Решение № 30245 от 16.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9377/2025 г.

Производството е по реда на чл. 121, ал. 2 ДОПК, вр. чл.197, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „СТАМА КО“ ООД, [ЕИК] срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мeрки - № РПНОМ 5800-12/32-190382 от 23.6.2025 г., издадено от директора на ТД Митница София и потвърдено с решение № Р-365/32-248588 на директора на Агенция „Митници“.

Жалбоподателят твърди, че в решението, с което са наложени запор върху негови банкови сметки неправилно е прието, че е налице обезпечителна нужда. Дружеството притежава дълготрайни материални активи с балансова стойност, многократно надвишаваща размера на евентуалните задължения; финансовият резултат е положителен за 2024 г. и няма неплатени задължения. От публикуваните ГФО за 2023 г. и 2024 г. може да се установи действителното състояние на дружеството. Вписаната договорна ипотека само потвърждава това, че дружеството е работещо и погасява своевременно заема си към банката. В тежет на административния орган е да докаже предпоставките по чл. 206а, ал. 2 ЗМ – без прилагането на обезпечителната мярка би било невъзможно или затруднено събирането на вземането. Това следва да стане след преценка на имущественото състояние на длъжника, което не е съпоставено с претендираното вземане. Оперативната самостоятелност не освобождава административния орган от задължението си да изложи мотиви.

Ответникът – зам. директорът на ТД Митница София не взе становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок.

Ожалваният акт – действия на публичния изпълнител, е издаден от компетентен за това орган по чл. 206б, ал. 2 ЗМ. Спазена е предписаната в закона форма.

При извършване на служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административно – производствените правила.

По съдопроизводствения ред. На основание чл. 206б, ал. 6 ЗМ съдът се произнася с решение. Същевременно, предмет на разглеждане е жалба срещу постановление, с което е наложена предварителна обезпечителна мярка. В ДОПК не е предвиден ред, по който следва да се разглеждат посочените жалби. Следователно, на основание §2 ПЗР на ДОПК приложение следва да намерят разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.

В АПК не е предвидена изрична норма в този смисъл. Доколкото обаче се оспорва акт, с който са наложени обезпечителни мерки, следва да се цитира чл. 396, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба.

Следователно, производството по оспорване на наложена обезпечителна мярка е частно производство. С него не се оспорва акт, с който се разрешава спор по същество. Този му характер не се променя от това, че чл. 206б, ал. 6 ЗМ предвижда, че съдът следва да се произнесе с решение. С решение съдът може да се произнесе и в закрито заседание, когато не се решава спор по същество /така напр. в производството по оспорване действията на съдия-изпълнител по чл. 437, ал. 4 ГПК/.

С оглед характера на спора /оспорва се допусната обезпечителна мярка/, в чл. 278, ал. 1 ГПК е предвидено, че частните жалби се разглеждат в закрито заседание. В този смисъл е и чл. 160, ал.2 АПК (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.): Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание Ето защо и макар, че е посочено, че съдът се произнася с решение, настоящият състав намира, че следва да се произнесе в закрито заседание по процесния спор – по оспорване на наложени обезпечителни мерки.

По основателността на жалбата. Съдът намира, че е неоснователна.

Установява се, че с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-12/32-190382 от 23.6.2025 г., издадено от директора на ТД Митница София и потвърдено с решение № Р-365/32-248588 на директора на Агенция „Митници“, на жалбоподателя е наложен, за обезпечаване на публично вземане, запор върху банкови сметки, за сумата общо от 95506, 13 лв. – данък и лихви върху него.

Видно от мотивите на постановлението е прието, че при извършване на проверка на жалбоподателя са възникнали основателни съмнения по отношение истинността и правомерността на представени декларации за произход от неодобрен износител при митническо оформяне на стоките – фактури, въз основа на които е използвана тарифна преференция. В хода на проверката са възникнали основателни съмнения относно истинността и правомерността на представените декларации за произход от неодобрен износител при митническото оформяне на стоките – фактури.

Установява се, видно от докладна записка от 15.5.2025 г., изготвена въз основа на заповед за възлагане № ЗТД-5800-24/32-1278/14.1.2025 г., че е извършена проверка, на основание чл. 48 от регламент 952/2023 г., вр. чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, за периода 1.1.2022 г. до 31.12.2024 г. В хода на проверката са възникнали „основателни съмнения“ относно истинността и правомерността на представените декларации за произход от неодобрен износител при митническо оформяне на фактурите.

С писмо от 15.5.2025 г. е изпратено искане за проверка от украинската митническа администрация на основание чл. 31 и чл. 32 от Допълнение І към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските правила за произход, относно валидността и автентичността на 83 бр. фактури с декларации за произход на неодобрен износител.

Предвид така установеното настоящият състав намира, че жалбата е основателна.

Съгласно чл. 206а, ал. 1 ЗМ (Нов - ДВ. бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Когато плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки:

1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки;

1. запор върху стоки в оборот;

1. възбрана върху недвижими имоти.

В конкретния случай, доколкото се обезпечава бъдещо вземане, то ответникът е този, който следва да докаже наличието му, респ. – вероятната основателност на претендираното вземане.

В конкретния случай, от представената преписка ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи наличието на такава. Видно от преписката, митническите органи, по отношение на 83 бр. фактури /не се сочи нито един техен индивидуализиращ признак – страни, предмет и т.н./, са проявили съмнения относно тяхната „правомерност“ и „истинност“. Отново не се сочи в какво се изразяват тези съмнения, от какво точно произтичат. Какво точно се има предвид по отношение на „правомерност“ и „истинност“ Във връзка тези съмнения е изискана информация от украинските митнически органи, като не се сочи дали е получен отговор и какъв е бил той.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид така изложеното съдът намира, че жалбата е основателна.

Водим от горното и съдът