Решение № 96 от 28.11.2025 г. на Районен съд - Трявна по дело № 230/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. А. против С. М. А.. В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за покупко- продажба №22, т.II, рег.№4107, дело №405 от 10.10.2024 г. на нотариус С. Л., ищцата закупила и така станала собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.128. От предишният собственик – С. С., ищцата разбрала, че ответницата ползва процесния имот без негово знание и съгласие. Процесният имот граничел на юг с поземлен имот с идентификатор 73403.501.61, също собственост на ищцата. Тъй като от продавача знаела, че ответницата има неоснователни претенции да ползва процесния имот, ищцата уведомила ответницата, че ще отвори мрежата, за да може спокойно да влиза в имота през другия неин имот. Действията по отварянето на мрежата били извършени от родителите на ищцата – Г и А. А.. Заради отварянето на мрежата ответницата инициирала производство по чл.76 ЗС за имот с идентификатор 73403.501.128, като със съдебно решение по гр.д. №327/2024 г. по описа на Районен съд- Трявна и впоследствие в.гр.д. №210/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, родителите на ищцата били осъдени да възстановят оградата по южната граница с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.128 на ответницата. Съдебното решение не давало право на ответницата да владее имота и същата го владеела без правно основание, като лишавала ищцата от владението върху него. Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.501.128, като се осъди ответницата да предаде на ищцата владението върху него. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба. В писмения отговор ответницата: ВЪЗРАЗЯВА, че е собственик на процесния недвижим имот на оригинарно придобивно основание – придобивна давност поради упражнявано владение в периода 23.05.2006 г. – 24.06.2025 г. ТВЪРДИ, че с нотариален акт №50, т.I от 04.03.2004 г. на Районен съд – Трявна ответницата и покойният й съпруг Д. А. придобили процесния имот чрез покупко-продажба. С решение по гр.д. №127/2004 г. по описа на Районен съд – Трявна било признато за установено, че не са собственици на този имот. С решението не било присъдено владение в полза на ищците, тъй като искът бил установителен. Ето защо никой не отстранил ответницата и съпруга й от владение върху имота. От влизане в законна сила на решението – 23.05.2006 г. за ответницата започнал да тече давностен срок. През времето оттогава до датата на предявяване на настоящия иск ответницата и съпругът й, а след смъртта на последния – с помощта на сина и снахата на ищцата, както и чрез други хора, била упражнявана фактическа власт върху имота, като: косене, поддържане на дръвчетата в двора чрез торене и пръскане, изграждане на портичка със съседа от запад – Е. Б. на границата между имотите. През този период от време никой не проявил претенции към имота, който имот нямал достъп до улица и единствен начин за достъп до него е чрез съседните му имоти. Едва през м. ноември 2024 г. ищцата уведомила ответницата, че е закупила процесния имот от някакво лице, което никой не познавал, като възнамерява да влезе в имота. В съдебно заседание ищцата, лично и чрез упълномощения адв. К. Б., поддържа предявения иск. Ответницата, чрез адв. Т. Г. като процесуален представител, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявения иск. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира следното за установено от фактическа страна: Правото си на собственост ищцата М. А. А. обосновава с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №22, т.III рег.№4107, дело №405 от 10.10.2024 г. на нотариус С. Л. с рег.№706 на НК и район на действие Районен съд – Трявна, с който С. Г. С. й е продал на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.128 по КК и КР на гр. Т., одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 15.10.2024 г.; с адрес: гр. Т.; площ: 386 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при граници: 73403.503.62, 73403.503.61, 73403.503.60, 73403.503.42. Със същия нотариален акт М. А. А. е закупила и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.60. С приложена по делото жалба вх.№2942/24.09.2025 г. прехвърлителят на ищцата С. С. е сигнализирал, че имотът му се ползва неправомерно от лицето С. М. А., която твърдяла, че ПИ №44 е нейна собственост. С приложено по делото уведомление с дата 24.10.2024 г. ищцата М. А. уведомява ответницата С. М. А., че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.128, по силата на горния нотариален акт, както и че поради бъдещи добросъседски отношения не е влязла във владение, но възнамерява да отвори мрежата му. Няма данни относно получаване на приложеното уведомление от адресата. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява следното: С нотариален акт за покупко-продажба №50, т.I, дело №57/04.03.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, Р. Т. Р. и Р. Т. М. са продали на С. М. А. и Д. Н. А. ПИ 44 в кв.IV по плана на кв. „•••••••“ в гр. Т., целият от 380 кв.м., незастроен, при граници: улица и ПИ №№42, 43, 45 и 27. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №99, т.I, рег. №146, дело №116/01.04.2004 г. Р. Н. Р. и М. Х. Т. са продали на Д. Г. И. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44 в кв.4 по плана на кв. „•••••••“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлени имоти №№27, 42, 43, 45. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №152, т.IV, рег.№4316, дело №703/21.11.2006 г. Д. Г. И. е продала на С. И. Д. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44 в кв.4 по плана на кв. „•••••••“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлен имот №27, поземлен имот №42, поземлен имот №43, поземлен имот №45. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №64, т.III, рег.№2792, дело №416/14.06.2007 г. С. И. Д. е продал на С. Г. С. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44 в кв.4 по плана на кв. „•••••••“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлен имот №27, поземлен имот №42, поземлен имот №43, поземлен имот №45. С влязло в законна сила на 22.05.2006 г. решение №75/27.05.2005 г. по ГР.Д. №127/2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, оставено в сила с решение №70/21.03.2006 г. по В.ГР.Д. №266/2005 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, по отношение на С. М. А. е признато за установено, че Д. Г. И. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44 в кв.4 по плана на кв. „•••••••“ в гр. Т., целият от 400 кв.м., при граници: поземлени имоти №№27, 42, 43 и 45. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №152, т.IV, рег.№4316, дело №703/21.11.2006 г. Д. Г. И. е продала на С. И. Д. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44 в кв.4 по плана на кв. „•••••••“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлен имот №27, поземлен имот №42, поземлен имот №43, поземлен имот №45. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №64, т.III, рег.№2792, дело №416/14.06.2007 г. С. И. Д. е продал на С. Г. С. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44 в кв.4 по плана на кв. „•••••••“, целият от 400 кв.м., при граници: поземлен имот №27, поземлен имот №42, поземлен имот №43, поземлен имот №45. От заключението на допуснатата по делото съдебна техническа експертиза, изготвено от вещото лице Б. Й. И., се установява следното: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.128 е вътрешен, т.е. няма изход на улица и е ограден от други поземлени имоти, както следва: на север - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.42, на изток - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.60, на юг - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.61, на запад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.62. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.128 е добре поддържан, затревен, окосен, има засадени доста плодни дръвчета и храсти. Между процесният имот и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.42 (собственост на ответницата) има налична функционална връзка. Такава функционална връзка има също между процесния имот и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.62. Няма функционална връзка между процесния имот и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.61 (собственост на ищцата). Между процесния имот и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.42 (собственост на ответницата) има съществена денивелация. По тази причина напречно на имота е изградена подпорна стена от суха каменна зидария (дувар) с променлива максимална височина между 1.00 – 1.20 м, която в двата края е прекъсната. В източния край на имота има естествена рампа (стръмен наклон на терена), а в западната част има четири каменни стъпала по терена. По този начин се преодолява денивелацията на терена между имота на ответницата и имота, предмет на делото. Над каменната зидария има монтирана метална мрежа - зелена с покритие от пластмаса и до нея към имота на ответницата има засети лози с клони, насочени към вътрешността на имота на ответницата. От изисканите и представени по делото справки от Община Т. се установява, че: За процесния недвижим имот ищцата М. А. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, посочвайки като дата на придобиване – 10.10.2024 г. Такава декларация за процесния имот е подадена и от ответницата, която като дата на придобиване е посочила 11.10.2015 г. Нейният праводател С. С. също е подал декларация за имота, като е посочил, че го е придобил на 14.06.2007 г. С влязло в законна сила на 05.06.2025 г. решение №6/31.01.2025 г. по ГР.Д. №327/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, отменено с решение №131/05.06.2025 г. по В.ГР.Д. №210/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, Г. Ж. А. и А. С. А. са осъдени да предадат на С. М. А. фактическата власт върху имот с идентификатор 73403.503.128, отнет чрез насилие от С. М. А., и да възстановят премахнатата от тях ограда по южната граница на имота, на основание чл.76 от Закона за собствеността. С нотариална покана рег. №1999/2025 г. на нотариус С. Л. с рег.№706 на НК (връчена на 23.06.2025 г. съобразно разписка от същата дата), Г. А.. и А. А. са уведомили ищцата за възстановяването на оградата по южната граница на имот с идентификатор За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите С. И. Д. и Д. Р. Д.. Свидетелят С. Д. сочи, че закупил процесния имот през 2006 г. Тогава имотът бил в добро състояние, с овощни дръвчета в него. На границата с имота на север имало дувар и стъпала, тъй като в миналото имотът бил един общ. При закупуването от св. Д., на юг и на изток имотът не бил ограден, затова той поставил ограда в тези две посоки. Тъй като имотът е вътрешен, за да стигне до него свидетелят минавал през имота от юг, който сега е с идентификатор 73403.501.61. Тогава този имот не бил застроен и от него се влизало свободно. След това имотът се застроил и за да минава през него свидетелят получил разрешение от собствениците. Процесният имот свидетелят Д. продал през 2007 г. на свой приятел, който живеел в чужбина. Продължил да го наглежда по поръка на новия собственик. През първите години след това ходел по-често до имота, но през 2016-2017 г. се преместил да живее в гр. В. Т. и след това го посещавал по-рядко. През годините, освен да наглежда имота, свидетелят Д. сочи, че е косил мястото, по един или два пъти в годината. Друго не е правил в него. Не е забелязвал да е имало някаква промяна в състоянието на имота до 2023 г., когато установил, че част от дувара на север е съборен, че овошките са обрани, както и че са отрязани дървета. Собственикът С. С. не идвал в Б. всяка година. Идвал няколко пъти в годините, но заплащал данъци за имота. Последно идвал в него преди около пет-шест години. Св. Д. Д. установява, че закупил процесния имот чрез неговата приятелка през 2004 г. от лицето Р. М. На границата с имота на север имало стълбички и дувар, тъй като двата имота били на двама братя деца и двамата с имената Р.. До процесния имот свидетелят достъпвал през имота от юг тогава. Докато неговата приятелка Д. била собственик свидетелят Д. заявява, че С. А. нямала никакви претенции към имота и само свидетелят се грижел за него. През 2006 г. продал имота на С. и след това не се е грижил за него, но виждал С. да го коси и му помагал с корда даже за храстореза. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите Е. Т. Б. и В. П. Й.. Св. Е. Б. е собственик на поземлен имот с идентификатор 73403.501.62, разположен на запад от процесния имот. Процесният имот се намирал точно пред входа на къщата на свидетеля и виждал какво се случвало в него. Заявява, че живее в този имот постоянно от 2014 г. и че оттогава и досега в този имот е виждал единствено ответницата и семейството й. Те го поддържали и свидетелят знаел, че имотът е техен. Имотът бил много добре поддържан. Имало овощна градина в него. Преди около 10-15 години ответницата и съпругът й имали оранжерия в него и отглеждали в продължение на две-три години домати. Докато бил жив съпругът й, направили нов дувар между техния и процесния имот. Засадили асми в него. След като съпругът на ответницата починал, идвали да й помагат различни хора за поддържането му. Помагал и синът й М.. Само тях свидетелят сочи да е виждал. Косели и поддържали овошките, като ги изрязвали и пръскали. Свидетелят заявява, че не е виждал други хора да идват в имота и да го косят или да правят друго в него. Смятал, че имотът е собственост на ответницата и не е имал съмнения да е на друг човек. Св. В. Й. е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 73403.503.62, разположен на юг от процесния имот. Освен той и съпругата му, в този имот живеели и родителите на ищцата. Заявява, че закупили собствения им имот през 2015 г., а през 2014 г. отишли да го огледат. При огледа през 2014 г. се запознали с ищцата и съпруга й, които ги превели през процесния имот, за да могат свидетелят и съпругата му да видят имот 73403.503.62, който впоследствие закупили. Тогава този имот бил обрасъл и не можело да се стигне по друг начин до него. Според св. Й. процесният имот не е спорен, а е едно цяло с имота на ответницата, която го поддържала. Между двата имота ограда нямало преди, няма и сега. След като свидетелят започнал да строи неговата къща и преди да я построи, съпругът на ответницата починал, около 2016 г. След смъртта му ответницата останала да поддържа имота. Помагали й нейни приятели. Един от приятелите на ответницата на име Н. помагал в продължение на няколко години, до миналата година, за поддръжката на процесния имот. Съседът Е. също се случвало да й помага в изрязването на овошките. Лица с имена С. Д. и С. С. свидетелят Й. сочи, че познава от миналата година, когато в края на м. септември му се обадили по телефона с молба да разговарят, тъй като имали някакъв имот и не можели да се ориентират, за да го намерят. Тогава ги видял за пръв път. Свидетелят им помогнал да открият имотите, един от които бил процесният. През есента на миналата година свидетелят сочи, че видял родителите на ищцата да премахват оградата в процесния имот, но това лято те пак я върнали, тъй като ответницата спечелила някакво дело срещу тях. При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС). Според разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1. ищецът да е собственик на претендирания имот; 2. процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3. ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. Направеното в писмения отговор възражение за придобиване по давност е с правно основание чл.79 ал.1 от Закона за собствеността. Съгласно чл.79 ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Елементите от фактическия състав на владението, установени в чл.69 ал.1 ЗС, са два – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и държането й като своя (animus). В теорията и практиката се приема, че фактическата власт върху вещта следва да се упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно в предвидения от закона срок. В чл.69 от ЗС е установена законовата презумпция, че владелецът държи като своя, докато не се докаже, че държи за другиго. Преди да се произнесе по предявения иск по чл.108 от ЗС съдът дължи произнасяне по направеното възражение за придобиване на процесния имот по давност, обосновано с владение на ответницата през периода от 23.05.2006 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.06.2025 г. В случая, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че с нотариален акт №50, т.I, рег. №75, дело №57/04.03.2004 г. по описа на Районен съд – Трявна ищцата С. М. А. и съпругът й Д. Н. А. са закупили процесният недвижим имот (тогава представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №44, а сега ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.128), но с влязло в законна сила на 22.05.2006 г. решение по ГР.Д. №127/2004 г. по описа на Районен съд – Трявна, по отношение на ищцата е признато за установено, че друго лице е собственик на този имот, а именно - лицето Д. Г. И.. Установи се също така, че след постановяване на съдебното решение този имот е бил предмет на няколко разпоредителни сделки – през 2006 г. Д. Г. И. го е прехвърлила чрез покупко – продажба на свидетеля С. И. Д., а той от своя страна го е продал през 2007 г. на лицето С. Г. С., от когото ищцата го придобива отново чрез покупко-продажба през м. октомври 2024 г. Въз основа на гласните доказателства по делото също безспорно се установява, че към момента на придобиването и в продължение на дълги години след това праводателят на ищцата С. С. е живеел в чужбина и много рядко е идвал да посети собствения си имот, а е предоставил на свидетеля С. Д. да го наглежда, което той е вършел периодично според възможностите си. Спорните по делото обстоятелства са свързани с това дали ответницата е владяла процесния имот за срока, който се твърди от нейна страна, а именно от 23.05.2006 г. до 24.06.2025 г. По делото липсват конкретни данни ответницата да е упражнявала фактическа власт върху него след датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато чуждото право на собственост и до 2014 г. В тази посока не са ангажирани доказателства и установени конкретни факти от страната. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна техническа експертиза съдът счита за установено, че от 2014 г. и до датата на завеждане на исковата молба ответницата е владяла процесния имот, като владението й е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. От показанията на разпитаните свидетели Е. Б. и В. Й., които живеят в съседни имоти на процесния и имат почти ежедневен визуален контакт с него, е видно, че още при установяването си да живеят в техните имоти (св. Б. през 2014 г., а св. Й. през 2015 г.) ответницата и семейството й са ползвали и поддържали ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.128. Самият имот данните по делото сочат, че незастроен, вътрешен (без достъп до улица и е ограден от други поземлени имоти, а именно: на север - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.42, на изток - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.60, на юг - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.61 (съсобствен на св. Й.), на запад - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73403.503.62 (собственост на св. Б.), при което достъпът до него се осъществява именно чрез някой от тези съседни нему имоти. В процесния имот има засадени овошки, които свидетелите Б. и Й. сочат, че редовно се подрязват и пръскат от ответницата. Затревен е и има нужда от косене, което се осъществява също постоянно от нея и от сина й и приятелите й, след смъртта на съпруга й, съобразно показанията на двамата свидетели. В минал момент, в този имот, ответницата и съпруга й дори имали оранжерия и в продължение на няколко години сеели домати и други зеленчуци. Имотът, според свидетелите Б. и Й., е добре поддържан през цялото време и те не са виждали никой друг да извършва други действия в него през този период от време, включително не са виждали св. С. Д., въпреки твърдението на последния, че е наглеждал имота през него период и го е косил. Последното обстоятелство обаче не е потвърдено с други доказателства. Единствено в показанията на св. Д. Р. се сочи, че е виждал св. Д. да коси, но след като му го е продал през 2006 г. Показанията на св. Д. Р. същевременно с това не потвърдиха казаното от св. Д., че освен него и св. Д. Р. е наглеждал и поддържал имота. В тази посока св. Д. Р. посочи, че не е посещавал процесния имот от повече от 15 години. Самият св. Д. също не бе категоричен в показанията си пред съда колко често е идвал да наглежда имота през последните 10 години и какви точно действия е извършвал и дали изобщо е достигал до него, а единствено посочи, че е идвал и че е косил, но без повече детайли относно това, за да се счете за достоверен този факт. В тази връзка са и показанията на св. В. Й., който заяви, че през м. септември 2024 г. св. Д. заедно със С. С. са го потърсили, за да им покаже два имота в района, един от които процесният. Това е също индиция за това, че свидетелските показания на св. Д., с които твърди, че е косил и поддържал процесният имот всяка година са недостоверни. Ето защо съдът не кредитира с доверие тези негови показания. Дори и все пак да се счете, че е косил имота, макар и рядко, то това не променя установеното по делото въз основа на показанията на св. Б. и Й., че ответницата е извършвала действия, чрез които е демонстрирала упражняване на фактическа власт върху имота, а именно: косене на трева, изрязване и пръскане на овошки, засаждане на зеленчуци и изобщо всички дейности, свързани с поддържане на един незастроен имот в добро състояние, каквото състояние има процесния имот и според заключението на съдебната техническа експертиза. Освен че е поддържала имота, ответницата е имала и намерението за своене, демострирано по начин, че съседите й Б. и Й. да считат нея за единствен негов собственик през времето, откакто са съседи. Съдът счита показанията им за обективни и безпристрастни, тъй като те са съседи, както с ответницата, така и с ищцата и родителите й, като последните са съсобственици на имота на св. Й.. Въз основа на изложеното по-горе съдът счете възражението на ответницата за придобиване по давност на процесния недвижим имот за основателно, след като през периода от 2014 г. до 24.06.2025 г., т.е. в продължение на повече от 10 години е владяла имота с намерение за своене. Намерението й за своене не е необходимо да е било демонстрирано спрямо собственика на имота до 10.10.2024 г. С. С., тъй като както бе посочено същият е живял в чужбина и не се е завръщал продължително време. В този случай съдебната практика приема, че владението следва да се демонстрира и в двата си елемента не спрямо собственика, както е в случаите, когато той е известен, а следва да се демонстрира по отношение на всички (в с.см. определение №404/29.10.2020 г. на ВКС по гр.д. №1691/2020 г., I г.о.). След 10.10.2024 г. имотът е закупен от ищцата, като пред нея ответницата е продължила да демонстрира, че владее имота с намерение за своене, като дори е завела иск по чл.76 от ЗС срещу родителите й, с твърдения за нарушаване на владението й от тяхна страна с извършване на конкретни фактически действия. Не прекъсва упражняваната от ответницата фактическа власт депозираната от праводателя на ищцата С. С. жалба до Районна прокуратура – Габрово от 24.09.2024 г. с данни за неправомерно ползване от ответницата С. А. на поземлен имот с идентификатор 73403.503.128, бивш ПИ №44 в кв.4 по плана на кв. ••••••• на гр. Т.. Подаване на жалба в прокуратурата не е основание по чл.116 вр. чл.84 ЗС, което да прекъсва течението на давността (в с.см. решение №115 от 07.11.2018 г. на ВКС по гр.д. №3954/2017 г., I г.о.). Следователно, с депозирането й владението на ответницата не е било смутено и е останало необезпокоено и безпрепятствено. Поради изложеното и доколкото не съществуват установени в закон пречки за придобиване на имота от ответницата по давност през период от повече от 10 години, следва да се приеме, че същата го е придобила по давност. С оглед основателността на възражението на ответницата за придобиване на имота по давност, предявеният иск по чл.108 от ЗС от ищцата по делото се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Относно разноските: С оглед изхода на спора, направеното от ответницата искане и представения от нея списък по чл.80 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 1870, 00 лв. – направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК.