Решение № 2221 от 7.5.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 155/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.251 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на И. Н. Ц., с [ЕГН], от Благоевград, [жк], [адрес], [тел. номер], против Заповед на Командира на 3–и механизиран батальон при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград, № ЗЛС-2/27.01.2025 г. за прекратяване на договора за военна служба, с която на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 и чл.165, ал.1, т.5 от ЗОВСРБ, чл.93, ал.1 от ППЗОВСРБ, във вр. с т.8.2 от Заповед на Министъра на отбраната на РБългария № ОХ-672/15.08.2023 г., относно правомощията на длъжностните лица, е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност от военна служба и е зачислен в запаса младши сержант И. Н. Ц. – старши механик-водач в отделение за управление на 2-а механизирана рота в 3–и механизиран батальон, 9005100040 3009 2023. В жалбата се твърди, че обжалваният индивидуален административен акт /ИАА/ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Иска се отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с процесуалния си представител адв. Кр. Д., поддържат жалбата и претендират присъждане на направените разноски по делото. Адв. Д. представя и писмен защита. Ответникът - Командирът на 3–и механизиран батальон, при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград, с писмено отговор/становище по жалбата е оспорил същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се явява лично и чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Ч., оспорват жалбата като неоснователна и искат да бъде отхвърлена. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващата страна. Ответната страна представя и писмена защита. В съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: Няма спор между страните по делото, че жалбоподателят И. Н. Ц. е мл. сержант, назначен на длъжността механик-водач в отделение за управление на втора механизирана рота, в 3–и механизиран батальон, при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград, считано от 01.01.2023 г., като на служба в българската армия е от 20.03.2017 г. И. Н. Ц. е подал Декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от ЗОВСРБ на 20.03.2017 г., в която е посочил че не са налице въпросните обстоятелства (л.39). С Писмо рег.№ СФ-428/15.01.2025 г. на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – [населено място], е уведомен Командирът на военно формирование 26 400 – Благоевград, че мл. сержант И. Ц. – ст. механик-водач в отделение за управление във ІІ механизирана рота на в.ф. 56 040 – Благоевград, има регистрирана на свое име фирма ЕТ „ИЦ-13 – И. Ц.“ (л.13). По повод това писмо е образувано дисциплинарното производство срещу мл. сержант И. Ц. със Заповед № ЗРД-73/17.01.2025 г. на ВРиД Командир на 3-и механизиран батальон, като е назначена комисия за извършване на служебна проверка за изясняване на случая (л.14, 15). Във връзка с образуваното производство, са снети обяснения от мл. сержант И. Ц. на 23.01.2025 г.(л.23, 24) Комисията е събрала и писмени доказателства – удостоверение от ТП на НОИ – Благоевград, за приемане и съхранение на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (л.27); удостоверение от НАП за подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ (л.28); удостоверение от НАП и справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице (л.29, 30); удостоверение от НАП за подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ (л.31); договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи (л.32); справка от ТР и регистъра на ЮЛНЦ за ЕТ „ИЦ-13 – И. Ц.“(л.33). Резултатите от извършената проверка от Комисията са били обективирани в Протокол № 3Н-193/23.01.2025 година. От отразеното в протокола се установява, че безспорно е установено, че мл. сержант И. Ц. е собственик на ЕТ „ИЦ-13 – И. Ц.“ и към 23.01.2025 г. едноличният търговец не е заличен в ТР и регистъра на ЮЛНЦ. От приложените удостоверения от ТД на НАП – [населено място], се установява, че едноличният търговец е с прекъсната дейност от 20.03.2017 г. – от която дата не извършва търговска дейност, но е възможно възобновяването й в бъдещ момент. Комисията приела, че мл. сержант И. Ц. с поведението си е нарушил нормата на чл.188, ал.2, т.2 от ЗОВСРБ и е налице несъвместимост с военна служба в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия. Комисията е приела, че това деяние на мл. сержант И. Ц. е поради занижена правна култура и непознаване на нормативните актове, без да се оценява от него характерът, значението и последиците на действията и бездействията му. Служителят е проявил ниска дисциплина и небрежност. С протокола Комисията е направила предложение да бъде издадена заповед за прекратяване на военната служба и освобождаване от военна служба без предизвестие на мл. сержант И. Ц. (л.16-20). Проведена е беседа от ВРиД Командир на 3-и механизиран батальон с мл. сержант И. Ц., за което е съставен Протокол за проведената беседа с рег.№ ЗН-204/24.01.2025 г., в който е отразено, че мл. сержант И. Ц. е запознат със събраните доказателства в дисциплинарното производство (л.21). Със Заповед на Командира на 3–и механизиран батальон при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград, № ЗЛС-2/27.01.2025 г. за прекратяване на договора за военна служба, на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 и чл.165, ал.1, т.5 от ЗОВСРБ, чл.93, ал.1 от ППЗОВСРБ, във вр. с т.8.2 от Заповед на Министъра на отбраната на РБългария № ОХ-672/15.08.2023 г., относно правомощията на длъжностните лица, е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност от военна служба и е зачислен в запаса младши сержант И. Н. Ц. – старши механик-водач в отделение за управление на 2-а механизирана рота в 3–и механизиран батальон, 9005100040 3009 2023 (л.34, 35). Младши сержант И. Н. Ц. се е запознал с тази заповед на 27.01.2025 г., а на 28.01.2025 г. му е бил връчен екземпляр от заповедта, което е отразено в същата. Със Заповед на Командира на 3–и механизиран батальон при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград, № ЗЛС-4/30.01.2025 г. мл. сержант И. Н. Ц. е отчислен от списъчния състав, считано от 31.01.2025 г. в отделение за управление на втора механизирана рота в 3-и механизиран батальон 9005100040 3009 2023, като е разпоредено да му бъде изплатено полагащото се парично обезщетение (л.36, 37). На 06.02.2025 г. мл. сержант И. Ц. е оспорил пред БлАС Заповед на Командира на 3–и механизиран батальон при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград, № ЗЛС-2/27.01.2025 г. за прекратяване на договора за военна служба. Като писмени доказателства са приети и: Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-672/15.08.2023 г. (л.43-51); Заповед на Командира на Сухопътните войски № ЗЛС-321/15.08.2023 г. относно назначаване на офицер за временно изпълняващ задълженията на вакантна длъжност (л.61); Справка рег. № ЗН-627/02.04.2025 г. на ВРИД Командир на Трети механизиран батальон при военно формирование 56040 от Сухопътните войски на РБългария – Благоевград (л.73, 74). Като свидетели по делото са разпитани – Б. А. Я. и М. Н. П.. В показанията си св.Яновски твърди, че от 2017 г. познава жалбоподателя Циров и е осъществил сделка с него – купил автомобил [Марка], модел „Фабия“, таксиметров лек автомобил, с цел да го използва. Преди да закупи автомобила е разговарял с Циров, който му казал, че се отказва от таксиметрова дейност, защото ще постъпи в Българската армия. Продал му автомобила като физическо лице пред нотариус. Когато купил от него автомобила, апаратът и лицензията за превоз са били на Циров. Тогава той прекратил всичко и свидетелят прехвърлил всичко на своята лицензия. Виждал е Циров във военни дрехи и не го виждал да работи като таксиметров шофьор и не знае да се занимава с това. Свидетелката М. П. – сестра на жалбоподателя, твърди, че брат й работел в таксиметрова фирма, извършвал таксиметрови услуги. Имал собствена фирма и собствен таксиметров автомобил. Мечтата му била да бъде военен и постоянно следял конкурси, за да кандидатства, когато обявят свободно място. Такъв конкурс се открил през 2017 г. и той кандидатствал. В момента, в който той разбрал, че е приет като военен служител, незабавно предприел действия да прекрати фирмата. Продал своя таксиметров автомобил и държал връзка с неговата счетоводителката фирмата му да бъде прекратена. Брат й бил абсолютно убеден, че дейността на фирмата му е прекратена, защото се доверил на счетоводителката му. Той се оставил в нейните ръце и е бил уверен, че фирмата е прекратена и започнал да работи като военен. Това се случило през м.март 2017 г. Оттогава не е развивал никаква търговска дейност. Според свидетелката Циров е бил подведен от неговата счетоводителка. Изобщо не е знаел, че толкова години фирмата не е прекратена. Фирмата е била спряна от дейност, но не е била заличена. Брат й веднага предприел действия и за няколко дни фирмата била заличена. При така установената фактическа обстановка, съдът като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл.159 от АПК; чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.251, ал.1 от ЗОВСРБ, от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС, като не е налице някоя от хипотезите на чл.159 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери, издаден ли е от компетентен орган, спазени ли са изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, спазени ли са процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалния административен акт е издаден в съответствие с целта на закона. Процесната заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен административен орган – от Командира на 3–и механизиран батальон при военно формирование 56 040, от Сухопътните войски на Р България – Благоевград. Според разпоредбата на чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с Правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.137, ал.4 от ППЗОВСРБ, във вр. с чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание "уволнение" може да се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. Видно от точка 8.2 на Заповед № 0Х-672/15.08.2023 г. на Министъра на отбраната (л.43-51), командирите на самостоятелни батальони, са оправомощени да освобождават от военна служба и прекратяват договори за военна служба на сержантите и войниците в подчинените им формирования. Видно от Заповед на Командира на Сухопътните войски № ЗЛС-321/15.08.2023 г. относно назначаване на офицер за временно изпълняващ задълженията на вакантна длъжност, майор П. С. П. – заместник-командир на военно формирование 56040 – Благоевград, е бил назначен за временно изпълняващ вакантната длъжност „Командир на военно формирование 56040 – Благоевград, за срок не по-дълъг от една година, или до назначаването на титуляр (л.61). Съгласно чл.146, т.3 от ЗОВСРБ, приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба и понижаването на военнослужещите с военно звание се извършват – на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) – със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица. Съгласно чл.93, ал.1 от ППЗОВСРБ, прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл.165, ал.1, т.5 от ЗОВСРБ (при установяване на несъвместимост по чл.188 от ЗОВСРБ) се извършва със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура. В случая не е налице основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Оспорената заповед е в предвидената от закона писмена форма и валиден акт. Не е налице основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Настоящият съдебен състав счита за основателен довода на оспорващата страна, че при издаването на атакуваната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.143, т.3 от АПК. Редът за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания се определя с правилник за прилагане на закона, съгласно чл.252 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.148, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа, на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, а в ал. 2 е разписано, че мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. В настоящия случай, дисциплинарнонаказващият орган е издал писмена заповед, в която липсва описание на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия, съответно мястото и времето на извършване на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа, на които е установено нарушението, както и правното основание. В процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.165, ал.1, т.5 от ЗОВСРБ, която гласи – договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без предизвестие при установяване на несъвместимост по чл.188. Но в заповедта не е посочено в какво се изразява несъвместимостта по чл.188 от ЗОВСРБ, относно жалбоподателя И. Ц.. В чл.188, ал.2 от ЗОВСРБ в 5 точки са посочени различни фактически състави на несъвместимостта, като от заповедта не е ясно в какво се изразява несъвместимостта – дали по т.1, дали по т.2, т.3, т.4 или по т.5. От заповедта не става ясно с кои действия, или бездействия мл. сержант И. Ц. е осъществил фактически състав на дисциплинарно нарушение – несъвместимост по коя хипотеза, от тези визирани в чл.188, ал.2, т.1-т.5 от ЗОВСРБ. В оспорената заповед нормата на чл.188 от ЗОВСРБ изобщо не е цитирана. В заповедта не е обсъдено нито едно от доказателствата, събрани от развилото си дисциплинарно производство. Освен това, в оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не е посочил формата на вината на дисциплинарнонаказаното лице. В Протокол рег.№ 3Н-193/23.01.2025 г., съставен от комисията, определена да извърши служебна проверка по случая със Заповед № ЗРД-73/17.01.2025 г. на Командира на 3-и механизиран батальон, е посочена като форма на вина на мл. сержант И. Ц. небрежност (л.16-20). Но в процесната заповед няма препращане към този протокол по отношение на формата на вината на мл. сержант И. Ц., за да се направи обоснован извод, че дисциплинарнонаказващият орган е приел предложението на комисията за формата на вината. Липсата на изложени мотиви в оспорения административен акт по отношение на наложеното дисциплинарно наказание и неговата продължителност е съществено процесуално нарушение. За липса на мотиви говорим не само, когато те изцяло липсват, но и когато са нелогични, несвързани със съдържанието на акта, когато са противоречиви или бланкетни и от тях не могат да се извлекат достатъчно съображения за издаването на тези актове. Когато имаме такива формални мотиви, то се стига до ограничаване на възможността на съда да извърши проверка за законосъобразност на административния акт. Мотивирането на административният акт е елемент на "справедливостта" на административния процес, който принцип е общ и е залегнал в нормата на чл.6 от ЕКЗПЧОСК, а така също и е израз на принципа за истинност и равенство, които са въведени съответно в чл.7 и чл.8 от АПК, които в случая са нарушени. Предвид това, немотивирайки актът си, дисциплинарнонаказващият орган е възпрепятствал упражняването на правото на защита на жалбоподателя в дисциплинарното производство в пълен обем. Същественото процесуално нарушение на изискванията за мотивиране на индивидуалния административен акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във вр. с чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ е самостоятелно основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че преди да наложи дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган е следвало да събере, прецизира и обсъди всички необходими за установяване на обективната истина и относими по случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат конкретни такива водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай такава преценка не е извършена. В трайната практика на ВАС се посочва, че невъзможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита. Ако мотивите съществуват в преписката – напр. в акт на помощен орган (в Протокол рег.№ 3Н-193/23.01.2025 г., съставен от комисията), то тогава ДНО следва изрично да се позове на този акт на помощния орган, за да се приеме, че е възприел тези мотиви като свои. В случая това не е направено. Липсата на мотиви в заповедта е пречка съдът да се произнесе относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед, тъй като е налице самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. При този изход на делото, чл.143, ал.1 от АПК и своевременно направеното искане от оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски, съдът го намира за основателно и следва да бъде уважено в общ размер на 1010.00 (хиляда и десет) лева, от които: 10.00 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото; и 1000.00 лв. – реално заплатено адвокатско възнаграждение видно от Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя Циров и адв. Д. (л.54). Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000.00 лева. В случая заплатеният адвокатски хонорар е в предвидения от закона минимум, поради което не може да се определи като прекомерен. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд