Решение № 5595 от 17.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9575/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „К.“ ООД, ЕИК •••• срещу „Б.П.“ ЕООД, ЕИК ••••, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, представляваща претърпени вреди вследствие на наложени от ответника обезпечителни мерки по т. д. № 5163/2014 г. на СГС:

1./ сумата от 75369.41 лева - претендираните вреди в размер на стойността на иззетите стоки с оглед наложеното обезпечение - 34 945 бройки лютеница и апетитка, които стоки са с изтекъл срок на годност по време на действието на обезпечителната мярка и не са върнати на дружеството;

2./ сумата от 66945.96 лева - законната лихва върху сумата от 75369.41 лв. за периода от 01.01.2015 г.-21.08.2023 г. вкл.

Претендира законна лихва /върху двете суми/ от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски.

Ищецът твърди, че обезпечението било допуснато по т. д. № 5163/2014 г. на СГС.

Било допуснато изземване на всички стоки на ответника от търговската мрежа и складове. Продукцията била иззета – първомайска лютеница /300 гр./ - 9 306 бр., първомайска лютеница /560 гр./ - 12 166 бр., пикантна лютеница /300 гр./ - 2 314 бр., домашна лютеница /0.300 гр./ - 4 273 бр., домашна лютеница /560 гр./ - 561 бр., лютеница закуска /300 гр./ - 5 639 бр., лютеница закуска /560 гр./ - 7 бр., лютеница /2.650 гр./ - 390 бр., апетитка /300 гр./ - 12 бр., ръченица /300 гр./ - 12 бр., хоро /300 гр./ - 184 бр. и хоро /245 гр./ - 81 бр. Общо били иззети 34 945 бройки на общо стойност към дата на изземването 75 369.41 лв. С решение от 05.07.2022 г. по т. д. № 1270/2019 г. на I т. о. на ВКС е обезсилено решението по т. д. № 2146/2018 г. на САС и е прекратено производството по делото като недопустимо. Стоките били с изтекъл срок на годност и не били върнати на дружеството. Претендира и обезщетение за забава за периода от 01.01.2015 г. /01.01. на годината следваща годината на изземването/ до 21.08.2023 г. вкл. – дата, предхождаща дата на подаване на ИМ. Сочи банкова сметка IBAN ••••. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който намира претенцията за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Оспорва иска и по размер. Липсвали причинени вреди. Липсвало противоправно поведение. Не се дължала лихва за забава. Претендираните вреди не били пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. Липсвало виновно поведение. Прави възражение за съпричиняване и за настъпила погасителна давност. Отмяната на обезпечението не зависела от ответника. Липсвала сигурност за твърдяното от ищеца увеличаване на имуществото му. Възразява срещу размера на претендираните вреди, начина им на определяне и изчисляването им на цени на дребно, периодите, за които се претендират. Оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства, респ., че са иззети посочените в исковата молба продукти. Твърди, че ответникът не разполагал с право да поиска отмяна привременни мерки, за които специалното право на чл. 76ж ЗМГО /отм./ препраща към чл. 403 ГПК. Поради бездействието на ищеца отмяната станала чак м.09.2022 г. Ответникът не бил действал недобросъвестно. Моли за отхвърляне на претенциите.

С определение от 07.12.2023 г. е конституирано като трето лице-помагач на ответника Народно събрание на Република България. Постъпило е становище, с което се оспорва конституирането на НС като страна в производството. По същество претенцията се оспорва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна се установява следното:

„Б.П.“ АД подал искова молба пред СГС срещу „К.“ ООД с искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО с правно основание чл.76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./, чл.76, ал.1, т. 4 ЗМГО /отм./ и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО /отм./ – да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско указание „Лютеница Първомай“, с peг. № 9212-01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака „Първомайска лютеница“, „Домашна едросмляна“ и „Първомайска лютеница Ръченица“ /за означаване продукта „лютеница“, който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание/, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16 лева, по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на нарушението, за периода 01.11.2013 г. - 30.09.2014 г. и да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитивът на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Образувано било търговско дело № 5163/2014 г. на Софийски градски съд.

Обезпечението, което се твърди да е довело до претендираните вреди, е наложено с определение № 2849 от 18.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4309/2014 г. на САС, с което е отменено определение от 18.09.2014 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС и вместо това е допуснато обезпечение при гаранция в размер на 10 000 лв. на предявените от „Б.П.“ ЕООД срещу „К.“ ООД искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 76, ал. 2 ЗМГО /отм./ за установяване на нарушението, постановяване преустановяване на нарушението, заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушенията, както и да се осъди ответникът да заплати разходите за изземването, съхраняването и унищожаването им, както и разгласяване за сметка на нарушителя чрез публикуване на диспозитива на решението в два всекидневника и разгласяване в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, чрез налагане на следните мерки по чл. 76ж, ал. 2 ЗМГО /отм./:

• забрана за извършване на действия, представляващи нарушения на правото върху регистрираното ГУ с рег. № 212-01 словесен знак;

• изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, /в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“/ от търговската мрежа на територията на страната, вкл. от търговските обекти на Билла България ЕООД, к.б. ЕООД, КМБ България ЕАД, Пикадили ЕАД, Промаркет ООД;

• изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“/ от търговските складове на следните дистрибутори – „Д И Д К.Е.Д.“ ООД и „С.••••“ ООД.

Няма спор, че гаранцията е внесена на 21.11.2014 г., за което е представено преводно нареждане – л. 131 от делото.

С определение № 9014 от 29.09.2014 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е допуснато допълнително обезпечение, чрез изземването на стоките на ответника, които носят означението „Първомайска лютеница“, /в т. ч. продуктите „Първомайска лютеница, Домашна едросмляна“, „Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“/ от търговските обекти на „Б.“ ЕООД и складовете на дистрибутора „Ф.“ ЕООД.

За допуснатите обезпечителни мерки са издадени обезпечителни заповеди.

Въз основа на издадена обезпечителна заповед от 23.09.2014 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е образувано изпълнително дело № 20147800400358 при ЧСИ В.Л. с рег. № 780 при КЧСИ. След като определението на СГС е отменено, а обезпечителната заповед обезсилена и след като е издадена нова такава въз основа на определение № 2849 от 18.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4309/2014 г. на САС, е образувано въз основа на обезпечителната заповед, издадена от САС, изп. д. № 20147800400447 при ЧСИ В.Л. с рег. № 780 при КЧСИ.

С постановление от 02.12.2014 г. по изп. д. № 20147800400447 при ЧСИ В.Л. с рег. № 780 при КЧСИ е постановено иззетите стоки по изпълнително дело № 20147800400358 да служат за изпълнение на допуснатата обезпечителна мярка, съгласно обезпечителна заповед от 24.11.20214 г. по гр. д. № 4309/2014 г. на САС, като останат за пазене при ищеца „Б.П.“ ЕООД, съгласно 76ж, ал. 4 ЗМГО /отм./.

Представени са неоспорени приемо-предавателни протоколи – л. 32-73 и л. 206-273, от които се установява, че въз основа на издадените обезпечителни заповед са иззети стоки, които носят означението „Първомайска лютеница“, от ответника, както и от търговските обекти на Билла България ЕООД, к.б. ЕООД, КМБ България ЕАД /Карфур/, Пикадили ЕАД, дистрибуторите „Д И Д К.Е.Д.“ ООД и „С.••••“ ООД.

Не е оспорено по делото, а и броя на отнетите стоки с означението „Първомайска лютеница“ /в това число Първомайска лютеница, Пикантна лютеница, Домашна лютеница, Лютеница закуска, Лютеница, Апетитка, Ръченица. Хоро/ се установява от приложените приемо-предавателни протоколи, документите от изпълнителните дела и неоспорената ССчЕ, а именно иззети били първомайска лютеница /300 гр./ – 9 306 бр., първомайска лютеница /560 гр./ – 12 166 бр., пикантна лютеница /300 гр./ – 2 314 бр., домашна лютеница /0.300 гр./ – 4 273 бр., домашна лютеница /560 гр./ – 561 бр., лютеница закуска /300 гр./ – 5 639 бр., лютеница закуска /560 гр./ – 7 бр., лютеница /2.650 гр./ – 390 бр., апетитка /300 гр./ – 12 бр., ръченица /300 гр./ –12 бр., хоро /300 гр./ – 184 бр. и хоро /245 гр./ – 81 бр. Общо били иззети 34 945 бройки.

С решение № 500/28.02.2019 г. по гр. д. № 2146/2018 г. на САС са уважени всички искове на „Б.П.“ АД. Решението е обжалвано пред ВКС, като на основание чл. 282 ГПК е спряно изпълнението на решението на САС.

По образуваното търговско дело № 1270/2019 г. пред ВКС съдът е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз по следния въпрос: „Допуска ли разпоредбата на чл. 9 от Регламент № 1151/2012 съществуването, извън хипотезите на временна закрила, уредени в същата разпоредба, на национална система за регистрация и закрила на географските указания за селскостопански продукти и храни, обхванати от Регламента, и дава ли възможност на държавите членки да прилагат други, успоредно действащи норми на национално равнище /подобно на паралелния режим на търговските марки/, уреждащи спорове относно осъществени нарушения на правото върху такова географско указание между местни търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански продукти и храни, включени в обхвата на Регламент № 1151/2012, на територията на държавата членка по регистрация на географското указание“.

С определение от 09.02.2022 г. на СЕС по дело № С 35/2021 г. се сочи, че България не може след присъединяването си през 2007 г. към ЕС да регистрира на национално ниво чрез Българското патентно ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент № 1151/2012, какъвто е продуктът „Лютеница Първомай.

Предвид даденото разрешение от СЕС, с решение № 69 от 05.07.2022 г. по т. д. № 1270/2019 г., на I т. о. на ВКС, е обезсилено решение № 500 от 28.02.2019 г. по в. т. д. № 2146/2018 г. на САС и е прекратено производството по предявените в обективно съединение искове от „Б.П.“ ООД против „К." ООД.

С определение № 176 от 16.08.2022 г. по т. д. № 1270/2019 г. на I т. о. на ВКС е освободена внесената по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2 ГПК гаранция в размер на 636 284.16 лв. за спиране изпълнение решението на САС. Сумата е преведена по банкова сметка с титуляр „Х.л.“ ЕООД.

По подадена молба с вх. № от 19.08.2022 г. на „К.“ ООД с определение от 26.09.2022 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е отменено обезпечението, допуснато с определение от 17.11.2014 г. по в. ч. гр. д. № 4309/2014 г. по описа на САС, и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Определението е влязло в сила на 18.10.2022 г. По подадена молба с вх. № от 14.02.2023 г. на „К.“ ООД с определение от 22.03.2023 г. по т. д. № 5163/2014 г. на СГС е отменено обезпечението, допуснато с определение от 29.09.2014 г. по в т. д. № 5163/2014 г. на СГС, и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 30.09.2022 г. Определението е влязло в сила на 04.04.2023 г. С постановление от 27.01.2023 г. по изпълнително дело № 20147800400447 при ЧСИ В.Л. с рег. № 780 при КЧСИ е прекратено изпълнително дело по молба на „К.“ ООД, към която е приложено определението за обезсилване на обезпечителната заповед.

От кредитираната ССчЕ, се установява, че стойността на иззетите 34 945 бройки към момента на изземването е в размер на 75 369.39 лв. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. Преди и в съдебно заседание на 26.09.2024 г. не е оспорена ССчЕ, поради което съдът намира, че стойността на иззетите продукти е доказана по делото и тя е в размер на 75 369.39 лв.

Относно правната квалификация:

Към датата, на която са постановени определенията, въз основа на които са издадени обезпечителните заповеди, е действал ЗМГО /отм. м.12.2019 г./. В чл. 76ж ЗМГО /отм./ е предвидено, че при нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя привременна мерки, посочи в чл. 76ж ЗМГО /отм./, вкл. и изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението. В чл. 76ж, ал. 2 ЗМГО /отм./ е предвидено, че допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 ГПК, с изключение на чл. 398, изречение първо ГПК, и доколкото този ЗМГО /отм./ не предвижда друго. Доколкото в ЗМГО /отм./ не е предвидено друго, то приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК. Привременните мерки по чл. 76ж, ал. 1 ЗМГО /отм./ по своя характер представляват, предвидени в специален закон, обезпечителни мерки. Наред с обезпечителния им характер – да се осигури упражняването на правата на ищеца при евентуално благоприятно за него решение, тези мерки са насочени и към постигането на целения с предявяването на исковете резултат, а именно – препятстване осъществяването на търговската дейност на бъдещия ответник за неопределен период от време – до разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Съобразно препращащата норма на чл. 76ж, ал. 2 ЗМГО /отм./ по отношение на това особено обезпечително производство намират приложение нормите на чл. 389 и сл. ГПК. Доколкото самият закон ясно препраща към всички правила в глава тридесет и четвърта на ГПК, с изключение на чл. 398, изр. 1, то няма основание отговорността по чл. 403 ГПК да не намира приложение в случая. И в новия ЗМГО е предвидена аналогична разпоредба чл. 124, ал. 2 ЗМГО. Отделно разпоредбата на чл. 124, ал. 8 ЗМГО сочи, че, ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на мярката вреди, което представлява частен случай на чл. 403 ГПК. При всички положения, приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, като възраженията на ответника, че фактическият състав на отговорността по чл. 403 ГПК не намират приложение в случая, са неоснователни.

За пълнота следва да се посочи, че при сходни привременни мерки по ЗАпСп се приема, че намира приложение отговорността по чл. 403 ГПК – решение № 63 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1512/2014 г., II т. о.

От правна страна по претенциите по чл. 403, ал. 1, пр. 3 ГПК;

Интересът на ответника от участието на третото лице-помагач е основан с възможността НС да бъде обвързано от силата на мотивите на крайния акт по съществото на делото с оглед възможността при неблагоприятен изход на спора ответникът да ангажира отговорността на НС по чл. 2в ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението /в случая държавата/ да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение. Отговорност на Народното събрание, съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията, е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност легитимира ответника като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз – виж решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г. на IV г. о. на ВКС.

Относно воденото паралелно адм. д. № 1860/2022 г. на АдС Пловдив в определение от 07.12.2023 г. се изложени подробни доводи, които се поддържат от съда. Касае се до претенции с различен фактически състав, по различен ред и включващи различни елементи като предпоставки за ангажиране отговорността. Налице е частично застъпване на предмета на двете производства, но липсва тъждество между ответните страни по производствата. Претенциите съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не като взаимно изключващи се. С упражняване на страната да предяви двете отделни претенции, респективно с предявяване на първата не се погасява правото да предяви претенцията си и срещу друг ответник в отделно производство. Ако съдът в административното производство уважи претенцията спрямо ответника по него, то решението няма да има сила на присъдено нещо спрямо ответника по настоящото производство и обратното, т. е. обективните и субективни предели на решението пред административния съд ще са непротивопоставими на настоящия съд. Действително Народното събрание участва в настоящото производство като трето лице- помагач на страната на ответника, но изпълнителната сила, при евентуално уважаване на претенцията не би се разпростряла върху привлеченото третото лице и би имала само установително действие в отношенията му със страната, която го е привлякла – виж ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1 от 2014 г. на ОСТК на ВКС. Липсва преюдициалност и пречки за водене на всяко едно от двете производства, като евентуалното уважаване на претенцията по едно от двете производства не би се отразила на другото до евентуално удовлетворяване на ищцовата страна, в който случай съдът, пред който производството все още не е приключило, следва да вземе предвид това удовлетворяване. Още повече, че към настоящия момент с решение № 2635 от 20.03.2024 г. по адм. д. № 1860/2022 г. на АдС Пловдив претенциите на „К.“ ООД са отхвърлени, а производството спрямо Народното събрание – прекратено.

Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане, тя се отличава от последната с оглед изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск не може да се освободи от отговорността по посочената по-горе разпоредба, като докаже, че е положил необходимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска. Той отговаря при обезпечаване на бъдещ иск, ако не е предявил иска в срок, както и в случай, че искът е предявен в срок, но производството е прекратено или искът не е уважен. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК, като безвиновна се отличава от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на умисъл. Поради това при предявяване на иск по чл. 403, ал. 1 ГПК отговорността е за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването на иска е причинило на ответника - определение № 170 09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 144/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. 1512/2014 г. на II т. о. на ВКС, решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр. д. 2817/2016 г. на III г. о. на ВКС и др. Без значение е дали ответникът е действал добросъвестно предявявайки исковата молба, тъй като отговорността е обективна. Разпоредбата на чл. 403 ГПК не разграничава обстоятелствата, довели до прекратяване на делото. Естествено, когато прекратяването на производството е свързано с поведението на ответника – погасяване вземането и оттегляне/отказ от иска или спогодба, при която изцяло е признато спорното право, то отговорността на чл. 403 ГПК не намира приложение. Във всички останали случаи, обаче липсва основание страната да се освободи от отговорност за неправомерно наложеното обезпечение. Дори ищецът по т. д. № 5163/2014 г. на СГС да е предявил претенциите си в съответствие с действащата национална уредба, то не е съобразен Регламент № 1151/2012, който има пряка приложимост в държавите-членки. Обстоятелствата довели до прекратяване на т. д. № 5163/2014 г. на СГС не са свързани по никакъв начин с поведението на ответната страна по този спор, поради което и липсва основание „Б.П.“ ЕООД да се освободи от безвиновната отговорност по чл. 403 ГПК, ако се установят останалите елементи от фактическия й състав.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи претенцията й факти: наложена обезпечителна мярка, наличие на някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК, а именно – че производството по обезпечения иск е прекратено, вреди – причиняване на имуществени вреди на ищеца в претендирания размер, пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилите имуществени вреди и наложената обезпечителна мярка.

С определението от 07.12.2023 г. /изменено с протоколно определение от 04.04.2024 г./ са отделени като признати и ненуждаещи се от доказване следва са отделени следните обстоятелства, че ответното дружество е предявило и водило иск за защита по чл. 76 ЗМГО /отм./ срещу ищцовото дружество във връзка, с което са били образувани първоинстанционно, въззивно и касационно производства и делото е било прекратено поради липсата на защитимо право с определение на ВКС. По производството по т. д. № 5163/2014 г. на СГС /с посочените по-горе определения на САС и СГС/ било допуснато обезпечение, изземване на стоки, произведени от ответника, от търговската мрежа и складове.

С определение 22.04.2024 г. е отделено като признато и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че срокът на годност на иззетите стоки общо 34 945 бройки е изтекъл.

Относно претенцията за стойността на иззетите стоки:

Претендираната вреда не е пропусната полза. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото на ищеца, а до реална вреда, водеща до намаляването на имуществото на ищеца, резултат от невъзможността да ползва стоките за времето, през което е наложена приравнената на обезпечителна мярка по ЗМГО /отм./, което на практика е довело до развала – пълна неизползваемост на стоките /хранителни продукти/, поради изтичането на срока на годност на същите. В случаите на увреждане от деликт обезщетението е поначало парично, но няма пречка увреденият да вместо това да потърси натурално обезщетяване. Принципът е да се получи пълна обезщета на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, въпрос на конкретна преценка е кое обезщетение е икономически най-адекватно. След като законът не забранява, не може да се откаже право на парично обезщетение – еквивалент на унищоженото/разваленото имущество, независимо от евентуалната възможност да се получи същото по вид и качество в натура – решение № 382 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 365/2009 г., IV г. о. на ВКС. Ищецът по производството претендира вреди от имуществото с изтекъл срок на годност, което е станало непотребно поради наложените обезпечителни мерки, като е избрал да претендира парично обезщетение, което обаче не превръща обезщетението в пропусната полза, а се касае да имуществена загуба, парична равностойност на загубено/развалено вследствие на обезпечението имущество.

Установява се при условията на пълно и главно доказване налагането на привременни мерки /приравнени от ЗМГО на обезпечителни мерки/, както и прекратяване на производството по т. д. № 5163/2014 г. на СГС. Съдът приема за доказано и, че са иззети 34 945 бройки с означението „Първомайска лютеница“, които иззети стоки са с изтекъл срок на годност по време на наложените обезпечителни мерки.

Съобразно твърденията в исковата молба и неоспорената ССчЕ от К. ООД са иззети единствено стоки на стойност 338.67 лв. Тази вреда е доказана, доколкото тези стоки към момента на изземването, са били собственост на ищеца. Не се установяват обаче твърденията в исковата молба, че към момента на изземването, останалите стоки са били собственост на ищеца.

Относно останалите стоки от протоколите за изземване, а и от двете споразумение с Кауфланд – л. 64-65 от делото и протокола за изземване на стоки от С.•••• ООД – л. 206, се установява, че стоките са били продадени на съответните търговци и дистрибутори. Следва да се посочи, че процесуалният представител на ищеца в о. с. з. на 04.04.2024 г. е посочил /л. 276/, че за всички стоки, които са иззети, са издавани кредитни известия на дистибуторите, тъй като тези стоки са били заплатени и предадени. Съгласно чл. 186а ЗЗД рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго.

Съдът приема, че по делото се установява, че стоките иззети от ЮЛ, различни от ищеца, са били вече продадени, като именно купувачите са носили риска от погиването и повреждането им, като собственици на вещите, поради което в случая стойността на стоките към момента на изземването им е без значение. В подобна хипотеза, вредата за ищеца не се съизмерява със стойността на стоките към момента на изземването им, доколкото в този момент той не е бил собственик на стоките. За тези стоки, евентуална имуществена вреда и загуба за ищеца би бил имущественият разход във връзка с връщането на стоките – т. е. сумите, заплатени на търговци и дистрибутори поради изземването на стоките. Касае се до реални вреди, които следва да бъдат доказани от ищеца. С доклада по делото е указано на ищеца, че следва да докаже причинените имуществени вреди и техния размер. Относно разликата над 338.67 лв. до пълния претендиран размер от 75 369.41 лв. ищецът не ангажира доказателства за настъпили имуществени загуби.

Представени са множество счетоводни документи за връщане на стоките – л. 219-268.

В тези кредитни известия, касаещи отношенията с един от търговците КМБ България ЕАД, липсват посочени суми по кредитните известия. В тях не е отразено по какъв начин, как се уреждат отношенията между ищеца и закупилия стоките търговец, възстановяват ли се заплатени суми или друг начин за уреждане на отношенията. Доколкото процесуалния представител на ищеца сам завява в о. с. з., че сумите са платени от търговците и стоките доставени, то не се установяват последващите отношения между ищеца и КМБ България ЕАД – върнал ли е получените суми, заплатил ли е някакви обезщетения, респ. какви и др. Разходни и платежни документи от ищеца не са представени. От представените приемо- предавателни протоколи се установява, че стоките са иззети от КМБ България ЕАД.

По делото са представени и две споразумения с к.б. ЕООД енд Ко относно уреждането на последиците след изземването от стоките. Споразуменията са от 28.11.2014 г. /л. 64-65 от делото/, с тях К. ООД се задължава да поеме обезщетение в размер на 29 089.75 лв. /по първото/ и 34 907.70 лв. /по второто/, изразяващо се в разходите на к.б. ЕООД енд Ко за унищожаване на стоките, по приложен протокол за бракуване. Страните по споразуменията се съгласяват сумите да бъдат задържани от дължимите плащания към доставчика К. ООД. Доказателства обаче са подобни прихващания между страните, за задържане на суми, респ. направата на реални имуществени разходи, не са представени по делото. Двете споразумения не доказват претърпени загуби от страна ищеца, доколкото същите удостоверяват уговорка между страните, но не доказват доставки на стоки от К. ООД на к.б. ЕООД енд Ко на стойност общо 63 997.45 лв. /сборът на сумите по двете споразумения/, която стойност да е прихваната от купувача на стоките с дължимите от доставчика суми по двете споразумения. Не става ясно и какво представляват посочените в споразумението протоколи за бракуване, които не са представени по делото, поради което не може да се установи, че сключените споразумения касаят единствено и само стоките на ищеца, които носят означението „Първомайска лютеница“. От представен по делото приемо-предавателен протокол от 26.11.2014 г. се установява, че к.б. ЕООД енд Ко е предало стоките директно на „Б.П.“ АД, предаването е осъществено от шофьор на т. а. рег. № •••• – л. 66 от делото. Следователно стоките не се връщани на К. ООД, а директно са предадени на „Б.П.“ АД въз основа на обезпечителните заповеди.

Относно останалите търговци и доставчици – Билла България ЕООД, Пикадили ЕАД, „Д И Д К.Е.Д.“ ООД и „С.••••“ ООД, са представени единствено приемо-предавателни протоколи, от които се установява, че стоките са иззети директно от търговците и дистрибуторите, за които няма спор, че вече са ги заплатили, респ. собствеността е преминала върху тях. Не се доказват последващите отношение на ищеца с тези търговци с оглед изземването на стоките.

При предявен иск с правно основание чл. 403 ГПК при установяване на елемента от фактическия състав – вреда е необходимо установяване правата, които се твърди, че са засегнати и като не е установено, че тези права принадлежат на ищеца по иска, то не може да се установи засягане на патримониума му – решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. 1512/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Предвид недоказаност на претенцията за вреди за стоките, които са се намирали в търговци и дистрибутори, то претенцията в тази й част е неоснователна. Ищецът има право на парично обезщетение за равностойността на иззетите от него стоки в размер на 338.67 лв., а за разликата до пълния претендиран размер, не се ангажират доказателства за търпени имуществени загуби, респ. не се установява засягане на патримониума му, поради което искът ще се отхвърли за равностойност на иззетите стоки от търговските обекти на Билла България ЕООД, к.б. ЕООД, КМБ България ЕАД, Пикадили ЕАД, „Д И Д К.Е.Д.“ ООД и „С.••••“ ООД /равностойност на общо 34 669 бройки продукти, които носят означението „Първомайска лютеница“/.

Относно претенцията за пропуснати ползи в размер на законната лихва:

Предметът на заявения за разглеждане иск се определя от основанието и петитума на исковата молба. В конкретния случай, с исковата молба ищецът е претендирал обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността стоката да се ползва по предназначението й. Ищецът не е претендирал лихва за забава върху вредите за имуществени загуби, а обезщетение в размер на законната лихва върху сумата, с която би разполагал при реализиране и продажба на иззетите стоки. В тази насока, съдът взе предвид обстоятелствената част на исковата молба – л. 7 от делото „пропуснатата полза – законната лихва за забава в настоящия случай е липсата на закономерно очакваното благоприятно изменение в имущественото състояние на ищеца, вследствие на наложеното обезпечение и невъзможността ищецът да получи цената на стоката“ и „ сумата от стойността на иззетите стоки – 75 369.41 лв. без ДДС не е била на разположение на ищеца от датата на изземването на стоките“. С оглед диспозитивното начало в процеса предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което съдът намира, че е сезиран с иск за пропуснати ползи по чл. 403, ал. 1 ГПК.

Освен това с писмените си бележки ищецът не оспорва, че при наличието на деликтна отговорност, забавата настъпва без да необходима покана, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на решението, с което производството по делото е прекратено. От този момент, моментът в който става ясно, че обезпечението е неправомерно наложено, молителят по обезпечението изпада в забава. В решение № 105/30.09.2021 г. по гр. д.№ 2610/2020 г., III г. о. на ВКС е посочено, че правото да се иска обезщетение за причинените вреди в случай, че обезпеченото вземане бъде съдебно отречено, има за начален момент на погасителна давност влизането в сила на съдебното решение. Причина за това е законодателно наложеното положение да се търпят обезпечителни мерки, от които могат да произтекат вреди, докато съдът реши правния спор. В замяна законът компенсира насрещната страна с възможност да потърси пълна имуществена отговорност за причинените вреди в по-късен момент. Доколкото това обстоятелство е ясно посочено и от самия ищец, то това е допълнителен довод, че претенцията му с начална дата от 01.01.2015 г. /при твърдения за забава от 05.07.2022 г./ е претенция за пропуснати ползи, а не за лихва за забава.

Предвидената отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

Претенцията е неоснователна. На първо място, по делото не се установи към момента на отнемане стоките същите /извън 276 бр. на стойност 338.67 лв. – виж ССчЕ/ да са били собственост на ищеца, поради което и няма как същият да пропусне увеличение на имуществото си от продажба на стоки, които вече е продал на съответните търговци и дистрибутори.

На следващо място и за пълнота на изложението, не се установява сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца, не е ясно дали и кога би била реализирана продажба на стоките, както и какъв би бил размерът на реализираните продажби. Неизпълнението на парично задължение е винаги забавено и винаги изпълнимо, а невъзможността да се ползва парична сума причинява имуществена вреда от вида пропусната полза, като в този случай пропуснатите ползи са най-малко в размер на законната лихва. Това разрешение е важимо единствено при запориране на парична сума, но не и при изземване на стоки. В хипотеза като настоящата ищецът следва да докаже реално настъпилите вреди от вида пропуснати ползи, тъй като техният размер не се презумира. Неосъщественото увеличаване на имуществото в случая не може да се съизмери с размера на законната лихва върху стойността на иззетите стоки. С Тълкувателно решение 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В случая този елемент от фактическия състав на претенцията не се доказа по производството. Липсва и причинно- следствена връзка между наложеното обезпечение и евентуалното реализиране на пропусната полза в размер на законната лихва. Несигурността от евентуалната продажба, прекъсва причинно-следствения процес, доколкото дори при мислено изключване на наложеното обезпечение, то не е сигурно, че ищецът би реализирал продажба и би получил цената на стоките.

Оттук и основателна е единствено претенцията за търпени имуществени загуби до сума в размер на 338.67 лв., като възраженията на ответника в отговора на исковата молба за съпричиняване и относно внесената гаранция са неоснователни.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането. Доколкото твърденията за съпричиняване касаят обстоятелства последващи противоправното поведение и последиците му /изтичане срока на годност на стоките/, то моментът, в който е поискана отмяна на обезпечението е ирелевантен и не би могъл да доведе до съпричиняване. Към дата на постановяване и влизане в сила на решението на ВКС за прекратяване на производството – 05.07.2022 г., няма спор, че срокът на годност на продуктите е изтекъл. Противоправното поведение е реализирано, увреждането вече е осъществено, поради което и последващите действия на ищеца няма как да имат характера на съпричиняване. Принципно последващото поведение на увредения може да се отрази на причинно-следствената връзка, респ. на размера на търпените вреди, за които отговаря делинквентът, но няма как да е налице съпричинителство. Така например, ищецът в качеството си на заинтересувана страна е могъл да поиска отмяна на допуснатото обезпечение след 05.07.2022 г., тъй като за него е възникнал правен интерес за това. Бездействието на ищеца след тази дата не може да доведе до ангажиране на отговорността на ответника за вреди настъпили след тази дата, например за пропуснати ползи след 05.07.2022 г., но бездействието му по никакъв начин не се отразява на вече настъпилите вредоносни последици.

При допускането на обезпечение, съдът може да определи гаранция, която молителят да внесе /чл. 391, ал. 2 ГПК/. Размерът на гаранцията следва да отговаря на преките и непосредствени вреди, които обезпечението може да причини, ако се окаже неоснователно. Гаранцията подлежи на връщане на молителя от съда, пред който е предоставена. В едноседмичен срок от молбата за освобождаване ответникът може да възрази. Това е процесуалното средство гаранцията да запази функцията си и да продължи да бъде обезпечение за вредите на ответника. В рамките на едномесечен срок от възражението ответникът може да предяви иск за обезщетение на вредите, причинени от обезпечението, а именно искът по чл. 403, ал. 1 ГПК. Срокът по чл. 403, ал. 2 ГПК не е преклузивен и не се отразява на допустимостта на производството по чл. 403 ГПК. Единствената последица от предявяването на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК след този едномесечен срок е загубването на възможността гаранцията да послужи за обезпечаване на вредите.

Възражението за давност е неоснователност. Изложиха се по-горе съображения за момента, в който настъпва забавата – 05.07.2022 г., а и погасителната давност върху претенциите по чл. 403, ал. 1 ГПК е петгодишна.

Претенцията за стойността на иззетите стоки за разликата над 338.67 лв. до пълния предявен и размер и искът за сумата 66 945.96 лв. ще се отхвърлят като неоснователни. Съобразно диспозитивното начало върху сумата от 338.67 лв. се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане. Законната лихва се следва от датата на подаване на исковата молба, а не от постъпването на исковата молба в съда /арг. от чл. 125 във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК/ – виж решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о. Така е поискана законната лихва с исковата молба – „от датата на завеждане на исковата молба“.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.

Постъпили са в срок възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу адвокатските възнаграждения, заплатени от двете страни в производството. Ищецът претендира за исковото производство сумата от 7200 лв. с ДДС, а ответникът претендира за адвокатско възнаграждение сумата от 12 410.40 лв. с ДДС. Представени са доказателства за плащане на сумите и за регистрация по ЗДДС и от двете страни. За регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. е в размер 10 242.62 лв. без ДДС - чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата и 12 411.14 лв. с ДДС.

Действително с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда, но няма пречки същите да се използват като ориентировъчни. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

За да прецени основателността на направените възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. По делото са проведени две о. с. з., събрани са значителен брой писмени доказателства, изслушано е заключение по ССчЕ, процесуалните представители на страните са се явили в съдебно заседание, представили са подробни писмени защити. Заплатеното възнаграждение от ответника с 40 % повече /без ДДС/ от заплатеното от ищеца, с оглед правната сложност на спора и размера на предявените претенции, съдът намира, че не е прекомерно. Още повече, предвид опитите за изменение със ЗИД на ГПК в частта относно адвокатските възнаграждения под пропаганда за неоснователно вмешателство на съдилищата и необосновано намаляване на адвокатските възнаграждение, е допълнително основание съдът да интервенира в размерите на уговорените възнаграждения само когато същите са необосновано високи, налице са данни за злоупотреба с права или се касае до масови дела /какъвто не е настоящият случай/. Ето защо, възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни. Неоснователно е и възражението на ответника, че адвокатското възнаграждение за обезпечителното производство е вече присъдено на ищеца. По гр. д. № 11977/2022 г. на СГС е присъдено адвокатско възнаграждение за друго обезпечително производство, а по настоящото се претендира адвокатско възнаграждение именно във връзка с допуснатото обезпечение на иска за равностойност на иззетите стоки по ч. гр. д. № 423/2023 г. на ОС Пловдив.

От общия размер на разноските на ищеца по съразмерност ще се присъди сумата от 37.68 лв.

От общия размер на разноските на ответника по съразмерност ще се присъди сумата в общ размер на 12 469.66 лв.

На третото лице-помагач разноски не се следват на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД