Решение № 2904 от 31.7.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 16123/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. Ц., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. В.•••••, срещу Д. Н. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. Б.•••, с която е предявен иск на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 000 лева, дължима главница по запис на заповед от 03.07.2024 г. с падеж 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК с № 4604/15.08.2024 г., по ч.гр.д. № 10274/2024 г. по описа на ВРС, 7 състав. Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника Д. Н. М. с падеж на определен ден – 05.08.2024 г., с който издателят му се е задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на поемателя сума от 24 000 лева. Задължението по записа на заповед не било изпълнено на определения падеж. Правният интерес от предявяването на иска се обосновава с постъпилото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника срещу заповед за изпълнение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Д. Н. М., с който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че сумата по записа на заповед не е била предадена на ответника, поради което документът е нищожен поради липса на основание. Възразява се, че записът на заповед е недействителен поради противоречие със Закона за ограничаване на плащанията в брой. Допълнително се релевира възражение за унищожаемост на сделката поради заплаха по чл. 30 ЗЗД, като се твърди, че ответникът е бил подложен на психически тормоз и заплахи от ищеца. Възразява се и срещу клаузата за лихва за забава, като се сочи, че тя е недопустима по чл. 459 ТЗ и опорочава документа. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание ищецът, представляван от процесуален представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира разноски. Ответникът, представляван от процесуален представител, поддържа възраженията си и моли за отхвърляне на иска. Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: Като писмено доказателство е приет Запис на заповед от 03.07.2024 г., от който е видно, че на посочената дата в град Варна, ответникът Д. Н. М., в качеството си на издател, се задължава безусловно и неотменимо да заплати на падеж, определен на 05.08.2024 г., сумата в размер на 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева на ищеца Д. В. Ц.. Като място на плащане е посочен адрес в гр. Варна. Документът съдържа и клауза, съгласно която издателят се задължава в случай на забава да заплати и законна лихва в размер на Основен лихвен процент плюс 10 пункта върху сумата по главницата за всеки просрочен ден. Представени са и книжа от проведеното преди настоящото производство заповедно такова по ч.гр.д. № 10274/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Приложена е Заповед за незабавно изпълнение № 4604 от 15.08.2024 г., с която съдът e разпоредил на длъжника М. да заплати на кредитора Ц. претендираната сума, ведно със законната лихва и направените разноски. Приет е и издаденият въз основа на заповедта Изпълнителен лист № 3869 от 16.08.2024 г., както и Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.08.2024 г., с което е поставено началото на заповедното производство. Приложена е и Молба за образуване на изпълнително производство с вх. № 24132 от 20.08.2024 г., от която е видно, че ищецът е предприел действия по принудително събиране на вземането чрез частен съдебен изпълнител. По делото е прието и Съдебномедицинско удостоверение № 127/2024 г., издадено на 04.12.2024 г., което документира извършен преглед на ответника Д. М.. В него е отразено, че са установени травматични увреждания, включващи зачервяване на кожата на лицето и очите, оток и кръвонасядания по дясната мишница и лявото бедро, както и оток и рана в областта на лявото коляно. Експертното заключение сочи, че уврежданията могат да бъдат получени по начина и във времето, посочени от освидетелствания, а именно при нападение на 03.12.2024 г. Приложено е и Писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна от 08.08.2024 г. От него се установява, че по повод сигнал от ответника е извършена проверка, при която е констатирано, че трудовото му правоотношение с дружеството на ищеца „Фит Фийст“ ЕООД е било прекратено със Заповед № 005/28.06.2024 г., считано от 01.07.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (прекратяване в срока на изпитване). Като доказателство е приобщено и Постановление от 14.08.2024 г. на Районна прокуратура – Варна по преписка № 10449/2024 г. От мотивите на прокурорския акт е видно, че преписката е образувана по жалба от Д. М., подадена на 04.07.2024 г., в която той е заявил, че на предходния ден е бил принуден чрез заплаха да подпише финансов документ. В хода на проверката са снети сведения от страните по делото и от свидетеля Борислав Неделчев. С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер. Представени са и запорно съобщение, съобщение за вдигане на запор, разпечатки от интернет кореспонденция и преводни нареждания, с които ищцовата страна цели да установи наличието на предходни финансови взаимоотношения между страните. В хода на производството са разпитани и четирима свидетели. Свидетелят Б.Р.Я., воден от ищцовата страна, заявява, че е работил в заведението, стопанисвано от Д., за чиито собственик се е представял и Д.. Знае, че ищецът е плащал задължения и запори на ответника. Свидетелят разказва, че е присъствал лично на срещата на 03.07.2024 г. и описва обстановката като спокойна. Според него, ищецът е подал на ответника записа на заповед с думите: „Това е една малка част от парите, които ми дължиш.“ и го е помолил да го разпише. Ответникът се е съгласил и го е подписал без възражения. Свидетелят категорично твърди, че не е имало заплахи, напрежение или пререкания по време на срещата. Свидетелят Б.Б.Н., също воден от ищцовата страна, свидетелства, че е работил като доставчик и касиер в заведението. Разказва, че е имало оперативка, на която ищецът е заявил, че прекратява работните си взаимоотношения с ответника заради нелоялни действия от негова страна. Свидетелят описва разговора като протекъл „мирно и спокойно“. Твърди, че ищецът е подал на ответника лист хартия и го е помолил да се разпише, като това е станало без никаква агресия или заплахи. Свидетелят П.Т.Д, воден от ответната страна, заявява, че е присъствал на събитията на 03.07.2024 г. в качеството си на клиент в заведението. Той описва ищеца като „враждебно настроен“. Според свидетеля, ищецът е нападал вербално ответника, обвинявайки го в лъжи и кражби, след което го е накарал да подпише записа на заповед с ултимативни думи, които свидетелят възпроизвежда като: „Ти ще я подпишеш или...“. Свидетелят заявява, че на срещата е присъствал и друг мъж на име Е., когото описва като боксьор, и е чул последният да казва, че „за всеки случай до заведението има автомобил с двама човека, които чакали“. Свидетелят описва ответника като видимо уплашен и притеснен, докато е подписвал документа. Свидетелят Ц.В.М., също воден от ответната страна, заявява, че е работил за кратко в заведението. Той потвърждава, че е присъствал на събрание на персонала, на което ищецът е дошъл заедно с мъж на име Е., който не е бил служител. Свидетелят е чул ищецът да казва на ответника: „Нашите взаимоотношения свършват тук и сега. Ти ще подпишеш този документ тук и сега.“. Описва ищеца като „ядосан“ и твърди, че е заплашвал с думите си. Свидетелят също потвърждава, че е чул въпросния Е. да казва на ищеца, че „има хора по-надолу, които чакат“. Заявява, че ответникът е изглеждал притеснен и се е уплашил, като това е била причината да подпише документа. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално допустим, поради наличието на пълен обективен и субективен идентитет между издадената заповед и предмета на исковата претенция. Претендира се установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение – в случая вземането, обективирано в процесния запис на заповед от 03.07.2024 г. Съдът намира, че представеният документ съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и е подписан от издателя си, поради което е налице валидно менителнично правоотношение. Записът на заповед е едностранна, формална и абстрактна сделка, уредена в чл. 535 и сл. от Търговския закон. Абстрактният му характер означава, че основанието (causa debendi) – причината, поради която е поето задължението – е извън съдържанието на самия документ и не е елемент от фактическия състав на сделката. Поради това кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. Законодателят, отчитайки сигурността на този инструмент, е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията по него чрез заповедното производство по чл. 417, т. 9 ГПК. При подадено от длъжника възражение, спорът се пренася в исковия процес по чл. 422 ГПК, където се решават и въпросите за разпределението на доказателствената тежест. Съгласно основополагащото Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при иск по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед, в тежест на ищеца е единствено да докаже съществуването на редовен от външна страна документ, а в тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване на своите конкретни релативни възражения (за плащане, недействителност на каузалното правоотношение и др.). В хода на процеса ищецът, в отговор на защитната теза на ответника, въведе твърдения за каузално правоотношение, а именно че записът обезпечава връщането на средства, които ищецът е платил за погасяване на дългове на ответника. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана например в Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І Т. О., това е допустим процесуален ход, който не изменя основанието на иска, а представлява конкретизация на фактите. Въвеждането на кауза от ищеца обаче не прехвърля автоматично върху него тежестта да я доказва. Основният принцип остава в сила – при редовен менителничен ефект, тежестта за доказване на релативните възражения лежи изцяло върху ответника. Едва при успешно проведено от него доказване на възраженията си, за ищеца възниква необходимостта да докаже своята версия за каузалното правоотношение. При отчитане на тези принципи относно доказателствената тежест по предявения иск, на доказване подлежат възраженията на ответника. Възражението за унищожаемост поради заплаха (чл. 30 ЗЗД) се явява недоказано. За да бъде прието за осъществен фактическият състав на заплахата, е необходимо да се установи наличието на противоправни действия, които са предизвикали основателен страх у ответника, мотивирал го да подпише документа. Практиката на ВКС (Решение № 222/7.12.2017 г. по гр.д. 4594/16 г., 4 ГО) изисква страхът да е породен от действия, които обективно са годни да формират у едно нормално, здравомислещо лице представи за предстояща, сериозна и неминуема злина. Събраните по делото гласни доказателства са в пълно противоречие и не позволяват да се направи категоричен извод, че волята на ответника е била опорочена по този начин. Дори да се кредитират показанията на свидетелите на ответника, те не установяват отправянето на конкретна заплаха, която да отговаря на законовите изисквания. Репликите „Ти ще я подпишеш или...“ и „Ти ще подпишеш тук и сега“ са ултимативни, но не съдържат конкретна заплаха за злина. От съществено значение е, че твърдението за „хора, които чакат в колата“, не е установено да е достигнало до съзнанието на ответника преди или по време на подписването, за да формира у него страх. От показанията се установява, че това са думи, разменени между ищеца и третото лице Е., и са били с превантивна цел – за избягване на нападение спрямо ищеца, а не за осъществяване на принуда. Не на последно място, фактът, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, макар и без обвързваща сила, е сериозна индиция за липсата на убедителни данни за осъществена принуда. Твърденият побой от м. декември 2024 г. е ирелевантен, тъй като е последващо събитие, което не може да докаже наличието на заплаха към 03.07.2024 г. Възражението за нищожност поради противоречие със ЗОПБ е неоснователно, тъй като нарушението на този закон води до административнонаказателна отговорност, а не до нищожност на гражданскоправната сделка. Възражението за недействителност поради клаузата за лихва е частично основателно само по отношение на самата клауза, която съгласно чл. 459, ал. 1 от ТЗ се счита за неписана и не засяга валидността на основното задължение за плащане на главницата, а лихва в настоящото производство не се претендира. Тъй като ответникът не успя да докаже своите възражения, предявеният от ищеца иск, основан на редовен от външна страна менителничен ефект, се явява основателен и следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 1980 лева (480 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение), както и разноските в настоящото исково производство в размер на 1980 лева, или общо 3960 лева. Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд