Решение № 21667 от 30.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7242/2024 г.
Административен съд - София-град30.10.2024 г.докладчик Камелия Серафимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №2802/13.06.2024 година, постановено по н.а.х.д.№3136/2024 година по описа на СРС, 104 състав. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. В конкретния случай, касаторът изобщо не е оспорил нито посоченото място на нарушението, нито предвидената максимална скорост за движение от 50 км/ч пред СРС. Неоснователен е доводът на касатора, че СРС не е изяснил кой е санкционираният субект, защото в хода на административното производство са събрани доказателства за това кой на въпросната дата и час е управлявал МПС- именно касаторът, като е налице и Декларация от собственика на автомобила, че е предоставил автомобила за ползване на касатора и към датата и часа на извършване на нарушението автомобилът е бил във владение на касатора. СРС е събрал доказателства, удостоверяващи годността на техническото средство, обсъдил ги е наред с всички събрани доказателства. Следва да бъде посочено, че съгласно §1, .65 от ДР на ЗДВП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) " Автоматизирани технически средства и системи " са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат- стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. СРС е анализирал не само приложените доказателства, но и относимите правни разпоредби, като е отговорил на всеки един довод в жалбата и най- вече е отчел, че условията и редът за ползване на средството за измерване, представляващо автоматизирана техническо средство и система за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание законовата делегация на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП. Техническото средство, с което е засната скоростта на движение на автомобила на касатора е от утвърден тип, преминало е последваща техническа проверка от компетентен орган, което се установява от Протокола за проверката му от е със срок на валидност до 07.09.2027 година и удостоверението за одобрен тип, което пък води до извод, че АТСС е отговаряло на изискванията на чл. 4, ал. 1 и 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година на МВР и електронният фиш отговаря на изискванията на нормата на чл. 3 от Наредбата за нарушение на правилата за движение, установено чрез ползване на АТСС. СРС е анализирал отбелязването в Протокола за използване на АТСС, отчел е, че измерването е извършено в стационарен режим, според изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредбата и за извършеното измерване е съставен Протокол в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата и приложението, попълнен с необходимите реквизити и на тази плоскост е приел за неоснователни възраженията на жабоподателя за недопустимост на събраните доказателства посредством преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства, а измерването с техническото средство е извършено при спазване на процесуалните изисквания и резултатът от същото представлява допустимо доказателство. Така определеното наказание в размер на 100 лева е справедливо и съответно на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Като е достигнал до този извод в посока потвърждаване на Електронния фиш, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Р Е Ш И:
Мотиви
касационно производство е по реда на чл.208 и сл.АПК, във връзка с чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д. от [населено място] срещу Решение №2802/13.06.2024 година, постановено по н.а.х.д.№3136/2024 година по описа на СРС, 104 състав, потвърждаващо Електронен фиш, серия К №8526785 на СДВР, с който на П. М. Д. е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДВП, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДВП. Развитите в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на оспореното съдебно решение. Твърди се, не е доказано извършване на нарушението, а при издаване на Електронния фиш са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, като СРС не е обсъдил наведеното възражение относно това кой е санкционираният субект. Иска се отмяна на решението, отмяна на Електронния фиш. В съдебно заседание, касаторът- П. М. Д. редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация- СДВР, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представителят на СГП-прокурор П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.63 от ЗАНН от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: Анализирайки всички събрани доказателства, обосновано СРС приел, че на 08.11.2023 година в 19.15. часа с мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 е заснето движение на автомобил с рег. [рег.номер на МПС] - Мазда, ЦХ3, собственост на Ю. С. А. от [населено място], движещ се в [населено място] по [улица]/ магазин Х./ с посока на движение от [улица]към Околовръстен път, като е засечена скорост на движение на автомобила 73 км/ч при максимално допустима скорост за движение 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26. За констатираното нарушение срещу собственика на автомобила е съставен Електронен фиш серия № К5421189/08.11.2023 година и е наложена глоба на собственика на автомобила в размер на 100 лева на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.3 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДВП. След попълване на Декларация от собственика на автомобила на дата 04.12.2023 година/ Ю. С. А./, че на дата 08.11.2023 година в 13, 30 часа предоставила МПС се рег. [рег.номер на МПС] Мазда, модел ЦХ-3 на П. М. Д. за ползване на посоченото МПС и към датата и часа на извършване на извършване на нарушението-08.11.2023 година- 19, 15 часа въпросното МПС е било във владение на касатора, съставеният срещу нея Електронен фиш е анулиран и е издаден нов срещу касатора серия К, № 8526785, с който на касатора за извършено нарушение на нормата на чл.21, ал. 2 ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП. От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП се установява, че на процесната дата е заснет лек автомобил Мазда ЦХ-3, като е засечена скорост на движение на същия автомобил от 73 км/ч, като са записани датата, часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, който е управлявал касатърот, а АТСС за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е одобрена и вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 07.09.2027 година. Правилен е изводът на СРС, че при издаване на електронния фиш не са допуснати нарушения. Чл. 189, ал. 4 ЗДвП сочи, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган, на нарушителя се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По дефиниция, електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което в случая е сторено, т.е. не е налице законово изискване да бъде посочено лицето, издало електронния фиш в който смисъл са довдоти на ксатора и на негови япорцесулна перадсетивтел, че лизцето издало офиша на епиртжна парвомощия да издава електоринни фишонве.. Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на Свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че- моторното превозно средство е било обявено за издирване, нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - неговия законен представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. При плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер. В конкретния случай, касаторът изобщо не е оспорил нито посоченото място на нарушението, нито предвидената максимална скорост за движение от 50 км/ч пред СРС. Неоснователен е доводът на касатора, че СРС не е изяснил кой е санкционираният субект, защото в хода на административното производство са събрани доказателства за това кой на въпросната дата и час е управлявал МПС- именно касаторът, като е налице и Декларация от собственика на автомобила, че е предоставил автомобила за ползване на касатора и към датата и часа на извършване на нарушението автомобилът е бил във владение на касатора. СРС е събрал доказателства, удостоверяващи годността на техническото средство, обсъдил ги е наред с всички събрани доказателства. Следва да бъде посочено, че съгласно §1, .65 от ДР на ЗДВП " Автоматизирани технически средства и системи " са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат- стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. СРС е анализирал не само приложените доказателства, но и относимите правни разпоредби, като е отговорил на всеки един довод в жалбата и най- вече е отчел, че условията и редът за ползване на средството за измерване, представляващо автоматизирана техническо средство и система за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание законовата делегация на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП. Техническото средство, с което е засната скоростта на движение на автомобила на касатора е от утвърден тип, преминало е последваща техническа проверка от компетентен орган, което се установява от Протокола за проверката му от е със срок на валидност до 07.09.2027 година и удостоверението за одобрен тип, което пък води до извод, че АТСС е отговаряло на изискванията на чл. 4, ал. 1 и 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година на МВР и електронният фиш отговаря на изискванията на нормата на чл. 3 от Наредбата за нарушение на правилата за движение, установено чрез ползване на АТСС. СРС е анализирал отбелязването в Протокола за използване на АТСС, отчел е, че измерването е извършено в стационарен режим, според изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредбата и за извършеното измерване е съставен Протокол в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата и приложението, попълнен с необходимите реквизити и на тази плоскост е приел за неоснователни възраженията на жабоподателя за недопустимост на събраните доказателства посредством преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства, а измерването с техническото средство е извършено при спазване на процесуалните изисквания и резултатът от същото представлява допустимо доказателство. Обоснован е изводът на СРС, че максимално разрешената скорост за движение е била въведена за населеното място- 50 км/ч, с пътен знак, В-26 въвеждащ ограничение на скоростта- 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, факт, установяващ се от снимката, изготвена по повод направеното измерване, измерената скорост на движение е 73 км/ в час. След като нарушението е доказано по несъмнен начин и участието на нарушителя в него, законосъобразно е потвърдил Електронния фиш и е наложил глоба за извършено нарушение на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП в размер на 100 лева, сочеща че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва по т.3 за превишаване от. 21 до 30 km/h - с глоба 100 лева. Така определеното наказание в размер на 100 лева е справедливо и съответно на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Като е достигнал до този извод в посока потвърждаване на Електронния фиш, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Измежду касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348 НПК, не фигурира сочената от касатора ”необоснованост” на съдебното решение. Необосноваността като порок на съдебното решение е посочена измежду касационните основания по чл.209 АПК, но съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗАНН решението на Районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в чл.348 НПК и по реда на АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд София- град
Цитирани разпоредби
24- чл. 63 ЗАНН
- чл. 21, ал. 2 ЗДвП
- чл. 208 АПК
- чл. 209 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 12 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 165, ал. 3 ЗДвП
- чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
- чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- чл. 189, ал. 4 ЗДвП
- чл. 21, ал. 1 ЗДвП
- чл. 21, ал. 2 ЗДП
- чл. 348 НПК
- чл. 1
- чл. 10, ал. 1
- чл. 182, ал. 4
- чл. 183, ал. 4
- чл. 188, ал. 1
- чл. 189, ал. 4
- чл. 21
- чл. 3
- чл. 4, ал. 1
- чл. 9, ал. 2