Решение № 192 от 25.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 41/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.11.2021 г. по н.о.х.д. № 463/2019 г. на СОС В. С. В. е признат за виновен в това, че на 27.08.2012 г., около 03: 00 часа, в гр. •••, ул. „•••“ № ••• умъртвил умишлено Я. И. О., като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и смъртта е настъпила на •••••••• г., а деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода търпими при първоначален строг режим.

С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати на гражданските ищци Д. З. О., К. Я. О. и И. Я. О. сумата от по 50 000 лева за всяка от тях, представляваща неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати на гражданските ищци А. Я. О. и И. Я. О., действащи чрез попечителя И. Ц. И., сумата от по 150 000 лева за всяка от тях, представляваща неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете над горната сума до пълните им предявени размери от 200 000 лева.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Срещу присъдата в срок е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощените защитници на подсъдимия – а. Г. и адв. Б. А.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че подсъдимият е причинил уврежданията, довели до смъртта на починалия Я. О.. Твърди се, че е подценено участието на свидетеля Я. А. в инкриминираните събития, доколкото именно той, според обясненията на подсъдимия, е хвърлял керемиди по жертвата. Смята се едновременно с това, че са надценени обвинителните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. и К. О.. В жалбата се акцентира и върху показанията на дошлите непосредствено след инцидента полицейски служители Д. Г. и П. К., които не са забелязали увреждания по самия пострадал.

Поддържа се също така, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като подсъдимият е неграмотен, а под всяко действие с негово участие е записано, че той е прочел лично написаното в протокола.

Поради това поискано с жалбата е подсъдимият да бъде оправдан от въззивния съд или алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Във въззивната жалба и в допълнението към нея не е направено искане за събиране на доказателства пред тази инстанция.

По служебен почин въззивният съд е събрал доказателства пред тази инстанция, като е провел непосредствен разпит на свидетеля Я. А. /той не е бил разпитан от първия съд, а показанията му са били ползвани въз основа на приложена процесуална техника по член 281 от НПК/, назначил е две съдебно психолого – психиатрични експертизи за свидетелска годност - на горното лице и на свидетелката К. О., провел е и допълнителен разпит на вещите лица, изготвили съдебно медицинската експертиза на т. 1, л. 68-75 от досъдебното производство.

В речта си в съдебните прения прокурорът от САП моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена в нейната цялост. Смята, че обвинението е несъмнено доказано въз основа на събраните от двете инстанции доказателства, включително и въз основа на онези, събрани непосредствено от въззивния съд.

Адвокат С. А. – служебен повереник на гражданските ищци и частни обвинители Г. и А. О., моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена в наказателната и в гражданската й части. Акцентира върху това, че събраните пред апелативния съд доказателства са затвърдили обвинителната теза, а доколкото тя е доказана по несъмнен начин, правилно е и уважаването на предявените граждански искове за обезвреда.

Гражданските ищци и частни обвинители Д. З. О., К. Я. О., И. Я. О., Г. Я. О. и А. Я. О. пледират за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Пред САС адвокат К. Г. – защитник на В. В., моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Защитникът акцентира върху това, че дошлите на място полицейски служители не са видели наранявания по пострадалия, върху това, че не подсъдимият, а свидетелят Я. А. е хвърлял керемиди срещу жертвата и нейните близки, върху липсата на умисъл в сетивните представи на подсъдимия за сигурното или възможно настъпване на резултата, както и върху липсата на доказана причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и този резултат. По отношение на гражданските искове за първи път в тази инстанция защитата се позовава на давността, като счита, че заради приложение на този институт първият съд въобще не е трябвало да се произнася по съществото на гражданската претенция.

Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адвокат Б. А. – изцяло споделя съображенията на адвокат Г.. Такава е позицията и на подсъдимия В. С. В., който в последната си дума предоставя на съда какво решение да вземе относно неговата отговорност.

След като прецени изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред. В неговия ход са събрани множество доказателства от различен вид, като са използвани и способи за събиране и проверка на доказателствата, както следва: гласни – обяснения на подсъдимия В., показания на свидетелите Д. З. О., включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК - т. 1, л. 45-48 от д.п., К. Я. О., Я. В. А., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НК - т. 1, л. 57-59 от д.п., Д. Г. Г., П. Г. К., включително и частично прочетените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК - т. 2, л. 50 от д.п.; експертизи - съдебномедицинска експертиза на труп на в.л. Н., Х. и Т. /т. 1, л. 62-65 от д.п./, съдебномедицинска експертиза на в.л. Н., Х. и Ш. /т. 1, л. 68-75 от д.п./, съдебно- психолого психиатрична експертиза на подсъдимия на в.л. Ц. П. и Н. И. /т. 2, л. 52-60 от д.п./; писмени- - протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2012 г. и фотоалбум към него /т. 1, л. 6 и сл. от д.п./, протокол за оглед на труп и фотоалбум /т. 1, л. 13-19 от д.п./, протоколи за разпознаване и фотоалбуми към тях /т. 1, л. 36- л. 38 и л. 40-42 от д.п./, протокол за доброволно предаване от 30.08.2012 г. /т. 1, л. 79 от д.п./, акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки на Я. О. /т. 1, л. 82-88 от д.п./, епикриза, история на заболяването и медицински документи на името на Я. О. /т. 1, л. 91-124/, характеристична справка за подсъдимия /т. 1, л. 125, л. 128/, справка за съдимост за подсъдимия /т. 1, л. 131 – 138/, справка от ГД „ИН“ /т. 2, л. 82 от д.п./, удостоверение за раждане на Г. и А. О. и удостоверение по чл. 153 и чл. 154 от СК – л. 21-25 от с.д., справка за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на изброените доказателства и след техния анализ Софийският окръжен съд е възприел относимата за доказателствения предмет фактология, която в значителната й част се споделя и от настоящата инстанция. Събраните в хода на въззивното съдебното следствие доказателства не обосновават възприемането на факти, различни от установените от първата инстанция. Показанията на разпитания пред САС Я. А., както и отговорите на вещите лица по медицинската експертиза и по назначените от въззивния съд комплексни психолого психиатрични експертизи също не са в състояние да променят фактическите констатации на окръжния съд.

І. В изпълнение на задължението си за самостоятелен анализ на правно релевантните факти, Софийски апелативен съд изведе следната фактология:

Подсъдимият В. С. В. е родом от град •••, където живеел и към 2012 г. Подсъдимият има психическа годност, разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Налична по делото е недобра характеристика за него – известен е в града с противообществените си прояви. Осъждан е многократно.

С отношение към квалификацията по настоящото дело са две от осъжданията му-по н.о.х.д. №514/2008 г. на РС - Ихтиман и по н.о.х.д. № 350/2010 г. по описа на РС- Ихтиман.

С присъда по н.о.х.д. № 514/08 г. на PC-Ихтиман за деяние по чл. 346, ал. 2 от НК, извършено на 11.09.2008 г., подсъдимият е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 06.03.2009 г. С присъда по н.о.х.д. № 350/2011 г. на РС-Ихтиман за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК, извършено на 23.05.2010 г., подсъдимият е осъден на 5 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК със същата присъда е активизирана условната санкция по предходното дело. Присъдата е влязла в сила на 03.02.2011 г. От справка на ГД“ИН“, приложена на т. 2, л. 82 от д.п., е видно, че наказанията лишаване от свобода по горните две присъди са изтърпени от подсъдимия на 14.10.2011г.

Пострадалият Я. О. обитавал със съпругата си Д. З. О. и четирите им малолетни дъщери /К., И., Г. и А./ едноетажна къща с двор, находяща се в гр. ••• на ул. „•••” № •••. Къщата била изградена на уличната регулационна линия, като прозорецът на стаята, ползвана за спалня от Я. и Д. О., бил разположен откъм улицата. Пред входната врата на постройката имало стъклено преддверие с врата, през която се преминавало, за да се излезе на двора. Между вратата на преддверието и входната врата на двора имало бетонова площадка. Разстоянието между входната врата на преддверието и дворната врата било няколко крачки.

Дворът на къщата бил ограден с тухлена ограда /дувар/ с височина 1.56 м. Основата на оградата била с камъни, разположени на височина около 50 см., над тях имало поставени тухли, а най-отгоре на оградата завършвала с т.нар. „турски“ керемиди. Вратата към двора била ламаринена, с метална каса, с височина от 1.90 м. На 27.08.2012 г. след полунощ свидетелят Я. А. се прибирал от сватбено тържество на свой роднина. По пътя към дома си той срещнал подсъдимия В. В., когото познавал с прякора „В.“ или „В.“. След като употребили алкохол подсъдимият предложил на свидетеля да отидат до къщата на пострадалия, за когото обявил, че му дължи пари. Свидетелят се съгласил и заедно с подсъдимия се отправили натам, като уговорката им била след получаване на парите да се почерпят отново.

Около 03.30 часа двамата стигнали до дома на О.. От улицата подсъдимият започнал да чука по прозореца на стаята, в която съпрузите спели, и да вика пострадалия по име. Пострадалият и свидетелката Д. О. се събудили и излезли на двора, за да видят какво се случва. От шума децата в къщата също се събудили. Едно от тях - К., тогава на дванадесет години, също излязла на двора при родителите си.

В това време подсъдимият и свидетелят А. блъскали и ритали заключената дворна врата и крещели към пострадалия да върне парите, които дължи. Пострадалият извикал, че не дължи нищо и ги приканил да се махат.

Това очевидно разгневило стоящите на улицата лица. Подсъдимият се отдръпнал от дворната врата, качил се на струпаните около оградата камъни и на каменната основа на самата ограда. Това му позволило да се повдигне над нивото, на което оградата завършвала. От тази позиция подсъдимият започнал да събаря подредените най-отгоре на оградата керемиди и да ги хвърля по пострадалия. В този момент пострадалият бил в близост до самата ограда. Зад него била съпругата му, а встрани от него дъщеря му К.. Пострадалият продължавал да отрича, че дължи пари, а подсъдимият да настоява да ги получи. Ядосан от отказа, подсъдимият се заканил на пострадалия, че ще го „трепе“ и започнал да го замерва с керемиди, хвърляйки ги със значителна сила и целейки се в главата му. С тези си действия подсъдимият нанесъл най-малко два удара в главата на пострадалия, които попаднали в областта на дясното око и скула и в дясното ухо. От получените разкъсно-контузни рани потекла обилно кръв. Извън тях подсъдимият причинил и други травматични увреждания по тялото на пострадалия - охлузване по задната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане в областта на предното хълбочно бодило вляво и по лявото бедро.

Свидетелят Я. А. също хвърлял керемиди към двора. Те били значително по- малко на брой и не засегнали пострадалия.

Съпругата и дъщерята на пострадалия се уплашили от случващото се.

Свидетелката К. О. опитала да се свърже със спешен номер 112, но не успяла и започнала да вика: „Полиция, полиция!“. Чувайки това, подсъдимият и свидетелят Я. А. избягали.

Свидетелката Д. О. помогнала на пострадалия да влезе в къщата и го оставила да си почива, като сигнализирала полицията.

Малко по-късно на място пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Д. Г. и П. К.. Полицаите разговаряли със свидетелката Д. О., която им разказала какво се е случило. Посочила подсъдимия като един от нападателите на съпруга й, идентифицирайки го пред полицаите като „В. на Г.“. Полицаите предложили да откарат пострадалия до болница, но той отказал, дори не излязъл на двора при тях. След като снели нужните обяснения полицаите напуснали адреса.

Междувременно състоянието на пострадалия се влошило. Той продължавал да губи кръв, повърнал и припаднал на дивана. Свидетелката Д. О. потърсила помощ от съседи, за да бъде закаран съпруга й до болницата в гр. •••, тъй като се оказало, че няма свободна линейка на ФСМП, която да стори това. На молбите за помощ на свидетелката се отзовал съсед, който с личния си автомобил закарал пострадалия във ФСМП-Ихтиман. Там било констатирано, че пострадалият е в тежко състояние. Поради това той бил транспортиран по спешност до УМБАЛ „Света Анна” – София, в Клиника по неврохирургия, където бил подложен на хирургично лечение за изолиране на установените в главата му тежки хематоми. Няколко часа по-късно свидетелката Д. О. пристигнала в болницата, където била уведомена от дежурния лекар, че има опасност за живота на съпруга й.

Свидетелката Д. О. се върнала в гр. ••• и депозирала жалба в местното полицейско управление.

След това се прибрала в дома си, събрала разхвърляните в двора парчета керемиди и ги поставила в пластмасов леген.

Въпреки своевременната медицинска помощ и проведеното интензивно лечение, на •••••••• г. в 12.48 ч. пострадалият Я. И. О. починал.

След смъртта на пострадалия, въпреки че св. Д. О. не се дезинтересирала от децата си, поради ограничените й възможности да полага грижи за тях, четирите малолетни дъщери на пострадалия били настанени в социална институция до навършване на пълнолетие. След навършване на 18 годишна възраст децата се върнали при майка си, при която три от тях /без К. О./ са и понастоящем.

На 30.08.2012 г. бил извършен оглед на имота, обитаван от семейство О.. Резултатите от действието били обективирани в протокол, приложен в т. 1, л. 8 и сл. от д.п.

С протокол от 30.08.2012 г. свидетелката Д. О. предала доброволно за нуждите на разследването пластмасовия леген, в който имало парчета от керемиди, събрани от двора на къщата в процесната вечер /т. 1, л. 79 от д.п./.

С протоколи за разпознаване от 30.08.2012 г. свидетелката Д. О. посочила подсъдимия и свидетеля Я. А. като лицата, които дошли до къщата и участвали в инцидента от процесната вечер /т. 1, л. 36 и л. 40 от д.п./.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп /т. 1, л. 62- 65 от д.п./ при оглед и аутопсия на трупа на Я. О. са установени тежка черепно- мозъчна травма с кръвонасядане на меката черепна покривка вдясно челно-слепоочно- теменно, счупване на базата на черепа вдясно в областта на средната черепна ямка с увреждане на средната менингеална артерия, голям напрегнат кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка вдясно слепоочно-теменно, субарахноиден кръвоизлив вдясно слепоочно-теменно, тежък мозъчен оток с вклиняване с развитие на вторичен стволов кръвоизлив, хемосинус вдясно, наличие на въздух зад очните тъкани на дясното око; разкъсно-контузни рани на клепачите на дясното око и на трагуса на дясната ушна мида; кръвонасядания по клепачите на дясното око; кръвонасядане на дясната скула; охлузване по задната повърхност на дясното рамо; кръвонасядане на лявата мишница; кръвонасядане в областта на предното хълбочно бодило вляво и по лявото бедро. Според експертите причината за смъртта на жертвата е тежката черепно-мозъчна травма, довела до тежък мозъчен оток и парализа на жизненоважните центрове на сърдечносъдовата и дихателната дейност, а констатираните травматични увреждания са причинени от въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия по механизма на удари с или върху такива предмети, каквито могат да бъдат и хвърлени керемиди.

Отчитайки вида, броя и локализацията на уврежданията в областта на главата, които засягат два анатомични участъка, вещите лица сочат, че:

• ударите в областта на главата, причинили тежката черепно-мозъчна травма, са били най-малко два, нанесени са със значителна кинетична енергия, предвид подлежащото счупване на черепната основа и със силен замах на ръката;

-посоката на ударите е отпред - назад и отдясно - наляво при изправено анатомично положение на главата на пострадалия;

-от медицинска гледна точка черепно-мозъчната травма не би могла да бъде получена при падане на пострадалия от собствен ръст;

-морфологията на нараняването сочи, че то е получено при директен удар с голяма кинетична енергия, вкл. е възможно да се получи и при хвърляне на керемидата със силен замах на ръката.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещите лица д-р Н., д-р Х. и д-р Ш. /т. 1, л. 68-75 от д.п./ медико-биологичната характеристика на уврежданията е следната:

-черепно-мозъчната травма е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, която опасност в конкретния случай се е реализирала и е завършила със смъртен изход.

