Решение № 228 от 4.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал.1 вр. чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 38333/12.12.2024 г. по описа на ЧСИ, подадена от длъжника „Ш. АГРО“ ЕООД, ЕИК: 201388732, със седалище и адрес на управление: гр.•••, представлявано от управителя Б. П. Ш., срещу Разпределение от 09.12.2024 г. постановено по изп.дело № 20218250400234 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825, предявено на страните с Протокол от 10.12.2024 г. Жалбоподателят излага следните оплаквания за незаконосъобразност на разпределението: Поддържа, че съдебният изпълнител не е съобразил правото на собственост на „Ш. АГРО“ ЕООД върху осребрената движима вещ - трактор колесен. Предвид това твърди, че незаконосъобразно е погасено публичното задължение на Д. П. Ш. към ТД на НАП Пловдив със сумата от 79 760, 99 лева от продажната стойност на вещта. Излага доводи за правото си на собственост върху движимата вещ с позоваването на представените към жалбата писмени доказателства. Счита за законосъобразно разпределението на сумите по т.1 и т.3 на чл.136, ал.1 ГПК. Доколкото обаче твърди, че осребреното имущество е собственост на „Ш. АГРО“ ЕООД, а единственият привилегирован кредитор е удовлетворен, според жалбоподателя остатъкът от сумата е следвало да му се предаде или да се погасят задължения към негови кредитори, имащи качеството на взискатели по изпълнителното дело. Поддържа, че тъй като в разпределението не са посочени взискателите и вземанията им от длъжника „Ш. АГРО“ ЕООД, делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител със задължителни указания за извършване на ново разпределение. Искането към съда е да отмени обжалваното разпределение като незаконосъобразно и да върне делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Представя следните писмени доказателства: фактура, ведно с опис на продадени машини и съоръжения, договор за покупко-продажба и протокол за прихващане на вземания, всички от дата 23.12.2018 г. Прави искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи редовно ли са водени счетоводните книги на „Ш. АГРО“ ЕООД за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. и заведена ли е в баланса на дружеството като движимата вещ – трактор колесен и към коя дата. Иска допускане и на съдебно – техническа експертиза за установяване дали процесната движима вещ – трактор колесен попада в обхвата на чл.144, ал.2 ЗДвП. Ответниците по жалбата „ДИ КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ ЕНД КЪМПЛАЙЪНС“ ЕООД, „ЗООДИНАМИКИ ГЕНО БЪЛГАРИЯ“ ООД, „Ш. АГРО БГ“ ООД, Д. П. Ш. /лично и в качеството си на земеделски производител/, Б. П. Ш., ТД на НАП Пловдив, редовно уведомени, не вземат становище по жалбата. На основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Стефан Горчев е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност на жалбата. Пловдивският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното: Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Направените доказателствени искания за допускане на съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – техническа експертиза следва да се оставят без уважение, тъй като не са необходими за разрешаване на спора по делото, същият е изяснен от фактическа страна от представеното заверено копие от изпълнителното дело. По същество съдът излага следните съображения: Изпълнителното производство е образувано по молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД за събиране на вземане по Изпълнителен лист от 06.04.2021г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 05.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 4843/2021г. по описа на РС-Пловдив от солидарните длъжници ЗП Д. П. Ш. като кредитополучател и съдлъжниците „Ш. АГРО“ ЕООД, „Ш. АГРО БГ“ ООД, Д. П. Ш. и Б. П. Ш., произтичащо от договор за банков кредит № 1554/16 от 10.11.2016 г. На осн.чл.456 ГПК е присъединено за събиране и вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД по Изпълнителен лист от 12.05.2021г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 26.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 4844/2021г., ПРС от солидарните длъжници „Ш. АГРО“ ЕООД, „Ш. АГРО БГ“ ООД, Д. П. Ш. и Б. П. Ш., произтичащо от договор за банков кредит № 1553/16 от 10.11.2016 г. За обезпечаване на вземанията на банката е учреден особен залог върху имущество на длъжника ЗП Д. П. Ш., включващо и движимата вещ Трактор колесен JOHN DEERE 8295R, рама № •••, двигател № •••, рег.№ •••, от публичната продан на който е реализирана сумата, предмет на обжалваното разпределение. Присъединено за събиране е и вземането на „ЗООДИНАМИКИ ГЕНО БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу длъжника Д. П. Ш. въз основа на удостоверение от 13.05.2021 г. издадено по изп.д.№ 20198230400301 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№ 823. Съгласно чл.458 ГПК по право е присъединена Държавата чрез НАП – ТД – Пловдив за публичните й вземания към длъжника Д. П. Ш., съгласно удостоверение, издадено от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. С Договор за цесия от 29.09.2023 г. „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е прехвърлило на „ДИ КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ ЕНД КЪМПЛАЙЪНС“ ЕООД вземането си по договор за банков кредит № ••• от 10.11.2016 г., за което е издаден Изпълнителен лист от 12.05.2021г. по ч.гр.д.№ •••1 г., ПРС, присъединено за събиране в производството. По силата на чл.99, ал.2 ЗЗД вземането е прехвърлено с обезпечението, включващо и учредения особен залог върху движимата вещ Трактор колесен JOHN DEERE 8295R. Вследствие на успешно проведена публична продан на вещта Трактор колесен JOHN DEERE 8295R., по делото е постъпила сумата от 198 396, 00 лева с ДДС, включваща 165 330, 00 лева –данъчна основа и ДДС в размер на 33 066, 00 лева. ЧСИ е извършил обжалваното разпределение на данъчната основа от 165 330, 00 лева за удовлетворява на вземанията на взискателите на длъжника ЗП Д. П. Ш. по следния начин: Вземания по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД: 5 923, 07 лева разноски на „ДИ КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ ЕНД КЪМПЛАЙЪНС“ ЕООД; 1 637, 28 лева такси на ЧСИ рег.№ 825 / начислени такси, вкл. по предявяване на разпределението с вкл.ДДС/; 4 859, 79 лева – пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС на ЧСИ от общия размер 12 553, 77 лева. Вземане по чл. 136 ал. 1 т.3 от ЗЗД: 73 148, 87 лева – обезпечено вземане с особения залог на „ДИ КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ ЕНД КЪМПЛАЙЪНС“ ЕООД Вземане по чл. 136 ал. 1 т.6 от ЗЗД: 79 760, 99 лева – вземане на ТД на НАП Пловдив към Д. П. Ш. от общия размер на дължимата сума 227 555, 40 лева. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При съобразяване със задължителните за съдилищата разяснения, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В мотивите по т. 1 е посочено изрично, че жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК. В разглеждания случай, жалбоподателят не оспорва разпределението в частта му по отношение на приетите за погасяване вземания по чл. 136 ал. 1 т.1 и т.3 от ЗЗД, в тази част счита същото за законосъобразно. Оплакванията на „Ш. АГРО“ ЕООД са против разпределението в частта му, в която по реда на чл. 136 ал. 1 т.6 от ЗЗД е разпределена сумата от 79 760, 99 лева на ТД на НАП. Дружеството – жалбоподател претендира, че е собственик на движимата вещ Трактор колесен JOHN DEERE 8295R, от което заключава за незаконосъобразното разпределяне на сумата, постъпила от осребреното имущество, за погасяване на публичните задължения на длъжника Д. П. Ш.. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата. Процесната движима вещ, от чиято продажба е постъпила разпределената сума, представлява колесен трактор. Последният попада в приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и Закона за движение по пътищата, доколкото съгласно пар. 6, т. 15 от Допълнителните разпоредби на същия, "трактор" е вид моторно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗРКЗГТ, съответно - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тази техника подлежи на регистрация от страна на собственика, както и в ал. 5 на чл. 11 ЗРКЗГТ е предвидена промяна на регистрацията при промяна на собствеността. От свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника, приложено по изп.дело, се установява регистрацията на процесния колесен трактор JOHN DEERE 8295R със собственик Д. П. Ш. /л.2804/. Свидетелството за регистрация е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като се издава от длъжностни лица в рамките на възложена им със закон компетентност – чл. 144 и чл. 145 Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По силата на изрична правна норма /чл. 33, ал. 2 от цитираната наредба/ свидетелството удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство, като по този начин имплицитно го легитимира като собственик. Предвид изложеното се установява качеството на Д. П. Ш. като носител на правото на собственост върху процесната движима вещ. По делото не се установява промяна в регистрацията на колесния трактор според изискването в ал. 5 на чл. 11 ЗРКЗГТ, предвид твърдението на жалбоподателя за придобиване на собствеността върху същия. Данни за това липсват в постъпилата справка от Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив от регистъра на собствениците на земеделска и горска техника по отношение на „Ш. АГРО“ ЕООД от 26.04.2021 г./ л.1240/, тъй като в същата е посочена, че няма регистрирана подобна техника на дружеството. Не се доказва придобиването на правото на собственост върху вещта колесен трактор от „Ш. АГРО“ ЕООД. Според разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДП прехвърлянето на собствеността на регистрирани колесни трактори се извърша с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ, в който е казано, че прехвърляне на собствеността на самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В § 1, т. 12 от ДР на този закон е посочено, че колесния трактор е вид самоходна техника, а безспорно процесният е такъв с обем на двигателя над 10 kW. В разглеждания случай безспорно са касае за регистриран колесен трактор с обем на двигателя над 10 kW – предвид представеното свидетелство за регистрация и отбелязаната в него мощност на двигателя в буква Б.16.4 /л.2804/. Следователно, по смисъла на разпоредбите на чл. 144 ЗДвП и на чл. 12 ЗРКЗГТ, прехвърлянето на правото на собственост на процесния колесен трактори се извършва чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Жалбоподателят не твърди и не представя договор за прехвърляне на правото на собственост върху вещта с нотариална заверка на подписите, а приложеният към жалбата не е в изискуемата форма. Казаното води до извод, че с представения договор не е извършено прехвърляне на собствеността върху вещта по причина, че не е сключен в предвидената от закона форма- писмена с нотариална заверка на подписите. Предвид изложеното писмените доказателства към жалбата не са такива, удостоверяващи прехвърлянето на правото на собствеността върху вещта, а отговорът на поставените въпроси към съдебно – счетоводната експертиза не би могъл да обосновен различен извод от гореизложения. Допускането на съдебно – техническата експертиза не е необходимо, доколкото по делото безспорно се касае за регистриран колесен трактор с обем на двигателя над 10 kW, видно от свидетелството за регистрация, поради което приложение намират разпоредбите на чл. 144 ЗДвП и на чл. 12 ЗРКЗГТ, съобразно гореизложеното. Изложеното налага извод, че Д. П. Ш. се е легитимирал като носител на правото на собственост върху осребрената движима вещ колесен трактор, поради което законосъобразно постъпилата продажна цена на вещта е послужила за погасяване на притезанията на неговите кредитори. Ето защо, неоснователни са оплакванията против удовлетворяване на притезанията на НАП – ТД Пловдив в реда на чл. 136 ал. 1 т.6 от ЗЗД, размерът на които се установява от удостоверение от 22.11.2024 г. на ТД – НАП Пловдив /л.6315/ Неоснователно са и възраженията за задължението на съдебния изпълнител да посочи в разпределението взискателите на „Ш. АГРО“ ЕООД и техните вземания, доколкото не се установява собствеността на това дружество върху осребрената вещ, чиято продажна стойност е предмет на разпределението. Напротив в разпределението са посочени взискателите, включително присъединените по право на длъжника, от продажбата на чието имущество е постъпила разпределяната сума, както и техните вземания, а самото разпределение е извършено при спазване на привилегиите по реда на чл.136, ал.1 ЗЗД. С оглед на гореизложеното и при липсата на други оплаквания, съдът намира, че обжалваното разпределение следва да бъде потвърдено. На ответниците по жалбата се следват разноските по делото, но такива не се претендират и няма да бъдат присъдени с решението. Водим от горното, съдът