Решение № 1829 от 12.11.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 227/2025 г.

Производството е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК.

Образувано е по жалба на Б. Б. М. действащ в качеството на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ № 23, ет. 7, ап. 19, заличен търговец на 31.07.2019 г., подадена чрез адвокат Д. Д. от САК, с посочен по делото съдебен адрес: гр.София 1680, район Красно село, бул. „България“ №58, бл. С, ет. 1, офис 1, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002524004069-091-001/23.01.2025г., издаден от Д. Б. К. – началник на сектор „ревизии“, възложил на ревизията и З. И. Ц. – началник на сектор, ръководител на ревизията в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 32/ 07.04.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

С обжалвания РА № Р-03002524004069-091-001/23.01.2025г., в резултат на отказано преотстъпване на деклариран корпоративен данък, в тежест на оспорващия са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2018г.-31.12.2018г. в размер на главница за данък от 43 932.35 лева и лихва върху последната в размер на 28 321.09 лева, всичко в общ размер/главница и лихви/ на 72 253.44 лева.

В жалбата като основания се навеждат некомпетентност на органа, издал оспорения акт, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага се становище за нищожност на оспорения РА, поради издаването му от материално некомпетентно лице, в резултат на ненадлежно възложена ревизия. Навежда се невалидност на КЕП на лицата, подписали се за издатели върху РА. Излага се становище, че РА и потвърждаващото го Решение са постановени в противоречие на приложимите законови разпоредби и конкретно на разпоредбата на чл.172 от ЗКПО в смисъла, вложен от законодателя към момента на ревизирания период и даденото от ВАС тълкуване на закона. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че изразът в чл.172 от ЗКПО „както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ“ следва да се тълкува във връзка с изключението, а не следва да бъде приобщено към правилото, както органът е тълкувал нормата. Навежда се неправилност на извода на органа, че предвид прехвърляне на предприятието от ЕТ “Борислав Божидаров Митов“ към „БММ АГРО“ ЕООД, дейността не се счита за продължена от същото лице за изискуемия тригодишен период. Излагат се доводи, обосновавани и по аргумент на чл.173, ал.2 от ЗКПО, че преотстъпването на данъка следва да се свързва с дейността на предприятието на самия търговец, а не с неговата правно-организационна форма, като се навежда, че в конкретният случай дейността на ЕТ продължава да се осъществява от правоприемника „ББМ АГРО“ ЕООД. Излага се становище, че едва от последвалото изменение на чл.172, ал.1 от ЗКПО /ДВ бр.64/2019г. в сила от 13.08.2019г., следва волята на законодателя да е в насока, че прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ препятства ползването на въпросното данъчно облекчение. Излага се становище, че правните изводи на ревизиращия орган не съответстват на фактическите констатации на същия в оспорения акт, както и подробни доводи, обосноваващи, че по отношение на оспорващия са изпълнени всички условия на чл.167, ал.1 от ЗКПО и на чл.189, ал.2 от ЗКПО, в т.ч. и условието по т.3 на чл.189, ал.2 от ЗКПО. Моли се РА да бъде обявен за нищожен, алтернативно отменен изцяло като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат Д. Д. от САК, който изцяло поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Представя писмена защита с вх. № 2680/13.10.2025г., в която излага становище за безспорно по делото, включително с оглед доклада на съда, че по отношение на оспорващия са налице условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4-9 и по чл. 190, ал. 1 от ЗКПО, както и липсата на хипотезите на чл. 48, ал. 7 от ЗДФЛ. Излага подробни доводи, обосноваващи че при така събраните по делото писмени доказателства както и от заключението по допуснатата по делото ССчЕ, преценени в тяхната съвкупност по делото се доказа, че по отношение на оспорващия са налице и условията по т. 3 на чл. 189, ал. 2 от ЗКПО, а именно: продължаване дейността на търговското предприятие на едноличния търговец като земеделски производител от „БММ АГРО“ ЕООД през следващите 3 години – 2019г., 2020г. и 2021г., както и че това обстоятелство е декларирано в годишните данъчни декларации на ЕООД за следващите 3 години. Навежда се че, по делото се установи и че размерът на преотстъпения данък е изчислен само върху печалбата от дейността на ЕТ, като земеделски производител, като това се потвърждава от представените в настоящото производство годишни данъчни декларации и от заключението по допуснатата СИЕ, които изцяло опровергават изводът на решаващия орган на стр.3, абз.1-ви в Решение № 32/ 07.04.2025г., че размерът на преотстъпения данък за 2018г. от 43 932.35 лева е определен от целия размер на полагащия се КД за годината, включително и този, който е в резултат на облагаема печалба от други дейности, за които не се следва преотстъпване на данък. Излага становище, че правният спор по делото е по отношение приложението на разпоредбата на чл. 172 от ЗКПО в редакцията ѝ към 2016 г., т.е. преди измененията от 13.08.2019 г., като при граматическото тълкуване на нормата следва, че сделката по прехвърляне на търговското предприятие спада към изключенията, при които не се преустановява правото на преотстъпване на данъка. Моли жалбата да бъде изцяло уважена и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП не се явява и не изпраща представител. Представлява се от гл.юрисконсулт Д. С., от която по делото са постъпили писмени бележки с вх.№2679/13.10.2025г. В последните се излагат подробни доводи, обосноваващи, че при така събраните по делото доказателства и от заключението на допуснатата по делото ССчЕ, по делото се доказва че от момента на сключване на сделката по чл.15, ал.1 от ТЗ, а именно към 24.07.2019г. е било налице пълно преминаване на предприятието на ЕТ в предприятието на ЕООД-то. Излага становище, че в хода на съдебното производство не е доказано прекратяването на всички посочени в договора от 24.07.2019г. арентни договори и предоговарянето им с ЕООД-то, като не са ангажирани и доказателства за изпълнението на чл.17, ал.3 от ЗАЗ. Навежда се, че по делото не са представени новите аренди договори, сключени със същите физически лица, за същите площи в същите землища. Навежда се и че експертът не е установил нарастване на обработваемите площи в ЕООД-то след датата 24.07.2019г. Излага становище, че ако действително бе налице приемственост и продължаване на дейността на предприятието на ЕТ, то правата и задълженията, както и фактическите отношения щяха да са видими като инкорпорирани в дружеството веднага към момента на придобиването. Моли се жалбата изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6430.27 лева, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