• раната в областта на трагуса на дясната ушна мида и подлежащо счупване на черепа са осъществили медикобиологичния признак на нараняване, проникващо в черепната кухина, а -разкъсно-контузните рани, охлузванията и кръвонасядания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според вещите лица по тази експертиза съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени от пострадалия при описаните по-горе обстоятелства, и настъпилия смъртен изход.

Смъртният изход е бил неизбежен, въпреки своевременната и високоспециализирана (вкл. хирургична) медицинска помощ, поради развитието на злокачествен мозъчен оток с вторичен стволов кръвоизлив.

От проведения пред въззивния съд допълнителен разпит на вещите лица по тази експертиза се установява, че макар след завеждането в болнично заведение и до настъпване на смъртта пострадалият да е бил в коматозно състояние, преди това – във времето между причиняване на увреждането до клиничната изява на мозъчното вклиняване - е имало период от няколко часа, през които лицето е възприемало и емоционално е преработвало случващото се, като е изпитвало значителни по интензитет болки и страдания, тъй като нараняванията са били локализирани в богато кръвоснабдени области от човешкото тяло.

От назначените от въззивния съд две психолого-психиатрични експертизи се установява, че въпреки употребата на алкохол и непълнолетието на свидетеля Я. А. и въпреки малолетната възраст и изпитаната от случващото се уплаха от свидетелката К. О. и двете лица притежават свидетелска годност.

ІІ. По доказателствата Преди да пристъпи към собствен доказателствен анализ САС отбелязва, че в етапа на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани относими свидетели, приети са експертизи и писмени доказателствени материали - всяко от тях с определено значение за главния факт. Становището на САС е, че първоинстанционният съд е подходил отговорно не само към процеса по събиране и проверка на доказателствата, а и към неговия анализ и оценка.

Самостоятелният извършен от състава на САС доказателствен анализ налага следните уточнения:

Не е спорно по делото, че в процесната нощ подсъдимият В. В. и свидетелят Я. А. са отишли пред дома на пострадалия Я. О. в гр. •••, ул. „•••“ 12. Тези обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите Я. А., Д. и К. О.. В подкрепа на този извод са и показанията на полицейските служители Г. и К., дошли на мястото след инцидента, пред които един от нападателите е идентифициран като „В. на Г.“, а също и от двата протокола за разпознаване, чрез които свидетелката Д. О. е посочила подсъдимия и свидетеля Я. А. като провокатори на случилото се в процесната нощ.

Спорните по делото обстоятелства и онези, които са с решително за отговорността на подсъдимия значение, според въззивния съд могат да бъдат отграничени по следния начин:

-каква е била целта на нощното посещение на адреса от подсъдимия В. и свидетеля Я. А. и от кого е изходила идеята за него;

-какви конкретно са предприетите от подсъдимия и/или свидетеля А. действия в процесната нощ;

-обективно възможно ли е тези действия да са причинили смъртта на пострадалия О.. При доказателствения анализ на тези положения въззивният съд установи следното:

1. Да се изясни кой е дал идеята за посещението на адреса на пострадалия – подсъдимият или свидетелят, и каква е била конкретната цел на това посещение е от значение не толкова за наказателната отговорност на В. В., колкото за цялостната преценка за достоверност на неговите обяснения и на показанията на свидетеля А.. В случая подсъдимият твърди, че инициатор на това посещение е бил свидетелят, а последният застъпва противоположната теза – предложението да отидат нощем в дома на пострадалия е принадлежало на В. В.. За настоящия състав няма съмнение, че достоверна е версията на свидетеля, а позицията на подсъдимия изразява негова защитна теза. Разказите на свидетеля в тази част са хронологично подредени и конкретни и във всичките му разпити, а отделно от това се потвърждават от показанията на свидетелката Д. О., която още на досъдебното производство е била категорична, че именно подсъдимият е настоявал съпругът й да му върне заети пари и това е било причината през нощта да се тропа на прозореца на спалнята им и част от семейство О. да излезе в двора на къщата.

2. За въззивния съд няма съмнение, че и подсъдимият, и свидетелят Я. А. са хвърляли керемиди в двора на пострадалия, докато той, съпругата му и една от дъщерите им са били там. Относно това обстоятелство показанията на свидетеля А. и обясненията на подсъдимия отново се разминават, като всеки от тях прехвърля отговорността за тези действия върху другия - позиция напълно обяснима, като се има предвид, че в основата на обвинителната теза стои твърдението, че смъртта е резултат от удари с керемиди в главата на пострадалия. За да прецени на коя от двете категории гласни доказателствени средства да даде вяра, въззивният съд отчете показанията на очевидците на инцидента – свидетелките Д. О. и К. О.. Макар да са в близка степен на родство с пострадалия /негови съпруга и дъщеря/ и да са конституирани като страни в производството /граждански ищец и частен обвинител/, което в принципен план би могло да породи заинтересованост от благоприятен за тях изход на делото и невярно свидетелстване, въззивният съд не откри недостоверност в изявленията им. Напротив – двете жени са категорични, че докато са били в двора и подсъдимият, и свидетелят са ги замеряли с керемиди, като по-агресивната страна в конфликта е бил В. В. и керемидите, попаднали в главата на пострадалия, са били хвърлени от него. В тази насока показанията на двете свидетелки съвпадат, а доколкото не се открива мотив у тях за съзнателно излагане на факти в ущърб на подсъдимия, се преценяват като достоверни. Следва да се посочи, че условията на време, място и обстановка са позволили на двете свидетелки да възприемат действията на нападателите, тъй като, макар и през нощта, мястото е било осветено от уличната лампа и от осветлението в предверието на дома им, подсъдимият и свидетелят са били в непосредствена близост до тях – на около метър разстояние, свидетелката Д. О. ги е познавала – единият като „В. на Г.“, а другият по физиономия от съседна махала, като освен това инцидентът е имал известна продължителност, даваща възможност за ясно отграничаване на случващото се.

Въпреки малолетната възраст на свидетелката К. О., назначената от този съд комплексна психолого-психиатрична експертиза установи свидетелската й годност и способността й към процесната дата да възприема правилно фактите от значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях. Майка й пък – свидетелката Д. О., е депозирала показанията след предупреждение за наказателна отговорност по член 290 от НК, което също се преценява от съда като възпиращ фактор за даване на неверни показания. Вярно е, че в едни от приобщените показанията от досъдебното производство свидетелката Д. О. се е опитала да прикрие участието на свидетеля Я. А. в случилото се, но впоследствие добросъвестно е посочила, че е сторила това заради заплахи от семейството му и в крайна сметка е обявила, че свидетелят също е бил с подсъдимия в процесната нощ и е проявял агресия към пострадалия /макар и с много по-нисък интензитет/, който е причината пострадалият да не бъде ударен от него.

По изложените съображения, тази инстанция споделя фактическия и доказателствен извод на първия съд, че подсъдимият и свидетелят Я. А. са замеряли с керемиди стоящите в двора Я., Д. и К. О., но онези, които са засегнали жизненоважната част от тялото на пострадалия /главата му/ са били хвърлени от В. В.. Достоверността в показанията на двете свидетелки е видна и при съпоставката им с протокола за оглед на местопроизшествие, при който детайлно са описани обстановката в двора пред къщата и оградата, от която са хвърляни керемидите.

Показанията на свидетелките намират потвърждение и в протокола за доброволно предаване на т. 1, л. 79 от досъдебното производство, с който свидетелката Д. О. е предала за целите на разследването пластмасов леген със счупени керемиди, по част от които е имало червеникаво кафяви петна.

3. Споделям е и следващият доказателствен извод на окръжния съд – че нанесените в областта на главата на пострадалия удари се намират в причинно- следствена връзка с неговата смърт.

Този въпрос не би могъл да бъде решен без специалните знания на вещи лица.

Такива са използвани още на досъдебното производство, когато са допуснати и изготвени две съдебно медицински експертизи, след това убедително защитени в съдебната фаза на процеса. От лекарските експертизи недвусмислено се установяват причинените по пострадалия увреждания, тяхната медико-биологична характеристика, пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания в областта на главата и настъпилия смъртен изход. При изготвяне на съдебно- медицинската експертиза на труп експертите дават отговор и на други изключително важни за вярното решаване на делото въпроси, като отчитайки вида, броя и локализацията на уврежданията в областта на главата, които засягат два анатомични участъка, посочват, че ударите, причинили тежката черепно-мозъчна травма, са били най-малко два; отбелязват, че тези удари, предвид подлежащото счупване на черепната основа, са нанесени със значителна кинетична енергия и силен замах на ръката; че посоката на ударите е отпред - назад и отдясно - наляво при изправено анатомично положение на главата на пострадалия; както и това, че от медицинска гледна точка черепно-мозъчната травма не би могла да бъде получена при падане на пострадалия от собствен ръст. Важността на тези експертни сведения е несъмнена и двупосочна. От една страна, те дават възможност да се проверят показанията на свидетелките Д. и К. О., които, разказвайки за инцидента, описват точно такъв маниер в действията на подсъдимия – хвърляне на керемиди с „все сила и гняв“ и с изблъскването им от дувара напред. От друга страна, по експертен път, използвайки своите специални знания и опит, вещите лица изясняват причината за смъртта и пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени от пострадалия при описаните по-горе обстоятелства, и настъпилия смъртен изход, който е бил неизбежен, въпреки своевременната и високоспециализирана медицинска помощ, поради развитието на злокачествен мозъчен оток с вторичен стволов кръвоизлив.

От това, че пострадалият е отказал да бъде заведен веднага в болница и от това, че дошлите на място полицейски служители не са видели наранявания по него, не могат да се правят изводи в ущърб на обвинението. Причината, поради която пострадалият е отказал да бъде заведен веднага в болнично заведение, е изводима от показанията на свидетелката Д. О., която пред съдия е обяснила мотивацията на пострадалия, свързвайки я с притесненията му, че „момчетата ще се върнат отново“ докато съпругата му е в къщата „сама с децата“. Вярно е, че полицейските служители Г. и К. не говорят за следи от насилие по пострадалия, когато в процесната нощ по сигнал са отишли на мястото на произшествието. Това е напълно обяснимо, като се има предвид, че те не са видели пострадалия, разговаряли са с него от двора, докато той е лежал в стая в къщата, а непосредственият им контакт е бил със свидетелката Д. О.. Едновременно с това – несъмнено установено е, че още същата вечер състоянието на пострадалия рязко се е влошило, което е станало причина със съдействието на съсед той да бъде откаран до местния ФСМП, а впоследствие и в лечебно заведение в гр. София.

Съдът даде вяра на приетите по делото експертизи. Те са медицински и психологопсихиатрични /включително и назначените пред тази инстанция/ и по убедителен начин отговарят на въпроси от делото, за които специални знания са несъмнено необходими.

Направеното от адв. Г. оспорване на психолого-психиатричните експертизи на свидетелите Я. А. и К. О. не се възприема от въззивния съд. Несъгласието с изводите на експертите защитата обосновава с твърдения, че вещите лица не са разполагали с обективни данни за изпитото от А. количество алкохол и са подценили уплахата и смущението, които свидетелката К. О. е изпитала. Наведените от защитата доводи не могат да убедят съда, че експертните становища са непълни, необективни или неверни. Напротив, както сочат при разпита си пред съда и вещите лица, невинаги употребата на алкохол може да бъде отчетена чрез кръвна проба, доказателствен анализатор или техническо средство, а уплахата пък и силната емоционална наситеност на събитието, обичайно запечатва по-дълго събитията спрямо случаите, в които се възприемат индиферентни за лицето събития. За да кредитира двете експертни заключения, въззивният съд отчете това, че запознаването с материалите по делото и личният преглед на лицата е позволил на вещите лица да направят еднозначни и категорични изводи за свидетелската годност на Я. А. и К. О.. На приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства въззивната инстанция също се довери, отчитайки законоволегитимния начин на приобщаването им делото и значението им за главния факт.

ІІІ. От правна страна - -- - - При така приетите за установени факти първоинстанционният съд правилно е приел от правна страна, че подсъдимият В. В. е осъществил състава на квалифицираното убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 12, пр. 1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние, визирано в разпоредбата на чл. 115 НК, уреждаща основния състав на убийството, се състои в умъртвяване на другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия, което резултатира в неговата биологична смърт.

В разглежданата хипотеза се установява, че подсъдимият В. В., хвърляйки керемиди, е нанесъл минимум два удара в областта на главата на пострадалия. Тези удари са били нанесени със значителна кинетична енергия и със силен замах на ръката, предвид подлежащото счупване на черепната основа. Ударите са причинили тежка черепно-мозъчна травма с кръвонасядане на меката черепна покривка вдясно челно- слепоочно-теменно, счупване на базата на черепа вдясно в областта на средната черепна ямка с увреждане на средната менингеална артерия, голям напрегнат кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка вдясно слепоочно-теменно, субарахноиден кръвоизлив вдясно слепоочно-теменно, тежък мозъчен оток с вклиняване с развитие на вторичен стволов кръвоизлив, хемосинус вдясно, наличие на въздух зад очните тъкани на дясното око.

Съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между получените от пострадалия травматични увреждания и настъпилия смъртен изход. Този резултат е бил неизбежен, въпреки своевременната и високоспециализирана (вкл. хирургична) медицинска помощ, поради развитието на злокачествен мозъчен оток с вторичен стволов кръвоизлив.

С действията си – хвърляне на керемиди, подсъдимият В. е изпълнил от обективна страна всички признаци от състава на убийството, тъй като лично и непосредствено е взел участие в изпълнителното деяние и е налице пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

От обективна страна убийството е извършено при наличието на квалифициращото обстоятелство по точка 6, пр. 2 на член 116 от НК, а именно по особено мъчителен за пострадалия начин. В практиката на ВКС и в ППВС 2/57 се приема, че това е начин, който причинява изключителни страдания на жертвата. По процесното дело този квалифициращ признак е изводим по несъмнен начин от разпита на вещите лица пред въззивния съд, проведен в съдебно заседание на 17.05.2023 г. В този разпит вещите лица посочват, че в период от няколко часа - между причиняване на уврежданията и постъпването в здравно заведение - пострадалият е бил в съзнание и е могъл емоционално и физически да преработва случващото се, като поради факта, че нараняванията са били в областта на главата и постепенно са довели до фаталното мозъчно вклиняване, жертвата е изпитвала чрезвичайни болки. Преживените от жертвата болки носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, защото са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта. Вследствие на множеството травматични увреждания пострадалият е изпитал продължителни, мъчителни и интензивни болки с характеристиките на страдание, ерго налице е първото посочено от прокурора и прието от първия съд квалифициращо обстоятелство по член 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК.

От обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство по член 116, ал. 1, т. 12 от НК – процесното убийство е извършено в условията на опасен рецидив. От данните за съдимост се установява, че подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъждан на шест месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване по н.о.х.д. №514/2008 г. на РС-Ихтиман и след това на ефективно наказание лишаване от свобода за пет месеца по н.о.х.д. № 350/2011г. на РС-Ихтиман. Съобразно легалната дефиниция за опасен рецидив двете осъждания, които не са в група, обосновават хипотезата на член 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Този извод е съобразен и с обстоятелството, че от датата на изтърпяване на наказанията по тях до тази на извършване на настоящото престъпление не е изтекъл 5 - годишният срок, изключващ приложението на квалификацията „опасен рецидив”.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. За наличието или липсата на умисъл съдебната практика е категорична, че се съди не по изявленията на привлеченото към отговорност лице, а по конкретното му поведение /действие или бездействие/ преди, по време на или непосредствено след извършване на деянието. Установените по делото обстоятелства за начина на извършване на деянието са свързани с: непредизвикано от пострадалия нападение нощем и в двора на къщата му; с безразборно хвърляне на керемиди по тялото и главата му; с нанасяне на поне два удара в изключително уязвима част от човешкото тяло – главата, с характера на нараняването, което е довело до счупване на базата на черепа вдясно в областта на средната черепна ямка с увреждане на средната менингеална артерия, със средството, което в случая обективно е годно да причини смърт, тъй като керемидата е изградена от материал, който, освен другите си характеристики, се отличава с устойчивост, тежест и чупливост /когато остават и остри ръбове/; със силата на самите удари, които предвид подлежащото счупване на черепната основа, са нанесени със значителна кинетична енергия и силен замах на ръката; с разстоянието, от което керемидите са били хвърляни, което според показанията на свидетелите очевидци е било незначително, а също и с отправените реплики от подсъдимия, който след като пострадалият е отрекъл да му дължи пари, е казал, че ще го „трепе“. Способът на извършване на престъплението, характерът на нараняванията, силата на удара, средството, с което са причинени уврежданията, включително и смъртоносните в главата, разстоянието, от което безразборно са хвърляни керемидите по пострадалия, дефинитивно са основните обстоятелства, от които следва да се изхожда при разрешаването на въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността. При преценката именно на тези данни първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за наличие у подсъдимия на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия, при какъвто се е твърдяло и в обвинителния акт да е причинено престъпното деяние.

ІV. По наказанието За извършеното от подсъдимия В. В. предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 116, ал. 1 от НК наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Въпреки тежестта на извършеното престъпление, правилно окръжният съд е приел, че не се налага подсъдимият да бъде принудително изолиран до края на живота си в местата за лишаване от свобода - с или без право на замяна. Като временна и изключителна мярка, с оглед особеностите на конкретния казус, това наказание не може да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на конкретния подсъдим. Многократните осъждания на подсъдимия са обусловили прилагане на по-тежката правна квалификация спрямо него, но извън тези осъждания няма други обстоятелства, които убедително да отричат, че съществува възможност за ресоциализация на подсъдимия и за реализиране на целите по чл. 36 от НК, в това число и на генералната превенция. Ето защо, макар конкретно извършеното престъпление да е изключително тежко /каквото междупрочем е всяко посегателство, при което се е достигнало до лишаване от живот/, по убеждение и на настоящия състав посочените в чл. 36 от НК цели могат да бъдат постигнати чрез другото, предвидено в закона наказание – лишаване от свобода, както е приел и окръжният съд.

Индивидуализирайки пределите, в които наказанието лишаване от свобода следва да бъде отмерено, въззивният съд прецени всички фактори, които снижават и отегчават отговорността на подсъдимия В. В.. Към първата категория следва да се отнесат: дадените обяснения, които макар и без характер на пълно самопризнание спомагат обективната истина в процеса да бъде изяснена; отзоваването на всяко повикване от властите; обитаването от подсъдимия на адреса, на който се е изпълнявал домашния арест, дори след опожаряване на къщата му; интензитетът на упражненото насилие, което е продължило в относително кратък период от време; изминалото време от момента на деянието до приключване на делото пред въззивната инстанция – близо единадесет години. Факторите, които отегчават отговорността на подсъдимия са свързани с високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, довело до отнемане на човешки живот; липсата на какъвто и да е мотив за извършване на това посегателство, обремененото съдебно минало на подсъдимия /включващо и деяния, необхванати от осъжданията, обусловили рецидива/, както и лошите характеристични данни на лицето.

При съпоставка на изброените по - горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е видно, че те са при относителен баланс. Смекчаващите обстоятелства са с обичаен характер и не са многобройни, но едно от тях носи белега на изключителност, която позволява приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, както е сторил окръжният съд. Тази разпоредба визира изключение, приложимо, ако смекчаващите обстоятелства са толкова много или по естеството си така съществено се различават и надхвърлят типичните, че принципът за справедливост на наказанието би бил компрометиран, дори и ако деецът бъде санкциониран с минималното наказание, отредено за извършеното от него престъпно посегателство. В разглеждания казус като изключително по своя характер обстоятелство се преценява изтеклото време. Както и по-горе бе посочено, от момента на извършване на деянието до произнасянето на въззивната инстанция е изминал период от близо единадесет години. Той не би могъл да бъде определен като незначителен, тъй като, макар и за убийство, делото не е представлявало фактическа и правна сложност – привлеченият към отговорност е един, деянието, за което е водено разследването и е предаден на съд е едно, разпитаните свидетели в съдебната фаза са едва петима, а общо приетите и в двете инстанции експертизи са пет. Едновременно с това подсъдимият не е ставал причина за забавяне на делото и се е отзовавал на всяко повикване на властите, т.е. причината за забавеното разследване трябва да бъде потърсена извън него. По изложените съображения не би могло да бъде прието, че е спазен разумният срок за продължителност на наказателното производство, съобразно критериите, установени от ЕСПЧ. Ето защо и начинът, по който подсъдимият може да бъде своеобразно премиран за забавеното разследване, е именно чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – подход, който е имал и първият съд.

