Решение № 50 от 8.7.2022 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 116/2022 г.

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Образувано е по постъпило в Министерство на правосъдието на Република България удостоверение, относно решение /номер на делото/ ВН – GS/03/216000002336/21, от 03. 03. 2021 год. и влязло в сила на 23. 03. 2021 год. ПОСТАНОВЕНО от AUSTRIA, Bezirkshauptmannschatf Gussing, с адрес Hauptstrabe 1, A-7540 Gussing, за прилагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин Г.Г., роден на •••••••• год., с последен известен адрес – с. М., общ. Т., ул. „И.“ №. Наложената финансова санкция е в размер на 80 евро. Касае се за решение на несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. При направеното запитване в ОД ”Полиция” – Търговище се установи, че пълните данни за самоличност на лицето са Г. Н. Г., роден на •••••••• год., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес – с. М., общ. Т., ул. „И.“ №. В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената парична санкция. Засегнатото лице Г.Г., редовно призован, не се явява, не е упълномощил защитник. Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното: Решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу лицето за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции от издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се деяние подсъдно на български съд. Решението не се отнася за деяния, които: по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния; Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 80 евро. Решението се отнася за следното деяние: На 14. 12. 2020 год., в 05. 05 часа в населеното място Nickelsdorf, A4, StrKm 61, 950, Fahrtrichtung, Ungarnq с автомобил с рег. № Т 07-90 ЕВ /ВG/ при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, превишил същата с 19 км/ч. Извършеното е административно нарушение на Правилник за движение по пътищата § 98 Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 Zit. 2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1 KFG Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като официалния курс на лева към еврото е 1955, 83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано, официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 80.00 евро, по официалния фиксиран курс на БНБ е 156, 47 лева. Правонарушението което е извършил Г.Г. е, че с поведението си е нарушил разпоредбите за движение по пътищата. От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно. Същото е правилно от формална страна, а по изложените по-горе съображения НЕ е НАЛИЦЕ което и да е от основанията по чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), при които може да се откаже признаване и изпълнение. Описаното деяния съставлява нарушение и по българското законодателство. Ето защо следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното съдът