Със Заповед №Д-752/03.04.2024г., издадена от Директора на ТД на НАП – Варна – В. В. Н., началник сектор на ТД на НАП – Варна длъжностното лице Д. Б. К. е определена като оправомощено лице, което да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посочената заповед е представена по делото като ел. документ на СД носител. При извършеното в съдебно заседание на 13.08.2025г. предявяване на ел.документ чрез отваряне и запознаване на страните със съдържанието на представения по делото СД, се установи, че Заповедта е реално подписана от В. В. Н. на 03.04.2024г., с КЕП валиден от 11.03.2024г. до 11.03.2025г. Налице е и сертификат, който удостоверява, че посоченото лице е овластено от институцията с валидност от 25.05.2023г. до 24.05.2026г. Посочените обстоятелства се установяват и от приложената по делото екранна снимка, сдържаща данни за подписа на издателя, възпроизведена от СД, както и от извлечената от страницата на ДА „ЕУЕД“ разпечатка за реалното подписване и валидността на КЕП на издателя на ел.документ - Заповед №Д-752/03.04.2024г., издадена от Директора на ТД на НАП-Варна-Властиана Владимирова Николова /стр.38-41 от делото/.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002524004069-020-001/13.08.2024г. издадена от Дияна Боянова Кръстева - началник сектор на ТД на НАП-Варна е възложена ревизия на ДЗЛ Борислав Божидаров Митов, действащ в качеството на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ № 23, ет. 7, ап. 19, заличен търговец на 31.07.2019г. Възложената ревизия е с предмет и обем - задължения на ЕТ за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. Със заповедта са определени и длъжностните лица, които да извършат ревизията и това са Сузана Хасанова Шабан - главен инспектор по приходите и Зоя Ивова Цвеклева – главен инспектор по приходите, и двете при ТД на НАП – Варна.

При извършеното в съдебно заседание на 13.08.2025г. предявяване на ел.документ чрез отваряне и запознаване на страните със съдържанието на представения по делото СД се установи, че Заповедта е реално подписана от Дияна Боянова Кръстева – началник сектор на ТД на НАП – Варна на 13.08.2025г с КЕП валиден от 06.02.2024г. до 05.02.2025г. Посочените обстоятелства се установяват и от приложената по делото екранна снимка, сдържаща данни за подписа на издателя, възпроизведена от СД, както и от извлечената от страницата на ДА „ЕУЕД“ разпечатка за реалното подписване и валидността на КЕП на издателя на ел. документ – ЗВР/ № Р-03002524004069-020-001/13.08.2024г. /стр.36-37 от делото/. Заповедта е връчена на ЕТ на 16.08.2024г.

Със ЗИЗВР № Р-03002524004069-020-002/15.11.2024г. издадена от Дияна Боянова Кръстева - началник сектор на ТД на НАП – Варна е удължен срокът на ревизията. При извършеното в съдебно заседание на 13.08.2025г. предявяване на ел. документ чрез отваряне и запознаване на страните със съдържанието на представения по делото СД се установи, че Заповедта е реално подписана от Дияна Боянова Кръстева – началник сектор на ТД на НАП – Варна на 15.11.2024г. с КЕП валиден от 06.02.2024г. до 05.02.2025г. Посочените обстоятелства се установяват и от приложената по делото екранна снимка, сдържаща данни за подписа на издателя, възпроизведена от СД, както и от извлечената от страницата на ДА „ЕУЕД“ разпечатка за реалното подписване и валидността на КЕП на издателя на ел. документ ЗИЗВР № Р-03002524004069-020-002/15.11.2024г. /стр.34-35 от делото. Заповедта е връчена на ЕТ на 22.11.2024г.

В хода на ревизионното производство е установено следното:

ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130 от гр. Търговище е бил регистриран като земеделски производител по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПЗП, като през ревизирания период ЕТ като земеделски производител е осъществявал дейност-производство и реализация на непреработена земеделска продукция – зърно, технически култури и фуражни култури върху наета под наем земеделска земя в землищата на села от обл.Търговище. Посочените обстоятелства не се оспорват по делото.

Установено е, че търговското предприятие на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130 гр.Търговище е прехвърлено на правоприемника „ББМ АГРО“ ЕООД с ЕИК 204453110 гр.Търговище, съгласно Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 24.07.2019г. по реда на чл. 15 от Търговския закон, като предприятието на ЕТ е с прекратена регистрация на 31.07.2019г. Посочените обстоятелства не се оспорват по делото.

В хода на ревизионното производство е установено също така, че за 2018г. е била подадена от Борислав Божидаров Митов ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която в Приложение 2 е декларирано за посочената година, за дейността на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130 гр.Търговище данъчен финансов резултат - печалба в размер на 489 006, 49 лв., годишна данъчна основа в размер на 489006, 49лв.; корпоративен данък върху годишната данъчна основа /15%/ - 73 350, 35лв., от който преотстъпен данък на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 43 932, 35 лева. Посочените обстоятелства също не се оспорват по делото. В хода на ревизионното производство приходните органи са анализирали изпълнението на условията за преотстъпване на данъка, като са приели, че за ЕТ „Б. М.“ са спазени общите условия на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, че са спазени условията на чл. 182, ал. 5 от ЗКПО, вр. чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, както и условията, изброени в чл. 189б, ал. 2, т. 1-2 и от т.4-9 от ЗКПО.