Въззивният съд също счита, че справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е 12 години, и той не следва да бъде коригиран нито в посока на неговото увеличение, нито в посока на снижението му. Това е санкция под минимума предвиден в член 116, ал. 1 от НК, но и не твърде под него, което с оглед коментираните по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се явява справедливо. Наказание в тези предели ще изпълни целите по член 36 от НК, без да бъде проява на неоправдано премиране или строгост към дееца.

Правилно и в съответствие с разпоредбите на член 57 от ЗИНЗС, с оглед определения на подсъдимия размер на наказанието лишаване от свобода и предвид обремененото му съдебно минало, е счетено, че то следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

За пълнота следва да се отбележи неоснователността на защитното твърдение за нарушение на правото на защита на подсъдимия. Смята се, че такова е налице, тъй като подсъдимият е неграмотен, а под всяко действие с негово участие на досъдебното производство е записано, че той е прочел лично написаното в протокола. Всъщност именно неграмотността на подсъдимия е основание разследващите органи да приемат, че е налице една от хипотезите на защита по член 94, ал. 1 НПК, поради което и всяко действие, извършено с подсъдимия, е ставало с участието на професионален адвокат, който го е консултирал и насочвал.

V. По гражданските искове Пред окръжния съд в съдебно заседание са били предявени, съответно са били приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански искове за обезвреда /неимуществени вреди/ от страна на съпругата и дъщерите на починалия – Д., К., Г., А. и И. О.. Пред първия, а и пред въззивния съд, са доказани съставомерността на деянието, виновността в поведението на подсъдимия, противоправността на извършеното от него деяние и настъпилите поради това деяние вреди от неимуществен характер за гражданските ищци, т.е. общите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД са установени несъмнено.

Въпреки това обаче тези искове следва да бъдат отхвърлени. Причина за това е направеното от защитата възражение за изтекла давност.

Независимо от това, че е отправено за първи път пред тази инстанция, т.е. извън преклузивните срокове по член 133 от ГПК, искането е процесуално допустимо. Предявяването и приемането на гражданския иск в наказателния процес се извършва по правилата на НПК. Относителната самостоятелност на гражданския иск, произтичаща от правилото на член 88, ал. 1 от НПК, не променя характера на съдебния процес относно вземането на пострадалия и не го превръща в граждански такъв. Напротив – в тези случаи правилата на ГПК са приложими субсидиарно, само и доколкото относно него няма съответни правила в НПК. Такива обаче в случая има и те са посочени в член 55, ал. 1 от НПК. Сред правата на обвиняемия по този текст е включено и правото му да прави искания, бележки и възражения. Нормата се намира в общата част на процесуалния наказателен закон и е приложима във всички фази, стадии и етапи на наказателния процес – включително и във въззивния съд, който е съд по същество и пред който няма ограничение да бъде отправено възражението за прилагане на давността. Като допълнителен аргумент за това, че правилата на ГПК, включая и относно сроковете, обвързани с преклузии по гражданските закони, се прилагат единствено субсидиарно, е и това, че член 131 от ГПК предвижда процедура по размяна на книжа и възможност да се правят възражения, които обаче са напълно неприложими в наказателния процес. В този смисъл са Решение №521/18.12.2009 г. по н.д.№ 655/2009г. на ВКС, 1 н.о., Решение № 129/15.04.2014 г. по н.д. 133/2014 г. на ВКС, 1 н.о., Решение № 115/26.03.2013 г. по н.д. №2109/2012 г. на ВКС, 3 н.о.

Отправеното от защитата възражение за давност, освен допустимо, е и основателно, защото е изтекъл петгодишният срок за погасяването по давност на вземането на гражданските ищци. Подадената от тях претенция за неимуществени вреди е с правно основание член 45 от ЗЗД. Съгласно член 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. В конкретния случай деянието е извършено на 27.08.2012 г., а за него подсъдимият В. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем (за престъпление по член 124 от НК) с постановление от 10.01.2013г., когато е и най-късният възможен момент, от който би могла да започне да тече давността за вземането от непозволено увреждане. Гражданските искове обаче са постъпили в окръжния съд в края на август на 2019 г. и са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес в разпоредително заседание на 18.09.2019 г., което налага извода, че към момента на предявяването погасителната давност по член 110 от ЗЗД е била изтекла. Въпреки това окръжният съд правилно се е произнесъл по гражданските искове и не е прекратил производството в гражданската му част, тъй като давността не се прилага служебно, а към момента на постановяване на присъдата нито подсъдимият, нито защитниците му са отправили подобно възражение. То обаче е направено пред въззивния съд и по изложените вече съображения следва да бъде уважено със следващите се от това последици – отмяна на присъдата в гражданско осъдителната част, отхвърляне на гражданските искове и отмяна на осъждането подсъдимият да заплати държавна такса върху уважените искове.

VІ. Разрешението на първия съд по въпроса с веществените доказателства е правилно.

При осъдителния изход на делото разноските по воденето му по аргумент от чл. 189, ал. 3 от НПК също така правилно са били възложени в тежест на подс. В. В.. Към тези разноски следва да бъдат прибавени и разноските, платени за възнаграждение за вещи лица пред въззивния съд, които възлизат на 1 236.00 лева, за които подсъдимият В. В. също следва да бъде осъден да заплати.

С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 6 състав