Решение № 275 от 4.11.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 348/2024 г.

Производството е по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Постъпила е жалба от „Алонис“ ЕООД, ЕИК 207928021, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Сарафово“, 16Б, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх. Б, ет. 1- адв. Милен Козарев- БАК против отказ № 20241017085138/18.10.2024г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ за вписване промени в обстоятелствата по заявление вх. № 20241017085138/17.10.2024г., а именно вписване на промени във фирмата на дружеството, както и прехвърляне на дялове от капитала. Изложени са съображения за неправилност на атакувания отказ, иска се същият да бъдат отменен, като се задължи АВ да извърши вписването. Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да оспорва атакувания отказ, внесена е дължимата за производството държавна такса. Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и изложените в жалбата доводи, намира за установено следното: Заявление с вх. № 20241017085138/17.10.2024г. е подадено с искане за вписване на ново наименование на дружеството, а именно „ЕКАМА“ ООД и прехвърляне на дялове от капитала. С обжалвания отказ, длъжностното лице отказало заявените за вписване обстоятелства с мотива, че след извършена справка в търговския регистър е установено, вписване на друго дружество със същото наименование, а именно „ЕКАМА“ ЕООД, ЕИК 206325732. Позовало се е на нормите на чл.21 т.7 ЗТР и чл. 91 т.7 от Наредба № 1/14.02.2007г., съгласно които при регистрация на търговеца или респективно при промяна в наименованието му, трябва да бъде извършена проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7 ал. 2 ТЗ. След направена констатация, че такова вписване съществува е постановен процесния отказ. В подадената жалба срещу отказа се твърди, че същият е незаконосъобразен, тъй като ТЗ предвижда, че фирмата на търговеца има добавка, оказваща вида й, в случая фирмата е „ЕКАМА“ ООД. Съществуващото дружество е с наименование „ЕКАМА“ ЕООД. Според жалбоподателя фирмата на търговеца има едно произволно и едно допълнително задължително съдържание, като съчетанието на тези два елемента на фирмата представлява всъщност наименованието на търговеца. Застъпена е и позиция, че разликата в правната форма формира разлика в наименованието на дружествата. Моли за отмяна на атакувания отказ и указване на Агенцията да извърши исканото вписване. Съдът, след като се запозна с обжалвания отказ, оплакванията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, обхватът на проверката на ДЛР включва установяване дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване, дали подаденото заявление е в съответствие с формалните изисквания на специалния закон и изхожда от оправомощено лице, дали към него са приложени всички изискуеми документи, съставени според изискванията на закона, както и дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответства със закона. С процесното заявление жалбоподателят е поискал да се впише в Търговския регистър промяната в наименованието на дружеството, като от „Алонис“ ЕООД същото да се казва „ЕКАМА“ ООД, както и прехвърляне на дялове от капитала. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното: Съгласно чл.7 ал.1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл.7 ал.4 и чл.11 ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл.11 ал.1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговецът сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на търговеца и търговското предприятие. Както всяко име търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при формирането на търговската фирма (подобно на името на физическото лице). Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Търговската фирма трябва да отговаря на изискванията по чл.7 ал.2 ТЗ - изискване за истинност; да не въвежда в заблуждение- търговската фирма не трябва да подвежда третите лица; да не накърнява обществения ред и морала. В същото време според чл.7 ал.4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Затова и при разглеждане на заявлението за първоначална регистрация на търговеца, ДЛР задължително трябва да провери дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.7 ал.2 ТЗ- арг. от чл.21 т.7 ЗТРРЮЛНЦ. В случая фирменото наименование на дружеството е изписано на кирилица „ЕКАМА“ свободно избрано от съдружниците, както и означение за неговата правоорганизационна форма- ООД. Установява се, че към датата на подаване на настоящето заявление за първоначална регистрация -17.10.2024 г., в търговския регистър съществува еднолично дружество с ограничена отговорност, с наименование "ЕКАМА“ ЕООД, ЕИК 206325732 с друг едноличен собственик на капитала, различен от жалбоподателя, вписано на 11.12.2020г. Настоящият състав намира, че фирмата на жалбоподателя с наименование „ЕКАМА“ ООД, при съществуваща и вписана в Търговския регистър фирма "ЕКАМА" ЕООД би въвела в заблуждение другите лица участващи в гражданския и търговския оборот, тъй като разликата между двете фирми е само в правноорганизационната им форма. Същите при изписване, а и фонетично са идентични, поради което третите лица и потребителите биха могли да бъдат въведени в заблуждение, което е недопустимо. Принципът на уникалност на фирменото наименование следва да се счита нарушен, когато то е конструирано по начин, който не му придава отличителност в сравнение с това на други правни субекти, тъй като разликите са несъществени и не могат да бъдат установени при всички форми на употребата му. Двете фирмени наименования са идентични и лесно могат да бъдат объркани и потребителите и останалите търговци могат да бъдат въведени в заблуждение, че договарят с другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл.7 ал.2 ТЗ фирмата да не въвежда в заблуждение. Принципът за стопанска лоялност е прогласен и в други нормативни актове- например чл.35 ал.2 от Закона за защита на конкуренцията, който гласи: "Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. ". В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища - Решение № 1736 от 25.10.2012 г. по ф. д. № 3665/2012 г. на Софийски апелативен съд, ТК, Решение № 1512 от 03.10.2011 г. по ф. д. № 2609/2011 г. на Софийски апелативен съд, ТК, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че различната правноорганизационната форма на двете дружества е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания отказ. Фирменото наименование по смисъла на чл.7 ТЗ не е свързано с формата, под която се осъществява търговска дейност, а създава отличителност и е индивидуализиращ белег на търговеца за осъществяване на тази дейност. Различната правноорганизационна форма на търговеца, изписвана задължително след свободно избраното наименование, не е от естество да обезпечи изискването за уникалност и отличителност. Следователно меродавно за преценката за степента на сходството между двете фирмени наименования би било единствено тяхното изписване и изговаряне на български език. Гореизложеното свидетелства, че заявената търговска фирма „ЕКАМА" ООД като словесно обозначение, не отговаря на установените в Търговския закон изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистрираното наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответната стопанска дейност, поради което обжалваният отказ се явява законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение. Разноски в полза на Агенцията по вписванията не се дължат. Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЗЦ (нова, ДВ, бр. 105 от 2020 г.) съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. С това законодателно разрешение не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство, поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по него. Според чл.541 ГПК разноските по охранителните производства винаги са за сметка на молителя - в този смисъл и определение №157 от 11.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът,