Решение № 200 от 11.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 394/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 184/ 22.05.2024 г. по гр. д. № 321/ 2023 на ОС – П. П.Р.Б. е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на К. Г. В. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигането и поддържането на незаконно обвинение по ДП №••••••••••/ 2015 г. на ОД на МВР – П., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2023 г., като искът за разликата до 120 000 лв. е отхвърлен. Недоволна от така постановеното решение в частта, в която е уважен предявения иск, е останала П.Р.Б., която го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали присъденото обезщетение. Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната му част, е останал и ищецът К. Г. В., който чрез пълномощника си излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е преценил съобразно тяхната тежест всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства, които сочат на завишен интензитет на неимуществените вреди, поради което иска да се отмени решението в тази част, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи за сумата от 75 000 лв., като законната лихва върху обезщетението се присъди, считано от датата на влизане на постановлението за прекратяване – 04.03.2022 г. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Релевантните по делото факти, както са описани в исковата молба, не са спорни между страните. Установява се от доказателствата, че с Постановление от 08.06.2015 г. на Окръжна прокуратура – П. е образувано ДП №••••••••••• / 2015 г. по описа на ОД МВР - П. срещу К. Г. В. в качеството му на •••• на о.Б. за това, че в гр. Б. и в периода от 11.07.2014 г. до 20.08.2014 г. при условията на продължавано престъпление и в съучастие с А. А. К. - началник О.с. "З."- гр.С., като съизвършители в кръга на службата си съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства - престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и само срещу К. Г. В. за това, че в гр. Б. на 12.09.2014 г. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - •••• на о.Б. - нарушил служебните си задължения, като е депозирал Предложение № 203/12.09.2014 г. до председателя на общински съвет – Б., с което поискал промяна характера на около 150 бр. имоти в землището на о.Б. от публична общинска собственост в частна общинска собственост, като е сторил това с цел да причини вреда за о.Б. – престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 09.06.2015 г. на сайта на Окръжна прокуратура - П. е поместено съобщение, че Окръжна прокуратура - П. е образувала наказателно производство срещу ••••а на община – Б. – К. Г. В. - за документно престъпление и за престъпление по служба с изписване диспозитивите на двете обвинения. За нуждите на разследването е иззета документация, регистри, карти, скици, договори за наеми и продажби, протоколи на общинския съвет, решения, доклади на ••••а до общинския съвет. До октомври 2017 г. са разпитани 58 свидетели, от които 53 от района на о.Б. и служители в общината. По отношение на ищеца е разкрита банкова тайна с оглед твърдяното облагодетелстване. На 25.08.2017 г. по разпореждане на прокурора е повдигнато обвинение за следните престъпления: по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и във вр. с чл. 78а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за това, че по отношение на 148 парцела в качеството си на длъжностно лице - •••• на о.Б. - и в съучастие като подбудител и помагач и при условията на продължавано престъпление умишлено е склонил А. К. - началник на О.с. "З." - и улеснил същата чрез съвети да наруши служебните си задължения по чл. 78а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като е издала заповеди относно извършване на проверка на място за установяване на начин на трайно ползване на имоти в землището на гр. Б., с М., с. Г., с. С. и с. М.к. в о.Б., в които като членове на комисия са посочени А. К. и К. В. вместо двама представители на о.с. "З." и представител на обслужващата фирма „З.Г. " ЕООД и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за о.Б. и селата на тази община - имуществени вреди от загуба на собственост в размер на 1 141 117. 60 лв. и неимуществени - сериозно разколебаване доверието на населението в авторитета и ръководството на о.Б. и ОСЗ - гр. С., офис Б., поради последвалите промени на начина на трайно ползване за земите, описани в констативните протоколи, подписани от А. К. и К. В., които са били използвани от о.Б. пред ОС „З.“ - гр. С., в Служба по кадастър, геодезия и картография - П. за удостоверяване на вписване на неверния начин на трайно ползване на имотите в регистрите с цел да причини вреда на о.Б.; по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ за това, че на 12.09.2014 г. в гр. Б., заемащ отговорно служебно положение е нарушил служебните си задължения, като е внесъл предложение до председателя на общински съвет Б., с което поискал промяна на характера на 150 имоти в землището на о.Б. от „общинска публична собственост“, с което е нарушил чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ и нарушението се изразява в това, че не са били налице необходимост и проекти от изграждане на обекти на техническа инфраструктура по смисъла на ЗУШ, не е имало инвестиционни проекти по ЗНИ, не са били предвидени създаване на нови или разширяване на съществуващи строителни граници на съществуваща урбанизирана територия, не е имало инвестиционни проекти, свързани със социално - икономическото развитие на обществото или друг случай определен в закон, налагащ промяна на характеристиката на имотите и от това са настъпили значителни вредни последици за о.Б. и селата в размер на 1 141 117. 60 лв. поради последвала промяна на характера на 148 бр. имоти, на които е извършена продажба на „Б.з.п." ЕООД, от които са лишени жителите на общината, с цел да набави за купувачите „Б.з.п." ЕООД и „Н.•" ЕООД, както и да причини вреда на о.Б.; по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 11 и чл. 20, т.5 и т. 6 от ЗОС за това, че в периода от м. април 2014 г. до м. април 2015 г. в гр. Б. при условията на продължавано престъпление и в качеството му на длъжностно лице по см. на чл. 93, т.1 от НК чрез бездействие не е положил достатъчно грижи и нарушил чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗМСМА, като при управление, стопанисване и запазване на повереното му имущество - бюджета на о.Б. - приходи от покупко-продажба на земеделски земи по чл. 35, ал. 1 от ЗОС за 2014 г. на обща стойност 2 127 621. 09 лв. не е контролирал тяхното разходване при възлагане на строително-ремонтни дейности по 22 обекти и от това са последвали значителни щети - 150 945. 50 лв., особено големи размери и представляващо особено тежък случай за о.Б. при изпълнение на тези обекти. На ищеца е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., която впоследствие с постановление от 08.04.2019 г. е отменена. На 25.08.2017 г. на ищеца е наложена процесуална мярка на принуда „забрана за напускане пределите на Република България", която е отменена с Постановление от 07.11.2022 г. Обвинителният акт е изготвен на 20.10.2017 г., въз основа на който е образувано НОХД № 751/2017 г. на ОС – П.. Предявен е от о.Б. граждански иск подсъдимите К. В. и А. К. за сумата 1 141 117. 60 лв. по първото обвинение и за сумата 150 945. 50 лв. по третото обвинение. В деня на разпоредителното заседание на 18.01.2018 г. пред съдебната зала присъствали журналисти, които били предварително уведомени, като в медиите информацията била съпроводена и със снимков материал. С определение от съдебно заседание съдът прекратил производството и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, което е потвърдено от АС – Пловдив по ВЧНД № 124/2018 г. С постановление от 18.04.2018 г. и в съответствие с изменението на чл. 411а от НПК досъдебното производство е прието по компетентност от Специализирана прокуратура - София под №••/2018 г. на СО-СпП. С Постановление от 17.02.2022 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК, съобщението за което е връчено на ищеца на 23.02.2022 г. Относно търпените от ищеца К. В. неимуществени вреди от незаконното обвинение по делото са събрани гласни доказателства. Св. О. А. – служител в о.Б. – заявява, че знае за образуваното производство срещу ••••а от 2015 г. Преди образуването на делото ищецът бил изключително добър човек, добър ръководител, водел оперативките по отделите по дирекции, бил много уважаван, но наказателното преследване го променило - станал видимо разстроен, избягвал контактите с колеги, спрели оперативките. Започнал да се оплаква от главоболие, високо кръвно налягане, получавал кръвоизливи в очите. Възмущавал се, че публикациите се коментирали от общински служители, обсъждали го, във вестник „М.“ имало публикации, че ••••ът „отива на клада“. Св. Г. В. - син на ищеца - установява, че с баща си имат близки отношения, живеят в една къща, винаги общувал с близки и приятели. След образуването на наказателното производство през 2015 г. се променил съществено, затворил се в себе си, избягвал контакти, не ходел на семейни тържества или пък не изразявал емоции, не се радвал на внуците си. Св. И.А. - главен юрисконсулт в о.Б. – сочи, че познава отдавна ищеца покрай неговите деца. Бил запознат с делото срещу ••••а, тъй като давал показания, съдействал за получаване на исканата документация от разследващите органи. Твърди, че вследствие на воденото разследване се затруднила работата в о.Б.. Случаят бил широко огласен в местните и национални медии. Забраната да напуска пределите на страната направила невъзможно финансиране от Норвежката програма, отнасяща се водопровода и канализацията в общината. Не успял да реализира и поканата от Европейската комисия за представяне на програмния период 2018-2019 г. за развитие на селските райони, осуетено било и отпускането на средства за възстановяване след пожар на читалището в с. М., защото в министерството гледали с недоверие ••••а заради неправомерно изразходване на публични средства. Вследствие на образуваното наказателно производство служителите загубили доверие в ••••а, отказвали да бъдат включени като членове в комисии. Вдигал високо кръвно налягане, имал кръвоизливи, споделял, че не може да спи. Тревожел се и преживявал съдебни заседания призовавания. През 2019 г. спечелил изборите за •••• на общината на балотаж, но със само 40 гласа повече. При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното: Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими. Решението се обжалва в неговата цялост. Исковото производство е образувано по предявен от К. Г. В. против П.Р.Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените от повдигнатото му незаконно обвинение неимуществени вреди. По настоящето дело не е спорно, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата, тъй като наказателното производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем, е прекратено. Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, като то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да замести преживените от пострадалия негативни емоции от увреждането и да му помогне да преодолее последствията от преживяната психическа и емоционална травма, но не трябва да води до неоснователното му обогатяване. В случая при преценка интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди на първо място следва да се отчете, че е привлечен към наказателна отговорност за 3 тежки престъпления: за две отделни престъпления по служба (по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 ЗСПЗЗ), наказанието за които е от 1 до 8 години лишаване от свобода, и за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 11 и чл. 20, т.5 и т. 6 от ЗОС, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години. Касае се за тежки и силно компрометиращи по своя характер обвинения, тъй като са свързани със служебната дейност на ищеца като •••• на о.Б. и със значителни вредни последици за общината – общо в размер на 1 292 063. 10 лв. Опасността от налагане на ефективно наказание лишаване от свобода и да отговаря имуществено за причинените на о.Б. вреди несъмнено е провокирала високи нива на страх, несигурност и тревожност. Изключително силен негативен ефект върху психическото и емоционално състояние на ищеца е оказало широко разгласеното по медиите незаконно обвинение, което го е злепоставило пред широк кръг от обществото и е накърнило доброто му име, в т. ч. и пред неговите съграждани. Ищецът е привлечен като обвиняем в качеството му на орган на местната изпълнителна власт. В това му качество спрямо него са налице завишени изисквания за почтеност, морал и съблюдаване на закона, с оглед на което деянията, предмет на незаконното обвинение, са обществено укорими в по – висока степен и в този смисъл то има по – силно негативно отражение в неимуществената му сфера. Обстоятелството, че публичните личности, какъвто е ищецът, за разлика от частните лица са изложени на по – голям интерес от страна на медиите и обществото във връзка със заеманата от тях длъжност, не омаловажава претърпените от него страдания, доколкото медийното отразяване на случая е в пряка връзка с повдигнатото от прокуратурата незаконно обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че медийното разгласяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство е инициирано именно от прокуратурата с публичното обявяване на този факт в електронния сайт на институцията. В хода на разследването са извършвани редица проверки в общинската администрация, изисквани са многобройни документи, проведени са множество разпити на общинските служители във връзка с твърдяната престъпна дейност на ищеца, което е създало у обществеността усещане за компрометирана личност и за неговата виновност. В тази насока са показанията на св. И.А., който сочи, че служителите започнали да коментират повдигнатите на ищеца обвинения и да се отнасят с недоверие към него, което той приел много тежко. Установи се също така от събраните гласни доказателства, че ищецът се е ползвал с уважения и доверие след неговите съгражданите, отношенията с неговите близки били топли и сърдечни. Ищецът преживял много болезнено повдигнатите му обвинения, които го дискредетирали пред съгражданите му – приел тежко срива на авторитета му и загубата на доверие в него, чувствал се засрамен и унизен, съкрушен и разочарован, страдал от некърнената му репутация, ограничил контактите с общинските служители, изолирал се от своите близки и познати. Спрямо ищеца е приложена мярка на процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ със срок на действие от 25.08.2017 г. до 07.11.2022 г., което е накърнило правото му на свободно придвижване и в известна степен е възпрепятствало изпълнение на служебните му задължения с оглед показанията на св. И.А., че поради наложената му забрана не е могъл да посети Н. и европейските институции за осъществяване на проекти, свързани с водоснабдяването на общината и развитието на селските райони. При отчитане интензитета на претърпените страдания не следва да се пренебрегва и фактът на предприетите по отношение на ищеца вследствие на незаконното обвинение мерки на принуда: извършената полицейска регистрация, разкриване на банковата тайна (независимо, че това е станало с негово съгласие), които са засегнали правото му на личен живот и неприкосновеност. Възражението на прокуратурата да не се взима предвид извършената полицейска регистрация е неоснователно, тъй като макар да не е резултат от акт на органите на разследването, тя е пряка и непосредствена последица от привличането на ищеца като обвиняем. От друга страна следва да се отбележи, че наложената спрямо ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5000 лв. не е прекалено тежка и не е засегнала основните му права. Спрямо ищеца не е била приложена мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“. Наказателното производство не е довело до влошаване на физическото му здраве, нито пък преживеният психически стрес е придобил патологичен характер. Здравословните проблеми, които ищецът е търпял по време на наказателното производство: повишено кръвно налягане, главоболие, кръвоизливи в очите, за което говорят разпитаните по делото свидетели, са с временен характер, като по делото не се събраха убедителни доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че вследствие на незаконното обвинение здравословното му състояние е било трайно увредено. Следва да се сподели становището на окръжния съд, че наказателното производство не се отличава с особено висок интензитет по отношение на процесуалните задължения на ищеца, тъй като производството е протекло единствено в досъдебна фаза (с изключение на проведеното разпоредително заседание по НОХД № 751/2017 г. на ОС – П., на което делото е върнато на прокуратурата), в хода на която е призоваван 2 пъти за повдигане (прецизиране) на обвиненията, един път за разпит и 2 пъти за предявяване на разследването. Също така следва да се отчете и обстоятелството, че на проведените през 2019 г. местни избори ищецът е преизбран за •••• на о.Б., от което следва, че независимо воденото срещу него наказателно преследване той не е загубил доверието на мнозинството от своите съграждани, което е от своя страна е допринесло за намаляване интензитета на негативните последици от незаконното обвинение. В този контекст следва да се съобрази и постановеното по НОХД № 751/ 2017 на ОС – П. прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокуратурата с оглед констатирани непълното относно съставомерни признаци на инкриминираните деяния в подкрепа на тезата на ищеца К. В. за липса на престъпление, което несъмнено е довело до по – ниски нива на тревожност и стрес от този момент. Що се отнася до обстоятелството, че по същото време ищецът е бил подложен и на друго (паралелно) наказателно преследване, за вредите от което е предявен иск пред РС – П., същото не следва да бъде съобразено в настоящето производство. Според трайната практика на ВКС (Решение № 216 по гр. д. № 1604/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др.), доколкото това паралелно наказателно производство не е въведено като основание на предявения иск, съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди, като включва и основания, за които не е сезиран и посредством механичен подход да редуцира глобално определеното от него обезщетение чрез присъждане на процент съобразно определения общ брой незаконни обвинения, след като същите не са предмет на този иск. Прието е, че наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, но само в хипотезата на окончателно определено обезщетение за тези обвинения, което решаващият съд следва да зачете при определяне глобалното обезщетение за всички обвинения, като приспадне същото от общия размер на вредите. Или казано с други думи, при разделно предявени искове за вреди от няколко паралелни наказателни производства, както е в случая, компетентен да определи едно глобално обезщетение за всички обвинения е съдът, пред когото посоченият факт (наличието на окончателно определени обезщетения за останалите обвинения) е предявен дори и същият да не е въведен като основание на иска, от което същите следва да бъдат приспаднати. При съпоставката на двете групи обстоятелства: от една страна тези, обосноваващи по – висок интензитет на преживените страдания и смущения, а от друга, обстоятелствата, обосноваващи по – нисък интензитет, настоящата инстанция намира, че определеното обезщетение от 30 000 лв. е съобразено с интензитета и продължителността на търпените от ищец неимуществени вреди от незаконното обвинение. Несъмнено ищецът е търпял значителни по интензитет страдания, произтичащи от характера на обвиненията, заеманата от ищеца публична длъжност, широко отразеното в медиите наказателно разследване, накърнения авторитет и доверие на гражданите в него, прекомерната продължителност на производството от 6 години и 9 месеца, както и наложената му забрана за напускане пределите на страна за срок от 5 години и 3 месеца, но, от друга страна, следва да се отчете, че въпреки продължителността на наказателното производство процесуалната ангажираност на ищеца е била с нисък интензитет, не е налице чувствително и трайно влошаване на здравословното му или психично здраве, незаконното обвинение не е довело до промяна в семейното му положение, а след прекратяване на съдебното производство е намаляла и степента на търпените негативни емоции и чувства, както и не на последно място, че незаконното обвинение очевидно не му е попречило отново да спечели доверието на болшинството от своите съграждани, за да бъде преизбран за •••• през 2019 г. В този смисъл определеното от окръжния съд обезщетение е адекватно на степента и продължителността на претърпените от ищеца негативни емоции и чувства от незаконното обвинение, като не са налице основания за неговото намаляване или увеличение. По отношение на твърдяното в исковата молба нарушение на изискването на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, окръжният съд е счел същото за основателно, но в нарушение на т. 1 на ТР № 1/22 г. от 27.11.2023 г. на ОСГК на ВКС не е посочил каква част от определеното глобално обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че настоящата инстанция не споделя становището на прокуратурата, че срокът на наказателното преследване спрямо ищеца е започнал да тече от привличането му като обвиняем на 25.08.2017 г., тъй като е в противоречие с формираната съдебна практика, според която срокът следва да се брои от първото действие на разследващите органи, от което обвиняемият научава, че е обект на разследване. Това по принцип е привличането му като обвиняем, но то може да се предхожда от всяко действие, от което по несъмнен начин може да се изведе, че обвиняемият се счита за автор на инкриминираното деяние. В разглеждания случай в постановлението за образуване на наказателното производство от 08.06.2015 г. изрично е посочено, че то се отнася до дейността на ищеца в качеството му на •••• на о.Б., което още на следващият ден е разгласено публично на електронната страница на прокуратурата, от който момент следва да се приеме, че ищецът е научил за воденото срещу него наказателно разследване. Продължителността на наказателното производство условно може да се раздели на 3 етапа: 1. От образуване на досъдебното производство до изготвяне и внасяне на обвинителния акт в ОС – П., който обхваща периода от 08.06.2015 г. до 20.10.2017 г.; 2. От образуването на НОХД № 751/ 2017 г. на ОС – П. до изпращането на производството по компетентност на Специализирана прокуратура, обхващащ периода от 20.10.2017 г. до 18.04.2018 г.; 3. От образуване на новото досъдебно производство до прекратяването му с окончателен акт на 04.03.2022 г. В хода на първия етап, чиято продължителност е 2 години и 4 месеца, е събрана основната част от доказателствения материал, въз основа на който прокурорът е изградил становище за виновността на ищеца. След връщане на делото разследването е продължила близо 3 години 11 месеца, през която са събрани нови доказателства, които са мотивирали прокурора да прекрати производството поради липса на престъпление. От общата продължителност на наказателното производство от 6 години и 9 месеца следва да се приспадне периода на съдебната фаза по НОХД № 751/ 2017 г. на ОС – П. от 6 месеца, приключила с потвърждаване на постановеното прекратяване на съдебното производство, чиято продължителност е в рамките на разумния срок. С оглед големия обем на доказателствения материал и характера на обвинението настоящата инстанция намира, че воденото срещу ищеца наказателно производство действително се отличава с фактическа и правна сложност, което предполага по - дълъг срок на разследване от обичайния, но в случая общата продължителност на досъдебната фаза от 6 години и 3 месеца несъмнено нарушава изискването на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за приключване на делото в разумен срок, което е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на решаващия орган по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – прокуратурата в качеството й на господар на досъдебното производство. За претърпените от прекомерната продължителност на разследването вреди обезщетението следва да се определи на 5000 лв. Или общият размер на дължимото от прокуратурата обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и прекомерната продължителност на наказателното производство възлиза на 35 000 лв., до който размер предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се явява основателен. Въззивната жалба е основателна и по отношение на претенцията за законна лихва, която неправилно е присъдена от датата на подаване на исковата молба. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, по т. д. № 3/ 2004 г. на ОСГК началният момент на забавата е влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, като в случая това е станало на 04.03.2022 г. с изтичане на 7 – дневния срок за обжалване от получаване на съобщението на 23.02.2022 г. (л. 284 от делото). Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 30 000 лв. до 35 000 лв., вместо което се постанови ново, с което същият се уважи за още 5 000 лв. ведно със законната лихва от 04.03.2022 г., като наред с това законната лихва върху обезщетението от 30 000 лв. се присъди от 04.03.2022 г. до 25.03.2023 г. Обжалваното решение в останалата обжалвана част, в която искът е уважен за сумата от 30 000 лв., както и в частта, в което е отхвърлен над сумата от 35 000 лв. до сумата от 75 000 лв. следва да се потвърди. По разноските: С оглед изхода на делото П.Р.Б. следва да заплати на ищеца К. Г. В. направените по делото разноски за ДТ в размер на 16 лв. Мотивиран от горното, съдът