РЕШЕНИЕ

№ 316

гр. Козлодуй, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д. Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д. Алексиева Гражданско дело № 20241440101432 по описа за 2024 година С. М. П. с ЕГН •••••••••• и с адрес: област Враца, община Козлодуй, с...... чрез Адвокат П. В. П. с личен номер 1900772510, вписан към Софийска адвокатска колегия и със съдебен адрес на кантората гр. София, п.к. 1606, бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен” № 49, ет. 3, ап. 5 против "Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421, с адрес гр. София, ул. "Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауьр), ет. 10, представлявано и управлявано от И. Н. ХРИСТОВА- СТАНКОВА- искове по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между С. М. П. с ЕГН •••••••••• и "Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421 договор за предоставяне на потребителски кредит № 202411041008130070 от 04.11.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.142, ал.1 от ЗЗП.Претендират се и направените по делото разноски.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 04.11.2024 г. ищцата сключва онлайн договор за потребителски кредит с "Неткредит" ООД и с номер на договора № 202411041008130070, съдържащ клаузи които могат да бъдат счетени за неравноправни.

Твърди се, че в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържало легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а съгласно, ал. 2 - не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Директива 93/1 З/ЕИО. В конкретния случай, процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи условия, т. е. при предварително определени от ответника договорни клаузи. Това е видно и от самия договор, който представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено, поради което трябва да се приеме, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.Неравноправна клауза, върху която ищцата не е могла да повлияе, е клаузата за неустойка при незаплатена гаранция. Също така, неустойката излиза извън присъщите й функции: Заобикаля чл. 33 от ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото въвежда допълнителен разход за потребителя, който би следвало да се включи при изчисляването на ГПР. Непосочването на действителния размер на ГПР в договора съставлява нелоялна търговска практика в нарушение на европейското и националното законодателство. В тази насока е и Решение № 8481 от 10.05.2024 г. на СРС по гр. д. № 36539/2023 г.: "Неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл.23 ЗПКр.Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 420 лева въз основа на процесната договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не Неустойка от неизпълнение на негово задължение. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: "Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит." Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (46.42%) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.Прави се искане за разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК от "Неткредит" ООД е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за неоснователен. Предентират се разноски.

Не оспорват, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит.Излагат се доводи, с които се оспорват твърденията в ИМ, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22 от ЗПК.

В срока за отговор е предявен насрещен иск на основание чл. 211 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу С. М. П., ЕГН ••••••••••, с който се иска от съда да постанови решение, с което се осъди С. П. да заплати на „Неткредит" ООД сумата в размер на 335.50 лева (частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 376.40 лева - главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.) ведно с обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 335.50 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в насрещния иск, че на 04.11.2024 г. между „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421 (като кредитор) и С. М. П. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № 202411041008130070.Претендира се и присъждане на сторените от дружеството разноски, включително 360.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 500.00 лева посредством системата за плащания на „Изипей”.Съгласно чл. 3 от договор за кредит С. М. П. се е задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 6 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 93.00 лева, обхващащи периода от 05.12.2024 г. до 05.05.2025 година.Към настоящия момент С. М. П. е направила две плащания за погасяване на задължението по процесния договор в общ размер на 164.50 лева.Тъй като било налице просрочие по две поредни месечни погасителни вноски, за дружеството е налице правен интерес от обявяване на задължението за предсрочно изискуемо на основание т. 8 във вр. с т. 7.2 от договора за кредит като с настоящата искова молба се прави нарочно волеизявление в този смисъл, за което ответникът по насрещната претенция да бъде уведомен с връчването на насрещния иск.

Ответникът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).

В срока за отговор е депозиран такъв.С отговора не се представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Страните в проведеното открито съдебно заседание не се явяват и не се представляват. След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024 г. ищцата сключва онлайн договор за потребителски кредит с "Неткредит" ООД и с номер на договора № 202411041008130070, по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД. По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на500.00 лева при срок на заема от 6 месечни вноски, по 93.00 лв. на месец, при годишна лихва в размер на 38.75%.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От разпита на вещото лице в с.з се установява, че главницата по кредита е в размер на 500.00 лв., която е усвоена от ищцата, като единствените калкулирани елементи са главница500.00 лв., фиксиран лихвен процент 38.75% и срок 6 месеца.Неустойката не е включена в изчислението на ГПР, като при включването й, която е в размер на 420.00 лв. към разходите за кредитеа месечно ГПР многократно ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения и ГПР би бил 1139.61%.Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска от съда да постанови решение с което да признае договор за предоставяне на потребителски кредит № 202411041008130070 от 04.11.2024г. за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.142, ал.1 от ЗЗП.

На второ място е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 211 ГПК, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди С. М. П., ЕГН ••••••••••, да заплати на „Неткредит" ООД сумата в размер на 335.50 лева (частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 376.40 лева - главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.) ведно с обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 335.50 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е приел за безспорно установено, че между С. М. П. и „Неткредит" ООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, както и неговото съдържание.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника на договор за предоставяне на потребителски кредит № 202411041008130070 от 04.11.2024г.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/ Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Посочената фиксирана лихва от 38.75% не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.

В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на начислените суми за главница и лихва, а именно 38.75 %. В действителност обаче, размерите на посоченият в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение /поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер – 1139.61, видно от заключението на вещото лице. По този начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по Договора, ведно с неустойката, потребителят се задължил да заплати сума в размер на 978.01 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

От заключението на СЧЕ се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на дължимите възнаграждения поръчител надвишават петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

С посочената норма законодателят прави изключение от принципното правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на потребителя. Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.

Така мотивиран по изложените съображения, съдът