РЕШЕНИЕ

№ 1404

гр. Пазарджик, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220102539 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Р. П. В. с ЕГН •••••••••• от г•• ищцата П. С. В. с ЕГН •••••••••• от ••3 твърди, че с ответника са сключили граждански брак на •• в град София. От брака си нямат родени деца. Семейните им отношения били хармонични, изпълнени с чувство за взаимност и съпричастност. Впоследствие отношението на ответника са пременило. Същият станал интровертен и незаинтересоване от семейните ангажименти. В началото на 2021г си събрал багажа и заявил на ищцата, че заминава да живее и работи в при родителите си в град София и бил категоричен, че повече няма да са заедно.Ищцата останала сама в град с в емоционален шок от с нищо непредизвикана от нея негова постъпка. Направила няколко неуспешни опита за заздравяване на брака им като търсила ответника с молба отново да заживеят заедно, но той категорично отказал. Ищцата твърди, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което е обусловено от фактическата им раздяла, причинила разпад на връзката им както и пропадане на доверието, на взаимното уважение и разбирателство. Бракът им съществува само формално.

Моли съда да прекрати брака им с развод по вина на ответника. Желае след прекратяване на брака на носи предбрачното си фамилно име г. Претендира разноски по делото. Сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който не се оспорват изложените в исковата молба твърдения досежно дългата фактическа раздяла между съпрузите, както и че брачната им връзка съществува само формално, тъй като липсва взаимност, уважение и доверие между тях.

В съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа молбата за развод.В хода на устните състезания прави искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за брачното разстройство.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за установено следното:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №• от ••, съставен от Столична община, район т е видно, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на ••Предбрачното фамилно име на ищцата е г. При сключване на брака същата е приела фамилното име на съпруга си В.. От ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите м к и с д, се установи, че от една година ищцата и ответника са разделени. Ответникът, напуснал семейното жилище, находящо се в град с и заминал в чужбина. Ищцата споделила със свидетелите, че с ответника не са правили опити за възстановяване на брачните си отношения.

Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53 от СК и по чл.56 от СК.

По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните съображения:

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува формално и само по документ, тъй като от една година съпрузите не живеят заедно. Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях. Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не би могло да се преодолее, тъй като е продължило дълго и довело до изчерпване на всякакви възможности за възстановяване на брачното партньорство.В тази насока са и гласните доказателствени средства, които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. При това положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.

Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата страна направи изрично искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Спор досежно ползването на семейното жилище не съществува. Ищцата направи искане ползването на семейното жилище, находящо се в град с, да се предостави на нея, поради което съдът следва да се съобрази с това нейно искане.

С исковата молба ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име г, поради което съдът дължи произнасяне в този смисъл.

Въпросите досежно упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка не подлежи на уреждане, тъй като от брака си нямат родени деца.

По разноските:

Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв., половината от която е внесена при образуване на делото. Ето защо следва да се осъди ищцата да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от ищеца разноски в производството остават за негова сметка.

Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен