Решение № 759 от 27.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13699/2023 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Б.-Т. М.“ ООД срещу НП № 65/28.04.2023 г., издадено от директора на РИОСВ - София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за процесуална незаконосъобразност на НП, както и за липса на административно нарушение. Обратното твърди административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител), претендирайки потвърждаване на постановлението. Релевантно за решаване на делото е единствено следното: Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, което от своя страна налага отмяна на атакуваното НП на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. По-конкретно: В НП се сочи (при описанието на твърдяното административно нарушение), че на съответната стопанисвана от въззивника площадка са били констатирани налични и съхранени дървесни отпадъци, за които дружеството не притежава разрешение за дейности с отпадъци, издадено съгласно изискванията на чл. 67, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО (с което е наруша разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Волята на наказващия орган е неясна, респективно неясно е обвинението, при което реално се ограничава процесуалното право на защита на жалбоподателя (излагането на твърдения относно прилагането на материалния закон и по фактите като част от защитата на въззивника в случая не води до по-различен извод, доколкото логически противоречивото обвинение изначално не може да има ясен смисъл). В чл. 35, ал. 1 от ЗУО изрично се говори конкретно за „дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013“. Съобразявайки пар. 1, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУО, обаче, съхраняването (което впрочем не се визира в чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО) на отпадъци е дейност, която е различна от тяхното третиране (липсва изобщо възможност дори за частично припокриване, т. е. липсва възможност едновременно да се осъществява и съхраняване, и третиране по смисъла на ЗУО). При този изход от делото на основание чл. 63д, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя (и в тежест на РИОСВ – София, явяваща се юридическо лице съобразно чл. 2, ал. 2 от ПУДРИОСВ) следва да се присъдят разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат, за заплащането на което са представени доказателства по делото. Мотивиран от всичко изложено, съдът