Решение № 5770 от 23.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК. Образувано е по повод частна жалба с вх. №51489/15.05.2025 г., подадена от М. Т. Ц.-П., длъжник по изпълнително дело №2025851040000908 по описа на ЧСИ М.П., срещу действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в отказ да бъдат намалени приетите по изпълнението разноски в полза на взискателя Е.Н.З., обективирано в Постановление №28903/29.05.2025 г. Частният жалбоподател изразява неудовлетвореност от постановения от ЧСИ отказ, като моли същият да бъде отменен, а приетите по изпълнението разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя да бъдат намален. Излага твърдения, че на 02.05.2025 г. е била връчена покана за доброволно изпълнение с приложено към нея постановление за разноски. Сочи, че вземането по изпълнителния лист е в размер на 25 000 лв.- главница и 291, 67 лв.- обезщетение за забава. В процесното постановление се сочело, че разноските по изпълнението възлизат на суми от 2850 лв. за адвокатско възнаграждение и 2969, 80 лв.- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят намира, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид извършените действия по изпълнителното дело, което не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Твърди, че в производството не са извършвани други действия от взискателя освен подаването на молба за образуване, поради което му се дължат разноски единствено за процесуално представителство по чл. 10, т. 1 от НМРАВ в размер на 200 лв. Счита, че определената пропорционална такса по т. 26 е неправилно изчислена, тъй като същата следва да се изчислява на база вземането по изпълнителния лист, без да бъдат прибавяни разноските по изпълнението. Изтъква, че следва да бъдат взето предвид обстоятелството, че в рамките на срока за доброволно изпълнение чрез банков превод са преведени по сметка на ЧСИ всички дължими суми, включително и тези, които намира за завишение. При тези съображения моли жалбата да бъде приета за основателна и да бъде уважена. В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от взискателя по изпълнението Е.Н.З., чрез процесуален представител адв. Ю.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение е в размер от почти 30 % под изчисленото съобразно Наредба №1/2004 г. Счита, че фактически претендираното възнаграждение от 2650 лв. е оправдано с оглед извършените по делото процесуални действия- подадена молба за образуване на производството, посочване на желаните изпълнителни способи, извършени ежеседмични справки в деловодството на съдебния изпълнител. По делото са постъпили в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК и мотиви на ЧСИ М.П., с които се застъпва становище за неоснователност на подадената частна жалба. В мотивите се сочи, че въз основа на изричното искане на взискателя, обективирани в молбата за образуване на делото, е извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника. Излага, че на 16.04.2025 г. е посетен адресът на длъжника с цел връчване на покана за доброволно изпълнение, но същият не е намерен на адреса, поради което се е пристъпило е към уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Счита, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото процесуалното представителство не се изчерпвало с подаването на молба за образуване на производство. По отношение на начина на определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ излага, че със забележка №4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ е уредено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, т.е. законодателят е изключил само този разход на взискателя, но не и на другите му разноски. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се включват в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. При тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът намира жалбата за процесуално допустима- подадена от активнолегитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок. Съдът, след като обсъди и прецени събраните в хода на производството доказателства и съобрази изразените от страните становище приема за установено от фактическа страна следното: Изпълнителното производство е образувано по молба на Е.Н.З., чрез адв. Ю.С. и въз основа на издаден изпълнителен лист по Решение №4221/11.07.2024 г., постановено по възз. гр. д. №3637/2024 г. за сумите от 25 000 лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.04.2022 г. до окончателно изплащане, така и 291, 67 лв.- обезщетение за забава. С молбата ЧСИ е сезиран с искане за насочване на действия по принудително изпълнение спрямо длъжницата М. Т. Ц.-П. и са му възложени права по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата за образуване на изпълнително производство е представен договор за правни услуги, видно от който взискателят З. и процесуалния му представител са уговорили възнаграждение в общ размер от 2850 лв.- 200 лв. за образуване на делото и 2650 лв.- за процесуално представителство, защита и съдействие. По силата на чл. 3 от представения договор на документа е придадено значението на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД за удостоверяване на извършеното заплащане на уговореното възнаграждение в цялост, поради което съдът намира, че същият представлява доказателство за реално извършени разноски от страна на взискателя (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). След образуване на делото, ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжницата М. Т. Ц.-П., която е получена от последната в канцеларията на съдебния изпълнител на 02.05.2025 г. след извършено връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 17.04.2025 г. (л. 23 от ИД) Пейчева е извършила банков превод по сметка на ЧСИ М.П. за сумата от 40 700, 36 лв.- в размера, посочен като задължение в поканата за доброволно изпълнение. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи. В чл. 435, ал. 1- 5 ГПК лимитативно са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване пред съд. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и съобразно т. 2 от Тълкувателно решение №3/2017 по тълк.д. №3/2015 г. всеки акт, с който се определя задължението за разноски по изпълнението подлежи на обжалване от длъжника. На първо място, спорен в настоящото производство е въпросът относно дължимостта на сторените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в контекста на тяхната прекомерност, по отношение на който настоящият състав намира следното. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I "Общи правила". Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай. От копието на изпълнителното дело е видно, че взискателят е заплатил сума за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, които представляват направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство. По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв. бр. 14 от 2025 г.). В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/. Спорен е въпросът следва ли да бъдат възлагани в тежест на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение за размер над 200 лв., т.е. и за процесуално представителство. В конкретния случай е видно, че дължимите по изпълнителното дело суми са събрани в срока за доброволно изпълнение. Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл. 426, ал. 2 ГПК, поради което обосновава приемане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на по 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от същата наредба. С молбата за образуване са посочени изпълнителни способи за събиране на вземанията, но по делото липсват доказателства за извършени от съдебния изпълнител действия в тази насока, а изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на сочения от взискателя способ. Когато дължимата сума- предмет на изпълнителното дело е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. В сезиращата съдебния изпълнител молба е бил посочен конкретен способ, но както вече бе посочено, това е задължителен реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело. При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, както и молба с посочване на изпълнителен способ, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, което да предполага присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Поради това взискателят имат право на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на по 200 лева за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от същата наредба. Този извод съдът прави на база ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и липсата на фактическа и правна сложност на делото, в хода на което е събрана сумата по изпълнителния лист. По отношение на приетите разноски по изпълнението, а именно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ настоящият състав приема следното: Доколкото доводите на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се основават единствено на претенцията за евентуално намаляване определеното адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: Налице е спорна съдебна практика следва ли пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да се начислява върху материалния интерес с включване на разноските на взискателя за адвокат, установени/събрани/в изпълнителното производство, или се ограничава до материалния интерес на база изпълнителния лист. Този въпрос е бил поставен на вниманието на законодателя при измененията със ЗИДГПК обнародвани в ДВ, бр. 49/29 юни 2012, засягащи режима на изпълнителното производство и таксите, събирани от ЧСИ. Същественото изменение е, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника /или взискателя/ в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, както и че за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Законопроектът /ЗИДГПК/ е внесен в Народното събрание през 2012 г и е предвиждал законодателно да се уреди въпроса какво включва материалния интерес при изчисляване на пропорционалната такса от частен съдебен изпълнител. В резултат на критиките надделява становището /застъпвано ВАдвС и КЧСИ включително/, че адвокатското възнаграждение се включва в материалния интерес, за който е образувано изпълнителното дело и че за събиране на това вземане ЧСИ не работи безплатно, както и че няма правно основание разноските за адвокат в изпълнителното производство да се третират различно от разноските за адвокат в съдебното производство, включени в изпълнителния лист, съответно в базата за изчисление на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В окончателно приетия ЗИДГПК(ДВ, бр. 49/29 юни 2012) отпада предложението на вносителите за нова алинея в чл. 83 ЗЧСИ, според която при определянето на сумата на материалния интерес не се включва адвокатското възнаграждение. (Решение №478/28.07.2025 по дело №1386/2025, трето ГО на ВКС) Настоящият състав застъпва становището, че под понятието „материален интерес“ по чл. 83 ЗЧСИ и „събрана сума“ по т. 26 ТТРЗСЧИ се включват и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Респективно, с оглед приетата необходимост да бъде намалено последното до размера от 200 лв., то следва да бъде редуцирана таксата, изчислена по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ. Следователно при изчисляване на таксата, основата следва да бъде намалена с 2650 лв., т.е. със сумата, с която е намален размерът на адвокатското възнаграждение. Респективно при така намалените разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и материалния интерес по изпълнителния лист към датата на поканата за доброволно изпълнение- 25 000 лв.- главница, 9434, 89 лв.- законна лихва за периода от 11.04.2022 г. до 22.04.2025 г., 291, 67 лв.- обезщетение за забава, т.е. общо 34 726 лв., таксата възлиза на 2315, 59 без ДДС, респ. 2778, 70 с ДДС лв. Предвид изложеното разноските по изпълнението в частта, с която е определена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да бъдат отменени за размера над 2778, 70 лв. с ДДС до размера от 2969, 80 с ДДС, определен в постановление за разноски от 08.04.2025 г. по изпълнителното дело. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав