Решение № 16 от 10.1.2023 г. на Районен съд - Сливница по дело № 672/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Е. А. А., подадена чрез адв. Б. от САК, с която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед за задържане на лице рег. № 4379зз - 1705/24.09.2022 г., издадена от Н. Д. Б., Началник група при ГКПП-Калотина към РДГП - Драгоман, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат мотиви (фактически основания) за издаването й, както и че е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 5, т.2 от ЕКЗПЧОС. В съдебно заседание оспорващата Е. А. А. – редовно призована, не се явява, не се представлява. Органът издал обжалваната заповед Н. Д. Б., се явява лично в съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14- дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е и основателна. На 24.09.2022 г., в 20: 40 часа, е била издадена обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 4379зз - 1705/24.09.2022 г. от Н. Д. Б., Началник група при ГКПП-Калотина към РДГП - Драгоман. На жалбоподателката не е осигурен преводач. Същата е предоставила на административния орган писмени доказателства за заболяването си, но въпреки това не й е била осигурена изискуемата от закона квалифицирана медицинска помощ. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акт с целта на закона. Оспорваната заповед е издадена от Н. Д. Б., като в нея е посочено, че той е Началник група при ГКПП-Калотина към РДГП - Драгоман. По делото не са представени доказателства, от които да се установява материалната компетентност на лицето, издало заповедта. В заповедта е посочено основанието за издаването - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт). Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. По своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. Независимо от това становище, административният акт следва да съдържа минимални мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е посочено и основанието за задържане. В процесната заповед не само, че не е посочено фактическо основание за задържането, но липсва информация и дали е образувано досъдебно производство, а и от приложените писмени сведения не може да се изведе такава информация. В оспорената заповед не се съдържат никакви фактически обостоятелства, които да свързват жалбоподателя с участието му в конкретно престъпление. Липсва дори и лаконично описание как се установява съпричастността на задържаното лице към определено противоправно деяние, чрез което да се допълнят мотивите на акта. В конкретния случай, за да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането на гражданин на друга държава /в случая – Р Гърция/, следва да бъде осигурен преводач, в чието присъствие задържаното лице – гръцката гражданка Е. А. А. /А.А.А. да заяви дали владее български език, в противен случай – да й бъде предоставен екземпляр от заповедта, в превод на разбираем за нея език. По делото не са налични доказателства това да е сторено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон. В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон. По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице рег. № 4379зз - 1705/24.09.2022 г., издадена от Н. Д. Б. - Началник група при ГКПП-Калотина към РДГП – Драгоман, следва да се отмени като незаконосъобразна. Независимо от изхода на спора, на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства дали договореното в договора за правна защита и съдействие от 26.09.2022 г. възнаграждение в размер на 2 000 лева е заплатено в отразения срок – 10.10.2022 г. По тези съображения, съдът