеме, че спорните по делото факти са доказани от административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест за това, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя с предвидената в закона санкция, определена в минималния й размер. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което се потвърждава изцяло атакуваното наказателно постановление. По отношение на частната жалба касационната инстанция счита същата за неоснователна. С Решение № 295/ 22.07.2024 год., постановено по н.а.х.д № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е отменил НП № КГ- 2519/ 07.11.2023 год. на Председателя на ДАМТН и с оглед изхода на спора е осъдил ДАМТН да заплати на „А.“ ООД направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 800 лева, редуцирайки претенцията на страната в размер на 1300 лева и сумата в размер на 612 лева, представляваща разходите за назначената от съда съдебно- техническа експертиза по делото. С молба вх. № 18710/ 15.08.2024 г., от страна на „А.“ ООД е заявено искане за изменение на решението, в частта му за разноските, като на страната бъдат присъдени разноски в пълен размер, а именно 1300 лева, вместо редуцираният от съда размер- 800 лева. С обжалваното Определение № 532/ 09.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд- Благоевград, съдът е оставил без уважение молбата на „А.“ ООД за изменение на Решение № 295/ 22.07.2024 год., постановено по н.а.х.д № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта му за разноските. В случая, с оглед крайния правен изход от спора и потвърждаването на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, настоящият съдебен състав следва да остави в сила Определение № 532/ 09.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд- Благоевград, с което молбата на „А.“ ООД за изменение на Решение № 295/ 22.07.2024 год., постановено по н.а.х.д № 264/ 2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта му за разноските, е оставена без уважение. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид характера на спора и обемът осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението за касационната инстанция е в размер на 80, 00 лв., която сума следва да се присъди в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 236 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Благоевград