От страна на ревизиращия орган обаче е прието, че по отношение на ЕТ „Б. М.“ не е изпълнено условието на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, а именно дейността по ал. 1 да е продължила да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване. Ревизиращият орган е приел че ЕТ „Б. М.“ не отговаря не изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 3 и чл. 172, ал. 1 от ЗКПО за 2018 г., тъй като дейността по производство на непреработена растителна продукция е поета на 31.07.2019г. от друго лице, а именно от търговското дружество „БММ АГРО“ ЕООД, придобило предприятието на ЕТ, което е различно данъчно задължено лице. Ревизиращият орган е приел, че това изключва възможността едноличният търговец да продължи дейността си, съгласно изискванията на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО за минимален тригодишен период след годината на преотстъпване, тъй като в конкретния случай, ЕТ „Б. М.“ е заличен на 31.07.2019г., което прави невъзможно изпълнението на това условие.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО органите по приходите са приели, че ЕТ „Б. М.“ няма право на преотстъпване на корпоративен данък, тъй като правото на преотстъпване е относимо единствено към случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на глава шестнадесета „Преобразуване на търговски дружества“ от ТЗ, но не и в случай на прехвърляне на предприятие чрез сделка по чл. 15 от ТЗ, какъвто е настоящият случай. Прието е, че ревизираното лице не е изпълнило кумулативно изискванията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, вр. чл. 172, ал. 1 от ЗКПО и няма право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2018г., като е извършена корекция в размера на преотстъпения корпоративен данък за 2018 г., на основание чл. 189б, ал. 2 т. 3 от ЗКПО. Определен е корпоративен данък за 2018г. за довнасяне 43 932, 35 лв. и лихва за просрочие от 28 321, 09 лв.

За констатациите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002524004069-092-001 от 19.12.2024г.

При извършеното в съдебно заседание на 13.08.2025г. предявяване на ел.документ чрез отваряне и запознаване на страните със съдържанието на представения по делото СД се установи, че РД е реално подписан от Сузана Хасанова Шабан – началник сектор на ТД на НАП – Варна на 19.12.2024г. с КЕП с валидност от 05.11.2024г. до 05.11.2025г., както и от Зоя Ивова Цвеклева – главен инспектор по приходите на 19.12.2024г. с КЕП с валидност от 09.04.2024г. до 09.04.2025г. Посочените обстоятелства се установяват и от приложените по делото екранни снимки, сдържаща данни за подписите на Сузана Хасанова Шабан и Зоя Ивова Цвеклева, възпроизведени от СД, както и от извлечените от страницата на ДА „ЕУЕД“ разпечатки за реалното подписване и валидността на КЕП на посочените лица /стр.30-33 от делото/.

Ревизионния доклад /РД/ е връчен на ЕТ „Б. М.“ на 02.01.2025 г. по ел. път, съгласно приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по ел.път /стр.175 от преписката/. Срещу РД от страна на ЕТ не е подавано възражение.

На 23.01.2025г. е издаден оспореният Ревизионен акт /РА/ № Р-03002524004069-091-001/23.01.2025г., от Дияна Боянова Кръстева- началник на сектор „ревизии“, възложил ревизията и Зоя Ивова Цвеклева – началник на сектор, ръководител на ревизията в ТД на НАП – Варна.

С РА са установени в тежест на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул. „Трайко Китанчев“ № 23, ет. 7, ап. 19, заличен търговец на 31.07.2019г., задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на главница за данък от 43 932.35 лева и лихва върху последната в размер на 28 321.09 лева.

При извършеното в съдебно заседание на 13.08.2025г. предявяване на ел.документ чрез отваряне и запознаване на страните със съдържанието на представения по делото СД се установи, че РА е реално подписан от Дияна Боянова Кръстева – началник сектор на ТД на НАП – Варна на 23.01.2025г. с КЕП с валидност от 06.02.2024г. до 05.02.2025г., както и от Зоя Ивова Цвеклева – главен инспектор по приходите на 19.12.2024г. с КЕП с валидност от 09.04.2024г. до 09.04.2025г. Посочените обстоятелства се установяват и от приложените по делото екранни снимки, сдържаща данни за подписите на Дияна Боянова Кръстева и Зоя Ивова Цвеклева, възпроизведени от СД, както и от извлечените от страницата на ДА „ЕУЕД“ разпечатки за реалното подписване и валидността на КЕП на посочените лица /стр.26-30 от делото/.

Ревизионен акт /РА/ № Р-03002524004069-091-001/23.01.2025г. е връчен на ЕТ „Б. М.“ по ел. път на 27.01.2025г., съгласно представеното по делото удостоверение за връчване по ел. път /стр.182 от преписката/. Същият е обжалван изцяло от ЕТ „Б. М.“ по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с жалба постъпи по ССЕВ та 31.01.2025г.

По подадената жалба е постановено Решение № 32 07.04.2025г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП – Диян Иванов Желязков. С посоченото Решение обжалваният Ревизионният акт е изцяло потвърден. В решението решаващият орган е извел извод /на стр.3, абзац 1-ви/, че от представена от данъчно задълженото лице справка за определяне на преотстъпения данък за 2018 г. в размер на 43 932, 35 лева, последният е определен от целия размер на полагащия се корпоративен данък за годината, включително и този, който е в резултат на облагаема печалба от другите дейности, за които не се следва преотстъпване на данък – продажба на ДМА, стоки, услуги и др. В решението си решаващият орган е приел, че правилно органите по приходите са приели, че ЕТ „Б. М.“ не отговаря на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 3 и чл. 172, ал. 1 от ЗКПО за 2018 г., тъй като дейността по производство на непреработена растителна продукция е поета от друго лице - търговско дружество, придобило предприятието на ЕТ. В Решението като мотиви решаващият орган е посочил, че независимо, че прехвърлянето на предприятието е извършено преди редакцията на чл. 172 от ЗКПО, законодателят е внесъл необходимото прецизиране с измененията в посочената разпоредба от 13.08.2019 г., в потвърждение, че прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ води до прекратяване на правото на преотстъпване. Решаващият орган е изложил мотиви, че въпреки, че промените в чл. 172, ал. 1 от ЗКПО са настъпили след заличаването на ЕТ, основният принцип остава валиден: прехвърлянето на предприятието води до прекратяване на правото на преотстъпване на корпоративен данък, дори ако е извършено преди редакцията на съответната разпоредба.

Решение № 32/07.04.2025г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП е съобщено на ЕТ „Б. М.“ на 08.04.2025г. по електронен път /стр.14 от делото/. Жалбата на Борислав Божидаров Митов действащ в качеството на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130 срещу посочения РА е подадена до Административен съд – Търговище на 24.04.2025г. с вх.№ Ф-32/ ЕВ-54-03-131#6, чрез органа, издал оспорения акт.

Съгласно представените с Писмо с изх.И РД-12-02-762-1/18.07.2025г. на ОД „Земеделие“ документи по делото се установява, че дружеството-правоприемник „ББМ Агро“ ЕООД, ЕИК 204453110 е регистриран земеделски производител, който ежегодно за периода от 2019г. – 2021г. е подавал анкетни карти и анкетни формуляри, с които е декларирал упражняваната дейност. От представените по делото писмени доказателства и от заключението по ССчЕ се установява също така, че през периода 2019г.-2021г. „ББМ Агро ЕООД“ е обработвало земеделски земи в землището на област Търговище, като е налице тенденция на значително увеличение на обработваните площи и общините на територията, на които се намират, както и че отглежданите от дружеството култури са зърнени и маслодайни.

От данните в представената в ревизионното производство Анкетна карта за регистрация на земеделски производител за 2018 г. на ЕТ „Б. М.“ и от заключението по ССчЕ по делото се установява, че за 2018 г. от ЕТ са обработвани земи в област Търговище в същите землища, в които в следващите три периода от 2019 г. -2021г. работи правоприемника на ЕТ - дружество „ББМ Агро“ ЕООД.

От представените от счетоводството и налични по делото счетоводни справки по сметка 303 – Продукция за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., от представените Приложения към ГФО за същите периоди и от заключението по ССчЕ по делото се установява, че през периода 2019 г. – 2021г. „ББМ Агро“ ЕООД е произвеждало земеделска продукция, която съответства по вид на посочените в анкетните карти за съответните периоди, като отглежданите култури са зърнени и маслодайни. От представената в ревизионното производство справка по култури за стопанската 2018/2019г. на ЕТ „Б. М.“ и от заключението по ССчЕ по делото се установява, че от ЕТ за стопанската година 2018/2019г. са засети култури, които са идентични с произвежданите от ББМ Агро ЕООД в следващите 3 последователни години, а именно: рапица, пшеница, пролетна пшеница, царевица, слънчоглед.

От предствените от счетоводството и налични по делото счетоводни справки по сметка 303 – Продукция за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и сметка 705 – Приходи от финансирания за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и от заключението по ССчЕ по делото се установява, че през периода 2019 г. – 2021 г. „ББМ Агро“ ЕООД е получило приходи от дейността си като земеделски производител, представляващи: Приходи от продажба на произведената земеделска продукция, посочена в анкетните карти за съответните периоди, представляваща зърнени и маслодайни култури, като е налице ясна тенденция на увеличение на приходите от продажба на земеделска продукция; Приходи от субсидии от ДФЗ специфични за дейността, като гореописаните приходи са декларирани в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО за съответните данъчни периоди.

Видно от Справките за салда и обороти на сметка 705 – Приходи от финансиране за 2019г., 2020г. и 2021г. дружеството-правоприемник „ББМ АГРО“ ЕООД е получавало субсидии /по мярка 13 и мярка 21/; преки субсидии финансиране на земеделските стопани, които имат земеделска земя, като приходите от субсидии от ДФЗ са специфични за дейността. В съдебно заседание вещото лице в допълнение на заключението си уточни, че е налице абсолютна идентичност на видовете финансирания, които са получавани, както от ЕТ „Б. М.“, така и от „ББМ АГРО“ ЕООД. Видно от заключението на вещото лице, налице е ясна тенденция на увеличаване приходите от субсидии, което е свързано и с увеличението на обработваемите от дружеството площи (стр. 5, т. 1.2.2), което доказва, че дейността по производство и реализация на непреработена земеделска продукция не е преустановена.

От данните от представените справки за персонала в „ББМ Агро“ ЕООД към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г., в съпоставка с данните за персонала към 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г., съгласно данните от Единния трудов запис в сайта на НАП, и от заключението по ССчЕ по делото се установява, че основната част от прехвърления персонал от ЕТ в „ББМ Агро ЕООД“, заемащ длъжности свързани с дейността по производство и реализация на селскостопанска продукция, продължава да работи в предприятието на правоприемника в периода от 2019 г. до 2021 г. От годишните данъчни декларации за 2019 г., 2020 г. и 2021г., подадени от „ББМ АГРО“ ЕООД е видно, че и през трите години след преотстъпването на данъка, дружеството е декларирало, че дейността на ЕТ „Б. М.“ като земеделски производител - производство на непреработена растителна и животинска продукция продължава да се осъществява от дружеството (част III — Данни за дейността на данъчно задълженото лице). Установява се също така, че дружеството и през трите години 2019г., 2020г. и 2021 г. е посочило в подадените ГДД като код на икономическата дейност КОД 0111, който е производство на земеделска продукция – зърнени култури без ориз, съгласно класификатора на икономическите дейности, официално публикуван в сайта на Националния статистически институт. В съдебно заседание вещото лице допълни към заключението си, че кодът на икономическата дейност на ЕООД съвпада с този на ЕТ.

Съгласно заключението по допуснатата по делото ССчЕ от всички представени по делото счетоводни документи, справки, отчети на „ББМ Агро“ ЕООД, както и такива от ОДЗ – Търговище, може да се направи обоснован извод, че:

• Дружеството „ББМ Агро“ЕООД осъществява през 2019г., 2020 г. и през 2021 г. селскостопанска дейност по производство и реализация на непреработена земеделска продукция, зърно, технически култури и фуражни култури върху наета под наем земеделска земя в землищата на селата на област Търговище;

• Дружеството е декларирало в НАП обстоятелството, че извършва гореописаната дейност, както и реализиранните приходи от нея в подадените за съответните данъчни години декларации по чл. 92 от ЗКПО.

• Налице е приемственост на осъществяваната от „ББМ Агро“ ЕООД селскостопанска дейност по отношение на дейността на прехвърленото към това дружество търговско предприятие на ЕТ „Б. М.“, както по отношение на заетия персонал, така и на наетите земи, на вида култури и произвеждана земеделска продукция и на получавани субсидии за дейността, в т.ч. и възстановяване на акциз на горива.

Съгласно заключението по допуснатата по делото ССчЕ размерът на преотстъпения данък, изчислен само на база размера на приходите на Едноличния търговец през 2018 година като земеделски производител от дейността “Производство и реализация на непреработена земеделска продукция, зърнотехнически култури и фуражни култури върху наета под наем земеделска земя в землищата на селата на област Търговище“ следва да е в размер на 43932.33 лв. В съдебно заседание вещото лице уточни, че разликата в размера установен от органа в РА от 43 932.35 лв. с този по експертизата от 43932.33 лв. е в резултат на неправилно определяне от страна на органа по приходите на съотношението на приходите от земеделска дейност спрямо общия обем на приходите и на дейността, която не е като земеделски производител. При изслушване в съдебно заседание, вещото лице посочи, че по този начин дружеството при декларирането се е ощетило с по-малка сума на преотстъпване на данъка и че констатацията на ревизионния акт, че преотстъпеният данък е в по-висок размер, е в полза на оспорващия ЕТ.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по допуснатата по делото ССчЕ. Съдът изцяло кредитира заключението по ССчЕ, като приема същото за обосновано в пълнота и намира всички възражения на ответника по оспорването по отношение на заключението на вещото лице за неоснователни.

Видно от проведеното на 13.08.2025г. съдебно заседание при разделяне на спорното от безспорното, с протоколно определение на съда е приет за окончателен докладът по Определение на съда №1196/14.07.2025г., съгласно който не се спори по делото, че по отношение на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130, гр.Търговище, за ревизирания период са налице условията за преотстъпване на данък, установени в чл.167, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗКПО и в чл.189, ал.2, т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от ЗКПО, спазено е условието по чл.190, ал.1 от ЗКПО и не е налице хипотеза по чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Същата е подадена срещу такава част от РА, която е била обжалвана по административен ред като задължителна положителна процесуална предпоставка, съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Заповедта за възлагане на ревизията и ЗИЗВР са издадени от компетентни органи, при спазване на изискването на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Посочените заповеди са подписани от надлежно определени и оправомощени длъжностни лица и с валидни КЕП.

Ревизионното производство е проведено и РД е издаден от оправомощените със ЗВР лица и подписан от същия с валидни КЕП. Обемът на ревизията /вид задължения и данъчни периоди/ съвпада с възложения със ЗВР и ЗИЗВР обем. РА е издаден от компетентни органи и подписан от тях с валидни квалифицирани електронни подписи.

Ревизионният доклад и Ревизионният акт съдържат мотиви. Същите са съобщени на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130, гр.Търговище.

Решение № 32/07.04.2025г. на Диян Иванов Желязков е издадено от длъжностно лице, изпълняващо длъжността Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна към 07.04.2025г. и съдържа мотиви, в които са обсъдени възраженията на ЕТ срещу РА и които мотиви /фактически и правни такива/, в достатъчно ясна степен разкриват волята на решаващия орган за потвърждаване на РА в оспорената част.

По изложените съображения съдът намира обжалвания РА № Р-03002524004069-091-001/23.01.2025г и Решение № 32/07.04.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с което същият се потвърждава за постановени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и на законовите изисквания за форма и съдържание, като доводите на оспорващия в тази насока се явяват неоснователни.

По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния закон, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗКПО, в приложимата ѝ редакцията към 2018 г., те. преди измененията в нея в сила от 13.08.2019г., „правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от ТЗ, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ. При тази редакция с разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО се предвижда, че правото на преотстъпване се погасява при преобразуване на данъчно задълженото лице, обхващащо по аргумент от чл. 261, ал. 1 ТЗ случаите на сливане, вливане, разделяне, отделяне и преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик. Посочената редакция на нормата предвижда обаче и изключение спрямо правото на преотстъпване, като именно при изброяването на изключенията е използван изразът „както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ“ наред с израза „в случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 ТЗ“. Съгласно изрично посочените в нормата изключения, приложими към датата на прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ – 24.07.2019г. и прекратяването на регистрацията на предприятието на ЕТ – 31.07.2019г. – правото на преотстъпване се запазва в случаите при преобразуване чрез промяна на правната форма, както и при прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 от ТЗ. Това следва от самата структура на правната норма на чл.172, ал.1 от ЗКПО в приложимата ѝ редакция, където изразът „както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ“ е сложен след израза „с изключение на“. В този смисъл Решение № 10394/29.07.2020г. по ад.д. № 5416/2020г. на ВАС, Решение № 11179/18.10.2024 г. по адм.д. № 4987/2024 г. ВАС.

Анализът на разпоредбите на чл.189б, ал.2, т.3 от ЗКПО и на чл.172, ал.1 от ЗКПО в приложимата ѝ редакция към 2018г., сочи че преотстъпването на данъка се свързва с дейността на предприятието на търговеца, а не с неговата право-организационна форма. Буквалното тълкуване на нормата на чл. 189б, ал.2, т.3 от ЗКПО налага извода, че от правно значение е дейността да продължава да се осъществява, а не търговецът да продължава да съществува под същата правно-организационна форма.

Едновременно с горепосочено, следва да бъде отчетено, че на изменението на нормата на чл.172, ал.1 от ЗКПО - в сила от 13.08.2019г., не е придадено обратно действие /чл.14, ал.1 от ЗНА/, поради което същото няма действие и е неприложимо по отношение на прехвърляния по реда на чл.15 от ТЗ, извършени преди 13.08.2019г, какъвто е настоящият случай. В тази насока Решение №11179/18.10.2024г. по ад.д.№4987/2024г. на ВАС и Решение №10394/29.07.2020г. по ад.д.№5416/2020г на ВАС.

Въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и от заключението по допуснатата ССчЕ, съдът приема за безспорно доказано по делото, че дейността на търговското предприятие на ЕТ „Б. М.“, ЕИК 202341130, гр.Търговище като земеделски производител е продължила да се осъществява от универсалния правоприемник на ЕТ- дружеството „ББМ АГРО“ ЕООД с ЕИК 204453110 гр. Търговище и през трите години – 2019г., 2020г. и 2021г., след преотстъпване на корпоративния данък.

Съдът приема за доказано по делото и че размерът на преотстъпения данък е изчислен само на база на размера на приходите на ЕТ през 2018 година като земеделски производител от дейността „Производство и реализация на непреработена земеделска продукция, зърнотехнически култури и фуражни култури върху наета под наем земеделска земя в землищата на селата на област Търговище“, както и че същият следва да е в размер на 43932.33 лв. В тази връзка констатациите на решаващият орган, изложени в Решение № 32/07.04.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна /на стр.3, абзац 1-ви/, като мотиви за потвърждаването на РА, изцяло бяха опровергани от заключението по ССчЕ.

По изложените съображения, съдът приема, че относно преотстъпването на декларирания корпоративен данък, за данъчен период 2018г., случаят на оспорващия се обхваща от изключенията на чл.172, ал.1 от ЗКПО/ в приложимата ѝ редакция/. Последвалото изменение на посочената разпоредба – в сила от 13.08.2019г., е неприложимо по отношение на случая на оспорващия и последният е имал право на преотстъпване на данъка. По отношение на оспорващия, съдът приема и за доказано по делото, наличието на условието по чл.189б, ал.2, т.3 от ЗКПО. По делото е безспорно установено и че по отношение на оспорващия са налице условията за преотстъпване на данък, установени в чл.167, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗКПО и в чл.189, ал.2, т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от ЗКПО. Не се спори и че е спазено и условието по чл.190, ал.1 от ЗКПО и не е налице хипотеза по чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ.

На основание всичко гореизложено съдът приема за доказано по делото, че по отношение на оспорващия са били налице всички кумулативно предвидени в закона материални предпоставки и същият е имал право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2018г, с което РА се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон. Последното съставлява отменително основание по чл.146 т.4 от АПК. Следва оспореният РА да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен.

При този резултат на правния спор, следва искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски да бъде уважено, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК. Възнаграждението на процесуалния представител на дружеството следва да се определи, съразмерно на уважената част от оспорването по жалбата, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК. При изцяло уважено оспорване, следва реално направения разход за адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие и банково извлечение /стр.414, 415/ да бъде уважен. Предвид фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на адвокат Димитър Добрев, множеството осъществени от него процесуални действия, броя на проведените заседания, реалното му явяване в последните и представената по делото писмена защита с подробно изложени доводи, съдът намира претендирания размер за съответен на предоставената по обем защита от страна на адвокат Димитър Добрев.

Следва на оспорващия да бъдат присъдени разноски в общ размер на 12 650 лева, съставляващи 50 лева платена държавна такса, платено възнаграждение за вещо лице по ССчЕ в размер на 600 лева, и 12000 лева платено възнаграждение за един адвокат, съответстващо на уважената част от оспорването по жалбата. Следва разноските да бъдат възложени на юридическото лице, съгласно пар.1, т.6 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, чл.161, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът