РЕШЕНИЕ

№ 634

гр. К., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510100621 по описа за 2024 година В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Д. заявява, че ответникът е титуляр на партида с № ••• в ЕООД “В.” за имот в с. П., общ. Г., ул. •••.

Твърди, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начисляват лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Сочи, че Ш. А. А. има неизплатени в срок задължения към дружеството, което представлява в размер на 1003.55 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 12.03.2021 г. до 01.11.2022 г., за което са издадени 20 бр. фактури, както и лихви за забавено плащане в размер на 191.08 лв. за период от 28.05.2021 г. до 24.11.2023 г. Отчитането на количествата доставена и отведена вода е ставало, съобразно разпоредбите на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, като е обективирано чрез запис в електронен карнет, като платежния документ - фактура за отчетеното количество се издава в края на месеца, в който е извършено отчитането. Срокът за заплащане на дължимата сума по него е 30 дни от датата на издаване на документа• /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая са издадени 19 бр. фактури, сумите по които не са заплатени.

Срещу Ш. А. А., с ЕГН •••••••••• от с. П., общ. Г., ул. ’••• от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.” – С. е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1714/ 08.12.2023г. по ч.гр.д. № 2882/ 2023г. по описа на Районен съд - К.. На длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „В.” - гр. С., следните суми: 1003.55 лева за главница; 191.08 лева - лихва върху тази сума за периода от 28.05.2021 г. до 24.11.2023г.; законната лихва от 05.12.2023г. до окончателното заплащане на сумата; 25 лева за заплатена държавна такса, както и 400 лева за адвокатско възнаграждение и 2, 50 лева за банков превод.

Предвид обстоятелството, че Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, Районен съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В.” - гр. С., указания да предяви иск относно вземането си.

Поради изложеното по-горе счита, че за ЕООД „В.” – С. е на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Ш. А. А., с ЕГН •••••••••• от с. П., общ. Г., ул. ’•••, че дължи да заплати на ЕООД “В.” – С., ЕИК •••, със седалище и адрес на управление - гр. С., кв. •••, представлявано от управителя инж. Р.И.М. сумата на 1003.55 лв., произтичащи от доставка на питейна вода и отведена канална вода за период от 12.03.2021 г. до 01.11.2022г., за което са издадени 20 бр. фактури, ведно със законната лихва от 05.12.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 191.08 за период от 28.05.2021 г. до 24.11.2023г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист – извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. № 2882/2023 г. по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 2, 50 лева за банков превод. Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка: банка „Ц.” АД – С., IBAN: •••. Претендира присъждането на разноски и в настоящото производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Т. Д. в качеството й на пълномощник на ответното дружество, която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Т. Т., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

Счита исковата претенция за основателна, но изявленията на ищеца за действителното фактическо положение за неправилни, неверни и неистинни, предвид което искът е неоснователен и недоказан, поради недължимост на исковата претенция.

Оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като счита същия за изцяло неоснователен и недоказан.

Излага следните съображения: Ищцовото дружество неправилно е насочило исковата претенция срещу защитаваното от адв. Т. лице. С исковата молба се излагат твърдения, че лицето е ползвател на услугата, но не се представят доказателства за основанието за приемането му за такъв, а именно няма доказателства, послужили като основание за откриване на партида в ответното дружество на името на Ш. А. А.. Липсата на качеството „потребител“ на предоставяните от „ВиК“ ЕООД С. услуги обуславя извода за липса на задължение за защитаваното от нея лице за заплащане на посоченото количество вода, което прави предявения иск неоснователен.

Наред с това и при условие, че бъде прието, че именно Ш. А. А. е задълженото за плащане лице, респ. ответник, оспорва изцяло посоченото като потребено количество вода, тъй като няма данни дали това количество вода е отчетено по установения ред – в присъствието на Ш. А. А. или неин представител. От представените фактури не става ясно на коя дата и в чие присъствие е направено засичането, както и дали е направено коректно и законосъобразно. В тази връзка оспорва истинността на представените по делото фактури като изходящ от ответната страна частен документ, който не носи подписа на Ш. А. А.. Счита за спорен и въпроса дължи ли ответницата на ищеца сочената сума? Заявява, че ищецът не сочи доказателства, че ответницата е собственик, притежател на ограничени вещни права, наемател или ползвател на имота към датите на предявените вземания и, че живее в него - т.е. кръга на лицата потребители по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Очевидно е, че същата не е намерена на този адрес, както и няма данни как е съставян електронния карнет и за автентичността и достоверността на съставяните електронни фактури.

Отбелязва, че електронната фактура, както и фактурата на хартиен носител, трябва да съдържа елементите, които се изискват с Директивата за ДДС. Съгласно Директивата за ДДС, за да може една фактура да бъде считана за електронна фактура, същата трябва да бъде издадена и получена в какъвто и да било електронен формат. Счита, че не всички фактури, издадени в електронен формат, могат да бъдат считани за електронни фактури. Фактури, които са създадени и изпратени в електронен формат посредством използването на счетоводен или друг софтуер, и получени на хартиен носител, не са електронни фактури. Фактурите трябва да отразяват действителните доставки, поради което следва да бъдат осигурени тяхната автентичност, цялост и четливост. (чл. 233, т. 1 и т. 2 от Директива 2010/45/ЕС; чл. 114, ал. 6 от ЗДДС; чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с ал. 11 от същата разпоредба; § 1, т. 65 и т. 66 от ДР на ЗДДС; чл. 14, ал. 6 от ЗДДС) Счита, че ищецът не установява, че ответникът е „потребител“ на ВиК услугите по смисъла на Наредба № 4 към момента на претендиралите вземания, независимо, че на негово име се водила партидата. Сам ищецът сочи, че данните на техническото средство за измерване се отчитали електронно – чрез електронна карнетка, каквато няма представена по делото.

Твърди, че приложените електронни фактури не отговарят на изискванията за автентичност. Не се установява и доказва, че те са били в електронен обмен и са достигнали до знанието на ответника, чието неотменимо право по ОУ на Договора с ищеца е да ги оспори.

Оспорва съдържанието и автентичността им, поради липса на формата за това /липса на електронен подпис и справка за електронния обмен на данни между страните/. Същите не установяват доставка на услугата, няма и връзка с първичния документ, с който се установява задължението. Сама по себе си една фактура, недостигнала по адреса не установява факти, обективирани в нея. Ответницата не е потребила претендиралите с фактурите ВиК услуги, не е получила информация за тях и задълженията си. Последните не са падежни и изискуеми.Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание адвокат Т. Т. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното частно

гражданско дело № 2882/2023 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1714/08.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение, срещу длъжника Ш. А. А. за сумите: 1 003.55 лева главница за доставена и незаплатена питейна и отведена вода от 12.03.2021 г. до 01.11.2022 г., 191.08 лева лихва за забава от 28.05.2021 г. до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 387.80 лева разноски по делото.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

По делото са представени и приети като доказателства: справка за неплатени задължения за абонат ••• по партида •••, 20 бр. фактури от 28.04.2021 г. до 15.11.2022 г. Представено е и досие на абонатен номер ••• на името на Ш. А. А.. /лист 66 и 67 от делото/ Представено е и заявление от Ш. А. А. до управителя на ищцовото дружество, подадено в качеството й на титуляр на партида № •••, с адрес село П., улица •••. От същото се установява, че ответницата желае да й бъде разсрочено плащането на изразходвано количество вода в размер на 1 151.06 лева към дата 23.12.2022г. по партида № ••• село П.. От заявлението се установява още, че дължимата сума ще бъде платена на 12 вноски като първата вноска е в размер на 50 лева, а останалите единадесет следващите 11 месеца на равни вноски по 100 лева./лист 65 от делото/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че към ищцовото дружество има неизплатени 20 броя издадени фактури за периода 12.03.2021г. до 01.11.2022г. по партида № ••• за имот в село П., община Г., улица ••• на името на Ш. А. А.. От експертизата се установява още, че издадените фактури са за потребени услуги в периода 12.03.2021г. до 01.11.2022г. Фактурираните количества, предоставени ВиК услуги, отговарят на отчетените такива и записани по партидата на потребителя. Стойността на услугите е отразена по действащите за съответния период цени, утвърдени от КЕВР. Вещото лице сочи, че общо задължението по 20 броя издадени фактури е 1 003.55 лева.От заключението се установява още, че лихвата, дължима по реда на чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията е реда за присъединяване на водоснабдителните и канализационните системи за забава на плащането на всички фактури е общо 184.84 лева..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземането или насрещните си задължения за недължимост.

Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - С. са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8, ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните не спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно през процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в сайта на ищцовото дружество.

По делото се установи, че ответникът има отрита партида при ищцовото дружество „В.“ ЕООД – С. за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода по партида, с абонатен № •••, за имот находящ се в село П., община Г., улица •••. В тази връзка възражението на особения представител на ответницата, че същата няма качеството потребител е неоснователно. Именно ответницата като титуляр на партида № ••• за имот находящ се в село П., община Г., улица ••• е подала заявление до управителя на ищцовото дружество. С подаване на заявлението същата е поискала плащането за изразходваното количество вода в размер на 1 151.06 лева да бъде разсрочено. Налага се извода, че ответницата е знаела, че има задължение към ищцовото дружество, както и неговия размер. Предвид на това съдът, приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно – битови нужди до потребител – за имот находящ се в село П., община Г., улица •••, присъединен към водоснабдителната мрежа. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, поради което се дължи заплащане на предоставените му от ВиК услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, която тежест изрично е указана на ищеца с доклада по делото. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и публикуваните Общи условия на дружеството – ищец.

Предвид гореизложеното, следва, че ответникът има качеството потребител и съответно съдът приема за доказано възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. Както бе посочено и по-горе, в представените писмени доказателства по делото (фактури) са отразени потребените количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да са едностранно съставени от ищеца документи, неподписани от ответника, при условие че не са оспорени от особения представител на ответника и при условие, че записванията в тях съответстват на отразените в досието на абоната количества вода и показания на водомера, съдът приема за доказано по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период на стойностите, посочени във фактурите.

Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че квитанциите (фактурите) са частни свидетелстващи документи, и макар че са издадени от ищеца и удостоверяват изгодни за него обстоятелства, са годно доказателство по аргумент по чл. 182 от ГПК, тъй като се основат на редовни вписвания в счетоводните книги, съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Съдът кредитира заключението на съдебно- счетоводната експертиза тъй като срещу експертизата не е проведено насрещно доказване от ответника, който не е заявил доказателствени искания във връзка с оспорване на заключението (чл. 200, ал. 3 от ГПК, чл. 201 от ГПК, чл. 190 от ГПК, предоставени на проверените от вещото лице документи, в това число карнети и други). В тази връзка по делото няма представени доказателства, опровергаващи изводите на вещото лице. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за количеството потребена и отведена канална вода са издадени 20 броя квитанции на обща стойност 1 003.55 лева. В хода на производството не се събраха доказателства претендираната сума да е частично или изцяло платена от ответника.

Предвид горното, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата общо в размер на сумата в размер на 1 003.55 лева, представляваща неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 12.03.2021г. до 01.11.2022г. по партида № •••, село П., община Г., улица ••• на името на длъжника за имот, находящ се в село П., община Г., улица •••.

При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в Общите условия, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – чл. 40, ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Общите условия на ищеца потребителят дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа на задължението, а съгласно чл. 33, ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С оглед на гореизложеното и предвид заключението на съдебно – икономическата експертиза съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 184.44 лева – лихва за забава за периода от 28.05.2021г. до 24.11.2023 г. По изложените съображения искът за присъждане на лихва за забава се явява частично основателен за сумата от 184.04 лева като над този размер до пълния предявен размер от 191.08 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното, исковете за главница и лихва следва да бъдат уважени в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2023г. до изплащането й.

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното:

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер на 423.91 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 1184.59 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от иска.

Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

Воден от горните мотиви съдът